Присъда по дело №704/2014 на Районен съд - Бургас

МОТИВИ към присъда по НОХД №704/2014г. по описа на Районен съд – гр. Бургас

Производството по делото е образувано по повод обвинителен акт от прокурор при Районна прокуратура гр.Бургас, с който против подсъдимия  Д.М.М., CNP ********** е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 343, ал.1, б.б, предл. първо, вр.чл. 342, ал.1 от НК, вр. чл. 15, ал. 1, чл. 20, ал. 2 и чл. 44, ал.1 от ЗДвП.

Съдът, с оглед искането на защитата на подсъдимия и подсъдимия, разгледа делото по реда на съкратеното съдебно следствие по глава 27 от НПК-чл.371,т.1 от НПК, без разпит на част от свидетелите и вещите лица.

В хода на съдебните прения, представителят на Районна прокуратура гр. Бургас поддържа обвинението от фактическа и правна страна, така, както е формулирано с обвинителния акт. Относно определяне вида и размера на наказаниeто, прокурорът пледира на подсъдимия да бъде определено наказание при превес на смекчаващите вината обстоятелства, в размер близък до минимума, предвиден в закона, а именно четири месеца лишаване от свобода, чието изпълнение на основание чл.66, ал.1 от НК да бъде отложено за срок от три години. Относно наказанието лишаване от право да управлява МПС предлага това наказание също да бъде в минимален размер, а именно шест месеца лишаване от право да управлява МПС.

Повереникът на частния обвинител –адв.П. пледира за налагане на минимални наказания по отношение на подсъдимия с оглед наличието на многобройни смекчаващи вината обстоятелства.

Защитникът на подсъдимия, в лицето на адвокат Д. ***, счита обвинението срещу подсъдимия М. за изцяло недоказано от обективна и субективна страна. Не ангажира други доказателства. Моли  подсъдимият да бъде признат за невинен и оправдан по повдигнатото обвинение.

Подсъдимият Д.М.М., CNP ******* не се признава за виновен по повдигнатото обвинение.В защитната си реч, по време на съдебните прения, се присъединяват към казаното от неговия   защитник  и моли  да бъде оправдан.

ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:

Съдът, след като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият Д.М.М. /D.М.М./ е  румънски гражданин и към дата 12.06.2012г. работил като шофьор. На същата дата, около 16.40ч., управлявал съчленен състав от влекач „Волво F14 12-420", с peг. № **********, с прикачено полуремарке „Шмитц", с peг. № ***********, пътувайки от завод „Промет стийл” в посока с.Тръстиково. Времето било ясно, а видимостта добра, като по пътя нямало други превозни средства.  Пътното платно било  двупосочно, с по една лента за движение във всяка посока. Хоризонтална пътна маркировка липсвала, като на мястото на ПТП имало поставен  пътен знак „В 26" - забранено движението със скорост по-висока от 40 км/ч., монтиран в дясно по посока на движение на автомобила. Товарният автомобил, управляван от подсъдимият Д.М.М., се движел в дясната лента за движение  близо до необозначената осева разделителна линия на пътя. Скоростта на превозното средство била не повече от 40 км/ч.

По същото време  в лентата за насрещно движение, със скорост около 10-15 км/ч., се движел велосипед марка «2000 Gross Generation», управляван от  Т.М.З., който бил употребил алкохол /съгласно заключението на вещото лице, изготвило химическата експертиза,  наличието на алкохол в кръвта на З. е било 2.40 на хиляда/, поради което движенията му били  зигзагообразни.

Подсъдимият възприел неуверените зигзагообразни движения на велосипедиста, движещ се в насрещната лента, но не намалил скоростта и не  спрял. Едва, когато разстоянието между двете превозни средства се скъсило подсъдимият предприел действия за аварийно спиране. Велосипедистът от своя страна навлязал в лентата за движение на товарния автомобил и се ударил в лявата му странична част на разстояние 2,40 метра от предната броня. Скоростта на МПС по време на удара била не повече от 40 км/ч., като от удара във влекача, велосипедистът загубил управление. Велосипедът - свид. Т.М.З. се просурнал по лявата странична част на влекача и полуремаркето, като както той, така и велосипедът му извършили сложни движения.  З. се просурнал по предпазната рамка на полуремаркето, намираща се между задните колела на влекача и предните колела на полуремаркето. Кормилото се завъртяло на 180 градуса, велосипедът се наклонил надясно. Предното колело на велосипеда попаднало под левите външни колела на полуремаркето и се  огънало в елиптична форма. Велосипедистът Т.М.З. паднал на дясната си страна и ударил  главата си в асфалтовата настилка. Товарният автомобил, в спирачен режим, спрял на разстояние 24 м. след удара.

В резултат на произшествието велосипедистът получил тежка черепно- мозъчна травма, изразяваща се в депресионно счупване на черепа, париетално в дясно. Епидурален хематом. Контузия на мозъка. Кома. Счупване на дясна максиларна кост. Охлузване на дясно рамо, десен лакът и дясно коляно. Описаното увреждане, съгласно назначената и изготвена  в хода на ДП  съдебно-медицинска експертиза, се квалифицира като постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота и съставлява тежка телесна повреда по смисъла на чл.128, ал.2, вр. ал.1 от НК.

В хода на досъдебното производство е назначена и изготвена автотехническа експертиза /л.18-32 от ДП/. Съгласно заключението на вещото лице скоростта на автомобила преди ПТП е била 39-40 км/ч. Опасната зона за спиране на автомобила при наличие на скорост на движение 40 км/ч на сух асфалтов път  е 32.8 м., като велосипедистът е попаднал в опасната зона за спиране на товарния автомобил. Видно от заключението на вещото лице велосипедистът се е намирал на разстояние не повече от три метра от мястото на удара, когато водачът на товарния автомобил е предприел действия за спиране. От това разстояние го е възприел като опасност за движението, като произшествието е било предотвратимо, ако при разминаване водачите на насрещно движещите се превозни средства са осигурили достатъчно странично разстояние между тях.

В хода на досъдебното производство са изготвени и химически експертизи. В  кръвната проба на подсъдимият  Д.М.М.  /D.М.М./ не е установена концентрация на алкохол, като концентрацията на алкохол в кръвта на свид. Т.М.З. е била 2.40 промила, съгласно изготвената по делото химическа експертиза № 400/13.06.2012 год. на БНТЛ при ОДМВР гр. Бургас /л. 40/.

В хода на съдебното следствие подсъдимият дава подробни обяснения.

Подсъдимият е Д.М.М. е роден на *** г. в гр. **, Република Румъния, с адрес за призоваване: Република Румъния, гр. *, обл. *, ул. „* *” №*, бл.*, вх.*, ет.*, ап.*, румънски гражданин, със средно образование, несемеен, неосъждан, CNP ***********.

Изложената фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от доказателствата, събрани в досъдебното производство-показанията на разпитаните свидетели и приобщените по реда на чл.283 от НПК протоколи и документи. Съдът изцяло възприема посочените доказателствени материали и ги съобразява при установяване на фактическата обстановка по делото, тъй като те са кореспондиращи се и взаимно допълващи.

ПРАВНИ ИЗВОДИ:

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че подсъдимият е осъществил състав на престъпление по чл. 343, ал.1, б.б, предл. първо, вр.чл. 342, ал.1 от НК, вр. чл. 15, ал. 1, чл. 20, ал. 2 и чл. 44, ал.1 от ЗДвП, тъй като на  12.06.2012 г., в с. Тръстиково, общ. Камено, обл. Бургас, в участька с. Константиново - с. Тръстиково, на около 150 м. преди центъра на с. Тръстиково, при управляване на моторно превозно средство - съчленен състав от влекач „Волво F14 12-420”, с рег. № ***********, с прикачено полуремарке „Шмитц”, с рег. № ***************, нарушил правилата за движение, визирани в ЗДвП, а именно:

Чл. 15. (1) „На пътя водачът на пътно превозно средство се движи възможно най-вдясно по платното за движение, а когато пътните ленти са очертани с пътна маркировка, използва най-дясната свободна лента”.

Чл. 20. (2) (Изм. - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението”.

Чл. 44. (1) „При разминаване водачите на насрещно движещите се пътни превозни средства са длъжни да осигуряват достатъчно странично разстояние между пътните превозни средства”, като придвижвайки се с несъобразена скорост и без да осигури достатъчно странично разстояние между двете превозни средства, тъй като не се движи възможно най-вдясно по платното, допуснал при разминаване с движещия се срещу него велосипедист Т.М.З., ЕГН ********** пътнотранспортно произшествие и по непредпазливост причинил на Т.М.З. тежка телесна повреда - тежка черепно мозъчна травма, изразяваща се в депресионно счупване на черепа, париетално в дясно, епидурален хематом, контузия на мозъка, кома, счупване на дясна максиларна кост, охлузвания на дясно рамо, десен лакет и дясно коляно, всички довели до постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота.

На първо място съдът счита, че подсъдимият обективно е могъл да  възприеме движещия се на зиг-заг велосипедист в лентата на насрещно движение. В тази насока са обясненията и на самия подсъдимия, който сочи,че нищо не е пречило на видимостта му. Вещото лице, изготвило първоначалната автотехническа експертиза посочва,че «видимостта на водача на товарния автомобил и на велисопедиста един спрямо друг е била неограничена». Подсъдимият обаче е отклонил вниманието си оглеждайки се за табела, поради което сам се е поставил в невъзможност да възприеме по-рано и от по –далечно разстояние неправомерното поведение на пострадалия и зигзагообразните му движения и да преодолее така възникналата опасност. Обстоятелството,че подсъдимият е възприел велосипедистта като опасност на не повече от три метра на удара и едва тогава предприел действия за спиране не го оневинява. Произшествието е било предотвратимо, съгласно заключението на вещото лице, изготвило първоначалната експертиза, ако двамата участници в движението са осигурили достатъчно странично разстояние между тях при разминаване и ако товарният автомобил се е движел възможно най-вдясно на лентата за движение.При разминаване с велосипедистта, съгласно приложената мащабна скица на местопроизшествието –л.32 от ДП, подсъдимият е бил в нарушение на чл.15, ал.1 и чл.44, ал.1 от ЗДвП, тъй като не се е движел възможно най-вдясно по платното за движение и не е осигурил достатъчно странично разстояние между двете ППС. Подсъдимият въпреки,че е възприел неуварените зигзаобразни движения на велосипедиста, движещ се в насрещната лента не е намалил скоростта и не е спрял, както е предвидено в разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП.

По делото е безспорно установено,че пострадалия също е допуснал многобройни нарушения на правилата за движение по пътищата, като с управлявания от него велосипед създал опасност за движението, затруднил друг участник в движението, управлявал под въздействие на алкохол, не осигурил достатъчно странично разстояние  между пътните превозни средства, като не се движел възможно най-близо до дясната граница на платното за движение. Всяко едно от тези нарушения, извършени от пострадалия обаче не изключва отговорността на подсъдимия. За да се изключи наказателната отговороност на последния следва да не е налице нарушение на нито едно от посочените по-горе нарушения на ЗДвП, като настоящия случай не е такъв. И това е така защото подсъдимият обективно, както бе коментирано по-горе, е могъл да възприеме пострадалия, неговите зигзагообразни движения, като предприеме действия за намаляване на скоростта и спиране на разстояние по-голямо от опасната му зона.Подсъдимият не се е движел възможно най-вдясно по платното за движение и не е осигурил достатъчно странично разстояние между двете ППС.

След удара подсъдимият Д.М.М.  помогнал на свид. З. и изчакал идването на служители от РУП – Камено при ОДМВР гр.Бургас. За настъпилото ПТП бил съставен протокол

Деянието е било извършено при форма на вина «несъзнавана непредпазливост» по см. на чл.11, ал.3 от НК. Подсъдимият  Д.М.М. /D.М.М./ не е предвиждал обществено опасните последици, които могат да настъпят вследствие движението на управлявания от него автомобил в нарушение на правилата, визирани в чл. 15, ал. 1, чл. 20, ал. 2 и чл. 44, ал.1 от ЗДвП, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, като настъпилият вредоносен резултат е в пряка причинна връзка с неправомерното му поведение.

ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО:

За престъплението на подсъдимия по чл. 343, ал.1, б.б, предл. първо, вр.чл. 342, ал.1 от НК вр. чл. 15, ал. 1, чл. 20, ал. 2 и чл. 44, ал.1 от ЗДвП законът предвижда наказание ЛОС до четири  години. При определяне вида и размера на наказанието  като смекчаващо вината обстоятелство следва да се отчете чистото съдебно минало на подсъдимия, съдействието за разкриване на обективната истина, помощта, указана от страна на подсъдимия към св.З., както и съществения принос на пострадалия за настъпване на ПТП и вредите от него.

При тези данни и съобразно изискванията на чл. 54 от НК, съдът прие, че наказанието по отношение подс.М., за извършеното от него престъпление, следва да се определи при превес на смекчаващите  вината и отговорността обстоятелства, поради което и с оглед изпълнение целите на наказанието, съобразно изискването на чл. 36 НК, съдът наложи на подсъдимия наказание от четири   месеца лишаване от свобода. На основание чл.66, ал.1 от НК съдът  отложи изпълнението на наложеното наказание за срок от три години , тъй като лицето не е осъждано на лишаване от свобода за престъпление от общ характер.

На основание чл.343г, вр. чл.343, ал.1,б.”б”, вр. чл.37, ал.1,т.7 от НК съдът наложи на подсъдимия и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца, като определи и това наказание при превес на  смекчаващите  вината и отговорността обстоятелствас оглед съществения принос и на пострадалия за настъпване на ПТП.

 С така определените и наложени наказания настоящият състав счита, че в максимална степен ще бъдат постигнати целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК и подсъдимия ще се поправи и превъзпита.

На основание чл. 189, ал. 3 , съдът осъди подсъдимия, да заплати в полза на Държавата направените по делото разноски, а на пострадалия Т.З. направените от същия разноски за адвокатско възнаграждение.