Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр.
Варна.................2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, четвърти касационен състав, в публично съдебно заседание
на шестнадесети юли през две хиляди и двадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА СТАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИЯНА ШИРВАНЯН
РОМЕО СИМЕОНОВ
при
секретаря Светлана Стоянова с участието на прокурора Светослав Стойнов, като
разгледа докладваното от съдията Р.
Симеонов КАНД № 1143 описа за 2020 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава Дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс, във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. второ от Закона за
административните нарушения и наказания.
Образувано е по касационна жалба от Областна дирекция по безопасност на
храните (ОДБХ) – град Варна, представлявана от Директора д-р З.Х.Д., депозирана срещу Решение № 425 от
10.03.2020г., постановено по АНД № 378/2020г. по описа на Районен съд – град
Варна. С обжалвания съдебен акт е отменено Наказателно постановление №
ЗЖ-48/16.12.2019г., издадено от д-р З.Х.Д. - Директор на Областна дирекция по
безопасност на храните - гр. Варна, с което на Д.К.М. с ЕГН **********, с адрес
***, на основание чл. 420а, ал.1 от ЗВД
за нарушение на чл. 139, ал.1, т.1 от ЗВД е наложена глоба в размер на 300
/триста/ лева.
Посочените
касационни основания се свеждат до доводите, че атакуваният съдебен акт е
неправилен, като постановен в нарушение на закона, допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, поради неправилното им прилагане – касационни основания почл. 348, ал. 1, т. 1, т. 2
от НПК вр. чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН. Твърди
се, че в АУАН и НП се съдържа достатъчно
информация, индивидуализираща мястото на нарушението и нарушителя, а въззивният
съд едностранно е кредитирал показанията на св. Д. М.-съпруг на
жалбоподателката, като не е взел предвид показанията на останалите двама
свидетели: д-р Красимир Киров- актосъставител
и П. Т.-кмет нас. Старо Оряхово, свидетел при установяване на
нарушението. Въз основа на наведените доводи се
отправя искане за отмяна на атакувания съдебен акт и за постановяване на ново
решение по съществото на спора, потвърждаващо изцяло наказателното
постановление.
В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно
призован, се представлява от юрисконсулт Г.Г., който поддържа касационната жалба по изложените в нея
съображения. Отправя се искане за присъждане на юрисконсулстско възнаграждение.
Ответната страна – Д.К.М., редовно призована, не се явява, представлява се от адв.
Б. Ж.- ВАК. Изразява становище за неоснователност на касационната жалба и вмоли
съдът да потвърди решението на РС Варна като обосновано и законосъобразно.
Иска се първоинстанционното решение да бъде отменено, като бъде отменено и
наказателното постановление.
Представителят на Варненска окръжна прокуратура изразява
становище, че жалбата е процесуално допустима, но неоснователна, поради което
предлага атакуваният съдебен акт да бъде оставен в сила.
Настоящата съдебна инстанция, след като прецени
допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на
страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното
решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за
установено следното:
Касационната
жалба е подадена в рамките на предвидения за това преклузивен процесуален срок
и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява
процесуално ДОПУСТИМА.
Съгласно чл.63, ал.2 от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби
срещу решенията на съответните районни съдилища по реда на глава ХII от АПК. Чл.218 от АПК
свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на
решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно
за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния
закон. Воден от така определения предмет на настоящото касационно производство,
съдът намира жалбата за основателна,
по следните съображения:
С атакуваното решение, състав на Варненски районен съд, е
отменил Наказателно постановление № ЗЖ-48/16.12.2020г., издадено от
Директора на ОДБХ - гр. Варна, с което на Д.К.М. с ЕГН **********, на основание чл. 420а, ал.1
от ЗВД за нарушение на чл. 139, ал. 1, т.1 от ЗВД е наложена глоба в размер на
300 /триста/ лева и на основание чл. 420а, ал.1 от ЗВД за нарушение на чл. 139,
ал.1, т.3 от ЗВД е наложена глоба в размер на 300 /триста/ лева.
Ответникът
в касационното производство е санкциониран за това, че на 14.11.2019г., след
проверка по подаден сигнал в БАБХ за нерегламентирано отглеждане на свине е
установено, че Д.К.М. отглежда 5/пет/ броя свине-майки,12/дванадесет/ бр.
прасета-сукалчета и 4/ четири/ броя прасета за угояване, които не са маркирани
с индивидуални ушни марки. При направената проверка в информационната система
на БАБХ- ВетИС е установено, че Д.М. няма регистриран обект за отглеждане на
животни.
Описаното
нарушение било установено при проверка, извършена от служители на ОДБХ-гр.
Варна, констатациите от която били обективирани в констативен протокол
№54/14.11.2019 г. по описа на ОДБХ. Предвид установеното е издадено
Разпореждане за умъртвяване на животни на място и насочването им за
обезвреждане №2 от 14.11.2019г. издадено от д-р З.Х.Д.- директор на ОДБХ.
Извършено е умъртвяването на животните, което удостоверено с Протокол за
умъртвяване от 14.11.2019г., съставен от комисия, назначена с разпореждане на
директора на ОДБХ Варна. Загробването на умъртвените животни е удостоверено с
Протокол №18:14.11.2019 г., съставен от д-р Красимир Киров- главен инспектор в
ОДБХ Варна и П. Т.- кмет на с. Старо Оряхово.
Въз основа на констатираното, д-р К. И. К.– главен инспектор в ОДБХ-гр.Варна,
съставил на 14.11.2019 г. срещу Д.К. Митева Акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) за извършено от последната нарушение по чл.139, ал.1, т.1 от ЗВД. Актът бил съставен в присъствие на
нарушителя и подписан от него без възражения, писмени такива не били депозирани
и впоследствие в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на съставения акт и
събраните в хода на административнонаказателното производство доказателства
било издадено процесното наказателно постановление (НП), с което Д.М. била
наказан на основание чл. 420а, ал.1 от ЗВД за нарушение на чл. 139,
ал.1, т.1 от ЗВД с глоба в размер на 300 лева.
Районният съд е установил фактическата обстановка въз
основа на събраните по делото гласни доказателства и от приобщените по реда на
чл.283 от НПК писмени такива. След преценка на доказателствения материал, съдът
е приел, че в хода на административнонаказателното производство е допуснато
съществено нарушение на административно-производствените правила, изразяващо се
в това, че вмененото на дееца нарушение на чл.139, ал.1, т.1 от ЗВД не е
извършено от санкционираното лице, а от съпруга и Димо М. М., поради което
възведеното срещу Д.М. обвинение за нарушение по чл.420а, ал.1, във вр.с
чл.139, ал.1, т.3 от ЗВД не е доказано по безсъмнен начин. Така мотивиран, съдът
е отменил наказателното постановление, като незаконосъобразно.
Варненският
административен съд намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В
тази връзка, решаващият състав на съда съобрази, че решението е постановено по
отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е
извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му.
За да
постанови решението си, Районен съд – гр.Варна е събрал и приобщил към делото
по надлежния процесуален ред относимите писмени и гласни доказателства,
представени съответно с НП и в хода на съдебното производство, което е
спомогнало делото да бъде изцяло изяснено от фактическа страна.
Обстоятелствата, изложени в АУАН и НП, са проверени от районния съд с
допустимите по закон доказателствени средства.
При реализираната проверка за съответствие на решението с
материалния закон обаче, настоящият състав намира, че при обективно възприетата
фактическа обстановка по делото, въззивният съд е направил неправилни изводи за
незаконосъобразност на наказателното постановление.
В чл.420а, ал.1 от ЗВД е регламентирана
административнонаказателна отговорност за физическо лице, което наруши забрана
по чл.139, ал.1, т.1, т.3-5 и 15 от ЗВД. В чл.139, ал.1, т.1 от с.з. е
предвидена забрана за отглеждането, придвижването
или транспортирането на животни, на които не е извършена официална
идентификация, и на животни, на които не са изпълнени мерките, предвидени в програмата за профилактика, надзор,
контрол и ликвидиране на болести по животните и зоонози. В АУАН и НП е посочено изрично, че деецът е отглеждал 5/пет/
броя свине-майки, 12/дванадесет/ бр. прасета-сукалчета и 4 / четири/ броя
прасета за угояване, които не са маркирани с индивидуални ушни марки
Посочено е и, че
деецът е нарушил изискванията на чл.139, ал.1, т.1 от ЗВД. От цитираните
нормативни разпоредби и текста на АУАН и НП е видно, че е налице подробно
текстово описание на извършеното нарушение, което напълно кореспондира с
посочената като нарушена разпоредба на чл.139, ал.1, т.1 от ЗВД, т.е., не е
допуснато посоченото от първоинстанционния съд съществено нарушение на чл.42,
т.3, т.4 и т.6 от ЗАНН. Същевременно от събраните по делото доказателства се
установява, а и по същество не се оспорва от дееца, че отглежданите животни са семейна имуществена
общност. Режимът на общността се
свежда до възникване на бездялово и неделимо, докато трае този режим съвместно
притежание от съпрузите на вещните права върху движими и недвижими вещи,
придобити от тях по време на брака в резултат на съвместен принос, като следва
да се посочи, че в процесния случай отглеждането на животните не се свежда
единствено до храненето им и почистването
на помещението, а е
резултат от съвместните усилия на семейството.
Съдът
счита за необходимо да отбележи, че отглеждането на домашни животни в
несъответствие със законоустановените изисквания, още повече че броят им сочи
цел продажба, представлява сериозен риск за възникване и разпространение на
зарази.
От
събраните по делото на районния съд доказателства са безспорно доказани
противоправното деяние и неговият извършител. Забраната по чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗВД касае
отглеждането на животни, на които не е извършена официална идентификация, и/или
на животни, по отношение на които не са изпълнени мерките по програмите по чл. 46з, 46и и чл. 118, ал. 1; От събраните гласни
доказателства е видно, че на посочените в НП дата и място животните,
собственост на санкционираното лице, са били отглеждани в нерегламентиран
стопански обект и са без изискуемите ушни марки, поради което нормативната
забрана е нарушена. Санкционната норма на чл. 420а, ал. 1 от ЗВД въвежда като
административнонаказателно отговорно лице всеки субект на забраната, поради
което като собственик на животните е
наказателно отговорен за извършеното деяние. Деянието е извършено при умишлена
форма на вина, наказуема по общото правило на чл. 7, ал. 1 от ЗАНН. Наложеното наказание е в
рамките на законовия минимум на приложимата санкционна норма и като такова
отговаря на критериите по чл. 27, ал. 1 - 3 от ЗАНН и целите на наказанието по
чл. 12 от ЗАНН. Няма данни за маловажност
на случая.
На
основание чл. 221, ал. 2, пр. 2 от АПК
касационният съд следва да отмени решението на районния съд. Решавайки спора по
същество, на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, съдът следва да потвърди
НП.
При
този изход на спора следва да бъде уважена и своевременно заявената претенция
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В производството пред
настоящата и предходната съдебна инстанция страната е представлявана от
юрисконсулт, а искането за присъждане на възнаграждение е направено
своевременно. Възнаграждението е дължимо съгласно чл. 78, ал. 8 от Гражданския
процесуален кодекс (ГПК), приложим на основание чл. 144 от АПК и Тълкувателно
решение № 3 от 13.05.2010 г. по тълк. дело № 5/2009 г. на ОСС на ВАС. Размерът
на възнаграждението следва да бъде определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната
помощ като на КПКОНПИ се присъди сумата от 100 лева за всяка инстанция.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №
425/10.03.2020 г. по а. н. д. № 378/2020 г. на РС – Варна и ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА НП №
ЗЖ-48/16.12.2020 г., издадено от д-р З.Х.Д. на длъжност директор на ОДБХ –
Варна, с което НП на Д.К.М. с ЕГН **********
за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗВД на
основание чл. 420а, ал. 1 от ЗВД е наложено административно
наказание "глоба" в размер на 300 лв. /триста лева/.
ОСЪЖДА Д.К.М.
с ЕГН **********да заплати на Областна дирекция по безопасност на
храните Варна сторените по делото
разноски в размер на двеста лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.