№ 108
гр. Пазарджик, 23.01.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Т. П.
при участието на секретаря Соня Захариева
Сложи за разглеждане докладваното от Т. П. Наказателно дело частен
характер № 20245220201207 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 09:00 часа се явиха:
Частният тъжител П. А. Г., редовно уведомен от предходното съдебно
заседание, не се явява. За него се явяват поверениците адв.Т. Ж. и адв. П. Г. от
АК-Пазарджик, редовно упълномощени отпреди, редовно уведомени в
предходното съдебно заседание.
Подсъдимите Й. Б. Г., М. Й. Г. и А. Р. Г. – редовно уведомени от
предходното съдебно заседание, се явяват лично.
Не се явяват подсъдимите А. С. Т.- редовно уведомен от предходното
съдебно заседание и М. Й. Т. – редовно уведомена чрез защитника си.
Явява се адв. А. Г. от АК- Пазарджик- защитник на подсъдимите Й. Г.,
А. Г. и М. Т., надлежно упълномощен отпреди, редовно уведомен от
предходното съдебно заседание.
Явява се адв. К. П. от АК-Пазарджик- защитник на подсъдимите М. Г. и
А. Т., надлежно упълномощен отпреди, редовно уведомен от предходното
съдебно заседание.
Явяват се свидетелите Б. Б. Г. и К. М. Г. – при режим на довеждане от
страна на подсъдимите.
Явяват се свидетелите на частния тъжител - А. А. Г. и К. Г. – при режим
на довеждане.
Не се явява свидетелката Н. П. Т. – неосигурена от страна на
1
подсъдимите.
Не се явява свидетелят М. С. С. – неосигурен от страна на частния
тъжител
В залата се явява инспектор ДПС при РУ-Пазарджик - Г. А. Я..
АДВ.Ж.: Да се даде ход на делото. Частният тъжител П. Г. и другият ни
свидетел- А. Г. пътуват в момента към залата, те водят и свидетеля М. С. С..
АДВ. Г.: Няма пречка, моля да дадете ход.
АДВ. Г.: Моля дадете ход на делото.
АДВ. П.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото в днешното съдебно заседание, независимо че не се явява частният
тъжител и двама от подсъдимите, тъй като същите са надлежно уведомени за
съдебното заседание и не сочат уважителни причини за неявяването си. Освен
това, принципно тяхното участие по делото не е задължително, а правото им
на защита е гарантирано с участието на упълномощените от тях, съответно
повереници и защитници. Ето защо, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
Сне се самоличността на явилите се свидетели, както следва:
Б. Б. Г. – роден на 16.02.1969г., от гр.В., българин, български гражданин,
неженен, неосъждан, с основно образование, работещ, брат на подсъдимия Й.
Г..
К. М. Г. – родена на 13.10.1994г., от гр.В., българка, българска граждА.,
омъжена, неосъждана, със средно образование, работеща, съпруга на
подсъдимия М. Г..
А. А. Г. – роден на 22.09.1987г., от гр. В., българин, български
гражданин, неженен, осъждан, с основно образование, безработен, брат на
частния тъжител.
2
К. Х. Г. – родена на 09.12.1988г., от гр.В., българка, българска граждА.,
омъжена, неосъждана, с основно образование, работеща, съпруга на частния
тъжител.
На свидетелите се разясниха правата по НПК и в частност разпоредбата
на чл.121 от НПК.
Свидетелите предупредени за отговорността по чл.290 от НК.
Свидетелите обещаха да кажат истината.
Всички свидетели напуснаха съдебната зала.
ПОДС. Й. Г.: Няма да давам обяснения, на по-късен етап ще дам.
ПОДС. А. Г.: И аз няма да давам обяснения сега, на по-късен етап ще
дам.
В момента в залата влиза свидетелят М. С. С. и другият свидетел на
частния тъжител А. П. Г., както и частният тъжител П. Г..
Сне се самоличността на малолетния свидетел, както следва:
М. С. С. – на 13 години, от гр. В., българин, български гражданин,
ученик в 5-ти клас в ОУ в гр. В..
На свидетеля се разясни необходимостта да даде правдиви показания.
М. С.: Разбирам какво ми казвате. Знам какво е истина и какво лъжа. Ще
говоря истината.
Сне се самоличността на явилия се свидетел, както следва:
А. П. Г. – роден на 14.09.1993г., от гр. В., българин, български
гражданин, неженен, неосъждан, със средно образование, безработен, без
родство със страните по делото.
На свидетеля се разясниха правата по НПК и в частност разпоредбата на
чл.121 от НПК.
Свидетелят предупреден за отговорността по чл.290 от НК.
Свидетелят обеща да каже истината.
Свидетелят А. Г. напусна съдебната зала.
3
Сне се самоличността на педагога - инспектор ДПС при РУ-Пазарджик:
Г. А. Я. – на 50 години, от гр. Пазарджик, българин, български
гражданин, неженен, неосъждан, с висше педагогическо образование,
работещ, без родство със страните по делото.
Пристъпи се към разпит на малолетния свидетел М. С. в присъствието
на педагог- ИДСП при РУ-Пазарджик Г. А. Я.:
СВИД. С.: Разбирам какво е истина и лъжа, знам, че е важно да кажа
истината за какво съм чул и видял. Познавам П. Г., той ми е братовчед.
Другите в залата също ги познавам, не знам дали са ми рода. Не знам дали
между тях има някакви разправии, не знам дали се обичат. Аз отидох, оправих
коня, не помня кога беше, вънка валеше. Конят е на П., той седи в на брат му
къщата. На П. брат му не знам как се казва, но знам, че му е брат. Там в къщата
е конят, аз не се грижа за този кон. Аз отидох и му сложих ядене и вода, сам
бях. И после дойде не му знам името и ми вика „защо ми влезна вътре“, не
беше братът на П. този човек, а този /сочи подсъдимия Й. Г./. Дойде при мен и
вика „защо ми влезна вътре на двора“, викам „не ти влезнах, храня просто
коня“. И после се стъмни малко и ме хванаха в махалата, и ме удари два
шамара, не му знам името на тоя, който ме удари, не е в залата – роднина е на
него /гледа подсъдимия Й. Г./. Удари ме в махалата, където е новият магазин,
после ме гониха до трите къщи пеша. В тия три къщи живеят хора, така им
казват всички на тези хора, защото имат много къщи. Не знам дали тези хора с
къщите имат нещо общо с този човек в залата, който посочих. Синът на Й. ме
гони, не му знам името. Гониха ме до там и аз се скрих. После отидох при тях
и те после се биха пак. Отидох при братовчед ми П. и те после се биха – П. и
другите /гледа подсъдимите в залата/. Само възрастния помня, на другите не
им знам името. Жената не знам дали беше там, по-младият беше там, когато
ме гониха. Когато дойдоха да се бият, Й. беше и имаше и други хора - мъже, а
жени не съм видял. Не знам тия мъже дали са рода с П. или Й.. Биха се в
махалата. Има заведение наблизо, не знам на човека името, на който е
заведението. Викаме му на заведението магазин. Не помня кой кой би. Аз
отидох при П. и от него разбрах, че са се били. Видях ги как викат, но не
помня какво викат. При коня П. идва с мен, когато се страхувах, и той дойде и
вика „кой те би“, викам „тоя ме би и вика че са му влезнали вътре и са му
4
откраднали нещо, а аз не влезнах на твоя двор, само храних коня и друго не
съм правил“. П. не е бил този възрастния, говориха си нещо. П. каза „защо се
закачаш с малкия“ и после П. звънна на полицията, защото дъртият удари П.,
че му вика „ти що се разправяш с малкия“. Не знам дали му имаше нещо на
П., като го удари. Удари го тука в тялото отпред, с юмрук. Не помня дали един
път само го удари. Не знам П. дали се е оплаквал, че го боли после.
Когато отидох при кончето да го оправям, беше видело. П. дойде при
коня по светло. Чух, че П. вика на Й. „ти защо закачаш момчето“. Й. не е
отговорил. Аз бях по-далече от тях и не съм чул какво си говорят. Й. каза, че
ще звънне на полиция и П. вика „аз ще звънна на полицията“. После Й. си
влезна вътре, след като го удари. Й. го удари, защото П. вика „защо се закачаш
с малкия“.
Събраха се хора, други, не от тези, които са в залата или тези, които
чакат отвън, съседи са тези, които дойдоха. Й. ме удари един шамар, този
шамар беше преди да удари П..
Не си спомням дали Й. и П. са се били, когато хранихме коня. Само
дъртият удари П. един. П. не е ударил дъртия, той се обади на полицията
тогава. Други хора не са били Й. от тия, които се насъбраха. Никой не го е бил
него. Не помня дали дъртият е ходил в болница.
При коня идва полиция, П. я извика. Полицаите ме питаха мен дали се
закачат, аз казах, че се закачат, гониха ме до трите къщи и после ми удариха
шамар. Казах им, че Й. е ударил с юмрук П..
След съгласие на страните свидетелят М. С. бе освободен и напусна
залата. Инспектор Я. също напусна съдебната зала.
В залата влиза свидетелят А. А. Г..
Пристъпи се към разпит на свидетеля А. Г.:
СВИД. А. Г.: Брат съм на П. Г.. Само с подсъдимия А. Т. не съм роднина,
другите са ми далечни роднини. Приятели сме с А.. Знам по какъв повод съм
тук. Бяхме в заведението на В.. Само знам улицата – „53-та“ срещу нейната
къща на тази госпожа /сочи подсъдимата А. Г./, там се намира заведението в
гр. В.. Някъде към 9ч вечерта беше това, 2024г., май месец, ама датата не
помня, нещо 16-ти ли беше. Играехме карти – аз, братовчедът А., едно момче
5
друго Я., и брата на К., която е съпругата на М.. Играем карти и брат ми П.
влиза вътре в заведението, взима си една сода и гледа как играем карти. И М. и
А. Г. идват, М. носеше шише и чаша, майка й държеше чаша, те бяха отвънка
на заведението, ние бяхме вътре. И те влизат в заведението, на брата викат
„ела да видим какво е станало, какво, що“, и брат ми тръгва да излиза. Първо
двете излезнаха и брат ми след тях. Ние ставаме да видим да не станат кавги и
М. Г. той отпред също чака. Отпред бяха М. със сестра си – М. Т., на М. мъжа
й – А. Т., и на М. майка й – А. Г., тя е в залата в момента. М. викам на А. Т. на
жена му, а тя е М. Т.. Излиза брат ми и М. Г. направо започва с тукати, тука в
челото един му удари и ние излизаме вече от заведението. Ние ги браним и
брат ми се пази с ръцете да не го ударят /показва вдигнати ръце пред лицето и
главата/. А. Т. и той започна да скача, и той с тукати в гърдите и
подмишниците. А. удари П. Г.. Ние ги браним, минахме по средата и не даваме
да стават кавги, между групата и брата сме. П. не е посягал въобще, М. минава
зад гърба на П. и с шишето го удари в тила - в главата отзад, а майка й А. - с
чашата счупена, права чаша стъклена. Когато влязоха вътре не беше счупена
чашата, ама аз я виждам със счупената чаша А. тръгва към П. и го одраска
отстрани на тялото от лявата страна /сочи странично гръдния кош/. От там А.
Т. тръгва към мен и жена ми Л. П. Р. мина да ме брани да не ме бие, той я
започна с тукати нея. Той си мисли, че удря мен, а всъщност удряше жена ми.
Без нищо, ей така, уж ми е приятел. И това се случи. Започнаха да ни отърват
другите хора, вече се събра много народ, отделиха ни и всеки си тръгна по
пътя.
П. беше с една тениска с надписи отпред, черна тениска, с чехли беше,
джапанки. И с къси панталони беше. През това време този свидетел Б. Г.,
който е отвън, хвана ми ръцете и ме тегли, а ние нито се бием, нито нищо, ние
ги браним. Той ме гушна и ми стиска ръцете и ако бяха по-близо до нас,
можеше и да ме ударят. Вика „не ви ли е срам, вие сте рода“, викам „чакай,
ние ли сме виновни“. Питам го за какво се меси и за какво ми хваща ръцете.
Мога и пред него да го кажа това, че ме гушна и ме стисна. Когато се
включиха всички отстрани, тогава го направи той това, тогава той дойде. Аз
нищо не правех през това време, бранехме ги да не се бият. Когато А. удари
жена ми, Б. въобще не беше там. Когато се събраха много народ, кой дошъл
хваща някой и дърпа. Б. знае кой хваща, аз нямам грам разправия с него. Те
посягат, ама ние грам не сме посягали. Б. мисли, че и ние посягаме, но това не
6
е така. Мога да кажа, че госпожа А. като ме удари лично тя, тука ми се
напълни с кръв устата /сочи бузата от лявата страна/.
А. удари П., ясно видях как А. Т. посяга с тукати на П. и направо си го
удря със сила. Вече жените идват нашите и А. тръгва към мен да ме хване мен
да ме удря, защото те знаят, че като сме там ще посягаме, а ние не сме
посягали. А. тръгва към мен и жена ми минава между мен и него, което е
нормално. Всеки ще си защити мъжа. Като я започна с тукати нея и така.
М., когато дойде в заведението, нямаше дете. Нито вънка, нито вътре
нямаше дете. Тя имаше шише и чаша в ръцете, стъклено шише от сокче –
„Капи“ или друго беше. П. нямаше яке, топло беше, хубаво време. Не беше
студено, аз бях също по тениска, ама аз бях с маратонки, не с чехли.
Й. Г. не е добър човек, не го знаем като човек. Хората правят сватба и
него го дразни. По пътя да мине някой се дразни. Всеки ден моите деца
минават от там за училище, жената ги води, може ли всеки път да се дразни с
хората. Жена му не живее с него в една къща, живее си отделно, дъщеря му
живее отделно, синът му е при него - М., но и той си купи място отделно да си
прави къща. Й. постоянно е пиян, заяжда се постоянно. И с комшията му В.
също. Заядлив с една дума. Като удари по няколко ракии и не знае какво
прави, хората са му виновни.
Брат ми го заплашиха, беше го страх да излезе, да не го бият пак.
Заплашиха го, че например както е с тоя малкия М., за него става дума, защото
те отидоха у хората, заплашиха хората, че нали гониха малкия и П., като го
защитава, че не е хубаво да се закачат с това дете, нищо лошо не е направил и
казал, за да го гонят да го бият. Баща му се е хванал с него там за коня, за
Данчо говоря, той се заяждал с малкия, хванал да го бие, и заради това. Заяжда
се защо П. защитава малкия. Минало се колко време там и М. и А. гониха
малкия от махалата до долу са го гонили да го бият, до долу до българите,
тяхната махала. Гонят го да видят какво нещо е станало, първо са го гонили с
колата двамата - А. Т. и М. Г.. От това че брат ми го е защитил да не се закачат
с детето, за това че са го гонили, за това стана тая работа пред заведението.
Звъннаха на полицията, дойдоха и разпитват. Минало всичко и отиват у хората
при това момче М.. Гоненето е преди да стане това пред заведението, за деня.
След случката М. и А. отидоха у М. и го заплашват, два пъти влизат у хората
и ги заплашват. И това е всичко.
7
Не е вадил никой нож, единствено е излезнала на А. Т. майка му с нож –
Н., не й знам фамилията, Й. ли е или Т.. Това е вече към края, ние си
тръгнахме и тя идва с такъв голям нож и вика „айде елате, нали сте мъже, да
видим кой ще плашите“. Единственият човек, който е дошъл с нож, е Н..
Не знам за случка между П., М. и Й..
М. вечерта не присъстваше пред заведението. П. не е удрял никой, само
него го удряха.
Й. не е бил вечерта пред заведението. Тъмно беше, полиция дойде след
това, по тъмно. Полицията, когато дойде, бяхме се разотишли. Полицаите,
когато са отишли пред заведението, аз не съм бил там. Те дойдоха и у нас
полицаите, но ние бяхме у нас. Разбрахме, че е била пред заведението и са
търсили кой е направил побоища. За вечерта, когато стана, за този бой дойде
полиция.
П. не е бил бит през деня по-рано, когато играехме карти вечерта. М. Г.
първоначално удари П. още с излизането.
Моля съда да ми бъде издаден документ за това, че съм бил в съда, който
трябва да представя на работодателя си.
Съдът РАЗПОРЕЖДА на свидетеля да се издаде удостоверение за
участието му като свидетел в дн. с.з.
След съгласие на страните съдът освободи свидетеля А. Г. и същият
напусна съдебната зала.
В залата влиза свидетелят А. Г..
Пристъпи се към разпит на свидетеля А. Г.:
СВИД. А. Г.: П. ми е братовчед, първи братовчед ми е. Неговият баща и
моят баща са братя. Всички тука от подсъдимите са ми рода. Й. ми е чичо, не е
брат на баща ми, далечен роднина ми е, жена му А. също ми е далечна рода.
А. Т. ми е приятел. М. ми е далечен братовчед, М. ми е далечна братовчедка.
Бях в заведението на В. с братовчед ми А., Х. Я. и Я. В.. Играехме карти.
Братовчед ми А. е този свидетел, който излезе сега преди мен. Беше това към
21-21:30ч., миналата година, август месец мисля, че беше, точна дата не си
спомням. Играехме си карти и по едно време идва братовчед ми П., беше си
взел нещо за пиене и гледа играта. След известно време влизат А. и М. – М.,
8
вътре в заведението влизат. Тази М. е дъщерята на Й., и жена му А.. Това е М.
Т., ама всички й викат М., по навик така. Влизат те двете и М. се развика
„излизайте, биячите, навън да се разберем“. Идваше и говореше за П., защото
тя първия път, когато каза тия думи, и всеки вика „какво става“ и тя се обръща
директно към П. и вика „излизай отвън“. Имаше в едната ръка стъклена
продълговата чаша и стъклено шише от сок като „Капи“. И П. вика „ставайте
да се прибираме, оставете тия карти“. Викам „събираме си нещата и тръгваме
да няма проблеми“. Ние тръгнахме да излизаме, П. излиза първи. Вече излиза
той от входа и М. му нанася удар. М. и А. Т. бяха отвънка на вратата. М. го
удари в лицето в областта на челото над носа, там го удари с юмрук и после го
удари в главата от дясната страна пак с юмрук с лявата ръка. Ние излизаме
навън след него веднага и аз казвам „какво правите тук, какво стана“. Аз видях
ударите, той П. е пред нас. Казвам „какво става“, слизаме по стълбите, има 2-3
стъпала малки пред входа на заведението, слизаме по тях и викаме „чакайте,
какво става“ и М. ми вика „ти недей да се месиш“. В този момент А. Т. удря
отново П. на предмишницата, замахва по този начин /показва тип боксови
удари/ и го удари в подмишниците на П.. Ние започнахме да ги разтърваваме,
да ги бутаме, М., А., даже П. почнахме да бутаме, за да няма проблеми. П. се
пазеше в началото /показва вдигнати ръце пред лицето/. Ние започнахме да
бутаме А. и М. и браним П., защото не знаем за какво става въпрос аз и
останалите играчи. Аз бутнах М. назад, А. в този момент ме удари мен /сочи
главата отзад, в областта на тила отдясно/, отзад в главата ме удари. После М.
в даден момент нещо ме грабна, сграбчи ме и ме притисна, аз го отблъснах с
ръце и се махнах да отивам да ги прибера, защото не знам какво става. Да се
прибираме, защото аз не знам какво става и да дръпна П. да се прибираме.
После в самата суматоха, не знам с какво са ме ударили, даже на ръката имам
още белези /показва горната част на лявата длан/, с чаша ли, с какво ме
удариха не знам. Вече притичаха други хора, много.
Това заведение е в махалата. Близо до това заведение живее леля А., от
долната страна срещу заведението. Не можах да обърна внимание кой ме
удари, А. и М. бяха наблизо. А. ме беше притиснала в капака на една кола,
която беше наблизо, аз не съм й отвръщал. Даже започнаха мен да ме бият,
даже не знам защо – М. ме удари с чаша, М.. Ако не си бях поставил така
ръцете отгоре не знам, защото тя посегна към главата. Не съм сигурен и не
знам дали тези белези в ръката са от този удар или от друг. Като се прибрахме
9
вкъщи и чак тогава видях, че имам кръв и белези по ръката. Бях се обадил и на
бърза помощ, но никой не дойде, и после само ме превързаха вкъщи.
Освен М. и А. някой друг да нанася удари на П. не си спомням да съм
видял. Й. го нямаше там. Полицията дойде по-късно. Преди това, като
дойдоха хора отвсякъде и нас ни прибират напред назад, и се разтури
работата. После дойде полицията, ние се бяхме прибрали и идваха у П.. Аз
живея близко до П.. Полицаите говориха с мен, разпитваха ме. Даже мисля, че
П. им се беше обадил, така си спомням. Аз им обясних същото, което и тука
казвам.
П. беше с чехли, черна тениска и къси панталони. Като си тръгна от боя,
беше бос. Тениската му беше скъсана, и моята също беше скъсана. В смисъл
П., когато дойде в заведението, си беше със здрава тениска, после нямаше вече
чехли и тениската му разкъсана.
М., когато дойде в заведението, нямаше бебе с нея, отвън също не е
имало бебе пред заведението.
М. ме удари с чаша, не знам дали се счупи, въобще не обърнах
внимание. Тя ме удари със здрава чаша. Когато тя дойде, носеше шише, не
знам какво стана с това шише, не мога да си спомня. М. в един момент
забелязах, че посегна на П., в смисъл към областта на главата, мисля, че беше
с бутилката в ръката, но не съм много сигурен, затова и не го казвам. Сигурен
съм, че посегна, но не знам какво държеше в ръката и какво стана.
От присъстващите там, когато излизаме отвън, и започна всичко. Някой
да има нож или да показва нож не съм видял. След това имаше закана, когато
започнаха да ни прибират. Майката на А. я направи тази закана, тя дори не
знаеше за какво става въпрос. Н. мисля, че се казва. Тя излезе, започна да вика
„за какво го биете, внимавайте аз ви казвам, някой ще пострада“, че ще
надупчи някой, такива, тя имаше нож. Тя живее наблизо. П. не е държал нож в
ръката си, докато се случваха тези неща - нито в заведението, нито след като
излезе.
Докато играехме карти, П. спомена, че е бил бит. Същия ден имал
такава случка заради това дете М.чо. П. спомена това преди картите. Когато
стана въпросната случка с това дете, аз бях там в същото кафене, там нали се
подстригвах и той вика „аз тръгвам да проверя малкия, защото се забави, да не
стане някоя беля с коня“. Това е същия ден по-рано. Викам „отивай, аз ще те
10
изчакам“. След като отиде, видях, че се забави и аз тръгнах натам. Това с коня
е на най-големия брат на П. в къщата, там има постройка на коня, там го
гледат. Тръгнах натам, защото П. се забави, отидох там, г-н Й. Г. си беше в
неговия двор, той живее близо до коня. Дори Й. ми се закани без причина,
като ме видя. Вика „ти недей да се занимаваш да не вземеш белята ти“, викам
„защо ми говориш така, прибирай се“. И това беше и се прибрахме и вече
вкъщи П. ми разказва какво става. Малкият ходи да храни коня и Й. бил пиян
и се закачал с детето, опитал се да го бие. П. вика „отидох да питам защо бие
детето и се разправя с него, а той взе и на мен да ми налита на бой“. Той като
видял, че Й. е пиян, тръгнал да се прибира. Дори П. каза „удари ме 2-3 пъти и
аз се обадих в полицията“. Аз даже го посъветвах, викам „изчакай да се
приберат синът му и дъщеря му, ще говорим с тях, няма да има проблеми, той
като е пил“. Да кажем на децата му и те ще говорят е него, викам не е кой знае
какво. П. като се е обадил на полицията, на същия момент не е дошла
полиция, тя дойде чак вечерта, тогава П. беше звънял отново.
П. беше отвън с това дете малкото, аз минавам, Й. ми вика „не се бъркай
да не отнесеш белята ти“, тръгнахме да се прибираме и П. ми разказа какво се
е случило.
За този белег на ръката съм ходил на доктор, имам документи.
След съгласие на страните съдът освободи свидетеля А. Г. и същият
напусна съдебната зала
АДВ.Г.: Моля съдът да ме освободи от присъствие, тъй като имам дело
от 11ч при друг съдебен състав.
Съдът освободи от присъствие в съдебната зала адв. Г., която напусна
съдебната зала.
В залата влиза свидетелката К. Г..
Пристъпи се към разпит на свидетелката К. Г.:
СВИД. К. Г.: П. ми е съпруг. От подсъдимите нямам роднини. Беше
август месец, миналата година. Излезнах по двора нещо и чух крясканици,
викане. Там ни е близо заведението и като слезнах долу, видях как М. бие П..
Удряше го и гледах да го отърва да се прибираме. Той беше с чехли, после бос
11
се прибра. Черната тениска, с която беше, беше разкъсана. Това заведение е на
В. и Л., там отпред беше станало това. Аз накрая отидох и само видях как М.
го удря. М. и П. бяха така настрани, другите М., А. А. бяха настрани. Аз само
гледах П. да отърва. Тъмно беше, има главен път, две къщи са и тогава е на
свекървата къщата, където живеем. Чух крясъци и виканици, не знам, че с П.
това става. Отидох да видя какво става. Като го видях, М. удряше П. е така
отстрани в тялото с юмруци. Само засякох М. как го удря, не съм видяла друг
да удря П.. После се прибрахме с П. и той беше бос без чехли и тениската му
беше разкъсана. П. звънна на полицаите и после се оплакваше, че го боли
главата и където са го ударили отзад в тялото и това отстрани, където го
биеше М.. П. ми каза, че са го ударили по главата и го боли, аз не съм видяла.
П. ми каза само че са го ударили, не ми е казал кой го е ударил. Не ми е казал
дали някъде другаде са го удряли. Идва патрулката по пътя и като съм била на
двора, тя беше първо при М. и при А.. Аз съм отишла и викам „може ли да
дойдете до нас, че е станал бой“, викам „на П. съм съпруга“, той полицаят
вика „добре, ще дойдем“ и е дошла у нас на двора. Като дойдоха, разпитаха ги
П., А., А.. Прибрахме се у дома всички, живеем в един дом с А. и А.. Като
дойде патрулката и ги разпита, аз присъствах на този разпит, бях настрани
така.
Аз не съм звъняла на бърза помощ. Аз само разбрах за патрулката, като
аз я извиках. През нощта П. беше неспокоен, главата го болеше. Имаше от
лявата страна по тялото като одраскано нещо, като ударено. Аз видях, че беше
ударен, одраскан. Имаше леко като кръв, драскотина. За кръвно му дадох
лекарства, той има високо кръвно, премери си го и беше високо. Той каза, че
там пред заведението пиеше сода, играеха брат му карти и М. и А. ги чакат
пред заведението, а М. и А. влезнали в заведението, и те го изкараха отвънка и
започнаха да го бият, това ми каза.
Нищо друго не ми е казал за този бой. Ходи П. на лекар в болницата,
държавната болница, в спешната помощ. Аз после бях на работа, не знам той
дали е ходил на съдебна медицина. П. не работи, само аз работя. На П. му
беше необходима една седмица да се възстанови. Имаше главоболие, не му
беше добре, с кръвното не беше добре.
Аз когато видях, че М. бие П. е така /показва удари с юмруци от двете
страни на тялото в областта на гръдния кош/. П. ми каза, че отиде на
12
заведението да пие сода и М. и А. влезнаха в заведението. П. не ми е казал
защо са го били. Аз накрая слезнах до заведението, не съм видяла шише за
бебе. Не съм видяла деца. Само М. беше, не съм видяла и жена му. Не съм
видяла на М. детето.
След съгласие на страните съдът освободи свидетелката К. Г. и същата
напусна съдебната зала.
В залата влиза свидетелят Б. Г..
Пристъпи се към разпит на свидетеля Б. Г.:
СВИД. Б. Г.: Подсъдимият Й. Г. ми е брат.
На свидетеля се разясни разпоредбата на чл.119 от НПК.
СВИД. Б. Г.: Желая да бъда свидетел.
На 16.08., въпросния ден, миналата година, рождения му ден на брат ми
Й. е тогава. Прибирам се аз от работа към 18ч и сядам с моята приятелка да
пием кафе у нас, това е всяка вечер. Банята ми е външна в двора. Тръгвам да
се къпя, влизам в банята и пред нас точно става кавгата, има заведение. Това е
нещо като барче, някакво момче го държи В.. Влизам в банята, чувам вънка
викане и аз до кръста си бях свалил тениската, излизам вънка и гледам, аз не
знам какво става. Знам, че децата нещо се караха. Мисля, че някакви малки
деца са се скарали. Гледам П., А. и А. и те двамата - А. и А., бият снахата А..
Отивам там ги разтървавам, аз не знам какво става. Обаче гледам тариката П. с
един нож и викам „къде си тръгнал с тоя нож, нали сме рода“. Той тръгва към
М., не могат да го удържат П.. Имаше малък ли, голям ли, но имаше нож в
ръката. Там в тъмницата не ги знам кои са, но го държат, а ножът му в ръката.
Викам „на кой вадиш нож, ставай се прибирай“ и той хвана пътя нагоре и се
прибира, утихна.
В момента в залата влиза адв. Г..
СВИД. Б. Г.: Впоследствие разбирам от брат ми Й., че преди 3-4 часа -
към 14-15ч следобед, са го били – П., А. и А. и баща им на П. и на А., бащата
се казва А. - те са били Й.. Там на кавгата, като се разтърваха, имаше полиция
13
пред Й. и отивам да видя какво стана, това е вечерта. Й. ми каза, че
четиримата са го били следобед. Отивам и гледам, че пред техния дом има
буркани, светят. Тогава разбрах, че са го били, беше целия в кръв. Докато брат
ми разказваше на полицаите, нещо протокол правеха и аз тогава го чух, че са
го били. Аз се прибрах и той се прибра и какво стана по-натам не знам. После
като си замина полицията, викам „налагаха ли те“, той вика „баща им ме удари
с дърво и паднах на земята“, това ми разправя. Викам „отивай на лекар“. Не
им знам кавгите, за някакво место се били карали. Не знам да е имало нещо
проблем с това малкото дете, което беше тука. Аз сега чувам, че щял да бъде
свидетел. Аз съм заявил, че съм свидетел на полицаите. Аз съм дал сигнал в
полицията, че съм видял какво е станало, те ме изкараха престъпник да не се
разправям с тях. Подадох сигнал, че се сбиха, в Септември в районното на
място подписвах молбата. И мина се и ме викнаха да се подписвам да не се
карам с П. и другите. Протокол за предупреждение ми написаха, а аз не съм се
карал, викам „за какво да подписвам тази декларация“.
След като излязох и видях боя вечерта, П. не е ударил А.. П. искаше да
удари племеника М.. П. не е удрял А.. А. и А. набиха А. и като ги разтърваха,
тогава се обръщам към П. и го виждам, че върви с нож към М. и тогава му се
скарах, те го държат двама и той се дърпа. П. не съм видял да е ударил М. Т..
Не съм видял някой да я удари нея. Не съм видял и нея да удря някого. В
тъмното М. изобщо не съм я видял.
Викам на П. „тръгвай си, на кой вадиш нож, ние сме рода“. Само с П. се
разправях да се прибере. Той тръгна нагоре, с кой си е отишъл не знам. А.
беше върху А. и аз го хванах и той вика „чичо Б.е, пускай ме“, викам „как ще
те пускам, ставайте си отивайте“.
Не съм видял боя от самото начало, когато излезнах вече боят беше в
разгара си. Камерите съм видял как са записали случая, гледал съм записите,
те са от моите камери на къщата. Ама е тъмно, но се виждам аз там гол до
кръста се разкарвам между тях. Показвах ги записите на полицаите, аз исках
да му ги прехвърля на телефона, а полицаят каза „не ми трябват сега“. По-
нататък не съм ги давал на полицията.
Аз пуснах записа на монитора и го записах с телефона си, нали ги има
записите. Този запис, който направих с телефона, го дадох на М..
Й. не беше там вечерта. Случаят беше вечерта късно. Мисля, че брат ми
14
отиде на лекар в Септември и са му казали да иде в Пазарджик. На другия ден
ми разправя това брат ми.
Моят брат живее на 100-150м от моята къща, на права улица. Й. си има
двор, дворът на брат ми Й. е на слог с двора на брата на П., това знам. Какви
са им отношенията не им ги знам. Ходя на гости на брат ми, всяка година се
събираме на рождения му ден, посещавам го и без повод. Аз работя и в събота
понякога. Знам, че има кон в другия двор, на Д. – брата на П., там гледат кон.
Сигурно е техен, не знам на кой е този кон. За коня не знам кой се грижи. Има
някаква ограда между двата двора, някаква мрежа. Между двора на Д. и двора
на брат ми има нещо като мрежа, не може да се мине така. Д. мисля, че е в
Испания сега. Сигурно е на П. кончето, не знам, той се разправя с него, ама на
кой е този кон не знам.
Когато се събираме с брат ми, алкохол пием 100-150-200 грама пием. Аз
съм шофьор, брат ми е пенсионер и работи. Пие си, и аз пия всеки ден. За
алкохол става дума. Той си пие нормално, един аперитив и си лягаш. В дните,
в които почива моят брат, пие по малко и през деня. Когато почивам, и аз пия.
Този ден аз бях на работа. Не знам дали въпросния ден на 16.08. брат ми е бил
на работа или е почивал. Мисля, че преди тази случка 4-5 месеца пак се бяха
разправяли нещо Й. и П., но за кон или нещо друго е било не знам.
Моята къща е на ул.“53-та“ №3. Моята къща е така в по-ниското и се
качваш нагоре по пътя. Докато бях в банята, чух само виковете и когато
излезнах на улицата, вече беше в разгара. От моята порта беше на 5 метра се
случваше това.
Не съм обърнал внимание с какво е облечен П., в тази тъмница как да го
видя. Двама го държат и той с ножа ръкомаха. Ножът беше в ръката му и
острието стърчеше толкова, около 10-15 см. Аз бях до него и му викам
„прибирай се с тоя нож, с кой се биеш и нож вадиш“. Той към мен с ножа не е
посегнал. Не знам дали е имал обувки. Не знам какъв е бил този нож, той му е
в ръката, видях само острието. Останах в суматохата и после се прибрах, не
съм видял някой друг да донася нож. Н. Й. я познавам, тя е майка на А. ли
беше.
Като се разтури работата и отидох у Й., защото видях патрула и отидох
да видя какво става. Той говореше с полицаите. Докато ставаше работата пред
заведението, полицаите ги нямаше, не знам кога дойдоха. П. си тръгна с ножа,
15
аз останах още малко там, не съм тръгнал да се прибирам, а тръгнах към брат
ми, защото патрулката беше там. Патрулката беше на пътя пред неговата
къща, Й. правеше протокол за полицаите и аз там разбирам, че са го били, това
беше към 9ч вечерта. Били са го към 15-16ч през деня, не знам кога и кой ги е
извикал полицаите. Зет му А. мисля, че беше, той беше с Й., когато бяха при
полицаите.
А. го видях на патрулката, която беше при къщата на Й.. Това става 15-
20 минути по-късно. Докато все още има хора пред заведението, народът седи
там и поглеждам към Й. и виждам патрулката и отивам там. Пред нас беше за
10 минути, а преди това колко са се били не знам. Може да са се били и докато
са си пили кафето, то е с дограма там и не се чува. Преди аз да изляза и като
гледах камерите, се вижда, че излиза цяла глутница и започват да бият А. и М..
В тази глутница не мога да разпозная никой, излиза от заведението народ и се
насочва към А. и М. и започва да им посяга, от камерите не се вижда кой. Аз
ги гледах записите после като се върнах. Аз не съм видял кой е излязъл от
заведението. Вече в разгара на боя излизам. То е тъмно на записа, не се вижда
кой е излязъл от заведението.
М. изобщо не съм я видял. А. я биеха много и аз се обръщам и виждам
П. с ножа. А. и А. я биеха А.. П. го държаха двама, не знам кои са, то е тъмно и
има много хора, държаха го. Ако имаше светлина от улицата, камерите щяха
да снимат по-ясно. Щом не можа да заснеме камерата, значи нямаше
достатъчно светлина. Аз гледам ножа и говоря с него. С П. говоря, как да не го
разпозная, държаха му двете ръце и се дърпа да иде към М.. М. беше на 2-3
метра от него.
След съгласие на страните съдът освободи свидетеля Б. Г. и същият
напусна съдебната зала.
В залата влиза свидетелката К. Г..
Пристъпи се към разпит на свидетелката К. Г.:
СВИД. К. Г.: Аз съм жена на М. Г..
На свидетелката се разясни разпоредбата на чл.119 от НПК.
СВИД. К. Г.: Искам да бъда свидетел.
На 16.08.2024г. аз бях на работа, М. със свекървата А. и М. бяха в
16
Пловдив при бабата. Аз се прибрах след 17ч вечерта и на двора в нас бяха
свекъра и зетят А.. Свекърът беше удрян, имаше кръв по лицето му и малко
след това се прибраха М. и го питахме какво се е случило. Аз оправях детето,
защото бяхме се прибрали от детска градина, оправих детето и се прибра М. и
го питаме какво се е случило по-рано, че е в такова състояние. Той разказа, че
малкият М. в същия ден беше дошъл зад къщата ни, пушел цигари и хвърлял
фасове, а предната седмица във В. имаше голям пожар, ние живеем към
гората. Той му направил забележка да не хвърля фасовете, защото може да
стане пожар. Детето след това по телефона звънна на П. Г., не съм го видяла
това, чух разговора и свекър ми го разказва това. Искам да кажа детето е
звъннало на П. Г. и те са дошли и са го били – П. Г., А. Г., И. и А.. И. е майката
на П. и А.. Те са го били Й.. След това ние излязохме вечерта, часът беше
около 21ч малко след това. Бяхме аз, М. с детето, което е на 6 години, с М. и
нейното дете на 1 годинка. Ние ги разкарваме всяка вечер децата, с колелата,
играят си. Стигнахме пред заведението, М. влезна вътре в заведението и
попита момчетата – П., А. и А., защо по-рано са били в нас и са били свекъра.
Излезнаха отвънка пред заведението и ги питаме защо го биха. П. се насочи
към М. и А. с нож, ние жените бяхме по средата и понесохме ударите с
юмруци от П., А. и А.. Те посегнаха към нас жените да ни удрят – бяхме аз, А.
и М., ние бяхме по средата. С. се казва малката, нея я взе свекървата на М., а
моето дете го взе моята сестра. Цялата махала бяха там, всички бяха. М. даде
детето на свекърва й, тя беше по-настрани, не пред заведението, а пред
нейната къща, те са много близо. Видяхме, че те седят в заведението и играят
карти и М. влезе да ги попита. Остави детето, защото вътре има музика и шум.
Прозорецът беше отворен и ние видяхме отвънка и се чуваше отвън. Детето
ми през това време беше до мен. После започна боят, ние бяхме по средата.
Моето дете при сестра ми беше, тя беше пред баба ми, къщата, която е плътно
залепена до заведението. Всички хора, които чуха, че има разправии, всички
комшии излезнаха. Аз когато се започнаха боят, движенията, детето се уплаши
и аз го дадох на сестра ми. Биеха ме през това време. Когато М. влезе, аз съм
отвънка с детето. Излизат, оставаме жените по средата и ни бият. Преди да
започне боят, го дадох детето на сестра ми. Ние не тръгнахме с цел да се бием,
не съм очаквала бой да стане. Детето се уплаши, затова го дадох на сестра ми.
Аз не се бих и не ударих никой. Не мога да оставя съпруга си там и да се
прибера с детето вкъщи. Излязоха всички комшии, съседи и тези от
17
заведението, започнаха да разтървават. Комшиите и хората в заведението
дърпаха от едната страна нас, а другата страна дърпаха другите хора, да се
спре боят. Ние отнесохме боя, и по-точно жените, защото бяхме по средата.
Другите хора ни дръпнаха настрани, да не ни бият. Имах удар по главата и по
гърба, с ръка, с юмрук, но не видях кой ме удари понеже бях с гръб. П.
ръкомахаше с ножа към М. и А.. Ние бяхме по средата и през нас посяга така
да стигне до тях.
Б. се опита да вземе ножа от ръката на П.. Не съм видяла дали успя да го
вземе. П. удряше А.. М. я удряха А. и А.. П. удари А. по лицето с ръка, не
забелязах с коя ръка, нямаше в нея нож.
Детето ми може да тича. Пред заведението с детето съм, държа го за
ръката, плътно до заведението отпред е сестра ми и вече започва боят и аз се
извиквам, идва сестра ми, давам й детето и се отдръпват. Детето се плаши.
АДВ. Г.: Възразявам по начина, по който адв. Г. задава въпроси и
всъщност разказва от името на свидетеля.
СВИД. К. Г.: От моя дом тръгваме аз, мъжът ми, М. с нейното дете и с
нашето дете. Аз живея на някъде 5 къщи разстояние от заведението. В тази
къща живее Й.. Моят съпруг вървя наравно с нас, през цялото време бяхме
заедно. Не търсехме никой, насочихме се, защото ги видяхме отвънка, че седят
вътре, играеха карти. Искахме да ги попитаме защо беше боят по-рано през
деня. Искахме да ги попитаме защо са били свекъра. Искахме да попитаме
братята П. и А. и братовчед им А. защо по-рано са дошли да бият свекъра. А.
беше с нас, той беше до майка си, малко по-надолу. Не е чакал пред
заведението. Тяхната къща е наблизко разстояние от заведението. М. носеше
на ръце бебето и имаше едно пластмасово шише. Аз имах триколка колело и
после го избутахме направо. Аз виждам как М. влиза, излизат момчетата с М.
пред заведението, не изглеждаха агресивни. Ние не сме отишли да се бием и
да провокираме бой, а само да ги попитаме, защото не е нормално толкова
много хора да бият стар мъж и понеже той - М., малкият, те като какви са на
М., като какви се явяват. М. не беше бит. Не съм била тогава, бях на работа. М.
има телефон, в момента пак има телефон.
Боят започна и стана, като започнахме да ги питаме защо са го били,
започна да се говори на висок тон. М. ги повика отвънка да излезнат. Без
детето влезе, защото като има много шум, детето се плаши. М. е добър човек.
18
Не се ядосва бързо, даже е много търпелива. Дадох си детето, защото е малък
и се плаши. След като започна да се говори с викане, детето се уплаши.
/На въпросите на поверениците „Кой вика и какво на кой казва?“
свидетелката продължително мълчи./
Присъствах там на боя. Тръгнаха към нас П., А. и А.. Те излезнаха от
заведението, ние бяхме отпред на пътя. Питаме ги защо по-рано са били Й.. Аз
чух, че М. им казва защо по-рано са дошли у нас и са били свекъра. М. им каза
да излезнат навънка, „елате отвън да се разберем, защото вътре в заведението
не може да се говори“, това каза М.. М. излезе преди тях и те по нея излизат.
Ние ги попитахме същото нещо. Казвам истината в момента.
Не бяхме ядосани или изнервени, нормално говорехме.
/На въпроса на съда „Как точно вие попитахте какво се е случило?“
свидетелката продължително мълчи./
По-меко попитахме. Свекървата ги попита защо бяха по-рано в нас и
защо още се занимават с нас. Свекървата беше с нас, срещу заведението от
долната страна на същата улица живее. Не се бяхме разбрали предварително с
нея да идва. Тя не е била в къщата, от която идваме ние. Тя излезе, качи се при
нас на улицата и видя ни и ги попита и тях. Те вече бяха излезнали от
заведението. Свекървата излезе, всички хора излизат вечерта и тя излезе.
Името й е А., това е свекърва ми /сочи подсъдимата А. Т./. А. и Й. не живеят в
една къща, ние тръгнахме от къщата на Й.. А. живее срещу заведението от
долната страна на улицата, на 50м някъде от заведението. Една мрежа дели
пътя, къщата и отсреща заведението, главната улица. А. дойде на улицата
преди М. да влезе в заведението и остана при нас, докато М. беше вътре.
Излизат всички и А. се обръща към тях – „докога ще се занимавате с нашето
семейство“. И после започна боят. Те нищо не отговориха, направо започнаха
боя. А. знаеше какво се е случило по-рано през деня. Те бяха в Пловдив по-
рано през деня – А., М. и М.. И на М. мъжът й звънна и каза по телефона какво
се е случило по-рано днес в нас. След като се прибраха от Пловдив в нас в
двора бяхме аз, свекърът, А. и после М. и М.. Когато е станал боят през деня,
А. е бил в нас, той закара свекъра в бърза помощ и звъннал по телефона. Това
го разбрах вкъщи, като се прибраха от Пловдив. Те бяха заедно тримата – А.,
М. и М..
Видях, когато започна боят. След като бяха вънка пред заведението и ги
19
попитахме, и така се започна боят.
/На многократните въпроси на страните „Кой започна боя?“
свидетелката мълчи и не отговаря конкретно на въпроса./
След като приключи боят, звъни М. на 112, дойде полиция. Още като
бяхме пред заведението, след като приключи всичко, тогава звънна М..
Полицията дойде пред нас. Ние казахме на този адрес да дойдат, на пътя.
Брат ми Х. Я. беше с П., А. и А. в заведението. Той се обръща настрани.
Не знам мен кой ме удари, бях с гръб. Аз бях лице в лице пред М. и
усещам отзад удар. Когато е почнал боят, бяхме ние по средата и аз стоя с
лице към М. и чувствам, че ме удрят по главата и по гърба, не видях кой. Брат
ми беше встрани. Аз не бях през цялото време с гръб. След като ме удариха, се
обърнах, хванах М. за ръка и го дръпнах назад. По-настрани се дръпнахме.
Момента, в който малко след като беше боят, П. извади ножа и ръкомахаше.
Преди да приключи боят. По време на боя беше.
А. работи в „Костал“.
Не си спомням как беше облечен П., помня, че беше с чехли. Той извади
нож от джоба, не знам кой джоб. Не забелязах от кой джоб, но виждам, че от
джоб вади нож в ръката. Вече изваден нож. Не беше много голям, такъв, който
се сгъва. И преди съм виждала такъв нож. Не си измислям. Видях ножа в
ръцете му, държеше го. Държеше го без да се вижда дръжката. Видях само
това, металното.
СЪДЪТ към свидетелката: Как разбрахте, че ножът е сгъваем, нали
виждате само острието?
СВИД. К. Г.: Нож видях, острието.
СЪДЪТ към свидетелката: Как разбрахте, че ножът е сгъваем?
СВИД.К. Г.: /продължително мълчи и не отговаря на въпроса на съда/
Той посягаше към мъжете по време на боя. По време на боя бях в средата с
лице към М. и го бутам назад. След като ме удариха, го дръпнах и се
отдалечихме встрани. Аз не бях през цялото време с гръб, преди да се
отдалечим го видях с ножа. Той посягаше с ножа към М. и А. и започвам да
бутам М. назад. Б. държеше ръката на П. и се опитваше да вземе ножа. И
други хора го държаха – такива, които бяха се насъбрали. Хората така го
бутаха назад. Има един друг мъж, който го буташе с ръцете назад /показва
20
движение напред като бутане с двете длани/, а Б. го държеше за ръката, с
която стискаше ножа. Б. го нямаше в началото, малко по-късно дойде. След
като това го видях, тогава хванах М. и го издърпах настрани.
А. посегна към А., към брадичката му, с ръка, с пръсти го хвана за
брадичката /хваща се за брадичката, леко, с три пръста- палец, показалец и
среден пръст/ и го пита „вие докога ще се занимавате със семейството ми“.
Нормално го каза. Това с брадичката стана преди да започне боят. И после,
като тя направи тия неща, започна боят.
Отбранявахме се, като започнаха да ни бият. Това е нормално да се
отбраняваш, бутахме ги назад /показва отблъскване с ръцете/. Да бях с гръб
към тях, но не през цялото време.
След съгласие на страните съдът освободи свидетелката К. Г. и същата
напусна съдебната зала.
Съдът докладва постъпила молба от адв. Г., с която е представена
характеристика за подсъдимия М. Г. от работодателя.
Докладва се постъпило писмо от РЦ 112-Кърджали, ведно с приложен
компактдиск, съдържащ аудиозаписи и снимки на ел.картони на приетите
повиквания.
Докладва се и писмо от РУ-Септември, с което са изпратени 5 броя
характеристични справки, съответно за всеки един от подсъдимите.
Докладва се молба от адв. Г., с която е представена трудова
характеристика за подсъдимата М. Т., издадена от работодателя.
Докладва се молба от подсъдимия П. Г., чрез адв. Ж., с която са
представени 5 броя справки за съдимост съответно за всеки един от
подсъдимите.
Докладва се и молба от адв. Г., с която е представена характеристика и
заверени копия от трудова книжка на подсъдимия Й. Б. Г..
Съдът констатира, че въпреки изричното изискване на материалите по
преписката, образувана в РУ-Септември по жалба от частния тъжител П. Г.,
отговор по делото не е постъпил.
АДВ.Г.: По отношение на характеристичните справки от РУ-Септември
21
да се приемат, а по отношение на трудовите характеристики считам, че нямат
отношение към инкриминираното деяние. Да се приеме изпратената
информация от РЦ 112-Кърждали.
АДВ.Ж.: Държим на преписката, моля повторно да се изиска. Моля да се
изиска от трето неучастващо по делото лице - фирма „Костал България
Аутомотив“ ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.
Пазарджик, ул.„Синитевска“ №4, присъствена форма за месец август 2024г., за
да се установи на 16.08.2024г. А. Г. била ли е на работа, явила ли се е на
работа, както и копие от нейния трудов договор. Моля да допуснете очна
ставка с оглед противоречиви факти предвид това че и А. Г., и К. Г. твърдят, че
са очевидци, между тези двама свидетели, за да се уточни кога е започнал
боят, кой е претърпял действия. Имат противоречиви показания за едни и
същи факти основно за момента, в който е станало сбиването, кой кого е
ударил и къде, поради което моля да допуснете очна ставка между тях. Моля
да допуснете очна ставка и между свидетелите Б. Г. и А. Г. относно това кой
кого е държал по време на сбиването и досежно ножа, който въведе за
обсъждане защитата. Моля да допуснете до разпит в качеството на свидетел Л.
П. Р., тя е съпруга на А. Г., тъй като той изрично заяви, че съпругата му всеки
ден минава през къщата на Й., води и връща децата на училище. Моля да бъда
разпитана за факти и обстоятелства на 16.08.2024г. около 16:30ч дали е
възприела нещо във връзка с обвинението, повдигнато на Й. Г.. Тъжителят ни
донесе неговото веществено доказателство и държи да бъде представено -
тениска, която е разкъсана, съпругата му каза, че дори не е прана. Държат да
бъде представена в съдебно заседание и да направим оглед на вещественото
доказателство.
Адв. Ж. изважда от найлонова торбичка сгъната черна тениска, която
разгъва и показва на страните и съда, като се вижда, че тениската е с къси
ръкави и с бели надписи на предната част, като десният ръкав е разделен на
две части.
АДВ. Г.: Моля да се приемат докладваните доказателства. Държим на
преписката от РУ-Септември. По техните доказателствени искания - първо за
доказателственото искане за справка от „Костал“ дали А. е била на работа във
въпросния ден, според мен няма да може да докаже телесната повреда. В
тъжбата се твърди, че А. е била там и е удряла П.. Справката може само да
22
опровергае нанесената повреда, без посочен час не може да докаже нищо,
случаят е станал след работно време, трябва да бъде уточнен часът.
Противоречия между показанията на свидетелите не виждам, те дават
различни показания, защото всеки от тях е видял различна част от това, което
се е случило и това не е основание за очна ставка. Относно тениската – тя не
може да докаже телесната повреда на П., а може да докаже само това, че е бил
облечен с тениска по време на евентуалната телесна повреда. Относно
съпругата на А. и искането да бъде допусната като свидетел, тук събрахме
доказателства, че М. е бил сам, той сам го заяви, и в този смисъл от разпита на
съпругата на А. няма да могат да се установят факти за телесната повреда от
следобедните часове на 16.08.2024г. Затова считам, че не следва да се допуска,
доколкото се събраха доказателства, че М. е бил сам. Моля да приемете
трудова характеристика на А. Г. от „Костал“, тъй като е издадена по-късно и я
представяме сега, както и видеозаписите от охранителните камери, които
свидетелят Б. Г. спомена, че е направил, които са заснели инцидента, макар с
недобро качество. Молим да бъдат предявени и възпроизведени тези записи,
както и записите, които са постъпили от РЦ 112- Кърджали, тъй като те са
веществено доказателствено средство и в тези записи Й. казва, че е бит. Те ще
бъдат единственото доказателствено средство, което ще докаже кой е бил Й.
Г.. Освен това държим на разпита на допуснатия ни трети свидетел Н. П. Т.,
която не сме осигурили за дн. с.з., тъй като е в чужбина и ще бъде в България
през април 2025г.
АДВ.Г.: С оглед проверка показанията на свидетелката К. Г., която
твърди, че А. е била в Пловдив и така разбрала и се включила по-късно
вечерта в инцидента, затова искаме справката от „Костал“, дали през деня,
когато се твърди, че е била в Пловдив не е била на работа и затова моля да
допуснете това искане. Ние твърдим, че А. и М. са били на работа в „Костал“ и
нейните показания, на К. Г. в тази част не могат да бъдат ценени.
АДВ.Ж.: Искането ни за допълнителен свидетел е свързано с дадените
показания от М., а именно че по повод тази случка с Й. са се събрали хора, той
не успя да ги индивидуализира. На следващо място, противопоставяме се да
бъде приет запис - презапис на видеозапис, тъй като поддържаме, че същият е
манипулиран и не е събран със средства на НПК и няма как да бъде ценен.
АДВ.П.: Моля да не се приема като ВД тази тениска, която по същия
23
начин както записите, така и всяка тениска може да бъде приведена в този
вид, който представят.
Съдът намира, че докладваните доказателства, както и днес
представената трудова характеристика по отношение на А. Г. и представения
диск от охранителните видеокамери в дома на свидетеля Б. Г. са относими към
предмета на делото и следва да бъдат приети.
Що се касае до направеното възражение по отношение на евентуалния
запис, съдържащ се в компактдиска, представен от адв. Г., съдът намира, че
едва след приобщаването му като ВД и предявяването му на страните чрез
възпроизвеждане може да бъде направена преценка относно автентичността
на съдържащите се в него записи и евентуално да бъде допусната
видеотехническа експертиза, което обаче не препятства приемането му като
ВД по делото.
По отношение на материалите по образуваната в РУ-Септември
преписка съдът намира, че същите са относими и са от съществено значение за
предмета на делото, поради което ще следва същите да бъдат изискани отново
от РУ-Септември.
Основателно е искането за изискване на информация от дружество
„Костал България Аутомотив“ ЕООД по отношение подсъдимата А. Г.,
свързано с това дали същата е била на работа на инкриминираната дата, като
това доказателство е от значение с оглед проверка достоверността показанията
на свидетелката К. Г. и се явява контролно доказателствено средство.
Основателни са исканията за допускане на очни ставки между
свидетелите К. Г. и А. Г., както и между свидетелите А. Г. и Б. Г., тъй като са
налице съществени противоречия между показанията на тези свидетели
относно съставомерни факти и обстоятелства.
По отношение искането за допускане до разпит в качеството на свидетел
на Л. П. Р., съдът намира, че на този етап не следва да допуска същата до
разпит, тъй като до момента на съдебното следствие не са сърбани
доказателства, че това лице е възприело случилия се в следобеда на
16.08.2024г. инцидент, а заявеното от свидетеля А. Г., че съпругата му
минавала по пътя всеки ден покрай дома на подсъдимия Й. Г., за да води и
24
забира децата си от училище, не е достатъчно обстоятелство, за да се приеме,
че същата е станала свидетел на развилия се инцидент в следобедните часове
на 16.08.2024г.
По отношение искането за приемане и прилагане като ВД на
представената от частния тъжител тениска съдът намира, че не следва да
приобщава същата като ВД по делото, имайки предвид не само възражението
на защитника адв. П., което е абсолютно резонна, но и с оглед на това, че
обстоятелствата, които се иска да бъдат изяснени чрез приемането на този
предмет като ВД могат да бъда изяснени със събраните до момента
доказателства, както и с тези, които са допуснати и предстои да бъдат
събрани.
С оглед на изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА И ПРИЕМА като писмени доказателства по делото
характеристика на М. Г. от работодател, писмо от РЦ 112- Кърджали,
характеристични справки за подсъдимите М. Й. Г., А. Р. Г., А. С. Т., М. Й. Т.,
Й. Б. Г., трудова характеристика на М. Й. Т., пет броя справки за съдимост по
отношение на всеки от подсъдимите, заверени копия на характеристика от
работодател и трудова книжка по отношение на Й. Г., трудова характеристика
на А. Г..
ПРИОБЩАВА като веществени доказателства по делото представения
от РЦ 112-Кърджали компактдиск и представения от адв.Г. компактдиск.
ДА СЕ ПИШЕ писмо до дружество „Костал България Аутомотив“
ЕООД, с което да се изиска официална справка относно това лицето А. Р. Г.,
ЕГН: **********, служител ли е на дружеството и дали на 16.08.2024г. същата
е била на работа и ако е била, да се посочи в кой времеви отрязък на
цитираната дата, като към справката се представи и присъствена форма за
месец август 2024г., в която е отразено с какво работно време и в кои дни от
месеца е бил на работа служителят А. Г..
ДОПУСКА очна ставка между свидетелите К. Г. и А. Г., както и между
свидетелите А. Г. и Б. Г..
ДА СЕ ПИШЕ напомнително писмо до РУ-Септември, с което да се
изиска своевременно да представят материалите по преписка, образувана в
25
РУ-Септември, по жалба от П. А. Г. от гр. В., във връзка с развил се инцидент
на 16.08.2025г. в гр. В., като в писмото се посочи, че при следващо
неизпълнение разпореждането на съда ще бъде ангажирана
административната отговорност на виновното лице с налагане на глоба по
реда на чл.405 от ЗСВ.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателствените искания на поверениците
на ЧТ за приобщаване като ВД по делото на представена от частния тъжител
тениска, както и за допускане до разпит в качеството на свидетел на Л. П. Р..
За събиране на доказателства, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА И НАСРОЧВА делото за 19.03.2025г. от 09:00ч.
АДВ. Ж.: Аз и колегата Г. отсъстваме от страната в периода от 13-
20.03.2025г. Моля да определите друга дата.
С оглед изявлението на адв. Ж. съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА И НАСРОЧВА делото за 26.03.2025г. от 09:00ч, за която дата и
час частният тъжител П. Г. и поверениците адв. Г. и адв. Ж. уведомени,
подсъдимите Й. Г., А. Г. и М. Г. уведомени, подсъдимите М. Т. и А. Т.
уведомени чрез защитниците, които поемат ангажимент да ги уведомят,
защитниците адв. Г. и адв. П. уведомени.
Свидетелите при режим на довеждане от всяка от страните.
Да се пишат писма в горния смисъл.
Протоколът написан в с.з., което приключи в 13:02 ч.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
26