№ 571
гр. София , 03.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично заседание
на четиринадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Теодора Кръстева
Членове:Ивайло Младенов
Светлин Михайлов
при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова
като разгледа докладваното от Ивайло Младенов Въззивно търговско дело №
20211001000303 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 и следващите от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Агромонтаж“ЕООД- гр. София,
срещу решение № 260040 от 11.01.2021 г. по т.д.№ 953/2021 г. на Софийския
градски съд, VI т.о., 21 състав, с което по иск с правно основание чл. 645, ал. 4
от ТЗ, предявен от синдика на „Прима Транс Сол“ЕООД (в нес.) Н.Г. Н. е
обявено за недействително по отношение на кредиторите на
несъстоятелността на „Прима Транс Сол“ЕООД (в нес.) извършеното на
4.02.2019 г. прихващане на вземане на несъстоятелното дружество към
жалбоподателя в размер на 425 000 лв. за връщане на платен аванс по договор
за доставка на оборудване от 3.04.2017 г. с негови насрещни задължения към
него и по иск с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД „Агромонтаж“ЕООД, е
осъдено да върне в масата на несъстоятелността на „Прима Транс Сол“ЕООД
(в нес.) сумата от 425 000 лв., представляваща подлежащ на връщане аванс,
заплатен по прекратения договор за доставка на оборудване от 3.04.2017 г.,
както и на основание чл. 649, ал. 6 от ТЗ - държавна такса по делото в размер
на 17 000 лв.
1
В жалбата са инвокирани оплаквания за недопустимост, евентуално- за
неправилност на обжалваното решение. Твърди се, че решението е
недопустимо, поради недопустимост на предявения иск, обусловена от
липсата на изявление за прихващане от страна на длъжника „Прима Транс
Сол“ЕООД (в нес.), обективирано в споразумението от 4.02.2019 г., с което
само е намалено задължението на дружеството в несъстоятелност, като
вместо 1 408 197,59 лева, то остава да дължи на жалбоподателя сумата от 982
697,59 лева. При условията на евентуалност са изложени съображения за
неправилност на решението по аналогични съображения, а именно, че със
споразумението от 4.02.2019г. страните са постигнали съгласие за уреждане
на съществувалите между тях отношения по повод
изпълнението/неизпълнението на задълженията по описаните в него
договори, но без да са направили изявления за прихващане, а като са
преуредили отношенията си, свързани с вече извършено плащане от страна на
„Агромонтаж“ЕООД, като задълженията на „Прима Транс Сол“ЕООД не се
погасяват. Формулирано е искане за обезсилване на обжалваното решение
като недопустимо, евентуално- за отмяната му като неправилно и за
отхвърляне на предявените по делото искове.
Въззиваемият Н.Г. Н.- синдик на „Прима Транс Сол“ЕООД (в нес.)
оспорва въззивната жалба.
В писмения му отговор, депозиран по реда на чл. 263, ал. 1 от ГПК се
твърди, че è инвокираните от жалбоподателя доводи за недопустимост на
решението са такива по съществото на спора, а не по допустимостта на
предявените искове. Оспорено е и твърдението на жалбоподателя че
споразумението от 4.02.2019 г. не обективира извършено от „Прима Транс
Сол“ЕООД (в нес.) прихващане, с което е обоснована и евентуалната
неправилност на решението. С позоваване на клаузите на споразумението се
поддържа, че преди неговото сключване жалбоподателят е дължал на „Прима
Транс Сол“ЕООД (в нес.) сумата от 425 000 лв., а последното е дължало на
„Агромонтаж“ЕООД 1 408 197.59 лв., като след извършеното прихващане
дължимата от дружеството сума е намалена с размера на прихванатата. Затова
се твърди, че е налице прихващане, което е атакуемо по реда на
отменителните искове, които синдикът е легитимиран да предяви. Направено
е искане за потвърждаване на обжалваното решение.
2
Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, във
връзка с доказателствата по делото, съобразно чл. 235 от ГПК, във
връзка с чл. 273 от ГПК, приема следното :
Въззивната жалба е подадена в процесуално- преклузивния срок по чл.
259, ал. 1 от ГПК, срещу валиден и допустим съдебен акт и от надлежно
легитимирана страна с правен интерес от обжалването, поради което е
процесуално допустима.
С решение № 973 от 27.05.2019 г. по т.д.н.№ 2278/2018 г. Софийският
градски съд, VІ т.о., 18 състав е обявил неплатежоспособността на „Прима
Транс Сол“ЕООД с начална дата 31.12. 2017 г., открил е производство по
несъстоятелност по отношение на дружеството и е назначил за временен
синдик Н.Г. Н.. Производството е образувано по молба на кредитор, за която
е безспорно, че е подадена на 29.10.2018 г.
Като писмено доказателство в първоинстанционно производство е
прието сключено на 4.02.2019 г. между страните по делото споразумение, с
което те са установили като безспорно помежду им, че с договор за доставка
от 3.04.2017г. „Агромонтаж“ ЕООД се е задължил да достави на „Прима
Транс Сол“ЕООД оборудване, предназначено за Предприятие за изкупуване и
съх-ранение на билки и ядкови плодове в с. Каспичан, собственост на
„Плантабул“ООД , по което „Прима Транс Сол“ЕООД е заплатило аванс в
размер на 425 000 лева с вкл. ДДС, както и че договорът е бил прекратен по
общо съгласие на страните със споразумение от 31.03.2018 г. Посочено е, че
доставеното оборудване се намира в склада на третото лице, за което е било
предназначено, което не е одобрило неговото качество, но не го е върнало на
продавача. Страните са установили, че със същото споразумение те са се
задължили всяка от тях да върне на другата онова, което е получила по
прекратения договор- „Агромонтаж“ЕООД- авансово получената по него
сума от 425 000 лв., а „Прима Транс Сол“ЕООД- доставеното оборудване.
Съгласили са се, че тъй като третото лице „Плантабул“ООД упражнява право
на задържане върху оборудването, „Прима Транс Сол“ЕООД следва да
възстанови на „Агромонтаж“ЕООД неговата равностойност възлизаща на
310 680 лв. Със същото споразумение страните са констатирали, че по друг
3
договор за доставка на оборудване от 31.07. 2018г., купувачът
„Агромонтаж“ЕООД е заплатил на „Прима Транс Сол“ЕООД като продавач
авансово сумата от 1 408 197,60 лева с ДДС. Договорът не е бил изпълнен от
продавача и по него не е бира извършена доставка, поради което в полза на
„Агромонтаж“ЕООД е възникнало вземане за връщане на авансово
заплатената сума.
При така установените между тях отношения, в клаузите на т. 1-3 от
споразумението страните са установили размера на вземанията, които всяка
от тях има към насрещната, а именно, че „Агромонтаж“ЕООД дължи на
„Прима Транс Сол“ЕООД сумата от 425 500 лева с ДДС на основание
прекратения договор за доставка от 3.07.2017 г., а на свой ред „Прима Транс
Сол“ЕООД дължи на „Агромонтаж“ЕООД сумата от 310 680 лев,
представляваща равностойността на невърнатите машини, доставени по
прекратения договор от 3.04.2017 г. и сумата от 1 408 197,59 лева с вкл. ДДС,
заплатена авансово по договора от 31.07.2018 г. В клаузата т. 4 от
споразумението страните са приели, че са налице условията по чл. 103, ал. 1
от ЗЗД за допустимост на прихващането на насрещните задължения по т. 1 и
т. 2, като след неговото извършване задължението на „Прима Транс
Сол“ЕООД към „Агромонтаж“ЕООД е в размер на 982 697,59 лева ДДС,
която сума, в клаузата на т. 5 „Прима Транс Сол“ЕООД се е задължило да
заплати в едномесечен срок от сключване на споразумението.
При горните данни, съдът намира следното :
В нормата на чл. 645, ал. 4 от ТЗ е регламентиран фактически състав на
недействителност по отношение кредиторите на несъстоятелността на
прихващането, извършено от длъжника в подозрителния период след
началната дата на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността, но
не по-рано от една година преди подаването на молбата по чл. 625 от ТЗ,
независимо от това, кога са възникнали двете насрещни задължения. С
решението за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на
„Прима Транс Сол“ЕООД като начална дата на неплатежоспособността е
определен 31.12.2017 г., а молбата на кредитора по чл. 625 от ТЗ е подадена
на 29.10.2018 г. Споразумението, което синдикът сочи като обективиращо
компенсаторното изявление на несъстоятелното дружество е сключено на
4
4.02.2019 г., т.е. след подаване на молбата за откриване на производството,
поради което са налице темпоралните предпоставки, очертани от
фактическия състав на относителната недействителност, свързани с периода
на извършване на прихващането.
Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК, която регламентира т.нар.
„ограничен въззив“, извън задължението за служебно произнасяне по
валидността на решението и по неговата допустимост- в обжалваната му част,
по останалите въпроси въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата.
Между страните по делото не се спори относно съществуването на
насрещните вземания на „Прима Транс Сол“ЕООД и на „Агромонтаж“ЕООД,
посочени в споразумението от 4.02.2019 г. С оглед изложените във
въззивната жалба доводи, спорен между тях е въпросът дали то обективира
изявление за прихващане на несъстоятелния длъжник, годен предмет на иска,
с който се атакува неговото погасително действие по отношение на
кредиторите на несъстоятелността. Неоснователен е доводът на
жалбоподателя за недопустимост на обжалваното решение, поради това, че
споразумението не съдържа такова компенсаторно изявление. Преценката за
допустимостта на иска се осъществява въз основа на изложените в
обстоятелствената част на исковата молба твърдения относно
обстоятелствата, на които ищецът основава претендираното или отричано
материално право, предмет на делото. Това се отнася и за конститутивните
искове, при които релевантните факти, покриващи фактическия състав на
упражненото с тях потестативно право са лимитативно посочени в
съответната правна норма. Ето защо въпросът за наличието на действително
извършено от длъжника прихващане, като такъв по съществото на спора е
относим към основателността на предявения иск, а не към неговата
допустимост.
Настоящият въззивен състав намира за неоснователен по същество
доводът на жалбоподателя, че със споразумението от 4.02.2019 г. не е
извършено прихващане, представляващо годен предмет на иска по чл. 645, ал.
4 от ТЗ. Трайна е практиката на Върховния касационен съд, включително и
такава, формирана по реда на чл. 290 от ГПК, че с оглед на прогласената в чл.
9 от ЗЗД свобода на договарянето и предвид диспозитивния характер на
5
общата уредба на прихващането, освен правото да се извърши прихващане
(съдебно или извънсъдебно), при наличието на регламентираните в чл. 103,
ал. 1 от ЗЗД предпоставки, е допустимо и договорно прихващане (така
решение № 156/15.11. 2019 г. по т. дело № 2875/2018 г. на ВКС, ТК, II т.о.).
Според правната доктрина, договорното прихващане с т. нар.
компенсационен или контокорентен договор е допустимо по силата на
постигнатото между страните съгласие и когато не е налице някоя от
предпоставките по чл. 103 от ЗЗД, както и когато в отклонение от
диспозитивната норма на чл. 104, ал. 2 от ЗЗД по общо съгласие страните
променят действието на прихващането от предписаното от закона
ретроактивно такова в действие занапред. Сключването на такъв договор е
допустимо и при наличието на предпоставките по чл. 103 от ЗЗД, доколкото с
него се избягва възможността за последващо оспорване на активното по
компенсацията вземане от страна на носителя на пасивното такова, с което
отпада и неговата ликвидност като предпоставка за настъпване погасителния
ефект на извънсъдебното прихващане. В случая със споразумението от
4.02.2019 г. страните са признали съществуването на насрещните вземанията
на всяка от тях, т. е. тяхната ликвидност, разбирана като безспорност по
основание и размер и са се съгласили те да бъдат погасени до размера на по-
малкото от тях- това на „Прима Транс Сол“ЕООД от 425 500 лв., който след
настъпване на погасителния ефект на прихващането дължи на
„Агромонтаж“ЕООД разликата от 982 697.59 лв. При наличието на
останалите кумулативно предвидени предпоставки, извършено от
несъстоятелния длъжник прихващане, по смисъла на чл. 645, ал. 4 от ТЗ, е
налице не само когато то е осъществено с негово едностранно компенсаторно
изявление, но и когато е извършено по споразумение с носителя на пасивното
по компенсацията вземане, доколкото и в този случай неговото погасително
действие е резултат от изявлението на длъжника като носител на активното
вземане. По тези съображения съдът намира, че искът е основателен и
правилно е уважен с обжалваното решение.
С оглед изхода на преюдициалния спор по иска с правно основание чл.
645, ал. 4 от ТЗ, основателен е и обусловеният от него иск по чл. 55, ал. 1 от
ЗЗД за осъждане на ответника „Агромонтаж“ЕООД да върне на сумата от
425 000 лв. в масата на несъстоятелността.
6
По изложените съображения, обжалваното решение следва да бъде
потвърдено.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 649, ал. 6 от ТЗ,
„Агромонтаж“ЕООД следва да бъде осъдено да заплати по сметката на
Софийския апелативен съд държавна такса в размер на 8500 лв.
Воден от изложените мотиви, Софийският апелативен съд,
Търговско отделение, 3 състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260040 от 11.01.2021 г. по т.д.№
953/2021 г. на Софийския градски съд, VI т.о., 21 състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 649, ал. 6 от ТЗ, „Агромонтаж“ЕООД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Д-р
Любен Русев“, № 6, вх.Б1, ап.18 да заплати по сметката на Софийския
апелативен съд държавна такса в размер на 8500 лв.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред
Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на
страните чрез връчване на препис от него, при наличие на предпоставките по
чл. 280, ал. 1 и 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7