Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 02.05.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, I ГО, 11 състав, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
съдия Вергиния Мичева-Русева
при секретаря Диана Борисова, като разгледа гр. д. № 2830 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по иските молби на Д.А.Н. и Д.О.Н. срещу „З. „А.Б.““
АД, с която са предявени субективно и обективно съединени искове с правно
основание чл.226 от КЗ /отм./ във вр. с чл.45 и чл.86 от ЗЗД.
Ищците твърдят, че в резултат на ПТП, настъпило на
15.03.2016 г. на пътя „Русе – Велико Търново“ са им причинени телесни
увреждания. Сочат че ПТП-то е предизвикано от водача на лек автомобил „Шкода
Октавия“ – Ю.М., който в резултат от нарушените от него правила за движения по
пътищата, им е причинил телесни увреждания, болки и страдания. Посочват че са
предявили своята претенция за заплащане на неимуществени вреди пред ответника-
застраховател, като през м. ноември 2017 г. са заплатени на ищцата Д.А.Н. 22 500
лева, а по отношение на ищеца Д.О.Н. са заплатени 27 750 лева, които суми
обаче считат за несправедливи, поради което и за тях е възникнал правен интерес
да предявят настоящите искове. Претендират сумата от 57 500 лева по
отношение на ищцата Д.А.Н., и сумата от 52 250 лева за ищеца Д.О.Н.,
представляващи претърпени неимуществени вреди, както и законна лихва от датата
на подаване на претенцията пред застраховятеля – 03.08.2017 г., до
окончателното и изплащане.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е депозиран отговор
на исковата молба от ответника З. „А.Б.“ АД, с който оспорва предявените искове
по основание и размер. Не оспорва наличието на застрахователен договор и
валидност на застрахователно правоотношение с деликвента Ю.М.. Релевира
възражение за съпричиняване на причинените вреди от страна на ищците, като се
твърди че са нарушили разпоредбата на
чл.137а ал.1 от ЗДвП и не са
ползвали обезопасителни колани, с който МПС е било оборудвано. Ответното
дружество счита, че напълно е обезщетило ищците, изплащайки сумите доброволно и
извънсъдебно. Претендира разноски и моли съда да отхвърли така предявените
искове.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените
от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Фактическият
състав на иска по чл.432, ал.1 от КЗ се свързва с пълното и главно доказване от
ищците на: реализирането на процесното ПТП; виновното причиняване на същото от
деликвента, наличието на валидно застрахователно правоотношение между последния
и ответното дружество към момента на ПТП; претърпените по вид и обем материални
щети; причинната връзка между тях и деликта; размера на дължимото обезщетение
за тях и изпадането в забава на ответника. В тежест на ответната страна е да
докаже положителните факти, на които основава твърденията и доводите си, в това
число и възраженията за съпричиняване.
В случая посочените предпоставки са налице,
доколкото всички факти, включени във фактическия състав на вземането и
некасаещи неговия размер, са безспорни между страните. За осъществяването им
сочат и събраните по делото доказателства – констативен протокол от ПТП,
протокол от с.з. проведено на 17.07.2017 г. по НОХД №
1159/2017г., в който е обективирано сключеното споразумение по
реда на чл.381, ал.1 НПК и съдебно-автотехнична експертиза. Фактът, касаещ наличието на валидно застрахователно
правоотношение между деликвента и ответното дружество към момента на ПТП, и
механизма на ПТП са отделени като безспорни между страните с доклада по делото, поради
което на основание чл. 153 ГПК съдът приема осъществяването им за доказано.
Съобразно правните последици с които се ползват споразуменията по реда на чл.381,
ал.1 НПК, е налице и виновното причиняване на процесното ПТП от деликвента.
Спорният
въпрос по делото касае размера на неимуществените вредите, причинени на ищците,
като доводите на ответника са че ищците имат принос към претърпените от тях
вреди поради неспазване на разпоредбата на чл.137а ал.1 от ЗДвП, поради което претендираните
от тях суми са силно завишени.
От събраните по делото гласни
доказателствени средства, се установи, че претърпените увреждания са причинили
на двамата ищци значителни болки и страдания, като лечението по някои от тях
все още продължава.
От представените по делото епикризи
и заключение на СМЕ, е видно по отношение на ищцата Д.Н., че черепно-мозъчната
травма е причинила интензивни болки и страдания до 30-дни, значителни болки до
три месеца и умерени болки до шест месеца, като тази травма представлява
сериозна мозъчна травма, която в бъдеще може да причини усложнения. Раната в
челната област е причинила болки и страдания за срок от 20-30 дни, като
остатъчния белег е ясно видим и загрозяващ, без реална възможност да се заличи
изцяло. Травмата на лявото ходило е причинила интензивни болки и страдания поне
за три месеца, значителни до шест месеца, и по-леки до момента, като травмата е
довела до ограничаване на движенията на ходилото за срок повече от 30 дни, което затруднение
продължава в лека степен и до момента. При извършения на ищцата личен преглед на
4.02.2019г. вещото лице е установило, че движенията на ІІІ, ІV и V пръсти на
лявото ходило са ограничени и болезнени. Походката на левия крак е болево
затруднена, особено на пръсти. Оперативен белег е установен по предната
повърхност на горната трета на дясното бедро от операцията на коляното. На
гърба на ходилото също има два оперативни белега. Вещото лице е установило
белег в челната област на лицето, срединно вдясно, с правоъгълна форма и
размери на двете страни 3см. и 6см., като този белег е ясно видим. Установен е
белег на върха на носа, с дължина 5 мм, леко видим, както и белег на горната
устна, с дължина 4 мм, леко видим. Към момента няма показания или вероятност за
повторни и допълнителни оперативни интервенции. Вещото лице е категорично, че
черепно- мозъчната травма препятства професионалната спортна кариера на ищцата
за срок от 1 година, а полученото травматично увреждане на лявото ходило
възпрепятства спортната й кариера до момента, а вероятно и за в бъдеще.
Уврежданията на ищцата са получени
при поставен предпазен колан.
В съдебно заседание вещото лице
уточнява, че увреждането на пръстите на лявото стъпало на ищцата няма да се
възстановят в състоянието преди ПТП. Тя няма да може да танцува и да се
занимава с бойни спортове. Получената от ищцата черепно мозъчна травма е средно
тежка.
От представените по делото епикризи, заключение
по назначената СМЕ и устни уточнения на вещото лице по СМЕ в с.з., по отношение
на ищеца Д.Н. се установява , че претърпените увреждания са причинили интензивни
болки и стадания за срок до 30-дни, значителни до 3 месеца и умерени до 6
месеца, и по-леки до момента. Лявата му ръка е дефинитивно
увредена и няма да бъде напълно възстановена, както и че ищеца няма да може да
извърша по-сложни и тежки движения с нея. Възстановителният период за
причинената мозъчна травма е между 2 и 3 години, при липса на усложнения.
Вещото лице е категоричен, че черепно-мозъчната травма е възпрепятствала
професионалната спорта кариера на ищеца за срок от 1 година. Полученото
травматично увреждане на дясната ръка възпрепятства спортната му кариера до
момента, а вероятно и за в бъдеще.
Вещото лице е категоричен, че
получените от ищеца телесни увреждания са настъпили при поставен предпазен
колен.
При извършения личен преглед на
ищеца вещото лице е установил оперативен белег на дясната длан с дължина 5 см.,
ограничено задно сгъване на дясна длан до 75 градуса /при норма 90 градуса/,
лека намалена мускулна сила при противопоставяне на палеца. Движенията на
долната челюст са запазени, при нормална оклузия. Установено е „прищракване“ в
областта на лявата долночелюстна става . В областта на втори горен десен зъб е
поставена временна протеза. Лечението на увредените зъби продължава.
В с.з. вещото лице допълнително уточнява, че
юмручния захват на дясната ръка на ищеца е нарушен, от което следва че
функцията на целия крайник е нарушена. И така ще остане и за в бъдеще, като
пълно възстановяване няма да настъпи. Т.е. ищецът ще може да изпълнява с
дясната си ръка елементарни битови движения, но силови движения, тежка
физическа работа, няма да може да изпълнява с тази ръка.
Събраните гласни доказателства за
търпените от ищците болки и страдания, чрез разпита на тайната майка М. Н.,
установяват, че ищците нямат спомен за катастрофата. Свидетелката си спомня, че
веднага след ПТП е отпътувала за гр.Русе, където ищците са били първоначално
хоспитализирани. Видяла е Л. със счупена челюст, липсвал зъб, течала кръв от
ухото му. Д. била обезобразена, със смазан крак. След 15 дни децата й били преместени
в „Пирогов“ в София, където лечението им продължило. 2-3 месеца Л. се хранел с пасирана храна през
сламка. Свидетелката уточнява, че преди ПТП и двамата ищци са били национални
състезатели. Л. е трикратен световен шампион по кик-бокс. След катастрофата
повече не е тренирал, заради ръката и заради проблем с главата. Обяснява, че Л.
се затварял в стаята си и я затъмнявал, светлината го дразнела. И при него и
при сестра му били установени ЕЕГ вълни – фокус от единични и кратки ЕЕГ вълни.
За тях вещото лице обяснява, че тези вълни нарушават нормалния биологичен ритъм
на мозъчната кора в будно състояние и може да бъде свързано с готовност на
мозъка за епилептична проява. Преди ПТП Д. е била боксьор и кик-боксьор, но
сега тя не може да тренира повече, заради травмата в главата и в крака. Свидетелката
се грижела за Д. при обслужване на най-елементарните човешки нужди в
продължение на 6 месеца. Заради увредата на крака сега се налагало да купуват
два чифта обувки с различни номера, тъй като единия крак изисквал по-голям
номер обувка от другия. Свидетелката посочва , че децата и са били танцьори и
модели, но не могат повече да се занимават с това. Счита, че въпреки телесните
увреждания най-пагубен за децата й е бил изживения стрес от ПТП, както и стреса
от сегашното им състояние и перспективи.
От приетата
по делото съдебно - автотехнична експертиза се установи, че автомобила, в който
са се намирали двамата ищци е бил оборудван с обезопасени колани. От приложения
по делото фотоалбум се установява, че при ПТП въздушните възглавници на
управлявания от ищеца автомобил не са се отворили /ако е имало такива/.
Активирани са въздушните възглавници на другия, увреждащия автомобил /бял на
цвят/, участник в ПТП.
Въз основа
на така възприетото от фактическа страна, от правна страна съдът намира
следното:
С пар.34 от
ПЗР на новия Кодекс за застраховането, приет с ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г., в
сила от 01.01.2016 г., е отменен КЗ, действал към момента на сключване на ЗЗГО
за увреждащия автомобил. Тъй като застрахователното правоотношение е възникнало
при действието на отменения КЗ, съгласно пар.22 от новия КЗ, спорът следва да
се реши съобразно отменения КЗ.
По делото е безспорно установено настъпилото ПТП и неговия механизъм,
противоправното поведение на виновния водач , претърпените неимуществени вреди
– установени от свидетелката М. Н. и от СМЕ, наличието на пряка
причинна връзка между вредите и настъпилото ПТП – установена от СМЕ и
свидетелските показания, ответникът е застраховател на гражданската отговорност
на причинилия произшествието водач.
Налице са предпоставките за ангажиране на имуществената отговорност на
ответника на основание чл.226 ал.1 от КЗ /отм./.
Съдът следва да определи обезщетението за търпените неимуществени
вреди от ищците по справедливост – чл.
52 ЗЗД.
Съгласно практиката на ВКС понятието
„неимуществени вреди” включва всички онези телесни и психически увреждания на
пострадалия и претърпените от него болки и страдания, формиращи в своята цялост
негативни емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не само отражение
върху психиката, но и създаващи социален дискомфорт за определен период от
време. Критерият за справедливост по см. на чл.52 от ЗЗД не е абстрактен, а
винаги се определя от съществуващата в страната икономическа конюнктура и от
общественото му възприемане на даден етап от развитието на самото общество в
конкретната държава. От
значение при определяне размера на обезщетението са и стандартът на живот в
страната, официалните средностатичическите показатели на НСИ за доходи на лице по време на възникване на
увреждането, съществуващите
размери на лимитите в отговорността на застрахователите към 2017 г.
по КЗ .
Както беше установено от представените и приети по делото
експертизи и заключение на СМЕ, ищцата, млада жена на 25 години, е претърпяла
различни увреждания които са причинили интензивни болки и страдания в първите
30 дни, значителни до 3 месеца, и умерени до 6 месеца. Търпяла е неудобството
дълго време да бъде обслужвана от майка си по време на възстановителния период.
Има белези по лицето, особено явен - белега на челото, които са загрозяващи и
няма възможност да бъдат прикрити. Те действат депресивно върху нейната личност
и създават пречки ищцата да продължи да работи като модел. Ограничено е
движението на левия й крайник, което няма да се възстанови напълно в бъдеще. В
резултат от причинената мозъчна-травма е възможно да настъпят усложнения.
Същите не се съобразяват от съда, тъй като досега няма наличие на такива.
Променен е изцяло живота на ищцата. Тя няма да може повече да се занимава със
своята професионална спортна кариера, да развива и надгражда това, което е
постигнала с усилия и труд в областта на спорта. Съдът отчита също и преживеният
стрес от ПТП, както и стреса и притеснението, който ищцата преживява във връзка
със здравословното й състояние и това което и предстои в бъдеще, както в личен
така и в професионален план. С оглед изложените съображения съдът намира, че справедлив
размер обезщетение за търпените от ищцата неимуществени вреди е сумата 80 000
лева. Ответникът вече е заплатил извънсъдебно на ищцата сумата 22 500лв.,
поради което претендираният размер от 57 500лв. е изцяло основателен и
доказан.
По
отношение на ищеца, млад мъж на 27 години, същият е търпял интензивни
болки и страдания за срок до 30 дни, значителни до 3 месеца и умерени до 6
месеца, и по-леки до момента. Лявата му ръка е дефинитивно
увредена и няма да бъде напълно възстановена. Възстановителният период за
причинената мозъчна травма е между 2 и 3 години, при липса на усложнения, и при
него все още не е приключил. Ищецът е загубил зъб, получил е фрактура на
короната на два зъба, които все още не могат да бъдат възстановени, изпитвал е
неудобството да се храни със сламка за значителен период от време, заради
счупената долна челюст. Има загрозяващ белег на ръката. Подобно на ищцата,
неговият живот също е изцяло и безвъзвратно променен. Ищецът няма да може да
продължи професионалната си спортна кариера, въпреки високите спортни
постижения , които е достигнал до ПТП. Преживял е стрес както от самото ПТП,
така и продължава да търпи такъв от притеснението за здравословното му
състояние и за бъдещото му развитие в личен и професионален план. При тези
данни, съдът намира предявения иск за изцяло основателен и доказан. За
справедлив размер обезщетение за търпените от ищеца болки и страдалия съдът
намира сумата от 80 000лв. Тъй като ответникът вече е изплатил доброволно
извънсъдебно обезщетение за неимуществени вреди в размер на 27 750лв., то
на ищеца следва да се присъди претендирания с исковата молба размер от 52 250лв.
Възражението на
ответника за съпричиняване е недоказано, поради това е и неоснователно. По
делото беше безспорно установено въз основа на приобщените АТЕ и СМЕ, че
процесното МПС е оборудвано с колани и същите са били използвани към момента на
настъпване на вредоносното деяние от ищците.
Основателна е и акцесорната претенция за лихва за забава
върху претендираните от ищците суми. Съгласно разпоредбата на чл. 223 ал. 2 от КЗ /отм./ застрахователят дължи лихви за забава тогава, когато застрахованият
отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице. Отговорността на
застрахования пред третите лица – ищците, произтича от непозволено увреждане.
При непозволеното увреждане длъжникът изпада в забава с факта на извършването
на деликта, без да е необходимо да му е отправяна покана за изплащане на
обезщетение, поради което, доколкото прекият причинител на вредата дължи лихви
за забава от деня на увреждането и отговаря за тези лихви пред третите лица,
съгласно цитираната разпоредба, отговорността на застрахователя следва да бъде,
както на застрахования - дължи се лихва върху обезщетението от деня на
увреждането, без да е необходимо увреденото лице да е отправяло покана както
към застрахования, така и към застрахователя. Увреждането е настъпило на
15.03.2016г. Ищците обаче претендират лихва за забава от 3.08.2017г. /съобразно
новия КЗ, който в конкретния случай не е приложим/. С оглед на диспозитивното
начало в гражданския процес, искът следва да се уважи както е предявен и да се
присъди лихва за забава върху дължимото обезщетение от 3.08.2017г.
По разноските
Ищците са освободени от заплащането на такси и разноски,
поради което не са направили такива в хода на процеса. Техният процесуален
представител претендира адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ал.2 от
ЗА. Представил е договори за правна защита и съдействие, в които процесуалното
представителство на ищците е уговорено при условията на чл.38 ал.2 от ЗА.
Ответникът претендира разноски по списък в размер на 5573лв.
Процесуалният представител на ищците оспорва търсеното адвокатско
възнаграждение като прекомерно.
На ищците разноски не се следват. На техния процесуален
представител се следва адвокатско възнаграждение в размер на 3725лв. , изчислено
съобразно чл.7, ал.2, т.5 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните
размери адвокатски възнаграждения.
При този изход на спора, ответникът няма право на разноски.
Същият следва да заплати на основание чл.78 ал.6 от ГПК по сметката на съда
държавна такса в размер на 4390лв. и разноски в размер на 456,88лв.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА „З. „А.Б.“ АД, ЕИК *******, със съдебен адрес:***, адвокатско дружество „З.И М.“ , да заплати на Д.А.Н., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, на основание чл.226 КЗ /отм./ и чл.86 от ЗЗД сумата в размер на 57 500 /петдесет и седем хиляди и петстотин/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди причинени при застрахователно събитие, настъпило на 15.03.2016г., ведно със законната лихва от 03.08.2017 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „З. „А.Б.“ АД, ЕИК АД, ЕИК *******, със съдебен адрес:***, адвокатско дружество „З.И М.“, да заплати на Д.О.Н., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, на основание чл.226 КЗ /отм./ и чл.86 от ЗЗД сумата в размер на 52 250 /петдесет и две хиляди двеста и петдесет/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени при застрахователно събитие, настъпило на 15.03.2016 г., ведно със законната лихва от 03.08.2017 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „З. „А.Б.“ АД, ЕИК *******, със съдебен адрес:***, адвокатско дружество „З.И М.“ , да заплати на адв.А.Р.Т., САК № ******, със съдебен адрес:***, на основание чл.28 ал.2 ЗА, адвокатски хонорар в размер на 3725 лева.
ОСЪЖДА „З. „А.Б.““ АД, ЕИК ******* да заплати на Софийски градски съд такса и разноски по делото в размер на 4846,88лв.
Решението
може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: