№ 13065
гр. С., 03.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 124 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИВО Н. П.
при участието на секретаря СИМОНА СВ. ЦВЕТКОВА
като разгледа докладваното от ИВО Н. П. Гражданско дело №
20241110106389 по описа за 2024 година
Производството е по реда на. чл. 124, ал. 1 ГПК. вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба на Ю. В. И. от гр.С. против И. Т. Ч. от грС. и М. П. Ф.
от гр.С., с която са предявени искове с правна квалификация чл.26, ал.2, пр.5 ЗЗД , чл.17, ал.1
ЗЗД и чл.33, ал.2 ЗС.
В исковата молба се твърди, че ищцата Ю.на И. и ответника И. Ч. са съсобственици
на поземлен имот с идентификатор *********** по КККР на гр. С., одобрени със Заповед №
РД—18-138/24.07.2017 г. на изпълнителния директор на АГКК с площ от 420 кв. м. и адрес в
гр. С., ул. *********, заедно с построената в имота едноетажна къща с площ от около 50 кв.
м., състояща се от стая, кухня, входно антре, сервизни помещения и мазе с площ от около 40
кв. м. Сочи се, че през декември 2023 г. била извършена справка в АВ, от която ищцата
установила, че ответникът И. Ч. прехвърлил своята идеална част от собствения имот на
трето за съсобствеността лице. Излага твърдения, че И. Ч. е дарил 1/100 ид. част от
притежавана от него ½ ид. част от процесния имот на ответника М. Ф., като с последваща
сделка е продал на ответника М. Ф. останалите 99/100 ид. част от притежаваната от него ½
ид. част. Поддържа, че двата договора са сключени в един и същи ден, непосредствено един
след друг, поради което сочи, че договорът за дарение е нищожен, тъй като е сключен
единствено с цел заобикаляне на закона, а именно разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗС. Сочи, че
ответникът И. Ч. е нарушил разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗС като не е отправил предложение
до съсобственика за изкупуване на дела му. Предвид изложеното, моли съдът да разкрие
симулацията като прогласи нищожността на договора за дарение и да прогласи
действителната сделка, сключена между ответниците, както и да постанови изкупуване на
1
продадената ½ ид. част от съсобствения имот.
Ответникът М. Ф. депозира отговор, в който оспорва момента на узнаване на
атакуваната сделка, като поддържа, че искът е недопустим. По съществото на спора излага
твърдения, че сделката е действителна с оглед ТР № 5/28.11.2012 г. по тълк. дело № 5/2012 г.
на ОСГК на ВКС. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.
С молба становище ответникът М. Ф. излага твърдения, че между него и ответникът
И. Ч. са били налице приятелски отношения, във връзка с които последният се е съгласил да
закупи неговата ½ ид. част, като извършили дарението по препоръка на И. Ч.. Поддържа, че
не помни да е подписвал конкретно представените по делото Договор за поръчка за действия
по стопанисване и управление на недвижим имот, както и споразумение, като счита, че
подписът не е негов. От друга страна заявява, че нито тогава, нито сега разбира
съдържанието на тези документи.
Ответникът И. Ч. депозира отговор на исковата молба, с който оспорва иска като
недопустим, поради неспазване на преклузивния срок. Сочи, че между страните е налице
висящо производство по в. гр. д. № 11769/2022 г. по описа на СГС, II-А състав за делба на
процесния съсобствен имот, поради което оспорва, че ищцата не е узнала за сключените
сделки. Поддържа, че сделките са действителни и не е налице заобикаляне на закона с оглед
тълкувателната практика. На отделно основание, твърди, че договорът за покупко-продажба
е нищожен, като е налице относителна симулация. Сочи, че действителните отношения
между ответниците се основават на договор за поръчка, сключен на 12.05.2021 г., поради
което не са целели правните последици на договор за покупко-продажба. Предвид
изложеното счита, че искът по чл. 33, ал. 2 ЗС се явява неоснователен, доколкото не е
налице валидно прехвърляне на правото на собстевност на трето за съсобствеността лице.
Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по
делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Между страните по делото не е спорно и видно от представените по делото писмени
доказателства, се установява, че Ю. В. И. е собственик на ½ ид. част от недвижим имот,
находящ се в гр. С., район С., ул. *********, а именно дворно място с площ от 403 кв. м.,
ведно с построената в него едноетажна жилищна сграда с площ от 50 кв. м. по силата на
Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 158/06.06.2011 г., том II, рег. № 7380, дело
№ 306/2011 г.
Не е спорно и видно от представените по делото доказателства, ответникът И. Т. Ч. е
дарил на М. П. Ф. по силата на Нотариален акт за дарение на недвижим имот № **********
г, том II, рег. № 3952, дело № 32 от 2021 г., собстевнита си 1/100 ид. част от притежавана от
него ½ ид. част от поземлен имот с идентификатор ***********, ведно с ½ ид. част от
построената в поземления имот сграда с идентификатор ***********.1, находящ се в гр. С.,
ул. *********, като с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №
179/30.03.2021 г., том II, рег. № 3962, дело № 330 от 2021 г. И. Ч. е продал на М. П. Ф.
2
собствените си 99/100 идеални части от притежавана от него ½ ид. част от поземлен имот с
идентификатор ***********, ведно с ½ ид. част от построената в поземления имот сграда с
идентификатор ***********.1, находящ се в гр. С., ул. *********, при продажна цена в
размер на 18 000 лева, която била заплатена изцяло от купувача преди подписване на
договора.
По делото като писмени доказателства са приети нотариално заверен Договор за
поръчка от 12.05.2021 г., от които се установява, че И. Ч., в качеството на доверител е
възложил на М. Ф., в качеството на довереник, действия по стопанисване и управление на
него ½ ид. част от поземлен имот с идентификатор ***********, ведно с ½ ид. част от
построената в поземления имот сграда с идентификатор ***********.1, находящ се в гр. С.,
ул. *********, за която цел страните са посочили, че идеалната част от имота се прехвърля,
но изрично в договора е посочено, че въпреки прехвърлителните сделки, правото на
собственост върху процесната идеална част принадлежи на И. Ч., като за същото
свидетелства и представеното по делото споразумение – обратно писмо от същата дата –
12.05.2021 г., сключено между И. Ч. и М. Фипов, видно от което страните се споразумяват,
че действителен собственик на имота е И. Ч., като е налице привидност на
прехвърлителната сделка.
По делото по реда на чл. 176 ГПК са изслушани обясненията на страна Ю. И., която
посочва, че не е узнала за извършените от И. Ч. сделки в период близък до тяхното
извършване, както че не е коментирала с представляващите я в делбеното дело адвокати
прехвърлителните сделки. Установява се, че ищцата в период м. февруари – м. март 2023 г. е
водила разговори за доброволно уреждане на отношенията по повод съсобствеността на
процесния имот с Радост Ч.а, както и коментирала различни варианти за изкупуване или
прехвърляне на идеалните части на съсобствениците.
От свидетелските показания на свидетеля В.К. , се установява, че същият работи като
брокер, като в края на 2023 г. попаднал на процесния имот чрез обявления в „ДВ“ относно
спор за имота, при което се свързал с адв. К. – представител. От една страна заявява, че
първо е извършил справка за имота и след това се е свързал с адвоката, а от друга посочва,
че справката е извършена след проведения разговор. На отделно основание, следва да се
съобрази, че видно от представеното по делото извлечение от „ДВ“ относно висящото
между страните дело пред ВКС, същото не съдържа информация за предмета на спора, още
по-малко посочване на процесния имот, поради което и с оглед липсата на житейска логика
и наличието на вътрешно противоречие, съдът не кредитира показанията на свидетеля К..
От свидетелските показания на свидетеля Р. К., процесуален представител на Ю. И. в
производството по делба за процесния имот, се установява, че същата е научила за
извършените от ответника И. Ч. прехвърлителни сделки на 06.12.2023 г. от телефонно
обаждане от В.К., чийто клиенти проявявали интерес към имота, след която тя съобщила на
Ю. И..
По делото като писмено доказателство е приета ог АВ справка, видно от която в
периода от 01.01.2021 г. до 31.12.2023 г. заверен препис на нотариалните актове,
3
обективиращи процесните прехвърлителни сделки, не са изисквани от процесуалните
представители или лично от Ю. И., същото се отнася и за извършени справки в база данни за
лицето И. Ч., лицето Ю. И. и за имот с идентификатор *********** и за имот с
идентификатор ***********.1.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
Предявени са искове с правна квалификация чл.26, ал.2, пр.5 ЗЗД , чл.17, ал.1 ЗЗД и
чл.33, ал.2 ЗС.
За да бъде уважен искът с правно основание чл.26, ал.2, пр.5 ЗЗД вр. чл.17, ал.1 ЗЗД в
тежест на ищеца по делото е да проведе пълно и главно доказване: че страните по договора
за дарение, със сключване на обективираното в него дарение са целели прикрИ.е на договор
за покупко – продажба, чиито правни последици действително са желаели да настъпят към
момента на изповядване на сделката, наличие на съзнателно несъответствие между
желаното и изразено чрез нея - ответниците са сключили действителна сделка продажба, с
предмет идеална част от процесния имот и действително уговорените между страните
условия по договора.
При така установеното по делото, съдът намира предявения иск за нищожност като
неоснователен.
При привидния договор, волеизявленията на страните по него се правят симулативно,
а действителната им обща воля е да не се създава облигационна връзка (абсолютна
симулация) или да се сключи друг договор, различен от привидния (относителна симулация).
Т. е. когато волята на страните по облигационното правоотношение е насочена не към
пораждане на правното действие на съответната правна сделка, а само да се създаде
привидна правна обвързаност, симулацията е абсолютна (без прикрита сделка), а когато
волята на страните е да бъдат обвързани по различен начин от обективираното в
съглашението намерение, симулацията е относителна. Във втория случай са налице една
привидна сделка, чиито правни последици страните не желаят, и една прикрита сделка,
чийто резултат страните желаят, но без той да става известен на трети лица.
По делото абсолютна симулация не се твърди, като ищецът твърди, че договорът за
дарение от 30.03.2021 г. е привиден, а действително сключената сделка е продажба на
посочените идеални части от двата имота.
Както беше посочено, симулативен е този договор, при който страните по него не са
изразили действително, а само привидно намерение (воля) за пораждане правните
последици на учреденото съглашение. По силата на чл. 26, ал. 2 ЗЗД, привидните сделки са
нищожни, а съгласно чл. 17, ал. 1 ЗЗД, прилагат се правилата относно прикритата сделка
(ако са налице изискванията за действителност).
Привидността на сделката в отношенията между страните може да се разкрие чрез
обратно писмо, подписано между тях, или при наличие на начало на писмено доказателство.
4
Според правната теория и съдебна практика, обратното писмо (пълен обратен
документ) е документ, съставен нарочно за разкрИ.е на симулацията, който съдържа
писмени изявления на страните по сделката относно действителните им отношения чрез
отразяване нежеланието им привидната сделка да породи действие или излагане
съдържанието на прикритата сделка. Обратното писмо доказва директно симулативността на
привидната сделка, без да са необходими други доказателства, то е достатъчно за разкрИ.е на
симулацията. Без значение е кога е съставен – преди, след или заедно с явния договор.
Наличието на непълен обратен документ по делото е само предпоставка за
преодоляване на забраната, установена в чл. 164, ал. 1 ГПК, със свидетелските показания да
се установяват правни сделки, за действителността на които законът изисква писмена форма,
да се опровергава съдържанието на официален документ или да се опровергава
съдържанието на изходящ от оспорващата страна подписан от нея частен документ.
В настоящия случай, по делото е представено обратно писмо, но същото е
представено от ответника И. Ч.. Следва да се посочи, че другата страна по симулативната
сделка М. Ф. излага противречиви твърдения относно съществуването и подписването на
представените документи, но за пълното следва да се отбележи, че е налице нотариална
заверка на подписите в договора за поръчка, а оспорване по реда на чл. 193 ГПК относно
авторството на подписите в споразумение – обратно писмо не е инициирано от страна на М.
Ф.. Предвид наличието на документ, който съдържа изявление на страните по договора за
дарение, респ. и страните по договора за покупко-продажба, което недвусмислено сочи, че
действителната воля на страните по тази сделка е била правни последици да не настъпят, а
че страните не желаят правните последици от привидните сделки, съдът намира, че е налице
абсолютна симулация и процесните сделки са нищожни, но не на соченото от ищеца
основание. При това положение, твърдяната симулация на процесният договор за дарение,
като прикриващ покупко-продажба е недоказана. Искът е неоснователен и следва да се
отхвърли.
Относно иска по чл. 33, ал. 2 ЗС, съдът намира, че същият се явява неоснователен.
Съгласно чл. 33, ал. 1 ЗС, съсобственикът може да продаде своята част от
недвижимия имот на трето лице само след като представи пред нотариуса писмени
доказателства, че е предложил на другите съсобственици да купят тази част при същите
условия и декларира писмено пред него, че никой от тях не е приел това предложение.
Правото на изкупуване възниква само при действителните сделки. С оглед
установеното по делото, че процесните сделки – дарение и покупко-продажба са
симулативни, поради което същите са нищожни на основание ч 26, ал. 2 ЗЗД в тази хипотеза
е неприложима разпоредбата на чл. 33, ал. 2 ЗС.
Предвид изложеното, съдът намира, че предявените от Ю. В. И. против И. Т. Ч. и М.
П. Ф., искове с правна квалификация чл.26, ал.2, пр.5 ЗЗД , чл.17, ал.1 ЗЗД и чл.33, ал.2 ЗС са
неоснователни и подлежат на отхвърлени.
При този изход на спора, в тежест на ищеца следва да бъдат възложени сторените от
5
ответниците разноски. Ответникът М. Ф. не претендира разноски. Ответникът И. Ч.
претендира и представя доказателства за сторени разноски в размер на 3 000 лева – заплатен
адвокатски хонорар.
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ю. В. И.,ЕГН **********,с адрес:гр.С.,/адрес/,против И.
Т. Ч.,ЕГН **********,с адрес:/адрес/ и М. П. Ф.,ЕГН ********** с адрес:/адрес/, иск с
правно основание чл.26, ал.2, пр.5 ЗЗД вр. чл.17, ал.1 ЗЗД за прогласяване нищожността на
Договора за дарение, сключен с нот. акт № 175, том II, рег. № 3952, дело № 320/30.03.2021 г.
по описа на нотариус с рег. № 040 на НК, вписан в Служба по вписания гр. С. с вх. рег. №
19188/30.03.2021 г., акт Nº 127, том 47, дело №14452, като привидно съглашение,
прикриващо покупко-продажба,като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ю. В. И.,ЕГН **********,с адрес: гр.С.,/адрес/,против И.
Т. Ч.,ЕГН **********,с адрес:/адрес/ и М. П. Ф.,ЕГН ********** с адрес:/адрес/, иск с
правно основание чл. 33, ал. 2 ЗС за изкупуване на продадена ½ идеална част от поземлен
имот с идентификатор ***********, ведно с ½ ид. част от построената в поземления имот
сграда с идентификатор ***********.1, находящ се в гр. С., ул. *********, като
неоснователен.
ОСЪЖДА Ю. В. И. , ЕГН **********,с адрес::гр.С.,/адрес/, да заплати на И. Т. Ч.,
**********,с адрес: /адрес/ , 3 000 лева - разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6