РЕШЕНИЕ
№ 275
гр. Враца, 25.07.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, шести състав,
в публично заседание на 07.07.2022г. / седми юли две хиляди
двадесет и втора година/ в състав:
АДМ. СЪДИЯ: ТАТЯНА КОЦЕВА
при секретаря СТЕЛА
БОБОЙЧЕВА и в присъствието на прокурора
НИКОЛАЙ ЛАЛОВ като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 203 по описа на АдмС – Враца за 2022
г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.284 от ЗИНЗС вр. чл. 203 от АПК.
Образувано е по искова
молба от Д.О.И.,***, против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр.
София, с която е предявен иск за присъждане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в размер на 10 000 лева, за периода от 28.02.2017г. до
01.04.2022г., произтичащи от неосигуряване на условия, които да не създават
предпоставки за увреждане на физическото и психическото здраве на ищеца,
незачитане правата и човешкото му достойнство. Твърди се, че оспорените от него
действия/бездействия са оказали негативно влияние върху физическото и
психическо състояние на ищеца, страдание
и притеснения, които изпитвал ежедневно, депресия, чувство за отхвърленост и
малоценост, станал изнервен и раздразнителен. Посочват се обстоятелства във вр.
с изпълнение на присъдата и замяна на режима. Претендира се присъждане и на
законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата, както и направените по производството разноски.
В с.з. ищецът Д.И. моли
за уважаване на иска в цялост, като поддържа изцяло исковата си претенция.
Ответникът, чрез
процесуалния си представител * Г.Х. в
писмен отговор и в с.з. оспорва иска и
моли за неговото отхвърляне. Претендира се
юрисконсултско възнаграждение.
Участващият в делото
прокурор дава заключение за неоснователност и недоказаност на исковата
претенция.
Административният съд,
анализирайки събраните по делото
доказателства и като се запозна с
доводите и съображенията на страните, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
От представена по делото справка за * Д.И. е видно, че същият е преведен в Затвора-***
на 13.04.2018г., което е видно и от представена заповед от 12.04.2018г. на
ГДИН/приложена по делото/, както и че от постъпването му в Затвора е участвал и
участва в момента в пенитенциарни мероприятия, като се посочват същите. Налице
са и депозирани молби от И. *** с искане за предоставянето му на възможност за
включване в превъзпитателна дейност.
С молба от
05.02.2021г. до Началника на
Затвора-*** Д.И. е поискал първоначалния му режим да бъде заменен със следващия
по-лек и да бъде преместен в *** за
доизтърпяване на наложеното му наказание. В отговор на молбата от Началника на Затвора-*** до * Д.И. е
налице писмо, връчено му на 18.01.2022г., с което го уведомява, че молбата не
подлежи на разглеждане и е в правомощията на началника на затвора и в негова
преценка е замяната на режима и същия действа служебно без наличие на сезиране.
В представено копие на
дневник за индивидуална работа на * Д.И. са
отразени резултатите от
проведените срещи от дата 04.01.2021г. до 07.04.2022г., за което е налице
подпис на лицето и подпис на ИСДВР, като в графа забележки няма отразени
такива. Приложена е и справка свиждания
от 28.02.2017г. до 1.04.2022г. за всички затвори и арести, като в същата са
отразени данни за лицата посетили И. и датата на свиждането, като в същата
фигурира само лицето В.Г..
По делото са приложени и
текущи доклади за * Д.И. от 06.02.2018г, 19.02.2019г.,
19.02.2020г.,19.02.2021г. и от 28.02.2022г., както и препланиран план на
присъдата на И. от 06.02.2018г. и план на присъдата от 14.08.2018г.,15.08.2019г.,17.08.2020г.,18.08.2020г.
и 18.08.2021г., с които същия е запознат и е изразил съгласие с тях, като само
по плана от 18.08.2021г. е отразил че не е съгласен.
При така установената
фактическа обстановка съдът намира от
правна страна, че предявеният иск е допустим, тъй като е предявен от
лице, което твърди, че е претърпяло
неимуществени вреди от незаконосъобразни действия и бездействия във вр.
с изпълнение на присъдата му от Затвора ***. Съдът намира, че ответникът
е пасивно легитимиран да отговаря по предявения иск, тъй като макар и
второстепенен разпоредител с бюджетни средства, той е самостоятелно юридическо
лице, което осъществява пряко ръководство и контрол върху дейността на местата
за лишаване от свобода, т.е. той е ЮЛ, в чиято структура е органът, от чиито действия се твърди, че са произлезли вредите.
По силата на разпоредбата на чл.284,ал.1 от ЗИНЗС
държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под
стража от специализираните органи по
изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл.3 от закона. В ал.1 на
тази норма е посочено, че лишените от свобода и задържаните под стража не могат
да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение, а в ал.2 е доразвито понятието за нарушение по смисъла на първата алинея с посочване, че това могат да бъдат и други подобни
действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство
или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. С
разпоредбата на чл.284, ал.5 от ЗИНЗС законодателят е предвидил, че в случаите
на нарушение на чл.3, ал.1 от закона настъпването на неимуществени вреди се
предполага до доказване на противното, но за да се
предполагат вреди, следва да са налице действия или бездействия, които да
подлагат лишения от свобода на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително
отношение. Такива в настоящото производство не бяха доказани като част от
фактическия състав на чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, поради което предявеният
иск от Д.И. следва да бъде отхвърлен изцяло.
От събраните по делото
доказателствата не се установяват
незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията на Затвора ***
произтичащи от неосигуряване на условия, които да не създават предпоставки за
увреждане на физическото и психическото здраве на ищеца, незачитане правата и
човешкото му достойнство и които да са в нарушение на чл.3 ЗИНЗС.
Изготвянето на оценка на
риска и на план за изпълнение на присъдата е уредено в разпоредбите на ЗИНЗС и
детайлизирано в ППЗИНЗС. Съгласно чл.155 ЗИНЗС оценката на риск от рецидив и вреди
на осъдения се променя в зависимост от поведението на лишения от свобода.
Съгласно чл.130 ППЗИНЗС последваща цялостна оценка на риска
се извършва веднъж годишно, като резултатите се включват в текущия доклад на
осъдения по чл.129, ал.7 ППЗИНЗС. Относно плана за изпълнение на
присъдата регламентация се съдържа в чл.156 ЗИНЗС, която разпоредба урежда изготвянето
на първоначалния план. Препланирането е уредено в чл.129, ал.4 ППЗИНЗС, според която разпоредба същото се
извършва въз основа на срока на наказанието и настъпилите промени в хода на
поправителното въздействие. Липсва правна регламентация относно времевите
периоди, през които се прави препланиране, но доколкото същото е обусловено от
оценката на риска и настъпилите промени, съдът приема, че препланиране на
присъдата следва да бъде извършвано при промяна на резултатите от оценката на
риска. По силата на чл.158 от ЗИНЗС индивидуалната
работа с осъдените включва-информиране относно правния и социалния статус и
възможностите за облекчаване на условията за изтърпяване на наказанието,
подпомагане за решаване на проблемни ситуации и изграждане на умения за
преодоляване на трудности, насочване и посредничество към външни организации за
решаване на конкретни проблеми, мотивиране към активно участие и сътрудничество
в подготовката за живот на свобода.
При така очертаната
правна регламентация съдът приема, че в настоящия случай не е налице твърдяното
незаконосъобразно действие/бездействие от страна на служителите от
затворническата администрация през визирания в искането период. От приложените
по делото текущи доклади по чл.129, ал.7 ППЗИНЗС се установи, че такива са изготвяни
ежегодно от 2018г. до 2022г. вкл., налице е и препланиране на присъдата от
2018г., както и изготвени планове на присъдата за периода 2018-2021г. В текущите доклади е отчетена работата по плана
на присъдата, като в доклада от 2018г.
рискът е определен като висок, а в последващите доклади от 2019г. и 2020г. е
определен като среден със 61 точки, а в докладите от 2021 и 2022г. е определен
до 59 точки. От представен дневник за индивидуална работа с * е видно, че със същия са провеждани срещи и разговори, за
което се е подписал и в графа забележки е отразено, че няма такива. Тоест от представените по делото
доказателства е видно, че по отношение на плана за изпълнение на присъдата се е
работило с ищеца, поради което не са налице твърдяните действия/бездействия от
страна на затворническата администрация на Затвора ***. През визирания период до предявяване на искането същите са
изпълнявали вменените им от визираните по-горе разпоредби на ЗИНЗС и ППЗИНЗС
задължения в насока
оценка на риска, препланиране на присъдата и плановете на присъдата. За настоящата година също е изготвен текущ доклад. Също така се
установява че * е участвал и в групова корекционна дейност, видно от текущите
доклади и представена справка. Налице е и индивидуална работа с *, видно от
представените доказателства. * е провеждал и свиждания за посочения период,
видно от представената по делото справка.
С оглед на горното съдът
приема, че не се установява наличие на неизпълнение на вменени от закона
задължения от страна на ответника по отношение на изпълнение на присъдата на *
и които да водят до ангажиране
отговорността на ответника, съгласно разпоредбата на чл.284, ал.1 ЗИНЗС. Липсата
на един от елементите на фактическия състав за ангажиране отговорността на
ответника е достатъчно основание за отхвърляне на иска и не е необходимо да се
разглежда настъпили ли са вреди и причината връзка.
Твърденията на ищеца
относно начина на изготвената оценка на риска от рецидив и вреди, както и че
същата е неправилно изготвена не подлежи на контрол в настоящото
производство. Твърденията, че
поставените цели и задачи в плана са твърде общи и абстрактни, както и че същия
е фиктивно изготвен не подлежат също на контрол в настоящото производство. Обстоятелството, че ищеца не е доволен от изготвената
оценка на риска за рецидив и вреди, както и от плана на присъдата изготвени му
по съответния ред не води до извод за причинени неимуществени вреди, които
претендира в настоящото производство. Също така следва да се посочи, че по
отношение на искането му за замяна на режима в по-лек от същия са депозирани
молби до началника на затвора-***, на които същия е отговорил, видно от данните
по делото. Обстоятелството, че не е доволен от отговора, както и че не е
приложен по-лек режим в каквато насока е искането на л/св. не означава че са налице действия/бездействия от страна на ответника, които да са в
нарушение на закона и да водят до ангажиране отговорността на ответника по чл.284,
ал.1 ЗИНЗС.
С оглед на изложеното
исковата молба е неоснователна и недоказана и като такава следва да се
отхвърли. Не са налице условията на чл.284 от ЗИНЗС за ангажиране отговорността
на ответника. Не е установено противоправно бездействие/действие на ГДИН, което
е елемент от отговорността по чл. 284 от ЗИНЗС и в
нарушение на чл.3 от с.з.
Въпреки изхода от спора,
ответникът няма право на разноски във вид на юрисконсултско възнаграждение, т.
к. нормата на чл. 286, ал. 2
от ЗИНЗС не ги
предвижда. Правилата на исковото производство по ЗИНЗС са специални спрямо
общите такива по чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК и чл. 143 от АПК, поради което последните са
неприложими.
Водим от гореизложеното
и на основание чл. 284 от ЗИНЗС, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
исковата молба
на Д.О.И.,***, против Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ гр.София, с която е предявен иск за присъждане на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 10 000 лева, за
периода от 28.02.2017г. до 01.04.2022г., ведно със законна лихва от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ искането на ответника за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред троен
състав на АдмС Враца в 14-дневен срок от
уведомяване на страните, на които на основание чл.138 АПК да се изпрати препис
от същото.
АДМ. СЪДИЯ: