РЕШЕНИЕ
№ 55
гр. Перник, 11.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на единадесети
декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
Членове:ВИКТОР Б. ГЕОРГИЕВ
КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря ИВА Н. ЦВЕТКОВА
в присъствието на прокурора и Бисер Игн. Ковачки
като разгледа докладваното от ВИКТОР Б. ГЕОРГИЕВ Частно наказателно
дело № 20241700200518 по описа за 2024 година
Производството по делото се движи по реда на чл. 32, ал. 1, във вр. чл. 16, ал. 1-
8 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или
отнемане и решения за налагане на финансови санкции/ЗПИИАКОРНФС/.
Образувано е по постъпило Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение
2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на
финансови санкции, за признаване и изпълнение на решение за налагане на финансова
санкция, издадено от административен орган (Bezirkshauptmannschaft Tamsweg),
Австрия, по отношение на българския гражданин Д. Р. Д. с посочен последен известен
адрес - ***, като удостоверението е подписано, съгласно образеца по приложението
към Рамково решение 2005/214/ПВР, на български език, както и е приложено и
решението, въз основа на което е издадено удостоверението.
В съдебно заседание пред настоящият състав на съда, лицето, спрямо което е
постановено решението за налагане на финансова санкция - Д. Р. Д. с посочен
последен известен адрес - ***, не се явява, представлява се от служебен защитник –
адв. Р.М. ПАК.
Представителят на Окръжна прокуратура-Перник изразява становище, че са
налице предпоставките за признаване на решението на административно наказващия
1
орган от Република Австрия, за налагане на финансова санкция на българския
гражданин Д. Р. Д..
Служебният защитник – адв. Р.М. намира, че не са налице нито едно от
основанията за налагане на финансова санкция. Моли съда наложената санкция да не
бъде призната.
Съгласно разп. на чл. 31, ал. 1 във вр. с чл. 15, ал. 4 и 5 от посочения закон,
компетентен да признае и допусне изпълнението на решения за налагане на финансови
санкции е окръжният съд по местоживеенето на лицето или обичайното
местопребиваване на лицето, който в случая е Окръжен съд – Перник.
Съдът, като прецени обстоятелствата по делото, приема за установено следното:
От приложеното по делото удостоверение по чл. 4 от Рамково решение
2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на
финансови санкции, се установява, че с решение № ТА/561230172157 за налагане на
финансова санкция от 01.08.2023 г., в сила от 29.08.2023 г., постановено от
Bezirkshauptmannschaft Tamsweg, Австрия, с което по отношение на Д. Д. е наложена
финансова санкция, която се изразява в налагане на задължение за заплащане на
парична сума в размер на 450.00 евро. Същата му е наложена за това, че като
притежател на превозно средство (с повече от 3,5 т. технически допустима обща маса)
не е изпратил в указания срок доказателството за декларирания клас емисии EURO;
поради което е станал причина за неправилното заплащане на пътната такса, зависеща
от пробега, тъй като по време на срока за доказване с превозното средство е използван
федерален път.
От съдържанието на удостоверението по чл. 4 от закона и на преведеното
надлежно на български език съд решение безспорно се установява, че българският
гражданин е санкциониран с влязъл в сила Австрия акт на несъдебен орган за плащане
на глоба, наложена за нарушение във връзка с правилата за движение по пътищата -
т.е. в случая безспорно се касае за влязъл в сила акт по смисъла на чл. 3, ал. 1 от
ЗПИИАКОРНФС, тъй като е издаден от несъдебен орган на страна - членка на
Европейския съюз и финансовата санкция е постановена по повод извършено
административно нарушение. Налице е потвърждаване, че лицето е било уведомено
съгласно законодателството на решаващата държава относно правото си да обжалва
решението пред съд, компетентен по наказателни дела. В този смисъл липсват
основанията на чл. 3, ал. 2 от ЗПИИАКОРНФС за отказ от признаване и изпълнение на
решение, с което е наложена финансова санкция. Удостоверението по чл. 4, ал. 1 от
същия закон съдържа реквизитите, изискуеми по силата на член 4 от Рамково решение
2005/214/ПВР относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови
санкции. От приложените доказателства се установява, че наказателното преследване,
във връзка с което е постановен акт по чл. 3 от ЗПИИАКОРНФС, касае
2
административно нарушение по чл. 30, ал. 2, т. 1 от с. з. (поведение, което нарушава
правилата за движение по пътищата), т. е. в този случай изследването на двойна
наказуемост не се изисква. В случая не е налице нито една от факултативните
предпоставки за отказ от признаване и изпълнение на процесното удостоверение,
визирани в чл. 35, ал. 1, т. 1-8 от Закона. Удостоверението по чл. 4 е представено и е
пълно по съдържание. Не са налице данни за постановено и приведено в изпълнение
за същото деяние в България или друга, различна от издаващата държава решение за
финансови санкции срещу същото лице. Не е налице изтекла давност по българското
законодателство и административното нарушение, извършено в Австрия, не е
подсъдно на български съд. Липсва имунитет или привилегия, които да са пречка за
предприемане на наказателно производство за такива деяния. Наложената финансова
санкция не е по-малка от 70 €. Решението е постановено срещу пълнолетен български
гражданин, който носи наказателна отговорност. От съдържанието на удостоверението
е видно, че производството е било писмено и е потвърдено, че лицето е било
уведомено съгласно законодателството на решаващата държава относно правото си да
обжалва решението и следователно факултативното основание за отказ по чл. 35, т. 9
от Закона не е налице.
Предвид изложеното съдът прие, че са налице условията на чл. 30, ал. 1 и 2 от
Закона за признаване на процесното решение. Съгласно разпоредбата на чл. 16, ал. 8
от Закона съдът определи размера на паричното задължение в левова равностойност
според съотношението €- български лев към деня на постановяване на решението.
Размерът на наложената с решението общата парична санкция от 450,00 € е с левова
равностойност в размер на 880,08 лева. Посочената равностойност е съобразена с
фиксирания курс на еврото към лева към датата на постановяване на решението.
Предвид изложеното съдът на осн. чл. 32 във вр. с чл. 16 ал. 7 от Закон за
признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и
решения за налагане на финансови санкции, Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА решение № ТА/561230172157, с приложено удостоверение по чл. 4
от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета за налагане на финансова санкция от
01.08.2023 г., в сила от 29.08.2023 г., постановено от Bezirkshauptmannschaft Tamsweg,
Австрия, с което по отношение на Д. Д. е наложена финансова санкция, която се
изразява в налагане на задължение за заплащане на парична сума в размер на 450.00
евро.
На осн. чл. 38 ал. 1 от ЗПИИАКОРНФС да се уведоми незабавно органа,
постановил решението, с изпращане на съответния формуляр за постановеното
решение на посочения в удостоверението по чл. 4 адрес, както и на посочения имейл -
3
адрес в б. "б" на Удостоверението по РР 2005/214/ПВР.
На осн. чл. 38 ал. 2 от ЗПИИАКОРНФС копие от горното уведомление да се
изпрати незабавно и на Министерство на правосъдието.
След влизане в сила на решението, препис от него да се изпрати на
Националната агенция по приходите за изпълнение.
Решението може да се обжалва пред САС в 7- дневен срок, считано от днес, като
обжалването не спира изпълнението.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4