Р Е Ш Е Н И Е
№ 277
гр..Г.Оряховица,
14.06.2018г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Горнооряховският районен съд, втори състав, в публично заседание
на единадесети юни през две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
Председател: Еманоел
Вардаров
при участието на секретаря М.К. и в
присъствието на прокурора…………, като разгледа докладваното от съдията Вардаров гр.дело№550/2018г.
по описа на Горнооряховския районен съд, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Обективно съединени
искове - иск за неизплатени трудови
възнаграждения по чл.242 ввр.
чл.128 от КТ, иск за лихва за забава по чл.245 от КТ и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът И.К.Г.(чрез адв.Пл.Г.-А. от
ВТАК и адв.М.П. от ВТАК) твърди в
исковата си молба, че с “Бюро за охрана и сигурност-ИТ”ЕООД с ЕИК*****Z, сключил
Трудов договор№ЛС-1839/06.10.2011г., като ищецът работи на длъжността „охранител” с място на работа: „Обекти на
БДЖ”, с основно трудово възнаграждение 270.00лв. при 8-часов работен ден, при
сумирано изчисляване на работното време по утвърдени графици и доплащане за
нощен труд. Този договор бил подписан със срок до завършване на започнатата
работа. На практика ищецът работил една дневна смяна от 12часа от 07h00min. до
19h00min., една нощна смяна от 12часа от 19h00min. до 07h00min. и после два дни
почивка. При сключване на договора ищецът е бил охранител на обект на фирмата в
с.А., kaто от м.септември.2014г. е преместен на обекта в гр.Г.Оряховица
разпределителна. В присъствените форми е отбелязан обект гара ГОР-Приемна и
Отправен парк-ВРЦех, кoeто било отбелязано на графиците. През м.април.2016г.
ищецът е бил освободен от заеманата длъжност поради завършване на определената
работа, считано от 19.04.2016г., но заповед не му била връчена. В графиците има
отбелязани т.нар. смени нощни са били по-продължителни от стандартните нощни
смени от по 12 часа. Полагани са в т.нар. ВРЦех на триажна гара и са
продължавали първоначално по 13 часа, тъй като уговорката е била охраната в
работната седмица да застъпва след края на работното време на работниците. Първоначално
това е означавало да се застъпи в 18h00min., като смяната продължавала до
07h00min. сутринта. От 01.11.2015г. работното време за работниците към БДЖ в
този цех било драстично намалено до
16h00min. и охранителите са започнали да застъпват през работната седмица в
16h00min., като смяната е продължавала по 15 часа до 07h00min. сутринта(това
важало само за работните дни). В почивните дни този вид смени са били нормални
по 12 часа. По този начин работниците са престирали изключително огромно
количество извънреден труд. Моли съда да осъди ответното дружество да му
заплати: сумата 100.00лв.,
представляваща обезщетение(в нетен размер) за неползван платен годишен
отпуск(2016г. – 6дни), ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата
молба – 15.05.2018г. до окончателното и
изплащане. сумата 26.00лв., представляваща неизплатено допълнително трудово
възнаграждение(в нетен размер) за положен нощен труд за периода:
15.03.2015г.-19.04.2016г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от датата на завеждане на исковата молба – 15.05.2018г. до окончателното и изплащане; сумата 300.00лв., представляваща
неизплатено допълнително трудово възнаграждение(в нетен размер) за положен извънреден
труд за периода: 15.03.2015г.-19.04.2016г.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
завеждане на исковата молба – 15.05.2018г. до окончателното и изплащане; сумата 40.00лв., представляваща
неизплатено допълнително трудово възнаграждение(в нетен размер) за положен
труд през официалните празници за
периода: 15.03.2015г.-19.04.2016г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на завеждане на исковата молба – 15.05.2018г. до
окончателното и изплащане; сумата
130.00лв., представляваща неизплатено допълнително възнаграждение(в нетен
размер) за трудов стаж и професионален опит за периода:
15.03.2015г.-19.04.2016г., ведно със законната лихва, считано от датата на
завеждане на исковата молба – 15.05.2018г. до окончателното и изплащане.
Претендира направените по делото разноски.
Ответникът “Бюро за охрана и сигурност-ИТ”ЕООД с ЕИК*****Z, със
седалище и адрес на управление в гр.София, не депозира отговор на исковата
молба. С молба от 21.05.2018г. оспорва предявените искове като неоснователни
без да ангажира доводи за това.
Съдът, след като взе предвид
становището на ищеца, събра необходимите доказателства за изясняване на делото
от фактическа и правна страна и преценявайки ги съгласно изискванията на ГПК,
приема за установено следното:
Не се спори по делото, че И.К.Г. сключил Трудов
договор№ЛС-1839/06.10.2011г. с “Бюро за охрана и сигурност-ИТ”ЕООД с ЕИК*****Z,
като Г. работи на длъжността „охранител” с място на работа: „Обекти на
БДЖ”, с основно трудово възнаграждение 270.00лв. при 8-часов работен ден, при
сумирано изчисляване на работното време по утвърдени графици и доплащане за
нощен труд. Този договор бил подписан със срок до завършване на започнатата
работа. При сключване на договора ищецът е бил охранител на обект на фирмата в
с.А., kaто от м.септември.2014г. е преместен на обекта в гр.Г.Оряховица
разпределителна. В присъствените форми е отбелязан обект гара ГОР-Приемна и
Отправен парк-ВРЦех, кoeто било отбелязано на графиците. В графиците има
отбелязани т.нар. смени нощни са били по-продължителни от стандартните нощни
смени от по 12 часа. На практика ищецът работил една
дневна смяна от 12часа от 07h00min. до 19h00min., една нощна смяна от 12часа от
19h00min. до 07h00min. и после два дни почивка. През м.април.2016г. ищецът е
бил освободен от заеманата длъжност поради завършване на определената работа,
считано от 19.04.2016г., но заповед не му била връчена. Впоследствие, в хода на
производството е представена от страна на работодателя Заповед№454/13.04.2016г.
за прекратявяне на трудовото правоотношение, считано от 19.04.2016г., на
основание чл.325 ал.1 т.4 от КТ(със завършване бна определената работа).
Заповедта е била връчена на И.К.Г. на 18.04.2016г.
По делото е допусната и изслушана
съдебно-икономическа експертиза, от заключението на която се установява, че че за периода: 15.03.2015г.-19.04.2016г. съществуват графици за охрана на обект „Oбект БДЖ”.
Според вещото лице ищецът е полагал труд за периода: 15.03.2015г.-19.04.2016г. по изготвените графици(и от представените на
вещото лице фишове за заплати от ответното дружество). Вещотото лице
установило, че работодателят е бил начислявал и е изплащал допълнително
възнаграждение за трудов стаж и професионален опит на ищеца И.К.Г. за периода: 15.03.2015г.-19.04.2016г. Вещото лице изчислило и: допълнителното
възнаграждението за положен извънреден труд за периода: 15.03.2015г.-19.04.2016г.,
съобразно приложени графици – общо 757.74лв.(в
брутен размер) и съответно 594.00лв.(в нетен размер). Установи се от вещото лице), че
за периода: 15.03.2015г.-19.04.2016г.
ищецът Г. е полагал труд(само, дневна смяна) през официалните празници,
както следва: 03.03.2015г. – нощна смяна
5часа, 24.05.2015г. – дневна смяна 12часа, 22.09.2015г. – дневна смяна 12часа,
24.12.2015г. – дневна смяна 12часа, 25.12.2015г. –
нощна смяна 12часа, 01.01.2016г. – нощна смяна 5часа. Вещото лице
изчислило и възнаграждението за положен извънреден труд през официалните
празници от страна на И.К.Г. за периода: 15.03.2015г.-19.04.2016г. по представените графици в брутен размер –
66.88лв.(в нетен размер – 52.43лв.). Вещото лице изчислило и възнаграждението
за положен нощен труд от страна на И.К.Г. за периода:
15.03.2015г.-19.04.2016г. по
представените графици в брутен размер – 4.00лв.(в нетен размер – 3.14лв.). Вещото
лице установило, че неползваният платен годишен отпуск на И.К.Г. за 2017г. след
прекратяване на трудовото правоотношение
е в размер от 12дни, като обезщетението по чл.224 ал.1 от КТ би било
121.66лв.(в брутен размер) и съответно – 109.49лв.(в нетен размер).
Заключението на вещото лице не е било
оспорено от страните. Съдът кредитира заключението на вещото лице като
обективно и безпристрастно и му дава вяра с изключение на оспорваната му част.
С Определение от 11.06.2018г., реда на чл.214 ал.1 от ГПК е допуснато изменение на претенцията на ищеца по отношение на размера на
предявените искове, съответно: -за сумата 594.00лв., представляваща неизплатено възнаграждение(в нетен
размер) за положения извънреден труд за периода: 15.03.2015г.-19.04.2016г.; -за
сумата 52.43лв., представляваща неизплатено възнаграждение(в нетен размер) за
положен труд през официалните празници за
периода: 15.03.2015г.-19.04.2016г.; сумата 109.49лв., представлявяща
обезщетение(в нетен размер) за неползван платен годишен отпуск(2016г. – 6дни).
Предвид установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи.
Безспорно се установи по делото, че страните са били във валидно трудово правоотношение през процесния период, по силата на което ищецът като работник на длъжност „охранител” е бил длъжен да престира своята работна сила, а ответникът – като работодател съгласно чл.128 от КТ да му дължи трудово възнаграждение, съгласно договора помежду им.
Съгласно чл.128 от КТ, чл.242 от КТ
и чл.270 от КТ трудът е възмезден. Възмездността представлява съществена
характеристика на трудовото правоотношение, което съдът намира за безспорно
съществуващо и установено в настоящия казус. Възмездността на труда се изразява
в това, че срещу изразходваната от работника работна сила работодателят му
дължи насрещна престация, която да възмезди изразходваната от него психическа и/или
физическа енергия, съставляваща съдържание на положения от човека труд. Именно
затова задължението на работодателя да плаща с установените срокове уговореното
трудово възнаграждение е закрепено от законодателя като основно негово
задължение към работника. Следва да се има предвид, че трудовото възнаграждение
включва както основното, така и допълнителните възнаграждения. Основното трудово възнаграждение и
допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер, както и
периодичността на тяхното плащане са съществени елементи на съдържанието на
трудовия договор – чл.66 ал.1 т.7 от КТ. Съгласно чл.247 от КТ размерът на
трудовото възнаграждение се определя според времетраенето на работата или
според изработеното. Законът делегира упражняването на закрилната функция на
държавно регулиране на трудовите отношения като оправомощава Министерския съвет
да определи минималната работна заплата за страната – чл.244 от КТ. Минималната
работна заплата се прилага за цялата страна и за всички работници/служители,
независимо от отрасъла, в който са заети, от основанието за възникването на
трудовото правоотношение и от формата на собствеността на страната на
работодателя - публична или частна. Тя е основна заплата, т.е. е базата, към
която се прибавят всички допълнителни трудови възнаграждения, и е заплата за
нормално работно време, но се прилага и за работниците и служителите с намалено
работно време, за които намаленият работен ден е нормален.
Съгласно чл.142 ал.2 от КТ, работодателят може да
установява сумирано изчисляване на работно време за период от време, който не
може да бъде повече от шест месеца. Това е форма на отчитане на работното
време, при която установената нормална продължителност на работното време
според чл.136 и чл.140 от КТ
се спазва средно за определен по-продължителен от деня и седмицата период от
време и при максимална продължителност на работната смяна - 12часа, а за работната седмица - 56часа. При такъв
начин на изчисляване на работното време работодателят е длъжен в края на
отчетния период да отчете времето отработено от конкретния работник, като
часовете, получени над определената норма часове, са извънреден труд и следва
да се отчетат по реда на чл.149 от КТ
в специална книга, както и всяко полугодие - пред ИТ. Когато се полага труд
през официални празници, независимо дали представлява извънреден труд, т.е.
независимо дали е по график или не, на работника или служителя се заплаща
според уговореното, но не по-малко от удвоения размер на трудовото му
възнаграждение съгласно чл.264 от КТ.
Полагането на труд по
този начин от охранителите е било известно на работодателя, който е организирал
редуването на смените и тези действия сочат на съгласие с полагания нощен труд
с извънредна продължителност и извънреден труд в празнични и почивни дни. За съдебното заседание ответникът по реда на чл.190 от ГПК бе задължен да представи за послужване трудовото досие на ищеца, графици и
присъствени книги за обекта
”Обект БДЖ”,
но с непредставянето, създаде пречки за събиране на допуснати от съда
доказателства, поради което, предвид гореизложеното и с оглед обстоятелствата
по делото(включително и препятстването на вещото лице относно графиците и
присъствените книги при изготвяне на заключение по възложената му експертиза на
основание чл.161 от ГПК), у съда се затвърждава убеждението относно това, че
изложеното в обстоятелствената част на исковата молба досежно периода, в който
ищецът е полагал труд по трудово правоотношение на длъжността, която е заемал и
е работил на пълно
работно време при сумирано изчисляване на работното време, кореспондира
с обективната истина.
Съгласно чл.128 от КТ,
работодателят е длъжен да плаща в установените срокове на работника или
служителя уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. Това е
основно задължение на работодателя като насрещна престация за предоставената му
и използвана от него работна сила на работника или служителя. Задължението по
чл.128 от КТ включва два основни елемента: -изплащане на трудовото
възнаграждение за извършената работа, съгласно уговореното в колективния или
индивидуалния трудов договор или със споразумение при учредяване на трудовото
правоотношение; -дължимост на плащането на трудовото възнаграждение в
„установените срокове”. Разпоредбата на чл.270 ал.2 от КТ предвижда, че
трудовото възнаграждение се изплаща авансово или окончателно всеки месец на два
пъти, доколкото не е уговорено друго, за наличието на каквато договорка
доказателства по настоящото дело не се събраха. Разпоредбата на чл.245 ал.1 от КТ постановява, че при добросъвестно изпълнение на трудовите задължения на
работника или служителя ежемесечно се гарантира изплащането на трудово
възнаграждение в размер на минималната работна заплата, установена за страната.
Считано от 01.07.2007г. се прилага Наредбата за структурата и организацията на работната заплата/НСОРЗ/,
като според чл.3 от НСОРЗ брутната заплата се състои от основна работна заплата
и допълнителни трудови възнаграждения, определени в КТ, наредбата, в друг
нормативен акт или колективен трудов договор – чл.6 от същата наредба. Според
чл.12 ал.1, ал.2 от НСОРЗ за придобит трудов стаж и професионален опит на
работниците и служителите се заплаща допълнително месечно възнаграждение в
процент върху основната работна заплата, определена с индивидуалния трудов
договор, като за такъв стаж се зачита стажът, признат по реда на КТ за времето,
през което работникът/служителят е работил и продължава да работи в
предприятието, в т.ч. на различни работни места и длъжности. Съгласно чл.12
ал.4 т.1 от НСОРЗ при определяне размера на допълнителното трудово
възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит работодателят
отчита и трудовия стаж на работника/служителя, придобит в друго предприятие на
същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия. Според
чл.12 ал.6 от НСОРЗ, минималният размер на допълнителното трудово
възнаграждение за трудов стаж и професионален опит се определя от Министерския
съвет. С ПМС№147/29.06.2007г. за определяне на минималния размер на
допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален
опит(в сила от 01.07.2007г. - обн. ДВ
бр.56/10.07.2007г.), е определен минимален размер на допълнителното трудово
възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит 0.6% за всяка
година придобит трудов стаж и професионален опит. Това е и било договорено в
сключения срочен трудов договор(т.1а) От
изложеното се налага извод, че допълнителното възнаграждение за придобит трудов
стаж и професионален опит има задължителен характер, и определен задължителен
минимален размер. По силата на чл.66 т.7 от КТ, това допълнително
възнаграждение задължително трябва да се уговори в трудовия договор между
страните. Задължителното изплащане на определените с НСОРЗ допълнителни
възнаграждения е уредено в чл.6 ал.1 т.1 от наредбата. Заплащането на допълнително
възнаграждение за продължителна работа не може да бъде дерогирано по договорен
път и като елемент от работната заплата заплащането на допълнително трудово
възнаграждение за продължителен трудов стаж е възложено в тежест на
работодателя – чл.128 т.2 ввр. чл.244 от КТ. Разпоредбата
на чл.154 от ГПК урежда разпределянето на доказателствената тежест между
страните, като установява правилото - всяка страна носи доказателствената
тежест относно тези факти, от които извлича изгодни за себе си правни
последици. В заключението по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза вещото лице дава оттговор, че работодателят
е бил начислявал и е изплащал допълнително възнаграждение за трудов стаж и
професионален опит на ищеца Г. за периода: 15.03.2015г.-19.04.2016г.
Доказателства от страна на ищеца в насока на установяване размера на
претенцията си за това допълнително възнаграждение не са ангажирани, а в случая съдът няма знанието за изчисляване на това
възнаграждение. В този смисъл
претенцията на ищеца за сумата 130.00лв., представляваща неизплатено
допълнително възнаграждение(в нетен размер) за трудов стаж и професионален опит
за периода: 15.03.2015г.-19.04.2016г., се явява неоснователна и следва да се
отхвърли
Понятието „извънреден труд” е
легално дефинирано в чл.143 ал.1 от КТ, като за такъв се посочва трудът, който
се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на
работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя, извън
установеното за него работно време. Извънреден труд има в конкретен случай, за
дадено лице, когато работникът работи в повече от установеното за него чрез
трудовия договор, КТД или КТ. Съгласно чл.150 от КТ за положения извънреден
труд се заплаща трудово възнаграждение в увеличен размер, уговорен между
работника и работодателя, който определя според времетраенето на работата или
според изработеното съгласно чл.262 ввр. чл.247 от КТ. При сумирано отчитане на работното време или нормата,
работното време се определя като произведение от броя на работните дни и
нормалната продължителност на дневното работно време, установена в чл.136 ал.3
от КТ, а отработените часове се изчисляват след превръщане в дневни на нощните
часове в нощните смени и смесените смени, признавани за нощни. За времето, през
което се полага извънреден труд се заплаща трудово възнаграждение според
времетраенето или според изработеното. Това зависи от прилаганата, според
сключения трудов договор система на заплащане на труда. Освен това, съгласно
чл.262 от КТ се заплаща и увеличение, уговорено между работника или служителя и
работодателя в индивидуалния трудов договор или определено с колективния трудов
договор, но не по-малко от: -50 на сто - за работа през работните дни; -50 на
сто - за работа при сумирано отчитане на работното време. Когато не е уговорено
друго, увеличението за извънреден труд се изчислява върху трудовото
възнаграждение, определено с трудовия договор. В този смисъл и съобразявайки се със заключението на
вещото лице и на основание чл.162 ввр. чл.197
от ГПК, съдът следва да присъди в полза на И.К.Г.: за периода: 15.03.2015г.-19.04.2016г. - сумата 757.74лв.(в брутен размер) и съответно сумата 594.00лв.(в нетен размер).
Във всички случаи на работа - и при
нормиран и при ненормиран работен ден, през официалните празници положеният
труд се заплаща според уговореното, но не по малко от удвоения размер на
трудовото възнаграждение, определено по трудовия договор – чл.262 ал.1 т.3 от КТ и чл.263 ал.2 от КТ. Така че, няма значение дали се касае за извънреден труд
или не - чл.264 от КТ. В
цитирания чл.264 от КТ е предвидено, че за работа през дните на
официалните празници, независимо дали представлява извънреден труд или не, на
работника/служителя/ се заплаща според уговореното, но не по-малко от удвоения
размер на трудовото му възнаграждение. За тези работници/служители/, за които
работата в деня на официалния празник се счита за извънреден труд, увеличението
се определя на база не по-малка от удвоения размер на уговореното
възнаграждение, т.е. те трябва да получат не по-малко от четворния му
размер. Установи се(от кредитираното
заключение на вещото лице), че за периода: 15.03.2015г.-19.04.2016г. ищецът Г. е полагал труд(само, дневна смяна)
през официалните празници, както следва:
03.03.2015г. – нощна смяна 5часа, 24.05.2015г. – дневна смяна 12часа, 22.09.2015г.
– дневна смяна 12часа, 24.12.2015г. – дневна смяна 12часа, 25.12.2015г. –
нощна смяна 12часа, 01.01.2016г. – нощна смяна 5часа. По отношение на
размера на дължимото неизплатено трудово възнаграждение за положен труд през време
на официалните празници труд, съдът, съгласно чл.162 ввр. чл.197
от ГПК/обсъждайки заключението на вещото лице/,
определя същия за сумата 66.88лв.
за периода: 15.03.2015г.-19.04.2016г./в нетен размер – 52.43лв./.
Съгласно чл.140а ал.1 от КТ работници/служители/, в редовното работно време на които се включват най-малко три часа нощен труд по чл.140 ал.2 от КТ, както и работници/служители/, които работят на смени, една от които включва най-малко три часа нощен труд, се смятат за работници/служители/, които полагат нощен труд. Нормалната продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7часа. Положеният нощен труд се заплаща с увеличение, уговорено от страните по трудовото правоотношение, но не по-малко от размерите, определени от МС, а самият размер на възнаграждението се определя според времетраенето на работата или според изработеното съгласно чл.261 ввр. чл.247 от КТ. Конкретно, съгласно чл.261 от КT положеният нощен труд се заплаща с увеличение, което е регламентирано и се изчислява по реда на чл.9 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. В чл.8 на цитираната наредба е предвидено и заплащането на допълнително трудово възнаграждение за всеки отработен нощен час или част от него между 22h00min. и 6h00min., чийто минимален размер е 0.25лв./час. Това възнаграждение е допълнително към основното, то се заплаща за положения нощен труд не като единствено, а като допълнително възнаграждение. По отношение на размера на дължимото неизплатено трудово възнаграждение за периода: 15.03.2015г.-19.04.2016г., съдът съгласно чл.162 ввр. чл.197 от ГПК/обсъждайки заключението на вещото лице/, определя същия за сумата 4.00лв.(в брутен размер) и съответно 3.14лв.(в нетен размер). В останалата част до пълния предявен нетен размер от 26.00лв., искът се явява неоснователен и следва да се отхвърли.
Според чл.224 ал.1
от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или
служителят има право на парично обезщетение за неизползувания платен годишен
отпуск пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж. В
цитираната разпоредба е уредено субективно
право на работника/служителя/ при прекратяване на правоотношението да получи
съответното парично обезщетение при съществуващата хипотеза. В този
смисъл отговорността на работодателя по чл.224 ал.1 от КТ е договорна, като при
липсата на уредба в КТ се прилага общите правила на ЗЗД. Паричното
вземането по чл.224 ал.1 от КТ е изискуемо от деня, в който уволненият
работник/служител/ е могъл да иска изпълнение/. При така установената
фактическа обстановка настоящата инстанция в рамките на своите правомощия по чл.162 от КТ и с оглед
заключението на вещото лице, намира, че предявената от ищеца претенция за
заплащане на обезщетение с правно
основание чл.224 ал.1 от КТ е
основателна до размер на 121.66лв./брутен
размер/ за неползван платен годишен отпуск за 2016г. – 6дни, съответно в нетен
размер – 109.49лв.
В рамките на настоящото
производство ищецът е предявила и претенция с правно основание чл.245 ал.2 от КТ за заплащане на лихва за забава от страна на ответника при изплащане на договореното трудово
възнаграждение след определената дата. Според
чл.270 ал.1, ал.2 от КТ трудовото
възнаграждение се изплаща там, където се
извършва работата авансово или окончателно всеки месец на два пъти, доколкото
не е уговорено друго. Тази разпоредба
визира определен срок на погасяване на дължимата престация, която е станала
изискуема. КТ съдържа специална уредба на въпроса за обезвредата, която
работодателят-длъжник трябва да заплати на работника или служителя-кредитор при
забава, която произтича от неизплатено
трудово възнаграждение. Тя е
определена в размер на основния лихвен
процент за съответния период - чл.245 ал.2 от КТ. Ето защо съдът следва да присъди и законната лихва върху неизплатените трудови възнаграждения, считано
от датата на завеждане на исковата молба – 15.05.2018г. до окончателното им
изплащане. По отношение на лихвата върху
обезщетенията като приложение на общата норма на чл.86 от ЗЗД настоящата
инстанция счита, че действа абсолютното правило, че тя се дължи след покана, а
ако тя не е връчена – от датата на завеждане на исковата молба. В този смисъл е
и аргументацията, изложена в Тълк.решение№3/1996г.
на ОСГК на ВКС. Ето защо, съдът следва да присъди и законната лихва върху сумата 109.49лв., представлявяща
обезщетение(в нетен размер) за неползван платен годишен отпуск(2016г. – 6дни),
считано от датата на завеждане на исковата молба – 15.05.2018г. до окончателното им
изплащане.
При този изход
на делото на основание чл.78 ал.6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметката на ГОРС сумата 200.00лв.(50.00лв.+50.00лв.+50.00лв.+50.00лв.),
представляваща ДТ по чл.1 от Тарифа за ДТССГПК, сумата 150.00лв.,
представляваща разноски за вещо
лице, сумата 5.00лв., представляваща ДТ по чл.11 от Тарифа за ДТССГПК за издаване на
изпълнителен лист.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК, в
полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в
размер на 200.00лв.(адв.възнаграждение), които ответното дружество следва да му
заплати.
На основание чл.242
ал.1 от ГПК съдът следва да допусне предварително
изпълнение на решението в частта му относно възнагражденията и обезщетението за работа.
Водим от изложените
съображения и на основание чл.258 и сл.
от ГПК, чл.315 ал.2 от ГПК и чл.7 ал.2
от ГПК, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА “БЮРО ЗА ОХРАНА И СИГУРНОСТ-ИТ”ЕООД
с ЕИК*****Z, със седалище и адрес на управление: гр.С., представлявано от Управител А.Н.И., да заплати на И.К.Г. с ЕГН**********,***: сумата 757.74лв./седемстотин петдесет и седем лева и
седемдесет и четири стотинки/, представляваща неизплатено възнаграждение(в
брутен размер) за положен извънреден
труд за периода: 15.03.2015г.-19.04.2016г.(в нетен размер – 594.00лв.), ведно
със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба –
15.03.2018г. до окончателното и изплащане; сумата 66.88лв./шестдесет и шест лева и осемдесет и осем стотинки/,
представляваща неизплатено възнаграждение(в брутен размер) за положен
извънреден труд през официални празници за периода: 15.03.2015г.-19.04.2016г.(в
нетен размер – 52.43лв.), ведно със
законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба – 15.03.2018г.
до окончателното и изплащане; сумата 4.00лв./четири лева/, представляваща
неизплатено трудово възнаграждение(в нетен размер) за положен нощен труд за периода: 15.03.2015г.-19.04.2016г.(в
нетен размер – 3.14лв.), ведно със
законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба – 15.03.2018г. до окончателното и изплащане; сумата 121.66лв./сто двадесет и един лева и шестдесет и шест
стотинки/, представляваща неизплатено обезщетение(в
брутен размер) по чл.224
ал.1 от КТ за ползван платен годишен отпуск(6дни през 2016г.)(в нетен размер – 109.49лв.), ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на завеждане на исковата молба –
15.03.2018г. до окончателното и изплащане; сумата 200.00лв./двеста лева/,
представляваща направените по делото разноски.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от страна на И.К.Г. с ЕГН**********,***, против “Бюро за охрана и
сигурност-ИТ”ЕООД с ЕИК*****Z, със седалище и адрес на управление: гр.С.,
представлявано от Управител А.Н.И., за
сумата 130.00лв., представляваща неизплатено допълнително възнаграждение(в
нетен размер) за трудов стаж и професионален опит за периода:
15.03.2015г.-19.04.2016г.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от страна
на И.К.Г. с ЕГН**********,***,
против “Бюро за охрана и сигурност-ИТ”ЕООД с ЕИК*****Z, със седалище и адрес на
управление: гр.С., представлявано от
Управител А.Н.И., за неизплатено трудово възнаграждение за положен нощен
труд за периода: 15.03.2015г.-19.04.2016г. в останалата част от 3.14лв.(в нетен
размер) до пълния предявен нетен размер от 26.00лв.
ОСЪЖДА “БЮРО ЗА ОХРАНА И СИГУРНОСТ-ИТ”ЕООД с ЕИК*****Z,
със седалище и адрес на управление: гр.С., представлявано от Управител А.Н.И., ДА ЗАПЛАТИ
по сметка на ГОРНООРЯХОВСКИЯ РАЙОНЕН СЪД: сумата 200.00лв./двеста лева/,
представляваща ДТ по чл.1 от Тарифа за ДТССГПК, сумата 150.00лв./сто и петдесет
лева/, представляваща възнаграждение за
вещо лице; сумата 5.00лв./пет лева/, представляваща представляваща ДТ по чл.11 от Тарифа
за ДТССГПК за издаване на изпълнителен лист.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението
в частта му относно възнагражденията и обезщетението за работа.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен
срок, считано от датата на получаване на съобщението, че е изготвено и
обявено.
Препис от решението да се изпрати на
страните
Районен съдия: