РЕШЕНИЕ
№ 146
гр. Нови пазар, 22.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВИ ПАЗАР, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Галина Николова
при участието на секретаря Галина Ал. И.
като разгледа докладваното от Галина Николова Гражданско дело №
20233620101346 по описа за 2023 година
Производството по делото е по предявени по реда на чл.422, ал.1 във вр. с чл.415
от ГПК искове.
Предявени са искове по чл. 415 от ГПК от „Йеттел България“ ЕАД срещу ответника
А. С. С. от с. П., обективно кумулативно съединени искове по чл.415, ал.1 от ГПК за
установяване съществуването на вземанията по издадена заповед по ч.гр.д. № ***г. на
НПРС срещу ответника, както следва:
1/ установителен иск по чл. 415, ал. 3 вр. ал.1, т. 2 от ГПК вр. Чл. 79 от ЗЗД за
признаване спрямо ответника, че вземането на ищеца за сумата от 280,51 лв., дължими по
договор за мобилни услуги за предпочетен номер, завършващ на „***“, за периода от *** г.
и
2/ установителен иск по чл. 415, ал. 3 вр. ал.1, т. 2 от ГПК вр. Чл. 92 от ЗЗД за
признаване спрямо ответника, че вземането на ищеца за сумата от 99,84 лв., представляваща
неустойка за предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги за предпочетен номер,
завършващ на „***“, в размер на 3 месечни абонаментни такси.
Предявени са общо два установителни иска по чл. 415 ГПК.
Исковете са спрямо ответника А. С. С., който е уведомен за издадената заповед за
изпълнение чрез залепване на уведомление по чл. 47 от ГПК.
Ищецът сочи, че между страните по делото е сключен договор за мобилни услуги от
1
*** г. за моб. Номер, завършващ на последни три цифри „***“, е бил договорен абонаментен
план, съгласно посочените в него условия.
Ищецът твърди, че ответникът не е изпълнил своите задължения към оператора за
заплащане на всички потребени от него услуги и услугата по договора за мобилни услуги
към *** г. в размер на 280,51 лв.
Ищецът сочи, че договорът бил предсрочно прекратен, и поради това ответникът
дължал 99,84 лв., неустойка за предсрочно прекратяване на договора.
Предвид на горното, ищецът моли съда да признае спрямо ответника, че вземането
му по издадената заповед за изпълнение за сумите 280,51 лв., дължими по договор за
мобилни услуги за предпочетен номер, завършващ на „***“, за периода от *** г. и за сумата
от 99,84 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договора за мобилни
услуги за предпочетен номер, завършващ на „***“, в размер на 3 месечни абонаментни
такси, съществуват.
Назначеният по делото особен представител на ответника, е изпратил писмен отговор
по иска. Същия оспорва основателността на исковете. Сочи, че няма доказателства за
предсрочното прекратяване на договора за мобилни услуги.
Оспорва основателността на предявените искове.
Съдът, като обсъди доводите на страните и извърши преценка на събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от
фактическа и правна страна следното:
Ищецът е предявил заявление за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д. № ***
г., по което е издадена Заповед за изпълнение № *** г., с която длъжникът А. С. С. от с. П.,
е задължен да плати на „Йеттел България” ЕАД, сумата от 280,51 лв., главница за потребени
мобилни услуги и такса потребление за периода от *** г. до *** г., както и неустойка в
размер на 99,84 лв., ведно със законната лихва от *** г. до окончателното изплащане на
сумите, както и направените по делото разноски от 25 лв. държавна такса и 480лв.
адвокатско възнаграждение.
Поради връчването на съобщението за издадената заповед за изпълнение чрез
залепване на уведомление, ищецът е предявил искове за присъдените вземания, за
установяване на съществуването им.
По делото са представени писмени доказателства, от които се установява, че между
„Теленор България“ ЕАД, сега с ново наименование „Йеттел България“ ЕАД и ответника е
сключен договор за мобилни услуги № ***/*** г. с предпочетен номер завършващ на
последни три цифри „***“, л. 9-16 от ч.гр.д. № *** на НПРС, между ищеца и ответника, при
месечна абонаментна такса от 30,99 лв. за срока на договора и стандартна, след него от 34,99
лв.
По делото са приложени фактури 4 бр. фактури за периода от *** т. до *** г.,
2
съгласно които оставащите неплатени суми за МАТ и ползвани услуги от потребителя, като
с последната фактура са обединени всички задължения, като те са посочени, че са в размер
на общо 380,35 лв., от които 280,51 лв. са за ползвани мобилни услуги и абонаментни такси,
и 99,84 лв. са неустойки за предсрочно прекратяване на договора.
От така приетите от съда писмени доказателства, съдът прие от правна страна
по предявените искове следното:
По иска по чл. 415, ал. 3 вр. ал.1, т. 2 от ГПК вр. Чл. 79 от ЗЗД за признаване
спрямо ответника, че вземането на ищеца за сумата от 280,51 лв., дължими по договор за
мобилни услуги за предпочетен номер, завършващ на „***“, за периода от *** г
Съгласно чл. 26 от ОУ на Йеттел България ЕАД за взаимоотношения с
потребителите на електронни съобщителни услуги, заплащането на ползваните услуги се
извършва въз основа на фактура, която се издава ежемесечно на името на потребителя. Не
получаването на фактурата не освобождава потребителя от задължението му за плащане на
дължимите суми. В чл. 27 от ОУ е посочено, че плащането на посочената във фактурата
сума се извършва в срока, указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на
издаването. При неспазване на срока потребителят дължи неустойка за забава в размер на
законната лихва за всеки ден закъснение.
Съдът приема, че е налице неизпълнение от страна на длъжника на задълженията по
чл. 20, чл. 23 и чл. 26 и следв.от ОУ, относно плащането на месечните суми за абонаментни
такси и ползвани услуги, поради което претендираната сума по се дължи и за нея следва да
се издаде заповед за изпълнение.
Конкретно това е сумата от 280,51 лв., дължими по договор за мобилни услуги за
предпочетен номер, завършващ на „***“, за периода от *** г.
Поради горното, съдът намира, че искът по чл. 415 от ГПК вр. Чл. 79 от ЗЗД за сумата
от общо 280,51лв., е основателен и следва да се уважи, ведно със законната лихва от
подаване на заявлението по ч.гр.д. № *** г. – *** г.
По иска по чл. 415, ал. 3 вр. ал.1, т. 2 от ГПК вр. Чл. 92 от ЗЗД за признаване
спрямо ответника, че вземането на ищеца за сумата от 99,84 лв., представляваща неустойка
за предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги за предпочетен номер,
завършващ на „***“, в размер на 3 месечни абонаментни такси.
Съгласно Договор за мобилни услуги ***/*** г. г., за мобилен номер, завършващ на
последни цифри „***“, относно т. 9 на стр. 4/9, в които е посочено, че „в случай на
прекратяване на договора преди изтичането на срока посочен в него, по вина или
инициатива на потребителя, или при нарушаване на задълженията му по договора или други
документи, свързани с него, в т.ч. приложимите ОУ, последния дължи за всяка СИМ карта,
по отношение на която е налице прекратяване: (а) неустойка в размер на сумата от
3
стандартните за съответния абонаментен план месечни вноски за всяка СИМ до края на този
срок, като максималният размер на тази неустойка не може да надвишава трикратния размер
на стандартните месечни абонаменти. В допълнение на неустойката, потребителят дължи и
възстановяване на част от ползваната стойност на отстъпките от абонаментните планове,
съответстваща на оставащия срок на договора; и (б) в случаите, в които е предоставено
устройство за ползване на услуги, съгласно посоченото в договора или в предходно
подписан документ, потребителят дължи и такава част от разликата между стандартната
цена на устройството (в брой, без абонамент), съгласно действащата към момента на
сключване на договора ценова листа, и заплатената от него при предоставянето му (в брой
или обща лизингова цена по договора за лизинг), каквато съответства на оставащия срок на
договора“.
В заявлението, както и в исковата и в допълнителната молба не е посочено кога са
прекратени едностранно договорите, както и кога услугите по договора са били
деактивирани. Посочено е само, че длъжникът не е изпълнил задълженията си по
договорите за периода *** г. до *** г., вследствие на което те са прекратени едностранно от
„Йеттел България“ ЕАД.
По делото ищецът не представя доказателства за уведомяване на ответника за
прекратяването на договора за мобилни услуги и този за лизинг, респ. за предсрочната
изискуемост на вземанията по тях.
Съгласно чл. 19б от ОУ на „Йеттел България“ ЕАД за взаимоотношения с
потребителите на електронни съобщителни услуги, намиращи се на сайта на дружеството
https://www.yettel.bg/sites/default/files/yettel_terms_and_conditions_gsm_umts_lte_as_of_04.09.2022.pdf
Йеттел има право да откаже сключване на индивидуален договор или едностранно да
прекрати индивидуален договор, срочен или безсрочен, в случай че потребителят,
съгласно посоченото в т. „в“ не е платил дължими суми след изтичането на сроковете за
плащане по индивидуалния договор, съответно тези Общи условия.
Самото прекратяване на сключения договор с потребителя се извършва на основание
чл. 75 от ОУ приложени към заявлението, с който е уредена правната възможност Йеттел
България ЕАД да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя, когато
последният не изпълнява задълженията си по част ХIII, или при условията на т. 19б и т. 19в.
Съгласно чл. 19в от ОУ, Йеттел има право да откаже сключване на индивидуален договор
или едностранно да прекрати индивидуален договор, срочен или безсрочен с едномесечно
писмено предизвестие, в случаите на изброените четири хипотези, като относно посоченото
твърдение за неплащане на дължими суми по договорите, приложимо очевидно е това по б.
„г“, когато е нарушил съществено или системно тези Общи условия. Съгласно чл. 152, т. 23.
„Системно нарушение” означава нарушение на задължение по тези Общи условия или по
индивидуален договор/и, допуснато три или повече пъти в продължение на 1 (една)
4
година, а съгл. т.24 „Съществено нарушение” означава: 1. нарушение на което и да е
задължение по тези Общи условия или по индивидуален договор/и, което прави изцяло
невъзможно неговото изпълнение; или 2. действие или бездействие, с което сериозно се
засягат правата на другата страна.
В конкретната хипотеза длъжникът е допуснал неплащане на 3 месечни неплатени
вноски на абонаментни такси за всеки от телефонните номера за периода от *** г. до *** г.,
като падежът на последната фактура е до *** г.
С фактурата от м. *** г.са включени задълженията и по трите предходни фактури и
неустойката в размер на 99,84 лв.
В случая, с неплащането на три поредни месечни вноски по договора за мобилни
услуги, са били налице основания за прекратяване на договорите, поради изискуемото
според чл. 19в вр. чл. 152, т. 23 от ОУ неплащане на три или повече вноски. Самото
прекратяване, което бил извършил ищецът, обаче не отговаря на разпоредбите на чл. 51 от
ОУ, доколкото по делото не се установяват и не се твърдят от ищеца данни за уведомяване
на потребителя за извършеното прекратяване. Съгласно ОУ, самото уведомяване се
извършва чрез един от следните начини: – писмено – с препоръчано писмо с обратна
разписка; – по факс; – чрез електронна поща; – с кратко съобщение (SMS); – чрез повикване
към потребителя; – чрез медиите; – чрез публикация на интернет страницата на Теленор –
www.telenor.bg. Предивд наличието на специална разпоредба относно уведомяването за
прекратяване на договора, посочено в чл. 19в от ОУ „с едномесечно писмено предизвестие“,
то очевидно самото уведомяване за прекратяването следва да се извърши писмено.
В „индивидуалния договор“ за мобилни услуги, липсва разпоредба относно реда за
извършване на самото прекратяване, както и за уведомяването за него. Дата на прекратяване
на договора не се сочи и в самото заявление. Съгласно чл. 55 от ОУ на ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ
ЕАД за взаимоотношения с потребителите на електронни съобщителни услуги, Yettel може
да спре достъпа до услугите на потребител, който с поведението си застрашава или пречи на
нормалното ползване на услугите от страна на други потребители. Yettel може да прекрати
достъпа до услугите, предоставяни чрез Мрежата, на потребител, за когото е установено и
доказано, че виновно и системно застрашава или пречи на нормалното ползване на услугите
от страна на други потребители. В случай на прекратен достъп на потребителя до услугите,
предоставяни чрез Мрежата, индивидуалният договор между потребителя и Yettel
прекратява действието си. Прекратяване действието на индивидуалният договор в случаите
по предходното изречение влиза в сила от датата на уведомление от страна на Yettel до
потребителя по някой от начините по т. 51. Уведомлението за ограничаване на
услуга/услуги, за прекратяване на достъп и/или за прекратяване на договор се извършва чрез
един от посочените в т. 51 начини, независимо от основанието за това.
Съгласно нормата на чл. 20а от ЗЗД договорите могат да бъдат изменени,
прекратени, разваляни или отменени само по взаимно съгласие на страните или на
основания, предвидени в закона. Съгласно чл. 87, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД, при прекратяване на
писмен договор, изявлението за прекратяването му, респ. едностранното му разваляне,
5
следва да е в писмена форма и да е достигнало до другата страна.
Предвид на това, че ищецът не доказва наличието на извършено съгласно
разпоредбите на чл. 19в от ОУ и съгл. чл. 87, ал.1 от ЗЗД уведомяване на ответника за
прекратяването на договора, то такова не е настъпило и ищецът не може да черпи права от
собственото си незаконосъобразно и недобросъвестно поведение.
Съдът намира, че сключениямежду страните по делото договор за мобилни услуги,
не е индивидуално сключени, а напротив такъв с предварително установени в полза на
оператора клаузи, които дори не кореспондират и с приложимите към тях ОУ.
Декларираното съгласие от длъжника, че е съгласен и с приложимите към съответните
договори ОУ не отменя задължението на доставчика на мобилни услуги да изпълни
задълженията си по ОУ, касаещи предсрочното прекратяване и разваляне на договорите и
писменото уведомяване на длъжника за това. Поради това, че се касае за писмен договор, то
и изявлението за прекратяването му, респ. едностранното му разваляне, следва да е в
писмена форма и да е достигнало до другата страна – чл. 87, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД.
Съдът намира, че претендираните от заявителя неустойки излизат от своята
обезпечителна функция по смисъла на чл. 92 от ЗЗД, още повече, че и на основание чл. 27,
изр.2-ро от ОУ, при неспазване на срока потребителят дължи неустойка за забава в размер
на законната лихва за всеки ден закъснение. В този смисъл, посоченото в договорите за
мобилни услуги не съответства на посоченото в ОУ към тях.
В смисъла на гореизложеното, клаузата в договорите за мобилни услуги относно
заплащането на неустойката се явява и неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, т. т.5 и
т. 19, поради това, че не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя,
като: 5. задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати
необосновано високо обезщетение или неустойка и не позволява на потребителя да прецени
икономическите последици от сключването на договора.
Съдът намира, че е налице накърняване на добрите нрави, поради което иска по чл.
415 от ГПК вр. Чл. 92 от ЗЗД за неустойка, равняваща се на тримесечни абонаментни такси
без ДДС, по Договор за мобилни услуги договор за мобилни услуги № ***/*** г. с
предпочетен номер завършващ на последни три цифри „***“, за признаване на
съществуването на вземане в размер на 99,84 лв., представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване на договора за мобилни услуги, е неоснователен и недоказан и следва да се
отхвърли.
В този смисъл са и постановените от въззивните съдилища съдебни актове - Решение
№ 162 от 2.09.2022 г. на ОС - Ловеч по в. гр. д. № 239/2022 г., Решение № 796 от 10.06.2022
г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 1115/2022 г., Решение № 140 от 8.06.2022 г. на ОС - Сливен
по в. гр. д. № 160/2022 г., Решение № 113 от 19.05.2022 г. на ОС - Ш. по в. гр. д. № 48/2022
6
г., Решение № 82 от 20.07.2022 г. на ОС - Търговище по в. гр. д. № 119/2022 г., Решение №
260087/21.04.2021 г. по в.гр.д. № 63/2021 г.на ОС Ш., Определение № 714 / 08.09.2022 г. по
в.ч.гр.д. № 346/2022 на Окръжен съд – Ш., Определение № 469/15.06.2022 г. по в.ч.гр.д. №
206/2022 г. на Окръжен съд – Ш. и мн. др.
Относно разноските по чл. 81 от ГПК:
Относно разноските в исковото производство.
Ищецът претендира направените по настоящето дело разноски, както и тези по
заповедното производство.
По исковото производство ищецът е заплатил дължимите разноски в общ размер на
75 лв. за държавна такса.
Освен тях ищецът в исковата молба претендира и разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 480 лв.
Направени са разноски и за особен представител на ответника в размер на 400лв.
Общия размер на претендираните от ищеца разноски са 955 лв.
Страната не е представила и списък на разноските.
Ответникът не е направил разноски и не претендира такива по делото.
Относно разноските по чл. 78, ал.1 ГПК.
За предявените в общ размер на 380,35 лв. два иска, ищецът е направил разноски в
общ размер от 955 лв.
За уважения от съда иск в размер на 280,51 лв. се дължат съразмерно на него и на
основание чл. 78, ал.1 от ГПК, такива в размер от 704,32 лв.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца за разноски по исковото
производство сумата от 704,32 лв., като за разликата над този размер до поисканите 955 лв.
следва да се отхвърли.
Относно разноските в заповедното производство.
Съгласно задължителната съдебна практика - т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по
тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС следва да се отхвърли претенцията на ищеца за
присъждане на разноските по заповедното производство, които са в общ размер на 25лв. за
ДТ и 480 лв. възнаграждение за юрисконсулт.
Пропорционално на уважените вземания следва да се присъдят разноски в общ
размер на 372,44 лв. (18,44 лв. за ДТ и 354,00лв. за адвокатско възнаграждение) и да се
отхвърлят за разликата до 505лв.
7
На основание чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено на основание чл.415, ал.1 от ГПК вр.чл.124 от ГПК
вр. чл.79 от ЗЗД, спрямо А. С. С. с ЕГН: ********** от с. П., УЛ.***, общ. Н., обл. Ш., че
вземането на „Йеттел България” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район „Младост“, ж.к.“Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6,
представлявано от Д.К.К. и М.С., за сумата от 280,51 лева (двеста и осемдесет лева и 51
стотинки), неплатени абонаментни такси, използвани далекосъобщителни услуги по услуги
№ ***/***, за периода от *** г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на Заповед за изпълнение № *** г. по ч.гр.д. № *** г. на НПРС –
*** г. до окончателното изплащане на сумата, СЪЩЕСТВУВА.
Отхвърля иска по чл.415, ал.1 от ГПК вр.чл.124 от ГПК вр. чл.92 от ЗЗД на
„Йеттел България” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
район „Младост“, ж.к.“Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от Д.К.К.
и М.С., срещу А. С. С. с ЕГН: ********** от с. П., УЛ.***, общ. Н., обл. Ш., за
установяване съществуването на вземането за сумата от 99,84лева (деветдесет и девет
лева и 84 стотинки), представляваща неустойка за предсрочното прекратяване на по договор
за мобилни услуги № ***/***г., присъдена по Заповед за изпълнение № *** г. по ч.гр.д. №
*** г. на НПРС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, А. С. С. с ЕГН: ********** от с. П.,
УЛ.***, общ. Н., обл. Ш.,, ДА ЗАПЛАТИ на „Йеттел България” ЕАД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район „Младост“, ж.к.“Младост 4“, Бизнес Парк
София, сграда 6, представлявано от Д.К.К. и М.С., направените по делото разноски в
размер на 704,32 лв. (седемстотин и четири лева тридесет и две ст.), като отхвърля искането
за разликата до претендираната сума от 955 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 от ГПК вр. т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по
тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС , А. С. С. с ЕГН: ********** от с. П., УЛ.***,
общ. Н., обл. Ш., ДА ЗАПЛАТИ на „Йеттел България” ЕАД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район „Младост“, ж.к.“Младост 4“, Бизнес Парк
София, сграда 6, представлявано от Д.К.К. и М.С., сумата от 372,44 лв. (триста седемдесет и
два лева четиридесет и четири ст.), от които 18,44 лв. за ДТ и 354,00лв. за адвокатско
възнаграждение, представляващи разноски, направени по заповедното производство по
ч.гр.д. № *** г. на НПРС, като отхвърля искането за разликата до 505лв.
8
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Ш. в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
На основание чл. 7, ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от
страните.
Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи по ч.гр.д. № *** г.по
описа на НпРС.
Съдия при Районен съд – Нови Пазар: _______________________
9