РЕШЕНИЕ
№ 2361
гр. Пловдив, 02.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Кристина Янк. Табакова
при участието на секретаря Радка Ст. Цекова
в присъствието на прокурора Пламен Тенков Пантов (РП-Пловдив)
като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело №
20215330108546 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл. 145 АПК във връзка с чл. 72, ал. 4 от Закона за
Министерство на вътрешните работи (ЗМВР).
Образувано е по подадена жалба на С. В. И.., ЕГН ***, чрез адв. С., срещу Заповед за
задържане на лице рег. № *** - 19 от 20.05.2020 г., издадена от И. Б. Т. – р. при дирекция
„В.с.“ на МВР, с която на основание чл. 72, ал. 1 от ЗМВР е заповядано за срок от 24 часа
задържане на С. В. И.. в помещение за временно задържане на *****.
Жалбоподателят, чрез процесуален представител, иска от съда да постанови решение,
с което да отмени оспорваната заповед като незаконосъобразна. Излага съображения за
липсата на предпоставки за задържане и неспазване на изискванията за съдържание.
Ответникът – органът, издал оспорвания акт И. Б. Т., взема становище за
неоснователност на жалбата.
Контролиращата страна – Районна прокуратура – Пловдив, взема становище за
неоснователност на жалбата.
Съдът, като разгледа направените възражения и приложената административна
преписка, намери за установено следното:
Жалбата е подадена в срок от адресат на оспорваната заповед, поради което е
допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна.
С атакуваната заповед, на основание чл. 72, ал. 1 от ЗМВР, за срок от 24 часа, С. В.
И.. е бил задържан в помещение за временно задържане на *****. Като мотивировка на
заповедта е посочено – „за извършено престъпление по чл. 142, ал. 2, т. 2 и т. 6 във вр. с ал.
1 от НК – достатъчно данни за това, че на 16.11.2020 г. в гр. П. е извършил о. на Ф. М. от с.
1
А., обл. П. – престъпление по чл. 142, ал. 2, т. 2 и т. 6 във вр. с ал. 1 от НК“.
След служебно извършената проверка, съдът намира, че оспореният административен
акт е постановен от оправомощен за това орган, в пределите на материалната му
компетентност.
Същият е незаконосъобразен, тъй като е немотивиран и издаден, без да са доказани
основанията за задържане на жалбоподателя.
В заповедта като правно основание за задържането е посочена нормата на чл. 72, ал. 1
ЗМВР. Тя съдържа редица различни хипотези, даващи право на полицейските органи да
задържат лице, изброени в 7 точки. В настоящия случай, не е ясно на коя от тях се е позовал
органът, за да упражни правомощията си по задържане на лицето. От тази гледна точка,
заповедта се явява незаконосъобразна. Дори да се приеме, че хипотетично е приложима т. 1
на чл. 72, ал. 1 ЗМВР, доколкото е посочено, че задържането се осъществява „за извършено
престъпление по чл. 142, ал. 2, т. 2 и т. 6, вр. с ал. 1 НК“, са налице и допълнителни
нарушения.
Съгласно чл. 74, ал. 1 ЗМВР, задържането на лицата по чл. 72, ал. 1 ЗМВР се
извършва с писмена заповед. Към момента на задържането чл. 74, ал. 2, т. 2 ЗМВР изрично
изисква като елемент от съдържанието на заповедта - посочване на фактическите и правни
основания за задържането. Възприетото от ЗМВР положение изцяло кореспондира на
общото правило на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Посочването им в заповедта представлява
излагане на мотиви и обосновава разпоредителната част на акта. При липса на мотиви,
съдът не може да упражни контрол за законосъобразност върху обжалвания
административен акт и същият подлежи на отмяна като незаконосъобразен по смисъла на
чл. 146, т. 2 АПК, като издаден в нарушение на чл. 74, ал. 2, т. 2 ЗМВР.
Това е така, защото при осъществяване на съдебния контрол за законосъобразност,
преценката на решаващия съд е свързана, именно с изследване на въпроса, доколко са
налице посочените в оспорения административен акт фактически основания за издаване и
доколко могат да се свържат с посочените от издателя правни норми.
Въпреки дадените указания до административния орган, да докаже фактическите
основания, такива доказателства не бяха ангажирани. Разпоредбата за съдържанието на
заповедта по ЗМВР е императивна и задължава органа да изложи освен правни и фактически
основания за задържане. Целта на закона е да не се допусне злоупотреба с правомощия.
Защо и какво е наложило полицейският орган да упражни правомощията си по чл. 72, ал. 1
ЗМВР е останало неизвестно за жалбоподателя поради липсата на факти в заповедта. В този
смисъл: Решение № 15420 от 14.12.2017г. на ВАС по адм. д. № 7300/2016 г., V о.; Решение
№ 8215 от 18.06.2018г. на ВАС по адм. д. № 5138/2017 г., V о., Решение № 14222 от
22.11.2017г. на ВАС по адм. д. № 6044/2016 г., V о., както и практиката на
Административен съд Пловдив: Решение № 273 от 8.02.2019 г. на Адм.съд- Пловдив по адм.
д. № 2732/2018 г., Решение № 2398 от 16.11.2018 г. на Адм. съд - Пловдив по адм. д. №
2734/2018 г., Решение № 1551 от 29.09.2017 г. на Адм. съд - Пловдив по адм. д. № 1457/2017
г., Решение № 2674 от 8.12.2014 г. на Адм. съд - Пловдив по адм. д. № 2432/2014 г.
Органът, във всички случаи, следва да посочи обстоятелствата, които са го
мотивирали да издаде процесната заповед за задържане, като е допустимо мотивите, т. е.
фактическите основания, да се съдържат и в друг документ, неразделна част от
административната преписка, който предхожда издаването на акта /Тълкувателно решение
№ 16/31.03.1975 г. на ОСГК/. Или актът следва да препраща към този друг документ. Такова
препращане в процесната заповед липсва.
Напротив - от приетите по делото като писмени доказателства – Постановление за
2
привличане на обвиняем и вземане мярка за неотклонение от 21.05.2021 г. на св. Н. М.,
/л.48/; Писмо от Окръжна прокуратура – Пловдив /л.60/, от което се установява, че въз
основа на Постановлението за привличане на С. В. И.. като обвиняем от 21.05.2021 г. е
задържан с прокурорско постановление за 72 часа, от момента на повдигане на обвинението,
след което с Определение от 22.05.2021 г. на ОС- Пловдив по ч.н.д.№ 1180/2021 г. в
производство по чл. 64, ал. 1 НПК на С.И. му е взета постоянна мярка задържане под
стража, която е потвърдена и с Определение на Апелативен съд – Пловдив от 27.05.2021 г. –
се установява, че всички актове, от които може да се направи извод, че за жалбоподателя са
налице данни за съпричастността му към престъпление по чл. 142, ал. 2, т. 2 и т. 6, вр. с ал. 1
НК, са издадени след датата на процесната заповед за задържане от 20.05.2021 г., а не преди
това, както изисква законът.
От представените по делото писмени доказателства, издадени преди процесната
заповед от 20.05.2021 г. – Постановление за образуване на досъдебно производство от
12.01.2021 г. /л.109/ за това, че на 16.11.2020 г. в гр. П., е извършено о. на Ф. Н. М. от с. А.,
обл. П., като деянието е извършено от четири лица, между които и лице от състава на МВР –
престъпление по чл. 142, ал. 2, т. 2 и т. 6 вр. ал. 1 от НК, по което е образувано ДП № 8/21 г.
по описа на ОслО при ОП – Пловдив; Постановление за обявяване за издирване на свидетел
от 20.05.2021 г. /л. 111/ на А. С. – св. в ОСлО при ОП гр. Пловдив, с което е установено, че
по ДП № 8/21 г. следва да се разпита в качеството на свидетел С. В. И.., поради което и е
постановено, последният да се обяви за издирване и при установяване да бъде принудително
доведен в ОСлО – Пловдив, за извършване на необходимите процесуално – следствени
действия по ДП № 8/21 и Постановление за принудително довеждане от 20.05.2021 г. /л.112/
от А. С. – св. в ОСлО при ОП гр. Пловдив, с което е постановено С. В. И.., да бъде
принудително доведен в ОСлО към ОП-Пловдив, при установяване. От единствения, приет
по делото документ, издаден преди датата на процесната заповед - Постановление за
образуване на досъдебно производство от 12.01.2021 г., не може да се направи извод, че за
жалбоподателя са налице каквито и да било данни за съпричастността му към
престъплението, посочено в процесната заповед. От останалите, приети по делото писмени
документи, издадени на датата на процената заповед – 20.05.2021 г. – се установява,
единствено, че С. В. И.. е обявен за издирване в качеството му на свидетел и е постановено
принудителното му довеждане в ОСлО към ОП-Пловдив, при установяване.
Съгласно чл. 11, ал. 6 от Инструкция № 8121з-78 от 24.01.2015 г. за реда за
осъществяване на задържане, оборудването на помещенията за настаняване на задържани
лица и реда в тях в Министерството на вътрешните работи, заповед за задържане не се
издава на лица, за които е постановено принудително довеждане или са задържани по
реда на НПК, като: 1. лица, за които е постановено принудително довеждане, се записват в
книгата за пропусквателния режим, като се отбелязват номерът и датата на
постановлението, с което е разпоредено принудителното довеждане, органът, който го е
постановил, кой служител ще работи с лицето, както и точният час на влизане и напускане
на лицето на структурата на МВР; същите се настаняват в помещения, различни от
3
помещенията за задържане, и им се осигурява непрекъснат контрол и наблюдение; 2.
задържаните лица се записват в книгата за задържани лица, като се отбелязват номерът на
постановлението за задържане, кой го е издал, както и началният и крайният час на
задържането.
В заключение, съдът намира, че макар от събраните по делото писмени
доказателства, да се установява, че жалбоподателят С.И. е бил привлечен като обвиняем на
по-късен етап – 21.05.2021 г., това обстоятелство не може да санира Заповедта за
задържането му за 24 часа, към 20.05.2021 г. Действително, допустимо е задържане на лице,
в случай, че са налице предпоставките на чл. 72, ал. 1, т. 6 ЗМВР – ако лицето е обявено за
издирване с цел задържане. В конкретния случай, се установява, че с Постановление от
20.05.2021 г. е обявен С.И. за издирване в качеството му на свидетел и постановено
принудителното му довеждане в ОСлО към ОП-Пловдив, при установяване. Разпоредбата на
чл. 11, ал. 6 от Инструкция № 8121з-78 от 24.01.2015 г. за реда за осъществяване на
задържане, оборудването на помещенията за настаняване на задържани лица и реда в тях в
Министерството на вътрешните работи, която е приложима в конкретния случай, обаче, се
явява специална по отношение на чл. 72, ал. 1, т. 6 ЗМВР, т.е. не е следвало да бъде издадена
Заповед за задържане, на основание чл. 72, ал. 1, т. 6 ЗМВР.
При условията на чл. 170, ал. 1 АПК, административният орган е този, който трябва
да установи съществуването на фактическите основания, посочени в административния
акт и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. В случая това законово
изискване не е изпълнено, тъй като по делото липсват доказателства, които да
установяват наличие на данни за съпричастност на задържаното лице в извършване на
посоченото в заповедта престъпление, които да са били налице към момента на издаване
на заповедта. Такова доказателство само по себе си не може да бъде фактът на образувано
ДП - в този смисъл: Решение № 13000 от 02.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7758/2018 г.
Според чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, полицейските органи могат да задържат лице, за
което има данни, че е извършило престъпление. На това основание се задържа лице, за
което има данни (предварително), че то е извършило престъпление.
св.но, в процесния случай, не са ангажирани доказателства, че полицейският орган
има предварителни данни, че С.И. е извършил престъплението по чл. 142, ал. 2, т. 2 и т. 6
във вр. с ал. 1 НК.
По изложените мотиви, съдът намира оспорената заповед за задържане за
незаконосъобразна, което налага нейната отмяна.
При този изход на спора, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят
направените по делото разноски. Жалбоподателят е направил разноски в размер на 10 лева–
заплатена държавна такса и 300 лева– заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на С. В. И.., ЕГН **********, Заповед за задържане на лице с
рег. № *** - 19 от 20.05.2021 г., издадена от И. Б. Т. – р. при дирекция „В.с.“ на МВР, с
която на основание чл. 72, ал. 1 от ЗМВР е заповядано за срок от 24 часа задържане на С. В.
И.. в помещение за временно задържане на *****.
4
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР- Пловдив да заплати на С. В. И.., ЕГН
**********, ЕГН **********, сумата от 310 лева /триста и десет лева/ - разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Пловдив
в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: /п/_______________________
5