№ 9
гр. Поморие , 02.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПОМОРИЕ, II СЪСТАВ в публично заседание на трети
юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Нася Ив. Япаджиева
при участието на секретаря Валентина Ат. Анджерлиева
като разгледа докладваното от Нася Ив. Япаджиева Административно
наказателно дело № 20212160200073 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по постъпила жалба от „Екатерина – 70“ ЕООД,
представлявано от управителя Е.Я. Соева, против наказателно постановление №
535496-F565156/28.09.2020 г. изд. от началник на отдел „Оперативни дейности“ – Бургас в
ЦУ на НАП, с което на търговското дружество е наложено административно наказание
имуществена санкция в размер 1400 / хиляда и четиристотин/ лева, на основание чл.185, ал.2
във вр. с чл. 185, ал.1 от ЗДДС, за това, че при извършена проверка на 13.08.2020г. в
търговски обект – „Текила бар“, находящ се в гр.Поморие плаж-източен, стопанисван от
„Екатерина – 70“ ЕООД е установена разлика между фактическата касова наличност в
касата и тази по разчета от ФУ в размер на 139.50лв. С жалбата се иска наказателното
постановление да бъде отменено или имуществената санкция да бъде намалена. В съдебно
заседание, жалбоподателят чрез процесуалния си представител моли имуществената
санкция да бъде намалена, тъй като размера е прекалено голям за възможностите на
търговеца.
Административно наказващия орган, моли наказателното постановление да бъде
потвърдено.
Жалбата е допустима, тъй като е подадена в срок, от лице активно легитимирано и
имащо правен интерес от атакуване на наказателното постановление.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено
следното:
1
Административнонаказателното производство е започнало със съставянето на акт за
установяване на административно нарушение № F565156/17.08.2020г., съставен от Д.Ж. –
ст. инспектор по приходите, след извършена проверка на 13.08.2020г.в търговски обект –
„Текила бар“, находящ се в гр.Поморие плаж-източен, стопанисван от „Екатерина – 70“
ЕООД, за която е съставен Протокол за извършена проверка № 0086810/13.08.2020г., като
при проверката извършена в търговския обект е установена фактическа касова наличност от
197.60лв., а е установена разчетена касова наличност от монтирано ФУ в размер на 58.10лв,
т.е. разлика между фактическата касова наличност и наличност по документи в размер на
139.50лв., като жалбоподателят не е изпълнил задължението си извън случаите на продажби
всяка промяна в касовата наличност на ФУ да регистрира във фискалното устройство.
По делото е разпитан актосъставителят Д.Ж., който свидетелства, че колегата му
Крум Йорданов извършил контролна проверка за която не бил издаден фискален бон, след
което засекли касовата наличност като парите в касата са били преброени и описани от
управителя на дружеството и били 197.60лв. и съответно бил разпечатан междинен отчет от
фискалното устройство сочещ продажби в размер на 58.10лв. Така е била констатирана
разлика между фактическата касова наличност и по фискалното устройство в размер на
139.50лв. В АУАН като нарушена разпоредба е посочен чл.33, ал.1 от Наредба Н-
18/13.12.2006г. на МФ. Видно от АУАН, същия е надлежно връчен на 18.04.2019г. Въз
основа на така съставения АУАН, АНО е издал обжалваното НП №
535496-F565156/28.09.2020 г. В него е описаната идентична фактическа обстановка и като
нарушени са посочени същите разпоредби и на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС, АНО е
наложил наказание имуществена санкция в размер на 1400лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ, издадена на
основание чл.118, ал.4 от ЗДД, , извън случаите на продажби всяка промяна на касовата
наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се
регистрира във ФУ чрез операциите "служебно въведени" или "служебно извадени" суми
при наличие на техническа възможност на ФУ за такава регистрация. В процесния случай е
безспорно, че регистрираното в обекта на дружеството-жалбоподател ФУ притежава такава
техническа възможност, но към момента на проверката в разпечатания дневен финансов
отчет от ФУ нямало отразяване, обосноваващо констатираната от проверяващите разлика от
139.50лв. между установената фактическа наличност от 197.60в. и разчетената касова
наличност за деня съгласно дневния финансов отчет 598.10лв. т.е. установената промяна в
касовата наличност в размер на 139.50лв. представлява въвеждане на пари от касата, което
не е отразено на фискалното устройство.
Според съдът АУАН и наказателното постановление са издадени от материално и
териториално компетентни органи, по предвидените в ЗАНН ред и форма. Съдът не откри
формални предпоставки за отмяна на обжалваното постановление. При реализиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени
процесуални нарушения, водещи до накърняване на правото му защита. Жалбоподателят е
2
допуснал нарушение на чл. 33, ал.1 от Наредбата Н-18/13.12.2006 г. на МФ и правилно е
ангажирана административно наказателната му отговорност. Съгласно изр.второ на чл.185,
ал.2 от ЗДДС, когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налага санкцията
по ал.1 от същия член, която за юридическите лица и едноличните търговци е "имуществена
санкция" в размер от 500 до 2000 лева. Прилагайки чл.185, ал.2, изр.втрото във вр. с чл.185,
ал.1 от ЗДДС, АНО е определил санкцията в размер малко над средния размер.
Съдът счита, че размера на санкцията е завишена, тъй като несъответствие в размер на
139.50лв. не е големи се касае за обект който функционира само през летни сезон.
Процесният случай не е маловажен по смисъла на чл.28 ЗАНН. Нарушението засяга
важни обществени отношения, касаещи фиска и свързаната с това данъчна дисциплина на
търговците. Ирелевантни за съставомерността на нарушението, както и за маловажността на
същото, са всички изтъкнати от жалбоподателя обстоятелства относно предназначението на
парите за плащане на доставки доколкото същите не са отразени, чрез операцията „служебно
въведени“, както и сочени нарушения при съставянето на АУАН и НП които не са
съществени. В съвкупност от изложеното съдът намира обжалваното НП за законосъобразно
и правилно, а относно размера съдът, счита че имуществена санкция в размер на 700 /
седемстотин / лева, ще изпълни целите на закона.
С оглед решението и направеното искане от страна на представителя на АНО, в
негова полза следва да се присъдят претендираните разноски за възнаграждение за
юрисконсулт. При определяне на дължимите разноски за юрисконсултско възнаграждение
следва да се приложи разпоредбата на чл. 63, ал. 5 ЗАНН, съгласно която размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид
дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, който препраща към
Наредба за заплащането на правната помощ. Съгласно чл. 27е от Наредба за заплащането на
правната помощ възнаграждението за защита в производства по Закона за
административните нарушения и наказания е от 80 до 120 лв. Съдът счита, че за
осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в полза на АНО следва да се
определи възнаграждение от 80лв. съобразено с фактическата и правна сложност по делото
и съобразно изхода на делото да се присъди възнаграждение в размер на 40 лв.
Мотивиран от гореизложеното, на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Районен съд –
Поморие
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № № 535496-F565156/28.09.2020 г. изд. от
началник на отдел „Оперативни дейности“ – Бургас в ЦУ на НАП, с което на „
„Екатерина – 70“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Поморие,
ул. Места № 11а, представлявано от Е.Я. Соева, е наложено административно наказание
имуществена санкция в размер 1400 /хиляда и четиристотин/ лева, на основание чл.185, ал.2
3
във вр. с чл. 185, ал.1 от ЗДДС, като НАМАЛЯВА размера на имуществената санкцията от
1400 / хиляда и четиристотин/лева на 700 /седемстотин/ лева.
ОСЪЖДА „Екатерина – 70“ ЕООД, ЕИК *********,със седалище и адрес на
управление гр.Поморие, ул. Места № 11а, представлявано от Е.Я. Соева, да заплати на
Национална агенция за приходите- София сумата от 40 (четиридесет) лева, представляваща
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд –
гр. Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Поморие: _______________________
4