Р Е
Ш Е Н И Е
№………/Гр.Варна,
28.06.2017г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ в открито заседание на двадесет и
втори май две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:
ДАНИЕЛА ПИСАРОВА
При участието на секретаря Елена П.,
като разгледа докладваното от съдията т.дело №1885/2015г. по описа на
ВОС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е с правно основание
чл.367 ГПК.
Образувано
е по искова молба на ПОЛИМЕРИ АД / в
н./, ЕИК *********, чрез упълномощен адвокат от синдика на дружеството в
несъстоятелност срещу ПАРТНЪРС КОМЕРС
ЕООД, за установяване нищожност на договор
за покупко- продажба /с клауза за даване вместо изпълнение/ от 11.02.2011г.,
сключен във формата на нотариален акт №97/11.02.2011г., том първи, рег.№536,
дело №76 от 11.02.2011г. на нотариус В.М.,
рег.№465 в НК, с твърдения за липса на
основание и в условие на евентуалност – поради липса на съгласие за сключване на сделката. С атакувания нотариален
акт ищецът ПОЛИМЕРИ АД е прехвърлил
на ответното дружество ПАРТНЪРС КОМЕРС
ЕООД недвижими имоти с обща данъчна оценка от 312 620.10 лева вместо изпълнение на задължение на
ищеца към Партнърс комерс ЕООД за сумата от 772 000 лева. Твърди се, че
ищецът към датата на сделката не е имал задължения към ответното дружество в
този размер, поради което и сделката е сключена при начална липса на основание,
което я прави нищожна. Впоследствие имотите са прехвърлени от ответника на
посоченото в исковата молба друго дружество Девня Полимери инвест ЕАД чрез
апортиране в капитала му. Съобразно уточняваща молба на ищеца от 22.02.2016г.
/л.83/ вторият иск е предявен в евентуалност при отхвърляне на първия, за
прогласяване нищожността на цитираната по-горе сделка поради липса на съгласие
като се твърди липса на представителна власт на лицата, подписали договора от
името на дружествата.
С допълнителна искова молба ищецът чрез
адв.Я., упълномощена от синдика на дружеството И.Б., оспорва твърденията на
ответника. Оспорват се доводите на ответника за недопустимост на исковете
поради предвиден специален ред в ТЗ чрез искове за попълване на масата на
несъстоятелния длъжник. По отношение на специалния иск за атакуване
действителността на апорта съгл.чл.29 ЗТР, ищецът твърди, че не е навеждал
изобщо твърдения – както правни, така и фактически във връзка с апорта, че не е
предявяван съответния за това иск. Поддържа се твърдение, че към датата на
сключване на договора от 11.02.2011г. няма изискуеми задължения на ищеца към
ответното дружество, вкл. в размер на 772 000 лева. Доказателствената
тежест за установяване наличието на основание за сделката според ищеца, е на
ответника. По отношение на търговските, счетоводни записи при ответника, същите
се оспорват тъй като са изцяло в полза на ответното дружество и не се ползват с
доказателствена сила. Поддържа се и вторият евентуален иск за нищожност на
сделката поради липса на съгласие. Прави се уточнение, че лицата, които са
подписали пълномощните на двамата представители на двете дружества за сключване
на договора от 11.02.2011г., не са имали представителна власт, в действителност
не са подписали пълномощните. Твърди се конкретно, че пълномощно
рег.№2227/08.02.2011г. на нотариус Р. Б., СРС, не е подписано от лицето, сочено
за негов автор М. Н. Ш., респ. последната не е автор и на подписаната
декларация по чл.264 ДОПК, представена при сделката. Твърди се, че пълномощно
рег.№2230 от 08.02.2011г. на същия нотариус, не е подписано от лицето, сочено
като негов автор Н.Й.Б.. Твърди се, че в процесния случай не намира приложение
разпоредбата на чл.301 ТЗ. Твърди се, че именно исковата молба представлява
противопоставяне на дружеството – ищец на извършената опорочена сделка. Не е
налице потвърждаване на извършената сделка както от ищеца, така и от ответника.
С допълнителната искова молба ищецът предявява инцидентни установителни искове
за несъществуване на задължението – основание за сключената сделка от
11.02.2011г., в размера от 926 400 лева; евентуален иск – за несъществуване
на едностранна сделка в пълномощно рег.№2227/08.02.2011г., по силата на която М.
Ш. като представляващ Полимери АД е упълномощила Д. П. П..
От
отговора на исковата молба, депозиран от
ПАРТНЪРС КОМЕРС ЕООД, ЕИК **********, София е видно, че ответникът оспорва
допустимостта и основателността на предявените искове с правно основание чл.26,
ал.2, предложение четвърто и предложение второ от ЗЗД. На първо място поради
обявяване на Полимери АД в несъстоятелност по т.дело №1132/2012г. на ВОС, ТО,
се твърди недопустимост на исковете тъй като ТЗ предвижда спрямо несъстоятелния
специален ред за попълване масата на несъстоятелността, посредством специални
искове и в преклузивни срокове съобразно ТЗ. На следващо място се твърди
вписване на апорта с конститутивно действие,
поради което тази сделка може да бъде атакувана единствено посредством
специален иск по чл.29 ЗТР какъвто не е предявен. На следващо място се твърди
неоснователност на предявеният главен иск за установяване нищожност на сделката
„даване вместо изпълнение” поради липса на основание защото: твърди се
необоснованост на твърденията на ищеца за несъществуване дълг на Полимери АД
към Партнърс комерс ЕООД както и липса на каквито и да е доказателства за това.
Ответникът се позовава на счетоводните записвания при страните, конкретно това
при ответника, където е налице отразяване на дълга. Твърди се, че към
м.02.2011г. ответникът има изискуемо вземане от Полимери ЕАД в размер на
926 400 лева, поради което е извършена сделката даване вместо изпълнение и
задължението е погасено до размера от 772 000 лева. По отношение на
предявения в евентуалност иск за установяване нищожност на сделката поради
липса на съгласие, уточнено като липса на представителна власт на лицата,
подписали договора за двете дружества, ответникът твърди, че изобщо не е налице
хипотезата на чл.26, ал.2 ЗЗД „липса на съгласие”. Извършените действия без
представителна власт не водят до нищожност съобразно цитираната по-горе
разпоредба и тази на чл.42 ЗЗД. Такъв договор е относително недействителен като
извършените правни действия не са нищожни и могат да бъдат потвърдени, от
лицето, от чието име е сключена сделката. Ответникът твърди, че е налице
приложимост на разпоредбата на чл.301 ТЗ. Твърди се, че не е налице противопоставяне
от никоя от страните по сделката. В тази връзка се твърди, че с имотите,
предмет на сделката, е извършено разпоредително действие чрез апортирането им в
капитала на Девня Полимери Инвест ЕАД, което обстоятелство е било видно с
обявяване по партидата на приобретателя в ТР.
С
допълнителен отговор, ответникът
поддържа недопустимост на исковете като твърди, че ищецът няма правен интерес
от установяване нищожността единствено спрямо първия приобретател. Дори искът
да бъде уважен, ответникът твърди апортиране на имотите в имуществото на трето
лице, което не участва като страна по спора. Позовава се на извършеното
апортиране на имотите преди вписване на исковата молба по настоящия иск. Не е
налице интерес и поради възможността на ищеца да води ревандикационен иск за
възстановяване владението върху имотите, предмет на сделката. Евентуално се
твърди липса на интерес поради липса на насочване на иска спрямо действителния
собственик на имотите към момента на подаване на исковата молба. Ответникът се
позовава на постановките на ТР №4/2016г. на ОСГК на ВКС. Поддържа, че
уважаването на иска не би могло да доведе до възстановяване на имотите в
патримониума на несъстоятелния тъй като със същите имоти е извършен
впоследствие апорт, вписан в ТР, т.е. имотите са придобити на оригинерно
основание от трето лице. Поддържат се възраженията по основателността на
исковете. Ответникът навежда доводи и цитира съдебна практика относима към
разпределението на доказателствената тежест в процеса. Във връзка със
съществуване на основанието по сделката ответникът цитира обявения в ТР ГФО на
ищеца за 2010г. където е отразено процесното вземане дори в по-голям размер.
Ответникът се позовава на извършено от ищеца признание съществуването на дълга
пред нотариуса при изповядване на сделката, в която част актът се ползва с
материална доказателствена сила. Поддържа се неоснователност и на втория иск за
нищожност – поради липса на валидно учредена представителна власт. Ответникът
твърди, че ищецът е този, който следва да установи, че се е противопоставил
веднага след узнаването на сделката. Позовава се отново на приложение на
разпоредбата на чл.301 ТЗ. Прави довод, че към момента на вписване на сделката
дружеството е могло да узнае за същата, но не се е противопоставило, с което
последната се е стабилизирала. Евентуално, узнаването е станало с вписването на
апорта по партидата на следващ приобретател с арг.чл.7 от ЗТР. Изразява се
подробно становище за недопустимостта на предявените по реда на чл.212 ГПК
инцидентни установителни искове от ищеца.
С определение №3365/17.10.2016г. съдът е
оставил без уважение искане на ищеца за приемане за съвместно разглеждане на
инцидентен установителен иск съгласно чл.212 ГПК, за установяване
несъществуване на вземане между Полимери и Партнърс комерс, основание за
сделката. По предявеният евентуален иск съдът е оставил същия без движение за
уточняване с разпореждане от същата дата. Съобразно уточняваща молба на
ПОЛИМЕРИ АД / вн./от 14.11.2016г., правният интерес от иска произтича от факта,
че по предявения евентуален иск за нищожност се претендира именно липса на
представителна власт на договарящите от името на дружествата лица. Поради това
за ищеца бил налице интерес да установи, че лицата, които се сочат, че са
упълномощили представителите за сключване на сделката, не са подписали същите.
С това уточнение се иска прогласяване нищожност и на двете упълномощителни
сделки тъй като до установяване на нищожността им, договорът за даване вместо
изпълнение би бил действителен. Претендира се прогласяване нищожността на
упълномощителните сделки поради липса на съгласие на упълномощителите,
съответно М. Н.Ш. и Николай Й.Б.. Като ответник по инцидентния установителен
иск се сочи Партнърс Комерс ЕООД.
С определение №3743/16.11.2016г. на ВОС
по настоящото дело /л.224/ съдът е отказал да приеме за съвместно разглеждане
предявеният в евентуалност инцидентен установителен иск на ищеца за
прогласяване нищожността на упълномощителни сделки поради липса на съгласие. По
отношение на пълномощното, подписано от Николай Б. в полза на В.Б., съдът
намира, че този иск се предявява извън срока по чл.372 от ГПК, видно от
допълнителната искова молба на ищеца /т.III, т.1. и т.2 на л.174 по делото/,
поради което едновременното му разглеждане е недопустимо. От друга страна, и
двата инцидентни иска предполагат различна от сочената от ищеца пасивна
легитимация по спора, което е несъвместимо с настоящия процес, воден между
други страни.
По въпроса
относно правния интерес на ищеца от предявените установителни искове: Съгласно
решение № 96 от 1.02.2002 г. на ВКС по гр. д. № 318/2001 г., IV г. о., допустим
е иск за обявяване нищожност на една правна сделка за прехвърляне право на
собственост върху недвижим имот щом като страната има правен интерес от това.
Собственикът на недвижим имот - предмет на нищожната сделка, има правен интерес
от иска по чл.124 ГПК срещу "купувачите" по първата прехвърлителна
сделка и не е задължен да предявява иск за ревандикация на имота срещу
последващите приобретатели.
По дело, което
се води за попълване масата на несъстоятелността, съобразно уточнение направено
от ищеца с молба вх.№7444/14.03.2016г. на л.113/ предварително държавна такса
не се внася съгл.чл.620, ал.5 ТЗ. Съдът е указал и ищецът е вписал исковата
молба в СВп, на основание чл.114 ЗС вр.чл.11 от ПВп, след прекратяване частично
на производството по установителните искове спрямо първоначално посочения
ответник ДЕВНЯ ПОЛИМЕРИ ИНВЕСТ ЕАД, с
определение №890/15.03.2016г., влязло в законна сила на 28.03.2016г.
/л.119/
В съдебно
заседание пълномощникът на ищеца адв.К. поддържа исковете.
Насрещната
страна, чрез адв.С. оспорва исковете. Прави се искане за корекция на доклада на
спора в частта, в която съдът е приел, че предмет на главния иск е установяване
нищожността на договор за даване вместо изпълнение, като се твърди, че се касае
за договор за покупко-продажба. Направено е искане и за корекция в правната
квалификация на предявеният в евентуалност иск като такъв по чл.42, ал.2 ЗЗД
вместо по чл.26, ал.2, предл.2 от ЗЗД.
С протоколно
определение от 23.01.2017г./л.278/ съдът е допуснал корекция в проекта за
доклад на спора съобразно направените от процесуалния представител на ответното
дружество бележки.
Въз основа на
твърденията и възраженията на страните, събраните доказателства, ценени в
съвкупност и по вътрешно убеждение на съдията – докладчик, съдът намира за
установено от фактическа страна следното:
Страните не
спорят относно подписването на договор за покупко-продажба, обективиран в НА №97, том първи, рег.№536, дело №76 от
11.02.2011г. на нотариус В.М., рег.№465, РС – Девня, по силата на който
ПОЛИМЕРИ АД, действащо чрез пълномощника си Д. П. продава на ПАРТНЪРС КОМЕРС
ЕООД, чрез пълномощника му В.Б. недвижими имот, както следва: ПИ с идентификатор
№20482.505.213 по КК на гр.Девня с площ от 29 479 кв.м. ведно с построени
в имота - сграда за енергопроизводство с идентификатор №20482.505.213.4; втора
сграда за енергопроизводство с идентификатор 20482.505.213.5; друг вид
производствена складова база с идентификатор 13; складова база едноетажна с
идентификатор 14; складова база с идентификатор 15 и складова база с
идентификатор 16 с обща данъчна оценка от 312 620.10 лева, за продажна
цена от 772 000 лева, представляваща частично погасяване на дълга на
ПОЛИМЕРИ АД към ПАРТНЪРС КОМЕРС ЕООД /съглл.т.II/.
Видно от
приложеното извлечение от партидата на ДЕВНЯ ПОЛИМЕРИ ИНВЕСТ ЕАД в ТР, в
капитала на дружеството са вписани процесните имоти, предмет на договора за
покупко-продажба, въз основа на извършен апорт от ПАРТНЪРС КОМЕРС ЕООД в
третото дружество, спрямо което производството по делото е прекратено. /л.16/
Това обстоятелство е видно и от приложения устав на Девня Полимери Инвест ЕАД,
чл.8 от същия, където е отразена извършената непарична вноска на имущество от
едноличния собственик на капитала и учредител Партнърс комерс ЕООД.
От извършената
от съда служебна справка /а и от приложените извлечения по делото/ в ТР се
установява, че с решение №1758/12.12.2012г. по т.дело №1132/2012г. на ОС –Варна
Полимери АД е обявен в несъстоятелност като органите му са лишени от
управление. С последващо решение №1175/16.12.2013г. е постановена обща възбрана
и запор върху имуществото на длъжника Полимери АД /в н./ и предприета процедура
по осребряване на имуществото.
От постъпилото
удостоверение вх.№1921/23.01.2017г. на нотариус Р. Б., рег.№273 в РНК, РС
–София /л.260/ се установява, че под рег.№2227 и рег.№2228, том първи –В, акт
№32 от 08.02.2011г. в общия регистър – Служебен архив е отразено удостоверяване
подписан на М. Н. Ш. /с посочен в удостоверението ЕГН/ в качеството и на
изпълнителен директор на Полимери АД като с пълномощното се упълномощава лицето
Д. П. П.а /с посочен ЕГН в удостоверението/ да представлява дружеството пред
всички физически и юридически лица като продаде на ПАРТНЪРС КОМЕРС ЕООД /ЕИК/
собствените на дружеството имоти, находящи се в гр.Девня, Промишлена зона,
посочени конкретно и преценени от съда като идентични с предмета на сделката от
11.02.2011г. По нататък в удостоверението е налице очевидно включване в
съдържанието на упълномощителната сделка на изрично правомощие на
упълномощеното лице както да продаде имотите при посочена продажбена стойност,
така и обстоятелството, че по този начин частично се погасява дълга на Полимери
АД към купувача на имотите Партнърс комерс ЕООД.
От заключението
на изслушаната по делото ССЕ,
изготвена от в.л.Г.Г. /л.272/, която съдът кредитира като обективна и
професионално дадена, се установява, че въпреки липсата на предоставени от
страните счетоводни документи, вещото лице въз основа на записванията в главна
книга на ответника сочи: икономическият смисъл на записването срещу дата
05.01.2011г. е трансформиране задължения на Партнърс комрес към доставчик
Полимери в размер на 898219.20 лева като задължения на Партнърс комерс към
Полимери по получен заем в този размер. След този разчет, отразяването по
см.498 е нулево. Икономическият смисъл на записването срещу дата 28.02.2011г. е
аналогичен – трансформиране на задължения към Полимери като по договор за заем.
Общият размер на отразеното в главната книга на ответника е отписване на
задължения към доставчика Полимери АД в размер на 1 824 619.20 лева и
отразяването им като получени по заем от този контрагент. Вещото лице коментира,
че въз основа на приложените по делото книжа не може да се съпоставят
отразените счетоводно задължения за процесния период при двете страни.
От изготвената допълнителна ССЕ /л.641 и сл./
се установява, че процесният нотариален акт е отразен в счетоводството на
Партнърс комерс ЕООД като е намалено
вземането на това дружество от Полимери АД, водено по сч.сметка 151,
Краткосрочни заеми. От предоставените на вещото лице счетоводни регистри от
ответника, същото заключава, че към 01.01.2010г. Партнърс комерс ЕООД е водило
вземане за предоставени на Полимери АД преди тази дата краткосрочни заеми на
стойност от 1 368 489.76 лева. За да отговори на въпроса как е
формирано задължението на ищеца към ответното дружество, вещото лице изследва
подробно движенията по сметка 151, Краткосрочни заеми, аналитична партида 50 –
Полимери. В тази сметка се установява, че ответникът е водил разчетите си с
Полимери АД, възникнали при извършване на плащания от трети лица за сметка на
Полимери и съответно намалени при получаване на плащания от трети лица в полза
на Полимери – налице са множество такива плащания, респ. постъпления. В таблица
1.2 от заключението вещото лице онагледява начина на формиране на задължението
между страните в размер на общо 1 368 489.76 лева. Вещото лице е
констатирало, че до 31.07.2009г. съществуващите до този момент задължения на
Партнърс Комерс ЕООД към Полимери АД са изцяло погасени като считано от тази
дата за първи път възниква по сметката дебитно салдо – вземане на Партнърс
комерс от Полимери като започва натрупване на задължения на Полимери и
независимо от извършени погашения, винаги месечните периоди са приключвали с
дебитно салдо – вземане на Партнърс комерс от Полимери. Сумата, посочена
по-горе като общо задължение към 31.12.2009г. е започнала да се натрупва от
01.08.2009г. В обявеният в ТР ГФО на ищеца към 31.12.2010г. е отразено
задължение към ответното дружество в размер на 1138 х.лева, а при ответника са
отразени 1 892 х.лева. Според вещото лице, налице е съответствие като има
разминаване единствено в салдата към 31.12.2010г. Причината е, че двете
дружества са отразили на различни счетоводни дати прихващането на насрещните
разчети /посочено на л.642, гръб/ При полимери отразяването е към датата на
стопанските операции, а при ответника – осчетоводяването е към датата на
фактурите, изд. Януари 2011г. Към 05.01.2011г. е налице пряко съответствие в
стойността на разчетите при двете дружества. Към датата на процесния нот.акт,
предмет на предявения иск, 11.02.2011г., вещото лице заключава, че е било
налице вземане на Партнърс комерс ЕООД от Полимери АД по предоставени
краткосрочни заеми в размер на 994 190.73 лева тъй като освен вземането за
главница е осчетоводено намаляване на дълга и с размера на ДДС по фактура
22453/05.01.2011г. /във вр.с нот.акт/. Именно това последно вземане е
прихванато срещу задължение от 926 400 лева с ДДС на Партнърс комерс към
Полимери АД, възникнало на основание процесния НА. В т.2 от заключението вещото
лице сочи, че ф.№22650/28.02.2011г. , издадена от Полимери АД към Партнърс
комерс ЕООД е включена в регистрите по ЗДДС /дневника за продажби/ и СД по ЗДДС
за съответния период 02.2011г. Данъчната основа на тази фактура е 772 000
лева и ДДС от 154 400 лева. В заключението се съдържа и констатация, че в
ГФО на ищеца за 2010г. се съдържат данни за отчетени от дружеството задължения
по получени заеми от Партнърс комерс в размер на 1 138 х.лева и лихви от 9
хил.лева. Не е представен от страните писмен договор за заем между страните, но
от счетоводните записвания се установява, че още от 1999г. между страните
съществуват множество правоотношения по предоставяне на краткосрочни заеми.
Вещото лице констатира още, че в периода 01.01.2009г. до 31.12.2011г.
вземанията на ответника спрямо ищеца се увеличават и се формират от плащания от
банковите сметки на Партнърс комерс към трети лица за сметка на Полимери АД,
т.е. не се извършват преки преводи от банкова сметка ***, а опосредено от
плащане на трети лица, заплащани са задължения на Полимери към трети лица от
ответното дружество. /т.5 от заключението/ Плащанията от банковите регистри са
намерили отражение в счетоводните хронологични регистри като е налице
съответствие между записаните номера на счетоводни операции в банковите
регистри и данните за съответния номер от счетоводния хронологичен регистър.
Вещото лице е констатирало и погасени суми по предоставените от ответника заеми
на ищеца в периода от 14.05.2009г. до 04.02.2011г. в общ размер от
694 329.21 лева, в това число отразени постъпления по каса в брой с посочено
основание „получен заем от Полимери като са отразени и прихващания с основание
„протокол за прихващане”. При изслушването на вещото лице в съдебно заседание
на 22.05.2017г. /л.770/ се установява, че за изготвяне на заключението вещото
лице не е ползвало предоставена от ищеца първична счетоводна документация
поради липса на такава по данни на синдика на Полимери АД. Вещото лице е
ползвало записванията при ответника и сравнение със публичните регистри.
Уточнява се на въпрос на ищеца, че причината Партнърс комерс да извършва
плащания на трети лица за сметка на Полимери е да се погаси задължение на
Полимери като се заведе вземане от същото. На всяко плащане, извършено от
ответното дружество в полза на Полимери, съответства запис при ответника на
вземане от Полимери АД.
От изслушаната Съдебно-почеркова експертиза /л.578/ на
вещото лице Ц.Ц., се установява че подписа след текста „упълномощител”в
представения за изследване оригинал на пълномощно рег.№2230/08.02.2011г. и
рег.№2231/08.02.2011г. е изпълнен от Н.Й.Б.. Подписът след текста
„упълномощител” в оригинала на пълномощно рег.№2227 и рег.№2228 и двете от
08.02.2011г. е изпълнен от М. Н. Ш.. Заключението е приобщено като
доказателство по делото, неоспорено от страните, с протоколно определение от
20.02.2017г.
По делото по
искане на ищеца са представени множество удостоверения, издадени от различни
банкови институции, от които еднозначно се установява, че в периода
01.01.2009г. до 31.12.2010г. между страните са извършени ограничен брой преводи
по банкови сметки, които не се отнасят по процесното разплащане/прихващане/.
Този извод е логично следствие от констатацията на счетоводната експертиза
относно начина на заемане на средства от Партнърс комерс на Полимери АД, чрез разплащане
задълженията на ищеца към трети лица.
Въз основа на
горната фактическа установеност съдът достига до следните правни изводи:
Предявени са
евентуално съединени установителни искове от ПОЛИМЕРИ АД /в н./ срещу ПАРТНЪРС
КОМЕРС ЕООД, за установяване нищожността
на договор за покупко-продажба на
недивижими имоти от 11.02.2011г.,
сключен в нотариален акт №97/11.02.2011г., том първи, рег.№536, дело №76 на
нотариус В.М., рег.№465 в НК, собственост на Полимери АД, продадени на Партнърс
комерс ЕООД с изрично отбелязване в т.II от НА, че продажбата на имотите е
вместо плащане задължение на ищеца към ответника за сумата от 772 000
лева, с главно твърдение за нищожност поради липса на основание /несъществуване на задължение на ищеца спрямо
ответника/ и в условие на евентуалност – липса на съгласие за сключване на
сделката в хипотезата на липса на представителна власт на лицата, подписали
пълномощните на представителите. Предявените по този начин искове съдът
квалифицира по чл.26, ал.2, предложение четвърто от ЗЗД вр.чл.124 ГПК и чл.42,
ал.2 ЗЗД.
Интересът
от предявените искове ищецът като бивш собственик на прехвърлените имоти,
обосновава с откритото производство по несъстоятелност във фазата по
осребряване на имущество и попълването и. Поради това, съдът намира, че за
ищеца съществува интерес от водените установителни искове за прогласяване
нищожност/недействителност на сделката доколкото постановено евентуално
позитивно решение би имало сила спрямо всички. Нищожността е абсолютна,
несанируема, важи спрямо всички и всеки може да се позове на нея.
Диспозитивното начало в процеса предоставя свобода на преценка на ищеца да
определи предмета на делото и страните, като не е изключено между едни и същи
страни да е възможно да има множество правоотношения, което не означава, че
този, които търси правна защита е задължен да я изчерпи в рамките на едно
съдебно производство, т. е. въвеждайки основания по отношение на всички
правоотношения в рамките на този процес. Уредбата на нищожността на договорите
е дадена с императивни правни норми, установени в обществен интерес. Нищожен е
договорът, при сключването на който са допуснати определени, изчерпателно
изброени, правно значими пороци, вследствие на което той не поражда изначално
целените от страните по него правни последици. Нищожността е най-тежката
гражданскоправна санкция за сключен договор по начин или със съдържание, което
противоречи на императивни правни норми или на правилата на морала. Всеки
правен субект, който има правен интерес, може да се позове на нищожността на
договора и да черпи изгодни правни последици от този факт. Тъй като порокът на
договора в посочените случаи не може да бъде отстранен (по принцип), когато по
него е била осъществена престация (от едната или от двете страни), следва да се
проявят правните последици на чл. 34, вр. чл. 55 ЗЗД, понеже изначално липсва
правно основание, оправдаващо даването. Обичайно имущественоправните последици
от нищожния договор се релевират едновременно с релевирането на самата
нищожност, макар да не съществува пречка от отделното им предявяване, като
успешното провеждане на претенцията за нищожност на договор е условие за
проявяването им, но не и за тяхното предявяване. Доколкото ищецът е страна
/прехвърлител/ по сделката, то безусловно е налице интерес от разкриване на
пороци при извършване на сделката.
По
предявения главен иск за установяване
нищожността на сделката, обективирана в НА №97/11.02.2011г. на нотариус В.М.,
съдът намира същия за неоснователен поради
следното: Предявеното основание с
исковата молба, поддържано впоследствие от ищеца, сочи една от хипотезите на
чл.26, ал.2 ЗЗД, а именно липса на основание /причина/ за извършване на
сделката. В практиката и доктрината се приема еднозначно, че липса на основание
е налице когато липсва причина за сключването на сделката. По иска за
прогласяване на нищожността на един каузален договор поради липса на основание
се предполага, че основанието (причината) съществува и в тежест на ищеца е да
установи липсата на основание (кауза, причина). С оглед на събраните
доказателства и конкретно изслушаната и възприета изцяло като обективна и
компетентно дадена съдебно-счетоводна експертиза, се установява, че към датата
на процесната сделка между страните са съществували отношения, които
представляват причината за сключването и. В този смисъл, заключението на вещото
лице установява множество правоотношения от 2009г. до 2010г., които безспорно
сочат на квазизаемни отношения между страните, изразяващи се в заплащане
задълженията на ищеца към трети лица от ответното дружество Партнърс комерс
ЕООД. Тези отношения са намерили адекватен израз в счетоводството на ответника,
а така също и в обявения от самия ищец ГФО към 31.12.2010г. Вещото лице изрично
заявява както в писмената част, така и в устната част от становището си, че по
същество отразяването на счетоводните операции при двете страни е идентично с
разликата, че са отнесени към различни дати. Причината е, че двете дружества са
отразили на различни счетоводни дати прихващането на насрещните разчети
/посочено на л.642, гръб/ При полимери отразяването е към датата на стопанските
операции, а при ответника – осчетоводяването е към датата на фактурите, изд.
Януари 2011г. Към 05.01.2011г. е налице пряко съответствие в стойността на
разчетите при двете дружества. Към датата на процесния нот.акт, предмет на
предявения иск, 11.02.2011г., вещото лице заключава, че е било налице вземане
на Партнърс комерс ЕООД от Полимери АД по предоставени краткосрочни заеми в
размер на 994 190.73 лева тъй като освен вземането за главница е
осчетоводено намаляване на дълга и с размера на ДДС по фактура
22453/05.01.2011г. /във вр.с нот.акт/. Въз основа на горното, съдът намира, че
ищецът, чиято е доказателствената тежест да обори презумпцията, не установява
липсата на основание /на мотив/ за извършената сделка, обективирана в НА
№97/11.02.2011г. Впрочем, мотивът за покупко-продажбата не се различава от
която и да е друга сделка по възмездно прехвърляне на собственост. В случая
страните са добавили допълнителен мотив при извършване на сделката, а именно
извършено даване вместо изпълнение/плащане/ за задължение на продавача към
купувача. Правният ред допуска страните в съгласие с чл.9 от ЗЗД свободно да
уговарят отношенията помежду си, вкл. и способите за изпълнение, погасяване на
дълг. Надлежното изпълнение е един от начините страните да се освободят от
обвързаност, те могат да се освободят и чрез постигането на ново съгласие било
като прекратят, развалят или отменят сключения договор, било като уговорят
други (различни) насрещни права и задължения. Така както кредиторът може да се
съгласи да приеме нещо друго за удовлетворяване на вземането си съгл. чл.65 ЗЗД, така двете страни могат да уговорят заменянето на някоя от дължимите
престации с друга или други престации. Поради горното съдът намира предявеният
главен иск за неоснователен.
Отхвърлянето на
този иск, ангажира правораздавателната компетентност на съда по предявеният в
евентуалност иск за установяване недействителността на сделката в хипотезата на
чл.42, ал.2 ЗЗД, поради липса на съгласие/липса на представителна власт/ на
пълномощниците, участвали при сключване на сделката и за двете страни. Въпреки
че твърди липса на съгласие като евентуално основание за прогласяване нищожността
на сделката, ищецът твърди факти и обстоятелства, които сочат на липса на
представителна власт за пълномощниците по нея. Без значение, че ищецът
претендира прогласяване нищожността на сделката, при сочените от него факти и
обстоятелства, представляващи основание за нищожността, задължение на съда е да
квалифицира иска. Съгл. постановена задължителна за съда практика, обективирана
в реш.№337/14.10.2014г. по гр.дело №3598/2014г. на IV г.о. на ВКС, сделка,
сключена без представителна власт не е нищожна, а относително недействителна до
потвърждаването и от лицето или до прогласяване на упълномощителната сделка за
недействителна. При преценка на предявения иск, съдът се позовава на
постановките на ТР №5/2014г. на ОСГТК на ВКС, съгласно т.II от която, всяка
нищожност по чл. 26 ЗЗД, включително и тази по чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД (поради
липса на съгласие) е абсолютна – не само изначална, а и окончателно водеща до
пълна невъзможност опорочената сделка да породи правни последици, т.е. –
непоправима, неоздравима, без възможност за саниране. За договора, сключен чрез
мним представител – без представителна власт, нормата на чл. 42, ал. 2 ЗЗД
изрично установява възможността той да бъде потвърден. След като такъв договор
може да бъде потвърден от мнимо представлявания и заздравен по този начин, като
с обратна сила се заличат последиците от недействителността и договорът породи
действие, считано от момента на неговото сключване, то тезата за абсолютна и
неоздравима нищожност е логически изключена.
Липсата на съгласие по смисъла на чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД е тежък порок
на правната сделка, който е налице, когато волеизявлението е направено при т.
нар. „съзнавана липса на съгласие“ (например – изтръгнато е с насилие,
направено е без намерение за обвързване – на шега, като учебен пример и др.
подобни). Този тежък порок е непоправим и непреодолим – за да породи действие,
договорът трябва да бъде сключен отново. Договорът, сключен в хипотезата на чл.
42 ЗЗД – от лице, действало като представител, без да има представителна власт,
не страда от такъв порок. Мнимият представител е формирал и е изявил поначало
валидна воля от името на мнимо представлявания, поради което липсата на
представителна власт не е равнозначна на липса на съгласие по смисъла на чл.
26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД и може да бъде преодоляна чрез изрично предвидената в чл.
42, ал. 2 ЗЗД, възможност за потвърждаване на договора.
В конкретния
случай съдът намира, че не се установяват пороци на упълномощителната сделка,
спрямо която съдът дължи преюдициално произнасяне по спора относно
действителността на последващата/обусловена/ сделка. Напротив, от изслушаната и
възприета изцяло от съда и страните, графологическа експертиза се установява,
че подписа след текста „упълномощител” в представения за изследване оригинал на
пълномощно рег.№2230/08.02.2011г. и рег.№2231/08.02.2011г. е изпълнен от Н.Й.Б.,
а подписа след текста „упълномощител” в оригинала на пълномощно рег.№2227 и
рег.№2228 и двете от 08.02.2011г. е изпълнен от М. Н. Ш.. Заключението е
приобщено като доказателство по делото, неоспорено от страните, с протоколно
определение от 20.02.2017г. В този смисъл съдът тълкува и приложеното по делото
удостоверение на нотариус Р. Б. относно записването в служебния архив за
извършените на 08.02.2011г. нотариални удостоверявания. Константната практика
на ВКС приема,че официалният свидетелстващ документ доказва с обвързваща съда
доказателствена сила, че фактите, предмет удостоверителното изявление на органа
издал документът са се осъществили така, както се твърди в документа.
Съдилищата са длъжни да зачитат и да се съобразяват с материалната
доказателствена сила на официалните свидетелстващи документи, докато тя не бъде
опровергана чрез доказване на тяхната невярност. Тежестта за доказване
неистинността на документа пада върху страната,която го оспорва,при което тя
трябва да направи пълно и главно доказване, което означава да се изключи всяко
съмнение, че е неверен. Нотариалното удостоверяване е официален свидетелстващ
документ и като такъв удостоверява, че посочените в него факти отговорят на
действителното фактическо положение, включително и това, че упълномощителят се
е явил лично пред нотариуса и е заявил воля за предоставяне представителната
власт на трето лице за извършване на сделката. Същият рег.номер пълномощни са
описани и в тутулната част на нотариалния акт.
Независимо от
това, в духа на направеното по-горе транспониране мотивите на ТР №5/2014г. на
ВКС и постоянната практика на съдилищата по прилагане на чл.42 ЗЗД, съдът
намира, че дори сделката в НА №97/2011г. да бе сключена при липса на представителна
власт, то тя би била недействителна до момента на потвърждаването и от
страната, от чието име е извършена. В случая е повече от ясно, че потвърждаване
на сделката е налице при това не с конклудентни, а с изрични формални публично
оповестени действия на ищеца. С цитираното по-горе ТР на ВКС №5/2014г. от
12.12.2016г. е уеднаквена практиката по прилагане на висящата недействителност
по чл.42 ЗЗД. В същото е прието, че за упълномощаване с последиците по чл.36,
ал.2 ЗЗД, за валидно разпореждане с имущество на упълномощителя, необходимо и
достатъчно е в пълномощното общо да е изразена неговата воля за овластяване на
пълномощника да извършва разпореждане от негово име. Не е необходимо в
пълномощното да са посочени вид разпореждане, конкретни по вид сделки или
действия на разпореждане, нито техни елементи - определено имущество, цена
(стойност) и пр., нито лице, в полза на което да се извърши разпореждане. В
случая, видно от удостоверението на нотариус Б., пред когото са удостоверени
упълномощителните сделки, в пълномощните са посочени и тези детайли. Обемът и
ограниченията на учредената за пълномощника представителна власт за
разпореждане изцяло се определят от изявената за това воля на упълномощителя в
пълномощното. В тълкувателното решение е прието че договор, сключен от лице,
действало като представител, без да има представителна власт, е в състояние на
висяща недействителност и не поражда целените с него правни последици. Същите
настъпват, ако лицето, от името на което е сключен договорът, го потвърди съгласно
чл.42, ал.2 ЗЗД. При липса на потвърждаване, на недействителността може да се
позове само лицето, от името на което е
сключен договорът или неговите универсални правоприемници. Поради това
съдът намира, че ищецът неоснователно сочи пороци в упълномощителната сделка за
насрещната страна. Съгл.т.2 от ТР №5/2014г. при липса на потвърждаване, на недействителността може да се позове само
лицето, от името на което е сключен договорът или неговите универсални
правоприемници.
Съобразно
изслушаната ССЕ, се установява, че ищецът е включил в дневника за продажби на
Полимери АД за съответния данъчен период 02.2011г. фактура №22650/28.02.2011г.
с получател Партнърс комерс с данъчна основа 772 000 лева и ДДС
154 400 лева. Представена е и СД по ЗДДС за месеца като стойността на ДДС
е включена в общата стойност на начисления ДДС за всички продажби. Или, вещото
лице стига до извод, че процесната фактура е включена в регистрите по ЗДДС и СД
по ЗДДС за периода м.02.2011г. Или, отразяването на фактурите в счетоводството
на ищеца, вкл. в дневника за продажбите и СД по ЗДДС, следва да се приеме като
узнаване от търговеца, от чието име са извършение съответните процесуални
действия, по арг. от чл.301 ТЗ. Приложимостта на тази разпоредба е в случай на
действия без представителна власт съгласно изричния текст. Както съдът отбеляза
по-горе, в настоящия случай не се установява действие без представителна власт.
По общо правило, извършената чрез представител сделка поражда действие в
патримониума на представлявания само ако е налице надлежно учредена
представителна власт. В противен случай, при липса на представителна власт, е
необходимо за да породи действие сделката, потвърждаването и. По изложените по
–горе аргументи съдът намира, че в настоящия спор, не е налице основание за преценка
извършено ли е потвърждаване на действията на представителя от мнимо
представлявания или не, тъй като не е налице изобщо действие без представителна
власт спрямо Полимери АД. Съгласно т.2 от цит.ТР №5/2014г. на ВКС ищецът не
може да се позовава на този порок досежно овластителната сделка на ответника-
насрещна страна по покупко-продажбата.
Въз
основа на горното, съдът намира предявеният в евентуалност иск за установяване
недействителността на сделката в НА №97/2011г., на основание чл.42, ал.2 ЗЗД за
недоказан и неоснователен, с което
се изчерпва правораздавателната компетентност по спора.
Съобразно
този изход от спора, на ищеца не се следват разноски, а напротив, същия следва
да бъде осъден да заплати дължимите за предявения иск държавни такси /за единия
от исковете в евентуалност по арг. от чл.72, ал.2 ГПК/, на основание чл.620,
ал.5 вр.ал.7 от ТЗ. Поради това, масата на несъстоятелността следва да бъде
осъдена да заплати по сметка на ВОС дължимата държавна такса в размер на 3 116.79
лева, изчислена на основание чл.69, ал., т.4 от ГПК и ТР №4/2014г., т.1 на
ОСГК на ВКС относно начина на изчисляване на дължимата държавна такса по този
род искове. Освен това, на основание
чл.78, ал.3 ГПК, ищецът дължи заплащане на сторените от ответника разноски съобразно
приложения списък по чл.80 ГПК. Ищецът изрично е заявил, че не възразява по
размера на адв.възнаграждение.
В
съгласие с т.1 от ТР №6/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът приема, че ответникът
установява сторените от него реално разноски с приложените пълномощно за адв.Ж.К.,
договор за правна защита и съдействие от 16.05.2016г.; приложени проформа и в оригинал
фактури както и преводни нареждания, които кореспондират помежду си. С оглед на
горното, в полза на ответника следва да се присъдят разноски в размер на 10 620 лева с ДДС
адв.възнаграждение както и други разноски в размер на 545.00 лева.
Мотивиран
от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ПОЛИМЕРИ
АД / в н./, ЕИК *********, чрез синдика И.Б., чрез упълномощен от него адвокат,
срещу ПАРТНЪРС КОМЕРС ЕООД, ЕИК
*********, София, искове, както следва: главен иск за установяване нищожност на
договор за покупко-продажба /с клауза за даване вместо изпълнение/ от
11.02.2011г., сключен във формата на нотариален акт №97/11.02.2011г., том
първи, рег.№536, дело №76 от 11.02.2011г. на нотариус В.М., рег.№465 в НК, с
твърдения за липса на основание и в
условие на евентуалност иск за установяване недействителността на същата сделка
поради липса на съгласие – липса на представителна власт за
пълномощниците по сделката, на основание чл.26, ал.2, предложение четвърто
от ЗЗД вр.чл.42, ал.2 ЗЗД.
ОСЪЖДА масата на несъстоятелността на ПОЛИМЕРИ АД / в н./, ЕИК *********, да
заплати по сметка на ВОС дължимата за производството държавна такса в размер на 3 116.79 лева, изчислена на
основание чл.69, ал., т.4 от ГПК вр.чл.620, ал.5 и ал.7 ТЗ.
ОСЪЖДА масата на несъстоятелността на ПОЛИМЕРИ АД / в н./, ЕИК *********, да
заплати на ПАРТНЪРС КОМЕРС ЕООД, ЕИК
*********, София сторените по делото разноски в размер на 10 620 лева
адв.възнаграждение /с ДДС/ и 545.00 лева други разноски за производството, на
основание чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 2 седмичен срок
от връчване преписи от същото на страните с въззивна жалба пред АС –Варна.
Решението да се
отрази в регистрите по чл.235, ал.5 ГПК.
СЪДИЯ
В ОКРЪЖЕН СЪД: