Решение по дело №5433/2018 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 921
Дата: 19 април 2019 г. (в сила от 18 декември 2019 г.)
Съдия: Моника Гарабед Яханаджиян
Дело: 20182120105433
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 19 юли 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

  921                                     19.04.2019 г.                                 град Бургас

В ИМЕТО НА НАРОДА

Бургаският районен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на двадесет и девети март през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Моника Яханаджиян

 

при секретаря Ж.С., като разгледа докладваното от съдия М.Яханаджиян гр.д.№5433/2018 г., за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е образувано по повод искова молба от „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК .................., седалище и адрес на управление в .........................., представлявано от Управителя И.Ш., подадена чрез пълномощник – юк.П.К., против К.Ч.К., ЕГН **********, с адрес ***, с която се иска от съда да признае с решение дължимостта от страна на ответника в полза на ищеца на сумите, оспорени в производството по ч.гр.дело №1643/2018 г. по описа на БРС, а именно: сумата от 600,00 лева, представляваща главница по Договор за кредит №..............., сключен на 15.03.2017 г. между „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК ................ и ответника К., сумата от 32,65 лева, представляваща административни разноски, сумата от 41,70 лева, представляваща договорна лихва за периода 15.03.2017 г. – 20.06.2017 г., сумата от 60,33 лева, представляваща наказателна лихва за периода 21.04.2017 г. – 16.02.2017 г., сумата от 42,66 лева, представляваща възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство, както и законната лихва върху главницата, считано от входиране на заявлението по чл.410 от ГПК в съда до окончателното изплащане на задължението, за които суми има издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 08.03.2018 г. по ч.гр.д.№1643/2018 г. по описа на БРС.

В исковата молба се твърди, че на 15.03.2017 г. между „Кредисимо“ ЕАД и ответника по настоящото дело е бил сключен договор за кредит №841965, с който на ответника е предоставена в заем сумата от 600,00 лева, срещу задължението на последния да я върне заедно с договорна лихва и дължимото на поръчителя по Договор за поръчителство от 15.03.2017 г., сключен между ищеца и ответника. Твърди се, че ответникът не е извършил нито едно плащане по договора за кредит, поради което и задължението му е изпълнено от ищеца в настоящето производство на 28.02.2018 г. и по този начин е встъпил в правата на кредитора.

В подкрепа на иска са ангажирани доказателства, претендират се разноски от исковото и заповедно производство.

В съдебно заседание ищцовото дружество не се представлява, представя молба, вх.№8006/20.02.2019 г. и вх.№10761/11.03.2019 г.

В срока по чл.131 от ГПК, ответникът чрез назначения му от съда особен представител се е възползвал от правото си и представя отговор на исковата молба, в който оспорва иска по основание и размер с твърдението, че договорът за кредит е нищожен, тъй като не е сключен в писмена форма, няма данни да е подписан от ответника, а уговореното възнаграждение в размер на 42,66 лева за поръчителство е в нарушение на разпоредбата на чл.10, ал.2 и чл.10а, ал.2 от ЗПК.

В съдебно заседание ответникът се представлява от назначения му от съда особен представител, който поддържа отговора на исковата молба.

Правното основание на предявения иск е по чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр.чл.240, ал.1 и 2 и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Съдът, след запознаване със становищата на страните и данните по делото, като съобрази приложимите нормативни разпоредби, намира за установено:

По делото са приети писмени доказателства – заявление:841965/15.03.2017 г., ОУ за предоставяне на кредити, Договор за потребителски кредит №841965/15.03.2017 г., Приложение №1 към Договор за потребителски кредит №841965/15.03.2017 г., Стандартен Европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити /приложение №2 към чл.5, ал.2 от ЗПК/, Протокол №6483/04.08.2017 г. за извършени услуги по извънсъдебно събиране на просрочени вземания, Договор за поръчителство, сключен на 15.03.2017 г., между „Кредисимо“ АД и „Ай Тръст“ ЕООД и разписка от 15.03.2017 г. за получена в брой сума в размер на 600,00 лева, от съвкупния анализ на които се установява, че между „Кредисимо“ АД и ответника К. е бил сключен по интернет договор за кредит на основание попълнено от ответника в сайта на „Кредисимо“ АД заявление за кредит за сума в размер на 600,00 лева, платим на три вноски, всяка в размер на 271,83 лева, с падежи съгласно изпратен по интернет погасителен план. Сумата е преведена на 15.03.2017 г. по банкова сметка ***, а задължението му е било гарантирано с поръчителството на ищеца в настоящето производство по силата на сключен с „Кредисимо“ АД договор за поръчителство.

По делото е приложено и ч.гр.д.№1643/2018 г. по описа на РС-Бургас, от съдържанието на което се установява, че е образувано по заявление на „Ай тръст“ ЕООД срещу ответника К., на основание на което на 08.03.2018 г. е издадена срещу ответника Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която е разпоредено К.Ч.К. да заплати на „Ай тръст“ ЕООД сумата от общо 777,34 лева, от която 600,00 лева е главницата, 41,70 лева е договорната лихва за периода 15.03.2017 г. – 20.06.2017 г., 60,33 лева е наказателната лихва за периода 21.04.2017 г. – 16.02.2018 г., 32,65 лева са административните разноски, дължими по договора за кредит от 15.03.2017 г., сключен с „Кредисимо“ АД и платени на последното от дружеството, в качеството му на поръчител по Договор за предоставяне3 на поръчителство от същата дата, сключен със заемодателя и 42,66 лева е възнаграждението по втория договор, ведно със законната лихва, считано от 07.03.2018 г. до окончателното й плащане.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Съдът констатира, че исковата молба, по повод на която е образувано производството по гражданско дело №5433 по описа на Бургаски районен съд за 2018 г., против длъжника в заповедното производство по ч.гр.д.№1643/2018 г. по описа на РС-Бургас е подадена в едномесечния срок от уведомяването, съгласно чл.415 от ГПК и указанията, дадени с разпореждане от 10.05.2018 г., от лице легитимирано да предяви иск, поради което и същият се явява допустим.

Представеният договор за кредит се оспорва от назначения от съда особен представител на ответника, който въвежда възражения за нищожността му поради противоречието му с ЗЗП и ЗПК, които не се споделят от съда за основателни.

В конкретния казус приложение следва да намирят правилата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние и Закона за електронния документ и електронния подпис (понастоящем Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги), в съответствие с които съдът приеме, че писмената форма на договора е спазена и няма основания за подписване на електронния документ чрез електронен подпис или последващо подписване на хартиен носител. Налице е валиден договор за потребителски кредит, който отговаря на изискванията на чл.11 от ЗПК, а неразделна част от същия са ОУ и СЕФ. С попълване на заявлението и изпращането му на „Кредисимо“ АД след получаване по електронната поща на договора, ОУ за предоставяне на кредити, СЕФ за предоставяне на информация за потребителските кредити, ответникът  е направил електронно изявление, че приема условията на договора, включително поръчителстването от страна на настоящия ищец.

По делото обаче липсват доказателства "Ай тръст" ЕООД да е изпълнило задължението си към "Кредисимо" АД по сключения помежду им договор, поради което и искът следва да се отхвърли като неоснователен. Действително, прието като доказателство по делото е Удостоверение за погасени задължения, л.75, изходящо от „Кредисимо“ ЕАД в уверение на това, че задълженията на кредитополучателя К.Ч.К. по договор за потребителски кредит №841965/15.03.2017 г. са погасени от поръчителя на 28.02.2018 г., но същото не представлява годно доказателство за погасяване на парично задължение. Такива са единствено банковите платежни документи, поради което и искът следва да се отхвърли.

Воден от горното и на основание чл.235 от ГПК, Бургаският районен съд

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК ......................., седалище и адрес на управление в ......................., представлявано от Управителя И.Ш., против К.Ч.К., ЕГН **********, с адрес ***, иск за приамане за установено дължимостта от страна на ответника в полза на ищеца на сумите, оспорени в производството по ч.гр.дело №1643/2018 г. по описа на БРС, а именно: сумата от 600,00 лева, представляваща главница по Договор за кредит №................., сключен на 15.03.2017 г. между „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК ................ и ответника К., сумата от 32,65 лева, представляваща административни разноски, сумата от 41,70 лева, представляваща договорна лихва за периода 15.03.2017 г. – 20.06.2017 г., сумата от 60,33 лева, представляваща наказателна лихва за периода 21.04.2017 г. – 16.02.2017 г., сумата от 42,66 лева, представляваща възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство, както и законната лихва върху главницата, считано от входиране на заявлението по чл.410 от ГПК в съда до окончателното изплащане на задължението, за които суми има издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 08.03.2018 г. по ч.гр.д.№1643/2018 г. по описа на БРС.

Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: / п /

Вярно с оригинала

Ж. С.