№ 161
гр. Свиленград, 23.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Добринка Д. Кирева
при участието на секретаря Цвета Ив. Данаилова
като разгледа докладваното от Добринка Д. Кирева Административно
наказателно дело № 20225620200609 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Издадено е Наказателно постановление /НП/ №21-0351-000831 от
15.10.2021година на Началник група към ОД на МВР Хасково, РУ-
Свиленград,с което на В. В. Д. с ЕГН ********** от гр.************ за
нарушение на чл.174,ал.3 от ЗДвП на основание чл.174,ал.3,пр.2 от ЗДвП е
наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 2000лева и
„Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24месеца.
Жалбоподателят В. В. Д. в законно предвиденият срок обжалва горе
цитираното НП,което счита за неправилно при съществени нарушения на
процесуалните правила и в противоречие на закона. Също така се твърди,че
не бил извършил визираното в акта и НП нарушение.Поради изложеното
моли съда да отмени атакуваното НП,като неправилно и незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява . За
него се явява адв.Г. ,която поддържа изложени в жалбата доводи.Отделно
излага подробни доводи за отмяна на обжалвания акт.
В съдебно заседание ангажира доказателства .Претендира разноски по
делото.
Административнонаказващият орган/АНО/- Началник група към ОД
на МВР Хасково, РУ- Свиленград , не изпраща представител и не взема
становище.
Страна Районна прокуратура – Хасково, ТО Свиленград, не изпраща
представител и не взема становище.
1
Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните
по делото доказателства, установи следното от фактическа страна:
От приетите писмени доказателства по делото,както и от свидетелските
показания на Д. Г. Г. и П. Д. В. се установява, че на за времето от 20.30 часа
на 16.09.2021г. до 08.30 часа на 17.09.2021г. двамата свидетели били
назначени в наряд за контрол на пътното движение в РУ-Свиленград със
служебен л.а.“Киа Сийд“ с рег.№ СВ-5869-КВ.
Около 07.15 часа вече на 17.09.2021г. по разпореждане на Мл-ОД в ОДЧ
към РУ-Свиленград били изпратени на проверка по сигнал за настъпило ПТП
с материални щети в гр.Свиленград на кръстовището между ул.“Сан
Стефано“ и ул.“Генерал Скобелев“.
Пристигайки на място установили ,че специален сметосъбиращ
автомобил марка „МАН“, модел „ ТГА-26.320 6x2 ЛЛ“ с рег.№ Х-9689-КР,
собственост на фирма „Благоустрояване и озеленяване” ЕООД от
гр.Свиленград, управляван от водача Л.Н.Д., ЕГН **********, постоянен
адрес - с.*********, движейки се по ул.“Ген.Скобелев“ в посока към с.Д.че,
общ.Свиленград, на кръстовището с ул.“Сан Стефано“ не спазил
предписанията на пътен знак „Б-2” - „Спри! Пропусни движещите се по пътя
с предимство!“, продължил движението си направо през кръстовището и
отнел предимството на движещия се по ул.“Сан Стефано“ в посока от
кв.“Изгрев“ към казино „Империал” л.а.“Ауди“, модел „А6 Авант“ с рег.№ А-
3617-МР, собственост на Л.В. Д.а, ЕГН ********** от гр.Бургас/съпруга на
жалбоподателя/, в следствие на което лекия автомобил се блъснал в предна
дясна част на специализирания автомобил.
В лекия автомобил пътували жалбоподателя и неговият брат-лицето Е.
В. Д..
При произшествието нямало пострадали лица.
Св.Д. Г. извършил проверка за употреба на алкохол на двамата водачи с
техническо средство „Дрегер-7510“ № ARDN-0088, който отчело 0,00
промила на водача Л.Н.Д. и 1,60 промила на жалбоподателя.
Жалбоподателя заявил, че бил изпил около 3 бири в дома на съпругата
си.
Св.Д.Г. уведомил за констатациите ОД в РУ-Свиленград за случая и
изчакал идването на дежурната група за оглед на местопроизшествието,като
през това време Св.Д.Г. в присъствието на колегата си съставил срещу
жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение серия GA
№ 493551 за извършено нарушение по чл.5,ал.3,т.1 от ЗДвП.
По време на разговорите му с участниците в ПТП водача на
специализирания автомобили Л.Д. заявил, че при настъпване на ПТП водач
на лекия автомобил е бил другото лице, а именно Е. Д., който пред
полицейските служители се представил като пътник на предна дясна седалка
в лекия автомобил.
2
Двамата със водача били в родствена връзка - братя, а автомобила бил
собственост на съпругата на жалбоподателя.
С оглед на получените данни за смяна на водачите след настъпване на
ПТП св.Д.Г. поканил Е. Д. за извършване на проба за употреба на алкохол с
техническо средство „Дрегер-7510“ № ARDN-0088, като първоначално
лицето отказало, но в последствие след пристигане на разследващия полицай
С. Д.а ,същият се съгласил и уреда отчел 1,38 промила.
Св.Д.Г. издал на жалбоподателя талон за изследване /липсва приложен
по АНПр и съгласно свидетелските му показания дадени пред настоящият
съдебен състав /, същия бил съпроводен от свидетеля до Спешна помощ -
Свиленград, където същия в 08,50часа бил освидетелстван и отказал вземане
на кръв за медицинско изследване.
С оглед на получените данни че е възможно лицата да са си разменили
местата в автомобила след настъпване на ПТП, същите попълнили
декларации по чл.188 от ЗДвП, в които декларирали, че водач на автомобила
е бил жалбоподателя, след като били отведени в РУ Свиленград около
9,00часа.
Полицейските служители влезнали в сградата на РУ Свиленград за
изготвяне на необходимите документи по случая,като двамата братя останали
отвън. Жалбоподателя се обадил на съпругата си ,която била бременна във
втори месец,а отделно полагала грижи за две годишното им дете,като й
съобщил за случилото се. Същата се притеснила,тъй като двамата работели и
живеели в САЩ, а с оглед състоянието й в момента не можела да отиде да
види съпруга си,който бил много притеснен и я бил помолил да му донесе
хапчета за главоболие и за успокоение,тъй като силно се притеснил да не
пропусне полета си до САЩ,а от там да не изгуби работата си,поради което
съпругата му се обадила на своята майка –св.Т. Д.а Д.а.
Св.Д.а пристигнала до сградата на РУ Свиленград около 10,30часа
,където на място заварила зет си ,неговият брат и още няколко неизвестни за
нея лица. Жалбоподателят обяснил на своята баба-св.Д.а за случая,като и
показал съставения срещу него АУАН за употреба на алкохол,като видимо
бил притеснен . Същата му дала да изпие по едно хапче нурофен и лексотан и
след малко се върнала на работа.
Вече към 11,50часа,когато свидетеля П. Д. В. си бил тръгнал/съгласно
неговите показания,че е напуснал сградата на РУ Свиленград към
11,00часа/,жалбоподателя бил поканен от св.Д.Г. да бъде тестван за употреба
на наркотични и упойващи вещества,но същият отказал ,тъй като преди
1,30ч.-2часа бил изписал лексотана за успокоение и се притеснил,дали няма
да отчете при тестването .
С оглед извършения отказ да бъде тестван за употреба на наркотични и
упойващи вещества св.Д.Г. съставил на жалбоподателя/явно без присъствието
на св. П. Д. В.,съгласно неговите показания/ акт за установяване на
административно нарушение серия GA №493552 от 17.09.2021г.,предявен и
3
подписан от жалбоподателя и подписан от свидетеля В. в един по късен
момент,неустановен по делото,доколкото свидетеля не си спомня.
Препис от така съставения акт за установяване на административно
нарушение не е връчен на нарушителя,тъй като липсва положен подпис в
съответната графа ,поради което същият не е уведомен ,че има право да
подаде възражение в 3дневен срок/срокът визиран в ЗАНН преди
измененията/ от съставянето на АУАН и респективно липсва подадено
писмено такова.
От актосъставителят се твърди в съдебно заседание,че бил издал талон
за медицинско изследване на жалбоподателя за даване на кръвна проба за
установяване наличието или липсата на употреба на наркотични или
упойващи вещества,но писмени доказателства по преписката в тази насока
липсват.
Въз основа на Акта е издадено обжалваното НП.
Актосъставителят св.Д.Г. е изготвил докладна по случая.
В обжалваното НП е прието за установено, че жалбоподателят е
извършил нарушение на чл.174,ал.3 от ЗДвП ,поради което и на основание
чл.174,ал.3,пр.2 от ЗДвП му е наложено административно наказание
„ГЛОБА” в размер на 2000лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за
срок от 24месеца.
Последното /НП/ е връчено на жалбоподателя на 27.07.2022г.,видно от
отбелязването в разписката,инкорпорирана в самият документ,а жалбата
срещу същото е входирана в регистратурата на съда на 29.07.2022г.
По административно наказателната преписка има и приложена
справка за нарушител/водач, видно от която жалбоподателя е правоспособен
водач.
Видно от Заповед №8121з-515 от 14.05.2018година на Министъра на
вътрешните работи, същият определя държавните служители от МВР, които
да извършват контролна и административно наказателна дейност по ЗДвП.
Изложената по-горе фактическа обстановка се установява по
категоричен начин от свидетелските показания на Д. Г. Г. , П. Д. В. и Т. Д.а
Д.а, така също и от приетите писмени доказателства – Заповед №8121з-515 от
14.05.2018година на Министъра на вътрешните работи, справка за
нарушител/водач ,докладна записка , акт за установяване на
административно нарушение серия GA № 493551 за извършено нарушение по
чл.5,ал.3,т.1 от ЗДвП, акт за установяване на административно нарушение
серия GA №493552 от 17.09.2021г. протокол за медицинско изследване и
вземане на биологични проби за употреба на алкохол и /или наркотични
вещества или техни аналози и декларации за предоставяне на информация
във връзка с разпоредбите на чл.188 от ЗДвП-последните приобщени по
надлежния процесуален ред на чл.283 НПК, вр. чл.84 ЗАНН. Свидетелите Д.
Г. Г. , П. Д. В. и Т. Д.а Д.а, възпроизвеждат пред съда своите непосредствени
4
възприятия за случилото . От същите безспорно се установява часът в който
свидетелите полицейски служители са посетили мястото на настъпилото
ПТП,участниците в него,времето на посещение на жалбоподателя в ЦСМП за
даване на кръвна проба на наличието на употреба на алкохол,времето на
пристигане на жалбоподателя в РУ Свиленград и както и точното време
относно поканата на актосъставителя към жалбоподателя да бъде тества и за
употреба на наркотично или упойващо вещество,както и мотивите за отказа
му и като непротиворечащи със събраните по делото писмени доказателства ,
се кредитират от съда с доверие . Липсва ясно обаче по делото яснота
относно дали действително свидетеля по АУАН е присъствал при съставянето
му и предявяването на нарушителя,както и дали на същият е бил издаден
медицински талон за изследване за даване на кръвна проба относно
наличието на наркотично вещество в кръвта. Св. П. Д. В. твърди,че напуснал
сградата на РУ Свиленград около 11,00часа ,като няма спомен да е
присъствал при съставянето на процесния АУАН и при съставянето на талон
за медицинско изследване. Актосъставителят по делото св.Д. Г.,също не
установява дали действително свидетеля е присъствал ,но в АУАН е
отразено,че свидетеля е присъствал ,като има положен подпис,поради което
съда приема,че същият е подписан от свидетеля на неустановена по делото
дата,тъй като посоченият в АУАН час в който жалбоподателя е бил поканен
да бъде тества за употреба на наркотично вещество е в 11,500часа,когато
свидетеля В. вече не е бил в сградата на РУ Свиленград,като респективно би
следвало АУАН да бъде съставен след извършения отказ. Кредитира с
доверие и показанията на св.Т. Димотрова,тъй като същата излага
непосредствените си впечатления от процесния ден,същата е пряк очевидец
на случилото се и неговите показания не могат да се възприемат ,като
защитна версия на жалбоподателя,в частност че същият е бил силно
притеснен след настъпилото ПТП и около 10,30часа е пил успокоителни и
обезболяващи,като към този момент единствено срещу него е имало издаден
АУАН за управление на МПС след употреба на алкохол и доколкото не се
събраха насрещни доказателства оборващи горните,съдът кредитира
показанията на горепосочената свидетелка.
Цениха се от съда и писмените доказателства, приети по делото като
част от АНПр, приобщени по реда на чл.283 НПК, които не се оспориха от
страните, по своето съдържание и авторството - истинността си, поради което
се ползваха за установяване на данните възпроизведени в тях. С такива
надлежни и годни писмени доказателствени средства – Заповед №8121з-515
от 14.05.2018година на Министъра на вътрешните работи, справка за
нарушител/водач ,докладна записка , акт за установяване на
административно нарушение серия GA № 493551 за извършено нарушение по
чл.5,ал.3,т.1 от ЗДвП, акт за установяване на административно нарушение
серия GA №493552 от 17.09.2021г. протокол за медицинско изследване и
вземане на биологични проби за употреба на алкохол и /или наркотични
вещества или техни аналози и декларации за предоставяне на информация
5
във връзка с разпоредбите на чл.188 от ЗДвП, се потвърждават фактическите
констатации изложени по горе в мотивите на съда.
Материалната компетентност на издателя на НП – Началник група към
ОД на МВР Хасково, РУ- Свиленград, се доказва от приетата по делото
Заповед №8121з-515 от 14.05.2018година на Министъра на вътрешните
работи, с която на определен кръг длъжностни лица наказващия орган по
закон надлежно е делегирал правомощия да издават НП за нарушения по
ЗДвП, в кръга от които изрично визирана е и тази длъжност, в рамките на
териториалната й компетентност – обслужваната територия.
При така установената фактическа обстановка, Съдът в настоящия
си състав достига до следните правни изводи:
Преди всичко, съдът намира жалбата за допустима, като подадена от
надлежна страна в процеса и в законоустановения срок – чл.59 ал.2 пр.І от
ЗАНН.
Разгледана по същество, жалбата се явява основателна.
След като анализира горните факти и взе в предвид възраженията
изложени в жалбата и в съдебно заседание, съдът провери изцяло
законосъобразността на обжалваното наказателно постановление, при което
намери, че в административно наказателното производство са
допуснати множество съществени нарушения на административните правила,
които обуславят незаконосъобразност и на издаденото НП, и респективно
налагат неговата отмяна. По съществените от тях са следните:
На първо място, нарушено е изискването на чл. 40 ал.1 от ЗАНН,
АУАН да се състави в присъствието на свидетелите, които са присъствали
при извършване или установяване на нарушението. Такива безспорно е имало
видно от докладната на актосъставителя/ присъставл ст.инсп. Б.Б./,но въпреки
това актосъставителя е пристъпил към съставяне на АУАН и дори без
присъствието на посочения в акта свидетел,който пък не е присъствал на
твърдяното нарушение посочено в акта /по изложените по горе доводи/.
Свидетелят очевидец, обаче не е присъствал при съставянето на АУАН в
съответствие с горното императивно изискване. Вместо това АУАН е
съставен в присъствието само на един свидетел на съставянето на акта – св.П.
В., като в АУАН обаче не е изрично отбелязано, че той е свидетел само на
съставянето на АУАН/какъвто дори не е ,тъй като същият е напуснал сградата
на РУ Свиленград около 11,00часа,а жалбоподателя е бил поканен да бъде
тестван за наличие на употреба на наркотични вещества едва в 11,50часа/.
На втора място, нарушена е и разпоредбата на чл.44 ал.1 от ЗАНН, като е
нарушено правото на нарушителя да депозира писмени възражения срещу
акта в 3-дневен срок от подписването му/срокът визиран в ЗАНН преди
измененията/, тъй като препис от същият не му е бил връчен и съответно
същият не узнал правото му да подаде възражение в указания по горе срок. С
това е накърнено правото му на защита в производството, което
самостоятелно е съществено процесуално нарушение и съответно отделно
6
основание за отмяна.
При тази компилация от нарушения при съставянето и предявяването на
АУАН, всяко от които е самостоятелно и достатъчно основание за отмяна, е
явно че образуваното въз основа на него административнонаказателно
производство е изначално опорочено, което респективно обуславя извода и за
незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление и налага
неговата отмяна, без да се изследва по същество въпросите налице ли е
административно нарушение, надлежно ли е установено, правилно ли е
определен субекта на отговорност и правилно ли е оразмерено наказанието.
За пълнота на съдебният акт следва да се посочи,че дори и да се
приеме,че липсват коментираните по горе съществени процесуални
нарушения,то съдът намира че неправилно жалбоподателя е санкциониран
по следните съображения:
Съгласно чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, която се явява и материална и
санкционна норма, на водач на МПС, който откаже да му бъде извършена
проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол и/или
наркотични вещества или техни аналози или не даде кръвна проба за
медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или
наркотични вещества или техни аналози, се налага административно
наказание „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 2 години и
административно наказание „Глоба” в размер на 2 000 лв.
Административното нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП визира в себе си
водач на МПС, който откаже да му бъде извършена проверка с тест за
установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не
изпълни предписанието за химико-токсикологично лабораторно изследване за
установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози.
Отказът на водача да му бъде извършена проверка с техническо средство и да
даде кръвна проба за установяване на употребата на наркотични вещества или
техни аналози са два различни способа, чрез които се установява наличието
на наркотични вещества или техни аналози. В случая на разпоредбата на чл.
174, ал. 3 от ЗДвП те са употребени именно като две различни алтернативни
възможности, които контролиращият орган следва да предостави на
проверявания водач на МПС с цел да бъде установено дали управлява МПС
след или без употреба на наркотични вещества или техни аналози.
Ако водачът откаже само медицинското изследване, но се беше
съгласил да му бъде извършена проверка с техническо средство, тогава той не
би осъществил състава на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Същите изводи следват и
при обратната хипотеза, когато проверяваният водач откаже да му бъде
извършена проверка с техническо средство, но се съгласи да даде проба за
медицинско изследване. По тази причина изброяването на методите, с които
се установява от контролните органи употребата на наркотични вещества или
техни аналози не представлява две различни хипотези на административни
нарушения, а се касае за едно единствено нарушение, изразяващо се в това, че
7
водачът на МПС е отказал да му бъде извършена проверка за употреба на
наркотични вещества или техни аналози, независимо по кой метод.
Спорният по делото момент е дали към часа посочен в АУАН и НП,
жалбоподателят е отказал да му бъде извършена проверка с тест за
установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не
изпълнил предписанието за химико-токсикологично лабораторно изследване
за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози.
Съгласно св.показания на свидетеля Д.Г. същият е поканил
жалбоподателя да бъде тества с техническо средство,но същият е
отказал,както и отказал да даде кръвна проба,за което бил издал талон за
медицинско изследване,но такова липсва приложено по АНПр. Липсват и
ангажирани гласни доказателства в подкрепа на твърдението му за отправена
покана към жалбоподателя да бъде тестван с техническо средство. Дори и да
се приеме,че действително е на лице такава покана,то водачът е имал правото
да избира дали да се тества по един от двата метода ,но доказателства че му е
била предоставена такава възможност не се ангажираха от страна на АНО,тъй
като по делото липсва приложен талон за медицинско изследване.
Друг е въпросът ,че дори и да се приеме,че действително такъв талон е
издаден, то съгласно чл.6,ал.6 от Наредбата,съгласно която- срока на
явяването – до 45 минути, когато нарушението е извършено на
територията на населеното място, в което се намира мястото за
установяване с доказателствен анализатор или за извършване на медицинско
изследване и за вземането на кръв и урина за химическо или химико-
токсикологично лабораторно изследване, и до 120 минути – в останалите
случаи.
Не напразно законодателят е предвидил по кратък срок за извършване на
тестването на водачите ,тъй като се предполага, че в този кратък период от
време резултатите биха били сравнително близки при евентуална проба
отчитаща употреба на забранени от закона вещества,а отделно от това при по
продължителен период от време има вероятност ,водача да употреби
вещество или алкохол , особено след настъпило ПТП в резултат от
стреса.Забавянето в тестването на водача с цели пет часа безспорно опорочава
реда предвиден в горепосочената наредба.
При това положение и според горепосоченото следва да се приеме,че
напълно неправилно на жалбоподателят е било наложено наказание по
визирания в НП адм.състав на нарушение, тъй като както вече бе отбелязано
текстът на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП съдържа няколко хипотези, които са
предвидени алтернативно, а не кумулативно и самостоятелното
осъществяване на която и да е от тях обосновава ангажиране на
административно-наказателната отговорност на водача по този текст,което
безспорно не е налице в настоящият случай, тъй като липсват категорични
доказателства,че водача не се е явил да даде кръвна проба/извън
горепосоченото за часовата разлика/,поради което следва да се приеме,че
8
напълно неправилно е била ангажирана адм.отговорност на жалбоподателя по
визирания текст,поради което обжалваното НП като неправилно и
незаконосъобразно в тази му част следва да се отмени.
Не може да му се вмени във вина,отказа да бъде тестван за употреба на
наркотични вещества,не само по горните съображения,а и защото същият не е
бил предупреден ,че след тестването му за употреба на алкохол ще бъде
проверен след няколко часа/около 5часа/ и за наличието на наркотични
вещества,при което същият е употребил успокоителни,за да се въздържа от
употребата на такива.
Отделен е въпросът дали фактически жалбоподателя е имал възможност
да даде кръв за наличието на наркотични вещества,тъй като видно от
докладната на актосъставителя,същият е бил задържан със Заповед за
задържане , след отвеждането му в сградата на РУ Свиленград и след
съставянето на вторият АУАН срещу него,но такава не бе представена по
делото.
Относно разноските в настоящото производство :
Съгласно разпоредбата на чл. 63Д, ал.1 от ЗАНН, в производствата пред
районния и административния съд, както и в касационното производство
страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл. 144 от
АПК субсидиарно се прилагат правилата на ГПК.
С оглед изхода на делото искането на жалбоподателят за присъждане на
разноски по делото се явява основателно и следва да бъде уважено .
Доколкото преди изменението на чл. 63 от ЗАНН, исканията за разноски
са се разглеждали по реда на ЗОДОВ и се е прилагал чл. 205 от АПК, по
аргумент от който за разноските, направени от жалбоподателите при
обжалване на НП, издадени от органите на ОД на МВР, е отговаряла
областната дирекция на МВР, а не поделението й (доколкото само то е
юридическо лице), Съдът намира, че следва посочените разноски да бъдат
присъдени в тежест на ОД на МВР-Хасково.
Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.3,т.2 вр с ал.2,т.1 от ЗАНН,
Съдът в настоящия си състав.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно Наказателно постановление /НП/
№21-0351-000831 от 15.10.2021година на Началник група към ОД на МВР
Хасково, РУ- Свиленград,с което на В. В. Д. с ЕГН ********** от
гр.************ за нарушение на чл.174,ал.3 от ЗДвП на основание
чл.174,ал.3,пр.2 от ЗДвП е наложено административно наказание „ГЛОБА” в
размер на 2000лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от
24месеца.
9
ОСЪЖДА „ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ” на МВР –гр.Хасково със
седалище и адрес на управление гр.Хасково,бул. България №85 ДА
ЗАПЛАТИ на В. В. Д. с ЕГН ********** от гр.************, сумата в
размер на 600,00лв., разноски по АНД №609/2022г. по описа на РС
Свиленград, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Хасково в 14-дневен срок от съобщението на страните за изготвянето
му.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
10