Р Е Ш Е Н И Е
№ 1017
гр. Пловдив, 01.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив, VII състав, в открито
заседание на втори май през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. ШОТЕВА
при секретаря Христина Н., като разгледа докладваното от председателя М.
Шотева адм. дело № 3269 по описа за 2022 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на Дял трети, Глава десета, Раздел първи от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 27а от Закона за закрила на детето (ЗЗДет.).
Образувано е по жалба на В.Й.О., ЕГН ********** и М.М.О., ЕГН ********** с
посочен съдебен адрес ***, чрез пълномощник адв. К.С., против Заповед №
ЗД/Д-РВ-323/09.12.2022 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ (ДСП)
– Пловдив, с която е наредено временно настаняване на детето ***. с ЕГН **********
с адрес *** с родители: майка В.Й.О., ЕГН ********** с адрес *** и баща М.М.О.,
ЕГН ********** в професионално приемно семейство на К.Т. до произнасяне на съда
с решение по чл. 28 от ЗЗДет.
Жалбоподателите считат, че издадената заповед е незаконосъобразна, поради
което настояват за нейната отмяна. Допълнителни съображения са изложени в
депозирана по делото защита от пълномощник адв. С.Р.. Претендират сторените
разноски, съгласно представен списък.
Ответникът – Директор на ДСП – Пловдив чрез процесуален представител юриск.
Т. оспорва жалбата като неоснователна. Съображения по същество са изложени в
депозирани по делото писмени бележки. Претендира разноски.
Заинтересованата страна К.П.Т., редовно призована, не изразява становище по
допустимостта и основателността на жалбата.
Административен съд – Пловдив, VII състав, след
като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство
доказателства, намира за установено следното.
Заповедта е обжалвана от лица с правен интерес и в предвидения за това
срок, поради което жалбата е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество същата е
ОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения.
От данните по делото се установява, че на 07.04.2021 г. в ОЗД Пловдив е
постъпило Заявление с вх. № СИГ/Д-РВ/355/07.04.2021 г. и № СИГ/Д-РВ/356/07.04.2021
г. (входирани са два сигнала, защото касае двете деца) от В.О., в което се
посочва, че желае да бъде настанена с децата в Звено „Майка и бебе“ (ЗМБ),
защото е обект на системно домашно насилие. Твърди, че момичетата са свидетели
на насилие и се страхува от бащата (л. 209).
В тази връзка с Направление изх. №
НП/Д-РВ-109/07.04.2021 г. за ползване на социални услуги майката и детето (Ц.)
са насочени към ЗМБ (л. 208) и на същата дата в Отдел „Закрила на детето“ (ОЗД)
е отворен случай за дете в риск относно малолетната ***. (а така също и за
сестра й И.). Изведени са риск от неглижиране, липса на сигурна семейна среда и
риск за психо-емоционалното и социално развитие на децата (така доклад за
оценка на постъпил сигнал на л. 205).
Във връзка с депозирана молба от В.Й.О. до ПРС против М.М.О. с правно
основание чл. 4, ал. 1, във връзка с чл. 3, ал. 1 от ЗЗДН, е образувано гр.
дело № 5854/2021 г., по което е издадена Заповед за незабавна защита № 51 от
09.04.2021 г. срещу М.М.О. (л. 189 – 192).
На 14.05.2021 г. В. и М. О. са информирали ОЗД, че майката е взела решение
да се върне при бащата и да се лекува. Съобщили са, че В. има намерение да
отиде при психиатър – д-р Т. в ЦПЗ, М.О. е заявил, че няма да вдига скандали.
На същата дата В.О. е подала заявление, че желае да ползва социални услуги (л.
185 - 188). В тази връзка е издадено Направление изх. № НП/Д-РВ-125/19.05.2021
г. с описание на потребностите, установени при оценката: информиране и
консултиране на родителите. Посредничество и застъпничество за смяна на
общопрактикуващия лекар, обучение за придобиване на умения на родителите с цел
адекватно посрещане на потребностите на детето (л. 177 и сл.). На 25.05.2021 г.
от служители на ЗМБ е изготвен заключителен доклад, в който се посочва, че В.О.:
има близки и роднини, които могат да й оказват подкрепа; има дефицити по
отношение общуването с децата; жертва е на домашно насилие; е в нестабилно
емоционално състояние; се връща да живее при съпруга си в семейното жилище. Общинското
жилище, което ползва семейството, има подходящи битови условия, но няма
обособен кът за децата. По данни на майката, те със съпруга й не обсъждат
съвместно въпросите, касаещи отглеждането и възпитанието на момичетата, В. не
разполага със собствени средства (л. 170 – 175).
На 12.08.2021 г. в ОЗД Пловдив от М.О. е подаден Сигнал с вх. №
СИГ/Д-РВ/729 и Сигнал с вх. № СИГ/Д-РВ/730, в който се сочи, че В.О. оставя
децата без надзор, бяга от жилището, прибира се видимо пияна и в неадекватно
състояние (л. 165). В тази връзка от ОЗД Пловдив е изискана информация от
Център за психично здраве гр. Пловдив, в отговор на което с писмо с вх. №
СЛ/Д-РВ/1345-005/23.08.2021 г. (л. 159) са получени данни, че В.О. е с
диагноза: Психични и поведенчески разстройства, дължащи се на употреба на
алкохол, вредна употреба; други смесени тревожни разстройства. Тя се проследява
амбулаторно от 01.12.2009 г. В среща с майката на 13.08.2021 г. тя не отрича,
че е оставяла момичетата без надзор (л. 163). Съгласно Доклад за оценка на
постъпил сигнал, изготвен на 13.08.2021 г., за детето Ц. О. има отворен случай
в ОЗД при ДСП Пловдив, родителите са насочени да ползват социални услуги към
КСУДС, като е изведена потребност от повишаване на капацитета им (л. 161 –
162).
През лятото на 2021 г. в ОЗД Пловдив е обсъдена подкрепата за майката от
страна на близки във връзка с предстояща хоспитализация на М.О.. Семейството са
консултирани да съдействат за изготвяне на медицински изследвания на момичетата
във връзка с постъпването им на детска градина и детска ясла. В доклада от
Прегледа на плана за услуги в КСУДС от 26.08.2021 г. е отчетено, че родителите
съдействат на специалистите, полагат усилия да се вслушват в консултациите, но
семейната среда е неустойчива. На проведения преглед е взето решение работата
със семейството да продължи в посока оказване на подкрепа в семейна среда като
бъдещи зони на работа се очертават – надграждане на родителски капацитет,
посредничество и застъпничество пред различни институции при установена нужда
(л. 155 – 158).
На 31.08.2021 г. е изготвен индивидуален план за подкрепа в КСУДС, Пловдив
по отношение на Ц. О. (л. 152), съгласно протокол от 17.11.2021 г. е взето
решение работата по случая да продължи в посока подкрепа в семейна среда,
работа с родителите в посока надграждане на родителския капацитет и работа в
посока подобряване средата на отглеждане на децата (л. 149), изготвен в тази
връзка на 18.11.2021 г. е протокол от преглед на оценката на случая и плана за
действие, в който е посочено, че всички дейности, заложени в плана за действие,
са изпълнени – родителите участват активно в заложените дейности в плана за
действие, детето често боледува откакто посещава детската ясла, в периода е
спокойно, проходило е, адаптира се сред връстниците си в детската ясла,
взаимоотношенията между бащата и майката не са стабилни, В. не приема редовно
лекарствата си и в такива моменти не изпълнява задълженията си (л. 146). Изготвен
е нов План на действие на 19.11.2021 г. (л. 148). А съгласно Доклад от Преглед
на плана за услуги в КСУДС, Пловдив, изготвен на 22.11.2021 г. (л. 142 – 144),
през отчетения период, работата със семейството е динамична – от една страна се
оказва подкрепа на родителите и децата във връзка с обстоятелствата около
сигнала, пуснат в предходното тримесечие от срока на договора и психичното
здраве на майката, а от друга за надграждане на родителските умения на г-н и
г-жа О., с цел подобряване средата за отглеждане на децата. Работата от страна
на услугата продължа в посока подкрепа в семейна среда, включваща индивидуална
и обща работа с двамата родители. Като приоритет е изведено стимулиране
цялостното развитие на Ц. и търсенето на възможности за неговата реализация във
и извън семейна среда. Нов индивидуален план е изготвен на 22.11.2021 г. (л.
140). Съставен е протокол от преглед по случай на 21.02.2022 г. (л. 137). А в доклада
от Прегледа на плана за подкрепа в КСУДС от 28.02.2022 г. (л. 134 - 136) В.О.
споделя, че приема медикаменти, предписани от психиатър, но не посещава
психолог/психиатър, въпреки обещанията си, защото е ангажирана с децата. Тя
отказва психологическа подкрепа от екипа на Център за обществена подкрепа
(ЦОП). Същият е със заключение, че през отчетния период се отчита, че
ситуацията в семейството е спокойна, което бележки и работата с родителите,
липсват конфликти, рискови ситуации и динамичност, характерни за предишен
период. Наблюдава се пренебрегване и омаловажаване на част от препоръките на
специалистите от страна на бащата, свързани с подобряване средата за отглеждане
на Ц. и насърчаване нейното развитие – закупуване на играчки, адаптирани спрямо
нейните индивидуални потребности, както и действия в посока укрепване
здравословното състояние на детето, които имат отношение и ще доведат до по-висока
устойчивост на същите при посещаването на детско заведение, което ще подпомогне
нейното развитие.
В отговор на отправено запитване, Директорът на Детска ясла „Приказка“
посочва, че Ц. О. е приета в детското заведение на 17.09.2021 г. на 1 година и
4 месеца и като всяко начало, детето не е било спокойно, предвид раздялата с
майката и срещата с непознати госпожи. Честото посещение на детето в детската
ясла, контактът с децата, детските игри, песничките и заниманията са
способствали за бързото адаптиране, проходило е, с времето е започнало да се
храни самостоятелно. Като поводи за отсъствие на детето от детската ясла се
сочи честото боледуване. Психо-емоционалното състояние на детето, според
Директора на ДЯ „Приказка“ за тази възраст е добро, сънят – също. На отправени
забележка към майката за хигиената на детето, същите са взети веднага под
внимание. Няма информация как родителите се грижат и възпитават Ц., но се
твърди, че тя е много любознателна и музикална – спазва ритъма, танцува, играе
(л. 129).
На 28.03.2022 г. отговор е представен и от личния лекар на детето – д-р К.,
в който се сочи, че Ц. О. е записана в нейната практика на 17.12.2021 г.,
водена е на профилактичен преглед, не са установени отклонения във физическите
и психоемоционалния статус, веднъж е боледувала от хрема, няма оперативни
интервенции. Детето е водено от майката (л. 125).
На 18.05.2022 г. е съставен протокол от преглед на оценката на случая и
плана за действие, а на 19.05.2022 г. е изготвен нов план за действие (л. 121 –
122). Изготвен е и заключителен доклад от предоставени услуги в КСУДС, Пловдив
от 23.05.2022 г. (л. 118 – 120), в който е посочено, че въпреки постигнатите
резултати по отношение осъщественото информиране и консултиране на родителите,
към момента не се отчита положителна промяна по повод родителстването на същите
и надграждане, стимулиране развитието на децата.
На 30.05.2022 г. М.О. *** с желание децата да продължават да ползват
социални услуги (л. 114). В тази връзка е издадено Направление №
НП/Д-РВ-105/09.06.2022 г. за ползване на социални услуги (л. 109). На
10.06.2022 г. е изготвен Социален доклад, в който е предложено ползване на
подходящи социални услуги в КСУДС – гр. Пловдив, ул. „Неофит Бозвели“ № 38 –
Информиране и консултиране, посредничество и застъпничество. Обучение за
придобиване на умения на родителите, с цел адекватно посрещане на потребностите
на детето (л. 110 – 111). В тази връзка на 24.06.2022 г. е изготвен и
Индивидуален план със заложени в него краткосрочна цел – повишаване на
родителския капацитет и очакван резултат – задоволени потребности на детето:
закаляване на организма чрез игри на открито, двигателни игри – пързалки,
катер; поддържане на хигиена; закупуване на играчки; стимулиране
взаимодействието родител – дете и начини за реализиране на съвместни дейности
(л. 107). На 12.09.2022 г. е съставен протокол за преглед по случай (л. 105), а
на 16.09.2022 г. – доклад от преглед на плана за подкрепа в КСУДС, Пловдив, в който
е посочено, че родителите подхождат с недоверие към получената от специалистите
информация и не полагат усилия в насока постигане на положителна промяна в
изброените аспекти – същите не закупуват пособия и играчки за децата, а
взаимодействието се свежда единствено до подсигуряването на подслон, храна и
дрехи (л. 103 – 104).
Съгласно Протокол от преглед на оценката на случая и плана за действие,
изготвен на 21.11.2022 г. (л. 98), всички дейности, заложени в плана за
действие, са изпълнени – родителите участват в заложените дейности в плана за
действие, здравословното състояние на детето се проследява от личния лекар,
детето посещава детско заведение. Изготвен е нов план за действие (л. 97).
На 05.12.2022 г. е осъществена екипна среща между представители на ОЗД
Пловдив и на ЦОП, на която става ясно, че В. е бременна, очаква трето дете.
Проведени са посещения в детските заведения, в които са записани децата. В
периода м. септември – м. декември 2022 г. Ц. е посетила детското заведение 25
дни, а И. – 8. Личният лекар на децата съобщава, че последното посещение при
нея е от м. октомври 2022 г. И. не ползва ресурсно подпомагане, защото не
посещава детската градина редовно, детето не говори, не се храни самостоятелно,
не се стимулират уменията му. Не е заведена на преглед във връзка с
диагностицирането й. Социалните работници не отчитат напредък в развитието й. Ц.
е по-будна с интелектуален ресурс, но е налице изоставяне в развитието й,
вероятно дължащо се на неглижиране на потребностите й от страна на родителите. В.О.
не посещава психиатър, а твърди, че приема лекарства (л. 95 – 96).
На 07.12.2022 г. в ОЗД Пловдив са постъпили сигнали за двете сестри от
Директора на КСУДС. На екипно обсъждане в ОЗД Пловдив същия ден е взето решение
децата да се изведат от семейната среда (л. 81 и сл.).
Последвало е издаването на оспорената в настоящото производство заповед.
Като правни основания са посочени разпоредбите на чл. 27, ал. 1, във връзка с
чл. 4, ал. 1, т. 4 и чл. 25, ал. 1, т. 2 и т. 3 във връзка с ал. 2 от ЗЗДет. и
чл. 33 от ППЗЗДет. А като фактически – Ц. О. е второ по ред дете от брака на В.
и М. О.. Детето е на 2 г. и 6 месеца. Родителите не проявяват разбиране относно
потребностите на детето. Същите са живели в резидентни услуги до навършване на
пълнолетие и им липсва изграден адекватен семеен модел. Детето и семейството
ползват социални услуги в продължение на година и половина в ЦОП към КСУДС –
Пловдив с цел повишаване на родителския капацитет, но няма промяна в стила на
родителите. Родителите не обезпечават редовното посещение на детето в детска
ясла. Същите подхождат с недоверие към препоръките, дадени от специалистите за
постигане на пълноценно и адекватно взаимодействие между родителите и детето,
което да стимулира развитието на Ц.. Поведението на В. и М. О. към детето им е
нестимулиращо, насочено единствено към осигуряване на храна и дрехи, което води
до изоставане на детето в невро-психичното състояние. По данни от предоставен
социален доклад от ЦОП към КСУДС – Пловдив, В.О. има психично заболяване,
майката е преглеждана в ЦПЗ Пловдив, назначена й е медикаментозна терапия,
която тя не изпълнява стриктно, както и не проследява периодично здравословното
си състояние. Липсата на адекватно лечение води до кризи, изразяващи се в
бягства от дома и изоставяне на децата без надзор. Това поведение от страна на В.О.
поставя в непосредствен риск живота и здравето на детето. Няма други членове на
разширено семейство, които да желаят да се ангажират с отглеждането й. К.Т. е
утвърдена и вписана в Регистър на утвърдените приемни семейства, воден от РДСП
– област Пловдив. Приемното семейство е декларирало писмено желание да поеме
грижите за малолетната ***. и да я отглежда в дома й.
Като мотиви са посочени липса на адекватна грижа от страна родителите,
което води до неглижиране на потребностите и изоставане в невро-психическото
развитие на детето, липсата на адекватна покрепяща среда и алтернатива за
отглеждането на детето в семейството на близки или роднини, в най-добър интерес
на детето ***. е то спешно да бъде настанено в ППС на К.Т..
В хода на съдебното производство като свидетели са разпитани М.Н., Ю.З.И., Р.В.Ж.
и М.И.С. – по искане на жалбоподателите, както и И.Ф.П. - по искане на
ответника. Съдът приема свидетелските показания за логични, последователни и
почиващи на непосредствени впечатления и спомени на свидетелите, като същите ще
се преценяват от съда, с оглед на всички други данни по делото.
Приети са основно и допълнително заключение по комплексна
съдебно-психиатрична и психологична експертиза, изготвени от вещите лица д-р Д.А.К.
– психиатър и Д.Н.В. – клиничен психолог към ЦПЗ – Пловдив, които съдът кредитира
като компетентно и безпристрастно изготвени, като същите ще бъдат коментирани
при разглеждане на спора по същество.
По делото са приети и представените от страните писмени доказателства,
удостоверяващи здравословното състояние на детето Ц. О., нейната майка и
жалбоподател по делото – В.О., както и такива, касаещи трудовата заетост на
бащата и също жалбоподател по делото – М.О., а така също и такива, удостоверяващи
ползване на социални услуги от двамата жалбоподатели.
При така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни
изводи.
В разглеждания казус, съвкупната преценка на приобщените по делото
доказателства, налага да се приеме, че констатациите на административния орган
не са основани на конкретно установени факти и обстоятелства, а направените въз
основа на тях правни изводи, не са съответни на материалния закон. Действително,
следва да се констатира, че оспореният административен акт е постановен от
надлежно снабден с правомощията за това материално компетентен административен
орган в кръга на неговите правомощия, съобразно настоящия адрес на детето и при
условията на заместване, съобразно приложената Заповед № 1604-РД01-1300/29.11.2022
г. на Директор ДСП Пловдив. Властническото волеизявление е облечено и в
изискваната от закона форма, като формално заповедта съдържа както фактически,
така и правни основания и в заповедта ответникът се е позовал изрично на изготвен
социален доклад от ЦОП към КСУДС - Пловдив, в който е отразено установеното от социалните
работници. Социалният доклад съдържа подробни фактически констатации, които
съставляват мотиви на издадения административен акт. В подкрепа на този извод е
и възприетото в съдебната практика, че мотивите на административния орган може
да се съдържат в друг документ, съдържащ се в административната преписка -ТР №
16/1975 г. на ОСГК на ВС на РБ. Това обаче, не е в състояние да санира
неточните фактически констатации и направените въз основа на тях неправилни
изводи относно приложението на материалния закон, както и допуснатите
съществени процесуални нарушения в хода на административната процедура. В
следващото изложение, ще бъдат конкретизирани съображенията за тези изводи.
Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от ЗЗДет., настаняването на дете в
семейство на роднини или близки, в приемно семейство или в социална или
интегрирана здравно-социална услуга за резидентна грижа се извършва от съда. До
произнасяне на съда дирекция „Социално подпомагане“ по настоящия адрес на
детето извършва временно настаняване по административен ред, което става със
заповед на директора (чл. 27, ал. 1 от ЗЗДет.).
Основанията пък за настаняване на детето извън семейството са изчерпателно
изброени в чл. 25, ал. 1 от ЗЗДет., като съгласно ал. 2 на същата разпоредба, тази
мярка за закрила се прилага след изчерпване на всички възможности за закрила в
семейството освен в случаите, когато се налага спешното му извеждане.
И най-сетне, според разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Правилника за
прилагане на Закона за закрила на детето (ППЗЗДет.), спешното настаняване извън
семейството се предприема в случаите, когато има опасност за здравето и живота
на детето.
В конкретния случай, видно от Заповед № ЗД/Д-РВ-323/09.12.2012 г., временното
настаняване на детето в професионално приемно семейство на К.Т. е извършено именно
на основание чл. 33 от ППЗЗДет. Като правно основание са посочени и
разпоредбите на чл. 25, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗЗДет., предвиждащи, че може да
бъде настанено извън семейството дете, чиито родители, настойници или
попечители без основателна причина трайно не полагат грижи за детето и/или се
намират в трайна невъзможност да го отглеждат.
За да постанови оспорената в настоящото производство заповед,
административният орган е приел, че в най-добър интерес на детето е то спешно
да бъде настанено в приемно семейство, с оглед липсата на адекватна грижа от
страна на родителите, което води до неглижиране на потребностите и изоставяне в
невро-психическото развитие на детето, липсата на адекватна подкрепяща среда и
алтернатива за отглеждане на детето в семейство на близки или роднини. Този
извод на административния орган обаче не е подкрепен с доказателства. Това е
така, защото от събраните по делото доказателства се установява, че до момента,
в който детето ***. се е отглеждала от биологичните си родители в семейна
среда, същото е било в добро клинично здраве, водено е редовно на профилактични
прегледи и е посещавало детска ясла. В тази връзка са представени Талон за
здравословното състояние на Ц. О. от 24.10.2022 г., Служебна бележка изх. №
011775/24.10.2022 г. и Талон за проведени профилактични прегледи от 12.05.2022
г. (л. 13 – 15), от които се установява, че детето е здраво, който извод се
подкрепя и от Талон за здравословното състояние на детето от 13.12.2022 г. –
датата, на която е било предадено на приемния родител (представен в оригинал от
ответника с писмо вх. № 4870/02.03.2023 г., съдържащо опис на представените
доказателства – л. 311).
Като недоказан следва да се приеме и изводът на ответния административен
орган, че родителите не обезпечават редовното посещение на детето в детска
ясла. Това е така, защото съгласно Доклад за оценка на постъпил сигнал с вх. №
СИГ/Д-РВ/1064/07.12.2022 г. (л. 76 – 77) са изпратени писма до детската ясла и
до личния лекар, но до момента на неговото изготвяне, не е постъпила актуална
информация. Установява се обаче, че писмото до Директора на ДЯ „Приказка“, в
която е записано детето ***., е с изходящ номер от 07.12.2022 г., като няма
данни дали и кога същото е получено от своя адресат (л. 83). По идентичен начин
стои въпросът и с писмото, адресирано до д-р К. (л. 88). На 09.12.2022 г. обаче
административният орган (преди да е получил съответните отговори) издава
процесната заповед, мотивирайки я с необезпечаване от страна на родителите
редовното посещение на детето в детска ясла. Тук е мястото да се посочи, че в
Доклад от Преглед на плана за подкрепа в КСУДС, Пловдив от 16.09.2022 г. (л.
103 – 104) се посочва, че КСР е инициирал телефонен разговор с г-жа Г. –
Директор на ДЯ „Приказка“ – Пловдив, с цел получаване на актуална обратна
връзка за престоя на детето в детското заведение, като същата е информирала, че
Ц. напоследък е укрепнала здравословно и в сравнение с предишен период, на този
етап посещава по-често детското заведение, като е заявила, че при детето се
проследява психо-моториката, вече изговаря отделни думи, усмихната и контактна,
реагираща на познати лица. Със сходно съдържание е и отговор на Директора на ДЯ
„Приказка“ от 16.03.2022 г. (л. 129), където се посочва, че като всяко начало,
детето е било неспокойно, като се има предвид раздялата с майката и срещата с
непознатите госпожи, но честото посещение на детето в детската ясла, контактът
с децата, детските игри, песничките и заниманията са подпомогнали адаптацията,
същото е проходило, а с времето е започнало да се храни и самостоятелно. Като
поводи за отсъствието на детето са посочени здравословни такива. Действително и
от двете сведения от Директора на ДЯ „Приказка“ се установява, че е налице
неглижиране на детето по отношение на хигиената и външния вид, но се установява
и също така, че след направена забележка към майката, същата веднага се взема
под внимание. Т.е. при правилен подход, майката е склонна да подобри
родителския си капацитет, когато дадените съветите са давани от човек, на
когото има доверие. Следва да бъде отбелязано обаче и че отново по сведение на
Директора на ДЯ „Приказка“, детето ***. е много любознателно и музикално –
спазва ритъма, танцува, играе. Това от своя страна пък противоречи на
твърденията, изложени в заповедта, а именно, че поведението на родителите към
детето е нестимулиращо, насочено единствено към осигуряване на храна и дрехи,
което води до изоставане на детето в невро-психичното състояние. Данни, че
детето е изостанало в невро-психичното състояние, не се констатираха да са
налични по делото. Такива не се констатират и в постъпилата след издаване на
процесната заповед Психолого-педагогическа характеристика относно детето Ц. О.,
изготвена от Директора на ДЯ „Приказка“ (л. 53 – 54). За такива проблеми не
съобщават и разпитаните по делото свидетели, в т.ч. свидетелката И.Ф.П., водена
от ответника, заявява, че детето Ц. е по-развито спрямо по-голямата си сестра
(за която се установи, че е със заболяване).
Или, от събраните по делото доказателства, в т.ч. и показанията на
разпитаните по делото свидетели, не се констатира да е налице заплаха за живота
и здравето на детето, поради което не се налага намеса на държавни органи за
вземане на мерки за социална закрила по реда на ЗЗДет. Този извод се подкрепя и
от заключенията по СППЕ, вещите лица по които след запознаване с наличните по
делото доказателства, в т.ч. показанията на разпитаните по делото свидетели и
извършен преглед на майката В.О., заявяват, че към момента на експертизата не е
установено болестно обусловено рисково поведение. Действително, установява се,
че В.О. е с личностово разстройство – емоционално нестабилна личност, но към
момента на експертизата не представлява разстройство на съзнанието –
краткотрайно или продължително, като е необходимо да посещава един психиатър по
нейн избор, който да е запознат със специфичните и психичноздравни потребности,
динамиката в семейството, с оглед установените дефицити. Установява се също
така и че В.О. може да полага базови грижи за трите си деца, в т.ч. и Ц., като
от първостепенно значение е да бъде подпомагана от екип – психиатър, психолог,
социален работник, насочена към цялото семейство в посока родителска подкрепа и
осъзнаване на собствените родителски преживявания и модели при фрустрация, като
екипът следва да е запознат с личностовите особености на лицето, динамиката на
личността й, факторите на средата.
Тук е мястото и да се посочи, че детето Ц. О. се отглежда в семейна среда,
т.е. не се отглежда само от майката, същото има и жив баща, за който по делото
нито се твърди, нито са представени данни трайно да не полага грижи за детето
си, респ. да се намира в трайна невъзможност да го отглежда. Напротив,
установява се, че същият е пряко включен в отглеждането на своите деца, вкл.
той е родителят, който ги води и взема от детските заведения. Той е и
родителят, който е подал заявление децата му да ползват социални услуги в ЦОП
към КСУДС, Пловдив. Ето защо, според настоящия съдебен състав, от
доказателствата по преписката и от събраните такива в хода на съдебното
производство, не се установява такава непосредствена опасност, като в същото
време са налице множество мерки, които е можело и е следвало да бъдат
предприети, преди да се пристъпи към извеждане на детето от семейството, и то
само, ако последното е необходимо, след прилагане на тези мерки, ако същите не
дават резултат. В случая предвид доказателствата по делото тези възможности не
са изчерпани. Майката и бащата искат да се грижат за детето, като при липса на
доказателства за противното, не може да бъде прието, че техният родителски
капацитет е изчерпан. Очевидно идеята на законодателя е настаняването в
специализирани институции да е в крайни случаи, какъвто този случай не е. По
делото няма данни детето да е останало трайно без грижите на своите родители;
да е жертва на злоупотреба, насилие, експлоатация или някакво друго нехуманно,
или унизително отношение, или наказание в семейството му и т.н. Семейството по
правило осигурява най-добрата среда за отглеждане и възпитание на детето,
затова външната интервенция, осъществявана от органите за закрила, следва да е
насочена към оказване на подкрепа на семействата и за приобщаването им към
общността, а не директно към извеждане на детето от семейната среда.
Настаняването в приемно семейство следва да се използва само като крайна мярка
за деца, които имат действителна неотложна нужда от психосоциална или друга
интервенция, което в случая обаче не се установява. Нещо повече, съдът намира,
че с издаването на оспорената заповед, с която детето спешно се отделя от
майката и бащата, а така също и от своята сестричка, по никакъв начин не се
осигурява неговият интерес, а напротив – това по-скоро би оказало отрицателно
влияние върху него и би го поставило в риск, тъй като въздейства върху емоционалното
му и личностно развитие. В този смисъл заповедта противоречи пряко и на чл. 25 от
ЗЗДет., тъй като не са изчерпани всички възможности за закрила в семейството,
като в същото време не се установява необходимост от спешно настаняване извън семейството,
още повече, че в заповедта липсват и мотиви за това.
Настаняването на дете извън семейството е крайна мярка за закрила, която
следва да се прилага при наличие на една или повече от предвидените в закона
предпоставки и във всеки случай при съблюдаване на най-добрия интерес на
детето, което в конкретния случай не е сторено. Правото на детето да запази
личните отношения с родителя си е защитено от международното право в чл. 9, § 1
от Конвенцията за правата на детето, което осигурява детето да не бъде
разделяно от родителите си против тяхната воля, освен когато компетентните
власти решат в съответствие с приложимите закони и процедури и при възможност
за съдебен преглед, че такова разделяне е необходимо за висшите интереси на
детето. На изложените съображения, съдът приема, че в интерес на детето Ц. О. е
то да остане в семейството на родителите си до решаването на въпроса от
районния съд. Следва да бъде посочено също така, че извън обхвата на съдебната
проверка в настоящото производство е дали са налице поначало основанията за
настаняване на детето извън семейството, тъй като това е предмет на друго
производство, развило се пред ПРС, поради което и на наведените възражения в
тази връзка, съдът не дължи произнасяне.
Поради всичко изложено до тук, съдът намира, че Заповед №
ЗД/Д-РВ-323/09.12.2022 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ –
Пловдив е незаконосъобразна като постановена в нарушение на закона, поради
което следва да бъде отменена.
С оглед изхода от спора, на жалбоподателите се дължат извършените разноски
по производството, които се констатираха в размер на 635 лева, от които 20 лева
заплатена ДТ, 600 лева адвокатско възнаграждение и 15 лева – депозит за
свидетел. Неоснователна се явява претенцията за присъждане на разноски в размер
на 2 лева – комисионна за заплащане на ДТ, в размер на 220 лева - за изготвяне
на психологично обследване на детето Ц. и в размер на 15 лева - такса за
ксерокопиране на представени от противната страна доказателства и като такава
същата не следва да бъде уважена, тъй като разходите за извършване на
фактическите действия на страните и техните процесуални представители по
събиране на доказателствата - изготвяне на копия или преписи от документи,
телефонни разговори, транспорт и др. подобни не представляват разноски по
смисъла на чл. 143 от АПК и чл. 78 и сл. от ГПК.
Воден от горното и на основание и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен
съд – Пловдив, II отд., VII състав,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед № ЗД/Д-РВ-323/09.12.2022 г. на Директора на Дирекция „Социално
подпомагане“ – Пловдив, с която е наредено временно настаняване на детето ***.
с ЕГН ********** с адрес *** с родители: майка В.Й.О., ЕГН ********** с адрес ***
и баща М.М.О., ЕГН ********** в професионално приемно семейство на К.Т. до
произнасяне на съда с решение по чл. 28 от ЗЗДет.
ОСЪЖДА Агенция за социално подпомагане с адрес за призоваване град София, ул.
„Триадица“ 2, да заплати на В.Й.О., ЕГН ********** и М.М.О., ЕГН **********,
сумата от 635 (шестстотин тридесет и пет) лева, разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването на страните за
неговото изготвяне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: