Присъда по дело №1038/2020 на Районен съд - Кърджали

Номер на акта: 1
Дата: 23 февруари 2021 г. (в сила от 19 януари 2022 г.)
Съдия: Валентин Костадинов Спасов
Дело: 20205140201038
Тип на делото: Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване: 1 септември 2020 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 1
гр. Кърджали , 23.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІ СЪСТАВ в публично заседание на осми
февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Валентин К. Спасов
при участието на секретаря Цветелина В. Стойчева
като разгледа докладваното от Валентин К. Спасов Наказателно дело частен
характер № 20205140201038 по описа за 2020 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подс. С.Ю. Ю., роден на 25.11.1979г. в гр. Кърджали,
живущ в същия град, български гражданин, женен, неосъждан, безработен ,
....., за ВИНОВЕН в това, че на 11.08.2020г. в с. Прилепци, общ. Кърджали,
причинил на А. Т. Х. от с. Голобрад, общ. Ардино, лека телесна повреда,
изразяваща се в болки и страдания, без разстройство на здравето,
престъпление по чл. 130, ал. 2, от НК, като пострадалият е отвърнал веднага
на подс. С. Ю. Ю. със същата такава телесна повреда, изразяваща се в болки
и страдания, без разстройство на здравето, престъпление по чл. 130, ал. 2, от
НК, поради което и на осн. чл. 130 ал. 3 от НК ОСВОБОЖДАВА И
ДВАМАТА ОТ НАКАЗАНИЕ.
ОСЪЖДА подсъдимият С. Ю. Ю., с ..... да заплати на А. Т. Х. от с.
Голобрад, общ. Ардино, парична сума в размер на 600.00 лева,
представляваща обезщетение за причинените от престъплението
неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от деня на
непозволеното увреждане до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
предявения граждански иск за разликата до пълния му предявен размер от
2000 лева, като неоснователен.
1
На осн. чл. 189 ал. 3 от НПК ОСЪЖДА подс. С. Ю. Ю., с ....., да
заплати по сметка на РС-Кърджали държавна такса върху уважения размер на
предявения граждански иск в размер на 50.00 лева .
ОСЪЖДА подсъдимия С. Ю. Ю., с ..... да заплати на А. Т. Х., с ЕГН
...., направените по делото разноски в общ размер на 832.00 лева, от които
800.00 лева - адвокатски хонорар и 32.00 лева - разноски по делото.
ПРИЗНАВА подсъдимия Ш. Ф. Р., роден на 08.04.1983г. в гр.
Кърджали, живущ в гр. Кърджали, български гражданин, женен, неосъждан, с
ЕГН- .... ЗА НЕВИНОВЕН в това, че на 11.08.2020г. в с. Прилепци, общ.
Кърджали, е причинил на А. Т. Х. от с. Голобрад, общ. Ардино, лека телесна
повреда, изразяваща се в болки и страдания, без разстройство на здравето,
престъпление по чл. 130, ал. 2, от НК, поради което и на осн. чл. 304 от НПК
ГО ОПРАВДАВА.
ОСЪЖДА А. Т. Х. от с. Голобрад, общ. Ардино, ЕГН .............. да
заплати на Ш. Ф. Р., с ЕГН- .... направените по делото разноски за адвокат в
размер на 1000 лева.
ОТХВЪРЛЯ гражданския иск предявен от А. Т. Х. от с. Голобрад,
общ. Ардино, ЕГН ..............рещу Ш. Ф. Р., с ЕГН- ....а сумата от 2000 лева,
представляваща обезщетение за причинени в резултат на извършеното на
11.08.2020г. престъпление, ведно със законната лихва, считано от деня на
непозволеното увреждане до окончателното изплащане на сумата, като
неоснователен.
Присъдата подлежи на обжалване пред ОС-Кърджали в петнадесет
дневен срок от днес.


Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ: НЧХ дело № 1038/
2020г.


Подсъдимите С. Ю. Ю. и Ш. Ф. Р. , и двамата от с. Прилепци, общ.
Кърджали, са предадени на съд по тъжба на А. Т. Х. от с. Голобрад, общ.
Ардино, за извършено престъпление по чл.130 ал.2 във вр. с чл. 20 ал.2 от
НК, осъществено по време, начин и място подробно описани в
обстоятелствената част на тъжбата.
В съдебно заседание подсъдимите, редовно призовани, се явяват лично
и с редовно упълномощен адвокат. Подс. С.Ю. обяснява, че тъжителят Х.
първоначално го е обиждал, а след това го е ударил и той му отвърнал, след
което ги разделили. Подс. Р. обяснява, че когато е пристигнал на мястото на
инцидента е видял, че тениската на Ю. е скъсана. Х. тръгнал към него и той го
отблъснал с дясна ръка по гърдите.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
Къщата на подс. Ш.Р. се намира в непосредствена близост до
автобусната спирка на с. Прилепци, общ. Кърджали, където често се събирали
младежи. По повод на вдигания от тях шум, който пречел на семейството му
да почива- баща на три деца, Р. често се е обаждал с оплакване от силен шум
на тел. 112, на което се отзовавали служители на РУ-Кърджали, които
отпращали младежите. По този повод отношенията на Р. с младежите от
селото били влошени.
На 11.08.2020г. младежите отново били на автобусната спирка, а подс.
Р. бил в дома си със семейството. Към 21:00ч. в дома му на гости дошъл подс.
Ю.. По- късно-около 22:30ч.- през спирката преминал патрулен автомобил, в
който бил св. К.. Последният направил забележка на събралите се 7-8-10
младежи да се разотиват, предвид спазването на противоепидемичните мерки.
Приблизително по това време в къщата на Р. дошъл св. Ю.А.- чичо на св.
С.А., с който двамата подсъдими обсъдили поведението на младежите. След
известно време свидетелят Ю.А. и подс. С.Ю. излезнали от къщата и отишли
при младежите, с които започнали да коментират поведението им, като Ю. се
скарал на племенницата си- св. С.А.. По време на разговора тъжителя Х. казал
на подс. Ю., че говори глупости. Последният, обиден от израза, нанесъл на
тъжителя удар с шамар в областта на лицето, след което двамата се сбили,
като си нанесли по няколко удара- около 3-4. Били разтървани от останалите
присъстващи лица. В това време от къщата си излязъл подс. Р., който попитал
подс. Ю. кой му е скъсал тениската, на който въпрос Ю. посочил тъжителя Х..
Р. отишъл при тъжителя и го блъснал в гърдите. Тогава пристигнали полицаи,
1
които били изпратени от дежурния на РУ, вследствие обаждането на тел. 112
от съпругата на Ш.Р.- св. Гюлдадие Р..
Видно от приложеното към делото и прието от съда Съдебно
медицинско удостоверение № 163/ 2020 г., на 12.08.2020г. д-р Маринов-
съдебен лекар, е извършил преглед на тъжителя Х., при който констатирал
оток и кръвонасядания по лицето- по долния клепач на лявото око и по лявата
странична повърхност на носа, в горната му трета, както и по лявата ушна
мида и лявото стъпало, от които е било причинено болка и страдание.
Видно от приложеното към делото и прието от съда Съдебно
медицинско удостоверение № 162/ 2020 г., на 12.08.2020г. д-р Маринов-
съдебен лекар, е извършил преглед на подс. С.Ю., при който констатирал
оток и кръвонасядане на дясната ръка, от които е било причинено болка и
страдание.
По делото не е назначена съдебно-медицинска експертиза за
установяване характера на увреждането, но според разпоредбата на чл. 144,
ал.2, т.2 от НПК такава е задължителна, когато съществува съмнение относно
характера на телесната повреда. В случая съдът намира, че такова съмнение
не е налице, тъй като достатъчно данни за вида и характера на причиненото
увреждане се съдържат в издадените съдебно-медицински удостоверения.
Тази фактическа обстановка се потвърди и прие от съда след събиране в
съдебно заседание на наличните гласни и писмени доказателства. При
тяхната оценка съдът прецени, че обвинението се подкрепя от показанията на
разпитаните свидетели- очевидци: Берке Али, Синан Али, М.А., С.А., С.Й.
Ю.А., както и от показанията на свидетелите К., Гюлдание Р., Себелджан
Бекир и Тунджай Х..Първата група свидетели са възприели непосредствено
случващото се, като са били в непосредствена близост. Предвид
обстоятелството, че изброените по- горе свидетели са в близки и роднински
връзки помежду си, обясним е акцента в дадените пред съда показания,
касаещ агресивното поведение на двамата подсъдими, още повече, че
отношението им към подс. Р. е негативно от преди разглеждания случай.
Въпреки това, тези свидетели установяват нанесения от подс. Ю. на тъжителя
удар със шамар, след което е започнала взаимна размяна на удари помежду
им.
Видно от заключенията на съдебно-медицинските експертизи -
установените телесни увреждания, които подсъдимият и частният тъжител
взаимно са си причинили болка и страдание, което покрива медицинските
критерии за лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 2 от НК.
Принципно за установяване на реторсията е без значение коя от двете страни
първа е осъществила престъпното посегателство против личността и е
инициирала конфликта. В основата на реторсията е идеята на законодателя, че
страните са изравнили позициите си, като на причинителя на леката телесна
2
повреда веднага е отвърнато от пострадалия със същата лека телесна повреда
– Тълкувателно решение № 51/1989 по н. д. № 41/89 г на ОСНК. Засегнатият
намира удовлетворение с причиняване същото деяние на засегналия го. В
този смисъл са и решение № 255 от 17. VI. 1992 г. по н. д. № 144/92 г., I н. о. и
решение № 49 от 29. I. 1972 г. по н. д. № 42/71 г. на ОСНК. В основата на
реторсията е идеята на законодателя, че след като страните са изравнили
позициите си, като на причинителя на леката телесна повреда веднага е
отвърнато със същата телесна повреда, то и двете страни са се поставили в
еднакво положение пред наказателния закон. С оглед на това, на съда е
предоставена възможност да освободи от налагане на наказание и двете
страни. Това съответно поражда задължение у съда да прецени наличието на
законовите изисквания за приложението на разпоредбата на чл. 130, ал. 3 НК.
В тази връзка, съдът е длъжен да провери и анализира не само
съставомерността на описаното в тъжбата деяние, но и всички обстоятелства,
свързани с насрещното деяние, т. е. с ответното поведение на самия частен
тъжител, независимо от факта, че в това производство срещу него не е
повдигано обвинение. В това се състои всъщност и едно от процесуалните
изключения при реторсията. Този институт се прилага само в предвидените
от закона случаи, какъвто е и настоящия - по чл. 130, ал. 3 НК. Доколкото
подсъдимият Ю. в резултат от действията на частния тъжител Х. е претърпял
същото по своя характер леко телесно увреждане, т. е. намерил е
удовлетворение чрез причиняване на същото деяние на подсъдимия.
Реторсията винаги предполага две противоправни деяния и в случая те са
налице.
При наличието на всички основания, визирани в разпоредбата на чл.
130, ал. 3 НК, съдът призна подсъдимият Ю. за виновен, след което освободи
него и частния тъжител от наказателна отговорност.
ОТНОСНО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК
Пострадалият от престъплението А.Х. е предявил срещу двамата
подсъдими граждански иск за причинени вследствие на престъплението
неимуществени вреди в размер на 2000 лева солидарно.
Съдът намира иска, съпътстващ обвинението по чл.130 от НК, за
основателен и доказан, но завишен по размер. Безспорно подсъдимият е
длъжен да обезщети вредите, причинени на пострадалия в резултат на
виновното и противоправно извършено престъпно деяние по чл.130 ал. 2 от
НК, като размера на обезщетението за причинените неимуществени вреди
следва да е в съответствие с тежестта на причинените телесни увреждания,
довели до претърпените болки, съобразен с критерия за справедливост,
въплатен в разпоредбата на чл.52 от ЗЗД . С оглед на изложеното и трайно
установената практика на съдилищата, подсъдимият следва да бъде осъден да
заплати на пострадалия Х. сума в размер на 600 лева ведно със законната
3
лихва, считано от датата на увреждането до окончателното й изплащане, като
искът в останалата му част и за разликата до 2000лв. следва да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Подсъдимият следва да бъде осъден да заплати на тъжителя
направените по делото разноски общо в размер на 832 лева, от които за
адвокат- 800 лева, д.т.-12 лева и 20 лв. за призоваване на свидетели, а по
сметка на Кърджалийския районен съд 50 лева държавна такса върху
уважения размер на гражданския иск.
По отношение на подс. Ш.Р.:
От събраните по делото доказателства не се установява по несъмнен и
категоричен начин, че автор на деянието по чл. 130 ал.2 от НК е именно
подсъдимият Р.. Единствените обстоятелства, установено по безспорен начин,
са че на тъжителя е била причинена лека телесна повреда, изразяваща се в
оток и кръвонасядания по лицето- по долния клепач на лявото ухо и по лявата
странична повърхност на носа, в горната му трета, както и по лявата ушна
мида и лявото стъпало, от които е било причинено болка и страдание, както и
че Р. е ударил/блъснал в гърдите частния тъжител. Същевременно, по делото
не са събрани нито безспорни преки, нито косвени доказателства в подкрепа
на предявеното от пострадалия обвинение по частен ред, респективно, в
подкрепа на твърденията на тъжителя, изложени в тъжбата. Именно тези
твърдения, очертаващи предмета на обвинението, следва да бъдат доказани с
предвидените в НПК доказателства и чрез посочените в закона
доказателствени средства, при което за постановяване на осъдителна присъда
е необходимо обвинението да бъде доказано по несъмнен начин, съгласно
изискването на чл. 303 ал.2 от НПК. В конкретния случай, съвкупността от
събраните по делото доказателства не са в състояние да доведат до
единствено възможния извод- че автор на деянието е именно подс. Р.. Това е
така защото медицинското удостоверение, само по себе си, материализира
последиците, но не и авторството на деянието, а показанията на свидетелите
Берке Али, Синан Али, М.А., С.А., С.Й. Ю.А. сочат, че Р. е ударил
пострадалия в гърдите, каквито увреждания не са констатирани при прегледа
на Х. от съдебния лекар, поради което не са отразени в медицинското
удостоверение. Установи се, както бе посочено по-горе, че подс. Ю. е нанесъл
на пострадалия 3-4 удара, които съдът прие, че са причинили телесните
уврежданя на Х..
С оглед на изложеното съдът намира обвинението срещу Р. за
недоказано по несъмнен и категоричен начин, поради което и на основание
чл. 304 от НПК същият следва да бъде признат за невиновен по предявеното
му по частен ред обвинение по чл. 130 ал.2 от НК.

4
ОТНОСНО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК

Пострадалият от престъплението А.Х. е предявил срещу двамата
подсъдими граждански иск за причинени вследствие на престъплението
неимуществени вреди в размер на 2000 лева.
Съдът намира иска, съпътстващ обвинението срещу Ш.Р. по чл.130 ал.2
от НК, за недоказан, поради което следва да бъде оставен без уважение.
Както бе описано по- горе, срещу подсъдимият Р. не бяха събрани убедителни
доказателства за извършване на соченото в жалбата резултатно престъпление,
а исковата претенция произтича именно от него, но след като не бе
установено авторството на деянието то няма как да бъде уважен и иска срещу
подсъдимият.
При този изход на делото тъжителят Х. следва да бъде осъден да
заплати на Ш.Р. направените по делото разноски- адвокатски хонорар, в
размер на 1000 лева.

Водим от изложеното, съдът постанови съдебния си акт.



Районен съдия:



5
Съобщи за изтекли лични данни