Р Е Ш Е Н И Е
№2338/29.5.2019г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ районен СЪД, гражданско ОТДЕЛЕНИЕ, ХХІ състав, в публично заседание на трети май, през две хиляди и деветнадесета година,
проведено в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: М. М.
при участието секретаря Д.П., като разгледа докладваното от съдия М. гр. дело № 17375 по описа на Варненски районен съд за 2018г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по
делото е образувано по предявен иск
с правно осн. чл. 432, ал.1 КЗ от С.С.М., ЕГН ********** ***, съдебен
адрес адв. А. срещу
З. „Б.И.” АД, ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление ***, *************************
за осъждане на ответника да заплати сумата от 2083,13 лева, съобразно допуснато изменение на
предявения иск по размер с протоколно определение от о.с.з. проведено на
03.05.2019г., съставляващи обезщетение за причинени имуществени вреди на притежавано от ищеца МПС – марка „Опел“, модел
„Зафира“, рег. № ******* във връзка
с осъществено на 28.02.2018г. в гр.Варна ПТП, при което в кръстовището
на ул. Академик Андрей Сахаров
и бул. Сливница, л.а. управляван
от ищеца бива ударен от
л.а. марка „Ауди“, модел „А8“, рег. № *******, при което са нанесени
щети изразяващи се в увреждане облицовка на броя, калник преден десен,
подкалник преден десен, тас преден
десен и калник преден ляв.Твърди, че при удара
л.а. на ищеца се е отклонил в ляво, при което
е ударил в задна лява част друг
л.а. Водачът на третото превозно средство е напуснал мястото на инцидента. Посочва, че водача на виновния за ПТП л.а. марка „Ауди“,
модел „А8“, рег. № ******* е с валидно сключена
при ответника застраховка „Гражданска отговорност“, оформена в застрахователна полица №BG/02/118000644410, за периода
25.02.2018г.-24.02.2019г. Ответникът е уведомен за
ПТП, като последния е образувал щета №
**********/02.03.2018г., по която
е постановил отказ от заплащане на обезщетение, доколкото ищеца не е представил
документ удостоверяващ събитие с участие на трите превозни средства. Твърди, че общия
размер на задължението възлиза на 1816,16 лева, от която
сумата частично предявява претенция в размер на 100 лева.
В срока
по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника,
с който предявения иск се оспорва
по основание и размер. Не се оспорва, че л.а. марка
„Ауди“, модел „А8“, рег. № ******* има
валидно сключена при ответника в качеството му на застраховател застраховка „Гражданска отговорност“, оформена в застрахователна полица №BG/02/118000644410,
за периода
25.02.2018г.-24.02.2019г.
Оспорва механизма
на осъщественото ПТП, като счита, че двустранния
протокол като документ от частен
характер се ползва със съответната
удостоверителна сила по отношение на фактите, които са описани в него. При тези възражения, счита, че частния
документ не установява механизма на ПТП.В условията на евентуалност посочва, че обезщетението
дължимо на ищеца следва да бъде изчислено по реда
на Наредба №24/08.03.2006г.Сумата от
1816,16 лева намира за прекомерно
завишена, като счита, че не
следва да бъде приложена методологията при определяне на обезщетението по средно пазарни цени или влагане
на оригинални части при ремонт на увреденото
МПС. Излага възражения, че е налице тотална
щета, предвид това, че стойността
необходима за възстановяване на увредената вещ надвишава действителната
стойност на последната.
Съдът, след съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно
убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:
Представено е по делото
свидетелство за регистрация Първа Част № *********/25.03.2019г. на л.а. марка „Опел“, модел „Зафира“,
рег. № *******, от което се установява, че същия е собственост
на ищеца.
Представен е по делото двустранен
протокол за ПТП от 28.02.2018г., в който се посочва, че на така посочената дата,
около 11,30 часа в гр. Варна в кръстовището
на ул. Академик Андрей Сахаров
и бул. Сливница е настъпило ПТП, при което
л.а. марка „Ауди“, модел „А8“, рег. № ******* е ударил е ударил л.а. марка „Опел“, модел „Зафира“,
рег. № *******. Посочени са
нанесените вреди на увреденото МПС – изкъртени преден ляв и десет калник,
предна броня, преден ляв фар, преден ляв АВС, преден десен тас.
Представена е опис на щета
№**********/02.03.2018г., по която е определено обезщетение по експерта оценка,
в която са посочени вреди на притежавания от ищеца МПС –Облицовка предна броня,
калник преден десен, подкалник ПВЦ – преден десен,
тас преден десен, фар ляв и калник преден ляв.
С писмо изх.№
ОК-144389/07.02.2018г. ответникът е уведомил ищеца, че постановява отказ за
изплащане на обезщетение за нанесените вреди, за което е образувана щета №
**********, за това, че към застрахователната преписка е приложен двустранен
констативен протокол, в който не е посочен третия участник в реализираното ПТП.
С писмо
ОК-343004/30.05.2018г. след преразглеждане на делото е потвърден постановения
отказ за изплащане на обезщетите по заведена при ответника щета.
По делото е изготвено и прието заключение на вещото лице Й.М., в което се
посочва, че механизма на настъпване на уврежданията на л.а. собственост на
ищеца съответства на изложеното в исковата молба. В устните си обяснения в
о.с.з. при приемане на заключението допълва, че с оглед видът на механизма на
съприкосновение с третия л.а., то е възможно предвид леките увреждания на
последния той да напусне мястото на ПТП, доколкото би нямал претенции. Посочва,
че увреждане на ляв калник и ляв фар може да настъпи в резултата на настъпилия удар, при което
дава заключение за стойността на ремонта в размер на 2083,13 лева, съответно в
размер на 1770,01 лева без включване в стойността на уврежданията по лявата
част с неизвестния МПС.
Гореизложената фактическа
обстановка налага следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата
на чл. 432, ал.1 КЗ увреденото лице може да предяви пряк иск срещу
застрахователя на причинителя
на вредата, като с договора за застраховка
"Гражданска отговорност"
застрахователят се задължава да покрие отговорността на застрахования за причинени от
него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. За да се ангажира отговорността
на застрахователя по чл. 432, ал.
1 КЗ е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за
застраховка "Гражданска
отговорност".
Не се спори между страните,
поради което е прието от съда за безспорно установено и ненуждаещо се от
доказване, че л.а. марка
„Ауди“, модел „А8“, рег. № ******* има
валидно сключена при ответника в качеството му на застраховател застраховка „Гражданска отговорност“, оформена в застрахователна полица №BG/02/118000644410,
за периода
25.02.2018г.-24.02.2019г. Не се спори, че застрахователя е уведомен за
реализираното ПТП, както и че същия е завел щета, по която е постановил отказ
от заплащане на обезщетение.
От представения по делото
двустранен протокол за ПТП от 28.02.2018г., съдът приема, че на така посочената
в протокола дата е осъществено ПТП в кръстовището на ул. Академик Андрей Сахаров и бул. Сливница, при което л.а. застрахован при ответника е нанесъл
увреждания на МПС собственост на ищеца. Не се
спори, че вина за ПТП има водача на застрахованото при ответника МПС.
На осн. чл. 202 ППЗДП при пътнотранспортно произшествие само с материални щети и с участието на две пътни превозни
средства, когато те могат да се
придвижват на собствен ход и няма разногласие
между участниците в произшествието в оценката на обстоятелствата за настъпването му, виновният водач попълва и предава на другия водач съответната
бланка от протокола за регистриране
на пътнотранспортно произшествие
без участието на органите на Министерството на вътрешните работи.
В случая е представен двустранен протокол за ПТП. Посочените в протокола
факти около настъпване на ПТП и нанесените щети се потвърждават и от
заключението на в.л. М. по назначената съдебно - автотехническа експертиза,
което заключение се кредитира от съда като обективно и компетентно дадено, и от
което се установява, че механизма на настъпване на вредите отговоря на
посочения в исковата молба. Двустранният протокол за ПТП е подписан от водача
на МПС марка „Ауди“, модел „А8“, рег. № *******, който е застрахован при ответника
в качеството му на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност”, която е обективирана в полица №BG/02/118000644410, като няма спор че застрахованото лице а автор на положения в документа по
чл. 202 ППЗДП подпис. С полагане на този подпис деликвента (водача на
застрахованото при ответника МПС) признава извънсъдебно неизгоден за него факт,
а този факт е признат в качеството му на застрахован по застраховка „Гражданска отговорност”, което признание обвърза застрахователя. С Решение №69/24.06.2011г.,
постановено по гр. дело № 584/2010г. на ВКС, ІІІ г.о. се приема разбирането, че
признанието представлява обяснение
на страна по делото, което представлява
доказателствено средство, когато
съдържа неизгодни за нея факти.
Признанието на неизгодни за
страната факти може да се направи
пред съда или пред друг
орган, пред другата страна или пред трето
лице. Когато не е направено
пред съда разглеждащ спора, признанието е извънсъдебно.
Ако същото бъде доказано,
то представлява годно доказателствено средство, което съдът следва
да вземе предвид при решаването на спора. Извънсъдебното признание може
да бъде доказано или със свидетелски
показания или с документа, който го материализира. В случая извънсъдебното признание на релевантни
за спора факти направено от управляващия л.а. застрахован при ответника се
установява и от заключението на съдебно –автотехническата експертиза на в.л. Й.М..
При горепосочените съображения съдът приема, че механизма
на настъпване на причинените на 28.02.2018г. щети на собствения на ищеца
автомобил, отговаря на посочения в исковата молба, поради което намира това
обстоятелство за доказано.Към уврежданията вследствие на инцидента следва да
бъдат добавени и тези причинени от съприкосновение с трето МПС, доколкото
същите в резултат от отблъскване на л.а. собственост на ищеца вследствие удара
с другия автомобил. При този установен механизъм на причиняване на вредите, то
всички увреждания следва да бъдат включени при определяне стойността за възстановяване
на увреденото МПС.
По отношение размера на дължимото застрахователно
обезщетение:
По силата на чл. 493, ал.1, т.2 КЗ застрахователят по
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" отговаря за
вредите, причинени на чуждо имущество. При вреди на имущество обезщетението не
следва да надвишава действителната стойност на причинената вреда, а за МПС
обезщетенията се определят в съответствие с чл.15, ал. 4 на Методика за
уреждане на претенции за обезщетение на вреди,установена в Наредба № 24/08.03.2006г.
на КФН, приложима на осн. §3, ал.3 от ПЗР на НАРЕДБА № 49 от 16.10.2014 г. за
задължителното застраховане по застраховки "Гражданска отговорност"
на автомобилистите и "Злополука" на пътниците в средствата за
обществен превоз на КФН, последната съобразно §3 от цитираната наредба издадена
на осн. чл. 504, чл. 345, ал. 6 и чл. 499, ал. 1 и 2 от Кодекса за
застраховането и приета с Решение № 149-Н от 16 октомври 2014г. на Комисията за
финансов надзор.
Настоящият състав намира, че въпросната Методика за
уреждане на претенции за обезщетение на вреди следва да се прилага като
минимална долна граница, когато не са представени надлежни доказателства
(фактури) за извършен ремонт на МПС в сервиз, и когато обезщетението се
определя по експертна оценка. Методика не дерогира
приложението на разпоредбите на Кодекса за застраховането и не ограничава
отговорността на застрахователя. Тя представлява указание за изчисляване на размера на щетите на МПС в случаите,
когато обезщетението се определя от застрахователя, на когото не са представени
фактури за извършен ремонт в сервиз. В
тези случаи стойността на застрахователното обезщетение е ограничена само до
минимален размер, съобразно с правилата, заложени в Методиката. При
съдебно предявена претенцията за заплащане на застрахователно обезщетение обаче
съдът следва да определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към
момента на настъпване на застрахователното събитие - чл. 386, ал. 2 КЗ, като
ползва специални знания на вещо лице, но без да е обвързан при кредитирането й
да проверява дали не се надвишават минималните размери по Методиката към
Наредба № 24/8.03.2006 г.
При изчисляване размера на обезщетението
не следва да се прилага коефициент за овехтяване, тъй като последният е
инкорпориран в самата застрахователна стойност. Както по реда на чл. 208, ал.3 КЗ (отм.), така и по действащия към
момента на процесното правоотношение КЗ в чл. 386 и чл. 499 /в сила от 01.01.2016 г./, при настъпване на застрахователно събитие
дължимото от застрахователя обезщетение трябва да бъде равно на размера на
вредата към деня на настъпване на събитието. Съгласно чл. 400, ал.2 КЗ, за
възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване
на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи
разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка.
За действителна се смята стойността, срещу която, вместо застрахованото
имущество, може да се купи друго със същото качество.
В настоящата хипотеза пазарната оценка на необходимия
труд и материали необходими за ремонт на увредения л.а. на ищеца вследствие
настъпилото ПТП съдът приема, че възлиза в размер определен от в.л. М. на 2083,13
лева, в която глобална сума са включени необходимите за ремонтиране брой часове
труд и стойността на съответните материали и части. Определена е средно –
пазарна стойност на ценовата ставка на труд, като за целта вещото лице е
калкулирало средна пазарна цена при използване на сервизи работещи както с,
така и без сертификат за качество ISO9001:2008.Съдът
напълно кредитира заключението на вещото
лице, доколкото намира, че същото дава действителната средно – пазарна оценка
на необходимите труд и материали за ремонтиране на увреденото МПС.
С оглед изложеното ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата от 2083,13 лева обезщетение за причинени имуществени
вреди на притежавано от ищеца МПС – марка „Опел“, модел „Зафира“,
рег. № ******* във връзка с осъществено на 28.02.2018г. в гр.Варна ПТП, за
което обстоятелство е образувана щета № **********, ведно със законната лихва
върху главницата считано от депозиране на исковата молба в съда – 19.11.2018г.
до окончателно изплащане на задължението.
По отношение
на разноските:
С оглед изходът на спора в полза на ищеца следва да
бъдат присъдени съдебно – деловодни разноски в размер на 713,33 лева, от които 450
лева възнаграждение за процесуално представителство и 263,33 лева съдебно –
деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление ***, ************************* да заплати на от С.С.М.,
ЕГН ********** ***, съдебен адрес адв. Алексиев
сумата от 2083,13 (две хиляди осемдесет
и три лева и 13 ст.) лева обезщетение за причинени имуществени вреди на
притежавано от ищеца МПС – марка „Опел“, модел „Зафира“,
рег. № ******* във връзка с осъществено на 28.02.2018г. в гр.Варна пътно –
транспортно произшествие, за което обстоятелство е образувана щета №
**********, ведно със законната лихва върху главницата считано от депозиране на
исковата молба в съда – 19.11.2018г. до окончателно изплащане на задължението,
на осн. чл.
432, ал.1 КЗ.
ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление ***, ************************* да заплати на от С.С.М.,
ЕГН ********** ***, съдебен адрес адв. Алексиев сумата от 713,33 (седемстотин и тринадесет
лева и 33 ст.) лева, от които 450 лева възнаграждение за процесуално
представителство и 263,33 лева съдебно – деловодни разноски, на осн. чл. 78,
ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване с въззивна жалба
пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :