Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 1160 Година
12.11.2018 Град
С.З.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
С.Т РАЙОНЕН СЪД XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На трети
октоМ.и Година 2018
в публично съдебно
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.
Секретар: В.П.
Прокурор:
като разгледа
докладваното от съдията Р. гражданско дело номер 2485 по
описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявени са искове с правно
основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът Р.С.Д. твърди в
исковата си молба, че бил
съдружник и управител на У.. На 31.01.2013 г., в офиса на дружеството в ---,
било извършено претърсване и изземване на компютърни конфигурации от служители
на ответната О.. По случая било образувано дп 49/2013 г. на О. и пр.пр.
446/2013 г. на Р.. На 25.03.2013 г., в хода на разследването, бил привлечен в
качеството на обвиняем, за това, че в периода 14.07.2010 г. - 31.01.2013 г., в
условията на продължавано престъпление, в офиса на дружеството в С.З.,
използвал в дейността му три броя компютърни системи и 14 бр. оптични носители,
като възпроизвел чужд обект на авторско право - престъпление по чл. 172а НК.
Обвинението му било подробно посочено в съставеното на 25.03.2013 г. за целта
постановление за привличането му в качеството на обвиняем, като едновременно с
повдигането му, му била взета и МН „Подписка". По това обвинение не се
признавал за виновен. На 27.05.2013 г. бил отново привлечен като обвиняем, а на
31.05.2013 г., материалите по делото му били предявени, когато направил, чрез
защитника си, искане за прекратяване на производството. След приключването на
разследването бил изготвен обвинителен акт от Р., който на 09.07.2013 г. бил
внесен за разглеждане в съда и образувано нохд № 1518/13 г. на СтPC, което, с
разпореждане на съдията – докладчик, било прекратено и върнато на П. за
доразследване. На 30.10.2013 г. отново бил привлечен в качеството на обвиняем,
като този път обвиненията, които му били повдигнати и предявени, били в пет
пункта и във всичките го привличали в качеството на обвиняем за деяние,
представляващо престъпление по чл. 172а, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК. Отново не
се признал за виновен и считал, че воденото срещу него дело следвало да бъде
прекратено. На 06.12.2013 г. в PC С. бил внесен изготвен от П. ОА и образувано
нохд 2613/13 г., по което на 12.05.2014 г. било проведено съдебно заседание, в
което съдията - докладчик приел, че в досъдебно производство били допуснати
съществени процесуални нарушения, поради което прекратил съдебното производство
и върнал делото на П. за отстраняването им. На 20.06.2014 г. отново бил
привлечен в качеството на обвиняем, като новото му обвинение било отново в пет
пункта и за престъпления по чл. 172а, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК. Не се
признал за виновен по тези обвинения и отново считал, че делото срещу него
следвало да бъде прекратено. На 28.07.2014 г. в PC С., по внесен от Р. ОА, било
образувано нохд 1342/14 г., по което на 16.10.2014 г. се провело съдебно
заседание, в което дал обяснения по обвинението. В това производство П.
поддържала обвинението, по което бил предаден за реализиране на наказателна
отговорност и поискала от съда да му наложи наказание „пробация“. С присъда от
16.10.2014 г. бил признат за невиновен по обвиненията, за които бил предаден на
съд. На 22.10.2014 г. бил подаден протест от Р. срещу тази присъда, въз основа
на който било образувано внохд 1301/14 г. С решение 20/10.02.15 г. съдът
отменил оправдателната присъда и върнал делото на PC С. на фаза разпоредително
заседание. Било образувано нохд 336/2015 г. на СтРС, което било прекратено с
разпореждане на съдията – докладчик от 16.02.2015 г. и върнато на П.. На
18.11.2015 г. в PC С. за пореден път бил внесен изготвен от П. обвинителен акт
срещу него и отново бил предаден на съд. Образувано било нохд 2787/15 г., по
което били проведени две заседания, като отново не се считал или признал за
виновен в това, за което го била предала на съд П.. На 31.03.2016 г. PC С. го признал
за невиновен по обвиненията, за които бил предаден на съд. На 14.04.2016 г. бил
подаден протест, по който в ОC С. било образувано внохд 1235/16 г., по което с
решение 150/16.11.16 г. била потвърдена и влязла в сила на същата дата оправдателната
му присъда. В резултат на действията на органите на досъдебното производство и П.,
изразяващи се в незаконното повдигане на обвинения и привличането му в
качеството му на обвиняем, изготвянето на няколко обвинителни акта по досъдебното
производство и внасянето им за разглеждане от съда, поддържането на обвинението
в хода на съдебното следствие и прения, подаването на протести срещу
оправдателната присъда, както и поддържането им пред въззивната инстанция, и
поредното искане да бъдел признат за виновен и му се наложи наказание,
претърпял вреди от неимуществен характер. За времето на досъдебното
производство претърпял редица унижения и страдания. Гореописаните действия на
органите на това производство силно го смутили и притеснили. Знаел, че не бил
извършил престъпление. Въпреки това го третирали като престъпник и бил
привлечен към наказателна отговорност, като му било повдигнато обвинение, че
бил извършил гореописаното престъпление. Още след привличането му като обвиняем,
това се разчуло и хората започнали да странят от него. Коментирало се, че било
доказано, че бил компютърен престъпник. Приятелите му го успокоявали, че докато
не приключело разследването не се знаело какво щяло да стане. Окуражавали го,
че П. нямало да се подведе и с оглед доказателствата щяла да прекрати делото.
Бил се поуспокоил, когато дошло съобщението от съда, че имало образувано нохд №
2613/13 г. на СтPC. Бил предаден на съд и се искало да бъде осъден за нещо,
което не бил извършил. Хората много бързо разбрали за случилото се и
коментарите отново се появили. Вече не само познатите му, но и близките му
приятели започнали да го избягват и наричат престъпник. Правели си шеги с него
относно бъдещото му пребиваване в затвора и какво щяло да му се случи там.
Започнал да се притеснява. Изгубил съня си. Имал чувството, че като отивал на
дело повече нямало да се върне вкъщи, понеже щял да бъде осъден. Бил щастлив
след произнасянето на оправдателната присъда. След получаването на протеста
обаче, и особено след уважаването му, страховете и притесненията му се върнали.
Всеки път, когато ходел до органите на досъдебното производство за делото, имал
чувството, че с него щяло да се случи нещо ужасно. Не смеел да влезе в кабинета
на разследващият за провеждането на един елементарен разпит. Страховете му се
засилили, когато отново получил обвинителен акт и делото отново било на дневен
ред. В деня на заседанията стоял близо до съда и треперел от страх какво щяло
да стане с него. Кошмарен бил денят, в който делото приключило и П. отново
поискала да бъдел признат за виновен, осъден и му се наложело наказание.
Оправдателната присъда по нохд 2787/15 г. на СтPC била като глътка свеж въздух
до момента, в който разбрал, че отново имало протест. Имал чувството, че светът
бил свършил. Не знаел как бил дошъл денят на заседанието пред СтОС и било
минало времето, докато произнесял своето решение, с което потвърдил
оправдателната му присъда. Дори и след приключване на наказателното
производство, отрицателните му преживявания, свързани с този период, не се
преустановили. За голяма част от близките и познатите му, името му се
асоциирало с недобро обществено поведение. Неоснователното обвинение неизбежно
рефлектирало върху авторитета и чувството му за лично достойнство. Чувствал се
обиден и огорчен. Заради това дело се променил и изгубил вяра в органите на
досъдебното производство и П.. Тези три години и половина, в които срещу него
се водело наказателно производство, бил привлечен като обвиняем и даден на съд,
били най-лошите в живота му. Събуждал се с мисълта, че хората го смятали за
престъпник. Нямало ден, в който да не изпитвал страх от бъдещето. Лягал с
мисълта, каква ли несправедливост щял да му донесе следващият ден. Тези
претърпени от него неимуществени вреди оценявал на 25000 лева. Искането е да се
осъдят ответниците, да заплатят солидарно на ищеца, сумата от 25000 лева за
обезщетение на причинените му неимуществени вреди от обвинението в извършването
на горепосоченото престъпление, за което бил оправдан и законна лихва върху
тази сума от 16.11.2016 г. до изплащането й, както и разноските по делото.
Ответната П. оспорва изцяло предявените
искове, които моли съда да отхвърли, като неоснователни, с
възражения и доводи, изложени подробно от представителят й в подадения
в срок отговор и в хода на делото по същество.
Ответната О. оспорва изцяло предявените искове, които моли
съда да отхвърли, като недопустими и неоснователни спрямо нея, и й присъди
юрисконсултско възнаграждение, с възражения и доводи, изложени подробно
от пълномощникът й в подадения в срок отговор и в хода на делото по същество.
Контролиращата страна П. оспорва изцяло предявените искове,
които моли съда да отхвърли, като неоснователни, с възражения и доводи,
изложени подробно от представителят й в хода на делото по същество.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в съвкупност с исканията, възраженията и доводите на страните, взе
предвид и настъпилите след предявяване на исковете факти, от значение за спорното
право, намери за установено следното:
Със съставянето на 31.01.2013 г. от разследващ полицай на
ответната О. на протокол за претърсване и изземване в офис в -, на У., в което
ищецът е съдружник и управител, е било образувано срещу неизвестен извършител приложеното
досъдебно производство № 49/2013 г. за това, че на 31.01.2013 г. в гр. С.З., е
записвал и разпространявал чужди обекти на авторското право – операционни
системи и компютърни програми, без необходимото по закон съгласие на носителя
на съответното право – престъпление по чл. 172а, ал. 1 НК, за което Р. е била уведомена
същия ден (чл.
212, ал. 2 и 3 НПК). По указание от 19.03.2013 г. по чл. 196, ал. 1, т. 2 НПК на наблюдаващият прокурор от същата прокуратура, с постановление от 25.03.2013 г. на
разследващият полицай по същото досъдебно производство, ищецът
е бил привлечен в качеството на обвиняем, за това, че в периода от 14.07.2010
г. до 31.01.2013 г., в посочения офис на посочената фирма, е извършил
посоченото в постановлението продължавано престъпление по чл. 172а, ал. 1, във
вр. с чл. 26, ал. 1 НК, като му е взета мярка за неотклонение „подписка” (л.
7-10). От
приложените в досъдебното производство свидетелество за съдимост и
характеристична справка е видно още, че ищецът не е осъждан и за него няма
данни за съдебни и криминалистични регистрации и прояви (л.
35 и 38 от т. I
на д.пр. 49/2013 г.). С постановление от 27.05.2013 г. на
разследващият полицай по същото д.пр., докладвано на прокурора по смисъла на
чл. 219, ал. 1 НПК, ищецът отново е привлечен в
качеството на обвиняем за същото продължавано престъпление, като му е взета
същата мярка
за неотклонение „подписка” (л.
11-13).
На 31.05.2013 г. са му предявени материалите по разследването, при което е
поискал прекратяването му поради недоказаност на обвинението (л.
14).
На ищецът е било повдигнато обвинение в извършването на същото
престъпление и с изготвен от прокурор при Р. обвинителен акт, за разглеждане на
който е било образувано на 09.07.2013 г. приложеното нохд № 1518/2013 г. на
СтРС. Последното обаче е било прекратено с разпореждане от 08.08.2013 г. на
съдията-докладчик, а делото върнато на Р. за отстраняване на допуснати
съществени процесуални нарушения при изготвянето на обвинителния акт, в който
не е било посочено за всяко от деянията, част от продължаваното престъпление,
кога са извършени и кой е носителят на съответното авторско право. По попаден
на 19.08.2013 г. частен протест срещу това разпореждане, същото е било
потвърдено с определение от 04.10.2013 г. по приложеното вчнд № 1267/2013 г. на
СтОС.
На 09.10.2013 г. делото е върнато в Р., а с постановление
от 10.10.2013 г. набюдаващият прокурор е дал указания за ново привличане на
ищецът, като обвиняем, като се съобразят дадените от РС и ОC С. указания за
отстраняване на допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила (л. 1 от т. II на
д.пр. 49/2013 г.). С постановление от 30.10.2013 г. на разследващият
полицай по същото д.пр., ищецът е бил привлечен в качеството на обвиняем за извършването
на подробно описаните в пет пункта от това постановление, в периода от
14.07.2010 г. до 31.01.2013 г., в посочения офис на посочената фирма, четири
продължавани престъпления по чл. 172а, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 НК и едно
по чл. 172а, ал. 1 НК, като му е взета същата мярка за неотклонение „подписка”
(л. 3-8 от т. II на д.пр. 49/2013 г.).
Повдигнато
му е и обвинение за извършването на тези престъпления с изготвен от прокурор
при Р. обвинителен акт, за разглеждане на който е било образувано на 09.07.2013
г. приложеното нохд № 2613/2013 г. на СтРС, по което е проведено на 12.05.2014
г. едно съдебно заседание, в което ищецът се е явил, но съдът отново е
прекратил съдебното производство и върнал делото на Р. за отстраняване на
допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи в непосочване в
обвинителния акт на нормата от ЗАПСП, която изисква съгласие на носителя на
съответното право.
На
26.05.2014 г. делото е върнато в Р., като с постановление от същата дата на набюдаващият
прокурор са дадени указания за ново привличане на ищецът, като обвиняем, като
се съобразят дадените от РС С. указания (л. 1 от т. III
на д.пр. 49/2013 г.). С постановление от 20.06.2014 г. на разследващият полицай
по д.пр., ищецът отново е бил привлечен в качеството на обвиняем за
извършването на горепосочените четири продължавани престъпления по чл. 172а,
ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 НК и едно по чл. 172а, ал. 1 НК, като му е взета
същата мярка за неотклонение „подписка” (л. 3-11 от т. III
на д.пр. 49/2013 г.).
За
тези престъпления Р. е внесла срещу ищеца в съда на 28.07.2014 г. нов
обвинителен акт, за разглеждане на който е било образувано на същата дата приложеното
нохд № 1342/2014 г. на СтРС. По същото е проведено на 16.10.2014 г. едно
съдебно заседание, в което ищецът се е явил и дал обяснения по обвинението,
като с постановена на същата дата присъда, С.т районен съд го е признал за
невиновен и оправдал изцяло по повдигнатите му обвинения за извършване на
посочените четири продължавани престъпления по чл. 172а, ал. 1, във вр. с чл. 26,
ал. 1 НК и едно по чл. 172а, ал. 1 НК (л. 47-58 от нохд № 1342/2014 г.). От
мотивите на тази присъда е видно, че за да постанови този резултат, съдът е
намерил, че не е доказано по несъмнен начин ищецът да е извършил тези
престъпления. По подаден срещу тази присъда от Р. протест е било образувано приложеното
внохд № 1301/2014 г. на СтОС, като в проведеното по същото на 21.01.2015 г. едно
заседание, по което ищецът се е явил, прокурор при Старозагорската окръжна
прокуратура е поддържал протеста (л. 18 от внохд № 1301/2014 г.). С
постановеното по това внохд и влязло в сила на 10.02.2015 г. решение, С.т
окръжен съд е отменил оправдателната присъда и върнал делото на СтРС за ново
разглеждане от друг състав от стадия на разпоредителното заседание. За да
постанови този резултат, въззивният съд е намерил, че ощетените от
престъпленията ЮЛ, носители на авторското право, не са били уведомени за
правата им в досъдебното и съдебното производство, което е довело до
ограничаване на процесуалните им права.
За
новото му разглеждане е било образувано на 12.02.2015 г. приложеното нохд №
336/2015 г. на СтРС. Последното обаче е било прекратено в закрито заседание с
разпореждане от 16.02.2015 г. на съдията-докладчик, а делото върнато на Р. за
отстраняване на допуснати в досъдебното производство съществени процесуални
нарушения, изразяващи се в неуведомяване на ощетените ЮЛ за същото производство
и правата им на пострадали лица.
На
09.06.2015 г. делото е върнато в Р., като с постановление от същата дата на
набюдаващият прокурор са дадени указания на разследващият полицай за извършване
на посочените от съда действия (л. 1 от т. IV
на д.пр. 49/2013 г.). С постановление от 12.09.2015 г. на наблюдаващият
прокурор, поради несъбиране на доказателсва за изършване от ищеца на
престъпленията от 14.07.2010 г. до 14.07.2012 г. и на 31.01.2013 г., частично е
прекратено наказателното производство срещу него за същите престъпления, като е
постановено същото да продължи срещу него само за извършеното в периода от
29.01.2013 г. до 30.01.2013 г. продължавано престъпление по чл. 172а, ал. 1,
във вр. с чл. 26, ал. 1 НК (л. 38-40 от т. III
на д.пр. 49/2013 г.). С постановление от 02.10.2015 г. на наблюдаващият
прокурор, поради изтичане на по-дълъг от визирания в чл. 234, ал. 8 НПК период,
е отменена взетата спрямо ищеца МН „Подписка“ (л. 19 от т. IV на
д.пр. 49/2013 г.).
На 13.10.2015 г. на ищецът са предявени материалите по разследването (л. 29 от т. IV на
д.пр. 49/2013 г.)
За
посоченото продължавано престъпление, РП отново е внесла срещу ищеца в съда на 18.11.2015
г. обвинителен акт. За разглеждането му е било образувано приложеното нохд № 2787/2015
г. на СтРС, по което са проведени две заседания на 18.01.2016 г. и на
31.03.2016 г., на които ищецът се е явил, като с постановена на 31.03.2016 г.
присъда, С.т районен съд го е признал за невиновен и оправдал изцяло по
повдигнатото му обвинение за извършване на посоченото продължавано престъпление
по чл. 172а, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 НК (л. 45-51 от нохд № 2787/2015
г.). От мотивите на тази присъда е видно, че за да постанови този резултат,
съдът е намерил, че не са събрани несмънени доказателства, че именно ищецът е
извършител на това престъпление, за което е предаден на съд с обвинителния акт.
По подаден срещу тази присъда протест е било образувано приложеното внохд № 1235/2016
г. на СтОС, като в проведеното по същото на 02.11.2016 г. едно заседание, по
което ищецът се е явил, прокурор при Старозагорската окръжна прокуратура е заявил,
че не поддържа протеста (л. 15 от внохд № 1235/2016 г.). С постановеното по
това внохд и влязло в сила на 16.11.2016 г. решение, С.т окръжен съд е потвърдил
изцяло оправдателната присъда на ищеца по нохд № 2787/2015 г. на СтРС. От мотивите
на това решение е видно, че за да потвърди тази присъда, въззивната инстанция се
е солидаризирала с първоинстанционния съд, че при събраните по делото доказателства,
авторството на деянието остава предположение, на каквото присъдата не може да
почива съгласно чл. 303, ал. 1 НПК, като е отбелезяла още, че фактите, описани
в обвинителния акт, не дават основание да се приеме, че е налице осъществяване
на което и да е от другите изпълнителни деяния по чл. 172а, ал. 1 НК.
По настоящото дело са разпитани и свидетелите Д.
и К., чиито показания съдът кредитира, защото, въпреки, че свидетелката Д. е
съпруга, а свидетелят К. – кум на ищеца, показанията им са непосредствени,
последователни и логични, и не противоречат на останалите доказателства по
делото, което, въпреки неоснователните доводи за противното на представителите
на ответниците и контролиращата страна, оправдава напълно доверието, с което
съдът се отнася към тяхната достоверност (чл.
172 ГПК).
От тези показания се установява, че процесното
обвинение и наказателното производство е разстроило много ищецът, който станал нервен
в дома и офиса, стресиран, притеснен и уплашен. Притеснавяли го разпитите.
Чувствал се несигурен за бъдещето си. Притеснявал се, че го съдят за нещо, за
което нямал вина. Изпитвал страх и ходел да му баят срещу такъв. Не можел да
спи. Променил се. Станал по-различен. Бил вглъбен в себе си. Загубил чувството
си за хумор. Бил отнесен и не реагирал както преди. Притеснявал се, че това ще
се отрази и на бизнеса му и някои от клиентите му могат да се отдръпнат. Вземал
преди и след разпитите успокоителни, които се продавали без рецепта в аптеките.
Чувствал се зле и несправедливо обвинен и след приключване на наказателното
производство, когато станело въпрос за същото. Протестите срещу оправдателните
му присъди били голям шок за него. Приятелите му се отдръпнали, задавали му
въпроси, наричали го „компютърен престъпник“, които им подмятанията той приемал
много тежко и често избягвал събирания с тях, за да си ги спести (св.
Д. и К.).
При тези установени по делото обстоятелства, съдът намери,
че предявеният главен иск е доказан напълно в своето основание. Според нормата
на чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на
граждани от разследващите органи, П. или съда, при обвинение в извършване на
престъпление, ако лицето бъде оправдано. Според задължителната
практика на ВКС,
по чл. 2 ЗОДОВ държавата носи обективна отговорност за незаконно причинени
вреди от дейността на правозащитните й органи - разследващи,
прокуратура, съд. В мотивите на ТР 5-2015-ОСГК
е
посочено, че длъжник по материалното правоотношение е държавата, а
правозащитните органи я представляват като процесуални субституенти, както и че
дори само един правозащитен орган да представлява държавата, то това не би
могло по никакъв начин да наруши принципа за пълно обезщетение на всички
имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането. Нормата на чл. 7 ЗОДОВ посочва като пасивно легитимирани страни по
исковете по чл. 2 ЗОДОВ съответните държавни органи, от чиито незаконни актове,
действия или бездействия са причинени вредите. А съгласно
принципното разрешение по т. 6 от ТР 3-2005-ОСГК -
пасивно легитимиран е държавният орган, с който длъжностното лице, причинител
на вредата, е в трудови или служебни правоотношения. В този смисъл, няма спор,
че пасивно легитимирана да отговаря по иск за обезщетение за вреди от
неоснователно обвинение по чл. 2 ЗОДОВ е П. на РБ, тъй като
тя упражнява надзор върху разследващите органи и полицията и е компетентният
орган да повдигне и поддържа обвинение в извършването на престъпление от общ
характер. Същевременно обаче, няма
пречка по този иск за вреди, щом са налице
предпоставки, като ответник по делото да бъдат конституирани
също разследващите органи и/или полицейските органи, от чиито действия или
бездействия са настъпили вреди. Съгласно чл. 6, ал. 1 ЗМ., една от основните
дейности, извършвана от органите на М. е разследването на престъпления. При
тази дейност разследващите органи действат под ръководството и надзора на П.,
но са независими и вземат решенията си по вътрешно убеждение и ръководейки се
от закона (чл. 10 и чл. 14 НПК). Те извършват всички действия по
разследването, необходими за разкрИ.ето на обективната истина (чл. 226, ал. 1 НПК).
Както
и всички действия по предявяване на обвинението, като при условията на чл. 219,
ал. 2 НПК, разследващият орган може да привлече лицето
като обвиняем и със съставянето на протокола по разследването срещу него. Тази
им дейност определя разследващите полицаи като правозащитни органи по смисъла
на чл. 2 ЗОДОВ, за вреди от чиито действия във връзка с незаконно обвинение
отговаря М. или отделните му правосубектни структури, обособени
като самостоятелни юридически лица в него, каквато е и
ответната О., срещу която ищецът в случая също е насочил
иска си,
която осъществяваща една от
законодателно възложените на М. дейности, каквато е тази по разследването на
престъпления (Р 79-2018-IVг.о. и Р 253-2016-IV
г.о.).
Поради това са неоснователни доводите на ответната О., че тя не била пасивно
процесуално и материалноправно легитимирана да отговаря по исковете на ищеца по
делото.
Според
чл. 4 ЗОДОВ, държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от
това дали са причинени виновно от длъжностното лице.
В случая по
делото се установи, че ищецът е бил обвинен (първоначално
в извършването на четири продължавани престъпления по 172а, ал. 1, във вр. с
чл. 26, ал. 1 НК и едно престъпление по чл. 172а, ал. 1 НК, а след това) в
извършването на едно продължавано престъпление по 172а, ал. 1, във вр. с чл.
26, ал. 1 НК, за което е бил изцяло оправдан с влязлата в сила на 16.11.2016 г.
присъда по нохд № 2787/2015 г. на СтРС. По делото се установи от показанията на
свидетелите Д. и К., че в резултат на това обвинение и воденото срещу него
наказателно производство, ищецът много се разстроил. Бил нервен, стресиран,
притеснен и уплашен. Притеснавяли го разпитите. Чувствал се несигурен за
бъдещето си. Притеснявал се, че го съдят за нещо, за което нямал вина. Изпитвал
страх и ходел да му баят срещу такъв. Не можел да спи. Променил се. Станал по-различен.
Бил вглъбен в себе си. Загубил чувството си за хумор. Бил отнесен и не реагирал
както преди. Притеснявал се, че това ще се отрази и на бизнеса му и някои от
клиентите му могат да се отдръпнат. Вземал преди и след разпитите успокоителни.
Чувствал се зле и несправедливо обвинен и след приключване на наказателното
производство, когато станело въпрос за същото. Протестите срещу оправдателните
му присъди били голям шок за него. Приятелите му се отдръпнали, задавали му
въпроси, наричали го „компютърен престъпник“, които им подмятанията приемал
много тежко и често избягвал събирания с тях, за да си ги спести. Тези
неблагоприятни последици, пряка и непосредствена последица от обвинението му в
извършването на посоченото престъпление, по което след това е изцяло оправдан,
несъмнено представляват претърпени от него неимуществени вреди от същото
обвинение. От влизането в сила на 16.11.2016 г. на оправдателната му присъда по
това обвинение, е възникнала и отговорността на Държавата за обезвреда на тези причинени
му от същото неимуществени вреди (т. 4 от ТР 3-2005-ОСГК). Както
се посочи и по-горе, пасивно легитимирани да отговарят солидарно
за обезвредата им са ответниците, защото органите на П. имат функцията да
повдигат и поддържат в наказателното производство обвинението за престъпления
от общ характер, а разследващите органи на О., осъществяват една от
законодателно възложените на М. дейности, каквато е тази по разследването на
престъпления. Въпреки неоснователните доводи за противното на
пълномощника на ответната О., солидарността на ответниците за изплащане на това
обезщетение произтича от нормата на чл. 53 ЗЗД, към която препраща тази на §1
от ЗР на ЗОДОВ. Ето защо съдът намери, че предявеният главен иск е доказан напълно
в своето основание (чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1, във вр. с чл. 4 ЗОДОВ).
По отношение на размера на дължимото се на
ищеца обезщетение
за причинените му неимуществени вреди от незаконното му обвинение,
съдът съобрази, че същото се определя с оглед обществения критерий за
справедливост по чл. 52 ЗЗД, като се вземат предвид всички особености на случая
(т.
11 от ТР 3-2005-ОСГК и Р 832-2010-IV
г.о.). По исковете с правно основание чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ,
задължителната съдебна практика на ВКС е
установила, че други такива обстоятелства са: личността на
увредения, данните за предишните му осъждания, начина му
на живот и обичайната среда, тежестта на престъплението, за което му
е
повдигнато обвинението, продължителността на наказателното производство,
наложените мерки на процесуална принуда, отражението върху личния, обществения
и професионалния му живот, разгласа и публичност, стигнало ли се е
до разстройство на здравето му, а ако увреждането му
е трайно,
каква е медицинската прогноза за развитието на заболяването
му.
Във всички случаи на приложение на чл. 52 ЗЗД,
база при определяне на паричното обезщетение за причинени неимуществени вреди, са и стандартът
на живот в страната и средностатистическите показатели за доходи по време на
възникване на увреждането. Справедливостта изисква сходно разрешаване на
аналогични случаи, като израз на общоприетата оценка и възприетото в обществото
разбиране за обезвреда на неимуществени вреди от един и същи вид. Поради това следва да
се съобразява и съдебната практика в сходни хипотези, която
се е ориентирала при обичайните за причиненото от незаконното обвинение
неудобство, притеснение, безпокойство и страх, да определя обезщетение около
1000 лева за всяка година наказателно производство (така
Р 79-2018-IV
г.о.). Не бива да се
допуска размера на обезщетението да бъде източник и на
обогатяване за пострадалия. Следва да се отчита и това, че осъждането за
заплащане на обезщетение, съдържа в себе си признание за незаконността
на деянието, от което са причинени вредите, което само по себе си е вид морално
обезщетяване, наред с паричното такова (Р
163-2016-IV
г.о., Р 115-2012-IV г.о., Р 9-2012-III
г.о., Р 299-2013-IV г.о., Р 49-2011-III г.о., Р
422-2015-IV
г.о.).
В
случая съдът отчете, че продължаваното престъпление по чл. 172а, ал. 1, във вр.
с чл. 26, ал. 1 НК, в извършването на което ищецът е бил обвинен и след това
оправдан, е умишлено от общ характер, но не е тежко, защото
за него законът предвижда наказание „лишаване от свобода” до пет години и глоба
до 5000 лева (чл.
93, т. 7 НК). Само по себе си обаче,
обвинението в извършването на такова престъпление, е свързано обичайно
със
значителен стрес и негативни изживявания, които поради това пострадалият
не е длъжен да доказва, защото наличието им се презюмира от повдигането на самото
обвинение и през целия период на висящност на наказателното производство (така
и Р 150-2016-III
г.о., Р 165-2015-III г.о. и Р 480-2013-IV
г.о.). В
случая по делото се установи от показанията на разпитаните свидетели, че в
резултат на незаконното му обвинение, ищецът е изпитал именно такива обичайни
негативни изживявания - много се разстроил; станал нервен, стресиран, притеснен,
уплашен; чувствал се несигурен за бъдещето; притеснявал се от разпитите; че го
съдят за нещо, за което нямал вина; изпитвал страх и ходел да му баят срещу
такъв; загубил съня си и чувството си за хумор; променил се; станал различен,
вглъбен в себе си, отнесен; притеснявал се, че това ще се отрази и на бизнеса
му; вземал преди и след разпитите успокоителни; чувствал се зле и несправедливо
обвинен и след приключване на наказателното производство; протестите срещу
оправдателните му присъди били голям шок за него; приятелите му се отдръпнали,
задавали му въпроси, наричали го „компютърен престъпник“, които им подмятанията
той приемал много тежко и често избягвал събирания с тях, за да си ги спести. Тук
съдът отчете и ноторното обстоятелство, че
самият факт, че срещу определено лице е повдигнато
обвинение в извършването на определено престъпление, води до
накърняване на доброто му име, достойнство и репутация в
обществото. Още повече, че в случая ищецът не е осъждан и няма криминалистични
прояви. Следва да се отчете тук и обстоятелството, че наказателното му преследване,
респективно периода от повдигане на незаконното му обвинение на 25.03.2013 г.
до оправдаването му на 16.11.2016 г., повече от 3 години и 7 месеца, не е
неразумно дълъг. Следва да се вземе предвид и обстоятелството, че както
първоинстанционния съд по нохд 1342/2014 г. на СтРС, така и двете съдебни
инстанции (първоинстанционна
и въззивна) по нохд 2787/2015 г. на СтРС са го оправдали, както и неголемият
брой публични заседания в съдебната фаза на наказателното производство (едно
по нохд № 2613/2013 г. на СтРС, по едно в първоинстанционния съд и във
въззивната инстанция по нохд 1342/2014 г. на СтРС и две в първоинстанционния
съд и едно във въззивната инстанция по нохд 2787/2015 г. на СтРС). Следва
тук да се отчете и обстоятелството, че на ищецът е била взета
най-леката
мярка за неотклонение - „подписка”, но и обстоятелството, че
с такава той е бил от 25.03.2013 г. до 02.10.2015 г. или за срок, по-дълъг от
предвидения в чл. 234, ал. 8 НПК. Следва да се отчете тук и обстоятелството, че
вредните
последици от негативното влияние на повдигнатото му обвинение, не
са били разпространени в цялата страна чрез средствата за масово осведомяване,
а са
се разпространили само сред приятелите и клиентите му на управлявяната
от него фирма (Р 936-2008-I г.о.). Следва да
се отчете тук и обстоятелството, че самият факт на осъждането на
ответниците да му платят обезщетение, съдържа в себе си
признание за незаконността на обвинението му, от което са
му
причинени посочените неимуществени вреди, което само по себе си е
вид морално негово обезщетяване, наред с паричното такова
(Р 163-2016-IV г.о.).
С
оглед всички тези установени по делото конкретни обстоятелства, съдът намери,
че справедливо обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди от
незаконното му обвинение в извършване на горепосоченото нетежко престъпление, с
обща продължителност повече от три години и седем месеца, без постановяване на
осъдителна присъда, при взета му най-лека мярка за неотклонение, макар и
търпяна над срока по чл. 234, ал. 8 НПК, без данни за повлияване върху
здравословното му състояние, с оглед неговата личност, липса на предишни
осъждания и криминалния прояви, стандарта на живот, обществено-икономическите
условия в страната и възрастта му към 16.11.2016 г., включително и съдебната
практика по аналогични случаи, е сумата от 3700 лева. Въпреки
неоснователните доводи за противното на представителите на ответниците, по делото
няма данни ищецът да е допринесъл за увреждането си, поради което това дължимо
му се обезщетение не следва да бъде намалявано (чл.
5, ал. 2 ЗОДОВ). До
тази сума поради това следва да бъде уважен, като основателен и предявеният от
него главен иск за солидарното му заплащане от ответниците за обезщетяване на
тези причинени му неимуществени вреди, ведно с акцесорния му иск за присъждане
и на законна лихва върху това обезщетение от влизане в сила на 16.11.2016 г. на
оправдателната му присъда, до изплащането й. В останалата му част, над тази
сума до претендираната с този му иск по-голяма от 25 000 лева, същият следва да
бъде отхвърлен, като неоснователен, ведно с акцесорния иск за присъждане и на
законна лихва върху тази отхвърлена част от него от влизане в сила на 16.11.2016
г. на оправдателната му присъда до изплащането й. В тази му отхвърлена част, претендираното
с този му главен иск обезщетение, надхвърля общественият критерий за
справедливост, обусловен от горепосочените, установени по делото конкретни
обстоятелства от значение в тази насока.
При този изход на делото, в тежест на ответниците следва
да бъде възложена внесената от ищеца държавна такса за производството от 10
лева (чл.
10, ал. 3, изр. 1 ЗОДОВ), както и заплатеното от него
адвокатско възнаграждение от 1500 лева, съразмерно с уважената от исковете или
сумата от 223.48 лева (чл. 10, ал. 3, изр. 2 ЗОДОВ). При
този изход на делото е неоснователно искането на ответната О. в отговора й, за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение, защото противоречи на специалната норма
на чл. 10, ал. 2 ЗОДОВ, според която, ищецът дължи разноски по делото само ако
искът му бъде отхвърлен изцяло, както и при пълно оттегляне и отказ от иска.
Когато обаче искът е уважен частично, както е в случая, не се дължат разноски
на ответника съразмерно с отхвърлената му част. Нормата на чл. 10, ал. 2 ЗОДОВ
е специална и дерогира общото правило на чл. 78, ал. 3 и 8 ГПК (така
и Опр. 164-2013-III г.о., Опр. 525-2011-III г.о., Р 785-2011-III
г.о. и Опр. 1183-2011-IV г.о.).
Воден от горните мотиви, С.т районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА П., с адрес - и О.
на М. С.З., с адрес -, да заплатят солидарно на Р.С.Д., с ЕГН **********, с
адрес ***, сумата от 3700 лева за обезщетение на причинените му неимуществени
вреди от обвинението му в извършване на престъпление по чл. 172а, ал. 1, във
вр. с чл. 26, ал. 1 НК, по което е оправдан с влязла в сила на 16.11.2016 г.
присъда № 66/31.03.2016 г. по н.о.х.д. № 2787 по описа за
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред С. окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните по делото.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: