№ 11484
гр. С., 16.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:К. Р. ТРЕНДАФИЛОВ
при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА
като разгледа докладваното от К. Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско дело №
20251110102596 по описа за 2025 година
Предявен е по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителен установителен иск с правно
основание чл. 203 от ЗВ вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
Ищецът „Софийска вода“ АД, чрез юрк. П., извежда съдебно предявените субективни
права при твърденията, че между него и ответника К. С. Ч. били налице фактически
отношения, свързани с предоставянето на В и К услуги до имот с адрес с. Б., в.з. „Косанин
дол“, ул. „Я.П.“ № 31. Поддържа, че по силата на закона ответникът бил потребител на
предоставяне на В и К услуги за имот, находящ се на посочения по – горе адрес. Твърди, че
при проверка в имота на ответника било установено, че процесният имот не бил
законосъобразно присъединен към В и К мрежата. Същевременно, в резултат на тази
проверка било установено, че в имота се ползвали В и К услуги без да се заплащат, като
направените в резултат на проверката констатации били описани в контролен лист.
Извършената проверка установила, че имотът на ответника бил присъединен към уличната
водопроводна мрежа чрез изградено в него сградно водопроводно отклонение, за което е
установено, че не е регистрирано в клиентската система на дружеството и липсва клиентски
номер за него. С оглед на изложеното било взето решение за служебно откриване на партида
за имота с титуляр ответника и за начисляване на изразходваните количества вода на
основание чл. 50 и чл. 37, ал. 1 от Общите условия на „Софийска вода“ АД. Ето защо за
периода 25.07.2022 г. до 25.07.2023 г. била начислена сума на стойност 4117,34 лв., които
ответникът не заплатил, за която сума е издадена заповед за изпълнение, срещу вземанията
по която ответникът е възразил в срока по чл. 414 ГПК, което обосновава интереса от
исковете за признаване съществуването на вземанията за плащане на посочената сума. Ето
защо моли съда да уважи предявения иск, ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез адв. С., е подал отговор на исковата молба, с
който оспорва предявения иск по основание и размер по подробно изложени съображения.
Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
1
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, намира от фактическа и правна страна следното:
Основателността на предявения установителен иск е предпоставена от установяването
от ищеца в условията на пълно и главно доказване на факта на сключен през процесния
период с ответника договор за доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на
отпадъчни води (факт, по силата на който ответникът е придобил право на собственост,
ограничено вещно право на ползване или право на строеж върху имота, до който е доставяна
услугата) и доставка/потребление на вода на стойност 4117,34 лв. за периода 25.07.2022 г. до
25.07.2023 г. Също така, в тежест на ищеца е да установи в условията на пълно и главно
доказване посочените в исковата молба обстоятелства, в това число, че: процесният имот
бил незаконосъобразно присъединен към В и К мрежата, че в имота се ползвали В и К
услуги без да се заплащат, че са били налице предпоставките на чл. 50, чл. 49 и чл. 37, ал. 1
от Общите условия на „Софийска вода“ АД.
Съгласно чл. 193 от Закона за водите, обществените отношения, свързани с услугите за
водоснабдяване и канализация, се уреждат със Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги, при спазване изискванията на този закон. Според нормата на чл.
1, ал. 2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ),
водоснабдителните и канализационните (В и К) услуги са тези по пречистване и доставка на
вода за питейно-битови, промишлени и други нужди, отвеждане и пречистване на
отпадъчните и дъждовните води от имотите на потребителите в урбанизираните територии
(населените места и селищните образувания), както и дейностите по изграждането,
поддържането и експлоатацията на водоснабдителните и канализационните системи,
включително на пречиствателните станции и другите съоръжения.
Според дадената в § 1, т. 2, б. "а" от ДР на ЗРВКУ легална дефиниция на понятието
"потребители на В и К услуги", това са юридически или физически лица - собственици или
ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги. В разпоредбата на
чл. 3, ал. 1 от приложимата Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи е указано, че потребители на В и К услуги са собствениците и лицата, на които е
учредено вещно право на строеж и право на ползване, включително чрез концесия, на
водоснабдени имоти. Получаването на тези услуги се осъществява при публично известни
общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика (собствениците) на В и
К системи и от съответния регулаторен орган, които общи условия влизат в сила в
едномесечен срок от публикуването им в централен ежедневник - чл. 8, ал. 1 и, ал. 3 от
Наредбата.
В разглеждания случай въпросът за наличието на облигационно правоотношение
между страните по делото е спорен, доколкото ответникът изрично е оспорил
съществуването на описания по-горе неформален договор. С определението по чл. 140 ГПК
съдът изрично е указал на ищеца, че в негова доказателствена тежест е да докаже по делото
пълно и главно факт, по силата на който ответникът е придобил право на собственост,
ограничено вещно право на ползване или право на строеж върху имота, до който е доставяна
услугата. Ищцовото дружество, чиято е доказателствената тежест в процеса съобразно
разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК, не е ангажирало никакви доказателства за твърдяното
облигационно правоотношение между страните по делото. Не са представени доказателства
нито за титулярството на правото на собственост, респективно на ограниченото вещно право
на ползване върху процесния имот, нито доказателства за сключването на изричен писмен
договор между страните. При изричното оспорване на качеството на потребител от страна на
ответника, установяването единствено на факта, че е открита индивидуална партида на
лицето, без да е ясно дали това е станало служебно или въз основа на искане, съответно по
чие искане, не може да обоснове извод за възникването на договорно правоотношение
2
между страните.
Спорен по делото е и въпросът дали процесният имот е бил незаконосъобразно
присъединен към водопроводната мрежа, респ. налице ли е незаконно ползване на вода в
имота.
В чл. 37 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи
(Наредбата), е уредена хипотезата на незаконно присъединяване към водопроводните и
канализационните системи, което следва да бъде установено и доказано с протокол, съставен
и подписан от длъжностно лице на оператора, като се изисква и подпис на поне един
свидетел, който може да бъде лице от състава на оператора (ал. 3). В тези случаи наредбата
предвижда прекъсване на съответното отклонение и изчисляване на изразходваните,
отведените и пречистените количества вода съобразно пропусквателната способност на
водопроводната инсталация за едногодишен период, освен ако не се докаже, че периодът е
по-кратък (чл. 37, ал. 1 вр. чл. 35, ал. 6 от Наредбата), като е предвидено В и К услугите да
се спрат до заплащане на дължимата сума. Именно на тези разпоредби се позовава ищцовото
дружество за обосноваване дължимостта на претендираната парична сума.
За установяване на посочените по – горе обстоятелства по делото са представени
Контролен лист № 034189 от 25.07.2023 г. и Протокол № КНВ 0017433 от 26.07.2023 г. С
отговора на исковата молба процесуалният представител на ответника изрично е оспорил
цитираните документи, поради което с определението по чл. 140, ал. 3 вр. ал. 1 ГПК
настоящият съдебен състав е задължил ищеца, на основание чл. 183 ГПК, в срок до първото
по делото съдебно заседание да представи оригинали на тези документи и е указал на ищеца
в същия срок да заяви дали ще се ползва тях. Съдът изрично е предупредил ищеца, че при
неизпълнение на дадените указания съдът ще изключи цитираните по-горе документи от
доказателствата по делото. Съобщението до ищеца, ведно с препис от определението на
съда по чл. 140, ал. 3 вр. ал. 1 ГПК, са били надлежно връчени на ищеца на 31.03.2025 г. В
указания срок, респ. до приключване на съдебното диерене в настоящото производство
ищецът не е изпълнил дадените му указания, поради което в проведеното на 05.06.2025 г.
открито съдебно заседание съдът е изключил от доказателствата по делото представените от
ищеца преписи на Контролен лист № 034189 от 25.07.2023 г. и Протокол № КНВ 0017433 от
26.07.2023 г.
При така изложеното съдът намира, че дружеството-ищец, което е оператор на В и К
услуги, не е доказало в хода на производството при условията на главно и пълно доказване,
съобразно правилата на доказателствената тежест в гражданския процес, че процесният
имот е бил незаконосъобразно присъединен от ответника към В и К мрежата, както и че
през исковия период в имота се ползвали В и К услуги без да се заплащат.
Ето защо и доколкото не се установяват предпоставките на чл. 37, ал. 1 от Наредбата за
ангажиране имуществената отговорност на ответника, то ищецът не е имал основание да
определи доставеното количество вода по реда на чл. 35, ал. 6 от Наредбата. В този смисъл
предявеният иск следва да се отхвърли като неоснователен.
Относно разноските в производството:
При този изход от спора, на осноевание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищецът дължи да репарира
направените от ответника разноски.
В настоящия случай на ответника в исковото производство е оказана безплатна
адвокатска помощ на основание сключен договор за правна защита и съдействие с адв. С., в
който е посочено, че основанието за предоставяне на безплатна помощ е чл. 38, ал. 2 вр. чл.
38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. В Определение № 50015 от 16.02.2024 г. по т.д. № 1908/2022 г. по описа
на ВКС, I т.о., е определено адвокатско възнаграждение в размер на 150 лв. по дело, което не
се отличава с фактическа и правна сложност, като е прието, че Наредба № 1/2004 г. за
3
минималните размери на адвокатски възнаграждения не съответства на правото на ЕС,
поради което не следва да се прилага. Посочените в наредбата размери на адвокатските
възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на
възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери, както и приетите за подобни
случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда с оглед цената на
предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и
количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на
делото. Предвид гореизложеното, като взе предвид: вида и обема на осъществената правна
защита в исковото производство; липсата на фактическа и правна сложност на спора и
проведеното едно открито съдебно заседание, в което процесуалният представител на
ответника не се е явил, настоящият съдебен състав приема, че следва да му бъде присъдено
адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв.
По отношение на претендираните от процесуалния представител на ответника
разноски за заповедното производство:
Искането за присъждане на разноски в заповедното производство е релевирано още с
възражението по чл. 414 ГПК, като е претендирано адвокатско възнаграждение в размер на
710 лв. на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 от ЗАдв.
Настоящият съдебен състав намира, че следва да възприеме съдебната практика,
обективирана в Определение № 140 от 19.03.2020 г. по ч.т.д. № 236/2020 г., по описа на ВКС,
ІІ т.о., Определение № 45/23.01.2019 г. на ВКС, ТК, І т.о. по ч.т.д. № 3074/2018 г. и др., в
които е прието следното: заповедното производство е уредено като едностранно, като
защитата на длъжника в рамките на това производство се осъществява чрез подаване на
възражение в срока по чл. 414 ГПК, което е основание за отпочване на исков процес. По
възражението заповедният съд не дължи произнасяне, а указания до молителя за
предявяване на иска по чл. 422 ГПК. То няма самостоятелен характер и е само формалната
предпоставка за прерастване на заповедното производство в състезателно и двустранно, а не
израз на материалноправната защита на длъжника. Ето защо, когато заповедното
производство е прераснало в исково, разноски за подаване на възражение по чл. 414 ГПК не
се дължат (в този смисъл Определение № 45 от 23.01.2019 г. по ч.т.д. № 3074/2018 г., по
описа на ВКС, І Т.О., Определение по ч.гр.д. № 6275/2021 г. по описа на СГС, ГО, IV – „Е“
въззивен състав и др.).
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл. 422 ГПК от „Софийска вода” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С., р-н „Красно село“, „Бизнес Център
Интерпред Цар Борис“, бул. "Цар Борис III" № 159, ет. 2 и 3, срещу К. С. Ч., ЕГН
**********, с адрес: гр. С., ж.к. „М.-4“ № ***, вх. 7, ет. 2, ап. **, положителен
установителен иск с правно основание чл. 203 ЗВ вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за
признаване на установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 4117,34 лв.,
представляваща главница за В и К услуги за период от 25.07.2022 г. до 25.07.2023 г. за
горепосочения имот, начислени по реда на чл. 50, ал. 1 от Общите условия за предоставяне
на В и К услуги от "Софийска вода" АД - незаконно присъединяване към водопроводната
система, установено на 25.07.2023 г. със съставен Контролен лист № НПРД
034189/25.07.2023 г., ведно със законната лихва за период от 26.08.2024 г. до изплащане на
вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК от 14.10.2024 г. по ч.гр.д. № 50854/2024 г. по описа на СРС, ГО, 167 състав.
ОСЪЖДА „Софийска вода” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
4
гр. С., р-н „Красно село“, „Бизнес Център Интерпред Цар Борис“, бул. "Цар Борис III" №
159, ет. 2 и 3, да заплати на адв. С. С. С., ЕГН **********, с адрес на упражняване на
дейността: гр. С., ул. „Г.С.Р.“ № ***, ет. 2, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 вр.
чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., сумата от 400,00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за
исковото производство пред СРС.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5