Р Е Ш Е Н
И Е
29.01.2020 год.
Номер . . . . . . .
. . . . Година 2020 Град В.П.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен съд – В.П. трети състав
На 30 (тридесети) декември Година 2019
В публично съдебно заседание, в следния състав:
Председател Стоян Момов
Секретар Марияна Василева,
Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,
като разгледа докладваното от съдия С. Момов
гражданско дело номер 143 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявено е искане с правно основание чл. 127, ал. 2 от Семейния кодекс на Република България.
В производството по настоящото дело съдът е сезиран с иск за спор относно родителските права относно 9-годишното дете на страните Ш. А. И., с правно основание чл. 127, ал. 2 вр. ал. 1 от СК, предявен от родителя А. И.(Й.)– гражданин на Френска република, с обичайно местопребиваване в държава-членка на Европейския съюз – Френска република, срещу другия родител – М.Х.Н. – български гражданин, с обичайно местопребиваване в Република България.
От обстоятелствата на исковата молба се извежда, а в открито съдебно заседание се сочи изрично, че към датата на сезирането на съда – 19.02.2019 г., обичайното местопребиваване на детето и на родителя-ответник е в Република България, а на другия родител – ищеца А.Й. – извън територията на РБ, в държава-членка на Европейския съюз – във Френска република.
С исковата молба – по недвусмислен начин и с отговора на исковата молба – изрично, както и в открито съдебно заседание, всяка от страните заявява изрично, че към момента на сезирането на съда приема международната компетентност на Районен съд – В.П..
По реда на чл. 17 от Регламент (ЕО) № 2201/2003 г. на Съвета от 27 ноември
В исковата си молба ищецът А.Й.
твърди, че с ответницата М.Х.Н. са родители на детето Ш., родено на *** година.
До есента на
Ответницата оспорва предявения иск. Излага, че във Франция обитавали една къща със съпругата на ищеца. Детето не се приспособило към обстановката и това наложило завръщането им в Република България. Понастоящем на детето били осигурени много добри условия за отглеждане, като Н. била подпомагана от своята майка и сестра си. Моли, предявеното искане да бъде отхвърлено като неоснователно.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, ответницата М.Н. предявява насрещно искане с правно основание чл. 127, ал. 2 от СК. Сочи, че по време на съвместното си съжителство с Й. била подложена на постоянен психически и физически тормоз, осъществяван в присъствието на детето. Това наложило завръщането на ответницата с детето в България. Моли съда да постанови решение, по силата на което местоживеенето на детето Ш. да бъде определено при майката; на последната да бъде предоставено упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете; на ищеца да бъде определен режим на лични отношения с детето; А. Й. да бъде осъден да заплаща на малолетното си дете месечна издръжка на дете от родител в размер на 300,00 лв., както и да й бъдат присъдени деловодните разноски.
В отговора си по реда на чл. 131 от ГПК, на насрещната искова молба, А. Й. оспорва изложените в същата факти. Позовава се на изложеното в депозираната от него първоначална искова молба, като моли искането на ответницата да бъде отхвърлено.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното:
Видно от приложеното по делото
удостоверение за раждане от *** г., изд. въз основа на акт за раждане № 0003/25.03.2011
г., съставен от длъжностното лице по гражданското състояние в Община В.П. е, че
М.Х.Н. и А. И.са родители на детето Ш. А. И., род. на *** г. в Кралство
Нидерландия. От представената идентификация на заявителите, стр. 1 в ипотечната
служба на Бурж ен прес, Френска република на 05.07.2010 г. се установява, че
ищецът и съпругата му Айше Йозкан са собственици на
недвижим имот – жилищна сграда, намираща се гр. Пон Д’Ен 01160, ул. „Дьо Пешор” № 21,
местност „Усиа”. Съдът констатира от нотариален акт
101, том 1, рег. № 410, дело № 75/2019 г. на нотариус рег. № 592 на Нотариалната
камара, с район на действие – Районен съд – В.П., че Й. придобил правото на
собственост върху недвижим имот, находящ се в гр. В.П., кв. Кирково. По делото
са приложени уведомления за данъци за
В изискания социален доклад, изготвен от социален работник при Дирекция „Социално подпомагане” общ. В.П. е отразено, че ищецът и ответницата съжителствали съвместно до мei. август 2018 година. Оттогава детето се отглежда от своята майка в жилището на нейните родители в гр. В. Преслав, кв. Кирково, подпомагана от нейната майка и сестра й (бабата и лелята на детето). Освен тях, къщата била обитавана и от сина на ответницата – пълнолетния М.Р.. Детето посещавало редовно учебни занятия, като се справяло много добре с учебния материал и имало създадена приятелска среда. Между детето и майката била изградена силна емоционална връзка. Същото не поддържало връзка с баща си.
В обясненията си, дадени по реда на чл. 176, ал. 1 от ГПК, ищецът заявява, че жилището, обитавано от страните в Република Франция е негова собственост, като е платено с негови средства. Сочи, че има три други деца от брак, който е прекратен, като същите са пълнолетни. Й. плащал месечна издръжка на бившата си съпруга в размер на 380 евро.
В обясненията си, дадени по реда на чл. 176, ал. 1 от ГПК, ответницата излага, че по време на пребиваването им в Република Франция обитавали къща, собственост на ищеца, в която детето разполагало със самостоятелна стая. Ш. посещавала учебно заведение в Република Франция, а понастоящем е ученичка в СУ „Черноризец Храбър“ гр. В.П.. Ответницата междувременно пребивавала четири месеца през 2018 г. в Кралство Нидерландия, за да се грижи за болния си брат, който впоследствие починал. Н. сочи, че тя е единствената, която се разпорежда с получаваните от ищеца парични суми по банков път.
Разпитаните в съдебно заседание М.Ч.и А.М.излагат, че ищецът живее в Република Франция, като бил строителен предприемач. При пребиваването си в Република България, Й. извършвал дарения в полза на джамията в кв. Кирково, като купил недвижим имот в същото населено място, за да построи къща за детето си. Срещите му с детето били ограничавани от майката, поради което търсил съдействието на свидетелите, за да разбере защо не може да общува с Ш. чрез телефона, който й подарил. През изминалото лято двамата прекарали няколко дни заедно, но детето се държало странно с баща си. Свидетелят Чолаков сочи, че понастоящем ответницата съжителства с друг мъж в гр. В. Преслав.
Свидетелите Севгюл Н. (сестра на ответницата) и М.Р. (син на ответницата) излагат, че страните се разделили през лятото на 2018 г., когато ответницата заедно с детето Ш. се завърнала в страната. Свидетелят Расим описва, че за известно пребивавал със страните по делото в Република Франция, като полагал труд за ищеца. Последният се отнасял зле с майка му, като не й позволявал да излиза навън сама и да се прибира в родината си. Понастоящем М. Н. и Ш. обитавали къщата, собственост на майка й, като за детето била осигурена самостоятелна стая. То посещавало редовно учебни занятия, като при постъпването си в учебното заведение не владеело добре български език, но вече напреднало и се справяло с учението си. Ответницата отсъствала от страната само за няколко месеца, тъй като брат й се разболял и се наложило тя да полага грижи за него в Кралство Нидерландия. През това време детето, останало в България, било обгрижвано от своята леля. Понастоящем, Н. имала връзка с друг мъж от гр. В. Преслав, като дори родила дете. Детето Ш. имало приятелска среда и в гр. В. Преслав, и в кв. Кирково.
Съгласно заключението на назначената по делото съдебно-психологична експертиза, интелектът, вниманието и паметта на Ш. И. са в норма, като същата е със силен уравновесен тип нервна система. Справя се добре и спокойно както с училищните си задачи и отношения, така и в семейната си среда. Няма данни за базисно повишени нива на стрес, напрежение и тревожност с изключение на обсъжданата тема за конфликтите между родителите. Детето вярва, че баща му може да му навреди. Вещото лице сочи, че се наблюдава категорично и абнормно свързване на детето с майката, респ. отчуждаване и дистанциране – физическо и емоционално от другия родител – бащата. Негавистичното отношение към Й. не възниква като естествен процес у Ш., породен от собствени обективни възприятия на неприемливото му поведение, а е следствие от системни, целенасочени и периодично повтарящи се действия, оценки, мнения, внушения, сугестиране и индуциране от страна на обгрижващите, които целят да провокират страх, непоносимост, нетърпимост и в крайна сметка дистанцираност и нежелание за контакт у детето, до настъпване на пълно отчуждение, за което детето си е въобразило, че е по негово собствено решение. Освен опорочаването на спомените на детето, на същото са внушени спомени на страх и ужас, което значително би затруднило общуването между баща и дъщеря. Детето не показва потребност от контакти, общуване и поддържане на близки отношения с бащата. По линия на майката, Ш. преживява нея и нейното семейство като „спасители“ и се чувства безусловно свързана с тях. Склонна е да приеме всякакви промени и нови обстоятелства пред алтернативата да отиде при баща си, за когото декларира, че го мрази и изпитва страх. По линия на бащата познава единствено брат си Еркан, но не изпитва привързаност към него. При спокойни отношения между родителите, промяната на местоживеенето би коствала значително по-малко усилия в процеса на приспособяването. При констатираните личностови нагласи у детето, подобно преместване ще провокира значителни съпротиви и интензивни емоции от дистимния регистър (мъка, тъга) и от дисфоричния регистър (раздразнение, гняв), адаптацията ще се затрудни значително и процесът ще отнеме около 3-5 месеца при липса на други отежняващи обстоятелства.
Изслушано в съдебно заседание по реда на чл. 15 от Закона за закрила на детето, детето Ш. заявява, че желае да живее с майка си в гр. В.П.. Сочи, че не желае да живее в Република Франция, тъй като няма приятели. Излага, че мрази баща си, но в хода на същото изслушване заявява, че го обича.
При
така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
Предвид обстоятелството, че в настоящото производство, по реда на спорната съдебна администрация, съдът следва да реши въпроса при кой от родителите ще живее за в бъдеще детето и обусловените от това въпроси за упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката му, независимо от предявяването на насрещни, взаимно изключващи се искания, настоящият състав счита, че изследването на правно значимите и относими към спора обстоятелства следва да бъде извършено общо по отношение на двете насрещни претенции.
Съгласно разпоредбата на чл. 127, ал. 2 от СК, когато родителите не живеят заедно и не могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на детето си, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му, спорът се решава от съда. Претенции за местоживеенето на детето Ш. и за упражняването на родителските права спрямо него са предявени и от двете страни.
Установи се по делото, че родителите на детето не са сключвали граждански брак и са разделени от месец август 2018 година. Тогава, Н., при завръщането си в Република България, отказала да се завърне в съвместно обитаваното с ищеца жилище във Франция и заживяла в дома на своята майка в гр. В.П., кв. Кирково. Грижите по отглеждането и възпитанието на Ш. били поети от ответницата, активно подпомагана от нейните роднини. Същата обаче, ограничавала контактите на ищеца с детето, като понастоящем детето е отчуждено от своя баща.
При разделеното живеене на родителите липсва обективно възможността същите да вземат текущи решения относно цялостното упражняване на родителските права, както и ежедневно да решават въпроси, свързани с конкретни права на децата. Когато родителите са трайно разделени или когато не са в граждански брак и не живеят заедно, с решението си по чл. 127, ал. 2 от СК съдът следва да определи не само при кого от тях да живее детето, но и кой от родителите да упражнява родителските права.
При определянето на родител, който еднолично ще упражнява родителските права в бъдеще, следва да се държи сметка за интересите на детето. В понятието „интереси на детето” се включват необходимостта от правилното му отглеждане и възпитание, създаване на трудови навици и дисциплинираност, подготовка за общественополезен труд. В това понятие влизат и материалните интереси на детето – обезпечаване на жилище, битови условия, управление на имуществото и грижи за съхранението му, представителство, други. Решаващо значение за интересите на детето има цялата съвкупност от интереси, но от аспекта на всестранното развитие на личността. От значение за определяне на мерките по упражняване на родителските права е съвкупността от обстоятелствата във всеки конкретен случай, които са от най-разнообразно естество, в случая: възпитателски качества на родителите – съдът приема, че и двамата родители на детето Ш. притежават родителските качества, необходими за неговото правилно отглеждане и възпитание.. Желанието на родителите – изявена е готовност от страна и на всеки от двамата родители да отглежда и възпитава детето, факт, който е указание за тяхната сериозна загриженост и желание да се изпълни родителският дълг; полът и възрастта на детето – детето Ш. е момиче на 9 години – възраст, при която ежедневната непосредствена майчина грижа не е незаменима, независимо от пола му; социално обкръжение – социалната среда, в която предстои да живее детето е в зависимост от обкръжението на родителя, на когото ще се предостави упражняването на родителските права. Този критерий определя възпитателното въздействие на околната социална среда. В тази насока, съдът счита, че най-благоприятна за развитието на детето Ш. е социалната среда в дома на ответницата – среда, в която то е свикнало да живее и е спокойно. От друга страна, в момента установената по делото социална среда на ищеца се състои единствено от него. При обсъждане на социалното обкръжение, следва де се вземе предвид и факта, че детето е свикнало с учебното заведение, което посещава в гр. В.П., изградило си е приятелска среда, каквато напълно отсъства във Френската република; подкрепа на близки и роднини: в тази насока се установи, че ответницата разчита на действителна подкрепа от близки и роднини, а ищецът не разполага с подкрепата на свои близки, декларирайки, че при необходимост, ще осигурява детегледач – трето лице; жилищно-битови и други материални условия на живот – установи се, че в жилището на ответницата са осигурени много добри битови условия. Не се спори между страните, че условията в дома на ищеца са превъзхождащи тези, налични в жилището на ответницата, както и че Й. получава значително по-високи доходи, но този факт не е определящ; желанието на детето – в случая категорично изразеното желание на детето е да продължи да живее заедно с майка си.
След извършената съвкупна преценка на обстоятелствата, имащи значение за интересите на малолетното дете, съобразявайки и становището на социалния работник, изготвил социален доклад по делото, съдът счита, че следва да бъде определено детето Ш. да живее при своята майка – М.Н., която ще упражнява родителските права по отношение на същото, като детето следва да живее в жилището й, по регистрирания от последната постоянен адрес ***.
С оглед обсъдените по-горе при определяне на местоживеенето и относно родителските права установени по делото обстоятелства, както и с оглед заключението на вещото лице по съдебно-психологичната експертиза, съдът намира, че на бащата следва да бъде определен режим на лични отношения с детето, както следва: всяка четвърта седмица от месеца – от 10,00 часа до 18,00 часа в събота и от 10,00 часа до 18,00 часа в неделя (без преспиване), като първите пет срещи бъдат проведени в присъствието на социален работник при Дирекция „Социално подпомагане” – В.П., както и един месец през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск.
Досежно
определянето на издръжка на детето по реда на чл. 127, ал. 2 вр. чл. 143, ал. 2 от СК:
При определяне на размера на необходимата за детето издръжка, настоящият състав съобрази възрастта му, нуждите му и материалните възможности на родителите. Не се спори между страните (макар и да липсва доказателство, от което да се установи точният месечен доход на ищеца), че Й. получава високи доходи във Френската република. Ответницата не представя доказателства за реализираните от нея доходи. Налице са алиментни задължения на страните в полза на други лица. Предвид тези обстоятелства, съдът определя обща месечна издръжка за детето Ш. в размер на 350,00 лв., от които бащата следва да заплаща по 250,00 лв. месечно, а останалите 100 лв. следва да остават в тежест на майката. По-малкото парично участие на майката е обусловено от факта, че непосредствената тежест от грижите по отглеждането и възпитанието на детето се понася от нея.
Размерът на така определената издръжка се дължи от датата на депозиране на насрещната искова молба – 28.05.2019 г., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, до настъпване на причини, изменящи или погасяващи правото на издръжка.
На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК, следва да бъде постановено предварително изпълнение на решението в частта му относно присъдената издръжка.
По
разпределението на разноските по делото:
Всяка от насрещните страни прави искане за присъждане на направените по делото разноски, като списък на разноските по чл. 80 от ГПК представя единствено ищецът А. Йилмаз.
Предвид обстоятелството, че настоящото съдебно производство е със същност на спорна съдебна администрация, при която разпоредбата на чл. 78 от ГПК е неприложима, съдът не дължи присъждане на разноски по делото, които следва да останат в тежест на всяка от страните така, както ги е направила.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
На основание чл. 127, ал. 2 от Семейния кодекс, ПОСТАНОВЯВА детето Ш. А. И. с ЕГН ********** да живее при родителя си М.Х.Н. с ЕГН **********, с постоянен адрес в Република България: гр. В.П. 9850, общ. В.П., обл. Шумен, кв. Кирково, ул. „Наум” № 5.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на детето Ш. А. И. с ЕГН ********** на майката М.Х.Н. с ЕГН **********, като определя режим на лични отношения на бащата А. И.(Й.), роден на *** г., гражданин на Френска република, с обичайно местопребиваване във Френска република, с адрес: гр. Пон Д’Ен 01160 (Франция), ул. „Дьо Пешор” № 21, местност „Усиа”, със съдебен адресат в Република България – адв. М.Д. ***, с детето Ш., както следва: всяка четвърта седмица от месеца – от 10,00 часа до 18,00 часа в събота и от 10,00 часа до 18,00 часа в неделя (без преспиване), като първите пет срещи бъдат проведени в присъствието на социален работник при Дирекция „Социално подпомагане” – В.П., както и един месец през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск.
ОСЪЖДА А. И.(Й.), роден на *** г., гражданин на Френска република, с обичайно местопребиваване във Френска република, с адрес: гр. Пон Д’Ен 01160 (Франция), ул. „Дьо Пешор” № 21, местност „Усиа” да заплаща, на основание чл. 127, ал. 2 вр. чл. 143, ал. 2 от СК, на детето си Ш. А. И. с ЕГН **********, с постоянен адрес:***, чрез неговата майка и законен представител М.Х.Н. с ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 250,00 лв. (двеста и петдесет лева), считано от 28.05.2019 г., до настъпването на законни предпоставки за изменение или за прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяко забавено месечно изплащане, на основание чл. 146, ал. 1 от СК.
На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК, ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението в частта му относно присъдената издръжка.
Решението, на основание чл. 259, ал. 1 от ГПК, може да се обжалва с въззивна жалба, пред Окръжен съд – Шумен, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен
съдия: