РЕШЕНИЕ
№249/6.8.2020г. 06.08.2020 г. гр.Ямбол
в името на народа
Ямболският районен съд, Наказателно отделение, V-ти състав, на девети юли, две хиляди и двадесета
година, в публично заседание, в следния състав:
Председател:
Г.Василев
Съдебни заседатели:1………………...
2…………………
Секретар
Е. В.
Прокурор
…………..
като
разгледа докладваното от съдия-докладчик Г. Василев
АНД №
426/2020 г. по описа на ЯРС, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на Т.А.Т. *** против Наказателно
постановление/НП/№ 491939- F530434/24.01.2020 г. на и.д. Директор на Дирекция „Контрол“
при ТД на НАП-Бургас, с което за нарушение на чл.168, ал.2 от Закона за данъка
върху добавената стойност/ЗДДС/, на основание чл.184, ал.1 от ЗДДС на
жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лв.
Жалбоподателят, редовно призован, не се явява в с.з, но чрез процесуалния
си представител пледира НП като незаконосъобразно да бъде отменено – навеждат
се доводи за нарушение на процесуалните правила на ЗАНН при изготвяне на АУАН и
НП.
Вьззиваемата страна ТД на НАП-Бургас чрез представителя си пледира НП да
бьде потвърдено като законосъобразно.
Сьдьт, след като извърши цялостна преценка на събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
На 09.12.2019 г. св. Н.М. - инспектор по приходите в ТД на НАП-Бургас, Офис
Ямбол -, съставила АУАН на жалбоподателя, затова че в качеството си на
задължено лице по реда на ЗДДС не е подал в законоустановения срок декларация
по чл.168, ал.1 от ЗДДС за извършеното вътреобщностно придобиване на ново
превозно средство.
В АУАН инспекторът посочил, че жалбоподателят като нерегистрирано лице по
ЗДДС е следвало да подаде декларация за придобиване на ново превозно средство в
14-дневен срок от изтичане на данъчния период, през който данъкът за
придобиване на превозното средство е станал изискуем по чл.63 от ЗДДС –
15.02.2019 г. Жалбоподателят е придобил новото превозно средство марка „Субару
ХВ“, с № на рама *** на 31.01.2019 г.,
съгласно фактура от 31.01.2019 г. , издадена от *** гр. *** Г., ДДС номер на чуждестранното лице *** и е
следвало да подаде според инспектора декларация по чл.168 в срок до 14.03.2019
г.
Нарушението е установено с подаването на декларацията по чл.168 от ЗДДС с
вх.№ *** лично от жалбоподателя на 09.12.2019 г.в Офис „Обслужване“-Ямбол на ТД
на НАП-Бургас.
В АУАН е посочено, че е нарушен за първи път чл.168, ал.2 от ЗДДС.
На 09.12.2019 г., след съставяне на АУАН, св. Н.М. предявила акта на
жалбоподателя, който той подписал и получил.
На 24.01.2020 г. е издадено НП, с което на жалбоподателя за нарушаване на
чл.168, ал.2 от ЗДДС, на основание чл.184, ал.1 от ЗДДС е наложено наказание
„глоба“ в размер на 1000 лв.
Изложената фактическа обстановка сьдьт приема за установена от показанията
на инспектора. Тези гласни доказателствени средства кореспондират с изложената
фактическа обстановка в АУАН, НП, заповед №*** г. на Изп.Д-р на НАП, които сьдьт
прие и прочете на основание чл.283 от НПК.
От така установената фактическа
обстановка сьдьт прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима и подадена в срок.
Разгледана по сьщество жалбата се явява ОСНОВАТЕЛНА
по следните сьображения:
АУАН
и НП са незаконосьбразно издадени.
При изготвянето на АУАН и НП не е
посочено от кой момент бездействието на жалбоподателя относно подаването на
изискуемата по ЗДДС декларация до ТД на НАП е административно нарушение. Не е
посочено също къде е извършено нарушението и къде е следвало да бъде подадена
декларацията. От показанията на св. Н.М. е видно, че не е подадена съответната
декларация по ЗДДС, но не се установи, че от 15.03.2019 г. до подаването на
декларацията на 09.12.2019 г. се е осъществявало визираното в АУАН и НП
административно нарушение. И в АУАН, и в НП не е посочено точно от фактическа
страна от кой момент подаването на декларацията от жалбоподателя е нарушение,
защото в посочения от закона срок това бездействие не е нарушение на ЗДДС. Едва
след изтичането на визирания срок бездействието на жалбоподателя или подаването
на декларацията след срока може да се квалифицира като нарушение. Не е посочено
и местоизвършването на административното нарушение и ТД на НАП, в която е трябвало
да се подаде процесната декларация по ЗДДС. Нарушени са императивните
разпоредби на чл.42, т.3, т.4 и т.5, и чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН, които
гарантират законосъобразното протичане на административнонаказателното
производство и правото на защита на нарушителя да разбере кога, къде и при
какви обстоятелства е извършил административното нарушение и коя правна норма е
нарушил – чл.168, ал.1 и ал.2 от ЗДДС; чл.168, ал.1 или ал.2 от ЗДДС, или
чл.168 от ЗДДС .
С допуснатите от контролния и
наказващия орган нарушения на визираните императивни разпоредби от ЗАНН се
ограничава съществено правото на защита на жалбоподателя, т.к. същият не знае
кога, къде и какво точно нарушение е извършил. Допуснатите процесуални
нарушения при издаването на АУАН и НП не могат да бъдат отстранени от съда,
защото той не разполага с правомощията на наказващия орган. Жалбоподателят
поради допуснатите нарушения не е могъл пълноценно да организира своята защита
и е следвало да предполага отделни елементи от състава на административното
нарушение/време и място на извършване на нарушението, ТД на НАП, в която трябва
да се подаде декларацията по ЗДДС и правната/правните норма/норми, която/които
е нарушил/. В тази връзка, сьдьт изцяло споделя доводите на представителя на
жалбоподателя за липса на формулиране на административното нарушение от
фактическа и правна страна и отхвърля като неоснователни аргументите на
вьззиваемата страна досежно законосъобразността на НП. По тези съображения,
сьдьт счита, че НП трябва да бьде отменено като незаконосъобразно издадено.
От друга страна, при разглеждане на
делото по същество може да се приеме, че има извършено административно нарушение
и не се касае за маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Налице е
бездействие, което продължило повече от шест месеца, проявено поради
небрежност, а не умишлено. Дори на жалбоподателя да не са налагани други
наказания по ЗДДС и това да е първото му нарушение, може да се приеме, че
тежестта или степента на обществена опасност на извършеното деяние е висока, макар
дължимия данък да е бил заплатен по-късно. Поради констатираните процесуални
нарушения при съставянето на АУАН и при издаването на НП, сьдьт счита, че НП
трябва да бьде отменено като незаконосъобразно от процесуална страна.
При този изход на делото и при направено
искане от страна на процесуалния представител на жалбоподателя за заплащане на
разноски, касаещи адвокатско възнаграждение в размер на 450 лв. и заплатена
държавна такса в размер на 15 лв., съдът счита, че следва да бъде уважено само
искането за осъждане на Националната агенция за приходите/НАП/ да заплати на
жалбоподателя разноските за адвокатски хонорар, т.к. държавна такса за
настоящото производство не се дължи. В този случай разноски на НАП не се
дължат.
Предвид изложеното и основание чл.63, ал.1 и ал.3 от ЗАНН и чл.143, ал.1 от АПК, Ямболският районен съд
Р
Е Ш И
:
ОТМЕНЯ НП № 491939- F530434/24.01.2020
г. на и.д. Директор на Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП-Бургас, с което на Т.А.Т.,
ЕГН: **********, за нарушаване на чл.168, ал.2 от ЗДДС, на основание чл.184,
ал.1 от ЗДДС е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
1000/хиляда/лв.
ОСЪЖДА Националната агенция за приходите да заплати на Т.А.Т. ***
направените по делото разноски в размер на 450 лв. и ОТХВЪРЛЯ като
неоснователно искането за заплащане на разноски в размер на 15 лв.
Решението подлежи на обжалване пред
Административен съд-Ямбол в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е
изготвено.
Районен сьдия: