Решение по дело №521/2019 на Административен съд - Ловеч

 

РЕШЕНИЕ

№

гр.Ловеч, 23.12.2020 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ЛОВЕШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІІ-ти административен  състав, в  публично заседание на втори декември през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:    ЙОНИТА ЦАНКОВА

                              

 

при секретаря ДЕСИСЛАВА МИНЧЕВА и в присъствието на прокурора СВЕТЛА ИВАНОВА като разгледа докладваното от съдия ЦАНКОВА Адм.д № 521 / 2019 год. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 203 и сл. от АПК, във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Административното дело е образувано по повод искова молба на П.С.И., ЕГН: **********,***, чрез адв. Й.Д.Б. от ПАК, съдебен адрес: ***, офис № 2, срещу  Областна дирекция на МВР - Ловеч, с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и обща цена на исковете 2020 лв. главница, от които 1020 лв. имуществени вреди и 1000 лв. неимуществени вреди, като се претендира  и законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Вредите са заявени като имуществени и неимуществени вреди в резултат на отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № 18-0906-000517 от 10.05.2018 г. на Началник сектор ПП към ОДМВР – Ловеч, отменено с влязло в сила решение № 217 от 25.07.2019 г. по НАХД № 624/2018 г. на Ловешки районен съд, влязло в сила на 22.08.2019 г.

Ищецът се позовава на Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. по тълкувателно дело № 2/2016 г. на ОСС на колегиите във ВАС. Ищецът претендира и присъждане на разноски за настоящото производство съгласно списък на разноските.

В съдебно заседание ищецът се представлява от адв. Й.Д.Б. от ПАК, която поддържа исковата молба, като се претендира и заплащане на разноски за настоящото производство съгласно списък на разноските.

Ответникът – Областна дирекция на МВР – Ловеч – не е депозирал писмен отговор, като срокът за това е изтекъл на 16.01.2020 г. В две съдебни заседания ответникът се представлява от юрк. Р., който оспорва исковата молба, а в последното съдебно заседание, в което е даден ход по същество, не се явява представител на ищеца, не ангажира становище, като не е представена и писмена защита.

Представителят на Окръжна прокуратура - Ловеч дава заключение, че исковата молба е основателна, като намира и двата иска за имуществени и неимуществени вреди за частично основателни. По отношение на иска за имуществени вреди в размер на 1000 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за производството по НАХД № 624/2018 г. на Ловешки районен съд, прокурорът дава заключение, че този претендиран размер е силно завишен, по отношение на иска за имуществени вреди в размер на 20 лв. за заплатена глоба по друго НП прокурорът дава заключение, че този иск е неоснователен и изцяло недоказан. Прокурорът дава заключение и че размерът на иска от 1000 лв. за неимуществени вреди е силно завишен, като сочи, че от събраните по делото доказателства се установява, че интензитетът на претърпените неудобства е бил изключително нисък, поради което моли съда в случай че приеме иска за неимуществени вреди за основателен, то да присъди същите в значително по-нисък размер от претендирания с исковата молба.

Съдът, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, намира за установено следното:

Съобразно чл. 7 от ЗОДОВ искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес или седалището на увредения срещу органите по чл. 1, ал. 1 и чл. 2, ал. 1 от ЗОДОВ, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите. Твърдяното увреждане е настъпило в гр. Ловеч, правното основание на иска е чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, с оглед на което исковата молба е предявена пред компетентния съд при спазване на правилата за родова и местна подсъдност.

Претенцията е родово подсъдна на административните съдилища, съгласно т. 1 от диспозитива на ТП № 2/19.05.2015 г. по ТД № 2/2014г. на ОС на ГК на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС. ИМ е подадена от лице с надлежна активна процесуална легитимация, насочена е против ответник с надлежна пасивна процесуална легитимация и отговаря на формалните изисквания за реквизити, което я прави процесуално допустима за разглеждане в настоящото производство.

Разгледана по същество исковата молба е частично основателна по следните съображения:

В настоящото решение съдът съобрази задължителните: Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г. т.д. № 2/2014г. на ОСГК на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС и Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. по тълкувателно дело № 2/2016 г. на ОСС на колегиите във ВАС.

При преценка на размера на иска за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв. съдът съобрази по аналогия и Тълкувателно решение № 1/11.12.2018 г. на ОСГК на ВКС, съгласно което при иск по чл. 2, ал. 1 от ЗОДОВ съдът може да определи обезщетението за имуществени вреди, съставляващи адвокатско възнаграждение, в размер, по-малък от платения в наказателния процес.

Съгласно чл. 203, ал. 1 от АПК исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на глава ХІ от АПК. За неуредените въпроси за имуществената отговорност чл. 203, ал. 2 от АПК препраща към разпоредбите на ЗОДОВ, който се явява специален закон в производството за обезщетение. Препращането е само към материалноправните норми, касаещи имуществената отговорност. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. ЗОДОВ доразвива принципа, че всеки дължи обезщетение за вредите, които е причинил виновно другиму, като създава облекчен ред за ангажиране на отговорността на държавата за вредите, причинени на нейните граждани от органите на администрацията при изпълнение на правно-регламентирана административна дейност. Исковата защита е възможна при условията на чл. 1 от ЗОДОВ. Във фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат.

Доказателствената тежест за установяване на кумулативното наличие на всичките три предпоставки се носи от ищеца, търсещ присъждане на обезщетение за причинени му вреди. По силата на общата препращаща разпоредба на чл. 144 от АПК за неуредените в този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс (ГПК). Според чл. 8, ал. 2 от ГПК страните посочват фактите, на които основават исканията си, и представят доказателства за тях, а по силата на чл. 154, ал.1 от ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения.

Дейността по административно наказване по естеството си е правораздавателна дейност на администрацията, насочена е към разрешаване на правен спор, възникнал по повод на конкретно сезиране, при спазване на състезателно производство в условията на независимост и самостоятелност на решаването. Тази дейност е свързана със защитата на реда в областта на държавното управление по аргумент от чл. 6 от ЗАНН и представлява санкционираща управленска дейност. Но наред с другите правни форми на изпълнителна дейност – правотворческа, правоприлагаща и договорно-правна, класифицирани според предметно им съдържание и цел, тя представлява форма на административна (изпълнителна) дейност, извършва се по административен ред чрез властнически метод, въз основа на законово предоставена административнонаказателна компетентност. Наказателното постановление, като резултат от упражнената дейност по административно наказване, също представлява по естеството си правораздавателен акт, който не се издава по реда на АПК и не носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК. Въпреки това основният вид на дейността по налагане на административно наказание и на извършените действия или бездействия във връзка с административното наказване не дава основание разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ да се тълкува ограничително, като приложното й поле се ограничи до административните актове, издавани по реда на АПК, а незаконосъобразните наказателни постановления, с оглед на правораздавателния им характер, да бъдат изключени от предметния обхват на закона.

За квалифициране на иска като такъв по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ определяща е не правната природа на отменения акт, който безспорно не е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, а властнически акт с наказателноправни последици. Определяща е дейността на органа – негов издател. Наказателното постановление се издава от административен орган, в изпълнение на нормативно възложени задължения, при упражняване на административнонаказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. Ето защо не е от значение факта, че наказателното постановление не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК и не е отменен по реда на АПК. Административният характер на дейността по издаване на НП, при или по повод на която са причинени вреди на гражданите или юридическите лица, определя правното основание на иска за вреди от незаконосъобразните наказателни постановления като такова по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В този смисъл е и приетото в т. 1 от Тълкувателно постановление от 19.05.2015г., постановено по т.д. № 2/2014г. на ВКС и ВАС.

Следователно е налице първата материалноправна предпоставка – незаконосъобразни актове на държавен орган, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред.

От фактическа страна няма спор, а и се установява от приложеното НАХД № 624/2018 г. на Ловешки районен съд, че с влязло в сила на 22.08.2019 г. решение № 217 от 25.07.2019 г. е отменено Наказателно постановление № 18-0906-000517 от 10.05.2018 г. на Началник сектор ПП към ОДМВР – Ловеч.

Следва да се посочи, че предмет на съдебна проверка пред РС – Ловеч по НАХД № 624/2018 г. на Ловешки районен съд е било Наказателно постановление № 18-0906-000517 от 10.05.2018 г. на Началник сектор ПП към ОДМВР – Ловеч, с което на ищеца П.С.И., ЕГН: **********, са наложени следните административни наказания: 1. глоба в размер на 3000 лв.; 2. лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП, за нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.

Между страните няма спор, а и се установява от приложеното НАХД № 624/2018 г. на Ловешки районен съд, че по повод обжалването на Наказателно постановление № 18-0906-000517 от 10.05.2018 г. на Началник сектор ПП към ОДМВР – Ловеч, ищецът в настоящото производство е упълномощил адвокат, видно от пълномощно и договор за правна защита и съдействие на л. 40 от НАХД № 624/2018 г. на Ловешки районен съд.

Ответникът не е оспорил нито допустимостта, нито основателността на исковата молба, като липсва писмен отговор на ответника, становище по същество на делото и писмена защита.

Представеният в НАХД № 624/2018 г. на Ловешки районен съд договор за правна защита и съдействие /на л. 40 от делото на РС/ удостоверява заплащането в брой на сумата от 1000 лв. за една инстанция, като делото е приключило само на една инстанция.

По отношение на доказателствената стойност на договора за правна защита и съдействие, който има характер на разписка, съдът съобрази т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по т.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.

Съгласно т. 1 на Тълкувателно решение № 6 от 6 ноември 2013 год. по тълкувателно дело № 6 по описа за 2012 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегия на ВКС - Съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка.

Видно от договора за правна защита и съдействие, съдържащ се на  л. 40 от НАХД № 624/2018 г. на Ловешки районен съд, в същия е отбелязано изрично плащане на сума от 1000 лв., заплатено изцяло и в брой при подписване на същия договор.

Ето защо и като съобрази т. 1 на Тълкувателно решение № 6 от 6 ноември 2013 год. по тълкувателно дело № 6 по описа за 2012 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегия на ВКС, съдът намира, че вписването в посочения договор на съответната сума е достатъчно и има характера на разписка, като не се налага удостоверяването по друг начин на заплатената сума за адвокатско възнаграждение.

Отделно съдът намира, че липсва законово изискване относно бланката на договора за адвокатско представителство, т.нар. договор за правна защита и съдействие, поради което достатъчно е само писмената форма.

Следва да се посочи, че наложените на ищеца административни наказания с отмененото наказателно постановление са две: 1. глоба в размер на 3000 лв.; 2. лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.

По отношение на иска за имуществени вреди в размер на 1000 лв., представляващи заплатен адвокатски хонорар за производството по НАХД № 624/2018 г. на Ловешки районен съд съдът съобрази следното:

Налице са и втората и третата предпоставки – вреда от незаконосъобразно наказателно постановление и пряка причинна връзка между вредата – заплатен адвокатски хонорар - и настъпилия вредоносен резултат. Настоящият състав приема, че от незаконосъобразното Наказателно  постановление № 18-0906-000517 от 10.05.2018 г. на Началник сектор ПП към ОДМВР – Ловеч, отменено по съответния законов ред с влязло в сила съдебно решение, ищецът е претърпял вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатско възнаграждение в съдебното производство по НАХД № 624/2018 г. на Ловешки районен съд, като в ИМ се претендира главница в размер 1000 лв.

По силата на чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждащото действие. Съдът приема, че ищецът не би заплатил адвокатско възнаграждение и заплатената на това основание сума не би представлявали вреда за него, ако не е било издадено процесното, отменено впоследствие като незаконосъобразно, наказателно постановление. Макар и да липсва нормативно установено задължение за процесуално представителство по реда на ЗАНН, адвокатската защита при атакуване законосъобразността на НП се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадените незаконосъобразни актове – наказателно постановление.

Това е така, тъй като намаляването на имуществото на ищеца вследствие заплатени суми за адвокатско възнаграждение, е предизвикано от издаването на наказателното постановление, с което е наложена глоба. Обстоятелството, че адвокатската защита по делата за обжалване на наказателни постановления не е задължителна, не влече по необходимост и извода, че страната няма право да ангажира свой процесуален представител, нито че ангажирането на такъв не се намира в причинна връзка с издадените НП. Неразделната взаимовръзка между издаденото наказателно постановление и потърсената от наказаното лице адвокатска защита е пряка и непосредствена, тъй като те се намират в отношение на обуславяща причина и следствие – гражданинът не би потърсил адвокатска помощ, ако срещу него не е издаден акт, увреждащ неговите законни права и интереси.

В същия смисъл са мотивите в Тълкувателно решение № 1/15.03.2017г. по т.д. № 2/2016г. на ОСС от I и II колегия на ВАС, съгласно което при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон, съответно подлежат на обезщетяване по ЗОДОВ.

По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че искът за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по НАХД № 624/2018 г. на Ловешки районен съд е основателен, а по отношение на неговия размер съдът съобрази следното:

Съгласно чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /в приложимата редакция към момента на издаване на наказателното постановление и момента на подписване на договора за правна защита и съдействие – 18.09.2018 г./ - за  процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 300 лв.

Както беше посочено по-горе, договореното и заплатено адвокатско възнаграждение за защита по НАХД № 624/2018 г. на Ловешки районен съд, е в размер на 1000 лв., което е над минимума от 300 лв. съгласно чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /в приложимата редакция/.

Както беше посочено по-горе, с отмененото наказателно постановление са били наложени на ищеца по настоящото дело две административни наказания: 1. глоба в размер на 3000 лв.; 2. лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.

Съдът намира, че заключението на прокурора за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар за защита по едно НАХД № 624/2018 г. на Ловешки районен съд е основателно. От друга страна съдът следва да съобрази, че наказателното постановление е отменено и в двете части, с които са наложени две отделни административни наказания.

Поради това съдът намира, че следва да редуцира размера на иска за главницата в претендиран размер от 1000 лв. относно  заплатено адвокатско възнаграждение за защита по едно НАХД № 624/2018 г. на Районен съд – Ловеч, каквото правомощие по принцип намира, че има съгласно приетото в Тълкувателно решение № 1/11.12.2018 г. на ОСГК на ВКС.

По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че искът за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по НАХД № 624/2018 г. на Районен съд – Ловеч, следва да бъде уважен в размер на 600 лв. /по 300 лв. за всяко от двете отменени административни наказания/ съгласно чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /в приложимата редакция/, а за горницата над 600 лв. до претендирания размер от 1000 лв. следва да бъде отхвърлен.

По отношение на иска за имуществени вреди в размер на 20 лв., съдът съобрази следното:

В исковата молба ищецът сочи като основание за предявяване на същия иск съставянето срещу него на АУАН серия Д № 984599/29.04.2018 г. Ищецът не сочи никакви доказателства за основателност на този иск за имуществени вреди в размер на 20 лв.

Съдът е изискал справка от ответника относно всички наложени и изплатени от ищеца глоби. Видно от същата справка на л. 37-38 от делото, с влязло в сила Наказателно постановление № 18-0906-002045/27.12.2018 г. на Началник сектор ПП при ОДМВР – Ловеч ищецът е наказан с глоба в размер на 20 лв. Видно от същата справка на л. 38 /гръб от делото/, същото наказателно постановление не е обжалвано и е влязло в сила на 09.02.2019 г.

От една страна е недопустимо с една и съща искова молба да се претендират вреди от друго влязло в сила наказателно постановление - Наказателно постановление № 18-0906-002045/27.12.2018 г. на Началник сектор ПП при ОДМВР – Ловеч, ведно с имуществени и неимуществени вреди от отменено Наказателно постановление № 18-0906-000517 от 10.05.2018 г. на Началник сектор ПП към ОДМВР – Ловеч.

От друга страна при положение, че Наказателно постановление № 18-0906-002045/27.12.2018 г. на Началник сектор ПП при ОДМВР – Ловеч, не е обжалвано и е влязло в сила на  09.02.2019 г. липсва първата кумулативна предпоставка за уважаването на иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, т.к. липсва отменен административен акт.

От трета страна върху ищецът пада доказателствената тежест, а същият не представи никакви доказателства за уважаването на заявения от него иск за имуществени вреди в размер на 20 лв., дори след изричните указания на съда с протоколно определение от съдебно заседание на 16.09.2020 г.

Ето защо съдът следва да отхвърли иска за имуществени вреди в размер на 20 лв., като неоснователен и недоказан.

По отношение на иска за неимуществени вреди в размер на 1000 лв., заявен в исковата молба във връзка със следните обстоятелства: „санкционираното лице е изгубило доверие в органите на реда. Приятелите му са започнали да го иронизират, а в следствие продължителния период на не произнасяне по нито една от депозираните жалби и съответно негативите при извършване на контролни проверки като водач на пътя е предизвикан значителен дискомфорт и неудобство“, съдът съобрази следното:

Към датата на съставяне на процесния АУАН – 27.02.2018 г. ищецът П.И. е на 18 навършени години. Към датата на издаване на Наказателно постановление № 18-0906-000517 от 10.05.2018 г. на Началник сектор ПП към ОДМВР – Ловеч ищецът е на 19 години.

Съдът изслуша трима свидетели на ищеца във връзка с доказване основателността на иска за неимуществени вреди в размер на 1000 лв. В съдебно заседание на 16.09.2020 г. бяха разпитани свидетелите Е.А.Р.на 19 г. и Й.Е.Р. на 20 г., които дадоха изключително лаконични показания във връзка с претърпени от ищеца болки и страдания.

Свидетелката Р. посочи единствено, че не е била очевидец на проверката, а ищецът й се е обадил впоследствие и й казал, че е бил „тъжен. Оплака ни се, е има такава голяма глоба и се чудеше какво да прави без книжка“.

Свидетелят Р. посочи единствено, че не е бил очевидец на проверката и че ищецът му звъннал, защото „беше много ядосан, тъй като е обвинен, че дрифти.“ Свидетелят Р. сочи, че: „по-скоро се притесняваше дали ще му вземат книжката. Той пътуваше до София с колата си“. „Той е с лабилна психика... Много е притеснителен“.

В съдебно заседание на 02.12.2020 г. съдът изслуша показанията на св. Т.П.П.на 20 години, който заяви, че е свидетел на проверката, както и че: „П. беше огорчен от цялата случка и се беше притеснил, че това е 3000 лв. глоба и 12 месеца без книжка. Родителите му бяха разочаровани след случката. Първо бяха разочаровани от него, тъй като не са очаквали това от него. Случката се разпространи много бързо между приятелите и някои от тях започнаха да му се подиграват. Не мога да кажа как точно са му се подигравали“.

Видно от АУАН и Наказателно постановление № 18-0906-000517 от 10.05.2018 г. на Началник сектор ПП към ОДМВР – Ловеч, по време на проверката на 27.02.2018 г. ищецът не е управлявал собствен автомобил, а е управлявал автомобил - собственост на баща му С. И.И..

От момента на съставяне на АУАН на 27.02.2018 г. до влизане в сила на решение № 217 от 25.07.2019 г. по НАХД № 624/2018 г. на Ловешки районен съд, влязло в сила на 22.08.2019 г., е изминал период от около 1 година и 6 месеца, който период съдът не намира за особено продължителен.

Ищецът не представи никакви доказателства за твърдените в исковата молба „продължителния период на не произнасяне по нито една от депозираните жалби“, като доказателствената тежест за това е на ищеца.

Видно от гласните доказателства, нито един от разпитаните трима свидетели на ищеца не твърди, нито сочи за някакъв изживян особен стрес и негативни преживявания на ищеца, които да са именно по повод отмененото наказателно постановление.

Свидетлката Р. сочи единствено, че ищецът е бил „тъжен“.

Свидетелят Р. сочи единствено, че ищецът е бил „много ядосан“.

Свидетелят П. сочи, че: „П. беше огорчен от цялата случка и се беше притеснил, че това е 3000 лв. глоба и 12 месеца без книжка. Родителите му бяха разочаровани след случката. Първо бяха разочаровани от него, тъй като не са очаквали това от него. Случката се разпространи много бързо между приятелите и някои от тях започнаха да му се подиграват. Не мога да кажа как точно са му се подигравали“.

При това положение и като съобрази изключително младата възраст на ищеца П.И. – на 18 навършени години към датата на съставяне на АУАН и към датата на издаване на Наказателно постановление № 18-0906-000517 от 10.05.2018 г. на Началник сектор ПП към ОДМВР – Ловеч - на 19 години, съдът намира, че от една страна липсват доказателства за изживян изключителен стрес, болки и страдания в резултат на отмененото наказателно постановление, а от друга с оглед младата възраст на ищеца няма и нарушена репутация в обществото, като твърдените от ищеца подигравки и иронизиране от страна на приятелите му от една страна останаха недоказани, а от друга - приятелският кръг на ищеца също е от млади хора на неговата възраст, поради което и на тази млада възраст все още няма изградена репутация и положение в обществото.

В допълнение съдът намира, че видно от показанията и на тримата свидетели на ищеца, притеснението на ищеца е било свързано основно с наложеното наказание лишаване от правоуправление за срок от 12 месеца и предстоящото кандидатстване в учебно заведение в гр. София. Според съда не е задължително всеки новоприет студент да шофира личен автомобил, в случая автомобил на баща си С. И.И., за да се придвижва със същия автомобил от гр. Ловеч до гр. София, където учи, още повече с оглед младата възраст на ищеца П.И. и интензивния трафик на движение в гр. София.

По изложените по-горе съображения съдът намира искът за неимуществени вреди за основателен и доказан в размер на 200 лв. Над размера от 200 лв. до претендирания размер от 1000 лв. искът за неимуществени вреди следва да бъде отхвърлен като недоказан и несъответстващ на ниския интензитет на причинения дискомфорт и неудобство на ищеца, които в никакъв случай на могат да се квалифицират като изживян стрес.

При този изход на делото следва ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сторените по настоящото дело разноски съгласно списък на разноските на л. 47 от делото. В ИМ и в съдебно заседание ищецът е направил искане за присъждане на направените по делото разноски /съгласно списък на разноските на л. 47 от настоящото дело/ в размер на 420 лв. Разноските за настоящото производство за заплатена държавна такса от общо 20 лв. и за адвокатско възнаграждение са доказани, видно от писмените доказателства на л. 8, л. 9 и л. 19 от делото.

Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса; съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска.

Предвид това и съображението, че исковата молба е уважена частично за сумата от общо 800 лв. /от претендирани общо 2020 лв. главница/, съдът намира, че следва да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца разноски за настоящото производство по компенсация в размер на 166 лв.

На основание гореизложеното  Ловешкият административен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Ловеч, да заплати на П.С.И., ЕГН: **********,***, сумата от 600 лв. /шестстотин лева/, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на отменено като незаконосъобразно Наказателно  постановление № 18-0906-000517 от 10.05.2018 г. на Началник сектор ПП към ОДМВР – Ловеч, с влязло в сила на 22.08.2019 г. решение № 217 от 25.07.2019 г. по НАХД № 624/2018 г. на Ловешки районен съд, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба – 05.11.2019 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за имуществени вреди в останалата част над 600 лв. до 1000 лв.

ОТХВЪРЛЯ изцяло иска за имуществени вреди в размер на 20 лв., заявени в исковата молба въз основа на АУАН серия Д № 984599/29.04.2018 г., като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Ловеч, да заплати на П.С.И., ЕГН: **********,***, сумата от 200 лв. /двеста лева/, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на отменено като незаконосъобразно Наказателно  постановление № 18-0906-000517 от 10.05.2018 г. на Началник сектор ПП към ОДМВР – Ловеч, с влязло в сила на 22.08.2019 г. решение № 217 от 25.07.2019 г. по НАХД № 624/2018 г. на Ловешки районен съд, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба – 05.11.2019 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди в останалата част над 200 лв. до 1000 лв.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Ловеч, да заплати на П.С.И., ЕГН: **********,***, сумата от 166 лв. разноски за настоящото производство.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщението до страните.

Да се изпрати препис от решението на страните и ОП-Ловеч.

 

 

                                                                     АДМ. СЪДИЯ: