Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София, 04.12.2018 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, І-15 състав, в публично съдебно
заседание на пети октомври през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
при секретаря Димитринка Иванова като разгледа докладваното от съдия
МАЗГАЛОВ гражданско дело №8407 по описа за 2016 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.40
от ЗЗД.
В исковата си молба ищецът М.Р.П. твърди, че е наследник
на сина си Т.М.П.. Приживе неговият син продал на ответника Л.Н.Г., с договор
за продажба под формата на нотариален акт №26, том ІV, рег.№12191,
н.д.№576/2006г., следния недвижим имот: апартамент №5, със застроена площ от
42.56 кв.м., находящ се на втори етаж във вх.А, в жилищна сграда на бл.***в
гр.София, район С., бул.“********, състоящ се от една стая, кухня и сервизни
помещения, при съседи: стълбище, М.Г.ул**“ и К.К., заедно със зимнично
помещение без номер и посочена площ, при съседи: коридор, С.Д., двор, Й.М.и К.В.,
заедно с 1.53% ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж
върху държавна земя, представляваща УПИ ІV, кв.142 по плана на гр.София, м.“*******“,
за сумата от 27325 лева. При сключване на договора синът на ищеца бил
представляван от Н. Ц.М.. Към момента на упълномощаването синът на ищеца не бил
в добро здравословно състояние. Ищецът твърди, че сделката била сключена във
вреда на покойния му син. Продажната цена на имота била в пъти по-ниска от
пазарната му цена и сделката била сключена при явно неизгодни условия,
съобразно икономическата обстановка към момента на сключването на договора.
Продажната цена не била заплатена по банков път. Моли да бъде постановено решение, с което да се признае за
установено, че договорът за продажба не е произвел действие по отношение на
него, като единствен наследник на сина му. Претендира направените
по делото разноски, за които представя списък по чл.80 от ГПК.
Ответникът
Л.Н.Г., представляван в процеса от особен представител, оспорва предявения иск.
Твърди, че правото на иск е преклудирано, тъй като
сделката била сключена на 29.05.2006г.,
а искът бил предявен на 07.07.2016г.
Оспорва сделката да е била сключена при явно неизгодни условия, тъй като
продажната цена на имота отговаряла напълно на данъчната му оценка. Липсвали
доказателства за тежко здравословно състояние на наследодателя на ищеца към
момента на сключване на упълномощителната сделка, а и от исковата молба ставало
ясно, че ищецът не е запознат с обема права,
предоставени с пълномощното, за да твърди, че пълномощникът се е отклонил от
предоставената му власт. Продажната цена била платена
както е отбелязано в нотариалния акт- напълно,
при подписване на договора. Моли искът да бъде
отхвърлен.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съгласно
разпоредбите на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено следното от
фактическа страна:
С представения по делото нотариален акт №26,
том ІV, рег.№12191, н.д.№576/2006г. на нотариус Р.Д., на
29.05.2006г. Т.М.П. чрез пълномощника си Н. Ц.М. е продал на ответника Л.Н.Г.
собствения си апартамент №5, със застроена площ от 42.56 кв.м., находящ се на
втори етаж във вх.А, в жилищна сграда на бл.***в гр.София, район С., бул.“********,
състоящ се от една стая, кухня и сервизни помещения, при съседи: стълбище, М.Г.ул**“
и К.К., заедно със зимнично помещение без номер и посочена площ, при съседи:
коридор, С.Д., двор, Й.М.и К.В., заедно с 1.53% ид.части от общите части на
сградата и от правото на строеж върху държавна земя, представляваща УПИ ІV,
кв.142 по плана на гр.София, м.“*******“, за сумата от 27325 лева. Към момента на сключване на договора данъчната оценка на имота е била
27325,60 лева. В нотариалния акт е отбелязано, че продажната цена е заплатена
напълно и в брой от купувача при подписването на договора.
Видно от представеното по делото удостоверение за
наследници №003188/09.08.2006г., ищецът М.Р.П. е единствен наследник на
починалия на 31.07.2006г. негов син Т.М.П..
От представеното по делото удостоверение от 28.09.2018г.,
издадено от И.Б.- помощник нотариус при А.И.– нотариус с рег.№034 на Нот.камара
се установява, че под рег.№4226 от 03.04.2006г. е заверено пълномощно от Т.М.П.
със следния текст: упълномощавам Н. Ц.М. да ме представлява и да продаде от мое
име и за моя сметка, на когото намери за добре, собствения ми недвижим имот в
гр.София, апартамент 5 на бул.“Цариградско шосе“, бивш булевард „Тракия“ №********,
със застроена площ от 42.56 кв.м., състоящ се от една стая, кухня и сервизни
помещения, при съседи: стълбище, М.Г.ул**“ и К.К., заедно със зимнично
помещение без номер и посочена площ, при съседи: коридор, С.Д., двор, Й.М.и К.В.,
заедно с 1.53% ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж
върху държавна земя, представляваща УПИ ІV, кв.142 по плана на гр.София, м.“*******“,
да го продаде при цена и при условия каквито прецени за добре, да получи цената
в брой или по банков път, да подава, подписва и получава документи, да подаде
молба за данъчна оценка, да подаде молба до СО или банка ДСК АД за издаване на
удостоверение от което е видно, че получения от майка ми заем, обезпечен със
законна ипотека е върнат, да получи удостоверението, да подаде молба до СРС за
заличаване на ипотеката и други.
От заключението на изслушаната по делото СТЕ се
установява, че пазарната стойност на процесния апартамент към 29.05.2006г. е
60020 лева.
При така установената от събраните доказателства фактическа обстановка,
приета от съда за безспорна, се налагат следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.40 от ЗЗД, ако представителят
и лицето, с което той договаря, се споразумеят във вреда на представлявания,
договорът не произвежда действие за представлявания. Фактическият състав,
пораждащ недействителност на договора съгласно хипотезата на тази правна норма се
състои от обективен елемент- сключеният чрез представител договор да уврежда представлявания
и субективен елемент- споразумяване между представителя и насрещната страна по
договора за увреждането на представлявания. Обективният елемент може да има
различни проявни форми: неизгодни за представлявания условия (цена), обременяване
с тежести, нетипични за конкретния тип договори задължения. Във всички случаи
обаче следва да е налице обективно увреждане на интересите на представлявания,
което не е незначително и следва да бъде преценявано към момента на сключването
на договора. Субективният елемент се свежда до недобросъвестност на
представителя и насрещната страна по договора относно увреждането на
представлявания и е обективирано в самия договор, но не се предполага, а подлежи
на доказване от страна на представлявания, съответно- от страна на универсалния
му правоприемник както е в случая.
При съпоставката на посочената в представения по делото
нотариален акт продажна цена от една страна и заключението на изслушаната СТЕ относно
пазарната цена на имота- предмет на процесния договор към момента на
сключването на последния от друга страна, може да се направи извод че е налице
и е установена от ищеца с позволените от закона доказателствени средства,
първият елемент от хипотезата на горепосочената правна норма. Не се установява
обаче наличието на втория- субективния елемент от фактическия състав на чл.40
от ЗЗД, а именно недобросъвестността на представляващия продавача и насрещната
страна- ответника по делото. На ищеца с постановеното по делото определение по
чл.140 от ГПК от 15.11.2017г. изрично е указано на основание чл.146 от ГПК, че
не сочи и не представя доказателства за тези факти и обстоятелства.
Обяснимо е представляваният (респективно- универсалният му правоприемник) да
не разполага с преки доказателства за сговор между пълномощника и купувача по
сделката, поради което наличието на сговор за увреждане може да бъде установено
и с косвени доказателства, които ценени в съвкупност да обуславят извод за
недобросъвестност. Такива косвени доказателства биха могли да бъдат близки
родствени отношения между пълномощника и третото лице в степен, в която законът
презумира знание за увреждането- чл.135, ал.2 от ЗЗД или заинтересованост- чл.172
от ГПК, трайни търговски отношения, предполагащи осведоменост за делата на
пълномощника, последващи разпоредителни действия с предмета на сделката, сочещи
че третото лице е знаело и се е възползвало от конкретната икономическа
ситуация или обратно прехвърляне на правото на собственост от третото лице в
полза на пълномощника. Във всички случаи обаче съвкупната преценка на
доказателствата следва да създава сигурно убеждение за осъществяване на факта
на увреждане на представлявания при сговаряне между пълномощника и третото
лице. В случая и въпреки изричното указание, дадено с определението по чл.140
от ГПК, ищецът не е представил каквито и да е доказателства в тази насока. От
друга страна, от представеното по делото удостоверение е видно, че
представляваният е овластил представителя си да продаде имота при цена и при
условия, каквито прецени за добре, както и да получи цената в брой или по
банков път. Действително цената по сделката е двукратно по-ниска от посочената
от вещото лице пазарна цена, но само от този факт не би могъл да се направи
извод и за недобросъвестност на представителя и на купувача по сделката.
Като се основава на гореизложените съображения съдът
намира, че предявеният иск е неоснователен.
По разноските:
При този изход на спора ищецът дължи на ответника всички
направени по делото разноски. Ответникът е бил защитаван от особен
представител, чието възнаграждение е внесено от ищеца и заплатено на адвоката-
особен представител, поради което други разноски не следва да се присъждат.
Предвид гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от М.Р.П.
с ЕГН:**********, със съдебен адрес: *** чрез адв.А.М. от САК срещу Л.Н.Г. с ЕГН:**********,***, чрез адв.Н.Т. от САК иск с правно основание чл.40 от ЗЗД за
установяване че сключеният между Т.М.П. чрез пълномощника му Н. Ц.М. и ответника
Л.Н.Г. договор за продажба под формата на нотариален акт №26, том ІV,
рег.№12191, н.д.№576/2006г., на апартамент №5, със застроена площ от 42.56
кв.м., находящ се на втори етаж във вх.А, в жилищна сграда на бл.***в гр.София,
район С., бул.“********, състоящ се от една стая, кухня и сервизни помещения,
при съседи: стълбище, М.Г.ул**“ и К.К., заедно със зимнично помещение без номер
и посочена площ, при съседи: коридор, С.Д., двор, Й.М.и К.В., заедно с 1.53%
ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавна
земя, представляваща УПИ ІV, кв.142 по плана на гр.София, м.“*******“, е
недействителен по отношение на ищеца М.Р.П. като единствен наследник на Т.М.П..
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред
САС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: