Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.София, 19.03.2018
г.
В И МЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на тринадесети март през две хиляди и осемнадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ
: Хрипсиме Мъгърдичян
мл.с. Боряна Воденичарова
при секретаря Н.Светославова, като разгледа докладваното от съдия Симеонова
гр.дело № 15639 по описа за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 25.08.2017 г. по гр.дело № 13891/16г.,
СРС, ГО, 28 с-в е признал за установено на осн. чл. 54, ал. 2 ЗКИР, вр. чл. 2, ал. 3 ЗОбС(ред.
ДВ, бр. 26 от 2000 г.) по иска на П.К.„С." със седалище с.М., обл. София,
СО, ул. ********, ЕИК********, представлявана от председателя Р.И.И.срещу С.О.гр. София, ул. „**********,
представлявана от кметицата Й.Ф., че към датата на кадастралния план към
регулационния план, одобрен със заповед № РД-09-50-512 от 2001 г. ищецът е
собственик на: а/ ТЪРГОВСКА СТРАДА, състояща се от ресторант бирария,
хранителни стоки с обща площ от 225 кв.м. заедно с прилежаща площ от 745 кв.м.
от урегулиран поземлен имот, находящ се в гр.София, с. Ж., съставляващ имот № 143а от кв.17 по регулационния план на с. Ж., одобрен
със заповед № РД-16- 075 от 1990 г. при съседи: от две страни улици, урег.поз.
имот № 139 и № 460, показан на скицата -извадка от този план защрихован в червен цвят, а в
предложението за изменение на ИК на Г. ООД като проектен ПИ 29430.470.808 около
т.т.З,И,К,Л,М,Н,3 от скицата на вещо лице. на л. 130 по делото, б/ ТЪРГОВСКИ
ОБЕКТ, състоящ се от кафе-сладкарница и аперитив с обща площ от 140 кв.м.
заедно с прилежаща площ от 1080 кв.м. от урегулиран поземлен имот находящ се в
гр.София, Ж., съставляващ имот № 144а от кв. 17 по регулационния план на с. Ж.
гр.София, одобрен със заповед № РД-16-075 от 1990 г. при съседи: от две страни
улици, урег.поз.имот № 140, № 460 и № 141, показан на скицата-извадка от този
план защрихован в зелен цвят, а в предложението за изменение на КК на Г. ООД като
проектен ПИ 29430.4705.807. около т.т.-А,Б,В,Г,Д,Е,Ж,А от скицата на вещо лице.
на л. 130 по делото към заключението на вещото лице, което е неразделна част от
решението по делото. Осъдил е С.О.гр. София, ул. „**********, представлявана от кметицата Й.Ф. да заплати
на П.К.„С." със седалище с.М., обл. София, СО, ул. ********, ЕИК********,
представлявана от председателя Р.И.И., сумата от 1200 лв - разноски по делото
на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК. Осъдил е С.О.гр.
София, ул. „**********, представлявана от кметицата Й.Ф. да заплати на Софийски
районен съд сумата от 65,13 лв - разноски по делото на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК.
Решението
е обжалвано с въззивна жалба от ответника С.О.гр. София, ул. „**********, представлявана от кмета Й.Ф., чрез пълномощника по
делото юрисконсулт Р.Ц.с мотиви, изложени в
жалбата. Сочи, че съдът не е обсъдил представеното като доказателство по делото
удостоверение изх. № 9200-169/11.12.2014
г. на гл. архитект на СО-район „Нови Искър“, с което се удостоверява, че в ЗРКП
на с.Ж., одобрен със Заповед № РД-16-075/09.04.1990 г. имоти с номера 143 а и
144а не фигурират нито към датата на заповедта, така и в последващите. Това
обстоятелство е потвърдено от приетата по делото СТЕ, в която вещото лице сочи,
че поземлени имоти с номера 143а и 144а не
фигурират в ЗРКП на с.Ж., одобрен със заповед № РД-16-075/09.04.1990 г. В тази
връзка първоинстанционният съд не е изяснил въпроса защо имоти с номера 143а и
144 а съществуват единствено в предоставения като доказателство от ищеца
нотариален акт, на какво основание и въз основа на какви документи нотариусът е
приел, че такива имоти съществуват. Твърдението,че посочените имоти №№ 143а и
144а са оградени, по никакъв начин не доказва, че същите са обособени като
такива по предвидените в закона ред и административна процедура. Съдът не е
изянил въпроса относно начина на обособяването на прилежащите терени към
търговските обекти, по кой закон и по каква административна процедура са
определени площта и квадратурата на тези прилежащи терени. В производството
пред първата инстанция не е изчислена прилежащата част към сградите съгласно
чл.35, ал.2 ЗУТ във връзка с пар.26 от ПЗР на ЗИ на ЗК. Единственото легално
определение на „прилежащ терен“ е дадено в пар.1, т.6 от ДР на ЗДДС, съгласно
което това е застроената площ по смисъла на ЗУТ и площта около застроената
площ, определена на отстояние 3,00 метра от външните стени на първия надземен
етаж или на полуподземния етаж на сградата в рамките на УПИ. От постановеното
решение не става ясно по какви правила прилежаща площ за обект с площ 225 кв.м.
е определена в размер на 745 кв.м. за обект с площ от 140 кв.м е определена
прилежаща площ от 1080 кв.м. Ето защо моли съда да постанови решение, с което
да отмени процесното и да признае за установено, че СО е собственик на
процесните сгради и прилежащите им части, като бъде оставен без уважение иска
за допусната грешка в кадастралния план по отношение на регулационния план.
Претендира разноски, включително присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Въззиваемата
страна П.К.„С.“, ЕИК********, със седалище с.М., обл. София, СО,
ул. ********, представлявана от Р.И.И., чрез пълномощника по делото адвокат Д.Б.от
САК оспорва въззивната жалба като неоснователна. Претендира
разноски.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259,
ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по
същество е неоснователна, поради
следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 54, ал.2 ЗКИР.
Ищецът П.К.„С." е предявила посочения иск срещу СО за търговска сграда, състояща се от ресторант бирария, хранителни стоки с обща площ от 225
кв.м. заедно с прилежаща площ от 745 кв.м. от урегулиран поземлен имот, находящ
се в гр.София, с. Ж., съставляващ имот № 143а от кв.17 по регулационния
план на с. Ж., одобрен със заповед № 9 РД-16- 075 от 1990 г. при
съседи: от две страни улици, урег.поз. имот № 9 139 и №9 460, показан на скицата -извадка от този план защрихован в червен цвят, а в
предложението за изменение на ИК на Е. ООД като проектен ПИ 29430.470.808, и за търговски обект, състоящ се от
кафе-сладкарница и аперитив с обща площ от 140 кв.м. заедно с прилежаща площ от
1080 кв.м. от урегулиран поземлен имот находящ се в гр.София, Ж., съставляващ
имот № 144а от кв. 17 по регулационния план на с. Ж. гр.София, одобрен със
заповед № РД-16-075 от 1990 г. при съседи: от две страни улици, урег.поз.имот №
140, № 460 и № 141, показан на скицата - извадка от този план защрихован в
зелен цвят, а в предложението за изменение на КК на Е. ООД като проектен ПИ
29430.4705.807, поради което и да се признае по отношение на СО, р."Нови Искър",
че в кадастралния план към регулационния план, одобрен със заповед №
РД-09-50-512 от 2001 г., е допусната грешка, изразяваща се в записването на
имоти пл.№ 143а и 144а по плана от 1990г. като част от общински имот, за който
са отредени УПИ IV и УПИ VII от кв.17, вместо като самостоятелни имоти. Сочи,
че се явява собственик на имотите на
осн. чл.2, ал.3 от Закона за
общинската собственост ЗОбС/отм./ поради построяването на сградите в периода
преди 13 юли 1991 г. с редовно издадени строителни книжа-одобрен архитектурен
проект и позволителен билет № 305 от 19.06., 1967 г. Книжата са издадени на ПК
„Труд" с. М., която е обединена през 1975 г. заедно с ПК „Подкрепа"
с. Доброславци в нова К.с наименование П.К.„С." с. М.. Фактите относно
предпоставките за признаване на правото на собственост били проверени и
отразени в издадения му н.а. № 29,том
V, per. № 9 22571, дело № 9 880 от 2001 г. от А.Ч., нотариус, per. № 310 в
Нотариалната камара, вписан в Службата по вписванията с № 103, том LLXXIV, № 9 27425 от 22.11.2001 г. Заявява, че със Заповед № РД-18-18 от
25.01.2012 г. на изпълнителния директор на АГКК са
одобрени кадастралната карта и кадастралния регистър на с. Ж. като описаните по-горе търговски сгради, обозначени на скица № 9 15- 281111 от 03.07.2015 г. №№ 1,2,3,4 и 5,
както и прилежащите им площи съответно от 745 кв.м. и 1080 кв.м., са отразени,
ведно с други площи и друга сграда /№ 6 на скицата/ като един общ
поземлен имот с идентификатор 29430.4705.650 с площ от 3304 кв.м. при съседи: 29430.4705.651, 29430.4705.721, 29430.4705.722,
29430.4705.717, 29430.4705.140, 29430.4705.139, 29430.4705.649. Посочено е, че
по предходен план имотът е с номер 140 а /460/, кв. 17 парцели IV и VII.
Предходен е застроителният и регулационен план, одобрен със заповед № РД-09-50-512
от 20.11.2001 г. на гл. архитект на София, където парцелите IV и VII са
отредени за имот, записан като общински въз основа на АОС № 712 от 18.07.2001
г., което се установява от скици № 1025 и № 1026 издадени от р. „Нови Искър", отдел „АБ"
на 04. 08. 2011г. Така извършеното записване е неправилно, тъй като актът за
общинска собственост №
712 от 18.07.2001 г. се отнася за 57,88 % ид.ч. от сграда, построена през 1969 г. на 262 кв.м. и парцел V, кв.10 от
770 к.м. при съсобственост за останалите 42,12% ид.ч. на ПК „Труд".
Предходен спрямо ЗРП от 2001 г. е планът, одобрен със заповед № РД-16-075 от
09.04.1990 г. където процесните сгради са обозначени в прилежащите площи с № 143а и № 144 а.
Ответникът СО е оспорил иска.
Заявил е, че видно от представените заверен препис -
извлечение от Окончателен застроителен регулационен план на с. Ж. одобрен със
Заповед № РД-16- 075/09.04.1990г. и удостоверение, такива имоти с номера 143а и
144а в кв.17 не съществуват.
Съдът констатира
следното:
От депозираното по
делото УАС по ф.д. № 6241/1994 г. се установява, че ищецът се явява правоприемник на П.К.Труд“ с.М.. Съгласно позволителен билет 306/19.1967г.
на ПК „Труд“ е разрешено построяването на търговска сграда в с. Ж.. Били са
приети одобрен архитектурен проект за инвеститор на кафе-сладкарницата е с.Ж.,
кв. 17, имот 144 е ищецът ПК „С.“, експертно-техническо становище от 06.03.2003
г. за узаконяване на постройката кафе-сладканица. Съгласно приетия нот. акт №
29, том V, per. № 22571, д. 880/2001 по описа на нот. А.Ч. с район на действие СРС и per. № 310 за собственост на двата имота, прилежащите на които площи са процесни. От
приетата по делото СТЕ се
установява, че процесните имоти се намират в с. Ж. и съгласно исковата молба
представляват: 1. Търговска сграда
/наричана по долу първата търговска сграда/, състояща се от ресторант, бирария, хранителни стоки с
обща площ 225м2 ,заедно с прилежаща площ 745 м2 от УПИ № 143А,кв.17 при съседи
от две страни улици,УПИ № 139 и № 460.Същата е приета с Протокол обр.5.1Х.71г.,
2. Търговски обект-Кафе
сладкарница-аператив с обща площ 140 м2 заедно с прилежаща площ
1080 м2 от УПИ № 144а, кв.17,при съседи от две страни
улици,УПИ № 140, №460 и № 141. Същата е приета с Протокол обр.16/30.09.81г. Претенцията
на ищеца е за възстановяване на
границите на прилежащите обслужващи площи към двата търговски обекта е
конкретизирана на стр.46 на Скица на поземлен имот № 15-263526-02.06.2016г. Границата
на прилежащите обслужващи площи на първия търговски обект: Ресторант, бирария,
хр.стоки /означени сгради с номера 1,2,3,4/ е претендирана и показана около
т.т.З,И,К,Л,М,Н,3 с големина 745м2. Границите на прилежащите обслужващи площи
на втория търговски обект: Кафе сладкарница-аператив /означена сграда с №5/ е
претендирана и показана между т.т.-А,Б,В,Г,Д,Е,Ж,А с площ 1080м2. Съгласно
Заповед № РД 18 18/25.01.12г. на АГКК са одобрени кадастрални карти и
кадастрални регистри на с.Ж.. Скицата на стр. 46 от делото отразява поземлен
имот с идентификатор 29430.4705.650 с големина 3304м2., адм.адрес с.Ж. ,ул.********,урбанизирана
територия предназначена за друг обществен обект. Като предходни номера са
записани № № 140а,/460/,кв.17,също парцели IV и VII. На Скицата Търговския
обект: Ресторант,бирария, хр.стоки/сградите/ описан в
т.1.1 по горе е означен като четири броя сгради с номера от 1 до 4. Другият
Търговски обект :Кафе сладкарница-аператив / описан вт.1.2 по горе / е означен
със № 5. В поземления имот има още една сграда с № 6. Според вещото лице, в действащия план прилежащите площи на двете сгради не са обособени около търговски
сгради и не са номерирани. С нот.акт от 2001 г. ПК„С.” се признава за
собственик на двата търговски обекта. Сградите са описани в нот.акт, както и са
претендирани в исковата молба, както следва: 1. Търговска сграда състояща се от ресторант,бирария,хранителни
стоки с обща площ 225 м2 ,заедно с прилежаща площ 745 м2 от урегулиран поземлен
имот № 143А,кв.17 при съседи от две страни улици,УПИ № 139 и № 460. 2.Търговски обект-Кафе
сладкарница-аператив с обща площ 140 м2 заедно с приложаща площ 1080 м2 от УПИ
№ 144а, кв.17, при съседи от две страни улици,УПИ № 140,№460 и № 141. На
приложената към СТЕ скица, е означен
първия търговски обект като сградите са означени с номера № № 142 и 143, а прилежащата
територия около тях е с размери 745м2 и е означена от вещото лице с № 143а и
така е записана в нот.акт. На скицата, на вторият търговски обект, сградата е
означена с № 144, а прилежащата обслужваща територия около сградата е с размери
1080 м2 и е означена от вещото лице с № 144 а, така е и записана в н.а. Вещото
лице е изследвало застроителния и регулационен план на с.Ж. район Нови Искър, за кв. 17, одобрен със Заповед № РД 16-075/9.04.90г.
Констатирало е от приложеното копие, че сградите на Първия търговски обект са
означени с № №142 и 143 и на втория търговски обект с № 144, като и двата имота
се намират в им.пл.460, кв.17 по плана на с.Ж., който е част от парцел I
предназначен за Кметство, културен дом, здравна служба,магазин,сладкарница и
ресторант. На плана са нанесени за означение на прилежащата площ на първия търговски обект № 143а и на втория
търговски обект № 144а.Номерата 143а и
144а не фигурират в Регулационния и кадастрален план.Те са нанесени от
ищеца за да се покажат къде са прилежащите площи,като това нанасяне
кореспондира със скиците към нот.акт описани по горе и с означенията в нот.акт.
От рег. план от 90 г. е видно, че около двете търговски сгради има огради /граници/ около прилежащите
обслужващи площи, които са съществували към двата обекта и които са предмет
на претенция на ищеца.Със Заповед № РД
09 50 512/20.11.2001г. Парцел I /където се намират
двата търговски обекта в им.460, предназначен за кметство,културен дом,здравна
служба, магазин, сладкарница и ресторант, си сменя предназначението, като се
образуват 9 нови парцела, като първият
търговски обект /сградите №№
142,143 / попадат като част в УПИ ІV общ,
а вторият търговски обект /сградата
144/ попада като част в УПИ VІ общ. Анулирани
са границите на прилежащите площи на
двата обекта, което означава, че прилежащите обслужващи площи към давата
обекта вече не следва да съществуват.
Съгласно Заповед № РД 18 18/25.01.12г. на АГКК са одобрени кадастрални карти и
кадастрални регистри на с.Ж.. Скицата на поземлен имот № 15-281111-03.07.2015г.
отразява поземлен имот с идентификатор 29430.4705.650 с големина 3304м2., адм.адрес
с.Ж.,ул.“Житница“ № 22, урбанизирана територия предназначена за друг обществен
обект. Като предходни номера са записани №№ 140а,/460/, кв. 17,парцели IV и
VII. Двата УПИ IV и VI са обединени в им. 29430.4705.650 предназначени за друг
обществен обект. При огледа на място през март 2017г. вещото лице установило,
че на местата означени като огради, ограждащи прилежащите обслужващи площи
около двата търговски обекта на рег.план от 1990г. съществуват изградени огради.
Вещото лице прави изводи, че границата на претендираните прилежащи площи на първия търговски обект:
ресторант,бирария, хр.стоки със застроена площ от 225м2 /сгради с номера
1,2,3,4 по АГКК/ е претендирана и показана около т.т. З,И,К,Л,М,Н,3 с
големина 745 м2, а границите на прилежащите площи на втория търговски обект: Кафе сладкарница и аперитив със застроена площ от
140 кв.м./сграда с № 5 по АГКК е претендирана и показана между т.т.
А,Б,В,Г,Д,Е,Ж,А с площ от 1080 кв.м. На приложената извадка от Застроителен и регулационен
план на с.Ж. р-н Нови Искър, за кв. 17, одобрен със Заповед № РД 16- 075/9.04.90г., прилежащите площи на двата обекта са съществували като части от им.460
/140А/,който от своя страна е бил част от парцел 1,кв.17 по плана на с.Ж.
предназначен за:кметство, културен дом, здравна служба, магазин, сладкарница и
ресторант. На плана се вижда че
прилежащите площи са оградени с огради, които съществуват и към този момент. С оградите са оградени площи с големина
на първия търговски обект: Ресторант, бирария, хр.стоки в размер на 745м2 и на втория търговски обект:Кафе
сладкарница-аператив са оградени площи с
големина 1080 м2. Площите са служели за обслужване на двата обекта. По делото са били разпитани двама свидетели, като
от показанията на свидетелите В.М.и Б.К.се установява, че двете процесии сгради са построени до
1970-1980 г., както и че към момента на разпита, сградите съществуват във вида
в който са построени. От показанията на единия свидетел се установява че е бил
нает от праводателя на ищеца за да строи едната сграда, а от показанията на другия
свидетел се установява че баща му е наел другата сграда от праводателя на
ищеца.
В съдебно заседание
на 1`3.03.2018 г. вещото лице уточнява, че действително вторият обект,
представляващ сграда от 140 кв.м. с прилежаща площ от 1080 кв.м.,
кафе-сладкарница, не съществува, тъй като е изгоряла и са останали само
бетоновите основи. Не може да даде отговор на въпроса как са били определени
прилежащите площи на двата обекта, като по делото няма данни за това.
По изложените във
въззивната жалба възражения, настоящата инстанция приема следното:
Искът е с
правно основание чл. 54, ал.2 ЗКИР, съгласно който (Изм. - ДВ, бр. 57 от 2016 г.) Когато непълнотата или грешката е свързана
със спор за материално право, тя се отстранява след решаване на спора по
съдебен ред. При необходимост съдът може да възложи на вещо лице, правоспособно
по кадастър, изработване на комбинирана скица с координати на граничните точки.
Влязлото в сила съдебно решение, придружено от проект за изменение, изготвен от
правоспособно лице по кадастър, е основание за изменение на кадастралната карта
по реда на чл.53 а, т.1. Тази разпоредба предвижда, че
непълнотите или грешките в кадастралната карта и кадастралните регистри се
допълват или поправят по молба на заинтересованото лице, а когато са свързани
със спор за материално право, те се отстраняват след решаването му по съдебен
ред. Предмет на този иск е установяване на грешка или непълнота в кадастралната
карта и кадастралните регистри и принадлежността на правото на собственост към
минал момент, към момента на влизане в сила на кадастралната карта. Непълнотата или грешката се допълва или поправя от службите по геодезия,
картография и кадастър въз основа на писмени доказателства и проект за
изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри на недвижимите имоти
като, когато непълнотата или грешката е свързана със спор за материално право
тя се отразява върху комбинирана скица и се отразява в кадастралната карта и
кадастралните регистри на недвижимите имоти, въз основа на скица проект след
решаване на спора по съдебен ред. С искът с правно
основание чл. 54, ал. 2 от ЗКИР се цели установяването на правото на
собственост върху имот с определена площ към минал момент- момента на влизане в сила на кадастралния план и основанието
на иска произтича от интереса да се отстранят съществените непълноти или грешки
в кадастралния план към момента, когато е одобрен. Този иск е установителен и с него
се разрешават спорове между заинтересовани страни относно това дали съществува
или не грешка или непълнота на кадастралната основа на регулационния план.
Ищецът следва да проведе пълно и главно доказване на следните кумулативни
предпоставки - че е собственик на имот,
който е неправилно попълнен или границата му с друг имот е невярно отразена,
както и към кой момент и в кой план имотът не е нанесен правилно с верни имотни
граници. Ако се докаже правото на собственост, изследва се дали в
кадастралната карта тази площ не е заснета /при непълнота/ или е заснета
погрешно в очертанията на имота на ответниците /при грешка/ - в този смисъл е определение № 42/2.02.2011 г. по
ч.гр.д. № 26/2011г.,ВКС,1 г.о. Както бе посочено по-горе, искът е специален установителен иск за
установяване на правото на собственост към минал момент - на одобряване на
кадастралната карта/план/ и кадастралните регистри, в които се поддържа, че е
налице грешка и/или непълнота, свързана със спор за собственост. Наличието на
правен интерес от предявяването на иска по чл.54, ал.2 ЗКИР е обусловено от твърдението на ищеца, че той е титуляр на правото на собственост,
придобито на някое от законово предвидените основания, към момента на
одобряване на плана, за който се поддържа наличието на грешка и/или непълнота,
както и от твърдението на ищеца, че спорът за собственост върху погрешно
нанесения имот /или част от имот/ или ненанесен такъв в кадастралния план е
именно с ответника. Когато ищецът твърди, че правото му на собственост е
нарушено и предявява иск за предаване на отнето владение, той трябва да
индивидуализира спорния имот по актуалния му устройствен статут-ако е извън
регулация-с посочване на неговите граници, местност и землище, в което се
намира, ако е заснет на кадастрална карта - с идентификаторът по чл.26, ал.2 ЗКИР, ако имотът попада в район с влязъл в
сила подробен устройствен план - според заснемането му по този план. Дори и
след успешното провеждане на иска по чл.54, ал.2 ЗКИР, за да бъде годен обект на вещноправна защита, имотът
следва да бъде нанесен в кадастралната карта с действителните си граници, а
когато се намира в урегулирана територия, следва да е нанесен по плана и да се индивидуализира
с регулационните данни.
Настоящата инстанция приема, че
ищецът е установил по реда на пълното и главно доказване кумулативните
предпоставки на предявения иск. Титулярството в правото на собственост върху
процесния имот е било установено въз основа на приетите по делото и неоспорени
от ответника писмени доказателства. Доказано е правото на собственост на ищеца ПК „С.“,
като правоприемник на ПК „Труд“, на която е било разрешено да изгради
търговската сграда в с. Ж., както и документи за узаконяване на другата
постройка- кафе - сладкарницата. Вещото лице е посочило, че заповедта, с която са приети двете сгради, е преди
1987г., а имено през 1971 и 1981 г. Това се установява и от свидетелските
показания на свидетелите В.М.и Б.К., че двете процесии сгради са построени до 1970-1980г. Както е
посочено в решение № 316 от 19.10.2012 г. по гр.д. № 830/11 г., ГК, І ТО на
ВКС, съгласно
установената съдебна практика разпоредбата на чл.2, ал.3 ЗОбС/отм./ идва да уреди собствеността на кооперациите
върху сгради, които те са построили върху държавна / общинска/ земя, без да им
е било учредено право на строеж. Законодателят отдава правно значение на факта
на построяване на сградите със собствени средства и по този начин ги запазва в
собственост на кооперацията, тъй като в противен случай по правилото на чл.92 ЗС те биха се считали за собственост на
този, който е собственик на земята /държавата или съответната община/.
Разпоредбата на чл.2,
ал.3 ЗОбС/отм./ е
проявила своето действие от момента на влизането
й в сила, като от този момент както сградата, така и прилежащият й терен,
се считат за собственост на съответната кооперация. След като е произвела
действие да признае правото на кооперациите като собственици на тези сгради
сградите, нормата е отменена, но е последвана от § 26 ПЗР ЗИД ЗК -Д.в.бр. 41/2007 г., указващ на
кооперациите, станали собственици на посоченото основание, че имат право да
предявят искане за деактуване на сградите и прилежащия към тях терен пред
държавата и общините. Видно е от изложеното, че признаването на кооперациите за
собственици на основание чл.2, ал.3 от ЗОбС не се свързва с приложението на пар.1 от ДР ЗК от 1991 г. или пар.1 от ЗК от 1999 г., които уреждат
възстановяването на отнето или одържавено кооперативно имущество. Тази разпоредба е отменена е с изменението на
закона, публ. ДВ, бр. 101/2004 г. Тя има
еднократно действие, което се е проявило по силата на закона, поради което
настъпилите последици следва да се съобразяват при решаването на всички спорове
във връзка с такова имущество, независимо кога се разглежда делото. С решение от
21.12.2005 по гр. д. 8886/1999 по описа на СГС, BO, II въззивен
състав и решение 477 от 29.05.2007 по гр. д. 402/2006 по описа на ВКС II ГО
постановени в отношенията между страните е прието, че отмяната на
материалноправната норма на чл. 2, ал. 3 от ЗОбС няма обратно действие. Изводът
е, че при действието на чл. 2, ал. 3 от ЗОбС ищецът кооператор е станал
собственик на сградите и прилежащите към тях терени, които е построил и не е
загубил правото на собственост след отмяната на тази норма. От приетата по
делото СТЕ се установява, че в Застроителен и регулационен план на с.Ж. р-н
Нови Искър, за кв. 17, одобрен със Заповед № РД 16- 075/9.04.90г., прилежащите
площи на двата обекта са съществували като части от им.460 /140А/, който от
своя страна е бил част от парцел 1,кв.17 по плана на с.Ж. предназначен за: кметство,
културен дом, здравна служба, магазин, сладкарница и ресторант, като действително прилежащи площи към двата обекти с №№
143 а и 144 а не фигурират в застроителен и регулационен
план.
На плана се вижда че прилежащите площи са оградени с огради, които
съществуват и към този момент. С оградите са оградени площи с големина на
първия търговски обект: Ресторант, бирария, хр.стоки в размер на 745м2 и на
втория търговски обект:Кафе сладкарница-аператив са оградени площи с големина
1080 м2. Площите са служели за
обслужване на двата обекта. Установява се още, че със Заповед № РД 09 50 512/20.11.2001г. Парцел I /където се намират двата търговски обекта в им.460,
предназначен за кметство,културен дом,здравна служба, магазин, сладкарница и
ресторант, си сменя предназначението, като се образуват 9 нови парцела, като първият търговски обект /сградите №№ 142,143 / попадат като част в УПИ ІV общ, а вторият търговски
обект /сградата 144/ попада като
част в УПИ VІ общ, като са анулирани
границите на прилежащите площи на
двата обекта, което означава, че прилежащите обслужващи площи към давата
обекта вече не следва да съществуват. Изводът е, че собствеността към плана от
2001 г. не е отразена в него, т.е. налице са всички основания на иска по чл.54,
ал.2 ЗКИР.
Относно доводите, че от постановеното решение не става
ясно по какви правила прилежаща площ за обект с площ 225 кв.м. е определена в
размер на 745 кв.м., а за обект с площ от 140 кв.м е определена прилежаща площ
от 1080 кв.м., че в производството пред първата инстанция не е изчислена
прилежащата част към сградите съгласно чл.35, ал.2 ЗУТ във връзка с пар.26 от
ПЗР на ЗИ на ЗК, то следва да се вземе предвид обстоятелството, че спор по този
въпрос не е имало в първоинстанционното производство. В отговора на исковата
молба въззивникът/ответник/ не е изложил
доводи в тази връзка, не е възразил и по приетата по делото СТЕ, която е посочила,
че площите са в този размер, че прилежащите площи са оградени с огради, които
съществуват и към този момент, а площите са служели за обслужване на двата
обекта. В съдебно заседнаие във въззивната фаза, вещото лице е заявило, че няма
данни покакъв начин са определени тези площи.
Крайните изводи на двете съдебни
инстанции съвпадат. На основание
чл.271, ал.1, изр.1, І пр. ГПК, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора и предявената претенция въззивникът следва да заплати
на въззиваемия направените разноски за настоящата инстация във вид на адвокатско
възнаграждение в размер на 1000 лв.
Водим от гореизложеното,
съдът
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 25.08.2017 г. по гр.дело № 13891/16г. на СРС,
ГО, 28 състав.
ОСЪЖДА С.О., гр. София, ул. „**********, представлявана от
кмета Й.Ф., чрез пълномощника по делото юрисконсулт Р.Ц.да заплати на П.К.„С.“, ЕИК********,
със седалище с.М., обл. София, СО, ул. ********, представлявана от Р.И.И., чрез
пълномощника по делото адвокат Д.Б.от САК
направените
разноски за настоящата инстация във вид на адвокатско възнаграждение в размер
на 1000 лв.
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от
връчване преписа на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.