Номер 153620.10.2020 г.Град Пловдив
Окръжен съд – ПловдивVII състав
На 20.10.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Мирела Г. Чипова
като разгледа докладваното от Мирела Г. Чипова Въззивно частно
гражданско дело № 20205300502066 по описа за 2020 година
като разгледа докладваното от мл. съдия Чипова в. ч. гр. д. № 2066 по описа на съда
за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 и следващите във връзка с чл. 418, ал. 4 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“
АД, ЕИК: *********, чрез процесуалния му представител юрисконсулт Х.П., срещу
Разпореждане № 41041 от 16.06.2020 г., постановено по ч. гр. д. № 6625/2020 г. по описа на
Районен съд – Пловдив, с което е отхвърлил заявлението на жалбоподателя за издаване на
заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК против длъжника Р.А.А., ЕГН: **********.
В жалбата са изложени подробни оплаквания за неправилност на обжалваното
разпореждане, като се отправя молба същото да се отмени и да се постанови друго, с което
да се разпореди да бъде издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.
Пловдивският окръжен съд, след като се взе предвид наведените от жалбоподателя
доводи и се запозна с представените по делото доказателства, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК от надлежна страна срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е допустима.
Разгледана по същество, подадената частна жалба се явява частично основателна.
Съображенията за това са следните:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по подадено от „ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД заявление за издаване на заповед за незабавно
изпълнение въз основа на документ по чл. 417, т. 2 ГПК срещу длъжника Р.А.А. с предмет
вземания, произтичащи от договор за кредит № 006LD-R-014104 от 20.11.2018 г., а именно:
главница в размер на 5500 лв.; договорна лихва за периода 25.12.2018 г. – 21.05.2020 г. в
размер на 613,26 лв.; обезщетение за забава за периода 25.12.2018 г. – 12.03.2020 г. в размер
на 204,01 лв.; договорна лихва, начислена на основание Раздел II, т. 4.1 от договора за
кредит за периода 13.03.2020 г. – 13.05.2020 г. в размер на 28,26 лв.; обезщетение за забава,
начислено на основание Раздел II, т. 10 от договора за кредит, за периода 14.05.2020 г. –
1
21.05.2020 г. в размер на 15,45 лв.; законна лихва върху главницата за периода 22.05.2020 г.
– 10.06.2020 г. в размер на 30,56 лв.; разноски за връчване на покана за изискуемост в
размер на 24 лв., както и законната лихва върху главницата, считано от 11.06.2020 г. до
окончателното ѝ плащане. Претендирани са и разноски.
За да постанови обжалваното разпореждане и да отхвърли изцяло подаденото
заявление, първоинстанционният съд е приел, че е налице обоснована вероятност за наличие
на неравноправна клауза в договора, която е пречка да се определи съществуването на
претендираните вземания към момента на издаване на заповедта. В подкрепа на този свой
извод е изложил съображения, че годишният лихвен процент по кредита не е фиксиран, а
подлежи на едностранно определяне от банката, както и че в договора е предвидена
еднократна такса за разглеждане на искането за кредит.
Действително съгласно чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК заповедният съд е длъжен служебно да
извърши проверка дали искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител, или е налице обоснована вероятност за това. В настоящия случай обаче съдът
намира, че длъжникът няма качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1 ДР на ЗЗП,
поради което първоинстанционният е процедирал неправилно, като е извършил служебна
проверка на клаузите на договора. Според легалната дефиниция, дадена в ЗЗП, „потребител“
е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са
предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо
лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска
или професионална дейност. Понятието е дефинирано по сходен начин в европейското
законодателство. Същото е доразвито и от практиката на Съда на ЕС (СЕС). Съгласно
решение по дело С-110/14 на СЕС понятието „потребител“ е обективно и не зависи от
знанията, които съответното лице може да има, или от информацията, с която то
действително разполага. В решението е посочено още, че трябва да се извърши преценка на
всички обстоятелства по делото, включително на клаузите на договора, естеството на
представляващата предмет на договора стока или услуга, за да се установи целта на
придобиването или съответно на получаването , с оглед установяване на качеството на
„потребител“ на страната по него. Вярно е, че кредитополучател по процесния договор за
банков кредит е физическо лице, но съгласно раздел I, т. 1 от същия кредит се предоставя за
погасяване на съществуващи задължения по кредит с реф. № 006LD-М-000319 на „БРИЙЗ
ЕНЪРДЖИ“ ЕООД. По-нататък, в раздел V, т. 17 от договора е посочено, че с подписването
му кредитополучателят декларира, че работи на длъжност „управител“ в горепосоченото
дружество. От горното може да се направи извод, че предназначението на отпуснатия
кредит е свързано със занятието на кредитополучателя, поради което и лишава последния от
качеството на потребител на стоки и услуги, а оттам неприложима се явява защитата по ЗЗП
и ЗПК.
В производството по издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по реда
на чл. 417 ГПК съдът следва да извърши формална проверка на представеното изпълнително
основание, или проверката, която съгласно чл. 418, ал. 2 ГПК се дължи е досежно това дали
представеният документ по чл. 417, т. 2 ГПК е редовен от външна страна и удостоверява ли
той подлежащо на изпълнение вземане срещу лицето, което се сочи като длъжник. При
позоваването на предсрочна изискуемост на целия кредит нейното настъпване се преценява
съобразно условията в договора за кредит – ако според уговорките в договора
изискуемостта е поставена в зависимост от правомощието на банката кредитор да направи
кредита предсрочно изискуем, това обстоятелство следва да се удостовери от заявителя с
документи по чл. 418, ал. 3 ГПК. В настоящия случай от страна на заявителя е представено в
оригинал извлечение от счетоводните книги, носещо подписа на длъжностно лице на
банката, което съдържа минимално необходимите реквизити. В извлечението са посочени
2
конкретните задължения, с чието неплащане заявителят е свързал твърдяната предсрочна
изискуемост. Представени са и доказателства досежно настъпването на предсрочна
изискуемост преди датата на подаване на заявлението. Настъпването на предсрочната
изискуемост на кредита се преценява съобразно с твърдяната от банката дата, която следва
да предхожда тази на подаване на заявлението. Следва да се посочи, че при определяне на
момента на настъпване на предсрочната изискуемост исковият съд може да приеме различна
от посочената от заявителя дата, според въведените от длъжника възражения и с оглед
събраните по делото доказателства.
По изложените съображения и като не констатира наличието на пречките по чл. 411,
ал. 2, т. 2 ГПК по отношение на претенциите за сумите от 5500 лв. – главница; 613,26 лв. –
договорна лихва за периода 25.12.2018 г. – 21.05.2020 г.; 204,01 лв. – обезщетение за забава
за периода 25.12.2018 г. – 12.03.2020 г.; 28,26 лв. – договорна лихва, начислена на основание
Раздел II, т. 4.1 от договора за кредит за периода 13.03.2020 г. – 13.05.2020 г.; 15,45 лв. –
обезщетение за забава, начислено на основание Раздел II, т. 10 от договора за кредит за
периода 14.05.2020 г. – 21.05.2020 г.; 30,56 лв. – законна лихва върху главницата за периода
22.05.2020 г. – 10.06.2020 г., 24 лв. – разноски за връчване на покана за изискуемост, както и
законната лихва върху главницата, считано от 11.06.2020 г. до окончателното плащане,
въззивният съд намира, че обжалваното разпореждане следва да бъде отменено, а делото –
върнато на районния съд за издаване на заповед за изпълнение.
По разноските:
С оглед изхода на делото, на жалбоподателя се дължат разноски за
първоинстанционното производство в размер на 278,31 лв., а за въззивното – 65 лв.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане № 41041 от 16.06.2020 г., постановено по ч. гр. д. №
6625/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив, с което е отхвърлено заявлението на
„ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД, ЕИК: *********, за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК против длъжника Р.А.А., ЕГН: **********, за следните суми:
5500 лв. – главница; 613,26 лв. – договорна лихва за периода 25.12.2018 г. – 21.05.2020 г.;
204,01 лв. – обезщетение за забава за периода 25.12.2018 г. – 12.03.2020 г.; 28,26 лв. –
договорна лихва, начислена на основание Раздел II, т. 4.1 от договора за кредит за периода
13.03.2020 г. – 13.05.2020 г.; 15,45 лв. – обезщетение за забава, начислено на основание
Раздел II, т. 10 от договора за кредит за периода 14.05.2020 г. – 21.05.2020 г.; 30,56 лв. –
законна лихва върху главницата за периода 22.05.2020 г. – 10.06.2020 г.; 24 лв. – разноски за
връчване на покана за изискуемост законната лихва върху главницата, считано от 11.06.2020
г. до окончателното ѝ плащане.
3
ВРЪЩА делото на РС – Пловдив за издаване на заповед за изпълнение за посочените
суми, както и за направените разноски в размер на 278,31 лв. – пред първата инстанция, и 65
лв. – пред въззивната инстанция.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4