Решение по дело №4047/2021 на Районен съд - Пловдив

МОТИВИ на решение по АНД 4047/21 г. по описа на Районен
съд гр.Пловдив-ХVІІ н.с

Районна прокуратура Пловдив е внесла постановление с предложение на
основание чл.78а от НК срещу обвиняемия Ц.Б. за периода от началото на
м. март 2019 г. до края на лятото 2019 г. в гр. Пловдив и в гр. София,
системно е следил другиго – Д. Д. К. ЕГН ********** и това е възбудило
основателен страх за живота и здравето й, като извършеното не съставлява
по-тежко престъпление - престъпление по чл. 144а ал. 1 от НК.
Представителят на Районна прокуратура - Пловдив не се явява в
съдебно заседание и не излага становище дали поддържа изцяло така
повдигнатото обвинение срещу обвиняемия. Даден е ход на делото на
основание чл.378 ал.1 от НПК.
Обвиняемият Ц.Б. дава обяснения по повдигнатото му обвинение,не се
признава за виновен ,като иска от съда да бъде оправдан.
Защитникът на обвиняемия адв.С. Н./преупълномощен от адв.Е./ -
изразява становище,че не е налице от обективна и субективна страна
извършеното от страна на обвиняемия престъпление и съответно действията
на обв.Б. не по естеството си такива,че да породят основателен страх за
живота и здравето на пострадалата.Като иска от съда да оправдае
подзащитния му.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност , намира и приема за установено следното:
ОБВИНЯЕМИЯТ Ц. И. Б. е роден на ..., ..., български гражданин,
разведен ,със средно образование, реабилитиран ЕГН ********** .

В хода на разследването, при което бяха разпитани всички свидетели по
делото и приети назначените и изготвени експертизи и изслушан обвиняемия
беше установена следната фактическа обстановка:
Обв.Б. се познавал със св.К./с нова фамилия Т. се познавали се от близо
25 години ,като обаче едва през 2018 г започнали връзка ,която прераснала в
интимна такава. Месеци след като започнали връзката ,обаче обв.Б. започнал
да крещи ,да вика и да обвинява св.К.-Т. ,че му изневерява .Започнали редица
такива скандали ,при които той я обвинявал в изневяра .Съответно К. решила
да се отдръпне от самата връзка ,но той настоявал и продължавал с
поведението си да показва, че иска връзката да не се прекъсва .Тя се
заключвала в офиса, но той ходел даже влязъл с взлом там. Раздялата била
инициирана от страна на св.К., но тя била процес , а не станала изведнъж.
През времето на техните сериозни отношения много често св.К. го
засичала в близост до а., където работила в ..., или пък да стои с автомобила
1

си, който ползвал към онзи момент – БМВ Х5 , в близост до него, без да са
имали уговорка да се виждат, както и без същия да й съобщава, че е дошъл да
я види. През юли месец на св.К. и се наложило по работа да пътува до ...,
което тя осъществила на дата 07.08.2018г. и се върнала на дата 08.08.2019г.
като пътувала с лек автомобил заедно със своята майка. Поради умората по
пътя, тя отклонила автомобила и го установила на паркинг на бензиностанция
от верига „ОМВ“, в близост до гр.Пловдив. На следващия ден обв.Б. и
показал на своя мобилен апарат снимка, на която се виждала св.К., която
спяла в лекия автомобил на бензиностанцията. Още на следващия ден
свидетелката предложила на своя приятел да потърси съдействието на
специализирана помощ по повод честата и безпричинна ревност, на което
обв.Б. се съгласил. Въпреки това, обаче ревността на обв.Б. продължила и
поради това и св.К. проявила желание да прекратят отношения. Въпреки
обстоятелството, че вече нямали сериозни отношения и въпреки изразеното
нежелание за комуникация с него, обв.Б. продължил да притеснява св.К. ,
като за периода от началото на март 2019г. до края на лятото на 2019г. в
гр.Пловдив, същият системно я следил, както в гр.София, така и в гр.Пловдив.
Св. К. живеела в ... на адрес .... След прекратяването на отношенията си със
обв.Б., тя често започнала да го засича с неговия автомобил в близост до
адреса, където живеела. Тя била с. и у. на фирма и притежавала д. с., което се
намирало на адрес първоначално в .... Започнала да го засича, освен до с., така
и на различни социални места, които посещавала свидетелката, и които не
били от интерес на обв.Б. както и на други обществени места. На тези места тя
го засичала с едно от двете моторни превозни средства, за които свидетелката
К. знаела, че ползва. Горепосоченото БМВ марка Х 5, така и „Лада“ модел
„Нива“. На няколко пъти за посочения по-горе период от март 2019 до края
на лятото на 2019г. в гр.Пловдив, св.К. няколко пъти виждала обв.Б. да я
следи с управлявано от него моторно превозно средство, докато тя шофирала
по улиците на града. На няколко пъти в посочения период обв.Б. изпускал
въздуха от гумите на автомобила на св.К., като след това и пояснявал, че това
го е направил той. В този период от време св.К. един ден се прибирала от
гр.Пещера, като вече при навлизането в гр.Пловдив установила, че отново
обв.Б. следва управлявания от нея автомобил с моторно превозно средство,
управлявано от него. Свидетелката спряла автомобила на кръстовище в
близост до автогара „Юг“ поради червен светлинен сигнал на светофара, а зад
нея спрял обв.Б.. Той излязъл от моторното превозно средство, и се насочил
към автомобила на св.К., като започнал да прави опити да отвори предната
лява врата. Едновременно с това започнал да вика „Отвори, отвори“. Въпреки
отправените викове свидетелката не отворила вратата, а при промяна на
светлинния сигнал на светофара в „зелено“ задвижила автомобила напред.
Обв.Б. продължил да я следва още известно време, след което се отклонил.
Св.К. се познавала със св.П.П., с когото имали приятелски отношения.
Той знаел, че тя се занимава с д. и има а., както в ..., така и в .... През пролетта
на 2019г.-март-април свидетелката го помолила да я закара до гр.София и да
2

я върне обратно в гр.Пловдив. Свидетелят се съгласил, като първоначално я
закарал със своя лек автомобил .Отново когато била в гр.София, св.К.
забелязала обв.Б. в района, в който било нейното а., като по този начин
последния й показал, че я наблюдава и следи. Св.К. се върнала в гр.Пловдив
заедно със св.П.,около 23.30ч, който я оставил на адреса, на който живеела
св.К., а именно на .... След като пристигнали на посочения адрес, свидетелката
споделила на П. ,че е забелязала сянка и това е бившия й приятел .Тогава П.
изчакал наблизо за да не стане проблем, срещата била изненадваща за К.. В
този момент П. възприел само силует, като К. разговоряла с бившиия си
приятел и влязла във входа на блока. Отношенията на К. и П. били
приятелски,като до този момент като той е разбрал от подтекста като К. не е
споделяла директно. П. знаел, че тя е притеснена от бившия си приятел ,знаел
за съмненията и, че е следена от него. Това тя му го споделяла в чат и по тази
причина той изчакал .Не чул самия разговор, тъй като бил на разстояние, а не
видял и самия човек и не може да го познае, поради разстоянието. По това
време св.П. живеел в ... Намерил в къщата си на външната врата на верандата
корица от тефтер на Д. К., за която същата му била разказала, че е
мистериозно изчезнал. Св.П. снимал намереното и го изпратил като я
попитал дали това е тефтера .Като К.-Т. твърдила ,че е част от тефтера й който
изчезнал. Това се случило около месец след като я оставил пред блока й .Като
св.К. споделила, че вероятно е взет от бившия й приятел от нейния офис, тъй
като той имал ключ. Достъпът до мястото ,където е оставен листа от
тетрадката бил труден и предполагал прескачане на оградата.Като свидетеля
П. е категоричен ,че до този момент К. не е идвала в къщата му в ....
Друг познат на К. бил св. Я.К. . Той знаел, че тя се занимава с д. и а. в
..., на адрес .... Помагал и за направата на сайта й. През месец март 2019г.
същият отново бил отишъл в а. на посочения адрес, след работно време .Като
останал около 2-3 часа в а. заедно със св.К.. В а. се почукало, като съседа
отгоре им споделил, че отвън има мъж, който наблюдава, обикаля отвън,
свържи се неестествено .Съседът го разпознал и попитал Д. дали това не е
бившият й приятел. К. предположил,че го познава ,тъй като е имало и друг
път такива случаи. Св.К. трябвало да си тръгне ,но се притеснил за себе си и
тъй като К. била с кола .Като първо решили тя да се прибере ,тъй като била
видимо притеснена,а след това да се прибере К..Малко преди да стигне блока
си К. разпознала бившият си приятел,който стоял зад един ъгъл.В момента
когато мястото било осветено от колата за пръв път го видял и
св.Я.К..Забелязал,че преминава от единия на другия ъгъл ,възприел
голям,едър силует.При спирането на колата Д. започнала да му вика да се
махне и да спре да я следи.Тя била притеснена прибрала се във входа си и
той си тръгнал.К. му разказала и за други подобни случаи,но той станал
свидетел само на този.За собествената си безопасност св.К. се прибрал с
такси.Според думите на К. имало опасност и за него.Също така съседа ,който
по-рано вечерта посетил офиса й им споделил,че офиса е наблюдаван дълго
време,че мъжа минавал наблюдавал, а предвид думите на К. ,св.К. предприел
3

прибирането с такси .До този момент К. само чувал от Д. преразказа й за
сручващото се между нея и Б. ,но сега тъй като станал и пряк свидетел се
уверил,като до този момент не предполагал,че такива неща се случват.
А.З. била приятелка на св.К. от доста години. Като основно тяхното
познанство било във връзка с работата на К.. С.З. я познавала още от
ученическите години. Описва К. като бунтарка, като имаща талант
.Подкрепяла е за работата й свързана с м. З. знаела за връзка на К. ,даже им
закупила билети да постановка в театъра.Когато й се запознала с Б..След
известно време-започнала К. да става тревожна ,да и споделя за това, че
връзката им върви към финала. В края на лятото на 2019г. двете се видели на
кафе в гр.Пловдив –като били седнали на открито. Изведнъж К. и споделила:
“Ето го“ и й посочила автомобил, паркиран наблизо. Като съответно З.
възприела кола джип на разстояние от тях около 15-20м.Не могла да види
конкретен човек вътре.В този момент К. се притеснила и набрала по телефона
Б. като му поискала обяснения защо е дошъл .По идея на З. дори го поканила
да дойде при тях, целта била да види, че всичко е наред,че двете си говорят
приятелски ,че няма други мъже, но той не дошъл и след около 5-10 минути
си тръгнал.
По време на всичко случващо се в отношенията на К. и Б. пострадалата
съобщила за това и на свой познат -Г.,с който се запознала на рожден ден
.Тъй като същият бил полицай тя му споделила своите тревоги, като
съответно той я изслушал ,посъветвал я да се обърне към полицията и да
пусне жалба ,ако има съмнения,за да се предприемат съответните мерки за
това.
Във връзка с разследването по досъдебното производство е била
назначена и изготвена комплексна съдебнопсихиатрична и
съдебнопсихологична експертиза, видно от заключението на която св.Д. Д. К.
не се води на психиатричен отчет и не страда от психично заболяване, същата
е психически годна правилно да възприема и възпроизвежда факти и
обстоятелства от значение за делото. С оглед физическото и психическото си
състояние, може да дава достоверни показания/обяснения и да участва на
наказателния процес. Вещото лице е посочило, че Д.К. е годна да разбира
правилно и адекватно случващото се и да противодейства при упражнено
физическо или психическо насилие. Експертът е посочил, че към периода на
извършване на деянието К. е била емоционално съответна, адекватна и с
подредено поведение. Не е имала болестно повлияни мотиви за поведението
си. Няма данни за психотично променено мислене, сетивни измами,
илюзорни представи. Вещото лице е посочило, че към онзи момент К. е
изпитвала висока тревожност и безпокойство. Страхувала се е и на моменти е
допускала възможността Ц.Б. да й причини болка или страдания, както и да
застраши живота й. За периода след извършване на деянието експертът не е
установил настъпили изменения във възприятно представна и мисловна
дейност. Няма настъпили трайни изменения в психическото състояние на К.,
вследствие на отправените от Б. закани. Към момента на изследването Д.К. е
4

емоционално съответна на изживяванията си, с подредено поведение.

По доказателствата:
Така описаната фактическа обстановка се установява от събраните в
в хода на съдебното производство доказателства ,предвид извършените
разпити на всички свидетели по делото лично и непосредствено пред съда
,както и приемане на комплексната експертиза ,за което беше направено
искане от страна на защитата. Като съдът намира,че сравнени със събраните
на досъдебното производство доказателства ,същите са напълно идентични и
не водят до различна фактическа обстановка или различен краен правен
извод.За това допринасят гласните доказателства -показанията на К.-Т.,П.,К.
,З. и Г.,както и в известна степен обясненията на Ц.Б. дадени в съдебно
заседание,характеристична справка, справка за съдимост; заключение на
вещото лице по изготвената комплексна съдебно-психиатрична и
психологична експертиза на пострадалата К..
Събраните по делото доказателства са еднопосочни и
безпротиворечиви по отношение на описаната в мотивираното постановление
на РП –Пловдив и приета за установена от съда фактическа обстановка.Но ще
бъдат обсъдени поотделно,както и ще бъдат обсъдени дадените от обв.Б.
обяснения.
Съдът даде изцяло вяра на показанията на свидетелката К. -Т., като
намери, че същите са добросъвестно дадени въпреки заинтересоваността на
свидетелката от изхода на делото, в качеството й на пострадала от
престъплението. Показанията й са подробни, последователни, логични и
безпротиворечиви. От същите се изясняват съществените обстоятелства,
включени в предмета на доказване – всяко едно от отделните действия
осъществени от обвиняемия по отношение на личността на пострадалата в
инкриминирания период. От показанията на свидетелката К.-Т. се
установяват и конкретни психични преживявания, предизвикани у нея в
резултат на действията на Б..Съответно нейните показания не са изолирани
от останалия доказателствен материал, а напълно се подкрепят от показанията
на останалите разпитани по делото свидетели, както и частично от извесна
част от обясненията на обв.Б.- а именно ,че са имали връзка,раздяла ,но се
разминават в останалата част -а именно ,Б. отрича да я е следял и правил нещо
противно на волята й, което обаче е напълно изолирано ,противоречиво на
останалия доказателствен материал. Направен беше неуспешен опит
пострадалата да бъде представена в негативна светлина и с нестабилна
психика ,но това не беше подкрепено от останалите свидетелски показания
,както и от заключението на вещите лица,-психолог и психиатър.В този
смисъл показанията й се възприемат като ясни,точни,конкретни
,подредени.Липсват данни да предубеденост и стремеж да преиначи фактите.
На следващо място се възприемат в пълнота и показанията на
свидетелите П.,К. ,Г. и З..Като всеки от тях е възприел различен етап от
5

случващото се ,като го възприема с необходимата сериозност ,точност и
яснота .Не се събраха доказателства за лична заинтересованост на някой от
тях,нито пък стремеж да го представят в негативна светлина,нито пък
избирателност в показанията им. Свидетелката З. познава от дълго време
пострадалата, дава точни ,ясни показания досежно възприетото от нея от
значение по делото.Неспомнянето на определени факти ,а именно за
естеството на разговора между Б. и К. ,както противоречието констатирано в
показанията й досежно разстоянието на което се е намирал лекия автомобил
от заведението ,което са се намирали беше преодоляно съответно
посредством прочитане на показанията в тези части съответно на основание
281ал.4вр.ал.1т.2 от НПК и 281ал.4вр.ал.1т.1 от НПК.Като същата изтъкна
като причини -когато нещо не е важно за нея не го помни, както и че се е
объркала в метрите , а именно потвърди разстоянието споделено пред съда
.Тези разминавания не влияят върху показанията и в цялост и се възприемат
като дадени обяснения от нея за причините като напълно нормални и
житейски и човешки оправдани .Съдът се доверява напълно и на показанията
на св.П. като същите са ясни,точни и непредубедени.Дава хронологично,
категорично и ясно своите показания. Двете противоречия ,които бяха
констатирани и доведоха до четеното на показанията му от ДП на основание
чл.281 ал.5 врал.1т.1 от НПК -тези противоречия бяха повлияни и доведоха до
изясняване на тези факти,като не промениха общата картина и извод досежно
възприетото. А именно дали е бързала или вървяла спокойно към входа си К.-
Т. след разтовора с Б. .След прочитането П. потвърди казаното в ДП , а
именно, че К. е бързала към входа си ,като спомена му в ДП е бил по-пресен и
потвърди именно това.Всичко това е напълно нормално при разпита на
свидетелите ,като причина е както изтеклото време ,така и че с времето
детайлите избледняват. Противоречията са незначителни ,преодоляни са с
прочитането на показанията и не влияят по никакъв начин на възприетото и
възпроизведеното от свидетеля по основните факти .Съвпада с останалия
гласен доказателствен материал.
Важни са свидетелските показания на св.К. ,същият напълно
добронамерено,точно ,ясно и последователено възпроизвежда пред съда това
,което лично е възприел и също така му е споделено от пострадалата. Няма
доказателства за предубеденост, не са изолирани съвпадат и с показанията на
св.К. .Констатирани са две неспомняния досежно точния период на случая на
който е бил свидетел, както и относно конкретните думи които постардалата е
отправила спрямо обв.Б.. След прочитането им на основание 281ал.4вр.ал.1т.2
от НПК същия потвърди казанато от Дп .Съдът намира,че неспомняненото на
тези обстоятелства не прави свидетеля по-малко важен ,както и неговите
възприятия ,не разколебава извода на съда относно неговите възприятия и
годност като свидетел.Напротив напълно нормално е да се констатират такива
неспомняне на отделни факти ,предвид изтеклото време .А и след самото
прочитане самият свидетел формира спомен и потвърждава казаното от ДП
,когато споменът е бил по-ясен от преките му впечатления.Разпитан в съдебна
6

фаза е и св.Г. ,който макар да дава показания за един предхождащ
обвинението период все пак допринася за изясняване на случая,както и не
противоречи с показанията на св.К. -Т.Напротив подкрепя ги и внася яснота
по случай ,отношенията на пострадалата К.-Т.,нейните съмнения спрямо Б. за
следене и притесненията и тревогите ,които е споделила с Г. и съответно
съветите ,които той и е дал .Тоест неговите показанията допълнително
допринасят към фактическата обстановка и нейните детайли .Свидетелят
напълно правдоподобно пресъздава възприятията си и показанията му се
кредитират от съда. Ето защо съдът даде вяра на свидетелите -П.,К.,З. и Г.,
като последователни, логични и безпротиворечиви. Всяко едно от посочените
лица дава показания за непосредствените си възприятия относно определена
част от действията на обвиняемия, включени в престъплението, на които е
станал свидетел. Същите са в унисон с показанията на св. К.-Т. относно
същите факти. Даде се вяра на показанията на посочените свидетели и в
частта им, с която заявяват определени факти, съобщени им от пострадалата.
На последно място ,но не и по важност следва да бъдат обсъдени
обясненията на обв.Б. .Същият напълно отрича описаното в постановлението
и РП-Пловдив ,както и инкриминираните действия спрямо него. Опитва се да
опише св.К.-Т. като дължаща му пари ,заплашваща го и прочие. Като нито
едно от тези своите твърдения ,обаче не подкрепя с никакви доказателства. А
в същото време по основните факти на доказване обясненията му се
опровергават от останалия доказателствен материал, предвид на което съдът
не ги цени като годни гласни доказателствени средства по делото единствено
и само като израз на правото му на защита.
В подкрепа на гласните доказателствени средства са и приобщените
по делото писмени доказателства и доказателствени средства, които се
възприеха изцяло като неоспорени от страните.
Съдът даде вяра на заключението на вещите лица по изготвената
комплексно съдебно-психиатрична и психологична експертиза на осв.К. -
Т.От същото се установява, същата е психически годна правилно да
възприема и възпроизвежда факти и обстоятелства от значение за делото. С
оглед физическото и психическото си състояние, може да дава достоверни
показания/обяснения и да участва на наказателния процес. Вещото лице е
посочило, че Д.К. е годна да разбира правилно и адекватно случващото се и
да противодейства при упражнено физическо или психическо насилие.
Експертът е посочил, че към периода на извършване на деянието К. е била
емоционално съответна, адекватна и с подредено поведение. Не е имала
болестно повлияни мотиви за поведението си. Няма данни за психотично
променено мислене, сетивни измами, илюзорни представи. Вещото лице е
посочило, че към онзи момент К. е изпитвала висока тревожност и
безпокойство. Страхувала се е и на моменти е допускала възможността Ц.Б.
да й причини болка или страдания, както и да застраши живота й. За периода
след извършване на деянието експертът не е установил настъпили изменения
във възприятно представна и мисловна дейност. Няма настъпили трайни
7

изменения в психическото състояние на К., вследствие на отправените от Б.
закани. Тоест същата е напълно годна да възприема фактите от значение по
делото и пълноценно да ги възпроизвежда .Което още веднъж потвърждава
,че показанията й следва да се ценят напълно,без съмнение за тяхната
годност.

От правна страна:

С оглед установената по делото фактическа обстановка се налага
изводът, че обвиняемият Ц.Б. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл. 144а, ал. 1 от НК.
От обективна страна, през периода от м. март 2019 г. до края на
лятото 2019 г в гр.Пловдив и гр.София обвиняемият системно е следил Д. К. и
това е възбудило основателен страх за живота и здравето й.
Съгласно разпоредбата на чл. 144а, ал. 2 от НК "следене" е всяко
поведение със заплашителен характер, което може да се изразява в
преследване, показване на пострадалия, че е наблюдаван, навлизане в
нежелана комуникация с него чрез всички възможни средства за
комуникация. В процесния случай осъществените от Б. действия изпълват
легалната дефиниция на следене, като част от изпълнителното деяние на
престъплението. Същите се изразяват в причакване и наблюдение на
пострадалата до жилището й, на работното й място и други места, които е
посещавала,по всяко време на денонощието които действия в определени
случаи -следене,по всякакъв начин ,наблюдение ,изпращане на снимки
,причакване и обажадния при които и обяснявал,че знае какво прави къде е с
кого е и ицитирал извършените до момента от нея действия,както и в
навлизане в нежелана комуникация с нея – словесна и чрез електронни
средства.
Осъществените от обвиняемия действия са от естество да
предизвикат основателен страх у пострадалата за живота и здравето й, като от
събраните по делото доказателства се установява, че са предизвикали такъв.
От показанията на свидетеля К.,П. ,Г. и З. се установява, че в резултат на
поведението на Б., пострадалата била уплашена, напрегната, притеснена,
предвид внезапните му появи и това, че не знаела какво да очаква от него. В
подкрепа на показанията й на свидетелските показания е и заключението на
вещото лице по изготвената съдебно-психиатрична и психологична
експертиза, от която се установява, че към инкриминирания период К. е
изпитвала висока тревожност и безпокойство. Страхувала се е и на моменти е
допускала възможността Ц.Б. да й причини болка или страдания, както и да
застраши живота й. Страхът, описван от осв. К. е нормално психологично
разбираем и е пряко свързан с конкретна ситуация и с представа за
определена опасност.Която опасност тя е споделила на околните й , а те
8

станала и свидетели на тези действия.
Налице е системност в отделните действия, осъществени от обв. Б.,
представляващи следене, от естество да предизвика основателен страх у
пострадалата – налице са три и повече отделни еднородни деяния, които са
извършени въз основа на отделни решения. Всяко от тях, взето само за себе
си, не осъществява престъпен състав, но многократното извършване на
деянията ги обединява в едно престъпление.
Предвид на изложеното, налице са всички елементи от обективния
състав на престъплението по чл. 144а, ал. 1 от НК. Деянието не представлява
по-тежко престъпление по смисъла на НК.
От субективна страна обвиняемият е извършил деянието при форма
на вината пряк умисъл. Същият е съзнавал общественоопасния му характер на
деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал
настъпването на тези последици. Той е съзнавал, че осъществените от него
действия, изразяващи се в преследване и нежелана комуникация са от
естество да предизвикат основателен страх у пострадалата, но е целял
извършването им.

По наказанието:
Налице са предпоставките на чл. 78а от НК за освобождаване на
обвиняемия от наказателна отговорност и налагане на административно
наказание глоба. За престъплението по чл. 144а, ал. 1 от НК се предвижда
наказание лишаване от свобода до една година или пробация. Обвиняемият
не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК и не е
осъждан.-реабилитиран е . От процесното престъпление няма съставомерни
имуществени вреди.
Предвид на това, съдът призна Ц.Б. за виновен, като го освободи от
наказателна отговорност и му наложи административно наказание глоба в
минималния предвиден в закона размер от 1000 лв. При определяне размера
на административното наказание глоба съдът взе предвид като смекчаващи
отговорността обстоятелства доброто процесуално поведение на обвиняемия,
обстоятелството, че същият е съдействал изцяло в хода на досъдебното
производство и добри характеристични данни – не се установява наличието
на осъществени от Б. други противообществени прояви. По делото не се
установиха отегчаващи отговорността обстоятелства.
Относно разноските:
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК обвиняемият Ц.Б. бе осъден да
заплати по сметка на ОД на МВР – Плевен направените разноски в размер на
436, 80 лева за изготвени психиатрична и комплексна психолого-
психиатрична експертиза.
Водим от горните мотиви съдът постанови решението си.
9

Районен съдия:
10

Номер на акта:	836
Дата:	19 април 2022 г. (в сила от 14 юли 2022 г.)
Съдия:	Десислава Пламенова Порязова

Дело:	20215330204047
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	17 юни 2021 г.

Решение по дело №4047/2021 на Районен съд - Пловдив

Съдържание на акта Свали акта

Съдържание на мотивите Свали мотивите