РЕШЕНИЕ
№
гр. Русе, 06.08.2020
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Русе, в публично заседание на 08 юли през две хиляди и двадесета година, в
състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ИНА РАЙЧЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА |
|
|
ЕЛИЦА ДИМИТРОВА |
при секретаря НАТАЛИЯ ГЕОРГИЕВА и с участието на прокурора МИРОСЛАВ МАРИНОВ като разгледа докладваното
от съдията ВЪРБАНОВА кан. дело № 201 по описа за 2020 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2
от ЗАНН,
във вр. с чл. 208
и сл. от АПК.
Постъпила е касационна
жалба от адвокат-пълномощник на Я.А., гражданин на Република Турция против
Решение № 171 от 10.02.2020 г., постановено по АНД № 2087/2019 г. по описа на
Районен съд - Русе, с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) №
38-0001348 от 10.10.2019 г. на Началник на Областен отдел ”Автомобилна
администрация” – Русе към Изпълнителна агенция “Автомобилна администрация”, с
което на Я.А. за две административни нарушения на Допълнение 3, § 1, буква „в“, изр. 1, пр. 1 от Приложение „Контролен
уред“ към AETR, ДВ бр. 28 от
1995 г. и на основание чл.93, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр са наложени две
административни наказания „глоба“, всяко от по 2 000 (две хиляди) лева. Развива
съображения за неправилност и незаконосъобразност на съдебното решение, поради
нарушения на съдопроизводствените правила и противоречие с материалния закон, като
сочи доводи в подкрепа на оплакванията си. Иска касационната инстанция да го
отмени и вместо него да постанови друго, с което да отмени издаденото наказателно
постановление.
Ответникът
по жалбата - РД „Автомобилна администрация“ – Русе не ангажира становище.
Заключението на
участващия по делото прокурор от Окръжна прокуратура - Русе е, че жалбата е
неоснователна.
След като обсъди
оплакванията в жалбата, становищата на страните и събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено следното:
Касационната
жалба е процесуално допустима и
подлежи на разглеждане – подадена е от надлежна страна в законоустановения срок
и атакува съдебен акт, подлежащ на оспорване.
Разгледана
по същество, жалбата е частично основателна.
Районният
съд е обсъдил събраните по делото писмени и гласни доказателства и е установил
фактическата обстановка по делото. Въззивната инстанция е приела, че АУАН и НП
са съставени съгласно изискванията на ЗАНН, а посочените в НП факти не са
опровергани от събраните по делото доказателства. Тъй като било установено по
несъмнен начин, че са осъществени от обективна и субективна страна признаците
на вменените нарушения - представяне на две удостоверения за дейности без
подпис на длъжностно лице, съдът е счел, че извършеното правилно е обвързано
със санкционната разпоредба от ЗАвПр, а наложените административни наказания „глоба“
по чл. 93, ал. 1, т. 1 на цитирания закон са посочени в абсолютен размер от
2 000 лв. Така мотивиран районният съд е потвърдил обжалваното пред него
наказателно постановление.
В конкретния казус
административнонаказателната отговорност на касационния
жалбоподател е била ангажирана за това, че е представил 2 бр. удостоверения за
дейности, които не съдържат всички реквизити на удостоверението за дейности,
посочено в чл. 12 bis на AETR, чиито условия за валидност са визирани в Допълнение 3, § 1, б. “в“ към цитирания чл. 12 bis на AETR, като липсва подпис на
представител на транспортното предприятие.
Касационната
инстанция споделя правните изводи в обжалваното решение, че представянето на
удостоверение за дейности, което не е подписано от упълномощен представител на
транспортното предприятие, представлява нарушение на посочената в АУАН и НП
материалноправна разпоредба и правилно се санкционира по реда на чл. 93, ал. 1,
т. 1 от ЗАвПр. Видно от представените с административнонаказателната преписка 2
бр. удостоверения за дейности, приобщени към въззивното дело, в графа 20 на
същите е налице само печат на транспортното предприятие, но не и подпис на
лице, което го представлява. Съгласно изискванията на нарушената
материалноправна разпоредба, валиден е само подписаният и от упълномощен
представител на транспортното предприятие формуляр.
На първо място съдът намира за необходимо да посочи, че наведените в
касационната жалба доводи за неправилно приложение на закона по отношение
санкционната разпоредба са неоснователни. Представянето на контролните органи на
документ от водач, извършващ превоз в обхвата на AETR, който документ не е бил издаден в съответствие с изискванията на
цитираната спогодба, към които изисквания изрично препраща разпоредбата на чл. 78,
ал. 1, т. 1, предл. 2 от ЗАвПр следва да бъде санкционирано именно по реда на
чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр.
Съгласно обстоятелствената част на АУАН и НП по т. 1 водачът е санкциониран
за представяне на удостоверение за дейности от 20.09.2019 г. , което не е
подписано от длъжностно лице, а по т. 2 – за такова от 04.10.2019 г. Видно от
съдържанието им, първото е издадено за периода от 00:14 ч. на 06.09.2019 г. до
13:55 ч. на 20.09.2019 г., като е посочено, че водачът е бил в отпуск или
почивка, а второто е издадено за периода от 14:22 ч. на 01.09.2019 г. до 00:08
ч. на 04.10.2019 г., като е посочено, че водачът е бил в годишен отпуск. При
извършената на водача проверка на 09.10.2019 г. контролните органи са изискали
от водача да представи
документите, които са регистрирали времето на управление, прекъсванията и
почивките му през текущия ден, и тези от предходните 28 календарни дни. Видно от св. показания на актосъставителя, водачът имал липса на
информация за два периода, за които представил и две удостоверения за дейности,
в които обаче липсвал подпис на длъжностно лице, което ги правело
недействителни.
От съдържанието на тези две удостоверения обаче е видно, че посоченият в
първото период се покрива от този по второто удостоверение. При това положение
неправилно е прието наличието на две нарушения. Актосъставителят и впоследствие
АНО е следвало да съобрази единствено дали удостоверението от 04.10.2019 г.,
което включва проверяваните 28 предходни календарни дни, отговаря на
изискванията за валидност. Налице е единствено нарушението по т. 2 от НП.
С оглед горното настоящият състав на съда приема, че районният съд е
постановил неправилно съдебно решение в частта, с която е потвърдил НП по т. 1,
което следва да бъде отменено в тази му част. След отмяната му и на основание
чл. 222, ал. 1 от АПК касационният съд следва да реши спора по същество. При
извършване на тази дейност и с оглед изложените по-горе правни съображения
издаденото НП по т. 1 също следва да бъде отменено.
Така мотивиран и на основание чл.
221, ал. 2, пр. 1 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 171 от 10.02.2020
г., постановено по АНД № 2087/2019 г. по описа на Районен съд - Русе, само в частта, с която е потвърдено
Наказателно постановление № 38-0001348 от 10.10.2019 г. на Началник на Областен
отдел ”Автомобилна администрация” – Русе към Изпълнителна агенция “Автомобилна
администрация”, с което по т. 1 на Я.А.,
гражданин на Република Турция за административно нарушение на Допълнение 3, § 1, буква „в“, изр. 1, пр. 1 от Приложение „Контролен
уред“ към AETR, ДВ бр. 28 от
1995 г. и на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 2 000 (две хиляди) лева и
ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 38-0001348 от 10.10.2019 г. на Началник
на Областен отдел ”Автомобилна администрация” – Русе към Изпълнителна агенция
“Автомобилна администрация”, с което по т.
1 на Я.А., гражданин на Република Турция за административно нарушение на
Допълнение 3, § 1, буква „в“,
изр. 1, пр. 1 от Приложение „Контролен уред“ към AETR, ДВ бр. 28 от 1995 г. и на основание
чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 2 000 (две хиляди) лева.
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 171 от 10.02.2020
г., постановено по АНД № 2087/2019 г. по описа на Районен съд - Русе, в частта, с която е потвърдено
Наказателно постановление № 38-0001348 от 10.10.2019 г. на Началник на Областен
отдел ”Автомобилна администрация” – Русе към Изпълнителна агенция “Автомобилна
администрация”, с което по т. 2 на Я.А.,
гражданин на Република Турция за административно нарушение на Допълнение 3, § 1, буква „в“, изр. 1, пр. 1 от Приложение „Контролен
уред“ към AETR, ДВ бр. 28 от
1995 г. и на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 2 000 (две хиляди) лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: