№ 1486
гр. Русе, 08.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Тихомира Г. Казасова
при участието на секретаря Станка Ст. И.
като разгледа докладваното от Тихомира Г. Казасова Гражданско дело №
20234520103216 по описа за 2023 година
Д. И. Р. заявява, че е единствен наследник по закон и универсален правоприемник на
баща си И. Н. Ш., починал на 30.09.2014г.
След смъртта на баща си, ищцата придобила собствеността на останалите в
наследство недвижими имоти, между които и имот №.... в землището на село Ч.в., област
Русе, ЕКНМ 80460 с площ 6.002 дка, с начин на трайно ползване: обр. горска площ,
категория на земята при неполивни условия: четвърта, находящ се в местността „Седлото“,
землището на село Ч.в., при граници: имот №200045 – обр. Горска площ, имот №000728 –
полски път, имот №000723 – полски път и имот №000725 – полски път.
През 2009г. Д. и Р. Р.и се обърнали за съдействие към Р. И. Р. за извършване на законна
сеч в описаната горска територия, тъй като той осъществявал такъв род услуги в рамките на
населеното място. Към този момент И. Ш. бил в изключително тежко здравословно
състояние, с водеща диагноза „съдова деменция“, с инвалидност 96%, установена с решение
на Областен психиатричен ТЕЛК – Русе, още на 27.06.2007г. Предвид състоянието му
ищцата и съпругът й полагали грижи за делата му, включително и за процесния имот.
Ответникът поел задължение да осъществи законна сеч в гората и вместо парично
възнаграждение приел да получи половината от добитата дървесина. След приключване
дейността, Р. Р. разяснил на молителката, че през следващите двадесет години не може да се
извършва сеч.
На 21.05.2023г., пътувайки към гр.Кубрат, Д. и Р. Р.и видели, че в спорния имот се
извършва сеч. От лицата, които работели в масива, разбрали, че дейността се извършва в
общински горски площи, но процесният имот – съседен на общинския бил засят със
селскостопанска култура. Ищцата посетила Регионална дирекция по горите, където
1
представила документите си за собственост. След извършена проверка, служителите й
разяснили, че имотът е със статут на земеделска земя, а собственик е трето лице. При
последваща проверка в имотния регистър, констатирала, че с договор за покупко – продажба
вх.рег. №....... на СВ – Русе, ответникът, действайки като представител по пълномощно на
баща й, продал сам на себе си процесната гора.
Твърди, че към този момент, И. Н. Ш. е бил в такова физическо състояние, че не би
могъл да изпише собственоръчно имената си и да положи подпис в пълномощното, а
здравословното му състояние не позволявало да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си. В този смисъл приема, че нотариалното
удостоверяване на подписа му и съдържанието на пълномощното е извършено в нарушение
разпоредбата на чл.589, ал.2, пр.2 ГПК, което прави упълномощителната сделка нищожна.
При извършена справка в кметството на село Ч.в., ищцата не установила препис на
пълномощното, а в актовата книга от 2009г. съществувало вписване под рег.№9 и №10, том1,
акт 5 на името на И. и И. Ш.и.
Д. Р. поддържа, че приживе родителите й никога не са обсъждали въпросът за
продажбата на гората и не са получавали никакви парични средства от такава сделка, с оглед
което твърди, че не е платена продажната цена, визирана в нотариалния акт.
Към настоящия момент ответникът, който сменил предназначението на процесния
имот, отдавал под наем земеделската земя или я обработвал лично.
Предвид изложеното моли съда да постанови решение, с което:
- Да прогласи нищожността на нотариалното удостоверяване подписа на И. Н. Ш. и
съдържанието на пълномощни №...№...г., удостоверени от кмета на село Ч.в., с което И. Н.
Ш. упълномощил Р. И. Р. като договаря сам със себе си да сключи договор за покупко –
продажба на имот №.... в землището на село Ч.в., област Русе, ЕКНМ 80460 с площ 6.002
дка, с начин на трайно ползване: обр. горска площ, категория на земята при неполивни
условия: четвърта, находящ се в местността „Седлото“, землището на село Ч.в., при граници:
имот №200045 – обр. Горска площ, имот №000728 – полски път, имот №000723 – полски път
и имот №000725 – полски път, поради нарушаване изискванията на закона за лично полагане
на подпис и изписване пълното име на упълномощителя;
- Да прогласи, поради липса на форма, нищожността на упълномощителната сделка
по пълномощно №9/26.02.2009 и №10, том 1, акт 5 от 26.02.2009г. за удостоверено
съдържание на кмета на село Ч.в. и съдържанието на същото, с което И. Н. Ш. упълномощил
Р. И. Р. като договаря сам със себе си да сключи договор за покупко – продажба на недвижим
имот;
- Да прогласи, поради липса на представителна власт по отношение на
прехвърлителя, недействителността на договор за покупко – продажба на недвижим имот,
оформен с нотариален акт вх.рег. №....... на СВ – Русе, с който Р. И. Р., действайки лично и в
качеството на представител по пълномощно на И. Н. Ш., договаряйки сам със себе си е
продал имот №.... в землището на село Ч.в., област Русе, ЕКНМ 80460 с площ 6.002 дка, с
начин на трайно ползване: обр. горска площ, категория на земята при неполивни условия:
четвърта, находящ се в местността „Седлото“, землището на село Ч.в., при граници: имот
2
№200045 – обр. Горска площ, имот №000728 – полски път, имот №000723 – полски път и
имот №000725 – полски път за сумата 1404.47 лева;
- Да осъди Р. И. Р., ЕГН ********** да предаде владението на описания имот на Д. И.
Р., ЕГН **********.
Претендира направените по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК, ответниците Р. И. Р. и М. Д. Р. са депозирали отговор на
исковата молба, в който излагат доводи досежно неоснователността на ищцовите претенции.
Оспорват твърдението, че през 2009г. Д. Р. е ангажирала Р. Р. да извърши сеч в
процесния имот. В тази връзка заявяват, че към този момент собственик на имота е бил
наследодателя на ищцата, който заедно със съпругата си И. Ш.а упълномощили първия
ответник да получи позволително и да извърши сеч в имота, описан като: „гора в землището
на село Ч.в., представляваща имот .... с площ 6.002дка, в местността „Седлото“, с начин на
трайно ползване Широколистна гора“. Кметът на село Ч.в. – С. О. заверила съдържанието на
пълномощните. Въз основа пълномощното Р. Р., представлявал И. Ш. пред Държавно
лесничейство – Русе за издаване позволително за сеч и превоз на дървен материал. Със
същото пълномощно ответникът бил упълномощен : да набави необходимите за подготовка
и продажба документи; да извърши продажба пред нотариус, както прецени; да
представлява прехвърлителите и подписва пред Общинска служба „Земеделие и гори“
документи, необходими за сделката.
Пълномощното било използвано при сключване на договора за продажба на
процесната земеделска земя, като оригиналът бил приложен към нотариалното дело. След
проверка при нотариуса се оказало, че нотариално дело №9/2014г. е унищожено.
Ответниците представят копие на пълномощното, като твърдят, че са били спазени
всички изисквания на закона, касаещи нотариалното удостоверяване подписа на бащата на
ищцата и съдържанието на пълномощното, съгласно изискванията на чл.37 ЗЗД.
Поддържат, че за мандат 2007 – 2011г. С. К. О. е била кмет на село Ч.в., издигната от
коалиция „Професионалисти за просперитет на Русе“. В това си качество, съобразно
разпоредбите на чл.37 ЗЗД и чл.83 ЗННД заверила подписите и съдържанието на спорното
пълномощно, като удостоверила, че И. Н. Ш. е положил подписа си пред нея.
Упълномощителната и разпоредителната сделка били извършени със съгласието на
родителите на ищцата. Подписите на пълномощното били изпълнени от тях. Към този
момент упълномощителите не били поставени под запрещение и нямало основание да се
приеме, че не са искали настъпването на правните последици на обективираното в
пълномощното волеизявление. В този смисъл разпоредителната сделка била сключена от
името на И. Ш., чрез овластения пълномощник, а не от лице без представителна власт.
Волята на прехвърлителите се установявала от факта, че са получили в брой договоР.та
продажна цена, както и от обстоятелството, че в продължение на повече от 14 години
единствено Р. Р. обработвал поземления имот и никой не е предявявал претенции срещу него
за заплащане наем или рента за земята.
По изложените съображения, считат, че разпоредителната сделка е валидна.
Релевират възражение за погасяване претенциите по давност.
3
По изложените съображения молят съда да отхвърли претенциите като
неоснователни.
Съобразявайки становищата на страните, ангажираните в хода на
производството доказателства по вътрешно убеждение и приложимия закон, съдът
прие за установено от фактическа страна, следното:
Въз основа договор за делба на наследствени земеделски земи, сключен на
04.04.2000г. И. Н. Ш. придобил собствеността върху три имота, между които 6.002 дка
обр.горска площ, четвърта категория, в местността „Седлото“ в землището на село червена
вода, съставляваща имот №.....
През 2007г. е установено, че И. Ш. страда от „съдова деменция“ и с решение на
Областен психиатричен ТЕЛК – Русе е определена 96% неработоспособност с чужда помощ.
С договор, обективиран в нотариален акт №010, том І, рег.№0264, дело
№009/11.02.2014г., И. Н. Ш., представляван от пълномощника си Р. И. Р., продал на Р. И. Р.
своя собствен недвижим имот в землището на село Ч.в., ЕКАТТЕ 80460 – ПИ №.... с площ
6.002 дка, начин на трайно ползване: гора в зем.земи; вид собственост: частна, в местността
„Седлото“, при граници и съседи: имот №.... – гора в зем.земи на Петко Ш.; 000728 – полски
път на Община Русе – КЕ; №000723 – полски път на община Русе – КЕ; №000725 – полски
път на община Русе – КЕ за сумата 1404.47 лева.
Представени са скица и данъчна оценка на процесния имот.
И. Н. Ш., починал на 30.09.2014г. е наследен от дъщеря си Д. И. Р..
С пълномощно, заверено от кмета на село Ч.в. на 26.02.2009г., И. и И. Ш.и
упълномощили Р. И. Р. да ги представлява пред Държавно лесничейство – гр.Русе, като
получи позволително и извърши сеч в собствената им гора; да набави документите,
необходими за подготовка и продажба; да извърши продажба пред нотариус, както прецени;
да ги представлява пред Общинска служба „Земеделие и гори“ във връзка с вадене на скици,
удостоверение за данъчни оценки и др. необходими за сделката документи.
Приложени са декларации по чл.264 от ДОПК и чл.25, ал.7 от ЗННД; протокол за
маркиране на дървесина в процесния имот и позволително за сеч от 2009г. и съпътстващите
ги платежни документи; препис от регистър за 2009г. на кметство село Ч.в..
За установяване релевантни за спора факти е допуснат разпита на: И. И. К., И. Р.ов Р.
(син на ищцата), С. К. О. и Р. И. Т..
И. К. и И. Р. изнасят данни за здравословното състояние на И. Ш.. През 2004г.
наследодателят на ищцата получил масивен инсулт. Известно време лежал в болница, а в
последствие лечението продължило при домашни условия. Възстановяването му било по-
скоро физическо – започнал да се храни самостоятелно, да се движи, макар с нарушена
походка, но развил деменция. Не познавал близките си, говорел несвързано. С времето
настъпил спад и във физическото му състояние, а нарушенията в психическото и
емоционално състояние прогресирали в лоша посока. През 2009г. не разпознавал хората
около себе си, предметите, не можел да води смислен разговор, вършел всичко машинално.
Св.К. твърди, че към този момент състоянието му е било такова, че ако някой му каже:
„Подпиши тук.“ и му насочи ръката – ще се подпише. Св.Р. поддържа, че след 2007г. дядо
4
му не бил адекватен, състоянието му се влошавало, не можел да пише и да се подписва,
трудно държал прибори за хранене.
С. О. – кмет на село Ч.в. в периода 2007г. – 2014г. твърди, че подписите на
пълномощните и декларациите по чл.264, ал.1 ДОПК са изпълнени в нейно присъствие,
лично от И. и И. Ш.и. Пояснява, че това е станало в стаята на кмета в кметството на село
Ч.в. и И. Ш. изписал имената и положил подпис в документите.
Р. Т. заявява, че помагал на ответника в дейността му като земеделски производител,
извършвал товаро – разтоварна дейност на дървесина. Бегло познавал И. и И. Ш.и. През
пролетта на 2009г. заедно с Р. Р. снабдили И. и И. Ш.и с дърва. Ответникът предал някаква
сума на И. Ш.а и споделил със свидетеля че парите са за отсечени дърва в имота.
Ищцовата страна оспорва автентичността на пълномощно пълномощни от
26.02.2009г., рег. №10, том 1, акт 5 и декларациите по чл.264, ал.1 ДОПК поради което е
открито производство по реда на чл.193 ГПК. За установяване авторството на ръкописният
текст и подписите в документите е възложена и приета почеркова експертиза, чието
заключение съдът кредитира като обосновано и обективно. След анализ на изследваните
документи и предоставените сравнителни образци, вещото лице счита, че авторът на
подписите от името на И. Н. Ш., положени в пълномощното и декларациите не може да се
установи, тъй като елементите са несъпоставими както едни спрямо други, така и по
отношение сравнителните образци и не съдържат трайни и съществени идентификационни
признаци. Експертът е констатирал, че подписът положен за „Упълномощител: 2“ в
Пълномощно с рег.№9 и №10/26.02.2009г., както и подписите в реквизита „подпис, печат на
декларатора“ на декларации по чл.264, ал.1 ДОПК на лицето И. И.а Ш.а са изпълнени от И.
Ш.а. След предоставяне допълнителен сравнителен материал, вещото лице е стигнало до
извод, че ръкописният текст „И. И.а Ш.а“ под реквизита „Упълномощител: 2“ на
Пълномощно с рег.№9 и 10/26.02.2009г. и ръкописният текст „И. Н. Ш.“ под реквизита
„Упълномощител“ на Пълномощно с рег.№118/19.08.2011г. са изпълнени от И. И.а Ш.а, но
ръкописният текст „И. Не … Ш…“ под реквизита „Упълномощител: 1“ на Пълномощно с
рег.№9 и 10/26.02.2009г. не е изпълнен от И. И.а Ш.а.
Според заключението на приетата по делото съдебнопсихиатрична експертиза,
претърпения тежък инсулт и описаните в ТЕЛК диагнози са оказали значително влияние на
физическото и психическо здраве на И. Ш.. Били констатирани неврологични и психични
дефиците към м.юни 2007г. Към м.февруари 2009г. у И. Шалабанов били налице данни за
физически дефицити – нарушена способност да пише и евентуално подписва поради
констатирана хемипареза е прогресивния ход на състоянието му.
От заключението на съдебно неврологичната експертиза е видно, че прекараният от
И. Ш. обширен исхемичен мозъчен инсулт довел до тежки увреждания в движенията на
десните крайници с повишаване на мускулния тонус, вследствие което били ограничени
фините движения на пръстите до невъзможност лицето да пише. Експертът приема, че
тежкият неврологичен дефицит към м.февруари 2009г. нарушил способността на И.
Шалабанов да пише, както и да прави оценка на своите действия.
В о.с.з. ищцовата страна се отказва от иска с правно основание чл.108 ЗС и
5
производството в тази част е прекратено на основание чл.233 ГПК.
Установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
С оглед изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум, съдът
квалифицира правно предявените, обективно съединени искове по чл.26, ал.1 и ал.2 ЗЗД и
чл.42, ал.2 ЗЗД.
По иска за прогласяване нищожността на нотариалното удостоверяване подписа
на И. Ш. и съдържанието на пълномощни №...№...г., удостоверени от кмета на село Ч.в.:
Нотариалното действия е нищожно, когато при извършването му нотариалният орган
не е съобразил някое от изискванията за реда на нотариалното удостоверяване, включително
и тези, предвидени в чл.589, ал.2 ГПК. Нищожното нотариално удостоверяване, подобно на
всеки нищожен акт не поражда присъщите му правни последици.
Съобразно разпоредбата на чл.589, ал.2 ГПК при удостоверяване подпис върху частен
документ, лицата, чиито подписи подлежат на удостоверяване, трябва да се явят лично пред
нотариуса и пред него да подпишат документа или да потвърдят вече положените подписи, а
когато документът ще се ползва за учредяване, променяне или прекратяване на права върху
имот, лицата трябва да изпишат пълното си име и положат подписа си пред нотариуса.
Доколкото процесното пълномощно е следвало да се използва за учредяване права
върху недвижим имот, упълномощителят е следвало да изпише пълното си име и да положи
подписа си пред кмета на кметство село Ч.в.. Във връзка със заверката, задълженията на
кмета се изчерпват с това да провери самоличността на явилото се лице и да удостовери, че
на посочената дата пред него се е явил упълномощителя и в негово присъствие е изписал
лично пълното си име и е положил подписа си.
Св.С. О. (кмет на село Ч.в. в процесния период) поддържа, че наследодателят на
ищцата се е явил лично в кметството и в нейно присъствие подписал пълномощното и
изписал имената си. Тези твърдения не се опровергават от заключението на приетата по
делото почеркова експертиза, според което авторът на подписите от името на И. Н. не може
да се установи. Предвид здравословното състояние и възрастта на упълномощителя
житейски логично е да се предположи, че са настъпили съществени изменения в почерка и
подписа му.
С оглед релевираните доказателства, съдът намира за недоказани твърденията на
ищцовата страна свързани с порока на нотариалното удостоверяване. Напротив установено
бе, че пълномощното е подписано саморъчно от упълномощителя в присъствието на
длъжностно лице, оправомощено с нотариални функции, което е извършило заверката. При
извършване на нотариалната заверка са спазени правилата, предвидени в ГПК по отношение
нотариалните удостоверявания. Претенцията като недоказана следва да бъде отхвърлена.
По иска за прогласяване нищожността на упълномощителната сделка по
пълномощно №9/26.02.2009 и №10, том 1, акт 5 от 26.02.2009г., поради липса на форма:
Съдът намира този иск за неоснователен по следните съображения:
В т.1 на ТР №5/12.12.2016г. по ТД №5/2014г. на ВКС, ОСГТК е указано, че „За
упълномощаване с последиците по чл.36, ал.2 ЗЗД за валидно разпореждане с имущество на
упълномощителя, необходимо и достатъчно е в пълномощното общо да е изразена неговата
6
воля за овластяване на пълномощника да извършва разпореждане от негово име.“.
Касационния съд е приел, че не е необходимо в пълномощното да са посочени вид
разпореждане, конкретни по вид сделки или действия на разпореждане, нито техни
елементи, нито лице, в полза на което да се извърши разпореждането. В атакуваното
пълномощно волята на упълномощителя е ясно изразена – ответникът да го представлява
пред Държавно лесничейство; да набави документите, необходими за подготовка и продажба
на имота; да извърши продажба пред нотариус, както прецени. Спазена е и формата по чл.37
ЗЗД – упълномощаването е писмено с нотариално удостоверяване подписа и съдържанието.
Следва да се отбележи, че с иска по чл.26, ал.2, пр.2 ЗЗД (посочената от ищеца
правна квалификация – нищожност на сделка поради липса на съгласие) съдебна защита
може да търси само лице, което е сключило сделката лично и което твърди в исковата молба,
че неговото волеизявление е направено при т.нар. „съзнавана липса на съгласие“ (изтръгнато
е с насилие, направено е без намерение за обвързване – на шега, като учебен пример и др.).
Липсата на съгласие като основание за нищожност не намира приложение при сделки,
сключени от дееспособни, които към момента на сключване на сделката не са разбирали или
не са могли да ръководят действията си (чл.31 ЗЗД). Те са унищожаеми, а не нищожни,
защото макар и опорочено, волеизявление има, докато при липса на съгласие, макар и
формално да е изразена някаква воля, волеизявление реално няма или то изхожда от субект,
чиято воля е правно ирелевантна, тъй като по обективни причини такава не може да бъде
формирана. Сключените сделки от дееспособно лице, което към момента на сключването им
не е могло да разбира и ръководи действията си поради душевна болест или слабоумие, са
унищожаеми, а не нищожни поради липса на съгласие. Разпоредбите на чл.31 ЗЗД и чл.26,
ал.2 ЗЗД не се отнасят като обща към специална, а са две различни алтернативи, водещи до
различни правни последици.
По претенцията с правно основание чл.42, ал.2 ЗЗД:
Понятието „без представителна власт“ използвано в разпоредбата на чл.42, ал.2 ЗЗД
обхваща голямо многообразие от хипотези, които могат да бъдат обобщени в четири групи:
1. Представителна власт изобщо не е била учредена (пълномощникът никога не е бил
упълномощаван или упълномощителната сделка е нищожна); 2. Представителната власт е
била учредена, но сключеният чрез представителя договор е извън нейните предели; 3.
Представителната власт е била учредена, но впоследствие е отпаднала и договорът е
сключен чрез представителя след отпадането й; 4. Представителната власт е била учредена и
е съществувала към момента на сключване на договора, но впоследствие е отпаднала с
обратно действие във времето – упълномощителната сделка е унищожена със съдебно
решение поради порок във волята на упълномощителя. В последния случай договорът,
сключен чрез пълномощника, първоначално е породил своите правни последици, но
впоследствие те отпадат поради обратното действие във времето на конститутивното
съдебно решение, с което е унищожена упълномощителната сделка.
Претендираната от ищцата недействителност на договора за покупко – продажба се
основава на нищожност на упълномощителната сделка, съответно на изначална липса на
представителна власт на пълномощника.
7
В производството не се установи нищожност на упълномощителната сделка, поради
което и по отношение на последващия договор за продажба на процесния имот от
11.02.2014г. не е налице висяща недействителност. Само при унищожаване на
упълномощителната сделка, сключеният въз основа на нея последващ договор ще бъде
относително недействителен като сключен без надлежна представителна власт. В случая,
той е сключен от пълномощник, поради което подлежат на изследване пороците на неговата
воля. По отношение на представителя нито се твърди, нито са установени пороци във волята
му при сключване на договора, поради което същият е валиден и поражда правни последици.
Следва да се отбележи, че при липса на категорични доказателства, установяващи
слабоумие или душевна болест на И. Ш., твърденията, че същият е бил неспособен да
разбира и ръководи действията си, довело до липса на воля за извършване на
разпоредителни действия с имота му, са недоказани. След смъртта на прехвърлителя
унищожаване на даден договор може да бъде поискано само в две хипотези, визирани в
чл.31, ал.2 ЗЗД – ако преди смъртта е било поискано поставянето му под запрещение или ако
доказателството за недееспособността произлиза от самия договор. В случая не е налице
нито едно от тези условия. Липсват данни приживе прехвърлителят да е бил поставен под
запрещение, а наличието на неврологично заболяване, не е достатъчно обстоятелство, за да
се приеме, че прехвърлителят не е могъл да разбира и ръководи действията си. В самият
договор за покупко – продажба липсват клаузи, които дават основание на съда да приеме, че
прехвърлителят е бил недееспособен.
По изложените съображения съдът намира за недоказана претенцията по чл.42, ал.2
ЗЗД.
По отношение разноските:
Предвид изхода на спора, съобразно разпоредбата на чл.78, ал.3 ГПК в тежест на
ищцата са направените от ответниците разноски по делото в размер на 1200 лева –
възнаграждение за процесуално представителство, вещо лице и свидетели.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, предявения от Д. И. Р. с ЕГН ********** с адрес: гр.Русе, ул.“Ц.Ц.....
срещу Р. И. Р. с ЕГН ********** и М. Д. Р. с ЕГН **********, двамата с адрес: село Ч.в.,
област Русе, ул.“Г.Д..... иск за прогласяване нищожността на нотариалното удостоверяване
подписа на И. Н. Ш. и съдържанието на пълномощни №...№...г., удостоверени от кмета на
село Ч.в., с което И. Н. Ш. упълномощил Р. И. Р. като договаря сам със себе си да сключи
договор за покупко – продажба на имот №.... в землището на село Ч.в., област Русе, ЕКНМ
80460 с площ 6.002 дка, с начин на трайно ползване: обр. горска площ, категория на земята
при неполивни условия: четвърта, находящ се в местността „Седлото“, землището на село
Ч.в., при граници: имот №200045 – обр. Горска площ, имот №000728 – полски път, имот
№000723 – полски път и имот №000725 – полски път, поради нарушаване изискванията на
закона за лично полагане на подпис и изписване пълното име на упълномощителя.
8
ОТХВЪРЛЯ, предявения от Д. И. Р. с ЕГН ********** с адрес: гр.Русе, ул.“Ц.Ц.....
срещу Р. И. Р. с ЕГН ********** и М. Д. Р. с ЕГН **********, двамата с адрес: село Ч.в.,
област Русе, ул.“Г.Д..... иск за прогласяване, поради липса на форма, нищожността на
упълномощителната сделка по пълномощно №9/26.02.2009 и №10, том 1, акт 5 от
26.02.2009г. за удостоверено съдържание на кмета на село Ч.в. и съдържанието на същото, с
което И. Н. Ш. упълномощил Р. И. Р. като договаря сам със себе си да сключи договор за
покупко – продажба на недвижим имот.
ОТХВЪРЛЯ, предявения от Д. И. Р. с ЕГН ********** с адрес: гр.Русе, ул.“Ц.Ц.....
срещу Р. И. Р. с ЕГН ********** и М. Д. Р. с ЕГН **********, двамата с адрес: село Ч.в.,
област Русе, ул.“Г.Д..... иск за прогласяване поради липса на представителна власт по
отношение на прехвърлителя, недействителността на договор за покупко – продажба на
недвижим имот, оформен с нотариален акт вх.рег. №....... на СВ – Русе, с който Р. И. Р.,
действайки лично и в качеството на представител по пълномощно на И. Н. Ш., договаряйки
сам със себе си е продал имот №.... в землището на село Ч.в., област Русе, ЕКНМ 80460 с
площ 6.002 дка, с начин на трайно ползване: обр. горска площ, категория на земята при
неполивни условия: четвърта, находящ се в местността „Седлото“, землището на село Ч.в.,
при граници: имот №200045 – обр. Горска площ, имот №000728 – полски път, имот
№000723 – полски път и имот №000725 – полски път за сумата 1404.47 лева.
ОСЪЖДА Д. И. Р. с ЕГН ********** да заплати на Р. И. Р. с ЕГН ********** и М. Д.
Р. с ЕГН ********** направените по делото разноски в размер на 1200 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Русенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
9