РЕШЕНИЕ
№ 22869
гр. София, 16.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 181 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА
при участието на секретаря МИЛЕНА АТ. ЙОРДАНОВА
като разгледа докладваното от НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА Гражданско дело
№ 20241110155933 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на ЗЗДН.
Образувано е по молба по чл. 8, т. 1 ЗЗДН, подадена на 20.09.2024 г. от Н. Г. Х., ЕГН
**********, с искане за налагане на мерки за защита на молителката срещу съпруга на
молителката – Д. Б. Х., ЕГН **********, при твърдения да извършен от него акт на
домашно насилие на 16.08.2024г. към 20:00 часа в жилището на страните, находящо се в гр.
**********, изразяващи се в отправяне на обиди: „“Комунистическа курва“, „Идиот“,
„Душманин“, „Боклук“, „Безсрамница“, „Долна измет“, „Да ти еба майката“ и заплахи „Вие
от тук живи няма да излезнете“, „Ще запаля апартамента“, както и в бутане, блъскане на
столове. В съдебно заседание молителката поддържа молбата.
Ответникът, редовно призован не се явява и не изпраща представител.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:
Съгласно чл. 2, ал. 1 ЗЗДН „домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално,
психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие,
принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права,
извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в
семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство”- съгласно това определение
актът на домашното насилие представлява специален деликт, поради което и за него следва
1
да са налице характеристиките на непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД: виновност и
противоправност на деянието на извършителя.
По делото се установява, че страните са съпрузи, предвид което ответникът безспорно
попада сред лицата, срещу които може да се търси защита – чл. 3, т. 1 ЗЗДН. За посоченото
обстоятелство съдът цени представената и приета от молителката декларация, показанията
на св. Х. /син на страните.
Описаните в молбата актове представляват домашно насилие по смисъла на чл. 2 ЗЗДН,
тъй като е налице твърдение за осъществено психическо насилие. Молбата е депозирана в
срок по чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН. Предвид изложеното съдът намира същата за допустима.
По делото са представени писмени доказателства – декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, в
която е описан подробно актът на насилие от 16.08.2024 г. по време, място, начин на
извършване, като е посочено и авторството на същия, включително и последиците за
молителката. Предвид обстоятелството, че на твърдения акт на насилие е присъствал
свидетеля Борислав Х., декларацията не се ползва с придадената й от чл. чл. 13, ал. 3
доказателствена стойност и акта на домашно насилие подлежи на пълно и главно доказване
от страна на молителката.
По делото се установи, че между страните са налице обтегнати отношения и нарушена
комуникация в резултат на употребата на алкохол от страна на ответника и междуличностни
противоречия между страните. Това се установява от пространните изложения в молбата,
както и от показанията на разпитания в хода на процеса свидетел, а именно Борислав Х. син
на молителката и ответника, които съдът прецени по реда на чл. 172 от ГПК, с оглед
евентуалната заинтересованост на свидетеля предвид близката му родствена връзка с
молителката. Свидетелят е пряк родственик, низходящ и на двете страни, поради което е
налице заинтересованост в равна степен. Конкретния акт на домашно насилие се твърди да е
извършен в дома на страните в гр. София, на които е присъствал техния син Борислав Х.. От
показанията на свидетеля се установява, че на 16.08.2024г. е имало ескалация в отношенията
между страните и ответника, които отново е бил пиян е връхлетял в стаята в която са били с
майка му първо им искал пари, на което те отказали. След което ответника започнал да
крещи и рита, както и да обижда майка му с думите „Комунистическа проститутка“ както и
ги заплашил, че ще запали апартамента и че ще ги избие. Сочи, че тези заплахи не спират и
че продължават и до днес. Изказва опасения за живота и здравето на майка си и сочи, че
единствения период по време на които им е било спокойно когато ответника е бил отстранен
от жилището им, въз основа на решение на съда. Показанията на разпитания по делото
свидетел, съдът кредитира като обективни и последователни, самите показания не съдържат
вътрешни противоречия, като от тях се установява, че от години е налице влошаване на
отношенията между страните. От показаният на свидетеля се установява пряко твърдения
акт на домашно насилие, като показанията на свидетеля напълно съответстват на
твърденията в сезиращата молба и декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, като, допълват същата
по отношение на последиците от твърдяното домашно насилие и последващото поведение
на ответника.
2
По делото е постъпило писмо от Дирекция „Национална система 112“ видно от което на
процесната дата молителката е подала сигнал на спешния телефон.
По делото като писмени доказателства са приети е материали по образуваното бързо
производство № 1719/2024г. по описа на 04 РУ – СДВР . Видно от приложените докладни е
видно че 16.08.2024г. полицейските служители са посетили адреса на страните, по подаден
сигнал от молителката, че ответника е нарушил постановените със съдебно решение №
11447/12.06.24 по описа на СРС 84-ти състав мерки, както и че ответника я е заплашил, че
ще я убие. Полицейските служители са задържали ответника. Към преписката е приложена и
заповед за задържане.
При това положение като установи по делото наличието на нарушаване на нормалната
комункация между страните, съдът намира, че става въпрос за агресия, изразена от страна на
ответника към молителката, с които свои действия е осъществил домашно насилие под
формата на физическо и психическо такова. Предвид изложеното и съобразявайки
представената декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, показанията на свидетеля очевидец – син на
страните, писмените доказателства , съдът намира молбата за доказана по безспорен начин.
По мерките за защита по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН:
Мерките за защита по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН представляват не наказание за извършителя, а
налагани от съда принудителни административни мерки по смисъла на чл. 22 ЗАНН, които
имат за цел защита на пострадалото лице чрез отнемане възможността на извършителя да
извърши друг акт на насилие срещу пострадалия /чл. 5, ал. 1, т. 2-4 ЗЗДН/ и мотивирането на
самия извършител към неагресивно поведение към пострадалото лице /чл. 5, ал. 1, т. 1, 2,3
пр. 1-во и 2-ро от ЗЗДН/.
При налагане на мерките по чл. 5 ЗЗДН съдът не е обвързан от искането на молителя или
становището на ответника, а следва да наложи по своя преценка една или повече защитни
мерки /чл. 16, ал. 1 ЗЗДН/. В настоящия случай, с оглед характера на деянието на ответника,
съдът намира за подходящи мерките за защита по чл. 5, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ЗЗДН -
задължаване на ответника да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо
молителката, отстраняване на ответника от семейното жилище, забрана да доближава
същата и нейното жилище. Задължаването на ответника да се въздържа от извършване на
домашно насилие по отношение на молителя – чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН, само по себе си ще
даде защита на пострадалата, тъй като предвидените в чл. 21, ал. 3 от ЗЗДН последици ще
имат превантивен ефект спрямо извършителя на насилието.За посочената мярка за защита
по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН не следва да се определя срок - задължението на ответника да се
въздържа от домашно насилие е постоянно негово законово задължение и не е ограничено
във времето. Отстраняването на ответника от жилището и забраната на ответника да
приближава до молителката или нейното жилище - чл. 5, ал. 1, т.2 и т. 3, пр. 1 и 2 от ЗЗДН,
ще създаде и допълнително гаранция за пострадалата, че в бъдеще няма да бъде отново
обект на домашно насилие. На ответника следва да му бъде забранено да се приближава до
Н. Г. Х., както и до нейното жилище, на разстояние по-малко от 100 метра, за срок от 12
3
месеца, считано от издаване на заповедта., което време съдът намира за достатъчно за
преосмисляне на поведението от страна на ответника.
По разноските:
При този изход на делото молителката има право на разноски, направата на такива се
установява в размер на 960,00 лв. заплатен адвокатски хонорар. На основание чл. 11, ал. 2,
предл. първо ЗЗДН ответникът следва да бъде осъден да заплати дължимата държавна такса
по делото по сметна на Софийски районен съд.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН Д. Б. Х., ЕГН **********, да се
въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на Н. Г. Х., ЕГН **********.
ОТСТРАНЯВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 2 ЗЗДН Д. Б. Х., ЕГН **********, от
съвместно обитаваното с Н. Г. Х., ЕГН **********, жилище, находящо се на адрес: гр.
**********, за срок от 12 месеца, считано от 16.12.2024 г.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. първо ЗЗДН Д. Б. Х., ЕГН
**********, да не доближава Н. Г. Х., ЕГН **********, на разстояние, по-малко от 100 /сто/
метра за срок от 12 /дванадесет/ месеца, като ПРИСПАДА срока на действие на ЗНЗ с №
338 от 20.09.2024г.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. второ ЗЗДН Д. Б. Х., ЕГН
**********, да не доближава на разстояние по-малко от 100 /сто/ метра, жилището на
молителкта Н. Г. Х., ЕГН ********** на адрес в гр. ********** за срок от 12 /дванадесет/
месеца, считано от 27.01.2024 г., като ПРИСПАДА срока на действие на ЗНЗ с № 338 от
20.09.2024г.
ПРЕДУПРЕЖДАВА Д. Б. Х., ЕГН **********, че при констатирано от полицейските
органи неизпълнение на настоящата заповед, на основание чл. 21, ал. 3 ЗЗДН полицейският
орган е длъжен да го задържи и незабавно да уведоми органите на прокуратурата, като
неизпълнението на настоящата заповед представлява престъпление по чл. 296, ал.1 от
Наказателния кодекс /НК/.
ЗАПОВЕДТА ЗА ЗАЩИТА подлежи на незабавно изпълнение /чл. 20 от ЗЗДН/.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН, Д. Б. Х., ЕГН **********, да заплати на
Г. П. Г., ЕГН **********, сумата от 960,00 лв. /хиляда и шестстотин лева/ разноски за
заплатен адвокатски хонорар.
ОСЪЖДА Д. Б. Х., ЕГН **********, да заплати по сметка на Софийски районен съд,
на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН държавна такса в размер на 25,00 /двадесет и пет/ лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в 7-дневен
срок от връчването му на страните (чл. 17, ал.1 ЗЗДН).
Препис от решението да се изпрати на полицейските управления по адресите на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4