Р Е Ш
Е Н И Е №36
гр.Попово, 28.02.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Поповският
районен съд, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди
и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР ТОМОВ
при
секретаря М. А., като разгледа докладваното от
с ъ д и я т а анд № 16 по описа на ПпРС за 2020 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Административнонаказателното
производство по чл.59 и сл. от ЗАНН е образувано по жалба на П.В.П. ***-0321-000984/
03.01.2020 г. на Началник РУ към ОДМВР Търговище, РУ Попово, с което и на
основание чл.174,ал.1,т.1 от ЗДвП са му наложени наказания глоба в размер на
500 лв., „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца и са отнети
10 к.т. за това, че „на 01.12.2019 г.
около 08.05 ч.,в община П., на път III-204, до комплекс „**“, управлява личния си л.а.“Дачия Логан“ с рег.№ ** след
употреба на алкохол, с концентрация на алкохол в издишания въздух 0.75 промила,
установено в 08.07 ч. с техническо средство „Алкотест Дрегер 7410” с № 0047.
Пробата е под № 596. Има мирис на алкохол. Издаден талон за медицинско
изследване № 0035571 и взета кръвна проба в ЦСМП Попово. От протокола за
химическа експертиза №102/09.12.2019 г. крайна концентрация на алкохол в кръвта
0.79 промила”– нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.
В
жалбата се оспорва извършеното нарушение, като се излагат доводи
относно употреба на медикаменти за лечение на заболяване /т.нар.“шведска
горчивка“/, което е довело до завишаване на концентрацията на алкохол в кръвта.
Претендира за назначаване на СМЕ във връзка с изследване на взетата кръв по
газхроматографски метод /което всъщност е направено по делото/. В с.з.
жалбоподателят, редовно призован, се явява лично, представлява се от адв. от ТАК, който поддържа жалбата на заявените в нея
основания, ангажира допълнителни доказателства във връзка със заболяването на
жалбоподателя и и пледира за отмяна на атакуваното НП.
Ответникът
по жалбата, редовно призован, не ангажира становище по жалбата, не изпраща
процесуален представител в с.з.
Районна
прокуратура Търговище, ТО Попово, уведомени съгласно чл.62 от ЗАНН, не изпращат
представител в с.з.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
Жалбата е подадена в срока и по реда
на чл.59 и сл. от ЗАНН и е процесуално
допустима. Жалбоподателят П.В.П. ***, работел като **, бил
правоспособен по смисъла на чл.150 ЗДвП водач на МПС /справка л.17/ за
категории „В”,“С“,“М“,“АМ“ и “ТкТ“, с правоспособност
придобита преди повече от 30 години, като до извършване на настоящото нарушение
бил санкциониран неколкократно за различни по вид нарушения на правилата за
движение по пътищата.
На 30.11.2019
г. /събота/ вечерта жалбоподателят употребил значително количество алкохол /по
негови обяснения 200 мл ракия/, като на следващия ден 01.12.2019 г. предприел
извършване на таксиметров превоз. Около 08.05 ч., при движение в Община П., по
път III-204, до
комплекс „**“ управляваният от него личен ** л.а.“Дачия
Логан“ с рег.№ ** бил спрян за проверка от служители
на РУ Попово – полицай С.Р. и полицай П.Н., които осъществявали контрол на
преминаващите МПС. При извършване на проверката, полицай Р. усетил мирис на
алкохол от автомобила, при което решил да провери водача П. за употреба на
алкохол с помощта на техническо средство „Алкотест Дрегер 7410” с № 0047. В
08.07 ч. скалата на техническото средство отчела 0.75 промила концентрация на
алкохол в издишания въздух. Нарушителят пожелал да даде кръв за химически
анализ. Издаден му бил талон за медицинско изследване № 0035571 /приложен л.14/, в който било вписано, че
жалбоподателят следва да се яви за медицинско изследване в ЦСМП Попово
най-късно до 09.20 ч. Жалбоподателят бил придружен до ФЦСМП Попово, където при
стриктно спазване на нормативните изисквания, дежурен лекар му взел кръв за
изследване. В Протокола за медицинско изследване /приложен л.15,
представляващ задължителен елемент в процедурата по вземане на кръв за химичен
анализ/, нарушителят П. лично заявил пред медицинското лице, че е употребил 200
мл ракия, като същевременно не съобщил за каквито и да било заболявания, респ.
употреба на медикаменти за тяхното лечение.
След това на водача бил съставен АУАН № 994 /приложен л.12/, с който и
съгласно чл.36,ал.1 от ЗАНН било поставено началото на АНП против него за
извършеното нарушение по чл.5, ал.3,т.1 от ЗДвП. Нарушителят се запознал с
констатациите в акта и го подписал без възражение, като не депозирал
допълнителни писмени такива и в 3-дневният срок по чл. 44,ал.1 от ЗАНН.
Междувременно кръвната пробата била изпратена за изследване в ОДМВР Търговище,
където на 09.12.2019 г. в.л. К., след анализ по газхроматографския метод установила, че в предоставената за изследване
кръв иззета на 01.1.2019 г. има наличие
на етилова концентрация 0.79 на хиляда. При тези обстоятелства било издадено
атакуваното в настоящия процес НП № 19-0321-000984/03.01.2020 г. на Началника
на РУП Попово, връчено лично на 16.01.2020 г.
Фактическата
обстановка беше установена от съда след преценка на показанията на изслушания в
с.з. актосъставител С.Р., св.П.Н., както и от
приобщените по реда на чл.283 НПК писмени доказателства, като същата не се
оспорва от защитата на нарушителя. Във връзка с направените в жалбата и
поддържани в хода на съдебното дирене доказателствени искания съдът се
произнесе с отделно определение, съображенията за неоснователност по което не
намира за необходимо да повтаря отново в мотивите.
При така
установената макар и усложнена фактическа обстановка, от правна страна съдът
намери, че жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА,
по следните съображения:
Съдът
констатира, че при реализиране на административнонаказателната отговорност за
извършеното нарушение на правилата за движение по пътищата не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила и материалния закон, водещи до
опорочаване на производството по налагане на административно наказание. Първото
и основно основание за законосъобразност на всяко НП е да бъде издадено от
компетентен орган, като компетентността може да произтича както пряко от закона
[случай, в който се презюмира], така и да бъде делегирана. В настоящият случай
това основно изискване е спазено, тъй като атакуваното НП е издадено от
компетентен да го издаде орган –Началник към ОДМВР Търговище, РУ Попово, на
когото съгласно чл.189,ал.12 от ЗДвП и т.2.8 от приложената /л.19-20/ Заповед
№8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи, са делегирани права
по смисъла на чл.47,ал.2 от ЗАНН.
Следва
да се посочи, че контролните органи са следвали стриктно процедурата и реда за
установяване употребата на алкохол, предвиден в Наредба № 1/19.07.2017 г. за
реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни
аналози. На първо място и на осн.чл.3,ал.1 е извършена проверка на място
посредством годно техническо средство „Алкотест Дрегер 7410“ с № 0047, скалата
на което е отчела 0.75 промила алкохол в издишания въздух – показания, с които
водачът П. не се е съгласил. Издаден му е бил талон за медицинско изследване №
0035571, послужил като основание за последващото химическо изследване с почти
идентична крайна концентрация 0.79 промила в кръвта на водача.
От
събраните в хода на
съдебното дирене доказателства по несъмнен и категоричен начин се установява,
че на 01.12.2019 г., на посоченото място и час, жалбоподателят е управлявал
собствения си ** л.а.“Дачия Логан“
с рег.№ **. Не се спори
по делото, че посредством техническо средство "Алкотест
Дрегер 7410"
с фабр.№ 0047
е отчетена концентрация на алкохол в издишания от жалбоподателя въздух 0.75 на хиляда, а след извършено
химическо изследване на кръвта на водача е установена концентрация 0.79
промила, т.е. и в двата случая е налице съставомерна концентрация над 0.5 на
хиляда. При така отчетените обективни данни и както вече съдът посочи по-горе,
установяването на алкохолното съдържание в кръвта на
жалбоподателя е осъществено при стриктно
спазване на изискванията и реда, регламентирани в Наредба
№ 1/19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или
наркотични вещества или техни аналози.
Алкохолното съдържание в кръвта на водача П. е установено и доказано по
несъмнен начин в размер на 0.79 на хиляда, което попада в административно
наказателния състав по чл.174,ал.1,т.1 ЗДвП. Ето защо съдът намери, че изцяло
правилно и законосъобразно наказващият орган е преценил, че П.В.П. е управлявал МПС в
нарушение на чл.5,ал.3,т.1
от ЗДвП, който
забранява на водачите
да управляват ППС под въздействието на алкохол.
Съгласно
чл.174,ал.1,т.1 ЗДвП се наказва с лишаване от право да управлява МПС за срок 6 месеца и глоба в размер на 500 лв. водач, който управлява МПС с концентрация
на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда до 0.8 на хиляда
включително, установена с медицинско и химическо изследване и/или техническо
средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в
издишвания въздух, а съгласно чл.6,ал.1,т.1 от Наредба № Із-2539/17.12.2012 г.
на МВР /Обн.,ДВ, бр.1/2013 г., в сила от 04.02.2013 г./ за същото нарушение се
отнемат задължително и 10 к.т. В конкретният случай безспорно е налице пълно
съответствие между фактическата обстановка констатирана от контролните органи и
правната квалификация, дадена от наказващия орган в издаденото НП. Разпоредбата
на чл.5,ал.3,т.1 от ЗДвП задължава всеки водач на МПС да не го управлява под
въздействие на алкохол – разпоредба,чиято конкретна индивидуализация касаеща
границите на допустимата концентрация е регламентирана чрез чл.174,ал.1,т.1 ЗДвП, по силата на която е санкциониран нарушителя. Нарушението е извършено виновно,
умишлено, като нарушителят П. е съзнавал
общественоопасния характер на деянието си; знаел е че е употребил алкохол и не
следва да управлява МПС в това си състояние, но въпреки това е управлявал л.а.,
с което е допускал настъпването на общественоопасните последици от своето
деяние.
Предвидените в санкционната
разпоредба наказания са във фиксирани размери, поради което съдът намира, че
административнонаказващият орган се е съобразил изцяло с разпоредбата на чл.27 ЗАНН, като е определил наказанието точно във фиксирания му размер доколкото
липсва оперативна самостоятелност за определяне на друг размер. По
отношение отнетите 10 к.т. за нарушението по чл.5,ал.3,т.1 от ЗДвП - отнемането
на контролни точки по реда на чл.6,ал.1,т.1 от Наредба №Із-
2539 на МВР не представлява нито наказание нито принудителна административна
мярка, т.е. не се явява санкция, която подлежи на самостоятелно обжалване и
респективно отмяна.
Водим от
горното и на осн.чл.63,ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА НП № 19-0321-000984/03.01.2020 г. на
Началника на РУП Попово, с което на П.В.П.
***, ЕГН-********** за нарушение по чл.5,ал.3,т.1 от ЗДвП са наложени
административни наказания „глоба” в размер на 500 лв. /петстотин лева/,
„лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 /шест/ месеца, на
осн.чл.174,ал.1 от ЗДвП и са отнети 10 к.т. на основание чл.6,ал.1,т.1 от
Наредба № Із-2539/2012 г. на МВР, като
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните, пред Търговищки административен съд на
основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава дванадесета от АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: