Решение по дело №3977/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 1421
Дата: 21 април 2022 г.
Съдия: Гюляй Шемсидинова Кокоева
Дело: 20221110203977
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 29 март 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1421
гр. София, 21.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 129-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА
при участието на секретаря ИВЕЛИНА ОГН. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА Административно
наказателно дело № 20221110203977 по описа за 2022 година
За да се произнесе, съдът взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на В.Т. Т., с ЕГН: ********** против издадено
срещу нея наказателно постановление №22-4332-001222/17.02.2022 г. от
Г.В.Б, на длъжност Началник Група към СДВР - ОПП, в частта с която за
нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП и на осн. чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП са й
наложени административни наказания глоба в размер на 1000.00 /хиляда/ лева
и лишаване пот право да управлява МПС за срок от 12 месеца /по ПУНКТ 1/.
В останалата част /по ПУНКТ 2/ наказателното постановление е влязло в сила
като необжалвано на 19.03.2022 г.
С жалбата се иска отмяна на НП, в обжалваната част, като се поддържа,
че наложеното административно наказание е прекалено високо и
незаконосъобразно. Жалбоподателката признава, че на инкриминираната
дата, преди управление на МПС е употребила алкохол – половин чаша бяло
вино. Останалите обстоятелства, изложени в жалбата, относно посещение на
05 РУ-СДВР, здравословно състояние на майката на жалбоподателката и
факта, че жалбоподателката не е спала, нямат отношение към предмета на
настоящето дело.
1
В съдебно заседание, жалбоподателката се явява лично и с адв. Е.И и
поддържат жалбата.
Въззиваемата страна - редовно призована, не изпраща представител.
В хода на съдебното следствие в качеството на свидетел е разпитан
актосъставителят– С.СТ. /мл.автоконтрольор към ОПП-СДВР/, който заявява,
че изцяло поддържа фактите, описани в АУАН.
На осн. чл.283 НПК са приобщени чрез прочитане писмените
доказателства и доказателствени средства, намиращи се в представената от
АНО административно наказателна преписка.
Изслушани са обяснения на жалбоопдателката, в които същата отново
заявява, че не оспорва фактите, описани в АУАН и обжалваното НП. Отново
потвърждава, че преди управление на МПС е употребила алкохол – вино.
Моли за намаляване на размера на наложената й глоба, както и на наказанието
„лишаване от право да управлява МПС“, считайки че последното значително
затруднява упражняването на професията й, както и полагането на грижи по
отношение на болната й майка.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства и
съображенията на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
На 05.02.2022 г., около 02:30 часа, жалбоподателката В.Т. е управлявала
личния си лек автомобил „************** в гр. ****************** към
******************, като срещу блок 2 е била спряна за проверка от
автопатрул на 5 РУ-СДВР. Полицейските служители, които са я спрели за
проверка усетили, че жалбоподателката лъха на алкохол, поради което
поискали съдействие от екип на ОПП-СДВР за изпробване на същата с
техническо средство за употреба на алкохол. Пристигналият на място екип на
ОПП-СДВР, включващ в състава си свид. С.СТ., изпробвали жалб. Т. с
техническо средство Алкотест Дрегер 7510 №0217, проба №921, което отчело
положителен резултат - 1,08 на хиляда. На жалбоподателката е съставен
АУАН за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП, както и за нарушение на чл.150А,
ал.1 от ЗДвП, тъй като е бил изтекъл и срокът на валидност на издаденото на
нейно име СУМПС. Издаден й е талон за медицинско изследване, за явяване в
срок до 45 мин. в ************ за да даде кръвна проба за анализ, но
жалбоподателката е вписала в талона, че приема показанията на техническото
2
средство и не е отишла в посоченото медицинско заведение за даване на
кръвна проба.
Описаната в АУАН и НП фактическа обстановка, се доказва по
категоричен и несъмнен начин от събраните доказателства – показанията на
актосъставителя, обясненията на жалбоподателката, АУАН серия G, бл.
№143076/05.02.2022 г., разпечатка от техническото средство - Алкотест
Дрегер 7510 №0217, проба №921, талон за изследване №0009799, заповед за
прилагане на ПАМ №22-4332-000703/14.02.2022 г., докладна записка на
полицейски служител при 05 РУ-СДВР, справка картон на водач за жалб. Т.,
Заповед №8121з-1632/02.12.2021 г.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и съобрази
разпоредбите на закона, направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирано
лице, депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок и срещу акт,
подлежащ на обжалване. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна,
като съображенията на съда в тази насока са следните:
Настоящият съдебен състав, при извършената служебна проверка по
изпълнение на правомощията си по чл.314, ал.1 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН,
констатира, че АУАН и НП са издадени в сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 от
ЗАНН. Издадени са от компетентни органи, съгласно представената заповед
за делегиране на компетентност и е налице редовна процедура по връчване на
АУАН на жалбоподателя. В хода на административно наказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, които да са довели до ограничаване правото на защита на
жалбоподателката, които да представляват формално основание за отмяна на
обжалваното НП.
Жалбоподателката не оспорва фактите, изложени в АУАН и НП,
досежно нарушението по ПУНКТ 1, а същите по несъмнен начин се
установяват от приобщените доказателства в хода на съдебното следствие.
Тези факти несъмнено покриват обективните и субективни признаци на
нарушението по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, установяваща забрана за водачите на
ППС да ги управляват с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда
до 1,2 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни
аналози.
3
Санкциите са предвидени в две точки на чл.174, ал.1 ЗДвП, в
зависимост от концентрацията на алкохол в границите над 0,5 на хиляда до
0,8 на хиляда /т.1/ и над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда /т.2/.
Съгласно чл.174, ал.4 от ЗДвП, редът по който се установява употребата
на алкохол, се определя с наредба на министъра на здравеопазването,
министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието. При
изпълнение на тази законова делегация е приета Наредба №1 от 19.07.2017 г.,
която е действала към момента на извършване на нарушението.
В конкретния случай употребата на алкохол от страна на
жалбоподателката преди да предприеме управление на МПС е установена по
реда, предвиден в посочената Наредба. От събраните по делото доказателства
се установи по несъмнен и категоричен начин, че на посочените в
наказателното постановление време и място, жалбоподателката е извършила,
както от обективна, така и от субективна страна, нарушение на чл. 5, ал. 3, т.
1, вр. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, като е управлявала лек автомобил с
концентрация на алкохол в кръвта от 1.08 промила, установено въз основа на
показанията на техническото средство, на осн. чл.3, ал.1 от Наредба №1 от
19.07.2017 г.
Нарушението е извършено от дееца с форма на вината пряк умисъл –
жалбоподателката е съзнавала общественоопасния характер на деянието, и е
целяла неговото извършване, доколкото е била наясно, че е употребила
алкохол и въпреки това е предприела управление на МПС.
При реализацията на административно-наказателната отговорност, АНО
е наложил административни наказания, които са с абсолютно определен
размер, поради което и не могат да бъдат ревизирани от настоящият съдебен
състав.
В случая не са налице предпоставките за приложение на чл. 28 от
ЗАНН. Изхождайки от тежестта на нарушенията и на нарушителя (по делото
не са налице нито многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства,
нито е налице изключително смекчаващо отговорността обстоятелства, които
да сочат на нетипично ниска степен на обществена опасност на деянието или
на дееца), както и от другите смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства, процесният случай не разкрива по-ниска степен на обществена
опасност, в сравнение с други такива нарушения, т. е. не е налице маловажен
4
случай.
С оглед изложеното, настоящият съдебен състав прие, че наказателното
постановление е правилно - законосъобразно и обосновано, и като такова
следва да бъде потвърдено в обжалваната част - по ПУНКТ 1.
От страна на АНО не са били извършвани разноски за процесуално
представителство, поради което такива не следва да бъдат присъждани.
Мотивиран от изложените фактически и правни съображения и на
основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, Софийски районен съд
РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №22-4332-
001222/17.02.2022 г., издадено от Г.В.Б, на длъжност Началник Група към
СДВР - ОПП, В ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ, с която на В.Т. Т., с ЕГН:
**********, за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП и на осн. чл.174, ал.1, т.2
от ЗДвП са й наложени административни наказания глоба в размер на 1000.00
/хиляда/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца /по
ПУНКТ 1/, като законосъобразно и правилно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд град София в 14-дневен срок от съобщението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5