Р Е Ш Е Н И Е 869/2.12.2019г.
№
гр. Ямбол, 02.12.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ЯМБОЛСКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVII-състав, в публичното заседание на двадесет и седми ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМЧО ДИМОВ
при
секретаря Н. Х. като разгледа
докладваното от съдия ДИМОВ гр.дело № 2909
по описа за 2019 г. на ЯРС и за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано по предявен от Т.С.И. с ЕГН **********, с адрес: ***, в качеството на майка и законен представител на малолетната С.Т.Т. с ЕГН ********** чрез пълномощник адв. С.В. от АК Я., с посочен съдебен адрес:***, иск против община Я. с ЕИК *********, ***.
С исковата молба се твърди, че на 25.07.2019 год., около 20.00 часа, в гр. Я., при игра на детска площадка с монтирани фитнес уреди, намираща се на около 200 м. от заведение „Д.“ на ул. „Б.“, в посока ул.“Р.“, дъщерята на ищцата е паднала от съоръжение за набиране /лост/ от височина от около два метра. В резултат на падането на детето било причинено – „счупване на дисталната част на тибията“. Детето било хоспитализирано в болница „Т.“ гр. С.З., като болничното лечение и престой продължили три дни. Вследствие на полученото увреждане се налагало детето да се предвижва с помощни средства за дълъг период от време /няколко месеца/, да провежда активна рехабилитация и да остане с гипсова имобилизация за период от 45 дни. Сочи се че в резултат на двигателните проблеми и болките бил нарушен нормалния ритъм на живот на детето и това рефлектирало негативно върху емоционалното му състояние. Твърди се че площадката не е поддържана в състояние да е безопасна за ползване, настилката била липсваща и неподходяща, липсвала табела, която да указва за лица на каква възраст е достъпна същата. На следващо място се твърди, че собственик на детската площадка е община Я., бездействието на която по осъществяването на поддържането и контрола на общата безопасност при ползването на площадката за игра и Наредба № *** от 12.01.2009 год. за условията и реда за устройството и безопасността на площадките за игра, е в причинна връзка с настъпилата на 25.07.2019 год. злополука.
Претендира се от съда да постанови решение, с което да осъди община Я. да заплати на ищцата Т.С.И. в качеството на майка и законен представител на малолетното дете С.Т.Т. сумата от 5 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от същата неимуществени вреди – болки, страдания и неудобства, в резултат на счупване глезена на десния крак на 25.07.2019 год. в резултат на падане от съоръжение на детска площадка стопанисвана от община Я., находяща се в гр. Я., на 200 м. от заведение „Д.“ в кв. „В.“, посока ул.“Р.“, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното плащане.
Претендират се разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от община Я., с който исковата молба се оспорва като неоснователна. Твърди се че има изградена в съответствие с Наредба № *** год. детска площадка, която се намира в непосредствена близост до заведение „Д.“, като се признава, че същата се стопанисва от община Я., но се сочи че на около 200 м. от заведението и от детската площадка функционира площадка за фитнес на открито, изградена по проект, финансиран от Предприятие за управление на дейностите по опазване на околната среда, реализиран от община Я. Твърди се че се касае за два отделни обекта, които не могат да се идентифицират като детска площадка с монтирани фитнес уреди, още повече, че детската площадка била оградена с ограда. Следвало да се направи разграничение между площадка за игра за деца от 3 до 12 години и фитнес площадка. Подържа се че сочената в исковата молба Наредба № *** не е приложима при изграждането на фитнес площадки, и в този смисъл липсвала правна норма, която да е била нарушена. Оспорва се, поради недоказаност, мястото и механизма на настъпване на увреждането, а именно счупване на дисталната част на табията. Поддържа се че от исковата молба може да се направи обосновано заключение за пряка причинно следствена връзка между случилото се и виновното противоправно поведение от страна на майката в нарушение на чл.8, ал.8 ЗЗДет, като се излагат съображения в тази насока.
В заключение се претендира от съда да отхвърли исковата молба като недоказана и неоснователна и да прекрати образуваното гражданско дело.
Ищцата, редовно призована за съдебно заседание, не се явява, за нея в качеството на процесуален представител по пълномощие се явява адв. С.В. от АК Я., чрез когото в хода на делото по същество се поддържа, че от приложените по делото доказателства и от съдебно инженерно-техническа експертиза, както и от свидетелските показания, е безспорна причинно-следствената връзка. Собствениците на терена и на съответната площадка били със задача да я поддържат. Теренът бил износен, липсвала настилка, нямало указателна табела за хората ползващи съоръженията. Вследствие на това едно 10 годишно дете ползвало този уред, паднало, ударило се и в резултат на което получило травмата. На следващо място се твърди, че с тези си действия община Я. не поддържала този терен. Оспорва се твърдението на ответника, че майката не си е гледала детето при положение, че е площ за свободно ползване, тоест всеки един може да посети и ползва. Сочи се че детето е страдало с гипс 45 дни, като оттам нататък не се знаел с рехабилитацията колко време още ще продължи неудобството, което преживяло детето и за в бъдеще. В този смисъл се поддържа, че исковата претенция се явява основателна и доказана като се иска от съда да я уважи. Претендират се сторените от ищцата разноски.
Ответната община, редовно призована, не се явява законен представител, не изпраща и процесуален такъв в съдебно заседание.
Въз основа на събраните по делото
доказателства преценени поотделно и в тяхната съвкупност във връзка с
твърденията, възраженията и доводите на страните и при съобразяване с разпоредбите
на чл.235 и сл. от ГПК, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от заключението на вещото лице по
изслушаната и приета в съдебно
заседание, неоспорена от страните, съдебно инженерно-техническа експертиза, в гр.
Я., в к-с „В.“ в тревната площ на ул.“Ч.“, в отсечката между улица „Б.“ и ул.“Р.“
имало изградени две площадки стопанисвани от община Я.: детска спортна площадка
на открито изградена по оперативна програма „Регионално развитие“, обозначена с
насочваща, указателна табелка за ползвателите и оградена с дървена ограда и фитнес
площадка на открито по проект с вх.№ *** год. обозначена с указателна табелка.
Двете площадки били самостоятелни обекти изградени на разстояние 50 метра една
от друга. На общата скица на ул.“Ч.“ получена от община Я. били посочени детска
спортна площадка до заведение „Д.“, а в долната част на скицата съществуваща
сграда до ул.“Р.“. В затревената площ до нея по посока ул.“Б.“ била изградена
фитнес площадката. На фитнес площадката на открито имало две съоръжения
отговарящи на определението лост за набиране: „комбинирано съоръжение“
съвместяващо заедно лост за набиране и успоредки от двете страни на лоста за
набиране с височина на лоста за набиране 230 см. от терена, комбиниран от двете
му страни с успоредки и лост за набиране – тип маймунска стълба с височина 220
см. от терена. Двете спортни съоръжения се намирали на разстояние едно от
друго. Детската площадка била заградена с дървена оградка,
с уреди за игри и изградена настилка, имала указателни табели за собственика
/бенефициента/ на обекта и указателни табелки. В момента на огледа и направата
на снимков материал състоянието, броя на уредите и защитната настилка отговаряли
на наредба № ***. за условията и реда за устройството и безопасността на
площадките за игра и на тези от получената от община Я. документация. Фитнес –
площадката на открито с табелка ПРОЕКТ – община Я. *** год. с монтирани фитнес
уреди била в тревна площ със свободен достъп. Фитнес уредите били в много добро
състояние, вид, без разхлабени и дефектни части и напълно функционални.
Тревната настилка била грунд с рехава на снопове трева и част без видими
граници с цялата затревена площ по улица „Ч.“. Под лоста за набиране, който е
част от комбинираното съоръжение, тревната площ била износена и се виждала
по-ниска част от терена. Наредбата допускала използването на ударопоглъщаща тревна настилка, но тя трябвало да се
поддържа в добро състояние, което на тази площадка не било така. Тревната
настилка била рехава и неравномерна. Трева под лоста за набиране липсвала и
точно под него терена бил износен и издълбан в грунда и не можела да предпази
при падане от лоста за набиране от разстояние до 1 метър. Същото се отнасяло и до настилката под лоста
за набиране тип „маймунска стълба“.
Съдът кредитира заключението на вещото лице
като компетентно, обективно, подробно и изчерпателно, подкрепено със съответния
снимков материал, скици, схеми и спецификацци,
представляващи неразделна част от протокола от извършената експертиза и
кореспондиращо се със събраните по делото гласни и писмени доказателства.
Видно от ангажираните по делото, по искане
на ищцовата страна, гласни доказателства чрез разпит
в качеството му на свидетел, лицето В.Д.Д., същият
бил с ищцата Т.И. в стопанисваното от последната заведение „Д.“ гр.Я. Около
19.30 часа в заведението влезли група деца и помолили да използват тоалетната. Т.И.
им разрешила и оттам детето на И. - С.,
започнало да моли майка си да излезе да играе с децата, при което майката
пуснала детето. Към 20.00 часа, свидетелят отишъл за цигари до близкия магазин
„В.“ като на връщане чул писък и погледнал, че С. стои в безпомощно състояние
на земята. Пребягал. Заведението било на около 100 метра до магазина, а
площадката според свидетеля по средата, грубо на 50 метра. Детето било паднало,
ревяло, пищяло, точно под съоръжението. Съоръжение за набиране-лост, като стълба.
/В съдебно заседание свидетеля посочва процесното
съоръжение заснето от вещото лице като снимка № ***, посочено в заключението от
вещото лице като лост за набиране – тип маймунска стълба с височина 220 см./. Свидетелят
видял, че крака на детето се надува, и с неговата кола го откарали в спешна
помощ, където направили рентгенова снимка и казали че детето трябва да се
хоспитализира. След консултации с други лекари преценили, било решено че на
другия ден ще закарат детето в специализирана клиника в гр. С. З., където след
направени рентгенови снимки и прегледи се преценило, че е счупена костта на
растеж. На следващия ден, сутринта на 26.07.2019 год. почнали да подготвят
детето за операция и след обед го вкарали в операционната. Не се наложила оперативна
намеса, успели да наместят въпросната костица и след
това детето било хоспитализирано за три дни в болницата. Детето било през
лятото с гипс за 45 дни. Измъчило се. В началото доста го боляло, било уплашено,
разстроено, ревяло почти всеки ден, боляло го и го било яд, че не може да играе
с децата. В началото на септември свалили гипса. След свалянето на гипса детето
не можело да стъпва на крака. Било на рехабилитации. Не смеело да стъпва. По
предложение на рехабилитаторите закарали детето на почивка, да се раздвижи във
водата, да се престраши по малко да стъпва. Около месец се наложило да ходи с
патерица като и до ден днешен си измятало крака на дясно. Рехабилитаторът не
можел да конкретизира време, но давал препоръки, детето постоянно да е в движение
и да му се правят забележки, когато стъпва на криво. Наскоро подновили уроци по
народни танци, но след два-три дни ходене ги отказали.
Съдът кредитира показанията на свидетеля, досежно изложените от него обстоятелства около полученото
от детето телесно увреждане и последвалото лечение, доколкото същото
кореспондира с представената по делото епикриза и
обективните находки /наличните спортни съоръжения на процесната
фитнес площадка/ установени от вещото лице при изготвяне на заключението си по
назначената от съда съдебно инженерно-техническа експертиза. Не са ангажирани и
доказателства, които да опровергават показанията на този свидетел.
Видно от представената по делото епикриза издадена от травмотологията
на болница „Т.“ гр. С. З., детето С.Т.Т. на 9 години,
е постъпила на лечение на 26.07.2019 год. и е била изписана на 29.07.2019 год.
с подобрение на локалния статус, с окончателна диагноза – счупване на дисталната част на табията,
закрито /травма в областта на дясна глезенна става/. Извършено
е било закрито наместване на отделена епифиза, табия и е било препоръчано да носи гипсова имобилизация 45 дни и да ходи с помощни средства.
Съдът кредитира така представената по делото
епикриза, доколкото истинността на същата не бе оспорена.
Видно от представеното по делото заверено
копие на удостоверение за раждане серия СЛАР № *** год. издадено въз основа акт
за раждане № *** год., Т.С.И. е майка на детето, малолетната ищца С.Т.Т. с ЕГН **********, род. на *** год. в гр. С.
При така
установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
По
допустимостта на иска:
Предявеният иск е с правно основание чл.49 във вр. с чл.45 ЗЗД, като съдът го намира за допустим, тъй като е предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, при наличието на правен интерес и при липсата на отрицателни предпоставки за осъществяване правото на иск на ищцата.
По
основателността на иска:
Съдът намира, че по делото са доказани елементите на фактическия състав на деликта по чл.45 ЗЗД, които са част от фактическия състав по чл.49 ЗЗД. Съгласно чл.45 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. На обезщетение подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. За да е основателен предявеният иск с правно основание чл.49 ЗЗД следва кумулативно да са налице следните предпоставки: противоправно деяние, вина, вреда и причинна връзка между деянието и вредата, както и възлагането на работа на съответните длъжностни лица и причиняване на вредите при и по повод извършването на работата.
Съгласно чл.64, ал.1 от Наредба № *** год. за условията и реда за устройството и безопасността на площадките за игра /Наредбата/, която следва да намери приложение в настоящия случай доколкото площадките за фитнес на открито /стрийт фитнес/ по съществото си представляват площадки за игри и следва да отговорят на съответните условия за безопасност, обществено достъпните площадки за игра, разположени на открито /какъвто е настоящия случай/ могат да се ползват само ако съответстват на изискванията за устройство и безопасност, определени по реда на наредбата. Съгласно ал.2 на посочената разпоредба, поддържането и контролът на площадките за игра, на подходите към тях и на съоръженията и елементите им се извършва от техните стопани. По делото бе установено, а и по това обстоятелство не се спори по същество, че стопанин на процесната площадка за фитнес на открито е ответната община Я. Съгласно чл.66, ал.1 от Наредбата, стопанинът на площадката за игра по всяка време носи отговорност за съответствието на площадката с изискванията на наредбата, както и отговорност, съгласно ал.2, т.6 от същата разпоредба, за извършването на всички видове контрол по време на експлоатацията на площадката за игра.
Съгласно чл.4 от Наредбата, площадките за игра се устройват в зависимост от предназначението им по възрастови групи на очакваните ползватели, а съгласно чл.10 от Наредбата, за всяка открита площадка за игра се поставя минимум една информационна табела, оцветена с ярки и контрастни цветове, която се разполага до входовете/изходите на площадката и следва да съдържа информация за безопасната експлоатация на площадката за игра, включително за въведените забрани и ограничения на територията и, които се означават със символи и знаци, както и информация за възрастовите групи на ползвателите, за които са предназначени съоръженията. На следващо място чл.11 от Наредбата изисква, за всяка площадка за игра да се монтира ограда с височина най-малко 1 метър като съгласно чл.16, ал.1, т.3 от Наредбата, площадките за игра се устройват така, че да няма опасност за здравето на ползвателите, както и опасност от нараняване, свързани с вида на настилката и нейното изпълнение. Наред с горното нормата на чл.47, ал.1 от Наредбата изисква, площта на удар при съоръжения за игра или елементи от тях с височина на свободно падане, по-голяма от 0,60 м., да се предвиди и изпълни като ударопоглъщаща настилка, като разпоредбата на чл.48 от Наредбата позволява същата да бъде тревна, но при условие че има техническа и организационна възможност за редовно поддържане на тревния чим в добро състояние /при височина на свободно падане на съоръжение за игра до 1 м./, или само когато е комбинирана със синтетична ударопоглъщаща настилка с отвори за трева/при височина на свободно падане на съоръжение за игра до 3 м./. Също така за пълнота следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл.35 от Наредбата, съоръженията за игра и техните части трябва да са конструирани така, че рисковете които могат да възникнат при ползването им, да се разпознават лесно от съответната възрастова група ползватели, за която са предназначени, дори ако съоръженията не се използват по предназначения или очаквания начин.
По делото бе
установено, че процесната фитнес-площадка с монтирани
фитнес уреди е била изградена на открито в тревна площ със свободен достъп, като
тревната настилка не е била в добро състояние. Настилката била грунд с рехава на снопове трева и част без
видими граници с цялата затревена площ по улица „Ч.“. Под лоста за набиране,
който бил част от комбинираното съоръжение, тревната площ била износена и се
виждала по-ниска част от терена. Трева под лоста за набиране липсвала и точно
под него терена бил износен и издълбан в грунда и не можела да предпази при
падане от лоста за набиране от разстояние до 1 метър. Същото се отнасяло и до настилката под лоста
за набиране тип „маймунска стълба“, от което и под което именно съоръжение е
била открита паднала малолетната ищца.
При това положение и с оглед събраните по
делото преки и косвени доказателства, обсъдени в тяхната цялост и
последователност, може да се обоснове като единствен извод и това е, че на 25.07.2019
год. малолетната ищца при игра на неотговаряща на изискванията на Наредбата за
безопасност фитнес-площадка с монтирани фитнес уреди сред които и лоста за
набиране тип „маймунска стълба“, стопанисвана от ответника община Я., е
получила счупване на дисталната част на тибията.
Налице е противоправно
поведение /бездействие/ от страна на служители на община Я., изразяващи се в
неизвършване на необходимите действия за устройване на процесната
площадката за игра в съответствие с изискванията на Наредбата, така че да е
ясно очертана и обозначена площадката за игра от кои възрастови групи може да
се ползва и информация за безопасната и експлоатация, както и поддържане на
съответната изискуема от наредбата настилка в състояние изключващо опасност от
нараняване на ползвателите.
Налице е причиняване на неимуществени вреди
на ищцата, изразяващи се в претърпени болки и страдания заради настъпилото
счупване на дисталната част на тибията
на крака, в резултат на игра на обществено достъпна площадка разположена на
открито, стопанисвана от община Ямбол, несъответстваща на изискванията за
устройство и безопасност, определени по реда на цитираната наредба.
Налице е причинна връзка между неимуществените
вреди и противоправното поведение на съответните
служители на ответника, на когото като стопанин на площадката за игра са
вменени задължения за съответствието на площадката с изискванията на наредбата
и поддържането и извършването на всички видове контрол по време на
експлоатацията на площадката за игра, произтичащи от разпоредбата на чл.66 от
Наредбата.
С оглед гореизложеното съдът намира
предявеният иск за доказан по основание.
При определяне размера на дължимото
обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди, което съгласно чл.52 ЗЗД се определя по справедливост, съдът съобрази обстоятелството, че вредите са
причинени на малко дете, което безспорно се е отразило на неговото емоционално
и психично състояние, доколкото естественото му желание за игри е било сериозно
ограничено от необходимостта да носи гипсова имобилизация
за срок от 45 дни и да ползва помощни средства за придвижване. Отделно от това
следва да се вземе предвид и изтърпяната в началото от ищцата болка и уплаха,
за което говори и обстоятелството, че е плакала почти всеки ден.
Обстоятелството, че след сваляне на гипсова имобилизация
се е наложил и период на рехабилитация, като ищцата след свалянето и, не смеела
да стъпва, както и че дори към настоящият момент все още измята крака си при
ходене и изпитва някаква болка, като дори се наложило да се откаже от уроци по
народни танци.
Същевременно по делото не бяха ангажирани
доказателства, които да обосновават извод за виновно противоправно
поведение на майката на малолетната ищца в причинно-следствена връзка с
причинените вреди, в която насока са част от възраженията на ответника в
отговора на исковата молба. Напротив, както вече бе посочено по-горе, по делото
се установи, че процесната фитнес-площадка с
монтирани фитнес уреди е била изградена на открито в тревна площ със свободен
достъп, без видими граници с цялата
затревена площ по улицата, без съответните заграждения и указания за въведени
забрани и ограничаване на ползването на площадката за игра, с оглед възрастта
на ползвателите, както и възможните опасности, още повече, че ответника сам в
отговора си по чл.131 ГПК признава, че мястото е неподходящо за малки деца,
предвид естеството и размера на фитнес уредите и тяхното предназначение.
Ето защо, съдът счита, че предявения иск е
основателен и доказан изцяло и следва да бъде уважен така както е предявен, а
именно за сумата от 5 000 лева.
Предвид уважаване на исковата претенция,
основателно се явява и искането на ищцата за присъждане на законната лихва
върху обезщетението от датата на увреждането – 25.07.2019 год., което следва от
разпоредбата на чл.84, ал.3 ЗЗД.
По разноските:
При този изход на делото, следва в тежест на
ответника да се възложат сторените от ищцата разноски в настоящото производство
в размер на 1 198,00 лева, от които: 200,00 лв. – заплатена държавна
такса, 800,00 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат и 198,00
лева – заплатено възнаграждение и разноски за вещо лице по делото.
Водим от горното и на основание чл.235 ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА община Я., ЕИК *********, със седалище и адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на Т.С.И. с ЕГН **********, с адрес: ***, в качеството на майка и законен представител на малолетната С.Т.Т. с ЕГН ********** сумата от 5 000,00 /пет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени от малолетната С.Т.Т. неимуществени вреди – болки, страдания и неудобства, в резултат на счупване на глезена на десния крак на 25.07.2019 год., в резултат на падане от съоръжение на площадка за игра, стопанисвана от община Я., находяща се в гр.Я., на 200 м. от заведение „Д.“ в кв.В. посока ул.“Р.“, ведно със законната лихва от датата на увреждането - 25.07.2019 год. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА община Я., ЕИК *********, със седалище и адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на Т.С.И. с ЕГН **********, с адрес: ***, в качеството на майка и законен представител на малолетната С.Т.Т. с ЕГН ********** сумата от 1 198,00 лева, представляваща сторени от същата съдебно деловодни разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Ямбол в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: