РЕШЕНИЕ
№ 328
гр. Пловдив , 23.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ в публично заседание на
седемнадесети август, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Радостина Анг. Стефанова Въззивно
гражданско дело № 20215300501953 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 от ГПК във вр. с чл.344 ал.1
т.1, т.2, т.3 във вр. с чл.225 ал.1 от КТ и чл.328 ал.1 т. 3 и т.12 от КТ и чл.86 от
ЗЗД.
Образувано е по подадена въззивна жалба от М. ХР. Р., ЕГН-
**********, против Решение № 261563/25.05.2021г., постановено по гр.д.№
7882/2020г. по описа на Районен съд – Пловдив, XV гр.с., с което са
отхвърлени изцяло предявените от него искове против „Лидер- 96“ ЕООД,
ЕИК *****, за признаване за незаконно на уволнението, констатирано със
Заповед № 1183/ 08.05.2020г. на управителя на „Лидер- 96“ ЕООД и неговата
отмяна – правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ; за възстановяване на
ищеца на заеманата преди уволнението длъжност „*****“ – правно основание
чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ; за осъждане на ответника да заплати на ищеца
парично обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа
поради уволнението, за период от шест месеца, считано от 09.05.2020г. до
1
08.11.2020г., възлизащо на сума в размер от 15 599, 46 лв.- правно основание
чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ. Моли да бъде отменено изцяло и
вместо това да се постанови друго, с което да се уважат заведените искови
претенции.
Въззиваемата страна „Лидер- 96“ ЕООД, ЕИК *****, чрез адв. Б.
П., депозира писмен отговор, че жалбата е неоснователна.
Пловдивският окръжен съд, след преценка на процесуалните
предпоставки за допустимост на жалбата и събраните доказателства по
делото във връзка с доводите на страните, прие за установено следното:
Пред Районен съд – Пловдив от М. ХР. Р. против „Лидер- 96“
ЕООД е заведена искова молба, ведно с допълнително писмено уточнение,
неразделна част към нея /на л.14/, с което посочва, че между страните е
действало валидно трудово правоотношение, учредено с трудов договор №
2748/ 11.07.2018 г., по силата на което ищецът заемал длъжността „*****”. На
08.04.2020г. ищецът получил предизвестие за прекратяване на трудовото
правоотношение от страна на работодателя, като в същото са посочени две
основания за прекратяване- предвид намаляване обема на работа /чл. 328, ал.
1, т. 3 КТ/ и наличието на обективна невъзможност за изпълнение на трудовия
договор /чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ/. Впоследствие е издадена и Заповед за
прекратяване на трудовото правоотношение № 1183/ 08.05.2020г. Възразява
се, че уволнението е незаконно. Изтъква се, че не е налице описаното в
заповедта основание за прекратяване на трудовото правоотношение. Не е
налице безвиновна невъзможност за изпълняване на трудовите задължения.
Посочва се, че ищецът е бил в добро здраве към момента на връчване на
предизвестието и не са съществували каквито и да било обстоятелства,
препятстващи възможността му да изпълнява трудовите си функции. Поради
изложеното моли се предявените искове да бъдат уважени. Претендирани са
разноски.
Към исковата молба прилага Трудов договор №2748/11-07.2018г.,
Предизвестие с изх.№ 127/08.04.2020г., Заповед № 1183/08.05.2020г. за
прекратяване на трудово правоотношение и заверено копие от трудова
книжка.
2
Ответникът „Лидер- 96“ ЕООД в срок депозира Писмен отговор
по чл.131 от ГПК, с който оспорва предявените искове като неоснователни. В
същия се посочва, че извършеното уволнение е законосъобразно, доколкото с
оглед епидемичната обстановка в световен мащаб, драстично са намалели
поръчките, изпълнявани от дружеството. Изтъква, че в процесния случай,
правоотношението се прекратява с изтичане на срока на предизвестието, а не
с издадената заповед. Предвид това, то следва да се съобразят основанията за
прекратяване на трудовия договор, посочени в предизвестието, които са две-
намаляване обема на работа и обективна невъзможност за изпълнение на
трудовия договор. В конкретния случай, предвид драстичното намаляване на
поръчките, ответното дружество застъпва, че е налице намаляване обема на
работата. Моли се, така предявените искове да бъдат отхвърлени.
Претендирани са разноски.
Към Писмения отговор прилага електронна кореспонденция /писма/
до дружеството от негови съконтрахенти /“Hermann Hartje” KG, “Hervis
Sports & Fashion” SRL, “DutcheBike”/, Структура преди освобождаването на
ищеца и Структура след неговото освобождаване. С писмата дружеството е
уведомено, че поради създалата се епидемична обстановка във връзка с
„Covid- 19” и наложените рестрикции, драстично е намаляло потреблението
на велосипеди. Предвид това, посочените партньори уведомяват ответното
дружество, че няма да генерират поръчки и да приемат доставки от същото.
В хода на производството е разпитан един свидетел В. М. /без
родство, бивш колега/, доведен от ищеца.
Районен съд – Пловдив, за да отхвърли изцяло исковете, излага
основни съображения, че на първо място намира за необходимо да акцентира
върху факта, че процесното правоотношение не се прекратява по силата на
Заповед № 1183/ 08.05.2020г., а с изтичане срока на месечното предизвестие,
дадено с Предизвестие изх. № 127/ 08.04.2020г.
Когато работодателят е отправил предизвестие и правото му да
прекрати трудовото правоотношение на това основание съществува, както е в
процесния случай, трудовият договор се прекратява с изтичането на срока на
предизвестието, без да са необходими каквито и да било последващи
3
действия на страните.
Позовава се на съдебна практика –
Решение № 664 от 15.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 192/2009 г.,
IV- то г. о.;
Решение № 664 от 30.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1896/2009 г.,
III- то г. о.
Районният съд е направил преценка, че срокът на месечното
предизвестие тече от връчването му- 08.04.2020г. и изтича на 08.05.2020г. В
тази връзка, издадената Заповед № 1183/ 08.05.2020г., има само констативен
характер и отразеното в нея е ирелевантно за настоящия спор. Позовава се и
на разпоредбата на чл. 335, ал. 2, т. 1 от КТ, съгласно която - при наличие на
предизвестие, трудовият договор се прекратява с изтичането на срока на
предизвестието. Затова, посоченото основание по чл. 328, ал. 1, т. 12 от КТ в
заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение не е единственото
основание, което е относимо към процесния спор е това. Релевантни са и
основанията за прекратяване на трудовото правоотношение, посочени в
Предизвестие изх. № 127/ 08.04.2020г., а именно - намаляване обема на
работата- чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ и обективна невъзможност за
изпълнение на трудовия договор- чл. 328, ал. 1, т. 12 от КТ. Районният съд
аргументира, че посочването в предизвестието на повече от едно основание за
прекратяване на трудовото правоотношение, не обосновава
незаконосъобразност на уволнението. Работодателят следва да установи което
и да било от тях, като доказването на едното от основанията е достатъчно за
законността на уволнението.
Позовава се на съдебна практика –
Решение № 232 от 13.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 871/2010 г., IV
г. о., ГК.
Районният съд обръща внимание, че с исковата молба ищецът не
навежда каквито и да било възражения, касаещи намаляването на обема на
работата като основание за прекратяване на трудовия договор и нещо повече -
4
ищецът дори не оспорва отразеното в предизвестието за прекратяване на
трудовото правоотношение основание по чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ. Не се
навеждат и възражения във връзка с чл. 329, ал. 1 КТ /осъществяване на
подбор/, поради което и налага извод, че в такъв случай, съдът не дължи
обсъждане на този въпрос.
Позовава се на съдебна практика –
Решение № 431/ 21.11.2012 г., по гр.д. № 1100 / 2011г. на ВКС, IV-
то г.о.;
Решение № 397/ 31.10.2013 г., по гр.дело № 2870/2013г. на ВКС,
IV- то г.о.;
Решение № 297 от 03.10.2014 г. по гр. д. № 7528/2013 г. на ВКС;
Решение № 503 от 05.01.2012 г. по гр. д. № 77 / 2011 г. на ВКС,
IV- то г.о.
Всички възражения на ищеца с исковата молба са били насочени
само към оспорване на уволнителното основание по чл. 328, ал. 1, т. 12 от КТ.
Въпреки гореизложеното, макар и ищецът да не е оспорил основанието
по чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ, Районният съд мотивира, че работодателят-
ответник следва да установи да е налице първото от посочените в
предизвестието основания за прекратяване на трудовото правоотношение, а
именно- намаляване обема на работата. Намаляването на обема на работа се
установява като обективен факт към момента на предприетото уволнение,
като за него могат да свидетелстват както писмени, така и гласни
доказателства и заключения на вещи лица. Намаляването на обема на работа е
въпрос на преценка на работодателя, тъй като се касае за фактическо
състояние обусловено от конкретни причини, което не е необходимо да се
обективира с изрично приети решения от работодателя. Работодателят е този,
който преценява дали да намали броя на работниците тогава, когато има
намаляване обема на работата. Правно ирелевантно е и дали управляващият
орган на дружеството е съставил нарочен документ, с който уведомява
работещите за намаляване обема на работата и определящ кои длъжности да
бъдат съкратени. След като обемът на работата е намалял и това е свързано с
5
изпълняваните от определена длъжност трудови функции, работодателят
разполага със законно основание да прекрати трудовия договор с
изпълняващия длъжността на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ.
Позовава се на съдебна практика –
Решение № 29/ 08.02.2011 г. по гр.д. № 265/2010 г., ВКС, ІV- то
г.о.
Решение № 21/ 01.02.2010 г. по гр. д. № 5101/2008 г., ВКС, I- во
г.о.
Решение № 87/10.07.2018 г. по гр.д. № 3468/2017 г. ВКС, III -то
г.о.
Районният съд счита, че ответникът е установил, че към м. април
2020г. /когато е получено предизвестието на ищеца за прекратяване на
трудовото правоотношение/, работата в дружеството е намаляла драстично.
Във връзка с установената в световен мащаб епидемия от „Covid- 19”,
съконтрагентите на ответното дружество са преустановили генерирането на
поръчки. Посоченото обстоятелство се е изяснило, както от приетата по
делото кореспонденция между дружеството и неговите клиенти, така и от
показанията на св. М., чиито показания са кредитирани изцяло.
Предвид намаляването на поръчките, а оттам и редуцирането на
обема на работата, целият цех „Лидер 1“ е бил затворен, като част от
персонала работещ в него е бил прехвърлен към цех „Лидер 2“, а останалата
част е била съкратена. Доколкото цехът, в който ищецът е работел е
преустановил работа поради драстичното намаляване на поръчките, то това се
отразява и на изпълняваните от ищеца трудови функции. След като работата е
намаляла до степен, която обуславя необходимост от оптимизация на
производството /чрез затваряне на цех „Лидер 1“ и пренасочване на част от
персонала към другия цех/. След като е изтекъл срокът на предизвестие на
съкратените работници, цех „Лидер 1“ е затворил врати и дейността на
дружеството е продължила само в цех „Лидер 2“.
Досежно основанието по чл. 328, ал. 1, т. 12 от КТ, то
6
същото обуславя безвиновна фактическа невъзможност за изпълнение на
трудовия договор между страните. Субективното потестативно право на
уволнение е възникнало и е упражнено от работодателя законосъобразно,
когато е възникнала нова обстановка, при която реалното изпълнение на
трудовия договор е станало невъзможно по причини, стоящи извън волята на
страните по договора.
Позовава се на съдебна практика –
Решение № 634/19.10.2010 по дело № 1330/2009 на ВКС, ГК, III
г.о
Решение № 342/ 04.10.2011 г. по гр. д. № 11/2011 г. на ВКС, IV-
то г. о.
При възложена тежест на ответника за доказване на
правнорелевантния факт, не се е установило да е налице обективна
невъзможност ищецът да изпълнява своите трудови функции. Ищецът не се е
намирал във фактическа невъзможност да изпълнява трудовите си функции,
нито за заеманата от него длъжност е необходимо специално разрешително,
нито е налице несъвместимост по закон. Въпреки изложеното, доколкото
ответното дружество е установило другото посочено в предизвестието
основание за прекратяване на трудовото правоотношение, то извършеното
уволнение се явява законосъобразно.
С въззивната жалба на М. ХР. Р. се поддържа, че са неправилни
правните изводи в решението, с което са отхвърлени заявените от него
искови претенции.
Окръжен съд – Пловдив, V гр.с., въззивна инстанция, на осн.
чл.269 от ГПК, се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата. За нарушаване на императивни правни
норми съдът е длъжен да следи служебно и без да има изрично оплакване в
тази насока съгласно задължителните указания, дадени с ТР № 1/2013г. на
ОСГТК на ВКС.
7
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
С въззивната жалба на М. ХР. Р. се възразява, че Районният съд
неправилно е приел по делото, че работодателят бил установил, че е намалял
обема на работа в предприятието му. Счита, че приложените писма не
доказват това обстоятелство, тъй като са адресирани до различни физически
лица, за които няма данни да заемат ръководни или каквито и да било други
длъжности в ответното дружество. Не се е установило и дали подателите са
клиенти на дружеството и дали въобще някога са поръчвали нещо от него.
Също така не са били събрани доказателсва за понижение на приходите на
ответника в този период. Тези обстоятелства е следвало да се докажат чрез
експертиза. На следващо място, жалбоподателят изтъква, че дори и да се
приеме, че има спад в обема на работата в дружеството, то това би било
неотносимо към спора, защото уволнението е на друго основание, именно по
чл.328 ал.1 т.12 от КТ. По делото обаче се е установило, че той е бил в
състояние да изпълнява трудовия си договор, защото е бил физически и
психически здрав. Работил е и по време на предизвестието, дори е полагал и
извънреден труд. Възразява също, че няма данни да са се променили
изискванията /нормативни или от страна на работодателя/ или в
длъжностната характеристика за заемане на длъжността „*****“.
Въззивната инстанция намира, че възраженията са неоснователни.
Съгласно чл.335 ал.1 от КТ – Трудовият договор се прекратява писмено.
Съобразно алинея 2– Трудовият договор се прекратява: т.1 – при
прекратяване с предизвестието – с изтичането на предизвестието. Ето защо,
релевантни към прекратяването на процесното трудово правоотношение са
двете основания, описани в представеното Предизвестие № 127/08.04.2020г. -
намаляване обема на работата и обективна невъзможност за изпълнение на
трудовия договор. Издадената впоследствие Заповед № 1183/08.05.2020г. има
само констативен характер. В тази насока, за доказване на
законосъобразността на уволнението е достатъчно да бъде установено поне
едно от изброените основания в Предизвестието. В случая е изпълнен
фактическия състав на чл.328 ал. 1, т. 3 от КТ, защото както от писмените
доказателства -електронна кореспонденция до дружеството, така от
свидетелското показание на В. М. се установява намаление на обема на
работа. Правилно Районният съд е кредитирал показанието на свидетеля,
8
защото той бивш колега на ищеца, работил е в същия производствен цех.
Посочил е, че и неговият договор бил прекратен на същото основание;
всъщност така било и при другите, които ги съкратили от цеха „Лидер 1“.
След като ги освободили, цехът го затворили, а тези работници, които
останали, започнали работа в другия цех на фабриката “Лидер 2“. И на него
също обяснили, че намалели поръчките във връзка с пандемията. По-голямата
част от работниците били освободени. Въззивният съд намира, че
електронните писма също кореспондират на това свидетелско показание. Те
са адресирани до имейла до дружеството и са от чуждестранни партньори.
Съдържанието им касае същия предмет на дейност и взетите ограничителни
мерки в съответните държави по повод на разпространението на
коронавируса. Районният съд е отграничил изрично, че ищецът не е въвел с
исковата молба възражения евентуално свързани с осъществяване на подбор.
Правилен е изводът, че след като е намаляла работата в цеха, обуславя се
неминуемо и намаление на обема на трудовите функции, които по принцип
изпълнява работникът в предприятието. По отношение на второто основание
по чл.328 ал.1 т.12 от КТ /обективна невъзможност ищецът да изпълнява
трудовите си функции/ по делото не са събрани доказателства да е налице, но
въпреки това този факт не рефлектира върху крайната преценка за
неоснователност на исковете, тъй като основанията са самостоятелни и
независими едно от друго.
Решението се явява законосъобразно и подлежи на
потвърждаване.
Разноски.
Разноски не се претендират от въззиваемата страна, а и по делото
няма данни да са направени такива.
Обжалваемост.
На осн. чл.280 ал.3 т.3 от ГПК решението е обжалваемо с
касационна жалба пред ВКС на РБ.
По мотивите, Окръжен съд – Пловдив, V възз.гр.с.
9
РЕШИ:
Потвърждава Решение № 261563/25.05.2021г., постановено по
гр.д.№ 7882/2020г. по описа на Районен съд – Пловдив, XV гр.с.
Решението може да се обжалва с касационна жалба
пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10