Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 884
гр.Русе, 07.07.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Русенски
районен съд ІV граждански състав
в публично заседание на осми юни през две хиляди и
двадесета година в състав:
Председател: Виржиния Караджова
при
секретаря Василена Жекова
в
присъствието на прокурора ………................................
като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело
№ 4984 по описа за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.422 от ГПК във
връзка с чл.79 ал.1 и чл.92 от ЗЗД и чл.342 ал.1 вр. чл. 347 от ТЗ.
Ищецът ”ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ” ЕАД-София твърдят, че между дружеството и ответницата били сключени:
1.Договор за мобилни
услуги № *********/22.12.2015 г., касаещ мобилен
телефонен номер **********, с Допълнително споразумение към него под №
********* от 28.03.2016 г. за нов абонаментен план.
2.Договор за мобилни
услуги № *********/16.05.2016 г., касаещ мобилен
телефонен номер ********** и мобилно устройство Tablet Alcatel Pixi3 7 Black.
3.Договор за
лизинг от 28.03.2016 г. за предоставяне на мобилно устройство Alcatel OneTouch Pop Star Classy.Общата цена
на лизинговата вещ била определена на 197,57 лв.За ползването на устройството лизингополучателят се задължил да извършва 23 ежемесечни
вноски, всяка в размер 8.59 лв., с вкл. ДДС, като било предвидено те да се
фактурират чрез сметките за ползвани мобилни услуги.
Твърдят, че
ответницата не е изпълнила свои парични задължения към дружеството, във връзка
с което били издадени:
1.Фактура №
**********/01.07.2016 г. за отчетен период 01.06.-30.06.2016 г.: за мобилен
номер **********-месечна абонаментна такса 16,66 лв., както и ползвани услуги
215 лв. (Услуги с добавена стойност (SMS) 215,00лв.), които са в общ размер на 277,99 лв. с вкл.
ДДС;
за
мобилен номер **********-месечна абонаментна такса 17,49 лв., както и ползвани
услуги 0,06 лв. (Разговори към “Грижа за клиента” 0,06 лв.), които са в общ
размер на 21,06 лв. с вкл. ДДС, лизингова вноска за мобилно устройство Alcatel OneTouch Pop Star Classy - 8,59 лв. с
вкл. ДДС.
2.Фактура №
**********/01.08.2016 г. за отчетен период 01.07.-31.07.2016 г.: за мобилен
номер **********-месечна абонаментна такса 19,99 лв., с ДДС, за мобилен номер
**********-месечна абонаментна такса 17,49 лв., както и ползвани услуги 0,02 лв. (Разговори
към “Грижа за клиента”), които са в общ размер на 21,06 лв., вкл. с ДДС,
лизингова вноска за мобилно устройство Alcatel OneTouch Pop Star Classy - 8,59 лв., с
вкл. ДДС.
3.Фактура №
**********/01.09.2016 г. издадена за отчетен период 01.08.-31.08.2016 г.: за
мобилен номер **********- месечна абонаментна такса 19,99 лв., с ДДС, за
мобилен номер **********-месечна абонаментна такса 20,99 лв., с вкл. ДДС, лизингова вноска за мобилно устройство Alcatel OneTouch Pop Star Classy - 8,59 лв., с
вкл. ДДС.
4.Фактура №
**********/01.11.2016 г., включваща задължения, свързани с предсрочното
прекратяване на договорите между дружеството и клиента, поради изпадане на
последния в забава-за мобилен номер ********** отношенията на страните, касаещи
присъдената със заповед а неустойка, били уредени в т.11 от Договор № *********
от 16.05.2016 г., а за номер
**********-в раздел IV т.4 от Допълнително споразумение № *********/28.03.2016
г. към договор за мобилни/фиксирани услуги.
Съгласно
посочените клаузи, които имат идентично съдържание, в случай на предсрочно (за номер
********** - преди 16.05.2018 г., а за номер ********** - преди 28.03.2018 г.)
прекратяване на договора за мобилни услуги по вина на потребителя, последният
дължи неустойка в размер на сумата от стандартните на съответния договор до
края на първоначално предвидения срок на действието му.Въз основа на
уговореното между страните, начисленото задължение за неустойка за мобилен номер ********** е 334,02лв., а за номер
**********-322,09 лв.
Твърдят, че
обявяването на предсрочната изискуемост на неначислените лизингови вноски било
уредено в чл.12 от Общите условия на оператора за договорите за лизинг, като
предпоставка за упражняване на това право било неизпълнението на паричните задължения на лизингополучателя в това число по свързаните договори за
мобилни услуги. За мобилно устройство Alcatel OneTouch Pop Star Classy, чието
ползване било предоставено с Договор за лизинг от 28.03.16 г., предсрочно изискуемият
остатък бил в размер на 146,03 лв., с вкл. ДДС, равняващ се на седемнадесет
неначислени лизингови вноски.
Сочат, че
изискуемостта на вземанията на “Теленор България” ЕАД
по всяка от фактурите е настъпвала петнадесет дни след издаването й и до този момент
от страна на длъжника липсва погасяване.
За посочените
вземания в тяхна полза била издадена заповед по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело №
2144/2019 г. за 1 881,29 лв., връчена на насрещната страна в хипотезата на
чл.47 ал.5 от ГПК.Искат да се признае за установено по отношение на
ответницата, че им дължи от присъдената сума в заповедното производство, ведно
със законната лихва върху главниците от подаване на заявлението.Търсят се
разноски за двете производства.
Ответницата М.М.Д.-И. не се явява в съдебно заседание.Назначеният й
процесуален представител оспорва
предявените искове.Счита, че уговорките за неустойка се явяват нищожни, както и
неравноправни клаузи, нарушаващи добрите нрави и уговорени в противоречие с изискванията на ЗЗП.
След преценка на събраните
по делото доказателства, съдът приема за установено следното:
Видно от приложеното
ч.гр.дело № 2144/ 2019 г. по описа на РРС, в полза на ищеца в настоящото
производство е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК за дължимете от Мариана М.Д.-И. сума от
1 881,29 лв., представляваща непогасени задължения по Договор за мобилни услуги № *********/ 20.07.2015 г.,
Договор за мобилни услуги № 61488828/22.12.2015 г., Допълнително споразумение №
*********, Договор за мобилни услуги № *********/ 16.05.2016 г. и Договор за
лизинг от 28.03.2016 г., със законната лихва върху нея
от 15.04.2019 г., както и 397,63 лв.-разноски за производството.Актът бил
връчен на длъжника в хипотезата на чл.47 ал.5 от ГПК.На заявителя било съобщено
да предяви вземанията си по общия исков
ред.Разпореждането е връчено на дружеството на 10.07.2019 г. Исковата молба, въз основа
на която е образувано настоящото дело, е изпратена по поща на 12.08.2019 г. (първи
работен ден след 10.08.2019 г.) и е постъпила в съда на 14.08.2019
г.Спазен е преклузивният 1-месечен срок, предвид
което производството по чл.422 от ГПК е допустимо.
По делото няма
спор за възникналите между страните облигационни отношения по Договор за
мобилни услуги №
61488828/22.12.2015 г. с Допълнително споразумение
към
него под №
*********, касаещи предпочетен номер **********, Договор за
мобилни услуги № *********/
16.05.2016 г. За номер **********, всеки със срок на действие от по 24
месеца, при уговорена месечна цена в размери съответно на 21,06 лв. и на 19,99
лв., с вкл. ДДС, и Договор за лизинг от 28.03.2016 г. за
предоставяне на мобилно устройство Alcatel OneTouch Pop Star Classy.В заповедта
по чл.410 от ГПК е включен и Договор № *********/20.07.2015 г., касаещ предпочетен номер **********. Вземания по този
контракт фигурират в издадените фактури от оператора, но не са предмет на делото.
Съгласно
отразеното по договорите, клиентът е декларирал, че са му били връчени Общите
условия на оператора. Приложени са само тези, касаещи договора за лизинг (л.20).
Според този контракт, ответницата получила мобилно устройство Alcatel OneTouch Pop Star, при 23 месечни
лизингови вноски от по 8,59 лв., общо 197,57 лв.Според чл.3 ал.2 от договора,
месечните лизингови вноски се фактурират от лизингодателя
и заплащат от лизингополучателя съгласно сроковете,
условията и начина за плащане на задълженията на лизингополучателя
в качеството му на абонат на мобилни услуги.В чл.1 ал.3 е казано, че ако
клиентът не престира уговорената лизингова цена,
както и не върне предаденото му устройство, то дължи допълнителна сума от 8,59
лв., имаща характер на неустойка.
В чл.12 от ОУ
към договора за лизинг е посочено, че в случай на неизпълнение от страна на лизингополучателя, лизингодателят
е в правото си да обяви непогасените месечни вноски за предсрочно изискуеми.
С Допълнително
споразумение № *********/ 28.03.2016
г. срокът на първия договор за мобилни услуги бил продължен до 28.03.2018 г., а
в чл.4 било предвидено, че при прекратяване на ползване на услугите, предоставени от
оператора за предпочетения мобилен номер, потребителят ще дължи неустойка в
размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен план месечни
абонаменти до края на срока на договора.
Във връзка със
спорните вземания са представени 4 бр. фактури, касаещи процесния период.Ищецът
е пояснил как са формирани задълженията по тях, за които е заявил претенции по настоящото
дело.
В хода на
производството става ясно, че на 21.09.2016 г., поради неизпълнение на
договорните задължения от страна на клиента да заплаща уговорените месечни
суми, операторът е прекратил
предоставянето на услугите и по трите договора.
Назначената в
производството счетоводна експертиза, след запознаване с книжата по делото и
извършена проверка при дружеството, е посочила че към датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК по посочените в исковата молба договори задължението
на ответницата по първите три фактури са съответно 307,64 лв., 49,59 лв. и 49,57
лв., с ДДС, включващи месечни абонаменти и такси за двата предпочетени мобилни
номера, както и три лизингови вноски.Вземане по последното перо операторът има
за още 146,03 лв.Доколкото заповедта по чл.410 от ГПК е издадена за общо
вземане от главници и неустойки по процесните договори и фактури, то без
значение е обстоятелството, че освен непогасените лизингови вноски, ищецът е
начислил на клиента и договорената
неустойка от 8,59 лева.Така общата стойност на дълга по последния
договор възлиза на 180,39 лв., а заедно с останалите два договора, заявени с
исковата молба-561,42 лв.Експертът е констатирал, че ответницата има надплатена
сума от предходен период от 65,31 лева.С приспадането й от общия сбор дългът
към датата на подаване на заявлението става 496,11 лв.Експертът е докладвал, че
последната фактура, касаеща вземания за неустойки във
връзка с предсрочното прекратяване на договорите за мобилни услуги, не
съответства на изискванията на Закон за счетоводството.При съобразяване
клаузите на контрактите, вещото лице е потвърдило двете заявени стойности от
334,02 лв. за предпочетен номер ********** и от 322,09 лв. за предпочетен номер
**********.Прибавени към задълженията за абонамент и лизинг, вземанията
възлизат в общ размер на 1 152,22 лв.
По делото не
се твърди абонатът да е погасил посочените
вземания на оператора в сроковете и при условията, визирани по договорите.В тази връзка няма спор, че
ищецът се е възползвал от предвидената възможност в ОУ и прекратил едностранно
всички договорни отношения.
Поради прекратяване на договора за мобилни услуги,
на основание т.12 ал.2 от ОУ, приложени към лизинговите договори, дължимите месечните вноски за предоставеното
на абоната устройство били обявени за
предсрочно изискуеми.Не се твърди ответницата да е върнала лизинговата вещ.
При тази фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Исковете са предявени в
предвидения в закона преклузивен срок, предвид което
се явяват допустими.
По делото безспорно се установя, че между страните са
възникнали отношения по два договора-от 22.12.2015 г., с допълнително
споразумение към него от 28.03.2016 г., и от 16.05.2016 г., по силата на които
ответницата се задължила, срещу предоставените й от мобилния оператор
далекосъобщителни услуги, да заплаща месечни цени.Няма разногласие по въпроса,
че абонатът не е престирал на дружеството следващите
им се суми за процесния период.Размерът на задълженията е установен от
приложените по делото фактури, като вещото лице-икономист е потвърдило
отразените в тях стойности по това перо-общо 315,72 лв.
По делото безспорно се установява, че между страните е бил сключен и
договор за лизинг на движима вещ, по който ответницата не е изпълнила
задължението си да плати уговорените лизингови вноски, като вземанията са
станали предсрочно изискуеми.Абонатът е бил в известност, че след изтичане на срока за плащане на дължимите
лизингови вноски, оставащите до края на договора, ще се считат обявени за
изцяло предсрочно изискуеми.В рамките на предоставената им договорна
свобода, на основание чл.9 ЗЗД, страните
по договор за услуга могат да включат клауза за едностранното му прекратяване
преди изтичане на уговорения срок, по волята на която и да е от тях.В процесния
случай става ясно, че задължението на неизправния съконтрахент
за процесния период възлиза на 180,39 лв., с включена от оператора уговорена
неустойка в размер на една месечна вноска.Така общата стойност на дълга по
трите договора възлиза на 496,11 лв.
Ищецът е претендирал и неустойки във връзка с предсрочното прекратяване на договорите за мобилни
услуги по вина на потребителя, съгласно постигнатите между тях
уговорки.Ответницата е направила възражение, че клаузите са нищожни, както и
неравноправни по смисъла на ЗЗП.
Критериите дали е налице
нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойка са визирани в
Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по тълг.дело
№ 1/2009 г. на ОСТК на ВКС-такава е неустойка, която е уговорена извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции.Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за
всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно
посочени критерии, като естеството и размер на обезпеченото с неустойката
задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката
правни способи, вида на самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за
което е предвидена, съотношението между размера на неустойката и очакваните за
кредитора вреди от неизпълнението.В процесния случай мобилният оператор
се задължава да предостави на
потребителя ползването на мобилни услуги
срещу абонаментна такса, а потребителят–да я заплати, но
само срещу предоставената му услуга.От друга страна, ако е уговорена
неустойка при предсрочно прекратяване на договор за
услуга, в размер на всички неплатени
по договора абонаментни вноски до края на
срока му, мобилният оператор по прекратения договор ще получи
имуществена облага от насрещната страна
в размер, какъвто би получил, ако
договорът не беше прекратен, но без да
се предоставя ползването на услугата
по договора, като в случая дори в пъти
повече, доколкото неустойката се определя въз основа на стандартната месечна
такса, а не въз основа на индивидуално договорената между страните
преференциална месечна такса. Следователно
уговорената по този начин неустойка
за предсрочно прекратяване излиза извън по-горе очертаните
функции на неустойката, създава условия за неоснователно
обогатяване на предоставящия услугата мобилен оператор и нарушава принципа
за справедливост. Уговорката за
неустойка в полза на мобилен оператор
при предсрочно прекратяване на договор за услуга
поради неплащане на сума по
договора от потребителя, определена в размер на всички
абонаментните вноски за периода от
прекратяване на договора до изтичане
на уговорения в него срок, е нищожна,
поради противоречие с добрите нрави на
основание чл.26
ал.1 пр.3 от ЗЗД. В този смисъл е константната практика на ВКС-Решение №110/21.07.2016 по дело №1226/2015 на ВКС, ТК, I т.о., Решение № 193/09.05.2016г.
по т.д.
№ 2659/2014г. на ВКС , I т.о. и Решение № 219/09.05.2016г.
по т.д.
№ 203/2015г. на ВКС , I т.о.Тъй като противоречието между клаузите за неустойка и добрите нрави е
налице още при сключването на договорите, то следва извода, че не е налице
валидно неустоечно съглашение.В тази си част
контрактите не са породили правно действие.
Оспорените от ответната
страна клаузи имат характеристики и на неравноправни по смисъла на ЗЗП. В случая абонатът безспорно притежава качеството на
потребител по смисъла на § 13 т.1 от ДР на ЗЗП.Разпоредбата чл.143 ЗЗП дава
легално определение на понятието ”неравноправна клауза” в договор, сключен с
потребител, като това е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата
и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Предпоставките за
определяне на една клауза като неравноправна са следните: клаузата да не е
индивидуално определена, а да е предварително изготвена от търговеца, като
потребителят няма възможност да влияе върху съдържанието ѝ, същата да не
отговаря на изискванията за добросъвестност уговорката да води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя – съществено несъответствие в насрещните престации на страните по
договора, водеща до тяхната нееквивалентност.В случая процесните договори са сключени
при предварително определени условия от единия съконтрахент–доставчика
на мобилни услуги.Видно е, че представените договори за мобилни услуги са
бланкови, поради което не са били предмет на предварително договаряне между
страните, респ. ответницата не е имала възможност да влияе върху съдържанието
им, като не се установява клаузите за неустойка да са били индивидуално договаряни.Според
чл. 146 ал.1 от ЗЗП неравноправните
клаузи в договорите са нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално, като в
ал.2 от същата разпоредба е казано, че не са индивидуално уговорени клаузите,
които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал
възможност да влияе върху съдържанието им.Съдът намира, че в процесния случай
ответницата не е имала възможност да изрази воля по отношение на клаузите за
неустойка.Претенциите в тази част се явяват неоснователни.
В тежест на ответницата са разноските за двете производства, съразмерно с уважената част от исковете.Назначеният
на страната процесуален представител е направил възражение за прекомерност на
заплатеното възнаграждение на адвоката, представляващ дружеството по това
производство.Съдът намира, че липсват предпоставки за редуциране на сумата.
По изложените съображения,
съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на М.М.Д.-И., ЕГН **********,***,
с постоянен и настоящ адрес: м.”...” № 4, че дължи на “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.”Младост-4”, Бизнес парк София, сграда 6, със съдебен
адрес:***, чрез адв.З.Й.Ц. ***, сумата от 496,11 лева, представляваща непогасени
задължения по Договор за мобилни услуги №
61488828/22.12.2015 г., Допълнително споразумение № *********, Договор за
мобилни услуги № *********/ 16.05.2016 г. и Договор за лизинг от 28.03.2016 г.,
със законната лихва върху нея от 15.04.2019 г., за което била
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК под № 1015
от 17.04.2019 г. по ч.гр.дело № 2144/2019 г. по описа на РРС, и ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част до 1 881,29
лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА
М.М.Д.-И., ЕГН
**********,***, с постоянен и настоящ адрес: м.”...” № 4, да заплати на “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.”Младост-4”, Бизнес парк
София, сграда 6, със съдебен адрес:***, чрез адв.З.Й.Ц.
***, по банкова сметка ***: ***, сумата
от 355,06 лв.-разноски по делото и 104,86 лв.-разходи по заповедното
производство.
Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен
съд в 2– седмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : /п/