№ 190
гр. Плевен, 19.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Валери Цв. Цветанов
при участието на секретаря ПЕТЯ П. АНТОВА
като разгледа докладваното от Валери Цв. Цветанов Административно
наказателно дело № 20244430200514 по описа за 2024 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид
следното:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН
С наказателно постановление №606 от 30.01.2024г *** на РДГ-гр.Ловеч
е наложил на основание чл.268 ал.1 т.1 пр.1 от Закона за горите вр. чл.209 от
Закона за горите на И. П. К. от гр.Ловеч, ж.к. *** административно наказание
глоба в размер на 1100лв.
Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал
жалбоподателят И. П. К., който го обжалва в срок и моли съда да го отмени,
като незаконосъобразно. Представлява се от процесуалния си представител -
адв. С. П. от АК-София, който изразява становище, че при съставяне на акта
за установяване на нарушението и впоследствие издаденото въз основа на
него наказателно постановление не са били спазени предвидените в
разпоредбите на чл. 42 и чл.57 от ЗАНН реквизити за съдържанието на
същите, което представлява съществено процесуално нарушение, основание
1
за отмяна на процесното наказателно постановление.
Въззиваемата страна Директор на РДГ-Ловеч се представлява от юрк.
Ц.Й., който изразява становище, че обжалваното НП е правилно и
законосъобразно.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, допустима е,
разгледана по същество е основателна.
Обжалваното наказателно постановление е издадено въз основа на
АУАН серия Б00А №000785 от 16.11.2023г за установяване на
административно нарушение от който е видно, че на дата 10.09.2023г., в 11:50
часа, в землището на с. Катерица, община Пордим, отдел 369, подотдел „и“,
имот горска територия с кадастрален № *** - собственост на физически лица,
като физическо лице, притежаващо удостоверение за упражняване на
лесовъдска практика № 11644 от 15.07.2015г. на ИАГ - София,е преотстъпила
контролна горска марка /КГМ/ №Б2256, регистрирана с удостоверение
№7322/21.07.2015г. издадено от ИАГ - София на И. П. К., на П. Ю. З., ЕГН
**********, адрес: с. Пресяка, община Ловеч, ул. ***, като последният
извършва маркиране със същата КГМ на 5 пр.м3 (пет пространствени
кубически метра) дърва за огрев от дървесен вид цер, прясно отрязани, с
дължина един метър, намиращи се натоварени на товарно тракторно ремарке
с регистрационен номер ***, прикачено към колесен трактор марка „Булгар” с
регистрационен номер ***, без използването на КГМ №Б2256 да се извършва
в присъствието и под контрола на нейния притежател И. П. К.. За проверката
е съставен Констативен протокол № 000697 от 10.09.2023г., който се прилага
като неразделна част от административнонаказателната преписка.
Горните обстоятелства се установяват от показанията на разпитания
актосъставител К. В. Г. и свидетелите И. М. Р. и А. В. В., чиито показания
съдът кредитира изцяло с оглед тяхната последователна и логическа
изложеност, взаимна кореспондентност и съответствие с приложените по
делото писмени доказателства, в т.ч. констативен протокол серия БООА №
000697/10.09.2023г. Според показанията на свидетелите Р. и В. при
извършена проверка в землището на с.Катерица, се установило, че
жалбоподателят К., като физическо лице, притежаващо удостоверение за
2
упражняване на лесовъдска практика е преотстъпила контролна горска марка
/КГМ/ №Б2256, регистрирана с удостоверение №7322/21.07.2015г. издадено
от ИАГ - София на И. П. К., на П. Ю. З.. Според показанията на свидетелите
Р. и В. свидетелят П. З. извършвал маркиране със същата КГМ на 5 пр.м3 (пет
пространствени кубически метра) дърва за огрев от дървесен вид цер,
намиращи се натоварени на товарно тракторно ремарке, прикачено към
колесен трактор марка. От показанията на свидетелите Р. и В. се установява,
че З. използвал КГМ в отсъствието на нейния притежател И. П. К.. Според
показанията на свидетелите Р. и В. за констатираното нарушение съставили
констативен протокол серия Б00А №000697, въз основа на който
впоследствие е съставен АУАН серия Б00А №000785 с актосъставител К. В.
Г.. Съдът кредитира напълно показанията на актосъставителя Г. и свидетелите
Р. и В., тъй като техните показания са конкретни, ясни и последователни,
изясняват в пълнота всички факти и обстоятелства във връзка с извършената
от тях проверка в землището на с.Катерица, общ. Пордим, отдел 369,
подотдел „и“, имот горска територия с кадастрален № ***. Освен това няма
данни по делото, които да създават съмнения относно обективността и
безпристрастността на тези свидетели, или да сочат на наличието на мотив да
набедят жалбоподателя К. в нарушение, което не е извършил. От показанията
на разпитания в съдебно заседание свидетел П. Ю. З., се установява, че
същият е помагал на жалбоподателя К., като към момента на проверката е бил
непълнолетен. Според показанията на свидетеля З. същият е взел контролната
горска марка от раницата на И. К. без нейното знание и разрешение, за да
маркира дървесината, с цел да помогне и по-бързо да приключат работата си.
Свидетелят З. е категоричен, че жалбоподателят К. нито не му е предоставила
контролната горска марка, нито му е възложила да маркира дървесина в
нейно отсъствие. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля З., тъй
като показанията му са последователно и логически изложени, и си
кореспондират напълно с показанията на свидетелите Р. и В. относно
обстоятелството, че е маркирал дървесината в отсъствието на жалбоподателя.
Освен това показанията на свидетеля З. съответстват напълно със
собственоръчно написаните му обяснения в деня на проверката. В
представените по случая обяснения от 10.09.2023г, на П. Ю. З., ЕГ'Н
**********, същият сочи, че на 10.09.2023г. около 11.40 ч. е взел марката от
земята, която марка била до една раница.
3
При така приетото за установено от фактическа страна
незаконосъобразно и необосновано административнонаказващият орган е
приел, че с действията си жалбоподателят И. П. К. е извършил нарушение по
чл.268 ал.1 т.1 пр.1 от Закона за горите вр. чл.209 от Закона за горите вр.
чл.56 от Наредба №1/30.01.2012г. за контрола и опазването на горските
територии и неправилно и незаконосъобразно му е наложил административно
наказание. Съгласно разпоредбата на чл. 209 от Закона за горите се забранява
преотстъпването на контролните горски марки и на производствените марки.
Съобразно разпоредбата на чл. 268, ал. 1 от Закона за горите – „Наказва се с
глоба от 1000 до 10 000 лв., ако деянието не съставлява престъпление,
физическо лице, което в нарушение на този закон и подзаконовите актове по
прилагането му: преотстъпи контролна горска марка, производствена
марка, униформено облекло ши отличителен знак.“ С разпоредбата на чл. 56
от Наредба № 1 от 30.01.2012г. за контрола и опазването на горските
територии е направено изричното разграничение, съгласно което
предоставянето на марката на друго лице не се счита за преотстъпване, когато
марката се използва в присъствието и под контрола на нейния притежател.
Изискването на Закона за горите и подзаконовата му уредба е ясно и точно -
контролната горска марка, регистрирана на лицензирания лесовъд с
удостоверение издадено от ИАГ - София, е лична и не може да се
преотстъпва за употреба на трети лица, с изключение на случаите, визирани в
чл. 56 от Наредба № 1 от 30.01.2012г. за контрола и опазването на горските
територии. В тази връзка е и задължението в чл. 210, ал. 2 от Закона за горите
и в чл. 60 ал. 1 от Наредба № 1 от 30.01.2012г. за контрола и опазването на
горските територии съгласно което при кражба или загубване на контролна
горска марка или на производствена марка лицето, на чието име е издадено
удостоверение по чл. 55, ал. 2 ши по чл. 58, ал. 3, е длъжно в срок до 24 часа
да уведоми органа, който води регистъра за съответните марки. Това
задължение е свързано със своевременното предотвратяване на злоупотреби и
недобросъвестно използване на контролната горска марка от неоторизирани
лица. В тази връзка е и задължението, въведено с разпоредбата на чл. 57 от
същата наредба, според което при извършване на маркиране лицата носят със
себе си копие от удостоверението по чл. 55, ал. 2 или копие от заповедта по
чл. 59, ал. 3 и са длъжни да ги представят при проверка. От горепосочените
правни норми, свързани с употребата и съхраняването на контролната горска
4
марка, произтича и изискването за съхраняването на марката с грижата на
добър стопанин и недопускането същата да остане без надзор и да попадне в
ръцете на други неоторизирани лица, и най-вече да бъде използвана от тях в
нарушение на закона. В тази насока следва да се има предвид особената
специална удостоверителна функция, която законодателят е придал на
контролната горска марка. Съдът намира за основателно възражението,
релевирано в жалбата, за липса на извършено нарушение. Това произтича от
обстоятелството, че вмененото на жалбоподателя нарушение е за това, че е
преотстъпил контролна горска марка с абревиатура №Б2256 на лицето П. Ю.
З.. В тази насока, както бе посочено по-горе, от показанията на свидетеля П.
Ю. З. се установява, че същият е взел контролната горска марка от раницата
на И. К. в нейно отсъствие и без нейното знание и разрешение, за да маркира
дървесината, с цел да помогне и по-бързо да приключат работата си.
Разпоредбата на чл.56 от Наредба № 1 от 30 януари 2012 г. за контрола и
опазването на горските територии предвижда, че предоставянето на марката
на друго лице не се счита за преотстъпване, когато марката се използва в
присъствието и под контрола на нейния притежател. В този
смисъл, преотстъпване на марка се счита нейното предоставяне, когато
същата се използва без присъствието и под контрола на нейния притежател.
Формата на изпълнителното деяние преотстъпване предполага волеви акт и
активни действия по физическо предоставяне на контролната горска марка на
друго неоторизирано лице. В конкретния случай жалбоподателят К. не е
предприел никакви действия по физическото предоставяне на контролната
горска марка на свидетеля З.. Следователно незаконосъобразно и
необосновано административнонаказващият орган на основание чл.268 ал.1
т.1 пр.1 от Закона за горите вр. чл.209 от Закона за горите е ангажирал
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя И. К.. Според
съда не съхраняването на контролната горска марка с грижата на добър
стопанин и допускането същата да остане без надзор и да попадне в ръцете на
други неоторизирани лица, не представлява административно нарушение, за
което следва да бъде приложена общата санкционна норма на чл.270 от ЗГ.
Съдът не констатира да са допуснати съществени процесуални
нарушения, както при съставянето на АУАН, така и при съставяне на
обжалваното НП, които да са довели до ограничаване правото на защита на
наказаното лице - жалбоподател в настоящото производство.
5
Съдът счита, че следва да бъде отменено обжалваното наказателно
постановление относно наложеното административно наказание по чл.268
ал.1 т.1 пр.1 от Закона за горите вр. чл.209 от Закона за горите, като
незаконосъобразно и необосновано.
От процесуалния представител на жалбоподателя е направено искане за
присъждане на адвокатско възнаграждение. В настоящото производство
същият е представляван от адвокат, като за осигурената защита е платен
хонорар от 600 лева. Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в
съдебните производства пред районния съд страните имат право на
присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един
адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета
на органа, издал отменения акт или отказ. От изложеното следва, че в полза
на жалбоподателя действително следва да бъдат присъдени разноски за
адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 144 АПК субсидиарно се прилагат
правилата на ГПК. В случая са представени пълномощно и разписка за
получено възнаграждение (л. 6), в който е отразено, че е договорено
адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. Съобразно т.1 от
задължителното за съдилищата Тълкувателно решение №6/6.11.2013г.,
постановено по т.д.№6/2012г.. на ОСГТК на ВКС съдебни разноски за
адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила
възнаграждението, като в договора следва да е вписан начина на плащане –
ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако
е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна
помощ е достатъчно и има характера на разписка. В конкретния случай е
представена разписка за заплатено в брой адвокатско възнаграждение в
размер на 600 лева. РДГ – гр.Ловеч следва да заплати на основание чл.63д ал.1
от ЗАНН на жалбоподателя И. П. К. разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 600 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
6
ОТМЕНЯ наказателно постановление №606 от 30.01.2024г., с което
*** на РДГ-гр.Ловеч е наложил на основание чл.268 ал.1 т.1 пр.1 от Закона за
горите вр. чл.209 от Закона за горите на И. П. К. от гр.Ловеч, ж.к. ***
административно наказание глоба в размер на 1100лв, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО И НЕОБОСНОВАНО.
ОСЪЖДА РДГ-гр.Ловеч да заплати на основание чл.63д ал.1 от ЗАНН
на жалбоподателя И. П. К. разноски за адвокатско възнаграждение в размер
на 600лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд – Плевен в 14 дневен срок от съобщението до страните,
че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
7