РЕШЕНИЕ
№ 1391
гр. С., 19.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 12-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЯНА ЦВ. ДИМИТРОВА
при участието на секретаря ХЕЛИЯ СЛ. СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от ЯНА ЦВ. ДИМИТРОВА Административно
наказателно дело № 20211110212402 по описа за 2021 година
Намери за установено следното:
Производството е по реда на раздел V от ЗАНН.
Образувано е по жалба вх.№ 97-00-58 от 5.08.2021г. по описа на Столична РЗИ от М.
В. КР. с ЕГН ********** и адрес в гр.С., ул."К." № *, вх. *, ап. * срещу Наказателно
постановление N РД-05-0045 от 07.05.2021г. , издадено от директора на СРЗИ, с което на
жалбоподателя е наложена глоба на основание чл. 209а, ал. 4, вр. ал. 1 от ЗЗ в размер на
300 лева за нарушение на Т.I, т. 9 от Заповед № РД-01-651/11.11.2020г. , издадена от
министъра на здравеопазването , вр. чл. 63, ал. 1 и ал. 4 от ЗЗ.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно уведомен не се явява.
Представлява се от адв. И. с пълномощно по делото.
В хода на съдебните прения адв. И. поддържа жалбата и иска отмяна на процесното
наказателно постановление, като сочи , че по делото няма доказателства търговският обект
да е такъв по т. 9 от Заповедта на министъра.
Наред с това се сочи, че липсват и доказателства, че М.К. е управител .
Претендира разноски в размер на 300 лева.
В съдебно заседание административнонаказващият орган , редовно уведомен не се
явява и не се представлява .
1
СРП, редовно призована не изпраща представител.
От събраните гласни и писмени доказателства съдът прие за установена следната
фактическа обстановка:
Жалбата на М. В. КР. с ЕГН **********, срещу Наказателно постановление N РД-05-
0045 от 07.05.2021г. , издадено от директора на СРЗИ, е подадена от правоимащо лице и в
определения в закона срок, поради което е допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
На 21.12.2020г. св. В. – инспектор в отдел ''Здравен контрол'', Дирекция ''Обществено
здраве'' към СРЗИ съставила на М.К. Акт за установяване на административно нарушение №
001320 от 21.12.2020г. за нарушение по Т.I, т. 9 от Заповед № РД-01-651/11.11.2020г. ,
издадена от министъра на здравеопазването , вр. чл. 63, ал. 1 и ал. 4 от ЗЗ .
Актът бил съставен в отсъствие на К., без същият да е поканен за това и му бил
връчен на неустановена дата.
Последният подписал акта без да изложи възражения.
Такива не постъпили и в законоустановения тридневен срок.
Въз основа на посочения АУАН и на осн. чл. 53 от ЗАНН било издадено Наказателно
постановление N РД-05-0045 от 07.05.2021г. , издадено от директора на СРЗИ, с което на
жалбоподателя е наложена глоба на основание чл. 209а, ал. 4, вр. ал. 1 от ЗЗ в размер на
300 лева за нарушение на Т.I, т. 9 от Заповед № РД-01-651/11.11.2020г. , издадена от
министъра на здравеопазването , вр. чл. 63, ал. 1 и ал. 4 от ЗЗ.
От така изложената и приета фактическа обстановка по отношение допустимите за
разглеждане факти,за да постанови решението си съдът следва да обсъди наличието на
административно нарушение, доказателствата относно субекта на административното
нарушение, административното наказание и реда,по който то е наложено.Процедурата по
установяването на административно нарушение, издаването на наказателно постановление и
неговото обжалване е уредена в ЗАНН.За неуредените в посочения нормативен акт случаи ,
чл. 84 от ЗАНН, препраща към субсидиарно приложение на разпоредбите на НПК.
В производството по обжалване на наказателно постановление,
административнонаказващия орган е този, който поддържа адмистративнонаказателното
обвинение, съответно тежестта на доказване е за него.
Отразените в Акт за установяване на административно нарушение фактически
констатации нямат доказателствена стойност по презумпция . Същите не се считат за
установени , до доказване на противното, със способите за събиране на доказателствата в
наказателния процес.
Горната фактическа обстановка съдът установи чрез показанията на св. В.. Същата
сочи, че е съставила процесния АУАН въз основа на писмени доказателства - . Сочи също,
че в СРЗИ има практика, когато АУАН се съставя на базата на писмени документи да не се
кани нарушителя за съставянето му, а след това му се изпраща за връчване. Заявява, че и в
2
настоящият случай е процедирано така: К. не е поканен за съставяне на акт, съставен е в
присъствието на свидетели – служители на СРЗИ, а в последствие му е изпратен за връчване.
С Решение на Народното събрание на РБ от 13.03.2020 г. в страната е обявено
извънредно положение.
Във връзка с извънредното положение и на основание чл. 63, ал. 1 ЗЗ /ред. ДВ бр.
28/2020 г. /"При непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите от
епидемично разпространение на заразна болест по чл. 61, ал. 1, с цел защита и опазване
живота и здравето на гражданите, се обявява извънредна епидемична обстановка"/, вр. чл.
63, ал. 4 от ЗЗ /"При обявена извънредна епидемична обстановка по ал. 1 министърът на
здравеопазването въвежда със заповед временни противоепидемични мерки по предложение
на главния държавен здравен инспектор за територията на страната или за отделна област"/,
Министърът на здравеопазването издал Заповед № РД-01-651/11.11.2020г., с която били
въведени противоепидемични мерки.
Заповедта била публикувана на интернет страницата на Министерство на
здравеопазването /МЗ/.
Съгласно т. I 9 от Заповед № РД-01-651/11.11.2020г. се преустановяват посещенията
в дискотеки, пиано-бар, нощен бар, бар-вариете и бар-клуб.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
АУАН и НП са издадени от оправомощени лица предвид нормата на чл. 209а ЗЗ.
В случая административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана
за нарушение на чл. 209а, ал. 4 , вр. ал. 1 ЗЗ /ред. ДВ бр. 34/2020 г. в сила от 09.04.2020 г. /,
съгласно която: "Който наруши или не изпълни въведени от министъра на здравеопазването
или от директор на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал.
4 или 7 и чл. 63а, ал. 1 или 2, освен ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с
глоба от 300 до 1000 лв., а при повторно нарушение – от 1000 до 2000 лв. "
Съгласно ал. 3 на същата норма на закона – "Нарушенията по ал. 1 и 2 се установяват
с актове, съставени от държавни здравни инспектори или от длъжностни лица, определени
от директора на регионалната здравна инспекция, длъжностни лица, определени от
директорите на областните дирекции на Министерството на вътрешните работи, или
длъжностни лица, определени от кметовете на общини", а ал. 4 сочи, че НП се издават
съответно от директора на съответната регионална здравна инспекция, директора на
съответната областна дирекция на Министерството на вътрешните работи и кмета на
съответната община.
В конкретния случай АУАН е издаден от инспектор в отдел ''Здравен контрол'',
Дирекция ''Обществено здраве'' към СРЗИ, а НП е издадено от директора на СРЗИ, чиято
компетентност произтича от закона.
Спазени са и сроковете за издаване на АУАН и НП.
3
НП съдържа всички факти и обстоятелства, относими към съставомерността на
вмененото нарушение, включително мястото на извършването му, датата и времето, когато
същото е реализирано, и обстоятелствата, при които това е станало, съответно нарушителя и
нарушените норми.
В НП се съдържа и описание на противоепидемичната мярка, която не е била спазена
и Заповедта, с която същата е била въведена.
Съдът обаче констатира тотално неразбиране , както на приложимото материално
право, така и на административнонаказателните процедури, както от контролния орган, така
и от наказващия такъв.
На първо място, актът е издаден при неизяснена фактическа обстановка.
Било е нужно да се установи вида на търговския обект и в коя точка от регулациите
на процесната заповед попада.
На следвао място е било нужно да се установи кой субект стопанисва процесния
търговски обект и да се индивидуализират управителните му органи.
Едва след това , да се определи правната квалификация на нарушението.
В случая това не е сторено.
С оглед непрецизната формулировка на т. 9 от Заповед № РД-01-651/11.11.2020г. на
министъра на здравеопазванети и като се извърши граматическо тълкуване на съдържанието
й , съдът приема , че адресат на забраната по т.9 от заповедта са посетителите на дискотеки,
пиано-бар, нощен бар, бар-вариете и бар-клуб, а не лицата , които експлоатират такива
обекти. Това е така, защото е изрично посочено, че се ''преустанвяват посещенията в….''.
На следващо място , даже и да се приеме , че е нарушена забрана, въведена с
посочената заповед, нарушението е следвало да се квалифицира , като такова на бланкетната
правна норма на чл. 209а, ал. 2 , вр. ал. 1 от ЗЗ.
Конкретно във връзка с нарушените правни норми, съдът ще посочи, че нормата на
чл. 209а, ал. 1 ЗЗ има смесен характер, като същата съдържа както правилото за поведение,
така и санкцията, която се предвижда при нейното нарушение.
Посочената норма не предвижда ангажирането на административна отговорност на
представители на юридически лица.
Административнонаказателната отговорност за в случая е следвало да се ангажира
на конкретно физическо или на конкретно юридическо лице, за което е установено , че
осъществява търговската дейност..
В случая , както беше посочено, факти относно субекта няма.
Твърди се , че жалбоподателят е ''управител'', но не става ясно, нито дали се има
предвид законен представител на юридическото лице, стопанисващо обекта или на самия
търговски обект.
На следващо място АУАН е съставен при грубо погазване на процесуалните правила.
4
В съдебно заседание, актосъставителят с особена гордост обяви, че нарушителите не се
призовават за съставяне на акт, когато последният се съставя въз основа на официални
документи.
На първо място е необходимо да се посочи, че по делото липсват каквито и да било
официални документи, които да са послужили за съставяне на акт.
Необходимо е да се посочи, че кореспонденция между различни структури на
държавната администрация не попада в дефиницията '' официални документи'' по см. на чл.
40, ал. 4 от ЗАНН.
Наред с това, посочената норма освобождава контролния орган от задължението да
осигури свидетели при съставяне на акт, но не и да изпълни процедурата по чл. 40 , ал. 1 и
ал. 2 от ЗАНН.
При така установеното, съдът намира , че наказателното постановление е неправилно
и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
При този изход от делото на жалбоподателя се дължат разноски за адвокат в размер
на 300 лева.
Водим от горното и на основание чл.63,ал.2, т. 1 от ЗАНН съдът,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление N РД-05-0045 от 07.05.2021г. , издадено от
директора на СРЗИ, с което на М. В. КР. с ЕГН ********** е наложена глоба на основание
чл. 209а, ал. 4, вр. ал. 1 от ЗЗ в размер на 300 лева за нарушение на Т.I, т. 9 от Заповед №
РД-01-651/11.11.2020г. , издадена от министъра на здравеопазването , вр. чл. 63, ал. 1 и ал. 4
от ЗЗ.
ОСЪЖДА СРЗИ ДА ЗАПЛАТИ на М. В. КР. с ЕГН **********, сумата в размер на
300 лева, представляваща разноски за адвокат.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - гр.
София по реда на Глава XII от АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5