Производството е по реда на глава дванадесета от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по жалба от М.А. ***, с посочен съдебен адрес:***, подадена чрез пълномощник, против Решение №201/25.10.2023г., постановено по АНД №546/2023г. по описа на Районен съд – Свиленград.

В касационната жалба се твърди, че решението е постановено при нарушаване на съдопроизводствените правила и на материалния закон. Съдът не взел предвид, че в административнонаказателното производство било допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се съставянето на АУАН преди на жалбоподателя да бъде издаден талон за медицинско изследване, както и че отказът му да бъде тестван бил осъществен в сградата на РУ-Свиленград, а не на ул. „С. С.“, както се сочело в НП. Съдът не уважил доказателственото искане на жалбоподателя за събиране на гласни доказателства и така не разкрил обективната истина относно това налице ли е нарушение, мястото, времето и начина на извършването му. По делото не било установено къде точно е извършен отказът от тестване и каква била последователността на процесуалните действия на АНО, а именно дали първо е съставен АУАН, а после издаден талон за медицинско изследване или обратното. Тези обстоятелства били от съществено значение за случая и именно за установяването им било поискано събирането на гласни доказателства, но като не допуснал такива, съдът не спазил чл.13, ал.1 от НК и така допуснал съществено процесуално нарушение.

По изложените съображения се иска от съда да отмени обжалваното решение и потвърденото с него наказателно постановление. Претендира се присъждане на разноски за двете инстанции като относно направените пред касационната инстанция, се иска да бъдат присъдени на адвоката, осъществил безплатна правна помощ на основание чл.38, ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата.

Ответникът – Началник РУ-Свиленград към ОДМВР-Хасково, не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на ОП - Хасково предлага да се остави в сила решението на Районен съд – Хасково като правилно и законосъобразно.

Административен съд – Хасково, след проверка на оспорваното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна.

С оспореното решение Районен съд – Свиленград е потвърдил Наказателно постановление №23-0351-000379/24.08.2023г. на Началник РУ-Свиленград към ОДМВР – Хасково, с което на М.А.Ш., за нарушение на чл.174, ал.3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл.174, ал.3, пр. 2 от ЗДвП, са наложени глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца.

За да постанови решението си, районният съд е приел, че не са били допуснати нарушения при провеждане на административнонаказателната процедура, които да водят до нарушаване правото на защита на наказаното лице и да са основания за незаконосъобразност на НП. Посочил е, че АУАН и НП изхождат от компетентни органи като при съставянето/издаването им са спазени сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН, както и изискванията на чл.42, съотв. на чл.57 от ЗАНН. Деянието било описано точно и ясно, както словесно, така и с посочване на правната му квалификация т.е. по начин, даващ възможност на наказаното лице да възприеме в цялост признаците на нарушението и да организира адекватно защитата си. Съдът е приел, че жалбоподателят е извършил нарушението по чл.174, ал.3 от ЗДвП като е подробно е мотивирал този си извод. Извършил е преценка по смисъла на чл.28 от ЗАНН и е приел, че нарушението не е маловажно. Изложил е и съображения относно правилното определяне на наложените наказания по вид и размер.

Решението на районния съд е правилно.

Изцяло се споделят изводите на съда в насока, че при провеждане на административнонаказателната процедура не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до отмяна на наказателното постановление. Актът, както и наказателното постановление, са съставени в съответната форма и съдържат необходимите по ЗАНН реквизити. АУАН е съставен в присъствието на нарушителя, като на лицето е осигурена възможност да се запознае със съдържанието му, както и да направи възражения по него. Както в АУАН, така и в НП е направено достатъчно подробно и ясно описание на коментираното нарушение и фактическите обстоятелства, при които е било извършено. Не е налице неяснота относно вмененото на касатора противоправно деяние, съответно не е нарушено по никакъв начин правото му да организира и осъществи защитата си в пълен обем. Налице е и пълно съответствие между описанието на нарушението от фактическа страна и нарушената законовата разпоредба, представляваща едновременно и санкционна такава.

Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че АУАН е бил съставен преди на касатора да е издаден талон за медицинско изследване. От показанията на разпитаните по делото свидетели Б. и К.категорично се установява, че след разясняване на процедурата по тестване, на правата и задълженията му в тази връзка, на касатора е бил издаден Талон за медицинско изследване като е последвал отказ от негова страна, след което му е бил съставен АУАН.

Наред с горното, правилен и съответстващ на установените по делото факти е изводът на съда, че жалбоподателят е извършил описаното в акта и в НП нарушение. Районният съд е изяснил пълно и всестранно фактическата обстановка по случая, като след обстоен анализ на същата и на събраните по делото доказателства е достигнал до правилния и обоснован извод за авторството на нарушението и виновното му извършване от жалбоподателя. Събраните по делото доказателства безспорно сочат, че касаторът е извършил описаното в акта и в НП нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП.

Не е спорно, че при спирането му за проверка, касаторът е управлявал описания в акта и в НП автомобил. Установява се от събраните гласни доказателства, че още към този момент на последния е разяснено, че ще бъде тестван за употреба на наркотични вещества и техните аналози, за което е бил съпроводен до сградата на РУ. Без значение за съставомерността на деянието е обстоятелството, че тестването е осъществено в сградата на РУ, съотв. че там е осъществен отказът от такова. Не съществува нормативно ограничение тестването за наркотични вещества да се извършва на място, различно от мястото на проверката като няма съмнение, че наказаният е имал качеството водач на МПС.

Безспорно е установено, че след отправена му покана касаторът е отказал да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози. Последният не е изпълнил и предписанието за медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване като изрично е отказал такова, вписвайки отказа си в издадения му талон за медицинско изследване.

Предвид горното, правилно районният съд е приел, че административнонаказателната отговорност на касатора е законосъобразно ангажирана.

Не се установява твърдяното от касатора процесуално нарушение, изразяващо се в неуважаване на искането му за събиране на гласни доказателства. При липса на данни посоченото от касатора лице да е присъствало на процедурата по тестване, правилно първоинстанционният съд е счел това искане за неоснователно и като не го е уважил, не е допуснал нарушение на съопроизводствените правила.

По изложените съображения настоящата инстанция счита, че касационните оплаквания не намират опора в доказателствата по делото и са неоснователни. Решението на районния съд е валидно, допустимо, постановено при липса на съществени процесуални нарушения и в съответствие с материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила.

При този изход на производството, на касатора не се следват разноски.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл.първо от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №201/25.10.2023г., постановено по АНД №546/2023г. по описа на Районен съд – Свиленград.

Решението е окончателно.

Председател:
Членове: