№ 9
гр. С., 23.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С., ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Николай З. Петров
при участието на секретаря Е. Д. Н.
като разгледа докладваното от Николай З. Петров Административно
наказателно дело № 20241870200480 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 109 от 23.10.2022г., издадено
от Началник РУ-С. с което на В. Д. Д. с ЕГН ********** от гр.С. е наложено
административно наказание глоба в размер на 200 /двеста/ лева на основание
чл.257 от ЗМВР за нарушение на чл.64 от ЗМВР и чл.2, ал.1 от Наредба 1 на
община С..
Жалбоподателят Д., в жалбата си моли съда да отмени изцяло
атакуваното наказателно постановление.В съдебно заседание се явява лично с
представител- адв.Въжаров, който подържа жалбата и моли наказателното
постановление да бъде отменено.
Въззиваемата страна не изпраща представител, с придружително писмо
изпращащо преписката прави възражение за прекомерност на адвокатско
възнаграждение.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намира
следното от фактическа и правна страна:
ЖАЛБАТА Е ДОПУСТИМА - подадена е от нарушителя и това е
направено в срок, а разгледана по съществото е ОСНОВАТЕЛНА.
В конкретния случай жалбоподателят е бил санкциониран за това, че на
3.09.2022г. около 00.25 часа в с.М., общ.С. в къща за гости „А.“ като
собственик и управител на същата е допуснала и нарушила чл.2, ал.1 от
Наредба 1 на община С..
От писмените доказателства по делото съдът установи следната
фактическа обстановка.
1
На 3.09.2022г. около 00.25 часа в с.М., общ.С. в къща за гости „А.“ било
констатирано нарушение на нощната тишина.На място не била установена г-
жа Д., а други физически лица които са наели къщата.Въпреки това на г-жа Д.
бил съставен АУАН 109/5.10.2022г. за това че е допуснала извършването на
нарушението.В акта има вътрешно противоречие тъй като е записано че Д.
едновременно е допуснала нарушението и го е извършила.Това са
взаимоизключващи се правни действия и на практика водят до объркване у
наказаното лице за какво точно е обвинено.Само на това основание според
съда се стига до особено съществено нарушение на административно
процесуалните правила водещо до нарушаване правото на защита от
категорията на съществените.
Тъй като от фактическата обстановка г-жа Д. се разбира че не е била в
къщата съдът достига до извод че единственото обвинение за което има логика
е това да е допуснала нарушението да бъде извършено.Съгласно чл.10 от
ЗАНН при административните нарушения подбудителите, помагачите и
укривателите както и допустителите се наказват само в случаите, предвидени
в съответния закон или указ.В случая чл.2, ал.1 от Наредба 1 на община С. не
предвижда допустителство, такова не се предвижда и в чл.64 от ЗМВР.От това
следва че Д. изобщо не е извършила нарушение.
Впрочем именно тук е другия порок в АУАН, а и в НП.На г-жа Д. се
вменени нарушения по различни нормативни актове.Същевременно е
наложено едно наказание.Няма как същата да носи отговорност за две норми
от Наредба на община и закон/ ЗМВР/.Стигнало се е до смесване на състави
на нарушения, на форми на вина, което превръща АУАН и издаденото въз
основа на него НП в незаконосъобразни актове.
Тези пороци в наказателното постановление и АУАН са съществени и
неиминуемо водят до нарушаване правото на защита на наказаното лице.
С оглед на така изложеното съдът е на становище, че наказателното
постановление е незаконосъобразно и следва да се отмени.
При този изход на спора, на основание чл. 63д ЗАНН право на разноски
има жалбоподателят, като искане в тази насока е направено своевременно от
страна на процесуалния му представител.
Съгласно пар. 1, т. 6 от ДР на АПК "Поемане на разноски" от
административен орган означава поемане на разноските от юридическото
лице, в структурата на което е административният орган. В случая
въззиваемата страна не е самостоятелно юридическо лице, което означава, че
разноските следва да бъдат възложени върху ЮЛ, от което е част наказващия
орган, а именно ОД на МВР-С..
Жалбоподателят е доказал реалното заплащане на 400, 00
/четиристотин/ лева адвокатски хонорар за процесуално представителство в
производството, доколкото съгласно т. 1 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС,
договорът за правна защита и съдействие има характер на разписка за
изплатената в брой сума.
Въззиваемата страна е релевирала възражение за прекомерност на
2
заплатения адвокатски хонорар.
Действително с оглед решение от 25.01.2024г. на Съдът на
Европейския съюз (СЕС) по дело С-438/22г. по описа на съда е прието че
националните съдилища не са длъжни да прилагат Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.Ето защо и настоящия съд не е
обвързан с прилагането на тази наредба и може да присъди възнаграждение и
под определените там размери.В настоящия случай обаче като съобрази
действителната фактическа и правна сложност на делото, която е типична за
подобен род дела, обстоятелството, че се наложи и доказване на срочност на
жалбата, както и вида на осъществената адвокатска защита и съдействие, а
именно не само изготвяне на жалбата, но и реално представителство в открито
заседание съдът намира, че заплатения размер на адвокатския хонорар се
явява справедлив и обоснован и не е прекомерен.
Предвид горното Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 109 от 23.10.2022г.,
издадено от Началник РУ-С. с което на В. Д. Д. с ЕГН ********** от гр.С. е
наложено административно наказание глоба в размер на 200 /двеста/ лева на
основание чл.257 от ЗМВР за нарушение на чл.64 от ЗМВР и чл.2, ал.1 от
Наредба 1 на община С. като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОД на МВР-С. да заплати на В. Д. Д. с ЕГН ********** от
гр.С. сумата от 400/четиристотин/ лева, представляваща разноски по делото за
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред Районен
съд С..
Решението може да бъде обжалвано в 14 дневен срок от
съобщаването му на страните, пред Административен съд - С. област, на
основанията, предвидени в Наказателнопроцесуалния кодекс и по реда на
глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
3