Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260024/16.02.2022 година, град Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд, Девети граждански състав
на седемнадесети януари
две хиляди двадесет и втора година
в публично заседание в
следния състав:
Председател:
Петър Вунов
секретар: Михаела
Стойчева
прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Петър Вунов гражданско дело номер 2466
по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част
ІІ, дял І от
ГПК.
Образувано е по искова молба от „Банка ДСК" АД срещу Д.Г.К..
Ищецът твърди, че на 31.07.2017 г. между „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД, чиито
общ правоприемник се явявал „Банка ДСК“ АД, като кредитодател и ответницата като кредитополучател бил сключен
договор за потребителски кредит Експресо № 018004930520 в общ размер от
2 000 лева, който следвало да се
издължи съобразно погасителен план – Приложение № 1, с краен срок на
погасяване – 03.08.2019 г. Кредиторът
изпълнил своето задължение, като средствата били преведени на кредитополучателя по разплащателна сметка, открита при ищеца. Кредитополучателят обаче допуснал неизпълнение на
договорното си задължение по така сключения договор поради неплащане на 12 броя
дължими месечни вноски. На основание чл. 10 от Договора за кредит, вр. с чл. 60, ал. 2 ЗКИ кредиторът подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и
изпълнителен лист срещу длъжника. Въз основа на него било образувано ч. гр. д. №
501/2020 г. по описа на Районен съд–Хасково, по което съдът уважил искането му,
като издал заповед за изпълнение и изпълнителен лист, с които ответницата била
осъдена да му заплати следните суми: 1 132,46 лева - главница, дължима по
Договор за кредит Експресо № 4930520 от 31.07.2017
г.; 53,52 лева - възнаградителна договорна лихва за
периода от 03.08.2018 г. до 03.08.2019 г.; 89,56 лева - обезщетение за забава
за периода от 03.08.2018 г. до 03.08.2019 г.; 64,50 лева - обезщетение за забава
за периода от 03.08.2019 г. до 25.02.2020 г.; ведно със законната лихва върху
главницата от 26.02.2020 г. до окончателното изплащане на вземането и
направените по делото разноски. Издадената заповед за изпълнение на
парично задължение била връчена на длъжника при
условията на чл. 47, ал. 5
ГПК. Ето защо за ищеца възниквал
правен интерес от предявяване на установителен иск в
дадения от съда срок. Предвид изложеното, се иска от съда да
постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на Д.Г.К., че
дължи на „Банка ДСК" АД гореописаните суми, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението до окончателното й изплащане, както и направените деловодни разноски.
Ответницата, чрез назначения й особен представител, оспорва исковете
като недопустими и неоснователни, а
алтернативно - частично по размер. Сочи се, че липсвали доказателства относно начина на предоставяне на
предмета на банковия кредит и начина на неговото усвояване, както и за това, че
документ Част ІІ за договора за банков кредит бил предоставен на
кредитополучателя. Предвид изложеното се иска съдът да отхвърли предявените искове.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно
изискванията на чл. 12 и чл.
235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
На 31.07.2017 г. страните са сключили Договор
за кредит Експресо № 018004930520, който наред
с погасителния план е представен по делото и от него е видно, че има описаното в
исковата молба и посочено по-горе съдържание, поради което същото не следва да
се излага отново текстуално,
като при необходимост неговите клаузи ще бъдат обсъдени при преценката на
наведените от страните правни доводи, основани на тях.
От
материалите, съдържащи се в ч. гр. д. № 501/2020 г. по описа на РС - Хасково,
приложено като доказателство по настоящото производство, се установява, че въз основа
на заявление с вх. № 3892/26.2.2020 г. в полза на ищеца срещу ответника е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ № 214/28.02.2020 г. за процесните
суми, ведно със законната лихва върху
главницата от 26.02.2020 г. до окончателното й изплащане, както и направените в
производството разноски в размер на 26,81 лева за платена държавна такса. Заповедта за изпълнение е връчена
на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5
ГПК и с Определение № 260128/02.09.2020 г., връчено
на ищеца на 28.09.2020 г., е указано, че може да предяви иск за установяване на
вземанията си в едномесечен срок от съобщението и последният е сторил това.
От заключението на назначената съдебно-счетоводна
експертиза, което съдът кредитира напълно като компетентно, обективно и
неоспорено от страните, се установява, че уговорената
сума по процесния
договор е усвоена от кредитополучателя на 31.07.2017 г., когато е била заверена
разплащателната му сметка със сумата от 2 000,00 лева. Последното
погашение по кредита е било извършено на 03.07.2018 г., като размерите
на начислените и дължими суми на ищеца съвпадат
с претендираните такива.
При така
установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предмет на делото са предявени при условията на обективно
кумулативно съединение искове с правно основание
чл. 422,
ал. 1 ГПК, вр. с чл. 430, ал.
1 и ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, които са процесуално допустими,
доколкото изхождат от
заявителя
по образувано заповедно производство срещу длъжника в едномесечния
срок от уведомяването
му за връчването
на издадената заповед за изпълнение относно процесните вземания при условията на чл. 47, ал.
5 ГПК. Не могат да
бъдат споделени доводите на процесуалния представител на ответника за тяхната недопустимост, доколкото настъпилото правоприемство между „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД и „Банка ДСК" АД се установява от представеното удостоверение от
Агенцията по вписванията, а съгласно
т. 10.б. на ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, процесуалните предпоставки за съществуването и
надлежното упражняване на правото на иск, предявен по реда на чл. 422, респ.
чл. 415, ал. 1 ГПК, са налице в случаите на настъпило универсално правоприемство на страната на заявителя след издаване на
заповедта за изпълнение, като правоприемникът участва в делото на основание чл. 227 ГПК. На следващо място, макар и лаконично ищецът е изложил достатъчно ясни и конкретни обстоятелства, на които се основават претенциите му относно процесните
суми. Непредставянето пък на
писмени доказателства с исковата молба не е нередовност на същата по
смисъла на чл. 129
ГПК, освен ако изрично са посочени
като приложения, но фактически не са
били приложени към нея, какъвто
не е настоящия случай.
Разгледани по същество, исковете се явяват основателни, поради следните съображения:
От съвкупния анализ на събраните по
делото писмени доказателства се установява по несъмнен начин, че между страните е бил сключен валиден договор за банков кредит по смисъла
на чл. 430
и сл. от ТЗ. Съдържанието му е подробно регламентирано
в представения Договор за кредит Експресо № 018004930520/31.07.2017 г. Това съглашение е подписано и от ответника, който не е възразил срещу приемането му като писмено доказателство, нито
го е оспорил относно автентичността
му или пък от
гледна точка верността на съдържанието
му, въпреки че е разполагал
с възможност за това. Тук е
уместно да се отбележи и че същият отговаря на установените в закона изисквания за форма и съдържание
на този вид договор.
На следващо място, от кредитираното заключение на съдебно-счетоводната експертиза
се установява, че ищецът е изпълнил точно основното си задължение си по договора, като е предоставил на кредитополучателя по уговорения начин сумата по банковия
кредит. В тази връзка следва да се съобрази, че съгласно чл. 305 ТЗ и чл. 75, ал. 3 ЗЗД то
се счита изпълнено именно от момента на заверяване на разплащателната
сметка на последния и за доказване на
този факт не е необходимо издаване на нарочен
документ –
вж. така и в Решение № 125 от
12.07.2013 г. по т. д. №
910/2012 г. на ВКС, II т. о.
При това положение следва да се приеме,
че в тежест на ответника е възникнало задължението
да погасява главницата и лихвите в сроковете и размерите съобразно договорните
клузи, но
след 03.07.2018 г. не са
налице плащания на дължимите месечни вноски.
Безспорно е и че те са били
възникнали и изискуеми към момента на подаване на заявлението
за издаване на заповед за незабавно изпълнение –
25.02.2020 г., тъй като съгласно чл. 5 от договора уговореният падеж е бил на 30.08.2019 г., т.е. той
вече е бил настъпил и ищецът може да иска плащане в пълен размер на вземанията си за
главница и за възнаградителна лихва.
По отношение на обезщетението за забава следва да
се има предвид, че то е дължимо на основание чл. 9 от договора и с оглед установената по
делото липса на плащания от страна на ответника след 03.07.2018 г.
Както се посочи по-горе, съгласно кредитираното заключение на вещото
лице Д.К. размерите на начислените и дължими суми са: 1
132,46 лева за главница, 53,52
лева – договорна/възнаградителна
лихва, 89,56 лева - обезщетение за
забава за периода от 03.08.2018 г. до 03.08.2019 г. и 64,80 лева - обезщетение
за забава за периода от 03.08.2019 г. до 25.02.2020 г.
Следователно, претенциите на ищеца са
изцяло основателни,
поради което следва да бъдат уважени за предявените размери.
Вземането за главница е дължимо ведно с поисканата
законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, по което е било образувано ч. гр. д. № 501/2020 г. по описа на РС – Хасково -
26.02.2020 г. до окончателното й изплащане.
Съгласно т. 12 на на ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк.
д. № 6/2012 г. на ОСГТК на
ВКС съдът, който разглежда специалните
установителни искове, предявени по реда на чл. 422,
ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство, и то с осъдителен диспозитив,
като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото,
така и в заповедното производство.
В случая към датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение ответникът е дал повод за образуване на
заповедното производство, тъй като към този момент, а и към настоящия, не е
погасил процесните суми. Ето защо следва да бъде
ангажирана отговорността му за сторените от ищеца разноски по ч. гр. д. № 501/2020
г. по описа на РС – Хасково. От представените по него писмени доказателства се
установява, че те действително са извършени за внесена държавна такса и възлизат
на 26,81 лева.
С оглед изхода на настоящото производство и че ищецът е направил
изрично и своевременно искане за разноски
и по него, на основание чл. 78, ал.
1 ГПК
единствено на същия следва да
се присъдят такива, а именно сумата от 723,19 лева, съобразно ангажираните доказателства
за извършването им и представения списък по чл.
80 ГПК, в т.ч. и 100,00 лева - юрисконсултско възнаграждение, определено съобразно чл. 78, ал.
8, изр. 2
ГПК, вр. с чл. 37 ЗПП, вр.
с чл. 25, ал. 1 НЗПП, предвид конкретиката на спора и осъществената защита по него.
Мотивиран от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 430, ал.
1 и ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, по
отношение на Д.Г.К., ЕГН **********, постоянен адрес: ***, съществуването на вземания
на ”Банка ДСК” ЕАД,
ЕИК *********, седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. ”Московска” № 17, съдебен адрес:***, ******************, спрямо нея по Договор за кредит Експресо № 018004930520/31.07.2017 г. между „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД и Д.Г.К. за следните суми, а именно: 1 132,46 лева - главница, 53,52 лева - възнаградителна договорна лихва за периода от 03.08.2018 г.
до 03.08.2019 г.; 89,56 лева - обезщетение за забава за периода от 03.08.2018
г. до 03.08.2019 г.; 64,50 лева - обезщетение за забава за периода от
03.08.2019 г. до 25.02.2020 г.; ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 501/2020 г. по описа на
Районен съд Хасково - 26.02.2020
г. до окончателното
й изплащане.
ОСЪЖДА Д.Г.К., ЕГН **********, постоянен адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на ”Банка ДСК” ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ”Московска” № 17, съдебен адрес:***, **************, сумите от 723,19 лева, представляваща направени разноски по настоящото дело и 26,81 лева, представляваща направени разноски по ч. гр. д. № 501/2020 г. по описа на РС – Хасково, за която е издадена Заповед № 214/28.02.2020 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд Хасково в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ: /п/ не се чете
/Петър Вунов/
Вярно с оригинала!
Секретр: М. С.