№ 232
гр. Свиленград, 21.11.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Добринка Д. Кирева
като разгледа докладваното от Добринка Д. Кирева Частно наказателно дело
№ 20225620200748 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 243, ал.4 НПК.
Образувано е по жалба на Д. М. М., подадена чрез повереникът му –
адвокат Ралица Мутафова, с която се оспорва правилността и
законосъобразността на Постановление от 10.11.2022г. на прокурор от РП –
Хасково,ТО Свиленград, с което е прекратено наказателното производство,
водено по д.п. №321/2021г. по описа на РУ Свиленград, пр.пр. № 4389/2021г.
по описа на РП - Хасково,ТО Свиленград.
В жалбата, от името на пострадалият, повереникът развива доводи и
съображения за абсолютна незаконосъобразност на обжалвания акт –
Постановлението, неговата необоснованост и неправилност, опровергавайки
мотивите на прокурора и правилността на направените изводи, така и
оценката и анализа на доказателствената съвкупност. Обобщени, респ. правно
интерпретирани с оглед наличният им обем, противопоставените в жалбата
възражения, се свеждат до: непълнота на проведеното разследване и липса на
ефективни действия по установяване и доказване на престъплението, както и
превратна и неправилна оценка на събраните по делото доказателства, от тук
и необоснован направения краен правен извод за липса на престъпно деяние
и виновно поведение от страна на водача на товарния автомобил. В този
смисъл не оспорва изводите на прокурора за липса на извършено
престъпление по чл.134,ал.1 от НК,но оспорва изводите му относно липсата
на извършено престъпление по чл.343,ал.1,буква Б вр. с чл.342,ал.1 от
НК,като се излагат доводи в тази насока.
С тези правни съображения,с депозираната жалба се претендира пълна
отмяна на Постановлението за прекратяване на наказателното производство и
връщане на делото на прокурора със задължителни указания по прилагането
на закона.
Съдът, след запознаване с материалите от досъдебното
производство, обжалвания акт на прокурора,наведените в жалбата доводи,
1
приема от фактическа и правна страна, следното:
Депозираната жалба срещу Постановлението на прокурора за
прекратяване на наказателното производство по д.п. № 321/2021г. по описа
на РУ Свиленград, е допустима-подадена е в срока за обжалване /
постановлението връчено на 11.11.2022г. и от легитимирано лице – надлежно
упълномощен повереник – адвокат, представляващ пострадалото лице.
По делото е установено, че св.Т. В. Г. живеел в гр. Свиленград – в квартал
************ на ***********, заедно с майка си – свид. В. А. Г.. Къщата, в
която живеел свид. Г. била едноетажна с пристройка към нея. Към
пристройката имало изградена външна чешма, която функционирала. Тя била
с бетонено корито с дължина около 2.00 м и се намирала вдясно от входната
врата на къщата. Самата къща и прилежащият й двор били частично оградени
с оградна мрежа с бетонени колове.
Свидетелят Т. В. Г. решил да изгради бетонена площадка в двора си,
вдясно от сградата. За целта същият отишъл в ромската махала в града, за да
потърси работници за изграждането на бетонената площадка. Там същият
случайно намерил трима работници, които не познавал и които след около
половин час, още през същият ден пристигнали на адреса му. Това били свид.
А. З. А., св.А. И. М. и св.Д. М. М..
Те започнали да оформят мястото, където щяло да се излива бетон. След
като осигурил работници за обекта си, свид. Г. посетил и склад за строителни
материали, известен като склада на М. - бившия кмет, където поръчал около 3
кубични метри бетон. Там свид. Г. срещнал свид. А. В. Ш., когото не
познавал до момента. Свид. Ш. бил с товарния си камион, който управлявал.
Товарният автомобил бил марка *******, модел ********* с рег. №
************, бял на цвят. Понеже нямало свободни камиони към
склада, свид. Г. попитал свид. Ш. дали може с неговия камион срещу
заплащане да откара бетона до дома му, но А. Ш. отказал, тъй като трябвало
да откара строителни материали до дома на баща си в с. *********.
Връщайки се следобед да плати материалите, свид. Ш. бил помолен от
касиерките да откара бетона на свид. Г., тъй като нямало свободни МПС-ва за
транспорта. Същият се съгласил и каросерията на камиона му била
натоварена с около един кубик земно-влажен бетон, без примес от вода. Свид.
Ш. намерил с навигация от телефона си дома на свид. Г. и откарал бетона там.
Камионът натоварен с бетона бил посрещнат от свид. Г.. Същият, обаче,
не можел да влезе в двора на имота през централния вход от улица *********,
затова свид. Г. се качил в МПС-во при водача, като му посочвал пътя,
откъдето да мине, за да може да влезе в двора му – от продължението на ул.
*********, където било задънена улица /тупик/ в посока към задната фасада
на къщата.
Стигайки до задната част на имота, свид. Г. слязъл от МПС-во, а
водачът Ш., на заден ход преминал по тесен неасфалтиран запрашен път,
2
около който имало дървета и храсти. Докато се движел по тесния
неасфалтиран път към двора на имота, клоните и листата на дърветата му
пречели да вижда през страничните огледала и затова свид. Г. му помагал,
давайки му наставления с ръце и с думи за посоката на движение.
Водачът, освен това, наблюдавал пътя назад и през огледалото за обратно
виждане. След като изминал краткия неасфалтиран път, камионът влязъл в
двора и продължил да се движи в посока към чешмата. В този момент свид. Г.
престанал да му указва пътя, тъй като се намирал пред кабината и нямал
видимост към мястото зад камиона.
За движението на товарния автомобил вече помагал свид. А. И. М. .
Същият казал на свид. Ш. да даде още малко назад и леко встрани към
чешмата. Свид. Ш. се съгласил да придвижи още малко камиона, въпреки, че
пространството било тясно за свободни маневри, разчитайки на мъжа – свид.
М., който му давал указания.
Движейки се на заден ход в двора на имота, същевременно той
наблюдавал назад чрез огледалото за обратно виждане. Движел се със
скорост около 3 км/час. Виждал един от работниците, който му давал
указания с ръце, който бил свидетелят М. и другия работник, който работел
нещо клекнал и който бил свидетелят А..
В един момент свид. Ш. чул свирене с уста. Чул и свид. Г., който му
казал, че отзад има човек и да внимава. Затова веднага спрял камиона и го
придвижил леко напред.
След това, спирайки камиона, свид. Ш. слязъл веднага от него, като
установил, че в това време свид. Д. М. се придържа на мивката, пъшкайки.
Тогава свид. Ш. заедно със свид. М. го положили да легне на земята.
Според свид. Ш., пострадалият Д. М. – свидетел по делото само псувал, но не
му казал дали и къде изпитва болка.
Виждайки свид. М., свид. Ш. разбрал, че го бил затиснал с камиона към
чешмата и от своя страна се притеснил много, поради случилото се.
Малко преди да се случи описаният инцидент, свид. М. бил отишъл до
външната бетонена чешма в двора на имота, за да налее вода в кофа, която
била необходима за работата на свид. М. и на свид. А.. През това време,
свидетелите М. и А. подготвяли площта, където щели да правят бетонена
замазка и където им била необходима водата.
В същото време водачът на камиона на заден ход се приближавал към
чешмата, след като бил влязъл в двора на къщата, а свид. М. му посочвал с
ръце мястото, където трябвало да бъде изсипан бетонът от камиона.
Докато наливал вода в кофата и бил с гръб към двора, свид. М. чул свид.
Ангел М., който го предупредил, че трябва да се пази от товарния автомобил,
който го наближвал със задната си част с думите: «Пази се, ще те удари».
3
М. не взел мерки за това и докато камионът се придвижвал в посока към
свид. М. всичко било наред, но когато се отклонил със задната си дясна част в
посока към чешмата, притиснал към нея пострадалия М.. Същият извикал
«Ооох», а свид. М. викнал на водача, за да спре: »Стой, стой!».
Викът на свид. М. бил чут и от свид. Г., който извикал на водача да кара
напред: »Давай напред, удари момчето.».
Свидетелят Г. обаче не бил видял какво се е случило, тъй като се намирал
на тесния път, пред кабината на товарния автомобил и не можел да наблюдава
какво се случва до чешмата, която в този момент била закрита от камиона.
Тогава именно водачът Ш. предприел движение напред и спрял товарния
автомобил.
През това време М. повърнал в мивката. Свид. М. се приближил до него, а
той му заявил, че не усеща десния си крак. Заявил и, че: «Направи ме сакат.».
Свид. А. пък, докато водачът се бил движил на заден ход в двора бил леко
обърнат към него и редял плочки на земята в клекнало положение.
Същият не видял какво се е случило със свид. М., но го чул да вика:
«Чичооо, удари ме.». Обръщайки се и отивайки към него, свид. А. забелязал
свид. М., който бил облегнат на бетонената мивка. Тогава М. му казал: »Чичо,
ще ме утрепе, дай си ръката. Чичо, умирам.», което много стресирало свид.
А.. По това време свид. Ш. също се бил приближил към свид. М. и заедно със
свид. А., придържайки го с ръце леко го свалили на земята на земята, за да
легне.
За случилото се, свид. Г. сигнализирал на Спешен телефон № 112 и дал на
свид. М. да пие вода, тъй като бил жаден.
Свид. Г. се обадил и на бащата на пострадалия – свид. М. С. М., за да го
уведоми за станалото със сина му – свид. Д. М..
В това време водачът на камиона – свид. Ш. видимо изглеждал много
притеснен и почти не говорел.
На местопроизшествието били изпратени екипи на РУ-Свиленград и на
ЦСМП - Хасково.
Пристигналите на местопроизшествнието полицаи тествали водача Ш. за
употребен алкохол, но техническото средство отчело 0.00 промила алкохол в
издишания от него обем въздух.
През това време те разговаряли с работниците, като по-възрастният –
свид. А. заявил, че е бил доста пиян и не гледал много какво се случва около
него.
Свид. М. заявил, че докато е напътствал водача е считал, че свид. Д. М. ще
се отмести, чувайки и виждайки камиона и че така ще се предпази сам от
евентуален инцидент.
4
Свид. Ш., от своя страна, заявил, че ще плати всички разноски по
лечението на пострадалия, затова полицейският служител Д. уведомил по
мобилен телефон, с пуснат звук на високоговорител баща му – свид. М. за
това. Същият отговорил, че знае къде живее шофьора, ще го намери и «ще се
оправим». Свид. Ш., чувайки тези думи, ги възприел като закана за себе си,
жена си и детето си, тъй като му се сторило, че свид. М. М. е много пиян.
Полицаят Д. предупредил М. М., да не заплашва Ш., вземайки телефона у
себе си. Не след дълго и свид. М. М. пристигнал на мястото на инцидента,
при който бил пострадал синът му – свид. Д. М..
На място пристигнала и линейката с медицинския екип в нея, състоящ
се от свид. К. Д. К. – лекар в ЦСМП - Хасково, филиал Свиленград,
медицинска сестра – свид. М. П. К. и шофьора на МПС-во. Те установили,
че в двора на имота има няколко човека, камион пълен със земно-влажен
разтвор и видели пострадалия - свид. Д. М.. Същият се опирал на чешмата,
като бил в изправено положение. Оплаквал се от силни болки в корема и в
таза. След като ************* поставил първоначална диагноза – «кървящ
коремен орган и счупване на таза», той веднага уведомил в централата на
ЦСМП в гр. Хасково, относно незабавно транспортиране на пострадалия в гр.
Хасково. След това свид. Д. М. бил качен в линейката, за да бъде откаран до
медицинско заведение в гр. Хасково. По време на транспорта до гр. Хасково с
автомобила на ЦСМП – Хасково, на свид. Д. М. били назначени нужните към
момента медикаменти и медицински процедури, като медицинско лице му
поставило инжекция и същият бил откаран в ЦСМП - Хасково. През цялото
време същият бил в съзнание. Всички мероприятия и медикаменти и
виталните показатели на пациента – свид. М. били отразени във фиш за
спешна медицинска помощ, приложен по делото.
След консулт, свид. Д. М. бил транспортиран още същия ден в МБАЛ
«Свети Георги» в гр. Пловдив с диагноза «счупен таз, вътрешен кръвоизлив в
дясната коремна област» и предаден за последващо лечение.
В болницата «Свети Георги», като придружител останал баща му – свид.
М. С. М.. Още същата вечер Д. М. бил опериран по спешност. В болницата
останал през периода от 28.09.2021 г. до 15.10.2021 г., като бил лекуван в
Първа клиника по хирургия за периода 28.09.2021 г . – 12.10.2021 г. и след
това - в Клиника по ортопедия и травматология за периода 12.10.2021 г. –
15.10.2021 г., след което бил изписан «с подобрение, липсват медицински и
ортопедични противопоказания при изписването», видно от епикриза /л.167-
л.168, Том II/. С изписването на свид. М. му били определени дати за
контролни прегледи и медицински кабинети и спазване на постелен режим за
период от два месеца от датата на счупването. Пострадалият бил на домашно
лечение в дома на баба си в гр. Свиленград, кв. «Гарата», ул. «Новоселска» №
62, където бил обслужван и хранен от близките му, тъй като не можел да
става от леглото си и все още не можел да повдига десния си крак. Същият
продължил с домашно лечение около 2 месеца, а в последствие приемал при
5
по-силна болка в корема и в областта на таза медикамента «аналгин».
На следващия ден след случилото се - на 29.09.2021 г., свид. Ш. рано
сутринта отпътувал за ЦСМП, филиал Свиленград, за да разбере какво е
състоянието на пострадалия М.. Същият бил уведомен, че М. е бил откаран
най-напред в ЦСМП - Хасково, а оттам – в болница «Свети Георги» в гр.
Пловдив, за лечение. След това, свид. Ш. звънил многократно, но от
болницата в гр. Пловдив отказвали да му дадат информация за състоянието на
Д. М.. По-късно, той се свързал случайно с някъкъв братовчед на
пострадалия, който в последствие го информирал за здравословното
състояние на свидетеля Д. М. и как протича неговото лечение.
След като за възникналия инцидент бил подаден сигнал на ЕНН 112,
той бил предаден в дежурната оперативна част на РУ - Свиленград.
На място, освен полицейски служители от това управление на МВР,
била пристигнала и дежурна оперативна група, като дежурен разследващ
полицай при РУ – Свиленград извършил оглед на местопроизшествието и
било образувано досъдебно производство на 28.09.2021 г. по реда на чл.212,
ал.2 от НПК, в условията на неотложност , с извършено първо действие по
разследването - оглед на местопроизшествие и изготвен съответен протокол
за извършено престъпление по чл. 134, ал. 1, т. 2 от НК, а именно: За това, че
на 28.09.2021 г. в гр. Свиленград, обл. Хасково е причинил средна телесна
повреда на Д. М. М. от гр. Свиленград, поради немарливо изпълнение на
правнорегламентирана дейност, представляваща източник на повишена
опасност.
В хода на разследването били направени разпити на установените
свидетели; изготвена била съдебномедицинска експертиза и била изготвена и
експертиза по безопасност на труда, която дала отговор на въпроса, имал ли е
възможност водачът на товарния автомобил от техническа гледна точка да
предодврати блъскането на М., при което му били причинени телесни
увреждания; изискани били аудиозаписите от ЕЕН 112 и бил направен оглед
на диска с аудиозаписи като веществено доказателство. Приложени били
заверени копия на СРМПС, Удостоверение за професионална компетентност
с № 133-005486/04.02.2022 г., Удостоверение за психическа годност /л.46-
л.49, том I/, справка за съдимост, характеристика, справка за водач, ведно с
такава за водач/нарушител, както и справка за собственост на МПС-во.
Приложен били и заверени копия на медицински документи от ЦСМП -
Хасково, филиал Свиленград, ЦСМП гр. Хасково и УМБАЛ „Свети Георги„
- ЕАД - гр. Пловдив, включително и История на заболяване с ИЗ №
64748/2961 от 2021 г. от Клиника по ортопедия и травматология и История на
заболяване с ИЗ № 61334/2389 от 2021 г. от Първа клиника по хирургия /л.1-
л.211, Том II/. Изискани и приобщени по делото били и документи и справки
от ДАЙ - Хасково, Дирекция „Инспекция по труда“ /ДИТ/ - гр. Хасково и
от НОИ-Хасково, данни от Търговския регистър на Р. България, заверени
копия от Книги за регистрирани повиквания от ЦСМП - Хасково и от Филиал
6
Свиленград, амбулаторни листи /л.1-л.15, Том III/, писмо и справки от
Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Хасково при ИААА /л.28-
л.30, Том III/ и др. и делото било предявено на 12.09.2022 г. на
упълномощения от пострадалия повереник - адвокат.
От заключението на изготвената по делото съдебномедицинска
експертиза /СМЕ/ по писмени данни № 9/2022 г. на *************** -
Началник отделение „Съдебна медицина„ при МБАЛ Хасково се
установило, че Д. М. М. е получил счупване на кости от дясната половина на
таза – хълбочна кост, кръстец, срамна кост и седалищна кост и хематом в
задкоремното пространство и в коремната кухина. Медикобиологичният
характер на уврежданията: Причинено е било трайно (за повече от 30 дни)
затруднение в движението на десния крак, по смисъла на чл. 129 от НК,
което се дължало на счупването на таза в дясната му половина. Причинено е
било разстройство на здравето, временно опасно за живота по смисъла на чл.
129 от НК, което се е дължало на кръвоизливите в задкоремното
пространство и в коремната кухина. Съгласно същото заключение
механизмът на причиняването им бил следният: Описаните увреждания
са били причинени от действие на твърд, тъп предмет и можели да се
получат при притискане от камион по начина, времето и при обстоятелствата,
установени по досъдебното производство.
От заключението на изготвената по делото експертиза по
безопасност на труда /л.64-л.68, Том I/ е видно, че пострадалият М., при
извършваните ремонтни работи нямал сключен трудов договор, при което не
бил осигуряван съгласно Кодекса за социално осигуряване /КСО/. Налице е
била лична уговорка между Д. М. и Т. Г., за да му бъде извършена строителна
дейност – да залее бетон от дясната страна на къщата, за да стане площадка.
Изводът на вещото лице е че „Д. М. М. не е трябваяло да бъде в района,
където се движи камионът, за да изсипе бетона.„
Съгласно същата експертиза М. е можел да избегне притискането си към
външната бетонена мивка и да предодврати инцидента, като същият не е
трябвало да бъде в този район, където се е движел камионът с цел да изсипе
натоварения на него бетон. Според вещото лице, изготвило експертизата:
„Не са налице изискванията на КСО, поради което събитието, което се е
случило, няма характер на трудова злополука.“. За пострадалия М., не са
налице трудови правоотношения с работодател, които са уредени в
разпоредбите на чл.1 от КТ, а именно: ал.1 от чл.1 – „Този кодекс урежда
трудовите отношения между работника или служителя и работодателя, както
и други отношения, непосредствено свързани с тях.“; ал. 2 – „ Отношенията
при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови
правоотношения.“ и ал. 3 – „Този кодекс цели да осигури свободата и
закрилата на труда, справедливи и достойни условия на труд, както и
осъществяване на социален диалог между държавата, работниците,
служителите, работодателите и техните организации за уреждане на
7
трудовите и непосредствено свързаните с тях отношения.“ В конкретния
случай нямало приложима нормативна уредба, която да урежда
здравословните и безопасни условия на труд във връзка с дейността,
осъществявана от пострадалия работник Д. М. М. и „събитието което се е
случило нямало характер на трудова злополука“. В тази връзка според вещото
лице – „След като нямало приложима нормативна уредба уреждаща
здравословните и безопасни условия на труд във връзка с дейността,
осъществявана от пострадалия работник Д. М. М., поради това, че не са
налице трудови правоотношния с пострадалия работник Д. М. М. и събитието
което се е случило няма характер на трудова злополука, не можело да се
каже, че са допуснати нарушения на нормативната уредба, уреждаща
здравословните и безопасни условия на труд в конкретния случай.“ От
заключението на експертизата по безопасност на труда било видно, че „в
конкретния случай няма лица, които да са допуснали нарушения към момента
на злополуката.“ и, че „не е приложима нормативната уредба, уреждаща
здравословните и безопасни условия на труд в конкретния случай и затова
няма лица, които да са допуснали нарушения към момента на събитието.“
Видно от разпита от 23.05.2022 г. на свид. Ш., същият не представил
длъжностна характеристика и инструктаж по безопасност на труда, тъй като
бил часто лице и нямал регистрирана фирма на негово име със служители в
нея.
Видно от писмо от 20.05.2022 г. на ООАА – Хасково, към 28.09.2021 г. Ш.
не е притежавал валидни удостоверения за професионална компетентност и
превоз на товари и за психологическа годност, тъй като издадените му до
момента били с изтекъл срок на валидност. Същият обаче имал издадено
Удостоверение за професионална компетентност и за превоз на товари от
04.02.2022 г. с валидност до 04.02.2027 г. и Удостоверение за психологическа
годност издадено на 05.02.2022 г. с валидност до 05.02.2025 г. /л.28-л.30, Том
III/. От писмото на ДИТ-Хасково при ГИД от 10.03.2022 г. е видно, че в
Дирекцията няма постъпил сигнал за възникналия на 28.09.2021 г. в гр.
Свиленград инцидент с лицето Д. М. М..
От писмото на Териториално поделение - Хасково при НОИ от 14.03.2022
г. се установява, че в ТП на НОИ Хасково няма декларирана трудова
злополука и не е открито досие, съгласно чл. 59, ал. 1 КСО за злополука,
станала с Д. М. М. на 28.09.2021 г. в дом ***, на ул. *********** в гр.
Свиленград, обл. Хасково.
Въз основа на установената на досъдебното производство фактическа
обстановка, прокурор от РП – Хасково, ТО Свиленград, с Постановление от
10.11.2022 г., направил извод, че липсвали данни за извършено
престъпление, визирано в състава на чл. 134, ал.1, т.2 от НК, което да е
извършено от някое конкретно лице, тъй като не било налице
„правнорегламентирана дейност“ или занятие, упражнявано от определено
лице и същевременно да е налице незнание или тяхното немарливо
8
изпълнение. Предвид този факт, Ш. не бил привлечен като обвиняем, а
същият бил разпитан като свидетел.
Същевременно не било налице според наблюдаващия прокурор
осъществено деяние по чл. 343, ал. 1, б. “б ”, вр. чл. 342, ал. 1 от НК ,тъй
като не било налице извършено нарушение по ЗДвП,за което прокурора е
изложил мотиви.
Приел е, че е налице извършено деяние по чл. 133, пр. 2 от НК, но
съгласно императивната разпоредба на чл. 161, ал. 2 от НК, за това
престъпление наказателното преследване от общ харакер се възбуждало по
тъжба на пострадалия, депозирана пред прокуратурата, като в конкретния
случай такава тъжба до РП-Хасково, ТО-Свиленград не била налице, поради
което наказателното производство е било прекратено на основание чл.199 и
чл. 243, ал.1 т.1 вр. чл. 24, ал. 1, т.1 от НПК.
При тези фактически данни и непосредствени впечатления от
обхвата и начина на водене и приключване на разследването, както и
анализа на доказателствения материал, преценена по същество
депозираната жалба срещу постановлението на РП за прекратяване на
наказателното производство, е основателна. В подкрепа на което,
решаващият съдебен състав излага следните аргументи:
Настоящият съдебен състав,намира,че в хода на досъдебното
производство не са извършени всички действия по разследване, необходими
за събиране и оценка на доказателствата и доказателствените средства с оглед
установяване на правно значимите по делото факти.
Съставите по чл. 343, ал. 1 и ал. 2 НК в частта им за причиняване на
смърт и телесна повреда (тежка или средна) са сравними с тези по чл. 123 НК
и чл. 134 НК, които също визират случаи на професионална непредпазливост.
Съставите по чл. 343, ал. 1 и ал. 2 НК обаче са специални спрямо тях –
отнасят се до такива правнорегламентирани дейности, източник на повишена
опасност, които съставляват само управление на превозно средство,
експлоатация или ремонт в областта на транспорта. Това прави общите
състави по чл. 123 НК и чл. 134 НК неприложими.
На следващо място, съдът намира,че прокурорът не се е съобразил със
задължителните указания в т.1 и 2 от ППлВС № 1/83 г. по н.д. № 8/82 г.,
изясняващи кои могат да бъдат субекти на престъплението по чл.342 и чл.343
от НК, както и за обективната страна на това престъпление. Доразвито и в
решение № 79/83 г.по н.д. № 26/83 г.-ІІІ н.о. на ВСР, изрично е указано, че от
съществено значение за отговорността на лице, управляващо МПС е да се
определи дали то извършва транспортна дейност във връзка с превоз на
хора или товари или се касае до извършване на дейност от производствен
характер по строителство, селско стопанство или други подобни. В
цитираното Постановление е дефинирано и какво следва да се разбира под
“управление” на МПС, а това са “всички действия или бездействия с
механизмите и приборите на превозното средство ...., независимо дали
9
превозното средство или бойна или специална машина се намира в покой или
в движение”.
Безспорно е, че правилата за движение се прилагат и когато
превозните средства се движат извън пътищата, включително и на
територията на предприятия, складове, стопански,честни дворове и други
места ( решение № 295/04.07.1988 г.-ІІІ н.о. и решение № 235/05.04.1989 г. по
н.д. № 100/89 г.-ІІІ н.о.), че те се прилагат, независимо дали ППС се намира в
движение или в покой (ППВС №1/83 г.,т.2). Такива вреди могат да бъдат
причинени не само на друго ППС, на пешеходец, но и на други движими вещи
или недвижим имот, когато водачът на ППС не се е съобразил с техническите
възможности на превозното средство и с всички особености на терена,
атмосферните условия и други конкретни правила при управляването му. В
случая не се касае за извършване на действия от водача на ППС с прикачени
или намиращи се на превозното средство машини и агрегати, при боравенето
с които следва да спазва други специфични правила за безопасност, например
при извършване на товаро-разтоварна дейност с автокран, със самоходна
строителна машина и други ( тълкувателно решение № 28/75 г.-ОСНК и
решение № 363/29.09.1990 г. по н.д. № 320/90 г.-ІІІ н.о.),поради което следва
дейността му да е съотносима към правилата уредени в ЗДвП.
Съдът следва да посочи и ТР 28/1984 г. на в което се сочи, че "Когато
водачът на пътното превозно средство е направил всичко зависещо от него и е
изпълнил изискванията на закона и правилника и въпреки това са настъпили
общественоопасни последици, той не следва да носи отговорност. Когато
един водач е изпълнил предписанията на правилата за движение досежно
скоростта, но не е могъл и не е бил длъжен да предвиди и да предотврати
настъпването на общественоопасните последици, той не следва да носи
отговорност, тъй като е налице случайно деяние по смисъла на чл. 15 от НК".
Проведени са разпити на участниците в произшествието и
присъствалите на мястото на инцидента лица/като между пострадалия и
водача и останалите свидетели има разминавания в показанията им в частта
относно дали водача е използвал присъствалите на обекта лица да го насочват
и уведомяват за препятствия по пътя,когато е навлезнал в двора/, назначени
са и експертизи по делото,но липсва назначена и приета автотехническа
експертиза,тъй като наблюдаващият прокурор е приел,че водача Ш. не е
участвал в пътно-транспортно-произшествие и не е нарушил разпоредба на
ЗДвП, което да е в причинно-следствена връзка с резултата от деянието - да
са последвали морални вреди /телесни повреди или смърт/ или материални
щети.
Както се посочи по горе ,по делото няма събрани доказателства в
частност автотехническа експертиза,която да отговори какъв е механизма и
причините за настъпване на произшествието и могъл ли е водача да
предотврати настъпването на ПТП ,вземайки в предвид характеристиката на
пътя,скоростта на движението видимостта на водача назад с оглед
10
техническите параметри на упарвляваното от него МПС,както и вземайки
предвид показанията на разпитаните по делото свидетели,относно
изпълнението на разпоредбата на чл.40 от ЗДвП.
Не е направен опит да се отстранят допуснатите противоречия между
пострадалия и останалите разпитани по делото свидетели,в това число и
водача, като първият сочи,че никой не е указвал на водача при движението му
назад,а останалите твърдят обратното,което според настоящият съдебен
състав е от съществено значиения с оглед изпълнение ,респ.неизпълнение на
задължението на водача - предвидено в чл.40 ,ал.2 от ЗДвП ,съгласно която
по време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да
наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е
длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности.
Единствено при изследване на този въпрос,задълбочено според
настоящият съдебен състав би се достигнало до правилен извод ,дали има
допуснато нарушение на разпоредбите на ЗДвП, доколкото наблюдаващия
прокурор е приел,че липсва извършено деяние по чл.343 от НК.
За пълнота на съдебният акт,следва да се посочи,че дори и да се
приеме,че действително се касае за извършено деяние по чл.133 от НК,съдът
намира,че неправилно прокурора е приел,че за това престъпление
наказателното преследване от общ харакер се възбуждало по тъжба на
пострадалия, депозирана пред прокуратурата ,съгласно чл. 161, ал. 2 от НК,но
такова не била налице и е прекратил производството.
Последното виждане обаче, не е съобразено с изискванията на Закона.
Следва да бъде напомнено, че според чл. 161, ал. 1 НК, "За лека телесна
повреда по чл. 130 и чл. 131, ал. 1, точки 3 – 5, за лека и средна телесна
повреда по чл. 132, за престъпленията по чл. 144, ал. 1, чл. 145, 146 – 148а,
както и за телесна повреда по чл. 132, 133 и 134, причинена на възходящ,
низходящ, съпруг, брат или сестра, наказателното преследване се възбужда
по тъжба на пострадалия. ". Видно е, че престъплението по чл. 133 НК може
да бъде такова от частен характер само ако телесната повреда е "причинена на
възходящ, низходящ, съпруг, брат или сестра", а настоящият случай съвсем
не е такъв. От друга страна, съобразно чл. 161, ал. 2 НК, "За телесна повреда
по чл. 129, причинена на възходящ, низходящ, съпруг, брат или сестра, както
и за престъпления по чл. 133, чл. 135, ал. 1, 3 и 4, чл. 139 – 141 и чл. 144а, ал.
1 наказателното преследване от общ характер се възбужда по тъжба на
пострадалия до прокуратурата и не може да се прекрати по негово искане. ". С
други думи, престъплението по чл. 133 НК, когато не са налице
предпоставките по чл. 161, ал. 1 НК, е такова от частнопубличен характер, а
не от частен характер. При положение, че наказателното производство е
образувано още на 28.09.2021 г., същата понастоящем е лишена от
възможността да се позовава на липсата на тъжба на пострадалия до
Прокуратурата, тъй като такава вече не е необходима за възбуждане на
наказателно преследване, а дори самият пострадал вече се явява лишен от
11
процесуална възможност да иска прекратяване на започналото наказателно
производство от общ характер.
Водим от изложеното и на основание чл.243,ал. 4 и ал.5 НПК, съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Постановление от 10.11.2022г. на прокурор от РП – Хасково,ТО
Свиленград, с което е прекратено наказателното производство, водено по д.п.
№321/2021г. по описа на РУ Свиленград, пр.пр. № 4389/2021г. по описа на
РП - Хасково,ТО Свиленград, като НЕПРАВИЛНО и
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ВРЪЩА досъдебното производство на РП-Хасково, ТО Свиленград.
Определението подлежи на обжалване и протестиране пред Окръжен
съд Хасково, в 7-мо дневен срок от съобщаването на страните.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
12