№ 7618
гр. София, 19.02.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ПЕТЯ П. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЯ П. СТОЯНОВА Гражданско дело №
20221110130029 по описа за 2022 година
ОПРЕДЕЛИ:
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 19.02.2024 година град София
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД IIІ ГО, сто петдесет и пети състав
На деветнадесети февруари две хиляди двадесет и четвърта година
В закрито заседание
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЕТЯ П. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от съдия Петя П. Стоянова
гражданско дело № 30029 по описа за 2022 година на СРС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на И. А. А., с ЕГН **********, от гр.
София, кв. „Илиенци“, ул. „Хортензия“ № 2, против „Аксес файнанс“ АД, с .............,
универсален правоприемник на „Аксес файнанс“ ООД, с ..................., със седалище и адрес
на управление: гр. София, район „Триадица“, ж.к. „Иван Вазов“, ул. „Балша“ № 1, бл. 9, ет.
2, представлявано от изпълнителния директор Цветан Петков Кръстев, за прогласяване на
Договор за паричен заем А1 бърз кредит № 880366 от 14.01.2021 г., сключен между
страните, за нищожен, като противоречащ на закона и заобикалящ закона, при нарушаване
на изискванията за определяне размера на лихвения процент, годишния процент на
1
разходите, в при условие на евентуалност е предявен иск за прогласяване на клаузата на чл.
3, ал. 1 от договора за нищожна като неравноправна, противоречаща на закона и добрите
нрави, и заобикаляща закона, претендира направените по делото разноски.
В исковата молба ищцата твърди, че на 14.01.2021 г. сключила с ответника Договор
за паричен заем А1 бърз кредит № 880366, по силата на който ответното дружество
предоставило кредит в размер на 400 лв. за срок от седе месеца при договорен лихвен
процент в размер на 40 % и годишен процент на разходите от 49,01 %. По силата на чл. 3,
ал. 1 от договора заемателят бил длъжен да предостави обезпечение под формата
поръчителство от едно физическо лице, банкова гаранция с бенефициер заемодателя за
пълната сума по заема със срок на валидност от 30 дни след крайния срок за погасяване на
задълженията по кредита или одобрено от заемодателя дружество – гарант. На
кредитополучателя бил предоставен договор за предоставяне на гаранция със същия номер
и от същата дата, който договор се сключвал с „Файненшъл България“ ЕООД, и по силата на
който ищецът трябвало да заплати разсрочено на дружеството сумата от 148,26 лв. на седем
равни месечни вноски. Дължимата по договора за кредит вноска възлизала на 86,19 лв.,
включваща възнаграждение за гарант в размер на 21,18 лв. и вноска по кредита в размер на
65,01 лв. Оспорва договора за кредит като недействителен поради нарушение на
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 във връзка с чл. 19 от ЗПК. Твърди, че в договора не
са посочени всички компоненти от лихвения процент, липсва методика за формиране на
годишния процент на разходите. Също така твърди, че дължимото възнаграждение по
договора за предоставяне на гаранция не е включено в годишния процент на разходите,
което е нарушение на чл. 19, ал. 1 от ЗПК. Твърди, че са заобиколени изискванията на ЗПК.
Неправилното изчисляване и посочване на годишния процент на разходите сочи като
самостоятелно основание за нищожност на договора. Оспорва клаузата на чл. 3 от договора
като заобикаляща изискванията на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, довело до оскъпяване на кредита,
както и като нарушаваща изискванията на чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП и чл. 147, ал. 1 от ЗЗП,
като противоречаща на добрите нрави и добрите търговски практики, и като неформулирана
по ясен и недвусмислен начин. Сочи, че уговорените разходи по чл. 9, ал. 4 от договора били
в противоречие на чл. 33 от ЗПК. Оспорва така посочените разходи като нищожни поради
заобикаляне на изискването за максимално дължима сума на кредитора. Оспорва договора
като нищожен поради непосочване на размера на годишния процент на разходите по
смисъла на чл. , ал. 1, т. 10 от ЗПК. Излага подрбони съображения, позовава се на съдебна
практика. Към исковата молба са приложени писмени доказателства, направено е
доказателствено искане.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба по смисъла на чл.
131 от ГПК от ответното дружество „Аксес файнанс“ АД, с който исковите претенции се
оспорват като неоснователни. Не спори сключването на договора за кредит на 14.01.2021 г.
между страните. Твърди, че договорът е сключен в съответствие с изискванията на ЗПК,
както и че годишният процент на разходите не надвишава пет пъти размера на законната
лихва. Оспорва изложените твърдения в исковата молба, като сочи, че годишният процент
2
на разходите в договора за паричен заем е фиксиран. Сочи, че по силата на клаузата за
гаранция заемателят е разполагал със срок да представи едно от трите поискани от
кредитора обезпечения, както и че договореното възнаграждение по договора за
предоставяне на гаранция не е включено в годишния процент на разходите и не
представлява пряк разход, свързан с кредита. Позовава се и на предоставената възможност
на заемателя да се откаже от сключване на договора в предвидения в закона 14-дневен срок.
Оспорва твърденията на ищеца за нищожност на клузата на чл. 3 от договора, като твърди,
че заемателят бил запознат предварително с изискванията на договора. Излага съображения,
че разходите по събиране на вземането се дължат само в случай, че кредитополучателят на
заплати текущото си задължение и начисляването им зависи от поведението на
кредитополучателя. Изложени са подробни съображения. Моли съда да отхвърли
предявените искови претенции като неоснователни, претендира направените по делото
разноски.
С оглед нормата на чл. 140 от ГПК подадената искова молба е редовна и отговаря на
изискванията на чл. 128 и чл. 129 от ГПК, същата е допустима, а съобразно чл. 140, ал. 3 от
ГПК делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, за което
да се призоват страните, както и да им бъде съобщен проекта за доклад по делото.
Предявени са искови претенции от И. А. А. против „Аксес файнанс“ АД за за
прогласяване на Договор за паричен заем А1 бърз кредит № 880366 от 14.01.2021 г.,
сключен между страните, за прогласяване на Договор за паричен заем А1 бърз кредит №
880366 от 14.01.2021 г., сключен между страните, за нищожен, като противоречащ на закона
и заобикалящ закона, при нарушаване на изискванията за определяне размера на лихвения
процент, годишния процент на разходите, в при условие на евентуалност е предявен иск за
прогласяване на клаузата на чл. 3, ал. 1 от договора за нищожна като неравноправна,
противоречаща на закона и добрите нрави, и заобикаляща закона, претендира направените
по делото разноски.
Така предявените искови претенции са с правно основание чл. 21, ал. 1 от ЗПК, чл.
146 във връзка с чл. 143 от ЗЗП. Направени са възражения по чл. 22 от ЗПК, както и искане
по реда на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК.
Съобразно нормата на чл. 154 от ГПК в тежест на всяка от страните е да установи
фактите, на които основава своите искания или възражения, като ищецът следва да докаже
фактите и обстоятелствата, на които основава претенцията си, а ответникът следва да
докаже фактите, на които основава възраженията си, а именно: наличие на действителен
договор, сключен при общи условия, съответствие на клаузите на договора и общите
условия със закона.
С оглед на изразените твърдения на исковата страна, съдът намира, че страните
следва да бъдат напътени към спогодба, като се даде възможност на същите да се
споразумеят по отношение на съществуването на задължение на ответника спрямо ищеца,
като се укаже на страните, че могат да пристъпят към медиация или друг способ за уреждане
на спора. На страните следва да се укаже, че при постигане на спогодба, същата ще има
3
силата на влязло в сила решение, а при приключване на делото със спогодба може да се
приложат последиците на чл. 78, ал. 9 от ГПК.
По отношение на направените доказателствени искания, съдът намира следното:
Приложените към исковата молба писмени доказателства следва да бъдат допуснати като
относими, допустими и необходими.
С оглед на гореизложеното и на основание чл. 140 от ГПК, Софийският районен съд,
155 състав,
О П Р Е Д Е Л И :
ВНАСЯ гр.д. № 30029/2022 г. по описа на Софийския районен съд за разглеждане в
открито съдебно заседание, и го НАСРОЧВА за 21.03.2024 г., от 10,30 часа, за която дата и
час да се призоват страните, на които се връчи препис от това определение.
ПРЕПИС от отговорите на исковата молба да се връчат на ищеца.
СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ ПРОЕКТА ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Предявени са искови претенции от И. А. А. против „Аксес файнанс“ АД за
прогласяване на Договор за паричен заем А1 бърз кредит № 880366 от 14.01.2021 г.,
сключен между страните, за нищожен, като противоречащ на закона и заобикалящ закона,
при нарушаване на изискванията за определяне размера на лихвения процент, годишния
процент на разходите, в при условие на евентуалност е предявен иск за прогласяване на
клаузата на чл. 3, ал. 1 от договора за нищожна като неравноправна, противоречаща на
закона и добрите нрави, и заобикаляща закона, претендира направените по делото разноски.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба по смисъла на чл.
131 от ГПК от ответното дружество „Аксес файнанс“ АД, с който исковите претенции се
оспорват като неоснователни, излагат се подробни съборажения.
Така предявените искови претенции са с правно основание чл. 21, ал. 1 от ЗПК, чл.
146 във връзка с чл. 143 от ЗЗП, и чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД. Направени са възражения по
чл. 22 от ЗПК, както и искане по реда на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК.
СЪДЪТ приема за безспорни между страните следните обстоятелства и права:
Сключен Договор за паричен заем А1 бърз кредит № 880366 от 14.01.2021 г.
УКАЗВА на страните, че в тежест на всяка от тях е да установи фактите, на които
основава своите искания или възражение, като ищецът следва да докаже фактите и
обстоятелствата, на които основава претенцията си, а ответникът следва да докаже фактите,
на които основава възраженията си, а именно: наличие на действителен договор, сключен
при общи условия, съответствие на клаузите на договора и общите условия със закона.
УКАЗВА на ищеца, че не ангажира доказателства за размера на извършените
плащания.
4
ПРИКАНВА страните към спогодба и ги НАПЪТВА към медиация или друг способ
за доброволно уреждане на спора.
УКАЗВА на страните, че при постигане на спогодба, същата ще има силата на влязло
в сила решение, а при приключване на делото със спогодба може да се приложат
последиците на чл. 78, ал. 9 от ГПК.
ДОПУСКА приложените към исковата молба писмени доказателства.
УКАЗВА на страните за възможността да ползват правна помощ при необходимост и
право за това.
УКАЗВА на ищеца, че при неявяване в първото по делото заседание, невземане на
становище по отговора на исковата молба и липса на искане за разглеждане на делото в
негово отсъствие, при наличие на предпоставките на чл. 238 и чл. 239 от ГПК, съдът може
да постанови неприсъствено решение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5