РЕШЕНИЕ № 260025
гр. Враца, 20.10.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, търговско
отделение, на 29 септември две хиляди и двадесета година, в публично съдебно
заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕНКА П.ПЕТРОВА
при секретаря Галина Емилова като
разгледа докладвано от съдия Петрова т. д. № 61 по описа на съда за 2020 год.
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава 39 от ТЗ „Откриване на производство по
несъстоятелност” и е образувано по молба вх. № 3959 от 19.06.2020 год. с правно
основание чл.626, ал.2 вр. ал.1 вр. чл.625 от ТЗ от „***“ ЕООД – в ликвидация,
със седалище и адрес на управление: с.***, ЕИК ***, чрез ликвидатор К.П.И., за
откриване на производство по несъстоятелност на основание чл.630, ал.2 ТЗ.
От изложените в молбата фактическите твърдения се установява, че с
влязло в сила на 26.07.2019 год. решение № 89 от 15.09.2017 год. по т. д. №
50/2017 год. на Окръжен съд Враца, на основание чл. 517, ал. 3 от ГПК
дружеството е прекратено, като е започнала процедура по ликвидация. С акт за
назначаване на ликвидатор от 05.08.2019 год. на АВ за ликвидатор бил определен К.П.И..
В хода на ликвидационното производство било установено, че дружеството не
разполага с достатъчно имущество за покриване на задълженията си към
кредиторите, вкл. за разходите по ликвидация. Ето защо ликвидаторът е приел, че
търговецът е изпаднал в неплатежоспособност. Към молбата са представени
приложения по чл.628, ал.1 от ТЗ, както и Уведомление от П. М. В. за
предявяване на вземания в размер на 23 770 лв., погасени от нея задължения на дружеството по Ревизионен акт №
P-04000620000011-091-001/14.04.2020 год., издаден от Б. Ц. З.; искова молба от
„*** и сие“ ЕООД, ЕИК *********, представляван от Ивайло Митков *** /син на Митко
И. *** едноличен собственик на капитала на „***“ ЕООД, ЕИК *** с пояснение към
нея и сигнал до Окръжна прокуратура гр. Враца вх.№ 807 от 22.05.2020 год. Моли
за уважаване на молбата по чл.625 ТЗ.
По допустимостта на производството:
Молбата е допустима, доколкото легитимацията на молителя е изрично
предвидена в чл.626, ал.2 вр. ал.1 от ТЗ. Сезиран е надлежният съд съобразно
разпоредбата на чл.613 от ТЗ – окръжният съд по седалището на търговеца.
Съдът, след съвкупна преценка на представените по делото доказателства,
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
С влязло в сила на 26.07.2019 год. решение № 89 от 15.09.2017 год. по т.
д. № 50/2017 год. на Окръжен съд Враца, на основание чл.517, ал.4 от ГПК „***“
ЕООД – в ликвидация, със седалище и адрес на управление с.***, ЕИК *** е прекратено на основание чл.517, ал.4 ГПК, след
което е инициирано производство по ликвидация с назначен ликвидатор К.И..
Предпоставките за откриване на производство по несъстоятелност са три,
от които две са материалноправни, а третата – процесуална. Материалноправните
са търговското качество на длъжника и неговата неплатежоспособност или
свръхзадълженост. Процесуалната предпоставка е съдебното решение, което не
създава неплатежоспособността или свръхзадължеността на длъжника, които са
обективно съществуващи имуществени състояния, настъпили преди и извън
(независимо) от съдебното решение, а само констатира търговското качество на
длъжника и неговата неплатежоспособност. Доказателствената тежест за
установяване на материалните и процесуални предпоставки за откриване на
производство по несъстоятелност е на лицата по чл.625 от ТЗ.
Молителят е търговец по смисъла на чл.1, ал.2, т.1 от ТЗ. Легалната
дефиниция на понятието неплатежоспособност е дадена в чл.608 от ТЗ и предвижда,
че неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо
парично задължение по търговска сделка или публичноправно задължение към
държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или задължение по
частно държавно вземане. От справка в търговския регистър по партидата на
дружеството се установи, че длъжникът разполага с краткотрайни активи, вкл.
материални запаси, които могат да гарантират провеждането на стопанската му
дейност. Със стойността на същите, може да се покрият задълженията, без да се
увредят интересите кредиторите.
За изясняване на действителното финансово състояние на дружеството и с оглед
разпоредбата на чл.621а, ал.1, т.2 от ТЗ е допусната съдебноикономическа
експертиза. От нея се установява, че „***“ ЕООД няма публични задължения, което
води до извода, че няма и наложени обезпечителни мерки върху имуществото му.
Експертизата е установила кредиторите на молителя по приложените към молбата
писмени доказателства за наличие на задължения към тях в общ размер на 25
661.62 лева.
Приложените доказателства по чл.628, ал.1 от ТЗ и допълнителни такива
подкрепят твърденията за наличие на изискуеми задължения, произтичащи от
търговски сделки само към П. М. В. и "*** и сие" ЕООД, които са
свързани лица с длъжника по смисъла на §1 от ДР на ТЗ. Наличието на неудовлетворено вземане между
свързани по смисъла на закона лица не може да се приеме като предпоставка за
откриване на производство по несъстоятелност.
Съгласно чл.608, ал.3 от ТЗ неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът е
спрял плащанията. Съгласно заключението на експертизата (т.10)
длъжникът не е спрял плащанията - последните плащания са извършени след
подаване на молбата, въз основа на която е образувано настоящото дело. Следователно „***“ ЕООД (в
ликвидация) не е в състояние на неплатежоспособност.
Поради принудителното прекратяване на дружеството, презумпцията по
чл.608, ал.2 от ТЗ не може да се приложи.
Състоянието на неплатежоспособност по смисъла на чл.608 от ТЗ, като една
от задължителните предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност,
е обективно финансово състояние на длъжника-търговец и възможността на
последния да изпълни изискуемо парично задължение по търговска сделка, което
трябва да се прецени с оглед цялостното му икономическо състояние към момента,
в който решаващият съд формира своето решение, а не към някакъв произволно
избран момент (така Решение № 54 от 8.09.2014 г. на ВКС по т.д. № 3035/2013
год., II т. о.). Съдът съобрази също, че макар ответното дружество да е с лоши
показатели към 19.06.2020 год. - за финансова автономност, отчита загуба и е
зависимо от кредиторите си, то същото не е декапитализирало, тъй като видно от
приложената искова молба, въз основа на която е образувано гр.д. №82/2020г по
описа на ВрОС/ което при извършената служебна справка от съда все още не е приключило/ дружеството все още разполага с недвижими
имоти и движими вещи /селскостопанска техника/ .
С оглед
изложеното дотук, съдът намира презумпцията по чл.608 ал.2 от ТЗ за оборена. При така изяснената фактическа
обстановка, твърденията на молителя относно наличие на предпоставките,
обективиращи състояние на неплатежоспособност се явяват недоказани. Предпоставките по чл.631 от ТЗ са алтернативни –
достатъчно е само една от тях да е налице, за да бъде отхвърлена молбата по
чл.625 от ТЗ. В процесния случай и двете предпоставки са налице, поради което
молбата на „***“ ЕООД (в
ликвидация) за откриване производство по
несъстоятелност е неоснователна и следва да се отхвърли.
Съгласно чл.620, ал. 1 от ТЗ, по молба за откриване на производство по
несъстоятелност, подадена от длъжника, държавна такса предварително не се събира. С оглед неоснователността й обаче, в
негова тежест следва да се възложи и дължимата държавна такса от 250 лв.
Водим от горното и на основание чл.631 от ТЗ, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ молбата на „***“ ЕООД – в ликвидация,
със седалище и адрес на управление с.***, ЕИК *** в ликвидация с назначен ликвидатор К.И., за откриване на производство по несъстоятелност, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА „***“ ЕООД – в ликвидация, със седалище и адрес на управление с.***,
ЕИК ***, да заплати по сметка на
Окръжен съд Враца сумата 250 лв. представляваща държавна такса за
производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в 7-дневен
срок от датата на съобщаването му на молителя.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: