№ 35784
гр. София, 28.08.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми август през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:БОРЯНА Д. ВОДЕНИЧАРОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА Д. ВОДЕНИЧАРОВА Гражданско
дело № 20251110117020 по описа за 2025 година
намери, че следва да съобщи на страните проекта за доклад по делото по реда на чл. 140, ал.
3 ГПК:
Ищците К. К. И., Д. К. И., Н. К. И. са предявили срещу „Сити кеш“ ООД субективно
съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. първо и предл. трето от ЗЗД във
вр. с чл. 11 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК във вр. чл. 22 от ЗПК, с които се иска прогласяването за
нищожен на Договор за потребителски кредит № 1161906, сключен между наследодателя на
ищците К. З. И.. и „Сити кеш“ ООД на 07.10.2024 г., поради противоречие със закона и
накърняване на добрите нрави, а в условията на евентуалност искове с правно основание чл.
26, ал. 1, предл. първо и предл. трето от ЗЗД за прогласяването за нищожни на чл. 3, т.5 от
Договора, предвиждаща прекомерен размер на ГПР, както и клаузата от Стандартния
Европейски формуляр, предвиждаща неустойка за непредоставяне на обезпечение.
Ответникът „Сити кеш“ ООД е предявил насрещни осъдителни искове срещу К. К. И.,
Д. К. И., Н. К. И. с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, с които се иска
осъждането на всеки от ответниците да заплати сумата в размер на 400 лв., представляваща
неизплатено задължение за главница по Договор за паричен заем № 1161906 от 07.10.2024,
ведно със законна лихва от 01.07.2025 г. до окончателното плащане, както и евентуални
искове с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 23 ЗПК, с които се иска осъждането на
всеки от ответниците да заплати сумата в размер на 400 лв., представляваща неизплатената
чиста стойност на кредита по Договор за паричен заем № 1161906 от 07.10.2024, ведно със
законна лихва от 07.10.2024 г. до окончателното плащане.
Ищците твърдят, че между техния наследодател К. З. И.. и „Сити кеш“ ООД е
сключен Договор за потребителски, по силата на който настоящият ответник е предоставил
на наследодателя на ищците паричен заем при годишен лихвен процент от 50 % и годишен
процент на разходите - 65.62 %. Сочат, че съгласно т. 4.4 от Стандартен Европейски
Формуляр за предоставяне, приложен към договора, ако заемателят не предоставил
обезпечение по кредита в тридневен срок от усвояването на заемната сума, дължал на
кредитора неустойка, която неустойка предварително е била разсрочена и включена към
анюитетните вноски по кредита. Твърдят, че посоченият размер на ГПР надвишава
приблизително 6 пъти законовоустановения максимален праг. Освен това посоченият в
договора размер на ГПР не отразявал действителния такъв, тъй като не включвал
неустойката при непредоставяне на обезпечение. Същата представлявал разход по кредита
на обезщетение по кредита. На следващо място твърдят, че възнаградителната лихва в
размер на 50 %, е нищожна, поради противоречие с добрите нрави. С оглед гореизложеното
молят за уважаването на предявеният иск.
1
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът
оспорва предявените искове. Счита, че недействителност на отделна клауза не води до
недействителност на целия договор, като клаузата за неустойка не била част от
съществените параметри на договора. Счита, че договорът отговаря на всички изисквания
на ЗПК, регламентирани в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 ЗПК. Твърди, че по
отношение на формирането на годишния процент на разходите /ГПР/ са спазени всички,
закрепени в чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК изисквания. Посочва, че При нормативно определен
лимит на ГПР към датата на сключване на договора от 67.15% и ГПР определен в процесния
договор в размер на 55.48%. Сочи, че уговорената неустойка не е и не следва да бъде
включвана в ГПР. Твърди, че възникването на неустойката е след сключването на договора, а
не към момента на подписването му. Счита, че уговорената неустойка има обезщетителна
функция, като размерът й е бил уговорен към момента на сключването на договора.
Посочва, че клаузата, с която е определена и приложимата лихва по кредита е индивидуално
уговорена и съставена на ясен и разбираем език, като изразеният размер на лихвения разход
върху предоставената сума не изисква преценка за неравноправен характер на договорната
клауза, тъй като е част от основния предмет на договора. Оспорва размерът на лихвата да
противоречи на добрите нрави. С оглед гореизложеното моли за отхвърлянето на
предявения иск и присъждането на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е предявил насрещен иск срещу ищците. Твърди,
че между К. З. И.. (починал) и „Сити кеш“ ООД е сключен Договор за потребителски кредит
№ 1161906, по силата на който „Сити кеш“ ООД, е предоставило на К. З. И.., ЕГН
********** заемна сума в размер на 1200 лева, която сума е била предоставена към датата
на сключване на договора. Съгласно чл. 3 от договора и Погасителния план към него,
кредитополучателят се е задължил да върне главницата при фиксиран лихвен процент от
45% на 13 месечни вноски с дата на първо плащане 07.11.2024 г. и последна вноска на
07.11.2025 г. Твърди, че кредитополучателят не е направил нито едно плащане по договора
за кредит. Посочва, че обявява предсрочна изискуемост по кредита с оглед неплащането на
осем вноски с настъпил падеж от заемателя. С оглед гореизложеното моли за уважаването на
предявения иск.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на насрещния иск от ответниците по него,
с който го оспорват, като поддържан аргументите за нищожност на сключения договор за
кредит.
По доказателствената тежест
По иска с правна квалификация чл.26, ал.1, предл. първо и предл. трето ЗЗД, вр. чл.
22, вр. с чл.11, чл. 19 ЗПК в тежест на ищците е да докажат сключването на процесния
договор за кредит с посоченото в исковата молба съдържание, както и че по отношение на
същият са налице твърдените от тях основания за нищожност поради противоречие със
закона и накърняване на добрите нрави.
По евентуалните искове с правна квалификация чл. 26, ал. 1, предл. първо и предл.
трето от ЗЗД в тежест на ищците е да докажат, че клаузите на чл. 3, т.5 от Договора,
предвиждаща прекомерен размер на ГПР, както и клаузата от Стандартния Европейски
формуляр, предвиждаща неустойка за непредоставяне на обезпечение, са нищожни, тъй като
противоречат на закона и накърняват добрите нрави.
В тежест на ответника/ищец по насрещния иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр.чл. 240, ал. 1 е
да докаже, че между него и наследодателя на ищците/ответниците по насрещния иск е
сключен действителен Договор за потребителски кредит от 07.10.2024 г., по който са
извършени усвоявания на суми в посочения от ищеца размер, като задълженията на
ответника за връщане на главницата по кредита, както и че задължението по кредита
надлежно е обявено за предсрочно изискуемо.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК, като безспорно между страните следва да
бъде отделено следното обстоятелство: между К. З. И.. и „Сити кеш“ ООД е сключен
Договор за потребителски кредит № 1161906/07.10.2024 г.
2
Съдът обявява на страните, че служебно следи за неравноправност на клаузи от
договора за потребителски кредит, за което предоставя на страните при условията на
състезателност възможност да ангажират доказателства за евентуалното наличие/липса на
неравноправност на клаузи от договора.
По доказателствата
Страните са представили писмени доказателства, които са допустими, относими и
необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради което
следва да бъдат приети като доказателства по делото.
На ищците/ответници по насрещните искове следва да бъде указано да заявяват
изрично дали оспорват твърденията на ответника/ищец по насрещните искове, че по
процесния договор за кредит не са били извършени никакви плащания, с цел извършване на
преценка относно това дали е необходимо допускането на съдебно-счетоводна експертиза за
установяване извършването на плащания по договора.
Искането на ищците по чл. 190 ГПК за задължаването на ответника да представи
процесния договор за кредит също следва да бъде оставено без уважение, доколкото същият
е представен с отговора на исковата молба.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 15.10.2025 г. от
14.00 ч., за което страните да бъдат призовани.
ПРИЕМА приложените към исковата молба, към отговора на исковата молба и към
насрещната искова молба писмени доказателства.
ОБЯВЯВА на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК за безспорно между страните и
ненуждаещо от доказване следното обстоятелство: между К. З. И.. и „Сити кеш“ ООД е
сключен Договор за потребителски кредит № 1161906/07.10.2024 г.
УКАЗВА на ищците в едноседмичен срок с писмена молба с препис за ответника да
заявят изрично дали оспорват твърденията на ответника/ищец по насрещните искове, че по
процесния договор за кредит не са били извършени никакви плащания, с цел извършване на
преценка относно това дали е необходимо допускането на съдебно-счетоводна експертиза за
установяване извършването на плащания по договора.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищците по чл. 190 ГПК.
ПРИКАНВА страните към СПОГОДБА, като им УКАЗВА, че постигнатото по общо
съгласие разрешение на повдигнатия пред съда спор, е по-добро и от най-доброто съдебно
решение, като половината от внесената държавна такса се връща на ищеца и съдебната
спогодба има значението на влязло в сила решение, което не подлежи на обжалване пред
погорен съд.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на доклада по
делото, да се връчи на страните, а на ищеца по насрещния иск и препис от отговора на
насрещната исковата молба.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3