Р Е Ш Е Н И Е
636/8.11.2019г.
№............... 08.11.2019 г. гр. Шумен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
районен съд, седемнадесети състав
На
тридесети октомври през
две хиляди и деветнадесета година
В
публично заседание в следния състав:
Председател:
Надежда Кирилова
Секретар:
Т.Д.
Като
разгледа докладваното от районния съдия
ВАНД № 2181
по описа на ШРС за 2019 г.,
За
да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано
на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно
постановление №
19-1729-000436 от 17.09.2019 г. на Началник на РУ - Шумен към ОД на МВР – гр.
Шумен, с което на Р.Ф.Ю., ЕГН **********,*** са наложени следните
административни наказания, съответно: 1.
„глоба” в размер на 100 /сто/ лева на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП за
нарушение по чл. 150 от ЗДвП и 2. “глоба” в размер на 50 /петдесет/ лева на основание чл. 175,
ал. 1, т. 4 от ЗДвП за нарушение по
чл. 103 от ЗДвП. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което
да отмени наказателното постановление, като незаконосъобразно и недоказано,
като излага доводите си за това в жалбата.
В проведените по делото съдебни заседания жалбоподателят,
редовно призован, не се явява лично, а изпраща упълномощен представител,
който поддържа жалбата на изложените в нея съображения, а в
пледоарията си излагат и допълнителни мотиви в тази насока. В
представените писмени бележки процесуалния представител на дружеството –
жалбоподател излага подробно допълнителни мотиви за недоказаност
и неотговарящо на обективната действителност наказателно постановление, като
моли съда да отмени изцяло обжалваното наказателно постановление.
Процесуалният
представител на ОД на МВР – гр. Шумен - административно-наказващ орган, издал
наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл. 61,
ал. 1 от ЗАНН в съдебно заседание оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена
като неоснователна, а обжалваното наказателно постановление да бъде изцяло
потвърдено. В съдебно заседание излага подробно съображенията си за това.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59,
ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл. 84 от ЗАНН,
във вр. чл. 320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следното:
ШРС, след като взе
в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира
за установено от фактическа страна следното:
На
02.08.2019 г. поради пътно – транспортно
произшествие на автомагистрала № А – 2
/автомагистрала „Хемус“/, движението
било регулирано от представители на ГООР при РУ – Шумен към ОД на МВР - гр.
Шумен, като свидетелите К.Г.К. и Ц.Е.И.
били изпратени там, за да
отклоняват движението към разклона за с.
Мадара.
Жалбоподателят Р. Ф. Ю.
бил неправоспособен водач, но въпреки това на 02.08.2019 г. в 10.00 часа управлявал
собствения си мотоциклет, марка “Даелим Сити Плюс” с рег. № Н 0258 К, като се
движел по път първи клас № I – 2 в посока от гр. Шумен към Автомагистрала
„Хемус“. В този момент свидетелите К.Г.К. и Ц.Е.И. се намирали на пътното
платно, като възприели движението управлявания от жалбоподателят Ю. мотоциклет,
марка “Даелим Сити Плюс” с рег. № Н 0258 К. В близост до разклона за с. Мадара, обл. Шумен свидетелят Ц.И.
му подал сигнал със стоп - палка за спиране. Жалбоподателят минал покрай
свидетелите и продължил движението си направо в посока Автомагистрала „Хемус“. Поради това свидетелите К.К. и Ц.И. съставили докладна записка за не спряло МПС на подаден
сигнал със стоп - палка до Началника на РУ – Шумен. След
направена справка за собственост на МПС било установено, че с посочения
регистрационен номер в системата на Сектор КАТ е регистриран мотоциклет, марка
“Даелим Сити Плюс” с рег. № Н 0258 К, собственост на жалбоподателят Р. Ф. Ю.. След това полицейските служители извършили справка по електронен път, при която
установил, че жалбоподателят Ю.
е неправоспособен водач. Впоследствие,
на 15.08.2019 г. жалбоподателят Ю. е представил писмена декларация за предоставяне на
информация, във връзка с разпоредбата на чл. 188 от Закона за движението по
пътищата, в която е посочил, че на дата 10.05.2019 г. между 17.30 часа и 19.00
часа не може да посочи кой е управлявал мотоциклета. Освен това, полицейският служител И.И. му снел обяснения, както и го предупредил писмено да не управлява МПС без да притежава СУМПС, както и да
спазва ЗДвП на РБългария. Във връзка с тези констатации на 23.08.2019 г. свидетелят М.С.М. съставил
на жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение № 436, серия Д, Бл. №
0261963 за това, че управлява мотоциклет, без да притежава СУМПС /неправоспособен/. В
акта било отразено също, че водачът след подаден
ясен и своевременен сигнал със стоп – палка тип МВР не спира на посоченото
място от контролния орган, а продължава движението си посока АМ „Хемус“. Актосъставителят е
посочил, че с горните деяния са нарушени разпоредбите на чл. 150 от ЗДвП и чл. 103 от ЗДвП. Актът е подписан от нарушителят сочейки, че има възражения, но без да ги
конкретизира. Впоследствие не се е възползвал от законното си право и не е
депозирал допълнителни писмени възражения в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Въз
основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в
административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление № 19-1729-000436 от
17.09.2019 г. на Началник на РУ - Шумен към ОД на МВР – гр. Шумен, с което на Р.
Ф. Ю., ЕГН **********,*** са наложени следните административни наказания,
съответно: 1. „глоба” в размер на
100 /сто/ лева на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДВП за нарушение по чл.
150 от ЗДвП и 2. “глоба” в размер на
50 /петдесет/ лева на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП за нарушение по чл. 103 от ЗДвП.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от
събраните по делото писмени и гласни доказателства, и по-специално от разпита в
съдебно заседание на актосъставителя М.С.М., на свидетелите К.Г.К. и Ц.Е.И. - свидетели при установяване на нарушението и при
съставяне на акта и на свидетелят И.Н.И., както и от присъединените на
основание чл. 283 от НПК писмени доказателства. С най-голямо
значение за изясняването на делото са показанията на свидетелите К.К. и Ц.И. - полицейския екип,
който към този момент е осъществявал контрол по регулиране безопасността на
движение по пътищата в този участък, които са
очевидци на нарушенията
и лично и непосредствено са
възприели действията на жалбоподателя. В показанията си служителите на МВР непосредствено
сочат посоката на движение на превозното средство и възприетите от тях
нарушения, допуснати от водача. При преценка на събраните в хода на съдебното
производство гласни доказателства чрез разпита на свидетелите М.М., К.К., Ц.И. и И.И. съдът намира, че същите следва да бъдат кредитирани
изцяло, доколкото всеки един от тях пресъздава пряко възприетите от него факти
и обстоятелства. Освен това показанията им са еднопосочни, непротиворечиви,
кореспондират помежду си и се подкрепят и от останалия събран по делото
доказателствен материал. Още повече, доколкото посочените свидетели не
са се намирали в никакви особени отношения с нарушителя, от които да извличат ползи от
твърденията си, същите не може да се считат за заинтересувани или предубедени,
при което за съда не съществуват основания да не кредитира дадените показания и
приема същите за достоверни и правдиви. Следва да се отбележи също, че дейността по контрол на
движението по пътищата се извършва в обществен интерес, не в личен, с
произтичащото от нея задължение за органите на МВР да установят и санкционират
правонарушителите. При това положение съдът намира за
очевидно недостоверни твърденията на жалбоподателя, направени пред полицейските
служтели, че не е пътувал с мотоциклета
процесния ден. Макар и да не са очевидци на
нарушението, свидетелите М.М.
и И.И. предоставят информация от
съществено значение за събитията непосредствено след извършването на нарушенията
и за направените пред тях изявления от страна на
жалбоподателя. Следва да се
отбележи, че законът не ограничава свидетелските показания единствено до пряко
възприетите факти, поради което няма забрана чрез тях да се установяват
изявления на други лица /в този смисъл е Решение № 755 от 20.10.2006 г. на ВКС по н. д. № 32/2006 г., II н. о./. По
изложените съображения и при липсата на доказателства, опровергаващи изложената
фактическа обстановка, съдът прие същата за установена по несъмнен начин. Макар да е
допусната грешка в изписването на факти в писмената декларация за предоставяне на информация, във
връзка с разпоредбата на чл. 188 от Закона за движението по пътищата, в конкретния случай по делото е приложено допълнително
писмено обяснение, подписано от жалбоподателя Ю., в което последният заявява,
че не може да посочи кой друг е управлявал това МПС. В този смисъл следва да се
посочи, че разпоредбата на чл. 188 от ЗДвП не изисква конкретния документ да се
нарича декларация, а просто да има документ, в който собственикът да сочи кой е
ползвател за разлика от нормата на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, поради което съдът
намира, че този порок в декларацията е саниран.
Съдът не
кредитира твърденията на жалбоподателя в тази насока, че процесния ден не е
управлявал собствения си мотоциклет,
марка “Даелим Сити Плюс” с рег. № Н 0258 К. В тази насока са единствено показанията на свидетелите Р.Х.М.
и Ю.М.А., които в съдебно заседание заявяват, че са видели процесния ден
мотоциклета, паркиран в имота, в който живее жалбоподателя и че същият не е бил
управляван от страна на последния. В същото време съдът намира, че показанията
на посочените свидетели не се подкрепят от останалия събран по делото
доказателствен материал, а са изолирани и не водят до установяване по
категоричен начин на фактическа обстановка, различна от установената по-горе. Освен
това, съдът намира основание да не кредитира показанията на посочените двама
свидетели и поради близките отношения на същите с жалбоподателя. В този смисъл
свидетелят Р.М. е негов вуйчо, а свидетеля Ю.А. е негов работник. Това до
голяма степен прави показанията и на двамата прекалено пристрастни и целящи
единствено оневиняване на жалбоподателя.
При така
установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна следното:
Наказателното постановление 19-1729-000436 от 17.09.2019 г. е
издадено от компетентен орган - от Началника на РУ - Шумен към ОД на МВР – гр.
Шумен, съгласно заповед Рег. № 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на
вътрешните работи. В хода на административно наказателното производство не са
били допуснати съществени процесуални нарушения. Вмененото във вина нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща да се разбере какво е обвинението и
срещу какво да се организира защитата. Описанието на нарушението също
така е в достатъчна степен пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице
да разбере какво нарушение му е вменено. Посочена е нарушената материално - правна норма, поради
това съдът намира, че в хода на производството не са допуснати нарушения на
процесуалните правила, които да са ограничили по какъвто и да е начин правото
на защита на нарушителя.
Производството е от административно - наказателен характер, при което е необходимо да се установи налице ли е деяние, което представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в акта лице и извършено ли е виновно - предпоставките са абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху административно наказващия орган. Според разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.
По отношение, описаното в пункт първи в акта за
установяване на административно нарушение и на наказателното постановление
нарушение, съдът установи следното:
Легалната дефиниция на МПС се съдържа в § 6, т. 11
от ДР на ЗДвП и съгласно нея моторно превозно средство е пътно превозно
средство, снабдено с двигател за придвижване, с изключение на релсовите
превозни средства. Безспорно управляваното превозно средство от нарушителя е
моторно такова и в този случай правилно наказващият орган е квалифицирал
процесните нарушения, извършени от Ю..
Съгласно разпоредбата на чл. 150 от ЗДвП, всяко
пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за
обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач, освен
когато превозното средство е учебно и се управлява от кандидат за придобиване
на правоспособност за управление на моторно превозно средство по време на
обучението му по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 3 от ЗДвП и при провеждането на изпита за
придобиване на правоспособността по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 4 от ЗДвП. Т. е. всяко
пътно превозно средство трябва да се управлява от правоспособен водач.
А според чл. 150а, ал. 1 от същия закон
правоспособен е този водач, който притежава свидетелство за управление, валидно
за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство. За да е валидно
свидетелството за управление на МПС трябва да отговаря на две кумулативно
дадени предпоставки: да е валидно, както по отношение на срока, така и по
отношение на категорията на управляваното моторно превозно средство. Само при
едновременното наличие на тези две предпоставки, СУМПС би се явило „съответното
свидетелство за управление“ по смисъла на санкционната норма на чл. 177, ал. 1, т. 2, предл. 1 от ЗДвП.
Предвид
събраните по делото доказателства съдът приема за безспорно установено по
делото, че на посочената дата жалбоподателят Ю.
е управлявал собствения
си мотоциклет, марка “Даелим Сити Плюс” с рег. № Н 0258 К, като се движел по
път първи клас № I – 2 в посока от гр. Шумен към Автомагистрала „Хемус“. Безспорно е установено също и че последният не притежава
свидетелство за управление на МПС - обстоятелство, което по начало не се оспорва от жалбоподателя.
След
като е управлявал мотоциклет,
без да е притежавал СУМПС, жалбоподателят Ю. несъмнено
е нарушил виновно разпоредбата на чл. 150
от ЗДП, за което правилно и законосъобразно е санкциониран с обжалваното
наказателно постановление.
Санкционната норма е издирена правилно, като
наказанието е наложено на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДП, предвиждащ
специална санкция за водач, който управлява МПС, без да притежава съответното
свидетелство за управление, какъвто е и настоящият случай. В същото време съдът
счита, че административнонаказващият орган е индивидуализирал правилно
наказанието, като е наложена санкция в размер на минималния, предвиден в
посочената по-горе разпоредба, а именно 100 лева, като се е съобразил и с
разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН.
Освен това,
съгласно Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. на тълк. н. д. № 1/2005 г.
на ВКС, преценката „маловажност на случая“ подлежи на съдебен контрол. В
неговия обхват се включва и проверка за законосъобразност на преценката на чл. 28
от ЗАНН. Тълкувателните решения са задължителни за органите на съдебната
власт на основание чл.
130, ал. 2 от ЗСВ.
Гореизложеното
налага задължение за съда да провери дали са налице предпоставките на чл. 28
от ЗАНН. В ЗАНН не са предвидени критерии за определяне кое деяние следва
да се счита маловажно по смисъла на чл. 28
от ЗАНН. Но при определяне на наказанието, наказващия орган следва да
изхожда от съвкупността от смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства, при
които е извършено нарушението, подбудите на нарушителя и тежестта на деянието.
Съгласно чл.
11 от ЗАНН по въпросите за вината, вменяемостта, обстоятелствата,
изключващи отговорността, се прилагат разпоредбите на Общата част на Наказателния кодекс,
доколкото в ЗАНН не е предвидено друго. По смисъла на чл.
93, т. 9 от НК маловажен случай е този, при който извършеното с оглед на
липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение в обикновените случаи от съответния вид. Определяща е степента на
обществена опасност на нарушението, стойността на вредите, кръга на засегнатите
интереси, времетраенето на нарушението и значимостта на конкретно увредените
отношения.
Целта на ЗДвП е да
се опазят животът и здравето на участниците в движението по пътищата, да се
улесни тяхното придвижване, да се опазят имуществото на юридическите и физическите
лица, както и околната среда от замърсяването от моторните превозни средства.
Предвид този факт, законодателят е предвидил наказания за всички нарушения на
установените правила. Съдът приема, че не е налице по-ниска степен на
обществена опасност на нарушението в сравнение с обикновените случаи на
нарушение от съответния вид. Поради което и в настоящия случай разпоредбата на
чл. 28 от ЗАНН не може да бъде приложена, доколкото нарушението не може да бъде
квалифицирано като “маловажен случай” по смисъла на посочената законова
норма.
По отношение на второто, описано в акта за установяване
на административно нарушение и в наказателното постановление нарушение, съдът
установи следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 103 от ЗДвП, която е посочена в акта за установяване на административно нарушение като нарушена, водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания при подаден сигнал за спиране. За да бъде задължен да спре водачът, сигналът следва да е подаден от полицейския служител по предвидения в закона начин. Начините, чрез които може да бъде подаден сигнала за спиране са лимитативно изброени в нормите на чл. 170, ал. 3 от ЗДвП и чл. 207 от Правилника за прилагане на закона за движение по пътищата /ППЗДвП/. Съгласно посочените разпоредби, при спиране на ППС, служителят от органите за контрол трябва да подаде ясен сигнал със стоп-палка.
От материалите по делото се установява по безспорен
начин, че 02.08.2019
г. жалбоподателят Ю. управлявал
собствения си мотоциклет, марка “Даелим Сити Плюс” с рег. № Н 0258 К, като се
движел по път първи клас № I – 2 и в района на
разклона за с.
Мадара, обл. Шумен на жалбоподателят е бил подаден
ясен и своевременен сигнал за спиране с полицейска стоп палка и при липсващо МПС пред този на
жалбоподателят,
той е
възприел сигнала, но не е спрял на посоченото място. Жалбоподателят Р.Ю. не само, че не е изпълнил даденото му указание, като
не е спрял на указаното му место, а е продължил движението си. В подкрепа на
изложеното са показанията на полицейските служители - свидетелите К.К. и Ц.И., които са преки очевидци на поведението на жалбоподателят
по време на извършване на проверката. Посочените свидетели в съдебно заседание
заявяват, че проверката е била извършена в 10.00 часа, в светлата част на
денонощието, като на самата улица, където са се намирали полицейските служители
мястото е било достатъчно видимо. Т. е. подадения на жалбоподателят сигнал е
бил ясен, своевременен и е бил възприет ясно от него. В този смисъл и двамата полицейски
служители К.
и И. твърдят, че при
преминаване на мотоциклета на жалбоподателят покрай тях жалбоподателят ги е
гледал задавайки им въпроса: „Какво искате, бе?“, поради което се налага
извода, че ясно е възприел подадения от свидетеля Ц.И. сигнал със стоп - палка. Следователно, от значение в
случая е единствено, че водачът на мотоциклета не е спрял на подадения му сигнал със стоп палка
МВР по образец от контролен орган, въпреки, че същият е възприел сигнала - факти, които са ясно
посочени в акта и в наказателното постановление, и безспорно се установяват от
показанията на посочените свидетели, снети при разпита им в съдебно заседание. От своя страна нарушителят
не ангажира никакви доказателства в обратна подкрепа.
Поради изложените по-горе съображения съдът намира, че
жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна нарушението,
посочено в п. 2 на наказателното постановление, като не е изпълнил нареждането
на органите за контрол и регулиране на движението при подаден сигнал за спиране
да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от
представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания.
Съгласно санкционна разпоредба на чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП се предвижда наказание “лишаване от право да управлява моторно превозно
средство” за срок от 1 до 6 месеца и с “глоба” от 50 до 200 лева, за водач, който откаже да изпълни
нареждане на органите за контрол и регулиране на движението.
Административно-наказващият
орган правилно е издирил и приложил административно наказателната разпоредба на
чл.
175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП за установеното нарушение на задължения като водач, отказал да изпълни нареждане на органите за
контрол и регулиране на движението, както и правилно е индивидуализирал наказанието, като е
наложил наказание в минималния, предвиден в закона размер, а именно “глоба” в
размер на 50 /петдесет/ лева. Също така, имайки в предвид факта, че по време на
извършване на процесното нарушение жалбоподателя не е притежавал свидетелството
за правоуправление поради неправоспособност, съдът счита, че административно-наказващият орган правилно не
му е наложил наказание “лишаване от право да управлява МПС”.
Освен
това, настоящия съдебен състав намира, че не са
налице условия за приложението на чл. 28
от ЗАНН, тъй като процесното неизпълнение на административно задължение не
се отличават с по-малка тежест от обичайните нарушения от този вид. Липсват и някакви особени извинителни
обстоятелства във връзка с извършването му, които да обусловят извода за маловажност
на случая. Обстоятелството, че нарушението по чл. 103 от ЗДвП е формално и признаците на
състава му не изискват настъпването на определен вредоносен резултат, само по
себе си това обстоятелство не води до извод, че обществената опасност от деянието
е незначителна,
тъй като същото не се отличава с по-малка тежест от обичайните нарушения от
този вид. За осъществяване на нарушението е достатъчно от обективна страна
наказаното лице да не е изпълнило задължението си да спре плавно в най-дясната част на
платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол
място и да изпълнява неговите указания при подаден сигнал за спиране. Имайки в
предвид вида на нарушението и че същото касае конкретно нарушение, то съдът
намира за ирелевантно по делото обстоятелството, че от деянието не са нанесени
щети на държавата и на трети лица. Поради което и в настоящия случай
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН не може да бъде приложена, доколкото нарушението
не може да бъде квалифицирано като “маловажен случай” по смисъла на посочената
законова норма.
Ето защо съдът счита, че
административно-наказателното производство е протекло при липса на съществени
процесуални нарушения. По-конкретно, акта за установяване на административно
нарушение е издаден от компетентен орган,
притежава изискуемите съобразно разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН
реквизити, а при издаването на атакуваното наказателно постановление – тези на
чл. 53 от ЗАНН.
В
тази връзка, съдът намира, че атакуваното наказателно постановление се явява
правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, а жалбата
като неоснователна и недоказана следва да бъде оставена без уважение.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1, предл. 2
от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло наказателно
постановление № 19-1729-000436
от 17.09.2019 г. на Началник на РУ - Шумен към ОД на МВР – гр. Шумен, с което
на Р. Ф. Ю., ЕГН **********,*** са наложени следните административни наказания,
съответно: 1. „глоба” в размер на
100 /сто/ лева на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДВП за нарушение по чл.
150 от ЗДвП и 2. “глоба” в размер на
50 /петдесет/ лева на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП за нарушение по
чл. 103 от ЗДвП, като правилно и законосъобразно.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен
срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: