№ 1099
гр. Варна, 14.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 23 СЪСТАВ, в публично заседание на шести
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Даниела Михайлова
при участието на секретаря Пламен Б. Пламенов
като разгледа докладваното от Даниела Михайлова Административно
наказателно дело № 20213110204433 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на
Лусине Барсегян в качеството й на собственик на „Сасунци Давид 11” ЕООД, против
Наказателно постановление № 03-013273/ 13.01.2021г. на Директора на Дирекция
"Областна инспекция по труда" - Варна, с което на „ Сасунци Давид 11 ” ЕООД е
наложено административно наказание "Имуществена санкция" в размер на 2 000
лева, на основание чл. 416 ал.5 вр. чл. 414 ал.1 от КТ.
В жалбата се оспорва компетентността на наказващият орган и се твърди, че в
хода на производството са били допуснати нарушения на процесуалните правила по
смисъла на чл. 42 т.4 от ЗАНН, чл. 52 ал.4 от ЗАНН и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, тъй като
нарушението не било описано от обективна страна и неправилно били приети датата и
мястото на извършването му. Навеждат се доводи и за това, че наказващият орган не е
направил преценка за наличието на предпоставките на чл.28 от ЗАНН. Поради тези и
други съображения се иска отмяна на постановлението като неправилно и
незаконосъобразно, а в условията на алтернативност- намаляване на размера на
наложената санкция до минималния предвиден в закона размер.Направено е искане за
присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание въззивната страна, редовно призована, не се явява
представител.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание се явява
1
упълномощен представител, който оспорва жалбата и моли съда, да потвърди
атакуваното наказателно постановление.Направено е искане за присъждане на
юрисконслутско възнаграждение.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 09.12.2020г. служители на Д”ИТ”, един от които св. Д.И., по повод
постъпила жалба от работник, извършили проверка по спазване на трудовото
законодателство от страна на „ Сасунци Давид 11” ЕООД .Установило се, че между
дружеството и З.А.Т. на 17.09.2019г. бил сключен трудов договор, като лицето било
назначено на длъжност „ продавач консултант” в хранителен магазин, стопанисван от
дружеството.В договора било посочено, че работника има право на 20 работни дни
основен платен годишен отпуск, както и че възнагражденията се изплащат до 30-то
число на месеца следващ отработения.Със Заповед № 00000009/ 12.02.2020г. трудовият
договор бил прекратен, като на работника не били изплатени трудови възнаграждения
за положен труд, както и обещетение за неползван годишен отпуск, в каквато връзка
била и жалбата на Т..Св. И. проверил и платежната ведомост за заплатите за
м.02.2020г. на дружеството, в която също такова обещетение не било начислено. В
хода на проверката не били представени доказателства за извършено плащане.
Поради това , на 08.01.2021г. св.И. съставил против „Сасунци Давид 11” ЕООД
акт за установяване на административно нарушение.В него той описал установеното
нарушение , а именно че дружеството, в качеството на работодател, при прекратяване
на трудовото правоотношение с З. Т. не е изплатило парично обещетение за неползван
платен годишен отпуск за 2019г. и 2020г., пропорционално на времето, което се
признава за трудов стаж. Било прието, че нарушението е извършено на 01.04.2020г., до
която дата е следвало да бъде изплатено дължимото на работника обещетение за
неползван платен годишен отпуск, в магазин за хранителни стоки, намиращ се в
гр.Варна, ул.“Хилендар“ № 2. Нарушението било квалифицирано като такова по
чл.224 ал.1 вр. чл.228 ал.3 от КТ.Актът бил предявен на надлежно упълномощено лице,
като тогава и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН възражения не били направени и
депозирани.
Въз основа на издадения акт било издадено и атакуваното наказателно
постановление № 03-013273 / 13.01.2021г.С него административно-наказващият орган
изцяло възприел констатациите , описани в акта , както и правната квалификация на
нарушението- по чл.224 ал.1 вр. чл.228 ал.3 от Кодекса на труда.За него и на
основание чл.416 ал.5 вр. чл.414 ал.1 от КТ на „ Сасунци Давид 11 ” ЕООД била
наложена „Имуществена санкция” в размер на 2 000лв.
В хода на съдебното производство бе разпитан свид. Д.И., чиито показания
съдът кредитира, като дадени безпристрастно, обективно и пълно. От тях се установи,
2
че проверката е започнала по повод подадена жалба от работника и че нарушението е
било установено при проверка на представените документи.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
гласни доказателства и тези по административно-наказателната преписка, както и
приложените допълнителни писмени доказателства, които преценени в тяхната
съвкупност са взаимно и логически свързани и последователни, поради което съдът ги
кредитира.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка
на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му,
обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание
прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима , депозирана в срока и от надлежна страна,
поради което и е приета за разглеждане.
Наказателното постановление № 03- 013273 / 13.01.2021г. е издадено от
компетентен орган- от Директора на Дирекция " Инспекция по труда" гр.Варна на
основание чл.416 ал.5 от КТ и на основание Заповед № 0280/ 03.08.2010г. на
Изпълнителния директор на ИА „Инспекция по труда“, приложена по делото.От
нейното съдържание се установява, че Директорите на дирекции „ИТ“ имат право на
основание чл.6 ал.5 от Устройствения правилник на ИА „ГИТ“ , да издават
наказателни постановления по актове, съставени от инспектори от Д „ИТ“. С оглед на
това съдът приема, че постановлението е издадено от компетентен орган, поради
което и възраженията в жалбата в тази насока са неоснователни
В хода на административно наказателното производство не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. Наказателното постановление е
било издадено в шестмесечния преклузивен срок, както и в едномесечния срок по чл.52
ал.1 от ЗАНН , считано от датата на съставяне и връчване на акта.И акта, и
постановлението са съобразени с нормите на чл.42 и чл. 57 от ЗАНН., като съдържат
пълно описание на нарушението, датата, мястото и обстоятелствата при неговото
извършване, както и доказателствата, които го потвърждават.Вмененото във вина
нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща да се разбере какво е
обвинението и срещу какво да се организира защитата.Посочени са нарушените
материално правни норми, като наказанието за нарушението е
индивидуализирано.Правото на защита е било реализирано в пълнота с подаване на
жалбата, поради която пък е образувано и настоящото съдебно производство.Срещу
акта не са били направени и депозирани възражения , съдържащи спорни
обстоятелства, нуждаещи се от разследване, поради което и не е налице твърдяното
нарушение на чл.52 ал.4 от ЗАНН. С оглед на това съдът намира възраженията в
жалбата за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила са
3
неоснователни.
Правилно административно-наказващия орган е приложил материалния закон,
като е съотнесъл установените фактически констатации към хипотезата на правната
норма.От показанията на св. И. и от писмените доказателства по делото – копие от
платежна ведомост за м.02.2020г., трудов договор и заповед за прекратяването му, по
безспорен и категоричен начин се установява, че при прекратяване на трудовото
правоотношение между „Сасунци Давид 11” ЕООД и З. Т., не й е било изплатено
обещетение за неизползван платен годишен отпуск за 2019г. и 2020г.Разпоредбата на
чл.224 ал.1 от КТ сочи, че при прекратяване на трудовото правоотношение работника
има право на парично обещетение за неизползвания платен годишен отпуск, правото
на което не е прекратено по давност.Нормата на чл.228 ал.3 от КТ пък предвижда, че
обезщетенията , дължими при прекратяване на трудовото правоотношение, се
изплащат не по-късно от последния ден на месеца, следващ месеца, през който
правоотношението е прекратено, освен ако в колективния трудов договор е договорен
друг срок. След изтичане на този срок работодателят дължи обезщетението заедно със
законната лихва.В случая работодателят не е изпълнил тези си задължения, тъй като не
е изплатил обещетение за неползван платен годишен отпуск на работника .Безспорно
е, че нарушението е извършено на 01.04.2020г В случая, след като трудовото
правоотношение с работника е било прекратено на 12.02.2020г., то дължимото
възнаграждение е следвало да бъде изплатено до 31.03.2020г., който се явява
последния ден на месеца, следващ месеца, през който правоотношението е било
прекратено , съгласно чл.228 ал.3 от КТ, което очевидно не е било сторено.Този ден е
бил присъствен и работен, но въпреки това работодателят не е изпълнил задължението
си.С оглед на това правилно е било прието, че нарушението е извършено именно на
01.04.2020г. в хранителен магазин, намиращ се на ул.“Хилендар“ № 2 , стопанисван от
дружеството и посочен в идентификационната карта, приложена по преписката.
В този смисъл съдът намира за безспорно установено, че описаното в постановлението
нарушение на трудовото законодателство е било допуснато.
Правилно е била ангажирана отговорността на „ Сасунци Давид 11” ЕООД , в
качеството му на работодател. чрез налагане на "имуществена санкция".Това по своята
правна същност е безвиновна отговорност и представлява обективната отговорност на
правния субект за неизпълнение на задължения към държавата, каквото имаме в
конкретния случай и се реализира независимо от конкретния извършител, формата на
вина, степента на обществена опасност на дееца и т. н.
Съобразно така установената фактическа обстановка , съдът намира че правилно
наказващият орган не е приложил разпоредбата на чл.415 „в” от КТ. Тази норма
предвижда налагане на санкция за нарушение, което може да бъде отстранено веднага
след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли
4
вредни последици за работници и служители. В случая нарушението не е било
отстранено и безспорно за работника са произтекли вредни последици с оглед
неизплащане в срок на дължимото обещетение. Поради това съдът намира, че не са
налице обективните предпоставки нито за приложението на чл.415”в” от КТ, нито за
чл.28 от ЗАНН.
Правилно е била определена санкционната норма на чл.414 ал.1 от КТ.В нея е
предвидена санкция за работодател, който наруши разпоредбите на трудовото
законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия
на труд, каквото в случая е налице.При определяне на размера на наказанието
наказващият орган обаче не е взел предвид, че нарушението е първо по ред за
работодателя.Поради това и съдът намира, че следва да намали размера на наложената
„Имуществена санкция“ от 2 000лв. на 1 500лв., в минималния предвиден от закона
размер.Това наказание е съответно на обществената опасност на нарушението,
степента на засягане на правата на работника и в цялост ще изпълни целите на ЗАНН.
С оглед изхода на делото и на основание чл.63 ал.3 от ЗАНН и чл.143 ал.1 от
АПК, съдът намира, че следва на Дирекция „Инспекция по труда“-Варна да се присъди
юрисконсултско възнаграждение.При определяне на неговия размер съдът съобрази
разпоредбата на чл.37 ал.1 от ЗПП , в която е предвидено, че заплащането на правната
помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в
наредба на Министерския съвет на НБПП.На следващо място съдът взе предвид, че за
защита по дела по ЗАНН, чл.27 „е“ от Наредбата за заплащане на правната помощ,
предвижда възнаграждение от 80 лв. до 120лв. Поради това и като прецени
продължителността на делото и неговата сложност, съдът прецени, че следва да
определи на Дирекция „Инспекция по труда“-Варна юрисконсултско възнаграждение
в размер на 80лв. , а в съответствие с правилото на чл. 78 ал.3 вр. ал.1 от ГПК и да
присъди на Дирекция „Инспекция по труда“-Варна юрисконсултско възнаграждение в
размер на 60лв. , пропорционално с изменения размер на административната
санкция. Искане за присъждане на разноски е направено и в жалбата на „Сасунци
Давид 11“ ЕООД, но по делото не са представени доказателства , че такива разноски са
направени , както и такива за техния размер.Поради това съдът намира, че това искане
следва да бъде оставено без уважение .
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 03-013273/ 13.01.2021г. на Директора на
Дирекция "Областна инспекция по труда" - Варна, с което на „ Сасунци Давид 11 ”
5
ЕООД е наложено административно наказание "Имуществена санкция" в размер на 2
000 лева, на основание чл. 416 ал.5 вр. чл. 414 ал.1 от КТ, като НАМАЛЯВА размера
на наложената на „Сасунци давид 11“ ЕООД „Имуществена санкция“ от 2 000лв. на
1 500 / хиляда и петстотин / лева.
ОСЪЖДА „ Сасунци Давид 11“ ЕООД – БУЛСТАТ *********, да заплати на Д
„ИТ“-Варна сумата от 60 / шестдесет/ лева за юрисконсулстко възнаграждение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Сасунци Давид 11 „ ЕООД за
присъждане на направени по делото разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд-Варна по реда на АПК.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на наказващия
орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6