№ 710
гр. София, 15.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА АЛ. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА Гражданско
дело № 20241110102020 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба на „Т...” ЕАД против Т. Г. Н., като наследник на С. Г. С.,
с която са предявени в условията на обективно кумулативно съединяване осъдителни искове
с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД с цена на исковете
1553.72 лева.
Ищецът „Т...“ АД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
наследодателя на ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при
Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил
за процесния период на наследодателя на ответника С. Г. С. топлинна енергия, като
купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно
общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в
30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, a след 10.07.2016 г. в 45 -
дневен срок от датата на публикуването й на интернет страницата на продавача. Поддържа,
че ответникът е собственик на топлоснабдения имот – ап. 39, находящ се в гр. София, ж.к.
„О... за който се води партида с аб. № 268648. Моли ответникът да бъде осъден да заплати на
ищеца следните суми, а именно: 1283.90лв. – главница, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2020г. - м.04.2022г., ведно със законната
лихва от датата на депозиране на исковата молба до изплащане на вземането; 253.35лв. -
мораторна лихва за забава от 15.09.2021г. до 15.12.2023г., както и сума за дялово
разпределение в размер на 13.64лв. - главница за периода от м.11.2020г. до м.04.2022г., ведно
със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до изплащане на вземането и
1
2.83лв. - мораторна лихва за забава върху главницата за извършена услуга дялово
разпределение от 10.08.2021г. до 15.12.2023г. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който ответникът Т.
Г. Н. признава предявените искове.
Третото лице – помагач на страната на ищеца „Д...“ ООД не изразява становище по
съществото на спора.
В открито съдебно заседание ищецът, чрез ю.к. Д... поддържа исковата молба, няма
възражения по доклада. Посочва, че между страните е било сключено споразумение за
разсрочено плащане на задълженията от 15.04.2024 г. и към момента на приключване на
съдебното дирене по делото задълженията са погасени изцяло. Моли за присъждане на
разноски.
В открито съдебно заседание ответникът Н., чрез адв. М..., няма възражения по
доклада. Оспорва исковете, като твърди, че ответникът не е собственик на процесния имот и
представя нотариален акт от 1994 г., с който имотът е прехвърлен на трето за производството
лице. Сочи, че ответникът като законен наследник на сестра си е сключил споразумението за
разсрочено изплащане на задължението, без да притежава вещни права върху имота. Моли
исковете да бъдат отхвърлени.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира от фактическа и
правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на
ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба
между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните
количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в
претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира
процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с
което ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за заплащане на
възнаграждение в претендирания размер.
В хода на производството ответникът в срока по чл.131 от ГПК изрично признава
иска. Съгласно чл. 237, ал. 4 ГПК, признанието на иска не може да бъде оттеглено. Поради
това не следва да бъдат обсъждани наведените от процесуалния представител на ответника
в първото по делото открито съдебно заседание доводи и представените доказателства за
недължимост на вземанията към ищеца, поради липса на облигационно правоотношение
между страните. Направеното в срока за отговор на исковата молба волеизявление на
ответника за признание на исковете не може да бъде оттеглено.
Представено е споразумение от 15.04.2024 г., с което ищцовото дружество и
ответникът Н. за споразумели да разсрочат задълженията по гр.д. 2020/2024 г. на СРС 141
състав на 7 вноски в периода 15.05.2024 г. - 15.10.2024 г. С оглед на това и след като взе
предвид, че не са налице отрицателните предпоставки на чл.237, ал.3 ГПК, тъй като
признатите субективни материални права не противоречат на закона и добрите нрави, като
признатите права са в разпоредителна власт на ответника, съдът приема, че са налице
условията за постановяване на решение при признание на иска. С оглед процесуалното
2
поведение на ответника, съдът приема твърденията на ищеца за безспорни и изцяло
доказани. Съдът счита, че са налице предпоставките на чл. 237, ал. 1 от ГПК, тъй като
ответникът в отговора на исковата молба прави признание на иска, признатото право не
противоречи на закона и добрите нрави и с това право страната може да се разпорежда. В
хода на производството ответникът изрично признава исковете, като представя платежно
нареждане за извършено плащане на сумите. Ищцовото дружество признава извършеното
плащане. С извършеното в хода на производството плащане ответникът е признал
конклудентно основанието и размера на исковете. С оглед разпоредбата на чл.235, ал.3 от
ГПК, съдът е длъжен да вземе предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска,
които са от значение за спорното право. Решението на съда следва да отразява фактическото
положение към момента на приключване на устните състезания, отчитайки настъпването на
правопогасяващи факти, в случая плащането на процесната сума. Исковата молба е подадена
в съда на 11.01.2024 г., а плащанията от ответника са приключили на 15.10.2024 г., като в
дължимите суми страните са включили и платената държавна такса по делото.
Следователно, към приключване на съдебното дирене двете главници мораторни лихви не се
дължат на ищеца, тъй като му са платени. Ищецът не оспорва плащането да е постъпило по
сметката, поради което предявените искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени
поради плащане в хода на производството.
Видно от представените към исковата молба доказателства, предмет на производството
са вземания, които са възникнали като срочни, т.е. падежът на задължението е настъпил
преди предявяването на иска. С оглед на това, ответникът с поведението си, е станал
причина за предявяването на иска и същият следва да понесе отговорността за разноски.
Съдът на основание чл.78, ал.8 ГПК определя на ищцовото дружество възнаграждение в
размер на 100 лв. за осъщественото процесуално представителство от юрисконсулт.
Ръководен от гореизложеното и на основание чл.237 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1, вр. чл. 149
ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, от „Т...“ ЕАД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: град
София, ул. „Я..., срещу Т. Г. Н., ЕГН: ********** и адрес: гр. София, ж.к. „О..., за
осъждането му да заплати на „Т...” ЕАД следните суми 1283.90 лева главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2020 г. -
м.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до
изплащане на вземането; 253.35 лева мораторна лихва за забава от 15.09.2021 г. до
15.12.2023 г., както и сума за дялово разпределение в размер на 13.64 лева главница за
периода от м.11.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба до изплащане на вземането и 2.83 лева мораторна лихва за забава върху
главницата за извършена услуга дялово разпределение от 10.08.2021 г. до 15.12.2023 г., ап.
39, находящ се в гр. София, ж.к. „О... за който се води партида с аб. № 268648, като
3
НЕОСНОВАТЕЛНИ, поради извършено плащане на сумите в хода на производството.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК Т. Г. Н., ЕГН: ********** и адрес: гр.
София, ж.к. „О..., да заплати „Т...“ ЕАД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:
град София, ул. „Я..., сума в размер на 100 лева разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Д...“ ООД, като трето лице-помагач,
на страната на ищеца.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК на страните да се връчи препис от решението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4