Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 110 31.07.2015г. гр.
Несебър
НЕСЕБЪРСКИ
РАЙОНЕН СЪД
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ на трети юни през
две хиляди и петнадесета година
в закрито
заседание в следния състав:
Председател: Й. Майска
Секретар А.Г.
като
разгледа докладваното от с. Майска
гр.д.№ 504
по описа за 2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод постъпила искова молба от
О.К. ***, представлявана от Кмета Г.С., чрез пълномощника адв.Д.С. от САК,
съдебен адрес ***, Адвокатско дружество „Гугушев и партньори“ против Л.В.Д., ЕГН - ********** ***, Б.В.Г., ЕГН - **********
***, П.Д.Я., ЕГН - ********** *** и Д.Д.С.,
ЕГН - ********** ***.
С
определение от 15.08.2014г. са конституирани като ответници В.Й.Д. с ЕГН – **********,
В.Л.Д. с ЕГН-********** и Й.Л.М. с ЕГН-**********/съответно първата съпруга,
втората и третата - дъщери/ - наследници на Л.В.Д..
Моли се
съдът да постанови решение, по силата на което да приеме за установено спрямо
ответниците, че ищецът е собственик на недвижим имот, представляващ дворно място - бивша нива с площ от 3300дка., пл. № *** в
парцел № ***, кв.33 по плана на
с.Равда от 1988г., понастоящем ПИ с идентификатор ****** по КК от 2008г.
с площ съгласно скица на поземления
имот/ПИ/ № ******. от 2976 кв.м. при съседи ПИ с №№ ******, *********, *********,
*********, в който е изграден пионерски лагер.
Моли се също така и представеният по делото нотариален акт за собственост върху недвижим имот № *********., том I, рег.№ ********* г. на
Нотариус ********* - нотариус за района на Несебърски районен съд, per. № 203 на НК, по силата на
който Л.Д. и Б.В. (наследници на В. Д.) са
признати за собственици при равни квоти за всеки от тях на следния
недвижим имот: дворно място- бивша нива на площ от 3.300 /три дка и триста
кв.м./ дка, да бъде отменен на осн. чл.537, ал.2 от ГПК. Сочат се
доказателства.Претендират се съдебни разноски.
В месечния срок са постъпили еднотипни писмени
отговори от ответниците Б. В.Г., В.Й.Д.,
В.Л.Д. и Й.Л.М./последните три наследници на ЛазарВ.ев Д./, с които се оспорва изцяло твърдението, че ищецът е собственик
на процесния недвижим имот независимо от издаваните през годините заповеди,
актове или други документи независимо
от тяхното наименование или съдържание. Посочените четирима ответници се
позовават на Протокол № 7/33 от
09.09.1939г. на Общинска комисия –
Равда, с който е взето решение, с което се оземлява В. И. Д. *** с посочените и изрично описани в решението
земи, като в т.3 от решението е
записано, че техният наследодателят В. Д. се оземлява с 3,7 дка работна
земя находяща се в землището на с.Равда, местността *******" при граници: А.А.,А.Б.
и н-ци К. Д.. В последствие с молба вх.№216
от 14.02.1992год. в ОПК -Несебър е поискано възстановяване собствеността на В.
Д.. С решение №41-Р от 04.01.1993год. на ПК-Несебър бе възстановена собствеността на наследниците на В. Д. на нива с
площ от 3,3 дка , първа категория,
находяща се в с.Равда, в местността *******, имот №*** при граници и съседи: А.Б.,
К. Д. и С.М.. В последствие на
27.04.1999год. бе съставен констативен нотариален акт, с който нотариус ********* признава Б.В. и Л.Д. за собственици при равни квоти на имот представлява бивша ниво с площ от 3,3 дка
възстановена съгласно влязло в сила Решение №41-Р/04.01.2961год. на
ОПК-Несбър. С нотариален акт № ************, дело № ********., Б.В.Л.Д. са продали имота. С оглед горното е изведено
твърдение, че за имота е проведена
законосъобразна реституция, която е породила своите правни последици. Реституцията е способ за възстановяване на действително
притежавани в миналото права и на
това основание възниква право на собственост върху същия имот, който е бил
притежаван преди одържавяването. Т.е. може да се каже , че собствеността никога
не е била изгубвана . Когато реституцията се осъществява по административен
ред, актът за възстановяване на собствеността има значението на индивидуален административен акт с конститутивно действие,
изразяващо се във възникване занапред
на собственически права върху индивидуално определен имот /ТР № 1/1997г., гр.д. № 11/1997г., ОСГК/. В процесния случай е
проведена нарочната административна процедура
за възстановяване на собствеността, завършила с такъв административен акт, който е в сила и към настоящият момент, не е
отменен и води след себе си съответните правни последици.
Сочи се, че независимо, че за сградите изградени върху имота има съставен Акт за държавна собственост № 1533/23.11.1972год., а за процесния имот
представляващ УПИ *** е издаден Акт за частна общинска собственост № 600/16.06.2008год., актуването няма конститутивно действие, а само декларативно по
аргумент от чл.5 ал.З от ЗОС и чл.5 ал.З от ЗДС. С оглед горното двата акта се
оспорват като незаконосъобразни, тъй като са издадени при липса на изискуемите
по закон предпоставки-издадени са от некомпетентни лица и извън правомощията
им, като с оглед гореизложеното двата акта са и неверни. Отделно се оспорва АДС
№ 1533/1972г., като се твърди, че същият не касае процесния имот и се отнася за
други сгради. На следващо место се сочи, че съгласно §7, т.З от ПЗР ЗМСМА в собственост на общините преминават не
застроените парцели и имоти в селищните
територии, предназначени за жилищно строителство, обществени, благоустройствени и комунални мероприятия,
придобити чрез отчуждително производство,
с изключение на тези, които подлежат на реституиране. Оспорва се съществуването на претендираното от ищеца вещно право, с твърдението, че
то изобщо не е възникнало, тъй
като не се е осъществил фактическият състав по възникване на правото на собственост, и на следващо место се твърди, че
е налице нищожност на акта, на който ищецът се позовава като право пораждащ
собствеността факт, поради което се счита, че искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен, тъй като липсва
материално правна легитимация за ищеца. Претендират се съдебни разноски.
В месечния срок е постъпил и
писмен отговор от П.Д.Я., с който предявеният иск се намира неоснователен/по
допустимостта съдът е взел становище, както с доклада така и по-горе в
решението/. Сочи, че се П.Я. е придобил процесния имот чрез
прехвърлителна сделка на 22.10.2002г., след като от продавачите са му били
представени писмени доказателства, че имота е възстановен по реда на ЗСПЗЗ и
след извършена от него проверка преди изповядване на сделката. При тази проверка
той е установил, че няма каквито и да било
вписвания и отбелязвания - искови молби,обезпечителни
заповеди,възбрани и др.в т.ч.съдебни решения относно правото на собствеността върху имота на
продавачите. След като е закупил имота го е
декларирал в отдел
МДТ при Община Несебър, заплатил е дължимите данъци, никога не е бил уведомяван за претенциите на ищеца от неговите праводатели, а от страна на о.К.
по никакъв начин не са заявявали такива
с каквито и да било действия-правни и фактически и не са препятствали
упражняването на правото му собственост. След
близо една година прехвърлил собствеността на ответника Д.Д.С.. Едва с получаване на исковата молба разбрал,
че о.К. има претенции по отношение на имота. Ответникът Я. счита, че е
притежавал добросъвестно собствеността
върху недвижимия имот периода от 22.10.2002г.до 27.10.2003г. по силата
на нот.акт №**********. като същият е във
формата предвидена в закона, вписан е надлежно в службата по вписванията
при НРС. Не се представят писмени доказателства.
В законовия срок е постъпил писмен отговор и от
последния ответник Д.Д.С., с който по същество исковата претенция се оспорва
неоснователна, тъй като е насочена към
имот - бивш пионерски лагер, находящ се в с. Равда, отреден за курортни нужди.
Нито една от цитираните в исковата молба и в АЧОС хипотези на ЗОС и ЗМСМА,
даващи възможност общините да придобиват
недвижими имоти, не се отнася до имот
с такова предназначение. Общините могат да придобиват единствено имоти,
намиращи се на тяхна територия с изрично
посочено в специалните норми предназначение, което изключва курортни
нужди. В подкрепа на становището в писмения отговор е изведен следния
хронологичен анализ: съгласно nap. 7 т. 6 ПЗР на ЗМСМА с влизане в сила на закона в собственост на общините преминават следните държавни имоти - обектите на общинската
инфраструктура с местно значение, предназначени
за административните потребности на общините, както и за здравно,
образователно, културно, търговско, битово, спортно или комунално
обслужване - имоти, отредени за курортни дейности не попадат в
приложното поле на тази разпоредба. Същата дава основание за претенции за
собственост само на общината, на чиято територия се намира съответния имот,
доколкото изрично въвежда местното значение като предпоставка. Съгласно §
42 ПЗР към ЗИД на ЗОС застроените и незастроените парцели и имоти -
частна държавна собственост, отредени за жилищно строителство и за обществени и благоустройствени мероприятия на
общините, съгласно предвижданията на действащите към датата на влизането
в сила на този закон подробни градоустройствени планове, преминават в
собственост на общините -отново не се
говори за имоти, отредени за курортни дейности, като целта на законодателя е да
пази обществения интерес за общината, на чиято територия се намира имот,
отреден за мероприятие в обществен интерес. Ответникът сочи, че съгласно
цитираната в исковата молба разп. на чл.
55а ЗПИНМ, на основание на която се твърди за имота да е
проведено надлежно отчуждаване, предвижда това да става за държавно и групово жилищно строителство, каквато не е хипотезата на изграждане на
пионерски лагер.Претендират се разноски. Не са представени писмени
доказателства.
След поотделна и съвокупва
преценка на събраните по делото писмени доказателства, съдът намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По отношение допустимостта: Изискването за наличие на
правен интерес, което е процесуална предпоставка за допустимостта на всеки иск,
нарочно е подчертано в разпоредбата на чл.124 ал.1 от ГПК. Законодателят
постъпва така, защото само чрез изискването за интерес от установяването, може
да се обособят само нуждаещите се от съдебно установяване граждански
правоотношения – т.е. следва да се очертае нарушеното материално право,
нуждаещо се от съдебна защита. Правният интерес от провеждане на установителен
иск е обусловен от оспорване претендирано от ищеца право или претендиране
отричано от него право. Или първата и основна предпоставка за възникване
правото на иск, особено подчертана в разпоредбата на чл.124 ал.1 от ГПК, е
наличието на породен спор между субекти на гражданските правоотношения,
вследствие нарушено материално право, каквото в случая настоящият съдебен
състав приема, че е налице с оглед изложените в исковата молба фактически
обстоятелства относими към предмета на претенцията и тези изложени в писмения
отговор. В този смисъл и с оглед твърдението от страна на ищеца, че е собственик
по силата на фактическите основания изложени в раздел II от обстоятелствената част на исковата
молба, резюмирани по-горе в настоящото определение, същия следва да установи по
безспорен начин твърденията си при условията на главно и пълно доказване с
писмени доказателства, както е указано с доклада. Активната процесуална
легитимация се обуславя от фактическите твърдения на ищеца-той твърди, че е
собственик на процесния имот и че е придобил същия на основание проведена
процедура, описана в исковата молба. Претендиращият, че е носител на право,
засегнато от правен спор/който в случая е налице, тъй като ответниците
противопоставят свое такова на претендираното от ищеца/, може, като упражни
пръв правото си на иск, да стане ищец по делото, поставяйки другата страна по
спора в ролята на ответник/вж.стр.157-161 БГПП на проф.Д-р Ж.Сталев/. Липсата
на материално правна легитимация не обуславя недопустимост на процеса, тъй като
процесуалната легитимация касае
допустимостта на иска, докато материалноправната легитимация/ в случая
ответниците намират липсата на активна такава/ касае неговата основателност.
Видно от обстоятелствената част на исковата молба оспорва материалноправната
легитимация на ответниците, докато последните твърдят че са законосъобразни
носители на материалното право/оспорено от ищеца/ и на свой ред оспорват това
на ищеца. Следователно ищецът следва да докаже сочените в исковата молба
правопораждащи факти - законосъобразно проведени процедури - отчуждителна
такава, по отреждане на процесния имот
за изграждане на пионерски лагер за
нуждите на о.К. изграждане/законосъобразност, период на строителство или поне
готовност на сградите към стартиране на реституцията в страната-1991г.,
основанията за собственост върху земята. В същото време ответниците следва да
установят сочените от тях/резюмирани по-горе/ правоизключващи факти.
По същество: С нотариален
акт за собственост върху недвижим имот № *********., том I, рег.№ ********* г. на
Нотариус ********* - нотариус за района на Несебърски районен съд, per. № 203 на НК, по силата на
който Л.Д. и Б.В. (наследници на В. Д.) са
признати за собственици при равни квоти за всеки от тях на следния
недвижим имот: дворно място - бивша нива на площ от 3.300дка. В нотариалния акт
е записано, че възстановената с влязло в сила решение № 41 -Р/04.01.1993г. на
ОбПК Несебър нива, съставляваща имот пл.№ *** в парцел № *** по кадастралния
план от 1931г. в местността ****/******* в землището на с. Равда, Община
Несебър, сега попадаща в строителните
граници на с. Равда, при граници и съседи за нивата: А.Б., К. Д., С.М., без построените върху земята сгради и
други подобрения. Видно от преставено по делото решение № 347/27. 12.1995г., постановено
по гр. д. № 55/1995г. по описа на Районен съд – Несебър, е отхвърлен иск на Л.В.Д. и Б.В.Г.
против О.К. по чл.108 от ЗС за предаване на владението върху недвижим имот,
находящ се в строителните граници на с. Равда, представляващ бивша нива от 3. 3
дка, имот пл. № *** по плана на селото, а в
момента част от детски почивен лагер на О.К. както и претенцията за
събаряне на изградените постройки, попадащи
върху имота, възстановен с решение № 41 - Р от 4.1.1993г. ОбПК –Несебър, с
мотив за незаконосъобразно извършена реституция в стари реални граници, тъй
като е извършена в противоречие с разпоредбата на чл.10, ал.7 от ЗСПЗЗ, поради
което собствениците е следвало съобразно чл.10б от с.з. да бъдат обезщетени. Първоинстонционното
решение е оставено в сила с решение от 17.03.1997г. по гр.д. № 1853/96г. по
описа на Окръжен съд – Бургас. Независимо от това с нотариален акт № ***********
от 22.10.2002г. Л.Д. и Б.Г. продават на П.Д.Я. процесния недвижим имот, като се
позовават на издадения констативен нотариален акт, като с нотариален акт № *********** от 27.10.2003г. П.Д.Я. продава на Д.Д.С. процесния имот. По нататък наследниците
на В. Д. (Л.Д. и Б.Г.)*** с искане за издаване на заповед за изземване на процесния имот, по което е издадена Заповед № 71 Е/26.03.1998г.,
оспорвана от О.К. пред Окръжен съд-Бургас/БОС/. Заповедта, предмет на
оспорване е издадена на основание чл.34,ал.
1 от ЗСПЗЗ, по смисъла на който земеделските имоти с възстановено право
на собственост, по искане на собствениците се изземват със заповед на кмета на
общината от лицата, които ги ползват без правно основание и се предоставят на
собствениците им. БОС е приел, че се касае за имоти, върху които правото на
собственост правомерно е било възстановено и имотите да се ползват без правно
основание от лица, различни от собствениците им. При липсата на предпоставките за издаването на тази заповед ОС
Бургас е отменил обжалваната заповед за изземване, като решението му е
потвърдено от Върховен административен съд. Цитираното решение на ОС Бургас е
обжалвано пред ВАС от Л.Д. и Б.В.Г., като е
образувано адм.д.№ 2200/2000г., IV отделение по описа на ВАС.
В постановеното Решение № 5730/19.09.2000г. по адм.д. №2200/2000г., съдът е
приел, че въпросът досежно собствеността върху имота за преюдициален при
разглеждането на административния спор, касаещ заповед за изземване на имота от
Община Несебър.
В същото
време ищецът сочи, „...че се легитимира като
собственик на земята и сградите по силата на
Акт за държавна собственост № 1533/23.11.1972г. и директното вещно-правно действие
на разпоредбите на ЗОС...“, като с АДС се твърди, че целият построен обект е
отстъпен за ползване на ГОНС гр.Казанлък и
че след отчуждаване на имота, същият е третиран като държавен до влизане
в сила на ЗОС. Действително до
1990г. собствеността в Република България е социалистическа и собственост на
частни лица. Общината като административно-териториална единица не разполага
със своя собственост, а има учредено право на оперативно управление
(стопанисване и управление) върху обектите
на държавна собственост. Съгласно чл. 2, ал. 2, т.2 от ЗОС (ДВ, бр. 44 от 1996г.)
застроените и незастроените имоти и движимите вещи, придобити със
средства на общината, и имотите, изградени с доброволен труд и парични средства
на населението. С изменението на ЗОС (обн.ДВ, бр.96 от 05.11.1999г.) е изменен
чл. 2, ал.1, т.4 от ЗОС, като се предвижда,
че общинска собственост стават имотите, придобити чрез отчуждаване до
01.06.1996г., предназначени за жилищно строителство, обществени и
благоустройствени мероприятия. С приемането на § 42 от ПЗР към ЗИД на ЗОС (ДВ,
бр. 96 от 1999г.) е предвидено, че застроените и незастроените парцели и
имоти-частна държавна собственост, отредени за жилищно строителство и за
обществени и благоустройствени мероприятия на общините, съгласно предвижданията
на действащите към датата на влизане в сила този закон подробни
градоустройствени планове преминават в собственост на общините. За процесния имот, част от територията на
Пионерски лагер- Равда е извършено отчуждаване по реда на чл. 55а, ал. 3 от ЗПИНМ - хипотеза, при
която отчуждаването настъпва по
силата на самото решение на ИК на ОНС гр.Бургас / Протокол № 21 от 12.09.1958г
/. Отчуждителният ефект е настъпил от момента на решението за
отчуждаване и по силата на този административен акт, като съгласно чл. 55, ал.
3 от ЗПИНМ представлява оригинерен способ за придобиване на право на
собственост в полза на държавата, като към датата
на вземането на решение по Протокол № 21 от 12.09.1958г. ИК на ОНС Бургас, в ЗПИНМ
не е предвидено имотите по чл. 55а от с.з. да се завземат след обезщетяване на собственика, поради което и съгласно действащия
закон отчуждаването е настъпило по силата на самото решение. В тази
хипотеза/на чл.55, ал.3 от ЗПИНМ/ отчуждаването на имотите се извършва с
решение на ИК на ГНС, като отчуждаването настъпва по силата на този именно
административен акт и представлява способ за придобиване право на собственост в
полза на държавата, а не след обесщетяване на ТКЗС, в който процесния имот е
бил внесен. Така с Протокол № 21 от 12.09.1958г. ИК на ОНС Бургас е приел
решение, с което по одобрен план е определил
общо терените за устройство на пионерски лагери по окръзи /за Хасковски,
Старозагорски и Пловдивски/. Видно от заключението на експертизата /вж.л.416 по
дело/ с цитирания протокол е разпоредено спешно отчуждаване. Решението е взето
по докладна записка на инж. К. Папазов, в
която е предвидено, че съгласно одобрения план и изместване на лагерите
от м. „Слънчев бряг" е необходимо да се отредят на север от с. Равда
съгласно одобрения проект, терени за пионерски лагери на следните ведомства:
„…ОНС Казанлък- 160 деца" и отчуждаването на цитираните терени ще трябва да стане за сметка на отделните ведомства. С последващо решение,
обективирано в протокол № 7 от 26.02.1959г. временният
ИК на ГНС Бургас е конкретизирал отредените терени като е взел решение за
отреждане на терена на пионерски лагер за нуждите на Казанлък съобразно одобрен
предварителен план на комплекса. Наред с това с нарочна заповед № 797 от
27.05.1963г. е бил одобрен регулационния план на с. Равда, с който
имотът е урегулиран в строителните граници на населеното място в парцел,
отреден за строителство на пионерски лагер - Казанлък. С отреждането на тези
терени за пионерски лагери и включването им
в урегулирани парцели за строителство се е открила процедура по отчуждаването
на терените по чл. 55а и сл. от ЗПИНМ/Изм. - Изв. Бр.91 от 1957г., бр. 90 от
1958г.). В решение по Протокол
№ 28 от 25.11.1958г. е посочено, че
отредените терени се отчуждават като се определя изплащане на парично
обезщетение при отчуждаването в размер на 47 600 лв. на ТКЗС. Експартизата не е
открила документация за изплатената сума от ведомството, но посочва, че с писмо
от 20.11.1981г- БНБ-клон Казанлък уведомява инвеститора СД „ИСС“ Казанлък, че е
открито финансирането на обект „Пионерски лагер“, като посочва, че едно от
условията за откриване на финансирането е уредени отношения с терена и правото
на строеж. За изграждането на курортния комплекс - пионерски лагери, се
отчуждават земеделски земи с 990 дка площ, като в конкретния случай нивата е била включена в ТКЗС и е била в
блока на същото до отреждането им със ЗРП от 1963г.. По-нататък експертизата
посочва, че при проуването е установила, че за строителството на пионерския
лагер след 1980г. Има изготвена проекто-сметна документация, генерална сметка,
проекти, договори за строителство, протоколи за дадена строителна линия и нива
с посочения по-горе инвеститор, като за обекта/пионерски лагер/ е работела
приемателна комисия в периода 5-7.07.1982г., която е установила наличие на акт
15, строителна документация, проекти договори, заповедна книга. Тази комисия
приема обекта за въвеждане в експлоатация, като протоколът е одобрен на 12.06.1982г.
от Изпълкома на ОНС Стара Загора. Видно и от заключението на експертизата по
делото за с.Равда има два кадастрални и
регулационни плана от 1963 и 1988г. През 2008 г. е одобрена кадастралната карта
на землището, по която процесният имот е с идентификатор 610.501.420,
като в разписния лист е записан като „двор
-пионерски лагер" гр. Казанлък и ОНС Стара Загора. С Протокол на приемателна комисия за приемане и
въвеждане на действие на обекти гр.
Казанлък от 07.07.1982г., е въведен в действие обекта „Пионерски лагер - с. Равда". Представен е Акт за
държавна собственост № 1533 от 23.11.1972г., видно от който целия обект, бивша
собственост на на ГНС, отдел Народна просвета-гр.Казанлък е отстъпен за
ползване на ГОНС – Казанлък, отдел Народна просвета, като след отчуждаването на
имота същия е третиран като държавен. Наличието на изградения пионерски лагер
представлява реализирано мероприятие, което е пречка за възстановяване
на имота в стари реални граници на Б.Г. и Л.Д., наследници на В. Д., както
съдът вече е констатирал и посочил с решение № 347/27.12.1995г. по гр.дело №
55/1995г. по описа на РС-Несебър по чл.108 ЗС, потвърдено с решение
от17.03.1997г. по гр.д. № 1853/96г. По описа на ОС-Бургас, както бе посочено
вече по-горе. Независимо от вече постановеното в посочените съдебни решения, за
пълнота на настоящото следва да се посочи, че за законосъобразното провеждане
на реституцията по ЗСПЗЗ в стари реални граници/не е спорно поделото, а и видно
от експертизата реституирания имот попада в границите на пионерския лагер/ е необходимо,
към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ,
земята предмет на реституция да има земеделски характер, да бъде
установено правото на собственост на заявителя преди внасянето й в ТКЗС, както и да не са проведени мероприятия,
които да препятстват възстановяването. Под мероприятие следва да се
разбира такъв комплекс от строителни дейности, осъществен от държавата чрез
нейните стопански организации или органи, който е насочен към задоволяване на
важни държавни нужди, нужди на науката и културата и т. н.. По делото се
установи, че върху процесния имот са проведени именно такива мероприятия за
изграждане на детски лагер, с оглед на което е
изключена възможността за възстановяване в стари реални граници предвид проведеното мероприятие, тъй като
сградите са съществували към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ през
1991г.. Следователно съгласно чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ, във вр. § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ, препятства
възстановяването на собствеността върху бившите земеделски земи в реални
граници, поради което и решението на поземлената комисия за възстановяване на
земите на ответниците в стари реални граници е извършено в нарушение на закона. С оглед изложеното на
отмяна подлежи Нотариален акт
за собственост върху недвижим имот № *****
I, рег.№ ********* г. на Нотариус ********* - нотариус за района на Несебърски районен съд, per. № 203 на НК, с който Л.Д. и Б.В. (наследници на В. Д.) са признати за
собственици при равни квоти за всеки от тях на следния недвижим имот на
основание чл. 537, ал. 2 от ГПК.
С оглед, гореизложеното
претенцията се явява доказана по своето основание, поради което следва да бъде
признато по отношение ответниците, че О.К. е собственик
на следния недвижим имот : Дворно място - бивша нива с площ от 3 300 дка,
съставляваща имот планоснимачен № *** в парцел № ***, кв. 33 по кадастралния
план на с. Равда от 1988г. и обозначен като поземлен имот с идентификатор ******
по кадастралната карта от 2008г. с площ съгласно скица на поземления имот № *****.
от 2976 кв.м. при съседи: ******, *********, *********, *********, като Нотариален акт за собственост върху недвижим имот
№ ***** I, рег.№ ********* г. на
Нотариус ********* - нотариус за района на Несебърски
районен съд, per. № 203 на НК, с който Л.Д. и Б.В.
(наследници на В. Д.) са признати за собственици при равни квоти за
всеки от тях на описания в него недвижим имот на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК, по съображенията, изложени по-горе.
С оглед
изхода по делото ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца
сторените в производството съдебни разноски в общ размер от 4827лв.
Предвид изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
за установено по отношение В.Й.Д. с ЕГН – **********, В.Л.Д.
с ЕГН-********** и Й.Л.М. с ЕГН-**********/наследници на Л.В.Д., поч. в хода на производството/ от с. Равда, ул. „Люлин" № 1, Б.В.Г., ЕГН - **********
***, П.Д.Я., ЕГН - ********** *** и Д.Д.С.,
ЕГН - ********** ***, че О.К. ***,
представлявана от Кмета Г.С., чрез пълномощника адв.Д.С. от САК, съдебен адрес ***,
Адвокатско дружество „Гугушев и партньори“ е собственик на Дворно място - бивша нива с площ от 3 300 дка, съставляваща имот планоснимачен № *** в парцел № ***, кв. 33 по
кадастралния план на с. Равда от 1988г. и обозначен като поземлен имот с
идентификатор ****** по кадастралната карта от 2008г. с площ съгласно скица на
поземления имот № *****. от 2976 кв.м. при съседи: ******, *********, *********,
*********.
ОТМЕНЯ
на осн. чл. 537, ал. 2 от ГПК Нотариален
акт за собственост върху недвижим имот № ***** I, рег.№ ********* г. на Нотариус ********* -
нотариус за района на Несебърски районен съд, per. № 203 на НК, с който Л.Д.
и Б.В. (наследници на В. Д.) са признати за
собственици при равни квоти за всеки от тях на недвижим имот,
представляващ бивша нива на площ от 3,300дка., възстановен с решение №
41-Р/04.01.1993г. на ОбПК-Несебър, съставляваща имот пл.№ *** в парцел № *** по
кадастралния план от 1931г. в местността ****/******* в землището на с.Равда,
общ.Несебър.
ОСЪЖДА
В.Й.Д. с ЕГН – **********, В.Л.Д. с ЕГН-********** и Й.Л.М.
с ЕГН-********** ***, Б.В.Г.,
ЕГН - ********** ***, П.Д.Я., ЕГН - ********** *** и Д.Д.С., ЕГН
- ********** *** да заплатят на О.К. ***,
представлявана от Кмета Г.С. сумата от 4827лв./четири хиляди осемстотин двадесет
и седем/лева, представляващи направените съдебни разноски.
Решението може да бъде обжалвано
с въззивна жалба в 2-седмичен срок от съобщаването му на страните пред Окръжен
съд –Бургас.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: