Съдебната фаза на наказателното производство е
образувана по Обвинителен акт на РП гр. Козлодуй, с който на Г.И.А. - роден на ***г***, обл.
Враца, ул. „Калина” № 34, българин, български гражданин, основно образование,
женен, земеделски производител,
осъждан, ЕГН – **********, е повдигнато обвинение за извършено престъпление по
чл. 144, ал. 3 вр.
ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, за
това, че за времето от 04.04.2013г., до месец август 2013г., при
условията на продължавано престъпление се е заканил с убийство на Д.Я.Д. ***,
като това заканване е възбудило основателен страх у Д. за осъществяването му,
както следва:
На 04.04.2013г., около 18.00 часа в гр. Козлодуй, се е
заканил с убийство на Д.Я.Д. ***, чрез обаждане по мобилен телефон с думите:
„Ще дам на някой пет хиляди лева да те гръмне”, „Ще умрете всички”, като това
заканване е възбудило основателен страх у Д. за осъществяването му;
На
01.06.2013г., в гр. Козлодуй, се е заканил с убийство на Д.Я.Д. ***, с думите:
„Убийте ги тия, пребийте ги тука, изгонете ги”, като това заканване е възбудило
основателен страх у Д. за осъществяването му;
На неустановена дата в средата на месец юли 2013г., в
гр. Козлодуй, пред ПГЯЕ „И.К.” се е заканил с убийство на Д.Я.Д. ***, като това
заканване е възбудило основателен страх у Д. за осъществяването му;
На неустановена дата в началото на месец август
2013г., в гр. Козлодуй, пред блок СМК 74, се е заканил с убийство на Д.Я.Д. ***,
с думите: „Момче, ще умреш, ще те убием, ще платя да умреш”, като това
заканване е възбудило основателен страх у Д. за осъществяването му;
Прокуратурата в съдебно заседание поддържа обвинението,
така както е предявено.
Договорният защитник на подсъдимия Г.И.А., адв. Денка
Димитрова пледира подсъдимия да бъде признат за невинен в извършване на престъпление
по обвинението за деяние по чл. 144, ал. 3 вр.
ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК
Подсъдимият Г.И.А. не се признава за виновен и не
дава обяснения по делото.
От доказателствата по делото съдът прие за установено
от фактическа страна следното:
Подсъдимият Г.И.А. *** е женен, осъждан, криминално
проявен.
Пострадалият Д.Я.Д. ***, се познавал с подсъдимият от
дълги години като отношенията им били добри. През 2011г., св. Д. заедно със
сина на подсъдимият – Иван Г.И. участвали в ПТП, при което била блъсната и
впоследствие починала пешеходка. В тази връзка Д.Я.Д. бил разпитван в
качеството на свидетел по образуваното досъдебно производство.
На
04.04.2013г., пострадалият дал показания пред съдия, в които посочил сина на подсъдимият
А., като причинител на транспортното произшествие. Същият ден около 18,20 часа
на мобилният му телефон с номер ********** се обадил подсъдимият от телефон с
номер **********, като крещял. Попитал св. Д. защо е дал такива показания в
съда и му се заканил с думите: „Ще дам на някой пет хиляди лева да те гръмне.
Ще умрете всички”.
На 01.06.2013г., сутринта около 09,00 – 10,00 часа св.
Д., заедно със свидетелите В.Я.Д., И.Ц.Д., К.Р.Й., С.П.Ц. и М.Г.Б., всички те в
качеството си на охранители към фирма „Марс” ООД тръгнали да изгонят кравите,
които били навлезли в земеделската продукция на фирма „Октопод”, която
охранявали. Докато се занимавали с изгонването на животните при тях пристигнал подсъдимият,
заедно със съпругата си и още няколко човека, които носели в ръцете си бухалки.
Подсъдимият и съпругата му започнали да псуват пострадалия и придружаващите го
лица, като и двамата викали: „Убийте ги тия, пребийте ги тука, изгонете ги”.
Поредната среща между подсъдимия и пострадалия се
състояла през месец юли 2013г., пред ПГЯЕ „И.К.” в гр. Козлодуй. Пред
гимназията св. Д. чакал своята приятелка И.К.Б., която полагала изпит. Той бил
в компанията на св. Ю.Д.К.. Тогава покрай тях минал подсъдимият и започнал да
вика към пострадалият, че ще го убие.
В началото на месец август 2013г., пред блока където
живеел на СМК 74, пострадалият отново видял, покрай него с личния си автомобил
да преминава подсъдимият, който намалил и се провикнал към него: „Момче, ще
умреш, ще те убием, ще платя да умреш”.
Според заключението на назначената по
делото Съдебно психолого-психиатрична експертиза, се устасновява, че в резултат на всички отправени му заплахи,
у пострадалия Д. е настъпила остра стресова реакция. Разстройството е в пряк
резултат на остър стрес, без който не би настъпило. Острата стресова реакция е
определена като преходно разстройство, което се развива без проява на други
психични разстройства, като реакция на изключително силен психичен стрес.
Появява се в разстояние на няколко минути след въздействие на стресогенното събитие и изчезва след няколко часа или до
три дни. Към момента на прегледа е констатирано разстройство в адаптацията,
което е протрахиран отговор на стресогенното
събитие. Установени са епизоди на повтарящо се изживяване на психотравмата под формата на внезапно оживяване на
събитието, като кошмарни сънища, страх и безсъние, тревожност и потиснатост.
Възбуден е основателен страх. В заключение вещите лица констатират, че
пострадалият страда от Разстройство на адаптацията, което е продължаване на
Остро стресова реакция. Освен това описаното от свидетели поведение на подсъдимия,
според експертите, по своето съдържание е годно да възбуди основателен страх у
лицето, относно осъществяване на отправените му закани спрямо живота му.
Привлечен в качеството на обвиняем Г.И.А. не се
признава за виновен по повдигнатото му обвинение. Възползва се от правото си да
не дава обяснения на този етап от разследването.
Подсъдимият Г.И.А. *** е осъждан за
престъпления по чл. 198, ал. 1от НК, по чл. 214, ал. 1 от НК и по чл. 345 НК. Видно от характеристичните данни подсъдимият е
женен за В.К.А., като има един син Иван Г.И..
Обвинението се подкрепя от разпитите на свидетелите: Д.Я.Д.
, М.Г. Борисов, К.Р.Й., И.Ц.Д., В.Я.Д., С. Пепиев Ц.,
Ю.Д.К., И.К.Б., В.К.А., Съдебно психолого-психиатрични
експертизи, справки до мобилните оператори, анализ на данните от мобилните
оператори, справка съдимост, характеристични данни.
Извършеното
от подсъдимия по мобилният телефон деяние се установява безспорно от изисканите
справки на мобилните оператори и изготвения въз основа на тях анализ се
потвърждава, че на 04.04.2013г., в 18,23 часа към ползваният от св. Д. телефон
с № ********** е получено обаждане с продължителност 56 секунди от телефон с
номер **********, която СИМ карта е регистрирана на името на съпругата на
подсъдимия. Деянието се потвърждава от свидетелските показания на М.Г.Б., който
съобщава, че минавайки покрай подсъдимия Г.А., го е
чул да се заканва на Д.Д. с прякор „Мишката” и да търси телефонният му номер,
след което и да разговаря с него по телефона и да му отправя закани, защото
сменил показанията си.
От
показанията дадени в съдебното следствие от св. И.Ц.Д. – братовчед на
пострадалия, при него отишъл подсъдимият и му заявил, че братовчед му и цялата
им фамилия ще изгони от града. За пострадалия заявил, че ще плати на някого
5000 лева за да го убие.
От разпитаните по делото свидетелите В.Я.Д., И.Ц.Д., К.Р.Й.,
С.П.Ц. и М.Г.Б., безспорно се установи деянието извършено на 01.06.2013г.,
сутринта около 09,00 – 10,00 часа. Всички те в качеството си на охранители към
фирма „Марс” ООД тръгнали да изгонят кравите, които били навлезли в
земеделската продукция на фирма „Октопод”, която охранявали. Докато се
занимавали с изгонването на животните при тях пристигнал подсъдимият, заедно
със съпругата си и още няколко човека, които носели в ръцете си бухалки. Подсъдимият
и съпругата му започнали да псуват пострадалия и придружаващите го лица, като и
двамата викали: „Убийте ги тия, пребийте ги тука, изгонете ги”.
От показанията на пострадалия Д.Я., св. Ю.Д.К. и
свидетелката И.Б. през месец юли 2013г., пред ПГЯЕ „И.К.” в гр. Козлодуй се
установи, че минавайки покрай тях подсъдимият
започнал да вика към пострадалият, че ще го убие.
Деянието извършено от подсъдимия в началото на месец
август 2013г., пред блок СМК 74, когато минавал с личния си автомобил, и се
провикнал към пострадалия Д. с думите: „Момче, ще умреш, ще те убием, ще платя
да умреш”, се доказва от разпита на пострадалия св. Д.Я. и св. И.К..
Съдът намира, че
посочените доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност и мнозинство,
категорично установяват описаната фактическа обстановка в нейната пълнота,
поради което изцяло основава на тях своите фактически изводи.
Съдът напълно кредитира показанията на свидетелите Д.Я.Д. , М.Г. Борисов,
К.Р.Й., И.Ц.Д., В.Я.Д., С. Пепиев Ц., Ю.Д.К., И.К.Б.,
дадени в хода на съдебното производство, тъй като
същите са последователни, непротиворечиви, взаимно допълващи се и кореспондиращи
с останалите събрани по делото писмени и гласни доказателства.
Съдът не кредитира показанията на свидетелите Мариян Василев, Пламен Илиев и Донка Мечева, досежно това,
че
отправените закани, най – вече тези по телефона, не са осъществени от
подсъдимия, а от трето лице, което бе застъпено като теза от съпругата на
подсъдимият А.. Показанията свидетелите в тази част са изолирани и не се подкрепят
от останалите събрани по делото
доказателства.
Експертизата отговаря на изискванията на
чл. 152 от НПК. При извършеното изследване са спазени законовите изисквания за
това. Съобразно поставената и задача експертите са отговорили на поставените и
въпроси. Съдът
прие заключението на изготвената
експертиза, като намери, че същата е изготвена по конкретното дело при
условията и реда предвидени в НПК, като счита, че заключението е достатъчно
пълно, ясно и обосновано и няма съмнение в неговата правилност.
Съдът намира за неоснователни възраженията на защитника адв.
Денка Димитрова, че деянието е несъставомерно по чл.
144, ал. 3 от НК. По делото се установи безспорно, че подсъдимия Г. е отправил
ясни и конкретни закани с убийство -реплики, които в конкретния случай не са
били формални и изпразнени от съдържание, а са били обективно, не само годни да
възбудят основателен страх от осъществяване на заканите, а и са възбудили такъв
у пострадалия. Обстоятелството, че заканите не са реализирани, по никакъв начин
не означава, че пострадалото лице не ги е възприело напълно сериозно, нито
правят извършените действия несъставомерни по смисъла
на чл. 144, ал. 3 от НК. Дори да се приеме, разбира се съвсем условно, че
подсъдимият е бил провокиран от пострадалия съдът намира, че това не се
отразява на съставомерността на деянието.
След преценка на
всички доказателства по делото, съобразно разпоредбата на чл. 14 от НПК-
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът счита, че подсъдимият е извършил престъпление против личността – закана с
убийство.
От обективна и субективна страна с пряк умисъл е
осъществил състава на чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1
от НК.
От обективна страна посоченото престъпление по чл.144,
ал.3 вр. ал. 1 НК представлява особена форма на
престъпно въздействие върху свободното протичане на психичните процеси, в
резултат на които се формира волята на пострадалия. В този смисъл
изпълнителното деяние се изразява в обективиране
намерението на дееца към пострадалия, че ще извърши престъпление срещу него и
по-конкретно, че ще го лиши от живот.
При всяко едно от деянията подсъдимият е отправял
закани за накърняване на телесния интегритет на жертвата, в това число и на
най-ценното й благо – живота. Освен това
така отправените закани са възбудили у жертвата основателен страх от извършване
на престъплението. Последното означава, че съществува реална възможност деецът
да осъществи намерението си, като същевременно личи оформено решение за това
или психичното състояние на субекта прави вероятно бързото вземане на такова
решение. При преценка на последното се вземат предвид обстановката /отношенията
по повод дадените от св. Д. показания по дело срещу сина на подсъдимия,
отношенията им по повод навлизането на животните на подсъдимия в охраняваната
от пострадалия територия и спречкването им по този повод/. Следва да се вземе
предвид също и начина, по който са отправена заканите – с демонстрация на сила
от страна на подсъдимия и негови близки, държащи дървени бухалки, както и
психичното състояние на дееца. На следващо място деянието е довършено, когато
пострадалия възприеме заканата с престъпление, в случая с убийство, когато обективираното намерение на дееца
да го лиши от живот, достигне до съзнанието на жертвата. В случая от
показанията на свидетелите и заключенията на назначените експертизи се
установява, че пострадалия е с Разстройство на адаптацията, което е продължаване
на Остро стресова реакция. В резултат на отправените му заплахи е променил
начина си на живот, като е започнал да излиза само с придружители и заедно със
семейството и близките си живее в постоянен страх.
Деянията са извършени през непродължителен период от
време от началото на месец април 2013г., до месец август същата година,
реализират състава на едно и също престъпление по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 НК, извършени са при една и съща обстановка и
еднородност на вината – пряк умисъл, като последващите
са продължение на предшестващите от обективна и субективна страна.
От субективна страна е налице съзнание на дееца, че
отправя към пострадалия заплаха с престъплението убийство, както и това, че тя
се възприема от адресата и у него е възникнал основателен страх от
осъществяването й. Подсъдимият е действал съзнавайки противоправния
характер на извършеното деяние и целейки настъпването на вредните последици от
същото.
За престъплението по чл. 144, ал. 3 от НК, законодателят е предвидил
наказание лишаване от свобода до шест години.
Съдът намери, че наказанието на подсъдимия Г.И.Г. следва да бъде определено
при условията на чл. 55 от НК при наличие на многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства, които обосноват несъразмерност между извършеното
престъпление и най-лекото предвидено в закона наказание, а именно - причините и
мотивите за извършване на деянието, ниската степен на обществена опасност на дееца,
зрялата му възраст, доброто му процесуално поведение.
По тези съображения съдът наложи на подсъдимия на основание чл. 144,ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл.26, ал.1 НК вр. чл. 55, ал. 1, т. 2 б. „Б” от НК наказание “ПРОБАЦИЯ”
изразяваща се в следните пробационни мерки от влизане
на присъдата в законна сила, а именно:
- по чл.42а,
ал.2, т.1 НК - задължителна регистрация по настоящ адрес с периодичност два
пъти седмично за срок от ТРИ ГОДИНИ;
- по чл.42а,
ал.2, т.2 НК - периодични срещи с пробационен служител за срок от ТРИ ГОДИНИ.
Съдът счита, че наложеното наказание като комплекс от пробационни
мерки и срока им, който е максимален, са съответни на обстоятелствата по делото
и личността на подсъдимия. Съдът не определи и друга пробационна
мярка, като намери, че наложеното наказание е съобразено с целите по чл. 36 от НК и е необходимо и достатъчно за оказване на предупредително, превъзпитателно
и възпиращо въздействие, както върху подсъдимия, така и върху останалите
членове на обществото.
Гражданският иск, предявен от пострадалия Д.Я.Д.
срещу подсъдимия Г.И.А., за причинени неимуществени вреди, резултат от
престъплението по чл.144, ал.3 от НК, съда счита за доказан по своето основание
и размер за сумата от 2000.00/Две хиляди/ лева, поради което следва да бъде
уважен в посочения размер. Подсъдимия Г.И.А. с
осъществяване деянието по чл.144, ал.3 от НК, причинил на пострадалия Д.Я.Д. неимуществени
вреди, щетите от които следва да възмезди. Подсъдимия осъществил фактическият
състав на непозволеното увреждане, поради което дължи обезщетение за неимуществените
вреди. Същите се изразяват в претърпени за продължителен период от време от Д.
страх и продължителното безпокойство, последица както от отправените с думи и
действия закани за саморазправа, така и от цялостното агресивно и заплашително
поведение на подсъдимия А. при осъществяване на престъплението.
Настоящият състав на съда счита, че един справедлив
еквивалент за обезщетяване на тези неимуществени вреди ще бъде сумата от 2000.00
/Две хиляди/ лева. Предвид това, предявеният иск с правно основание чл.45 от ЗЗД е основателен и доказан в размер
до 2000.00лв. Съдът счита това обезщетение за справедливо и съответно на
претърпените от Д.Я. неимуществени вреди. В останалата част до 5000.00лева е
отхвърлил същият като неоснователен и недоказан.
Предвид изхода на
делото и на основание чл.189, ал.3 НПК, съдът осъди подсъдимият да заплати 470.00лева
– разноски по водене на делото по сметка на Районен съд, гр.Козлодуй.
Водим от горните
съображения съдът е постановил присъдата си.
Да се публикува
съгласно чл. 4, ал.2, т.1 от ВПОПСА в КРС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: