Мотиви
към решение №102/02.07.2020 г., постановено по АНД № 148/2020г. по описа на РдРС.
С
обвинителен акт РП-Перник е повдигнала обвинение срещу подсъдимият Р.М. Н., с ЕГН: **********, с
адрес *** за това, че на 10.07.2019 г. в с.Друган, общ.Радомир,
по път ІІІ-627, управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка и модел
„Форд Мондео“, с рег. № 200 М 842, в
срока на изтърпяване на принудителна
административна мярка за временно отнемане на свидетелството за управление на
МПС, наложена със ЗППАМ № 1960/14.04.2019 година на мл. автоконтрольор,
упълномощен от Директора на СДВР със заповед №513з-1618/2018г., връчена на 14.04.2019
година-престъпление по чл.
343в, ал. 3, във вр. с ал. 1 от НК.
В проведеното разпоредително заседание на 02.07.2020г. адв. Б.–
упълномощен защитник на подсъдимия Н. и прокурора са
изразили по реда на чл. 248, ал. 1, т.
4 от НПК становище за наличието на визираните в чл. 78а от НК
предпоставки, обуславящи разглеждането на делото по особените правила на Глава Двадесет и
осма от НПК.
Систематическото тълкуване на разпоредбите на чл. 248, ал. 1, т.
4 и чл. 252, ал. 1
и 2 от НПК
обосновава извод, че разглеждането на делото по реда на особените правила на Глава Двадесет и
осма от НПК "Освобождаване от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание" е допустимо и в случаите, когато
съдебното производство е образувано по обвинителен акт. Този процесуален ред за
разглеждане на делото е обусловен от наличието на положителните предпоставки по
чл. 78а, ал. 1 от НК и отсъствието на отрицателните предпоставки по чл.78а, ал. 7 от НК. Те са материално-правни, но поради естеството им преценката за
тяхното осъществяване може да бъде направена в разпоредителното заседание въз
основа на описанието на деянието и съставомерните му последици и на правната му
квалификация в обвинителния акт, както и въз основа на събрани на досъдебното
производство доказателства за съдебното минало на подсъдимия, без съдът да
изследва въпроси по съществото на обвинението – дали подсъдимият е извършил
виновно деянието, в което е обвинен и съставлява ли то престъпление. Затова в
конкретния случай, предвид така осъществената съдебна преценка за наличие на
предпоставките по чл. 78а, ал. 1 от НК за освобождаване на подсъдимия от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание за деянието, както е формулирано и
квалифицирано в обвинителния акт и за липса на визираните в чл. 78а, ал. 7 от НК пречки за това, съдът на основание чл. 252, ал. 1 от НПК е постановил разглеждане
на делото по реда на Глава Двадесет и
осма от НПК незабавно след приключване на обсъждането на въпросите
от разпоредителното заседание. Този процесуален ред за разглеждане на делото
определя и вида на съдебния акт по съществото на делото – решение, а не
присъда, независимо от естеството и наименованието на акта на прокурора, с
който съдът е сезиран и е образувано съдебното производство.
Представителят на държавното
обвинение поддържа внесения обвинителен акт и моли съда да постанови осъдително
решение предвид преминаване на производството по делото от разпоредително
заседание за разглеждането му по реда на глава
двадесет и осма от НПК, като съда наложи на Н. административно наказание
глоба към средния размер предвиден от законодателя в чл78а от НК.
Адвокат- защитника на подсъдимия Н., адв.Б. пледира съда
да освободи подзащитния му от наказателна отговорност и му наложи административно
наказание в предвидения от закона минимум, с оглед чистото съдебно минало на
подсъдимия/реабилитран/ и критичното му
отношение към извършеното.
Подсъдимият Р.Н. не оспорва фактическата
обстановка изложена от държавното обвинение
в обстоятелствената част на обвинителния акт и моли съда да му наложи минимално наказание,
като изразява съжаление за деянието си.
Съдът,
след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на
страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На
инкриминираната дата 10.07.2019г. свидетелите
Н. Г. Х. и Г. А. Г., и двамата заемащи длъжност
„младши автоконтрольор“ към Сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР –Перник в изпълнение
на служебните си задължения по контрол за безопасността на движението по пътищата на
територията на РУ – Радомир около 00:20ч. на същата дата се намирали в с.
Друган, общ. Радомир, на път III - 627. В този момент те възприели движещ се в
селото по път III - 627 лек автомобил марка и модел „Форд Мондео“ с peг. № . с посока на движение от пътен възел „Долна Диканя“ към гр. Радомир.
Свидетелите Х. и Г. спрели за проверка МПС-то на пътя в селото. При
осъществяването на проверката констатирали, че водачът е сам в автомобила и
установили самоличността му, а именно подсъдимият
Р.М.Н.. Когато контролните органи поискали за проверка документите му Н. не
представил СУМПС, като заявил, че свидетелството му за управление на МПС е било
иззето органите на Отдел „Пътна полиция“ при СДВР. При така
заявеното от Н. свидетелите извършили справка в автоматизирана информационна
система „АНД“ на МВР, при което установили, че действително последният е с
отнето СУМПС по адм.ред. Предвид на тези обстоятелства св. Христов съставил на Н.
АУАН Серия GA. № 17257, който той подписал без възражения.
Подсъдимият Н.
е притежавал СУМПС, но на 14.04.2019г. спрямо него била издадена Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка № 1960/14.04.2019г. временно
отнемане на СУМПС до заплащане на дължимата глоба на основание чл.171, т.1,
б“д“ от ЗДвП от редовно упълномощен полицейски
служител към Отдел „Пътна полиция“ при СДВР, предвид обстоятелството, че при извършена
проверка от органите на пътна полиция било
установено, че Н. при управление на моторно превозно средство същият го управлява
с наложено наказание „глоба“, която не била заплатена в срока за доброволното й
заплащане. Горепосочената Заповед била връчена лично на Н. на същата дата
14.04.2019г., като с нея свидетелството му за правоуправление на моторно
превозно средство било отнето „до заплащане на дължимата глоба“, като едва на
11.07.2019г., след извършване на настоящето инкриминирано деяние Н. заплатил дължимата
глоба, на която и дата е отпаднало
основанието за налагане на ПАМ с горецитираната заповед.
ПО
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Гореизложената
фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от събраните в хода на
досъдебното производство и приобщени по реда на чл.378,
ал. 2, във вр. чл.283 НПК
доказателства –показанията на свидетелите Н.Г. Х. /л.15 от ДП/ и Г. А. Г. /л. 16 от ДП/, и писмени доказателства – НП №19-4332-008953 от 20.05.2019г. на ВПД
началник на сектор „ПП“ към СДВР /л.19 от ДП/, АУАН серия АА №086904 от
14.04.2019г./л.20 от ДП/, ЗППАМ № 1960/14.04.2019
година на мл. автоконтрольор, упълномощен от Директора на СДВР със заповед №513з-1618/2018г., връчена на
14.04.2019 година /л.21 от ДП/, АУАН
серия GA №17257
от 10.07.2019г./л. 24 от ДП/,Справка за нарушител/водач /л.25-29 от ДП/
Констатацията за
съдебното минало на обвиняемия Н. съдът направи въз основа на представената по
делото справка за съдимост /л. 11 от ДП/
и тази представена в хода на съдебното дирене рег.№207/12.06.2020г., издадена
от Бюро съдимост при РдРС и ксерокопие Писмо от ОС „ИН“-Перник ,сектор „Пробация“ , изх.№352/04.02.2014г. видно,
от които Р.Н. е осъждан за престъпление от общ характер, но
е реабилитиран.
В посочените доказателствени материали не се
съдържат противоречия, същите безпротиворечиво установяват фактическата
обстановка, изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт на РП-Перник
и призната от подсъдимия на досъдебно производство, поради което и по аргумент
за обратното от чл. 305, ал. 3,
изр.2 НПК не се налага по-детайлното им обсъждане от настоящия
състав.
ОТ
ПРАВНА СТРАНА:
С
оглед гореизложената фактическа обстановка съдът прие, че са налице всички
елементи от обективна и субективна страна на престъпление чл.
343в, ал. 3, във вр. с ал. 1 от НК.
С управляване на МПС в срока на изтърпяване на принудителна административна
мярка за временно отнемане на свидетелството за управление на МПС, наложена със
ЗППАМ № 1960/14.04.2019 година на мл. автоконтрольор, упълномощен от Директора
на СДВР със заповед №513з-1618/2018г., връчена на 14.04.2019 година обвиняемият
е реализирал изпълнително деяние на престъплението.
От субективна страна извършеното от
обвиняемия Н. деяние е виновно, с форма на вина – пряк умисъл. Същият е
осъзнавал е общественоопасния характер на деянието, като е предвиждал общественоопасните последици и е
целял тяхното настъпване.
ПО
НАКАЗАНИЕТО:
С оглед приложимата
правна квалификация за извършеното от обвиняемия Р.Н. деяние, съдът намери, че са налице
предпоставките на чл. 78а НК
за освобождаването му от наказателна отговорност и налагането на
административно наказание – глоба.
Така на първо място,
за посоченото престъпление по чл.
343в, ал. 3 във връзка с ал. 1 от НК
се предвижда наказание „лишаване от
свобода" до три години и „глоба" от двеста до хиляда лева.
На следващо място, от
приложената по делото справка съдимост, се установи, че същият не е осъждан/реабилитиран
/, както и, че е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание по реда на чл. 78а НК, но не е налице пречка за повторното прилагане на чл.78а от НК поради
изтеклия давностен срок/т.8 от ТР №2/28.02.2018г. на ОСНК на ВКС/.
От престъплението няма
причинени имуществени вреди, като не са налице и изключващите института на
освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание ограничения по чл.78а, ал. 7 НК.
Като се съобрази с
гореизложеното, съдът наложи на Н. административно наказание
глоба в размер на 1300 лева, като намери, че същото наказание най-точно би
отговорило на целите предвидени в чл.36,
ал.1 от НК да поправи и превъзпита обвиняемия към спазване на законите и
добрите нрави и на принципа на справедливост залегнал в чл.35, ал.3 НК. При
определяне размера на наказанието съдът съобрази, чистото съдебно минало на обвиняемия/реабилитиран/,
изразеното съжаление за случилото се и съдействието на разследващите органи.Отегчаващи
отговорността обстоятелства са множеството нарушения на обвиняемия по Закона за
движение по пътищата
В изложения по-горе смисъл съдът постанови диспозитива на решението
си.
Районен съдия: